СЕБЕОТДАВАНЕ
(Димитър Воев)
Каза ми Воцек:
Излез на полето
Ще срещнеш съдбата със пълни ръце
Чуй как стене и плаче детето
И тогава тръгни към моето сърце
2
По спирките чакам с трамвайна жестокост
Отдавам място на дявола в мен
На сeдалката той приседна със похот
И запя марша на идния ден
3
Ватман с мустаци отвори вратите
Спирката "нежност" последна е тя
Давам на ватмана част от мечтите
И тръгвам печален в чест на деня
4
Лъснал широко навред булеварда
Привлича ме мен с материални жени
Давам банкнота и в тясна мансарда
Ще дам част от себе си и на тези стени
5
Бягам преди да достигна аз входа
Уплашен съм малко от жената със мен
Отдава ми тя любовта на народа
Разбира и тя чер и аз съм клиент
6
Прибирам се в къщи пеша по банкета
Не чакам таксита ще стигна и сам
Отдавам мисъл за двата сонета
Които написах от хорския срам
7
Завърших деня си след няколко мига
Приготвих въжето и бях аз готов
Дадох душата си.Казах си стига
Възелът стегна се.Почувствах се нов
