Без път в пустинята

[Angel Soul]

Очите ми са уморени -
твърде дълго се взирах
във Слънцето. Устните -
напукани от жажда .
Пустинята изгаря
нозете - изранени от
ходене в пясъка ,
гласът ми пресъхна -
заедно с реките,
изгубени в дюните ...

Нощем - премръзнала
се завивам с косите си.
Луната не топли -
студено само разпръсква 
лъчите си в сребърно.
Сънувам пак Слънцето,
а утре отново във жегата
от него ще искам аз да избягам ...

[PurpleANGEL]

Напой пресъхналата почва
със сълза, изпусната от мене.
Утре всичко пак започва -
безсънно ще сънуваш денем...

Очите ти отново ще починат,
скрити в сянката на моята одежда.
Устните ти няма да загинат -
напоени с моята целувка нежна.

Нозете ти отново ще усетят
допира до сочната трева,
по която хванали ръцете
ще ходим двама в тихата гора.

Не търси сега любов в Луната -
прегърни ме силно, като за последно!
Ще те залея с любовта си и душата
ще те топли в тази нощ студена.