-
Та така... идеята на играта е следната! Следващия пише стих с последното изречение на предишния,като то,в неговия стих,трябва да е първото.
Пример:
Неуместни са шегите!
За тях определено няма
място в болката на дните!
Моля те да бъдеш пряма!
-
Моля те да бъдеш пряма
с мен поне веднъж,
че от думи,като слама,
пламва огън!Дай ми дъжд!
-
Пламва огън!Дай ми дъжд!
Потуши пожара в сърцето,
бъди с мен поне веднъж,
донеси ми радост под небето.
-
Донеси ми радост под небето
Донеси ми нова сладост!
Намери в мен детето!
Ела при мене...младост!
-
Ела при мене...младост!
ненаситна и така желана...
че душата ми повяхна в старост,
и изгаря ме отвътре болка няма :)
-
И изгаря ме отвътре болка няма...
И разяжда ме ръждата на деня...
Че слънцето светулка е голяма...
Лъжовно бляска, а не грее сред студа...
-
Лъжовно бляска, а не грее сред студа...
Усмивката лъжовна пак е няма...
Да ми се оправдаваш не си прави дори труда...
Край това е на историята ни голяма...
-
Край това е на историята ни голяма...
Събирана парченце по парче...
И продължение на края просто няма...
Свършва всичко... с изстинало сърце...
-
Свършва всичко... с изстинало сърце...
Любовта е натрошена не само на едно парче...
С какво предизвикахме срива тотален?
Май въпрос е за нас вече банален...
-
Май въпрос е за нас вече банален...
Това кой какво е и как да върви...
Точка си има и краят безкраен...
Време и нашият да го установи...
-
Време е и нашият да го установи...
Не му помагай, а за миг поспри...
Дали краят сам ще сети, че времето му е дощло...
А ако туй не стане, ще го викнем ли?Защо?
-
А ако туй не стане, ще го викнем ли? Защо?...
Не е ли по-добре да помълчим...
Мълчахме и говорихме си все едно...
Нека най-накрая без думи кажем как тежи...
-
А ако туй не стане, ще го викнем ли?Защо?
Защо да се лутаме в догадки тъй напразни?
Било какво било...
А да продължим напред сили нямаме .Защо?
-
Нека най-накрая без думи кажем как тежи...
връзката помежду ни будна да държим...край...режи...
Да продължим напред сили вече нямаме.Защо?
Нима са прави всички други, казвайки "Било какво било"?
-
Нима са прави всички други, казвайки "Било какво било"?...
Та всичко е кама двуостра...
Отровата лекува в количество едно...
А увлечем ли се в грамажа... в гроб студен ни просва...
-
Нещо не схванах. [mhmm]
А ако туй не стане, ще го викнем ли?Защо?
Защо да се лутаме в догадки тъй напразни?
Било какво било...
А да продължим напред сили нямаме .Защо?
Нека най-накрая без думи кажем как тежи...
връзката помежду ни будна да държим...край...режи...
Да продължим напред сили вече нямаме.Защо?
Нима са прави всички други, казвайки "Било какво било"?
-
предполагам, че докато си пускала твоето... тя е писала вече по моето, пуснато с "А ако туй не стане, ще го викнем ли?Защо?"
и после го е поправила като е включила зададеното и с моя, и с твоя последен ред
:arrow:Нека най-накрая без думи кажем как тежи...
връзката помежду ни будна да държим...край...режи...
Да продължим напред сили вече нямаме.Защо?
Нима са прави всички други, казвайки "Било какво било"?
-
А увлечем ли се в грамажа... в гроб студен ни просва...
Таз коварната любов, която с нежност ни докосва...
Ще изстине ли обаче гробът мой,
или пазител вечен ще е той -
човекът, който до мен е бил,
който с последна целувка с мен се е простил.
На Нели отговорът беше преди твоя, Тони.За това направих така.Но включих и твоето изречение :)
-
А увлечем ли се в грамажа... в гроб студен ни просва...
В грамажа на самотата и болката голяма,
сякаш с леден жезъл смъртта ни докосва,
а животът завинаги изчезва,вече го няма...
-
А животът завинаги изчезва, вече го няма...
Сега какво ме очаква кажи?!...
Пропадам все в бездънна яма
и в съзнанието ми не остават никакви следи
от миналото ми така любимо и желано,
изчезва мъничкото топлина
и виждам битието си в едно събрано...
Прегърни ме запоследно в самотата на нощта...
-
Прегърни ме запоследно в самотата на нощта...
Целувай ме страстно и топли ме за сетен път,
нека споделим запоследно ние любовта,
а после тръгни,щом искаш,обърни ми гръб...
-
А после тръгни, щом искаш, обърни ми гръб...
Щом достатъчно ми се нарадваш остави ме пак сама...
за пореден път..
Заспивам обгърната с тъма...
Къде остана любовта?
Потъвам в собстевните си сълзи...
цяла в самота...
няма кой да ме спаси...
-
Няма кой да ме спаси,
вярата в живота кой ще върне,
тъжно е без тебе и боли,
ала няма кой да ме прегърне.
-
Ала няма кой да ме прегърне,
да дари мако обич и на мен.
Идвайки живота ми да преобърне,
:arrow: а пътят ни да бъде с рози украсен.
-
А пътят ни да бъде с рози украсен,
светлина в очите вечно да блести,
за мен си сбъднат сън свещен,
топлината в студа с любов върни.
-
Топлината в суда с любов върни,
не ме поглеждай пак със поглед мрачен.
Ела, стопли ме, просто ме прегърни!
:arrow: Ела при мен, бъди моето слънце във здрача!
-
Ела при мен, бъди моето слънце във здрача...
Ще те обичам както никой никого преди.
За теб, знам, реки няма да изплача,
защото с теб усмихвам се, не ми е до сълзи.
И сърцето си ти давам,
съдбата си подарявам цяла..
и своите дай ми, ако заслужавам...
окрили душата ми бяла :)
-
Окрили душата ми бяла,
защото тя на теб принадлежи.
Аз идвам към теб като птица полетяла
:arrow: да събера една шепа мечти.
-
Да събера една шепа мечти ,
но все не ми върви
Уви , орис такава кой ли ми дари
вместо мечти събирам изгоряли сълзи
-
вместо мечти събирам изгоряли сълзи,
шепите ми вече пълни са със тях
и само искам някой да ги пресуши,
да ми припомни, че щастлива бях
-
Да ми припомни,че щастлива бях...
Как копнея някой да го стори,
но никой не ме намери и аз умрях,
сърцето не можа със самотата да се пребори...
-
Сърцето не можа със самотата да се пребори...
по е силна болката когато съм сама
във студени нощи ме души
и не зная дишам ли сега !!!
-
И не зная...дишам ли сега!
Остана ли ми нещо във сърцето?
Остана ли въобще душа...
или всичко се понесе към небето?
-
или всичко се понесе към небето?
или ме няма днес и тук,
или в сърцето ми е дълбока рана,
и те търся ден след ден?
-
И те търся ден след ден,
ходя,скитам се сама,
ала няма те до мен,
не вярвам вече в любовта...
-
Не вярвам вече в любовта...
Дължи се туй на теб и на поредната лъжа...
Отвори ми очите за заблудата една...
за това сега благодарност ти дължа...
-
За това сега благодарност ти дължа,
за всички предишни спомени красиви,
благодаря,че ми показа какво е любовта,
за всички мигове,в които бяхме щастливи...
-
За всички мигове, в които бяхме щастливи,
не съжалявам въобще, че бяхме толкова диви...
Но животът бавно ни смири и искрата ни отне...
сега душите ни са само обикновено стъклено парче...
-
Сега душите ни са само обикновено стъклено парче.
И просто сива пепел са нашите изгорели сърца,
аз ще съм тази,която с любовта бавно ще умре,
защото разкъсана от пирони остри е моята душа.
-
Защото разкъсана от пирони остри е моята душа
и ръждата преобразява в черно цвета на кръвта;
защото от слабо, невинно девойче във вампир за обич се превръщам....
За всичко туй покорно ти "благодаря" и смъртоносно те прегръщам...
(Не е никак добро, ама само това успях да измисля [shame] )
-
За всичко туй покорно ти "благодаря" и смъртоносно те прегръщам ...
Дано да видиш що е да угаснеш в чужди две ръце,
но не ... Нали има Бог който всичко да си връща ...
:arrow: Дано и Той ти вземе всичко, което ти от мен отне.
(И моето не стана особено добро, ама горе-долу биФа)
-
Дано и Той ти вземе всичко, което ти от мен отне...
любов и ласки от мен да просиш ти на колене...
Миналото да искаш да си върнеш,
но трябва преди това назад да се обърнеш...
Виж ме.. в ъгъла стоя и очите си изплаквам,
съдбата си жестока оплаквам...
и протягам ръце за прегръдка,
а пак получам една отегчена въздишка.
-
А пак получавам една отегчена въздишка.
Омръзнах ти вече. За мен всичко знаеш.
Ти си тук, а аз се чувствам самичка.
:arrow: И двамата знаем, че това ще е краят.
-
И двамата знаем,че това ще е края.
Защо продължаваме да се мъчим тогава?
Все още съм с теб.Защо?И аз не зная...
Остави ме да потъна в забрава...
-
Остави ме да потъна в забрава ,
но от нея в тихата госрка дъбрава
въздушни кули аз си построих ,
и от тях към света се съживх.
Не ще погина в този студ и мраз ,
не.. не ще умра в празното дихание
дори да бъде последното ми обещание
-
Дори да бъде последното ми обещание
...ще рискувам и ще го направя!
Сърцето ти ще тъне във страдание!
Подлостта ти никога не ще забравя!
-
Подлостта ти никога не ще забравя!
Уви - приятелството ни сега догаря...
Доверявах ти се сляпо май -
таз грешка не ще повторя, знай!
-
Таз грешка не ще повторя,знай!
Втори път не ще го допусна,
борех се за любовта докрай,
нямах сили да те пусна...
А ти какво ми стори,
бавно уби в мен живота,
на загрижен се престори,
довърши душата ми сирота...
-
Довърши душата ми сирота
и екзекутира моето сърце,
което рзпъна го на Голгота
:arrow: и прекърши го на две!
-
И прекърши го на две...
сърцето. Забий във него нокти жадни,
щом е недостойно да те носи,
изгори го.Докато още чувствата са хладни.
Не чакай. Удряй. Разрушавай.
Убий във мен това сърце,
щом не е добро за любовта ти,
то по-добре е да умре.
-
То по-добре е да умре-
това сърце малко клето,
защото времето без теб ще спре,
самота-мразя това чувство проклето...
-
Самота - мразя това чувство проклето...
обич тръгна ли да търся, чувам все "заето".
И в мъглата гъста кой ще ме прегърне... да не се изгубя?
Как от съня самотен щастлива някой ден да се събудя?
Ще ми подадеш ли ръка?
Или ще ме оставиш и ти да потъна в студената мъгла...
-
Или ще ме оставиш и ти да потъна в студената мъгла...
Или като за сламка за теб ще се хвана...
Удавница клета... в капка роса...
Помогни ми и за теб... роза свежа ще стана...
-
Помогни ми и за теб... роза свежа ще стана...
Поливай ме с целувките си нежни всеки ден.
Никога не ще спра да те обичам...Не ще престана.
Но недей ме оставя да увехна,а вечно бъди до мен.
-
Но недей ме оставя да увехна,а вечно бъди до мен.
Поливай ме с лейката редовно,
за да порасна в топъл слънчев ден
плвелче отровно. [lol]
-
Плевелче отровно
в душата ми си ти...
Сърцето е виновно...
Мъката моя уби...
-
Мъката моя уби!
Да се каже е лесно!
На практика,уви
понятие напълно неизвестно!
-
Понятие напълно неизвестно
за теб е думата любов...
Убиваш ме,макар само словесно...
Попадна сърцето в тъмен ров...
-
Попадна сърцето в тъмен ров.
Заплака отчаянието и разкървави небесата ...
чух гласът на най-последният, безмълвен благослов.
Отлитат птиците... ридае красотата.
-
Отлитат птиците...ридае красотата!
Място тя отстъпва пак на самотата
завладяла така подло душата
Нож след нож забива за отплата!
-
Нож след нож забива за отплата!...
Времето... и се нижат час след час...
Търсенето наше пак заплаква...
Викаме взаимно "Вярвам!... Има НАС!"...
-
Викаме взаимно "Вярвам!...Има НАС"...
И макар да бъде труден този свят,
макар да ни обгръща тъмнина и мраз,
мечтите ефимерни никога не спят!
-
Мечтите ефимерни никога не спят!...
И чувства споделени на две се не делят!...
Но...
Тишината в шум пропада... тътен скрито глъхне...
Топлината лед не става... а аз без тебе тръпна!...
-
Топлината лед не става...а аз без тебе тръпна
и няма за мене зима мразовита,
която с прегръдка ледена да ме покрие
и с ореол от скреж да ме обвие!
-
И с ореол от скреж да ме обвие...
Твоята... проклетата любов...
Сърцето все тъй топличко ще бие...
Защото имам си аз Пролет - Послеслов!
-
Защото имам си аз Пролет - Послеслов,
получих за живота провидение.
Научи ме да копнея със любов,
а не да отвъщам със презрение ...
Посочи ми хоризонти скрити
на чистата човешка душа
и намерих аз смисъл за дните
:arrow: на тленното що гасне във прахта.
-
На тленното що гасне във прахта
недей подава ти сега ръка,
защото знай,то ще избере смъртта,
вместо да страда,както сега...
-
Вместо да страда,както сега...сърцето
следващия път ще бъде безразлично.
Да, следвашия път ще го щадя дори
да знам, че ще остане някак си... безлично
-
Да знам,че ще остане някак си... безлично...
Сърцето ми...То вече в тъмното се загуби...
И да мисля за теб ми стана привично...
Ала днес сърцето ми завинаги те загуби...
-
Ала днес сърцето ми завинаги те загуби!...
И път назад към ненамереното няма...
Вятърът очите ми обрули...
Без зрение за теб... обичайно... крайна яма!...
-
Без зрение за теб... обичайно... крайна яма!
Не виждам пътя си напред... Пропадам.
Но щом без тебе трябва да живея то нека..
приемам, че за тебе днес ще страдам.
-
Приемам,че за тебе днес ще страдам...
Приемам,че ще кърви сърцето...
Ала знам едно-не се предавам,
дори черни облаци да покрият небето...
-
Дори черни облаци да покрият небето,
аз над тях към слънцето ще полетя...
За нищо на света не се предавам,
на никого няма да дам да определя моята съдба!!!
-
На никого няма да дам да определя моята съдба...
Дори и ти,клетнико нещастен,над мене нямаш власт...
Ще живея само както аз искам и в покой ще умра...
Но сега ще изживея живота си с буйна страст...
-
Но сега ще изживея живота си с буйна страст,
ще дам свобода на всеки копнеж...
Ще действам вече сякаш няма правила,
сякаш Господ ми е казал:"Ти утре ще умреш!"
-
Сякаш Господ ми е казал:"Ти утре ще умреш!"
Така аз живота си цял ще живея...
Ще сбъдна всяка своя мечта,всеки копнеж...
За нищо не ще страдам.На болката дори ще се смея...
-
За нищо аз не страдам, на болката дори ще се смея...
Няма да допусна на проклетата мъка да стигне до мен....
Ще искам, сама ще си взимам, знам че дори сама ще оцелея...
И вече няма да има сълзи, топъл ще стане денят студен...
[/size]
-
И вече няма да има сълзи, топъл ще стане денят студен...
И вече няма да ме боли,ти ще изцериш всички рани...
Само ако останеш тук,завинаги с мен...
Чуй,във вените бушува бясно кръвта ми...
-
Чуй, във вените бушува бясно кръвта ми...
И всеки набез се пени, очаквайки Теб...
Заслушай се... леко... ухае жарта ми...
На красиво разчупен... полярен айсберг!...
-
На красиво разчупен... полярен айсберг!...
На това прилича твоето сърце...
Погледни сърцето ми - стичат се сълзи,
на пепел се превръщат те върху моето лице...
-
На пепел се превръщат те върху моето лице...
сълзите солени ... вопъл тих...
Сърцето ми жално лежи в зловещите ръце,
как болката си да излея в един единствен кратък стих?!
-
Как болката си да излея в един единствен кратък стих?!
Аз имам толкова да кайа... Мъката ми е безкрайна.
По-добре да не казвам нищо... по добре да изкрещя, нали?!
Най-накрая всички да видят колко болка има в мене потаена
-
Най-накрая всички да видят колко болка има в мене потаена...
Да,видяха вече...Но аз не се нуждая от съжаление...
Не,пред всички вас аз отричам-не съм слаба...Не съм сломена...
Искам само да намеря любовта-това е моето решение...
-
Искам само да намеря любовта -това е моето решение...
Търсенето започва от сега! Регистрирано е вече закъснение...
Продължавам... Спиране е грешно... откривателска ми е кръвта...
Кое ли би било по-тежко... Да намеря... или да търся все така?!...
-
Кое ли би било по-тежко... Да намеря... или да търся все така?!...
Да приемам да ме лъжеш или да продължа сама?
Коя съм днес не знам,
бях обичана и търпелива,
а сега единствено усещам страх и срам...
не помня кога за последно бях истински щастлива...
-
Не помня кога за последно бях истински щастлива,
забравих даже как да плача, как да се смея ...
Ала времето изтича, животът си отива ...
А аз дори не помня ... забравих как се живее.
-
А аз дори не помня ... забравих как се живее.
Ти живот ли наричаш това жалко съществуване ?!
Не ставай циничен, и двамата знаем...
отне ми живота, но нека си траем.
-
Отне ми живота, но нека си траем ...
Нека тъна в срам, позор и нищета,
ала и двамата всъщност знаем
:arrow: кой е виновника в тази игра.
-
Кой е виновника в тази игра?
Стихове един след друг безспир редим...
А уж всичко почна като на шега...
сега от рими не можем да заспим... [lol] :)
-
Сега от рими не можем да заспим
те редят се една след друга сами,
дори когато по улицата ний вървим,
те въртят се във наште празни глави. :) :p
-
Те въртят се във наште празни глави...
тези фрази уж така безобидни, красиви и добри...
В стихове живота си вече виждам...
и с тази унесеност изреченията май започвам да обиждам :)
-
И с тази унесеност изреченията маж започвам да обиждам,
но да се откъсна от тях не мога, макар и разсеяна.
А как спи ми се, та две не виждам,
но продължавам в облаците пак да съм зареяна
-
Но продължавам в облаците пак да съм зареяна,
а те буреносни са... как в тази буря да записш...
но възпитанието ми къде е... толкова съм разсеяна,
на моя пурпурен облак ела в съня си да се потопиш :) [lol]
-
На моя пурпурен облак ела в съня си да се потопиш,
той ще бди над теб и ще ти пее
ангелски химни, с които ще поспиш
дълго и спокойно като къпано бебе.
-
Дълго и спокойно като къпано бебе
спиш облегнат на моето рамо,
искам винаги дабъдеш до мене така
:arrow: от твойта нежност имам нужда само.
-
От твойта нежност имам нужда само...
Единствено от теб и твойте целувки...
Сърцето ми мълчи,ала не е нямо...
Ще проговори,но падари му своите милувки...
-
Ще проговори,но падари му своите милувки...
ето почти си намери и думите... изгубени вчера,
сърцето... има нужда да споделя с тебе
тоя глас отново ... недей ми отнема.
-
Тоя глас отново ... недей ми отнема...
Не искам отново да съм няма...
Любовта сърцето ми превзема...
Нима не чувстваш болката голяма?
-
Нима не чувстваш болката голяма?
Или само мене тя е обладала?
Боли, но ти не виждаш това...
Усещам как бавно идва смъртта...
-
Усещам как бавно идва смъртта...
Угасва животът ми за миг...
Не се нуждая вече от любовта...
Ти дори не чуваш моя вик...
-
Ти дори не чуваш моя вик,
а казваше че до мен ще си до края...
И казвам ти в този мой последен стих,
по-добре остави ме с друг да намеря рая...
-
По-добре остави ме с друг да намеря рая...
Кълнях се в теб, кълнях се и в безкрая...
Но без да се замислиш всичко ми взе,
остави ме ...защо съм ти... вече нямам и сърце...
-
Остави ме ...защо съм ти... вече нямам и сърце...
Душата си в мрака нейде изгубих...
Отдавна вече всичко ми отне...
Направих грешка и в теб се влюбих...
-
Направих грешка и в теб се влюбих...
не вярвах, че с мен ще се държиш така.
Път към теб да търся.. себе си изгубих...
и душата ми осиротя...
А някога не бе такъв,
друг обикнах със сърце и със душа...
животът ми сега е само стръв,
за да спасиш собствената си съдба.
-
За да спасиш собствената си съдба,
за да не бъдеш грешник и гориш на клада,
за щастието чуждо ти мисли като за свое,
дарявай, даже нищичко за теб да не остава.
Да бъдеш егоист е толкова човешко,
да се раздаваш значи да си полубог,
раздавай се, дори когато нищо нямаш
раздавай се, дори светът да е жесток.
-
Раздавай се,дори светът да е жесток.
Обичай силно,колкото и да боли...
Трябва да научиш този урок.
Трудно е,щом в живота сме сами...
-
Трудно е,щом в живота сме сами...
самотата често ни калява,
нека нека ни боли, пък после
ще бъдем по-щастливи щом сме двама.
-
Ще бъдем по-щастливи щом сме двама.
Щом любовта бди над нас...
Докажи ми,че щастието не е измама.
Стопли ме с обятията си в този мраз...
-
Стопли ме с обятията си в този мраз...
позволи ми щастлив стих да напиша.
Нали единствена съм за тебе аз...
и на моята любов ще позволя да диша
-
И на моята любов ще позволя да диша...
Щастието отново ще се възроди...
С теб съм толкова щастлива...Не мога да опиша...
Ти единствен си смисъла на моите дни...
-
Ти единствен си смисъла на моите дни...
всичко друго е бледа измама,
не смей да си тръгваш, при мен
остани, дори нищо друго да няма.
-
Остани,дори нищо друго да няма.
Щом имам теб,значи имам всичко..
Накарай ме да повярвам в твоята измама...
Подари ми любовта,ти щастие едничко...
-
Подари ми любовта,ти щастие едничко,
бях непослушно дете, твърде демонично...
Но за любовта ти ангел бял ще бъда,
добра ще съм и ще изкупя мрачната присъда.
-
Добра ще съм и ще изкупя мрачната присъда...
Демоните от сънищата ще изгоня надалеч...
И не ще те оставя да живееш в заблуда...
Тез демони страшни ще насека с остър меч...
-
Тез демони страшни ще насека с остър меч...
ще ги изкарам от бутилката. Стига
са ме давели нощем.Не мога да спя.
Съня ми уплашен застива. Не идва.
Ще ги уморя. Пък каквото и да ми струва.
Не искам тия нощи безсънни.
мразя ги. Изглеждат ми....
безкрайно дълги и бездънни.
-
Безкрайно дълги и бездънни
текат бавно тези дни...
Мразя нощите безсънни,
в които страшно ме боли...
-
Страшно ме боли... когато вече те няма
защо сърцето ти без жал сломих
и чак сега когато си отиде
какво си бил за мен открих.
-
Какво си бил за мен открих-
най-любимият и скъп човек,
чувствата си дълго крих,
а дните минаваха като век...
-
...а дните минаваха като век
без твоето тихо присъствие!
Боже,ти си...що за човек-
вечно изпаднал в отсъствие!
-
Вечно изпаднал в отсъствие,
вечно липсата те е хванала,
а ми се иска за миг да си с мен,
но май от списъка със задачи
най-назад съм останала.
-
Най-назад съм останала!
На ръба на твоя списък от жени
като удавник съм се хванала
...дори след като жестоко ме рани!
Глупаво ли ти се струва,скъпи?
Обичам те!А ти сърцето ми настъпи!
-
Обичам те!А ти сърцето ми настъпи!
Обичам те,а сметна любовта ми за шега...
Крилата ми ангелски ти пречупи...
Сега разбрах-за теб била съм просто игра...
-
Сега разбрах-за теб била съм просто игра...
Сега разбрах какво е болка от измама
Сега разбрах... че си без жал си лъгал
...всичко в мене.
Лъжа е и твоята любов голяма.
-
Лъжа е и твоята любов голяма...
Лъжа си и самият ти...
Любовта ти е просто измама...
Не знаеш колко силно боли...
-
Не знаеш колко силно боли...
Когато и аз сама не зная...
Къде да стъпя... Как тежи...
Това, че гоня вечно края!...
-
Това, че гоня вечно края...
какво ми струва само аз си зная.
Пред вас щастлива тръпна от любов...
отвътре разрязва ме нож суров.
-
Отвътре разрязва ме нож суров...
Текна кръв ледено студена...
Наказа ме с твоята любов
и сега съм толкова сломена....
-
И сега съм толкова сломена...
неизличимо е душата ранена.
Защо с такава злоба ме беляза?
В мрака да гния и от слънцето да се пазя.
-
В мрака да гния и от слънцето да се пазя,
това е съдбта ми,щом вече те няма...
Из локвите кални боса сега газя...
Животът ми не е реален,а просто измама...
-
Животът ми не е реален,а просто измама...
това, кеото аз виждам, във вашия живот го няма.
И все затова ли думите ми никой не разбира...
та истината пред очите ви напира...
-
Та истината пред очите ви напира...
Нима нищо не виждате всички до един?
Нима сте слепи или нещо погледа ви спира?
Отворете очи...Нека с гордо вдигнати глави вървим...
-
Отворете очи...Нека с гордо вдигнати глави вървим...
Не се срамувайте, когато ви се плаче,
човешко е да бъдем тъжни и сами,
или пък щастието с нас да крачи.
-
Или пък щастието с нас да крачи?
Или може би отново да сме тъжни?
Нима любовта вече нищо не значи?
Нима да страдаме винаги сме длъжни?
-
Нима да страдаме винаги сме длъжни?
не искам...отказвам не мога.
и аз ще бъда щастлива...
някой ден и аз ще бъда свободна.
-
Някой ден и аз ще бъда свободна,
душата ми няма да е вечно мрачна и сиротна...
С усмивка ще се будя всеки ден,
а ти на прага ми ще плачеш вкочанен
-
А ти на прага ми ще плачеш вкочанен.
И ще ме молиш вътре да те пусна.
Но си върви. Сега! Отдавна забранен,
отдавна си прогонен и напуснат...
-
Отдавна си прогонен и напуснат,
друг заел е твоито място в моето сърце.
Ти ме предаде и още те проклинам,
спри да протягаш към мен ръце...
-
Спри да протягаш към мен ръце,
краят се вижда, а и бъдещето
съдба за мен и за теб не зове,
само съпките ми тихи ще чуваш...
-
Само стъпките ми тихи ще чуваш,
тръгвам си отлитам на ангелски криле...
Отрече се безмилостно от мойта нежност,
с леден глас прошепна: "Това сърце трябва да умре!"...
-
Само стъпките ми тихи ще чуваш,
тръгвам си отлитам на ангелски криле...
Отрече се безмилостно от мойта нежност,
с леден глас прошепна: "Това сърце трябва да умре!"...
С леден глас прошепна: "Това сърце трябва да умре!"
умрялото - отново не може да умре,
угасна и последната ми капка жалост
и ще бъде лудост счупеното да се събере..
-
...И ще бъде лудост счупеното да се събере,
това не ти е счупена ваза от кристал...
Любовта парче по парче не се събира,
не и щом забравил си дните, за които някога си мечтал...
-
"Не и щом забравил си дните, за които някога си мечтал",
аз да не съм главният герой в този театър,
а и да не участвам в някой нов сериал,
просто се оставих да ме води попътния вятър.. [lol]
-
Просто се оставих да ме води попътния вятър
и той ме отведе в дълбуните на нощта...
Там намерих те сам да плачеш
и спасих душата ти, дадох ти светлина...
-
Остави се, остави се на вълните,
те ще те галят вместо мен,
остави се, потъни в дълбините
на някой безлюден остров и мисли за мен..
-
На някой безлюден остров... и мисли за мен
ще те обгръщат злобно... Защо ме няма?
Това ппрез цялото време ще се питаш...
Ти нарани ме и рещих сама да остана...
-
Ти нарани ме и реших сама да остана...
по-добре така отколко да съм вечно неразбрана.
Защото ти любов достатъчно не ми даде,
доверието ми веднъж предаде,
но тези грешки трудно се прощават
и колко боли ме само сълзите издават.
-
И колко боли ме само сълзите издават
и да текът една след друга продалжават...
Като ледени кристали върху възглавницата падат,
да ги спре някой вечно ще се надяват...
-
Да ги спре някой вечно ще се надяват,
но те падат ли, падат,
и безучастно стоят, само наблюдават,
те на мрака красив отенък придават..
-
Те на мрака красив отенък придават..
в сълзите как жадувам с насмешка да се взирам,
защото мечтите ми молеха ... на милост да се надяват...
но ти всичко ми взе и от дъното на душата си те презирам.
-
Но ти всичко ми взе и от дъното на душата си те презирам,
а всъщност малко те обичам аз любими,
и не искам вече през сълзи да се презирам,
аз не мога да си простя, ти ако можеш прости ми..
-
Аз не мога да си простя, ти ако можеш прости ми..
аз не мога да остана...трябва днес да си вървя
ако можеш разбери ме...не че искам
просто всичко твърде закъсня.
-
Просто всичко твърде закъсня.
Чувствата към теб угаснаха.
Любовта отдавна вече умря,
раните болезни зарастнаха...
-
Раните болезни зарастнаха...
привидно вече в мене не боли,
но си остава белега... в сърцето
и продължава да гори.
-
И продължава да гори
и стъпките ехтят в нощта,
В огъня очите сини виждам,
въздухът тежък напоен е със самота...
-
Въздухът тежък напоен е със самота...
Усещам още твоя опияняващ аромат...
Но вече наоколо не витае любовта...
Без теб печал стиля се над моя свят.
-
Без теб печал стиля се над моя свят
без теб душата крещи безгластно
до кога твоите очи за мен все ще спят
кога бъдещето ще видя ясно
-
Кога бъдещето ще видя ясно,
кога ще се отърва от това чувство бясно,
че все повече ме лъжеш всеки ден...
прегърни ме, гушни се нежно днес до мен [heart__]
-
прегърни ме,гушни се нежно днес до мен
от моята любов ако искаш ще ти дам
да сгрееш плътта си в студения ден
приеми помоща ми, не изпитвай срам
-
Приеми помоща ми, не изпитвай срам...
Не е срамно да си признаеш,
че искаш любовта си да ти дам...
Боли от самота.Време беше да го осъзнаеш.
-
Боли от самотата, време беше да го осъзнаеш
аз закъснението твое ще простя
ако грешката се ти признаеш
откажеш ли-жестоко ще ти отмъстя
-
Откажеш ли-жестоко ще ти отмъстя.
Знай,ще съжаляваш,че си го сторил.
Предадеш ли мен и любовта,
ако друга за любов си молил...
-
Ако друга за любов си молил,
ако на друга устните си целувал,
то за мене не си се достатачно борил
без сили сломен си отпътувал
-
Без сили сломен си отпътувал.
Но защо така лесно се отказа?
Нима с любов не си ме целувал?
Защо сърцето ми така наказа?
-
Защо сърцето ми така наказа
защо отряза ми като на феникс крилата
себе си на тебе отдадох,а ти пътя ми показа
пътят, който отдалечава ме от свободата
-
Пътят, който отдалечава ме от свободата,
е незатихващата в мен омраза...
и днес не по-малко от вчера
желая в кучи гъз да те навра. :>
-
желая в кучи гъз да те навра
да усетиш чувството прекрасно
после презрели домати ще набера
и всяко място за теб ще бъде тясно [lol]
-
И за теб ще стане твърде опасно,
ще се страхуваш от мрака черен.
Сърцето ти ще страда нещастно.
И ще съжаляваш,че не ми беше верен.
-
И ще съжаляваш,че не ми беше верен
и ще съжаляваш за раните дълбоки
ти искаше като всеки да бъдеш модерен
и изисквания за мен имаше твърде високи
-
И изисквания за мен имаше твърде високи.
А нищо от себе си ти не даде...
Изгубих аз сега всичките посоки...
А ти така безчувствено ме предаде.
-
А ти така безчувствено ме предаде
не бях за теб мечтаната жена
само сълзи и болка ти ми даде
но всичко вижда справедливата луна
-
Но всичко вижда справедливата луна.
И за теб никога вече не ще изгрее.
Ще си скиташ в нощите в тъмнина.
Душата ти във вечен мрак ще живее.
-
Душата ти във вечен мрак ще живее.
От тебе някой скрил е светлината.
Наказан си, за дето не умееш да обичаш.
По добре привиквай с тъмнината.
-
По-добре привиквай с тъмнината,
защото в бездна черна ще живееш.
Светлина нивга не ще види душата,
щом истински да обичаш не умееш...
-
Щом истински да обичаш не умееш,
по-добре веднага си върви...
Сама в безданата да плача,
веднъж завинаги ме остави...
-
Веднъж завинаги ме остави...
По-добре да бъда сама...
Омръзна ми от товите лъжи.
По-добре без теб,отколкото в лъжа.
-
По-добре без теб,отколкото в лъжа.
По-добре сама, отколкото сълза след сълза.
Тръгни си без и думичка да кажеш.
Поне малко уважение към мене да покажеш...
-
Поне малко уважение към мене да покажеш...
Щом не ме обичаш,поне не ми се подигравай.
Щом любовта ми отново ще откажеш
в лъжа да живея не ме оставяй...
-
В лъжа да живея не ме оставяй...
По-добре убий ме, на клада ме изгори,
но не ми давай вече да ти вярвам,
след като ти любовта ни опозори...
-
След като ти любовта ни опозори
вече не мога както преди да ти вярвам.
След като така жестоко ме рани
в любовта отново не мога да повярвам...
-
В любовта отново не мога да повярвам,
тя за мен е като поредната лъжа...
След толкова срещи и любови,
аз винаги оставам излъгана и сама...
-
Аз винаги оставам излъгана и сама...
Така се случи и този път с мен.
Мразя себе си,мразя любовта...
Превърна се в нощ моя ден...
-
Превърна се в нощ моя ден...
Но нощ грозна... без звезди и луна...
Студено е, а аз горя цялата...
Ах, как мразя да съм сама...
-
Ах, как мразя да съм сама...
Ненавиждам самотата...
Не искам повече тъга.
Кога ли някой ще спаси душата?
-
Кога ли някой ще спаси душата?
Душата на този пътник безличен...
Той някога умрял е да се спаси от самотата...
Вижте го!!! Той влюбен бил е - не различен...
-
Вижте го!!!Той влюбен бил е - не различен...
Повтаряха непрестанно хората зли.
Но те завиждаха,че той бил е обичан.
Защото те имаха безчувствени души...
-
Защото те имаха безчувствени души,
не усещаха щастието в чуждите души,
но завиждаха заради техните усмивки...
Те никога с такива не са били...
-
Те никога с такива не са били...
Истински чувства не са изпитвали...
В сърцата им сякаш вечно вали...
Сладостта от любовта не са опитвали.
-
Сладостта от любовта не са опитвали,
какво тогава от живота са видяли?
Без огън... без страст... без целувка...
За какво, Господи, досега са живяли?
-
За какво, Господи, досега са живяли?
От къде сили да се борят са намирали?
За какво тогава до днес са копняли?
В какво в живота смисъл са намирали?
-
В какво в живота смисъл са намирали
продаваните на търг жени?
Защо до миналия век не са се опълчили
срещу поробителите си?!
-
Срещу поробителите си -аз не мога да въстана
не искам живата си до гроб сама да живея
искам просто със семейство цяло да остана
и за бъдеще свободно плахо аз кепнея
-
И за бъдеще свободно плахо аз копнея...
пея, пея, пея...песничка за миналите дни,
и не смея, не смея, не смея...да помисля за предстоящите.
Затова оставям мисълта си
да се рее сред настоящите.
-
Да се рее сред настоящите
щастливи мигове моята душа.
Да заличи раните горящите.
Да открие най-накрая любовта.
-
Да открие най-накрая любовта
всеки от нас силно желае
но много падат в пропастта
където и съдбата дори нехае
-
Където и съдбата дори нехае
там оставих своито сърце,
излъгах се, че ме обичаш,
когато ме държеше във ръце.
Повярвах ти, че си различен
но нещо в мене винаги греши...
сърцето ми...сега умира.
Не съжалявай ме... Мълчи.
-
Не съжалявай ме.... Мълчи.
Не ме наричай "мила".
Не протягай към мен ръка... Прости.
Прости, че бях добра.
-
Прости, че бях добра,
ако смяташ, че с туй е грешна моята душа....
Прости, че силно те обичах...
Прости, че в замяна нищо до живот ти се обричах....
-
Прости, че в замяна нищо до живот ти се обричах....
Прости,за цялото това изгубено време...
Прости ми,че толкова силно аз те обичах...
Прости,че исках заедно да сме,докато умреме.
-
Прости,че исках заедно да сме,докато умреме.
Прости, че вярвах в теб като хлапачка,
сега разбирам... сляпа съм била
сега разбирам, че била съм във ръцете ти играчка.
-
Сега разбирам,че била съм във ръцете ти играчка.
Разиграваше ме като парцалива кукла на конци.
Но аз съм виновна,че ти повярвах.Бях глупачка.
Обикнах те със цялото си сърце,а ти какво ми причини...
-
Обикнах те със цялото си сърце,а ти какво ми причини...
не заслужаваш... да спя във твоите ръце
обичах те, обичах те до болка,
днес мразя те, за туй, че всичко ми отне.
-
Днес мразя те, за туй, че всичко ми отне...
А помниш ли,някога истински те обичах...
Благодаря ти ,че бях щастлива за мъничко поне...
Себе си нараних като в любов вечна ти се вричах.
-
Себе си нараних като в любов вечна ти се вричах,
опитвах тебе да предпазя, но себе си така убих,
ати не го разбра и съжалявам, за тебе дадох си душата
ала накрая своя свят разбих.
-
Ала накрая своя свят разбих
и позволих ти да влезеш в сърцето.
Толкова болка сама си причиних.
Звездите изчезнаха до една от небето.
-
Звездите изчезнаха до една от небето
след като жестоко ти разби ми сърцето.
И слънцето не виждам вече аз -
ослепях във онзи мрачен час.
-
Ослепях във онзи мрачен час,
когато ти от мен си тръгна.
И без теб завинаги онемях аз.
Господи,как искам да те върна.
-
Господи, как искам да те върна....
как на миналото не мога гръб да обърна...
как силно мечтая да си пак до мен....
как постоянно връщам се във оня ден...
-
Как постоянно връщам се във оня ден,
когато каза,че без мен не можеш да живееш.
Но сега какво се случи?Защо си толкоз променен?
Нима вече за любовта ми не копнееш?
-
Нима вече за любовта ми не копнееш?
Нима за мойта обич вече не живееш?
Слова красиви, но измамни бяха знам.
И като глупачка пълна, аз всичко исках да ти дам.
-
И като глупачка пълна, аз всичко исках да ти дам.
Не знам защо съм мислила, че ме обичаш
и обичта ти е била лъжа, тъй както всичко друго
аз била съм сляпа и всичко е било игра.
-
Аз била съм сляпа и всичко е било игра....
Ха-ха-ха!
Ти мислиш, че не зная?!
Новина?!
Слепец бе ти и слепешката
се опита да ме победиш в играта,
която аз сама измислих....
-
Която аз сама измислих....
Да,тази игра е мое сътворение.
Но за последствията не помислих.
Знай,не искам твойто съжаление.
-
Знай, не искам твойто съжаление,
Дори да падна в пропастта...
Подай ми по-добре ръка,
бъди ти моето спасение!
-
Бъди ти моето спасение!
Бъди щастието в моя живот.
В теб търся за раните изцерение.
Ти си единствения ми брод...
-
Ти си единствения ми брод...
без тебе пътя ми е сечен,
без тебе съм загубена, а моя
път навеки е обречен.
-
Път навеки е обречен,
път,който няма край...
Път,от всички отречен,
но това нашия път е,знай...
-
Но това нашия път е,знай...
онзи трънливия, трудния път,
онзи които следваме двама,
знам, че е труден, изпълнен с проблеми
но ще успеем да го минем щом сме двама.
-
Но ще успеем да го минем щом сме двама.
Животът,колкото и да е труден ще успеем.
Щом любовта ни е истинска,а не е измама.
Щом един за друг в този свят живеем...
-
Щом един за друг в този свят живеем...
Щом заедно в студа тела си греем...
Щом виждаме се заедно и след десетилетия...
Защо се бавим?Нека си направим още един син-
подред петия.... :)
-
подред петия.... или шестия...ти си само
бройка, не знам даже коя,
защо си мислиш, че за мене си различен
и някак си към тебе се стремя.
не се лъжи, не си ми важен,
просто си пореден епизод
от филм без край, с забравено начало,
от филм на който викаме живот.
-
От филм, на който викаме живот
роди се звезда...
За кой ли път вече ражда се тя!?!
Наперено по улуците на мислите тя се пързаля...
Сломено в чувствата ледни се спъва и пада...
Възбужда и отвръщава,
възхищение и презрение след себе си оставя.
Звезда ли е... Сълза ли е?!
...ЖЕНА!
-
...ЖЕНА! Гордост.
Да бъдеш мъченица в
клетката на някой мъж -
всякога тиранин,
всякога демон...
ангел веднъж.
Да бъдеш искрата,
която дава живот,
най-малката, най важната
част от вселената
оная която само създава...
Да бъдеш героиня.
-
Да бъдеш героиня,
това от теб се иска!
Никога не бъди робиня.
Винаги в живота поемай риска...
-
Винаги в живота поемай риска,
сигурност така или иначе няма...
На сърцето не му стиска,
но душата се нуждае от приключения.
-
Но душата се нуждае от приключения,
а ти сякаш ме държиш в клетка.
Крила имам... Искам да полетя...
Не искам да гледам тази мрачна решетка...
-
Не искам да гледам тази мрачна решетка...
в нея миналото си греховно виждам
и думите ми казани по сметка...
тези окови ненавиждам...
-
Тез окови ненавиждам...
Дай ми малко свобода!!!
Държиш ме като роб,
не това е любовта...
-
не това е любовта -
оковите и тъмнината,
любовта е другаде -
във нежността и
пламъка на светлината
-
Пламъкът на светлината
във моя живот си ти.
Ако някога си тръгнеш,
сърцето ми ще спре да тупти.
[lol]
-
Сърцето ми ще спре да тупти
един ден зная.
Но дотогава... не ще спра в света мъжки
да се боря да пробия.
-
Да се боря, да пробия,
да упорствам, да съм силна
някой ден аз знам,че ще открия
живота...може да е хубав.
-
Живота...може да е хубав,
може да е той мечта,
ако човек забрави черногледа глупав,
ако намери любовта!
-
Ако намери любовта
тя ще се освободи от примката на самотата.
Но надежда всякаква погина,
че някога ще е щастлива!
-
Че някога ще е щастлива,
това е нейната надежда.
Сега съдбата й е сива,
нощта в друг свят я отвежда.
-
нощта в друг свят я отвежда
а деня е страшен и я плаши...
ако е клетка да избяга, нощта ще
я закриля от греховете чужди и наши.
-
Я, закриля от греховете - чужди и наши...
Я, накаже ни всички с повече грях...
Няма в света ми други себеподобни адаши...
Тъй различно еднакви като Сила и Страх...
-
Тъй различно еднакви като сила и страх
в мен омраза и любов се борят,
че е по-добре без душа да бъда късно осъзнах
пред това сълзи безутешни очите да морят
-
Пред това сълзи безутешни очите да морят
избирам да бъда вечно с изсъхнали очи,
защото сълзите няма какво да сторят,
когато душата отвътре кърви...
-
Когато душата отвътре кърви,
не мога да скрия, че ме боли...
Но и да покажа - кого ли го е грижа...
Сама съм вече - всеки срещу мене мижа....
-
Сама съм вече - всеки срещу мене мижа....
и аз няма да му отварям очите
не съм тая дето ще моли
за милост...
да си държи очите затворени
само дано да не падне
по тия улични дупки отворени
-
По тия улични дупки отворени
пропада нощем душата,
сърцата ни за любовта са затворени
и ние сами губим се в мъглата...
-
И ние сами губим се в мъглата
и измива ни пролетна роса,
за да се слеем заедно с земята
и да потънем в нейните недра.
-
И да потънем в нейните недра,
пътищата си бъдни сами да начертаем...
да забравим цялата болка, самота,
днес ние със съдбата ще играем
-
Днес ние със съдбата ще играем,
както тя някога с нас си игра.
Днес възвърнахме силите си да мечтаем.
Днес отново споделихме любовта...
-
Днес отново споделихме любовта
и вече не е просто безумна игра....
Радвам се, че ми се случи и това -
да деля със скъп човек една съдба....
-
Да деля със скъп човек една съдба,
да подам във труден час една ръка
да целуна даже да съм гневна
това за мен е любовта
-
Това за мен е любовта-
обич с пълни шепи да давам,
да подаря на някого обичта
и в замяна чужда да получавам.
-
И в замяна чужда да получавам...
чужда подкрепа, чужда утеха...
затова душата си на другите отдавам,
лекувам любовта си крехка
-
Лекувам любовта си крехка ...
антибиотици и хапчета поглъщам ...
не помага нищо срещу тази холера ...
студено вече става -
в прегръдката топла смъртта ме обгръща ...
-
В прегрдката топла смъртта ме обгръща.
И нежна и лека мелодия тя тананика.
И с наметалото черно кръвта ми попи.
Остави сърцето ми само в листата на нежната трепетлика
-
Остави сърцето ми само в листата на нежната трепетлика.
А душата ми захвърли дълбоко в студената река...
И нивга не ще чуеш,че едно момиче някъде те вика...
Никога не ще узнаеш защо тъгувам аз в нощта...
-
Никога не ще узнаеш,защо тъгувам аз в нощта...
защо цигара след зигара паля,а димът е самота!
Подцени ме!Реши,че няма да те разбера...
ала не си познал! Вижда всичко любовта!
Аз зная,че ме лъжеш!Зная,но мълча!
Тихо те намразвам...и от теб ще се отдалеча!
-
Тихо те намразвам...и от теб ще се отдалеча!
В тази тишина отново се чувствам както преди.
Мислех си,че ти си моята сбъдната мечта,
но вече разбрах,от твоята любов само боли...
-
Но вече разбрах,от твоята любов само боли...
Та това любов ли е?Любов ли е,кажи?
На мене ми се струва,че е злобно его
и с визията ми - задоволяваш само него!
Върви по дяволите! Заминавай!
И зад себе си нищо не оставяй!
Аз силна съм-ще се преборя...
и вратата си за тебе ще затворя!
-
И вратата си за тебе ще затворя!
Защо ли изобщо някога я отворих?
За какво ми е за нещо да се боря,
нищо не получих,а за теб се борих...
-
Нищо не получих,а за теб се борих...
борих се за любовта ти,за страстта...
Ала не разбрах!Какво ти сторих
че върху мен изсипа си гнева?
Оплете ме в лъжи,наистина умело
изпипани - от специалист!
Държеше се наистина до лудост смело...
Господи какъв си егоист!!!
Какво си мислеше бе,мише?
Забрави ли,че прошка не познавам???
Усещаш ли - на зима май мирише...
време е да заминавам!
-
Време е да заминавам!
Не ме моли да остана.
За любов не се надявам.
От раната дори белег не остана.
-
От раната дори белег не остана
и като всяка рана избледня
но спомена все още ме изгаря
дори без рани аз безмилостно кървя.
-
Дори без рани аз безмилостно кървя...
Дори без грим... черни черти по мен стоят...
Дори без страх... от накърненост трептя...
Дори без Теб... няма и днес да умра...
-
Дори без Теб... няма и днес да умра...
Дори без теб...Ще остана жива...
Дори без теб...Ще намеря път в нощта...
Дори без теб...Аз мога да бъда щастлива!
-
Дори без теб... Аз мога да бъда щастлива !
Ще плача ... но все пак напред ще продължа ...
Остави ме ! - ще забравя аз и таз обида ...
Достатъчно търпях ... научи ме да издържа ...
-
Достатъчно търпях ... научи ме да издържа ...
Достатъчно се жертвах...време е да спра.
И от днес повече за никого не ще тъжа.
Няма вече да копнея за любовта...
-
Няма вече да копнея за любовта ...
До сега аз само на нея сляпо вярвах ...
Сега боли жестоко ... едва търпя ...
Със сърцето от обичта силна се отказах ...
-
Със сърцето от обичта силна се отказах ...
Не ми трябва то,щом ме предава...
Защо ли чувствата си ти показах?
Защо остави ме сама в забрава...?
-
Защо остави ме сама в забрава...?
И в съня даже самотата тежи ...
А уж казват , че приказни сънища няма ...
но идва любовта и ...
магията кара всичко отново да цъфти ...
-
Магията кара всичко отново да цъфти ...
магията - това си ти.
Омагьоса ме със поглед
и със ласки ме плени.
-
И с ласки ме плени така омайни ...
забравих всичко що беше между нас ...
Кавги , обиди - тъжни драми ...
остнаха в миналото щом усетих нежната ти страст ...
-
Останаха в миналото, щом усетих нежната ти страст...
Всичките беди, разделяли ни нас...
Всичките чернилки, които съм изпила...
Най-скъпото боли, но нали съм Те спасила...
-
Най-скъпото боли, но нали съм Те спасила...
и вече може да си идеш от мене нищо не разбрал
че сто пъти за теб се раждах и умирах,
че от моита милост си изгрял
-
Че от мойта милост си изгрял...
А залезът ти ще е чужд...
На някоя, що си продал...
Но не на мен... та ти си МЪЖ...
И всяка ти е като предната...
Но само аз живот ти дадох...
Мъртвец ще си и със последната...
А след нея също ще си празен...
-
А след нея също ще си празен...
след оная песен от моито сърце,
когато замлъкне...
и скъса се струната
ще потръпнат твоите ръце.
ще стане хладно вв очите ти
и без това далечни
ще търсиш моита топлина,
а аз ще бъда вече в чужда пролет
и ще разпалвам чужда земя.
-
И ще разпалвам чужда земя...
И ще угасям чужди реки...
Защото дори не разбра...
Какво си загубил... Дали?!...
-
Какво си загубил... Дали?!...
Дали си загубил ?! Огледай се
аз все още съм тук...
Не бързай да ме изпращаш,
на разума дори на пук
оставам ... може би е трудно,
но някой ден ще разбереш
Не си загубил не, не си загубил...
но счупил си... и
трябва цяло да го събереш.
-
Трябва цяло да го събереш...
Онуй парче от самодивски пламък...
Което сам превърнал бе във свещ...
И стопи я грозно... Мракът жалък...
Просветли те... и побърка...
Намери отговор във лудостта...
Че без парче самодивата не ще е мъртва...
Но за Теб отново ще е само блян... мечта...
-
Но за Теб отново ще е само блян... мечта...
Само несбъднат сън така бленуван...
Ще плачеш нощем,ранен от самота...
И ще търсиш брега така жадуван...
-
И ще търсиш брега така жадуван...
ще живееш моя живот сънуван...
Ще копнееш да се докоснеш до моето битие...
самотен ще отпиваш поредното си питие.
-
Самотен ще отпиваш поредното си питие.
Ще копнееш за любовта ми с мъка голяма.
Самотата в черен свят ще те отведе,
ще съжаляваш горчиво,че мен ме няма...
-
Ще съжаляваш горчиво, че мен ме няма...
И какво от това... все едно е...
Съжаление има в душата ти - ЦЯЛА...
А мойта разбита на пода е...
-
А мойта разбита на пода е
оная...гупава душа,
която те обичаше,
която самотеб зовеше,
дори прегърната с лъжа.
-
Дори прегърната с лъжа
душата клета те обича още...
Дори да боли от любовта
липсва ми топлината нощем...
-
липсва ми топлината нощем...
на тия студени очи,
които успях да запаля
с тях моито сърце изгори.
Колко пъти в прегръдките спах
тия хладни за други прегръдки,
колко пъти целувах, шептях
в тия забранени за другите устни.
Колко пъти... а днес си изстинал
изстинла си даже за мен
дано някой ден не останеш
също така наранен.
-
Също така наранен,
като теб, като мен
той успя да се справи,
но няма да забрави,
няма да забрави теб и мен,
няма да забрави нито ден.
Няма да забрави, че приятели бяхме,
няма да забрави как заедно играхме
и ще иска да зареже всичко,
да направи нещото едничко,
което така искрено желае -
да се срещне с теб и мен,
с нас да прекарва всеки свои ден.
Тва е за един много як филм, койъо гледах наскоро [shame]
-
С нас да прекарва всеки свой ден
мечтае той от дълго време!
На враговете си попаднал в плен
не може вечно да живее!
Копнее за приятели добри
и вижда в нас такива хора
че чуждите лица изглеждат зли,
когато си излязъл от затвора!
-
С нас да прекарва всеки свой ден
мечтае той от дълго време!
На враговете си попаднал в плен
не може вечно да живее!
Копнее за приятели добри
и вижда в нас такива хора
че чуждите лица изглеждат зли,
когато си излязъл от затвора!
когато си излязал от затвора
където някой стават хора,
а някой става и ЧОВЕК,
МАКАР ОТ ВСИЧКИТЕ ДА Е ДАЛЕК...
-
Макар от всичките да е далек...
Сиротникът с надежда скита...
И пътят му е някак лек...
Говорейки си със звездите...
-
Говорейки си със звездите,
аз сякаш си говоря с тебе!
Надеждите дълбоко скрити
и пазени от дълго време
на тях аз мога да покажа,
да споделя вълнения и чувства!
И знам, че те ще ти разкажат!
Дано да разбереш какво изпусна...
-
Дано да разбереш какво изпусна...
Аз бях.
Ще бъда.
Никога за тебе пак.
Дано да разбереш...
-
Дано да разбереш...Обичам те безумно...
Достигнах до теб,но усетих пустош само.
Обичам те,макар да е неразумно.
Кърви в нощта сърцето ми нямо...
Само въздух и нищо повече...
Но въздух,който не мога да дишам.
Ти си моето безценно съкровище,
ала не знаеш колко те обичам.
Стигнах...Но не усетих нито теб,
нито обич...Просто едно голямо нищо...
Топи се душата като лед...
И всичко в живота е излишно...
-
И всичко в живота е излишно..
Нямам теб - нямам път, нито цел.
Поглеждам те тайно и скришно,
най-хубавото от мене си взел.
Не виждам за какво да живея
щом го няма до мен твоето рамо!
Отивам си, но все още копнея..
Ще се обърна.. повикай ме само!
-
Ще се обърна.. повикай ме само!
Ще те чуя дори да си накрай света,
защото само това душата жадува...
Само с теб тя не се чувства сама...
-
Само с теб тя не се чувства сама...
Само с теб е щастлива нейната душа...
За това при нея остани и от мене си иди....
Аз приятели си имам - има и кой да ме крепи...
-
Аз приятели си имам - има и кой да ме крепи...
но от обич също се нуждая...
ела, вземи,
обичай ме, когато ми е нужно
бъди със мен,
сърцето ми не искам да е чуждо.
-
Сърцето ми не искам да е чуждо,
не искам непознати да си играят с моите мечти.
Пази го вътре в теб, аз ще се върна за него
и когато се огледам искам да го видя пак в твоите очи...
-
И когато се огледам искам да го видя пак в твоите очи...
Искам да прочета отново в тях същата любов голяма.
Искам в тях да се огледам и да видя пламък да гори.
Накарай ме да разбера,че твоята обич не е измама.
-
Накарай ме да разбера,че твоята обич не е измама.
Накарай ме да тръгна с теб и накрай света.
Обещай ми, че ще останеш с мен и дори и в ада.
Дай ми сили живота пред смъртта да избера...
-
Дай ми сили живота пред смъртта да избера...
Върни силите ми отново да се смея...
Помогни самотата с теб да победя...
Върни ми силите да живея...
-
Върни ми силите да живея...
или безсилието
което ме свързваше с теб
или ...
всяко друго, но
само върни се
аз имам нужда от теб.
-
Аз имам нужда от теб,
но сега ти си само празен портрет...
От живота ми отдавна си тръгна...
Всяко чувство във мене се бъгна... [lol]
-
Всяко чувство във мене се бъгна...
Сърцето е компютър развален...
И защото ти от мен си тръгна
светът ми стана по-студен...
-
Светът ми стана по - студен,
когато ти си тръгна, тъй смутен...
С какво предизвиках обърквация във теб...
Какво внезапно превърна сърцето ти във лед?
-
Какво внезапно превърна сърцето ти във лед?
Мислех,че си различен,а не като тях...
Вярвах толкова сляпо в теб,
но що за човек си вече видях..
-
Но що за човек си вече видях...
Трудно ми бе, но все пак разбрах...
Чужд, както всички други си ми бил...
И с обич истинска нивга не си ме дарил....
-
И с обич истинска нивга не си ме дарил...
Разбрах го...видях го...в очите й!
И нейното сърце така си изгорил...
и тя е повярвала,
и тя така наивно гледа...
и тя, и аз, и любовта.
-
И тя, и аз, и любовта
все някой ден ще разберем....
и ще си идем,
тогава ?!
Кой ще лъжеш ти,
вземи салфетка,
обърши си сълзите
и по дяволите,
моля те върви.
-
Моля те върви...
Далеч от мен иди...
Сърцето ми разби...
Мечтите ми уби...
Да ме нараняваш спри...
От себе си ме отърви...
Поне за ден ангел ти бъди...
-
Поне за ден ангел ти бъди...
Не бъди дяволът черен...
Завинаги с мен остани...
Завинаги бъди ми верен...
-
Завинаги бъди ми верен,
ако не, още сега си тръгни!
Способен ли си само мен да обичаш?
Ако да, с мен до края остани!
Давам всичко свое да те имам,
не искам насреща ден след ден лъжи!
-
Не искам насреща ден след ден лъжи!
Не,прости...Но,не искам вече...
Омръзна ми толкоз силно да боли...
По-добре стой от мен далече...
-
По-добре стой от мен далече...
Аз вече не съм онази - свободната жена...
Вече не мога с твоите капризи да се съобразявам,
ти своя шанс да бъдеш обичан пропиля...
-
Ти своя шанс да бъдеш обичан пропиля...
Да,пропиля го вече...Съжалявам!
Днес не съм наивната онази...Да...!
Напразно за любов не се надявам...
-
Напразно за любов не се надявам,
не и след всичко, което ти причиних.
Господ сега със самота ще ме накаже,
да ме боли и да плача сама си отредих...
-
Да ме боли и да плача сама си отредих...
Да кървя и да се разкъсвам безмилост отвътре...
Когато бех жадна от своите сълзи пих...
И заключих себе си в самотата вътре...
-
И заключих себе си в самотата вътре...
...на хиляди парчета строших ключа...
Губя се...немога да живея...
...падам...и немога да летя...
-
...Падам...и не мога да летя...
Сгромолясвам се на твърдия цимент...
Толкова боли...Нетърпимо е...Кървя...
Нима любовта ми за теб не струва нито цент?
-
Нима любовта ми за теб не струва нито цент?
Нима за тебе тези години бяха като детска игра?
Не ти ли е жално, че плача всяка вечер?
Не ти ли е жално, че бавно умирам сама?
-
Не ти ли е жално, че бавно умирам сама?
Но,знаеш ли,вече това не ме интресува.
Не искам съжалението ти,а любовта...
Ала разбрах,за теб тя не съществува...
-
Ала разбрах, за тебе тя не съществува,
след всичко което ми причини!
Няма как в сърцето още да бушува,
така че моля те не ме вини!
Доволен ли си колко ме боли?
Способен си единствено да нараняваш!
Сърцето ми бе твое, но уви..
Разби го ти!
Но знай, ще съжаляваш...
-
Но знай, ще съжаляваш...
за всичко,което ми причини...
Ти не можеш да прощаваш,
защо молиш мен:"Прости"...?!
-
Защо молиш мен "Прости" !?
А преди ми викаше "Върви" !
Искаше ми се да кажеш "Спри"
Но сега съжаляваш нали?
-
Но сега съжаляваш нали?
Съжаляваш за всичко,което стори...
Дори и не разбра колко ме боли...
Душата няма сили да се бори...
-
Душата няма сили да се бори..
Достатъчно е страдала сама
Не искам никога да се повтори
мигът, във който стигнах до ръба!
Не виждах смисъл в нищо покрай мене,
единственият изход бе смъртта!
Душата ми до болка е ранена..
Напред кажи ми как да продължа?
-
Напред кажи ми как да продължа?
Ти уби всичко мило в мен с лъжа...
И сега след като всичко ми отне,
очакваш да стоя пред теб на колене...
-
Очакваш да стоя пред теб на колене...
Ала не разбра,че промених се вече.
Не си познал...Не съм слаба!Този път не!
Любовта от мен е далече...
-
Любовта от мен е далече
и не искам да ме обичаш вече.
Само болка ми донесе ти
с тези твои измамни очи...
-
С тези твои измамни очи
омагьоса ме така...
Този поглед ме плени
и в теб познах любовта.
-
...и в теб познах любовта
от мига в който се усмихна.
В очите ти бласък красив долових,
разбрах, че днес любовта при мен пристигна...
-
Разбрах, че днес любовта при мен пристигна...
Разбрах,най-накрая и аз ще бъда щастлива.
Най-сетне радостта и мен застигна.
Вече не познавам тъгата сива...
-
Вече не познавам тъгата сива,
днес сякаш отново се родих.
Вече и за мен има слънце,
сълзите от очите си изтрих...
-
Сълзите от очите си изтрих,
разбрах смисъла на живота.
Днес аз се преродих
и душата ми не ще бъде сирота.
-
...И душата ми не ще бъде сиротна.
...И очите ми не ще гледат назад.
Ще се вслушам във разума и ще си кротна,
в сърцето си аз ше извърша преврат!
...Затова, че не беше до мене.
...Затова, че нехаеше ти.
Затова ще избягам от тебе
И заслужено твоето сърце ще кърви!
-
И заслужено твоето сърце ще кърви!
Заслужено самотен ще страдаш...
И заслужено жестоко ще те боли...
Ще падаш,но сам в живота си ще ставаш...
-
Ще падаш,но сам в живота си ще ставаш.
Аз съм вече далеч от теб и те забравям...
Не съм ти длъжница да те обичам,
ти с друга да си вечер, а аз сама да оставам!!!
-
Ти с друга да си вечер, а аз сама да оставам.
Нима това заслужавам винаги аз?
Омръзна ми напразно да се надявам...
Винаги оставам сама в нощния мраз.
-
Винаги оставам сама в нощния мраз...
Защото те гоня... да не замръзнеш със мен...
Умея да разтапям се всеки утринен час...
Но вледиш ли се веднъж... за теб не ще има ден...
-
Вледиш ли се веднъж... за теб не ще има ден...
подай ръце към мен, за да те стопля
не исакм да оставаш чужд, студен,
че те обичам нека ти припомня.
-
Че те обичам нека ти припомня,
нека бъда твоя светъл ден
и с любов, страст и нежност
искам да ти благодаря, че си до мен...
-
Искам да ти благодаря, че си до мен...
Ти правиш ме безкрайно щастлива.
Света преоткривам всеки следващ ден.
С теб аз срещнах любов красива.
-
С теб аз срещнах любовта красива..
От нищо аз не се страхувам вече!
Заради теб дори и розата бодлива
обгърнах със ръка..
Но кръв потече..
-
Но кръв потече
и този път...
Тъгата ме завлече
в своя кът...
Сълзи блестящи
в моите очи.
От чувствата горящи
толкова боли...
-
Толкова боли...
не ми изричай тези думи,
така ужасно закъсняха,
толкова боли, не ме наказвай
дори цветята овехтяха...
Да те чакат.
Толкова боли...
Аз моля само
замълчи...
-
Замълчи...
За миг поне!
Не говори!
Душата ще умре!
Замълчи!
Така е най-добре!
От думите боли!
Изплаках ти море.
Замълчи!
Сърцето те зове.
Но болката гори!
Кой ще ме разбере?
Замълчи!
Кой ръка ще ми подаде?
Любовта горчи...
Кой вкъщи ще ме отведе?
-
Кой вкъщи ще ме отведе....
Кой ще предложи навес на моето сърце?
Искаш ли да бъдеш тозни някой ти?
Искаш ли душата ми с обичта си да те дари?
-
Искаш ли душата ми с обичта си да те дари?
Копнееш ли за прегръдките ми в нощта?
Искаш ли сърцето да те обича както преди?
Жива ли е в тебе още любовта?
-
Жива ли е в тебе още любовта?
Отговори ми бързо на това....
Ако диша в тебе още тя,
ела и с целувка ме дари една....
-
Ела и с целувка ме дари една-
не искам повече,само това...
Сбъдни,любими моята мечта,
подари ми завинаги любовта.
-
Подари ми завинаги любовта,
без нея аз не бих могла да живея,
запали във мене онази искра,
за която от дълго време копнея... :)
-
За която от дълго време копнея...
Която ден и нощ аз сънувам-
това си ти,мила моя,фея...
Трудно ми е с теб да се сбогувам.
-
Трудно ми е с теб да се сбогувам.
да си тръгна... а навън вали,
чадърът отдавна е ничийй
а дъждът се слива със съзи.
-
А дъждът се слива със сълзи
и стича се по моето лице!
Не искам никой да ме разбере
и да не вижда зачервените очи..
Край мен дъждът не спира да вали..
Ще ме спаси, тъгата ще измие!
Сълзите някой искам да изпие..
Сърцето ми отново да плени!
-
Сърцето ми отново да плени,
твоето сърце желае, ала е трудно
днес сме много чужди
и твоето сърце нехае.
Сърцето ми едва издържа,
но въпреки това ще замълчи
защото знае, че отдавна
не ме обичаш ти.
-
Не ме обичаш ти..
В очите ти прочитам!
Сълзите ми изтри,
не спирам да се питам:
-Защо си тъй студен?
С какво ли го заслужих?
И в този мрачен ден
аз любовта изгубих!
-
Аз любовта изгубих,
остана моят тъмен ден...
С ярост чувствата погубих...
знам, ще плачеш наранен.
Но душата си продадох,
дяволът я взе за миг...
Аз в мислите му се отдадох...
нямам име, нямам лик.
-
Нямам име, нямам лик,
образ,нито отражение.
На живота съм ученик,
любовта е моето учение.
-
Любовта е моето учение,
изневярата е днешният урок!
И искам да попитам аз учителя:
За тази болест има ли лечение?
Или това си е поредния порок?!
Защо я има? Кой я е създал?
И трябва ли така да ни наказва?
Дори и само веднъж да си предал,
че не умееш да обичаш се оказва..
-
Че не умееш да обичаш се оказва...
но всъщност не е важно вече
аз отдавна спрях да те обичам
край на общото ни време, то изтече.
-
Край на общото ни време, то изтече.
Всеки пое по своя път сам.
Поредната сълза по бузата потече.
Търсих те в сърцето,ала ти не бе там.
-
Търсих те в сърцето, ала ти не бе там..
Нямаше и следа от тебе
Къде да те търся аз вече не знам
Да се криеш сега не е време!
Защо си замина?
Кажи ми защо?
Остави сърцето самичко
Да ходи, да проси за малко любов..
Изведнъж обезмисли се всичко!
-
Изведнъж обезмисли се всичко!
всяка раост и всяка тревога,
само болка пари в зениците
и да съм жива вече не мога.
-
И да съм жива вече не мога,
и да се смея е толкова трудно,
как да простя на съдбата,за бога!
Как,щом в душата е толкова тъмно...?
-
Как,щом в душата е толкова тъмно...?
Как мога да те даря със светлина?
В сърцето ми вече никога не съмна,
в сърцето кървав дъжд заваля...
-
В сърцето кървъв дъжд заваля,
в очите-сълзи от жарава,
в душата студена вълна ме заля,
единствено спомен остава....
-
Единствено спомен остава...
когато любовата умира...
единствено той те спасява...
когато всичко друго замира
-
Когато всичко друго замира
остават в отговор звезди
изконни символи на тишината
дори когато всичко се руши...
-
Дори когато всичко се руши
бъди до мен и ме обичай...
Дори когато идва края на света
пак нежни думи ми изричай...
Дори аз да съм далеч от теб
ти от любовта не се отричай...
-
Ти от любовта не се отричай...
не бягай... не се крий...
тя е всичко, нима не разбираш...
върни се... кажи, че ме обичаш...
-
Върни се... Кажи, че ме обичаш,
не ме оставяй сама сега...
Без тебе плача, без теб не живея,
без теб не знам как ще издържа...
-
Без теб не знам как ще издържа...
без теб се уча да живея...
да мечтая, да копнея...
да бъда истинска... не лъжа...
-
Да бъда истинска... Не лъ'жа...
Ще сторя всичко да го стигна...
Това желание... Миражът...
Който неизмамно имам...
-
Който неизмамно имам...
и е по-истински от кошмара
е онзи на които сънищата си давам
и не мога да спя.
-
И не мога да спя...
Пак въртя се в леглото,
опитвам сълзите да спра,
но болката е тъй дълбоко...
И сама съм пак в мрака...
И чакам в съня да дойдеш ти ...
И плача... и плача... и чакам...
Ела, изтрий тез горчиви сълзи...
-
Ела, изтрий тез горчиви сълзи...
Дай ми сили за живот.
За всички грешки ми прости.
Бъди отново моя брод.
-
Бъди отново моя брод,
скитай с ръце по моето тяло,
дай ми страстта и тръгвай,
преди слънцето да ни е видяло...
Обречена съм аз на друг,
не мога да ти се отдам изцяло,
но сърцето ми не е у него,
то винаги за тебе е туптяло...
-
То винаги за тебе е туптяло...
Това сърце заради теб го има.
И винаги за тебе е живяло,
за усмивката любима...
-
За усмивката любима
давам всичкото злато на света,
за да те имам до мен завинаги
на клада мога да изгоря.
Докосвай ме, целувай ме, обичай ме,
докрай това шепнат моите уста...
-
Докрай това шепнат моите уста-
ще те обичам през бури и ледове.
Вечно жива ще е любовта,
дори сърцето ми да спре...
-
Дори сърцето ми да спре,
дори тялото ми да е под земята,
душата ми за тебе тук ще броди,
за да е по близо до светлината...
-
За да е по близо до светлината,
сърцето ми търси теб...
За да избягам надалеч от тъгата,
знам,че ти си моя лек...
-
Знам, че ти си моя лек
в студените нощи и самотните дни...
Ако искаш пак за тебе да живея,
в живота ми пуст се завърни...
-
В живота ми пуст се завърни...
Само ти ми даваш смисъл да живея.
Откакто си тръгна безспирно вали.
Не ми останаха сили дори да се смея.
-
Не ми останаха сили да се смея,
не ми останаха дори сълзи,
глас нямам вече аз да изкрещя:
"Обичам те! При мене се върни!!!"
-
"Обичам те! При мене се върни!!!"-
Крещя,ала само луната ме чува.
Не искам повече така да боли...
Не искам да обичам!Не си струва! [confused]
-
Не искам да обичам!Не си струва!
Само болка, разочарования и плач...
Ако пак аз в някого се влюбя,
Господи, по-добре прати ми палач!!!
-
Господи, по-добре прати ми палач!!!
Нека завинаги угасне светлината
и настане вечен,черен здрач...
Нека й е за урок на душата.
-
Нека и е за урок на душата,
да спре да вярва на хорски лъжи...
Все така наранено ще си сърце,
докато без сили не затворя очи...
-
Докато без сили не затворя очи...
докато не изтекат всички сълзи...
ще бъда скитница изгубена сред мрака...
една душа завита с плащта на тъмата...
-
Една душа завита с плащта на тъмата...
Една душа обвита в печал.
Огледай се...Не виждаш ли тъгата...?
Нима и ти си ме предал?
-
Нима и ти си ме предал?!...
Кога успя да го направиш?!...
Та нали на мене беше дал...
Душа, живот, сърце... талази...
От сълзи прииждат ми в очите...
Но няма да заплача... Не!...
Изкусно си предал душите...
Не моята, а наш'те две!
-
Не моята, а наште две !
Звезди на небето ще греят,
и всеки, който вечер
поглед към небето
отправя с надежда
ще види нашите звезди
и той за любов ще мълви.
И те ще греят вечно
както нашата любов.
-
Както нашата любов...
Много други, май че, има...
Както нашата любов...
И всяка друга е съдима...
Всяка е окрала много...
Ласки, думи и мечти...
Всяка е била и гола...
Под всички дрехи от лъжи...
-
Под всички дрехи от лъжи...
душата ти блести,
не я обличай с голи лъжи.
Запази я нежна,
и чиста като душа на дете.
-
И чиста, като душа на дете...
И нежна, като орхидеени цветове...
И млада, като самия живот...
И самотна, като пустинен койот...
Такава съм... и се леко израждам...
Уморена съм... а лесно се впрягам...
И тегля теглило от дни...
Понякога... безбожно тежи...
-
Понякога... безбожно тежи
от тази любов несподелена.
Често сърцето ми кърви...
Не искам пак да съм наранена.
-
Не искам пак да съм наранена,
и сърцето пак да, кърви.
Искам рози, но не искам бодли!
-
Искам рози, но не искам бодли!
Искам щастие,но не и тъга...
Искам обич,но без да боли...
Спаси ме от черната самота...
-
Спаси ме от черната самота - помогни ми!
Защо не мога да пиша във рими.
Нека със теб да направим дует,
нека замалко да се чувствам поет.
Помогни ми, моля те във този късен час,
някое стихче да напишем ти и аз.
-
Някое стихче да напишем ти и аз.
Нека да си спретнем един дует.
Започваме още сега, в тоз час.
Таланта си да покажеш е твой ред.
-
Някое стихче да напишем ти и аз...
Не е трудно... зная - имам общо...
С твоя чар от рими... с тази власт...
Която се в душата ми проточва...
Да напишем песен... аз ще взема арфа...
А ти развей косите си сатенени...
И попей ми с тях... вечерта е жалко кратка...
Оплети ме, отведи ме... вълшебна моя фея си!
...
Таланта си да покажеш е твой ред...
Чакам те... започвай... мина вече пет...
Извинявам се, но бях започнала :p
-
Чакам те... започвай... мина вече пет...
няма време да си играем на малки
целуни ме преди да стане шест
после ще ми писне от заобикалки.
И трябва да ти ажа, да си идеш,
а толкова обичам да си тук
няма време, бягат стрелките
целуни ме...на страха си на пук.
-
целуни ме...на страха си на пук
Нежно вземи ме,
и с ръце гали ме,
в нощта ти покори ме
-
В нощта ти покори ме... доведе ме до лудост...
Обля ме, изгоди ме... закрещя във мене блудност...
И останах си пияна... как да изтрезнея...
Тебе веч те няма... но от спомена треперя...
-
Тебе веч те няма...
но от спомена треперя...
Няма те, а те усещам
всичко около мен
ми напомня зе теб
и шепти твойто име
и не ме уставя да те забравя
-
Нима са прави всички други, казвайки "Било какво било"?...
Та всичко е кама двуостра...
Отровата лекува в количество едно...
А увлечем ли се в грамажа... в гроб студен ни просва...
А увлечем ли се в грамажа...
в гроб студен ни просва.
Каквото и да кажа,
каквото и да поствам.
за мен е ясно 100 на 100-
това лекува просто.
От всяка болест,всяко зло-
но много, много коства...
Отиваш си без време ти
за някакли си глупости.
И проблема не решава,
а само друг създава.
За всичко има, има лек
и близо е, не е далек.
Който търси, той намира,
стига здраво да подири.
-
Тебе веч те няма...
но от спомена треперя...
Няма те, а те усещам
всичко около мен
ми напомня зе теб
и шепти твойто име
и не ме уставя да те забравя
И не ме оставя да те забравя
тази любов проклета...
На безразлична се правя...
но скърби още душата ми клета.
-
Но скърби още душата ми клета
и още си ти в моя сън...
Искам да изляза и да те намеря,
но така студено е навън...
-
Но така студено е навън...
Зъзна...Търся топлина...
Плача дори и на сън...
Скитам се нощем сама...
-
Но така студено е навън...
Зъзна...Търся топлина...
Плача дори и на сън...
Скитам се нощем сама...
Да открия в теб любовта,
но уви няма я тя..
остана само болка и самота,
от една любов със големи мечти...
остана кораб с пробити стени...
-
Остана кораб с пробити стени,
а на палубата призраци страшни.
Защо не спира сърцето да кърви?
Пазиш ли спомените прашни?
-
Остана кораб с пробити стени,
а на палубата призраци страшни.
Защо не спира сърцето да кърви?
Пазиш ли спомените прашни?
Пазиш ли спомените прашни?
Или на вятъра остави ги ти
като листа да ги разпилява
в студения есенен ден ?
-
В студения есенен ден
дали ще останеш до мен?
Ще ме стоплиш ли както преди?
Моля те до мен бъди!
-
Моля те до мен бъди...
Не, защото без тебе не мога...
А за да мога с открити очи...
Да се усмихвам и плача до самин гроба...
-
Да се усмихвам и плача до самин гроба...
Това е животът ми...Това е,да...
Да променя съдбата си не мога...
Животът минава...Идва смъртта...
-
Животът минава...Идва смъртта
А пътят ми не оправда
компромисите дето ги направих
...връзкта така и не оправих!
Сега седя пред огледалото зловещо
впила поглед в...грозно нещо.
Остаряла...мъдра и сама...
а бях млада и обичана жена!
Ала аз сама съм си виновна!
След изречена дума лъжовна
не трябваше да ти прощавам,
а гордостта поне да отстоявам!
-
А гордостта поне да отстоявам...
А достойнството да защитя...
Все така разделям се... все права...
А после пак на колена...
Все силна и все с път напред...
Винаги една и съща...
Винаги едно сърце...
Сърца от себе си извръща...
-
Сърца от себе си извръща,
дере ги с остри нокти,
любовта света преобръща,
довява горчиви нотки...
-
Довява горчиви нотки
и това твое писмо...
Кажи ми защо?
Какво пак те натъжава?
Нали сърцето ти от камък било...
Кой го е жегнал така,
че всяка твоя дума
навява една скрита болка , тъга.....
-
Навява една скрита болка , тъга...
Тази самота...Аз съм опечалена...
Страдаща сама е моята душа...
Отново кърви,дълбоко наранена...
-
Отново кърви, дълбоко наранена
душата ти от моята ръка...
Прости!
Така и не се научих да обичам-
за това гори в теб тази тъга!
Ще кажеш - оставам си безлична...
Грешиш - аз с огън свой горя!
Прости!
Не успях да те обикна...
Виновна ли съм за това?
-
Виновна ли съм за това?
Виновна ли съм,че съм такава?
Твърдиш,че силна е любовта,
защо остави ме тогава?
-
Защо ме остави тогава ???
Кажи ! Не се крий !!!
Ела, не бягай !!!
Поне веднъж бъди мъж !!!
Излез от черупката, мили,
признай, че още ме желаеш,
че искаш да ме прегърнеш
и до себе си да ме притиснеш !!!
Хайде събери сили, ела,
пребори се с гордостта...
Аз съм твоя, знай го !
Имай смелостта, върни се
и възроди от пепелта любовта...
-
"И възроди от пепел любовта!"
Това ми каза снощи късно!
Аз разбрах те,но нима...
не ти показах чувствата си ясно?
Да разбереш,любими,не успя ли,
че да възродя...не мога любовта!!
Единствен мой...не видя ли,
че тя пепел никога не е била?!
Любовта ни винаги пожар била е!
Пожар...,че и на рози ни ухае!
-
Пожар...,че и на рози ни ухае!
Въглени жарки...остри бодли...
Ала сърцето ти не знае
колко силно днес боли...
-
Колко силно днес боли
и няма кой да спре горещите сълзи...
Няма кой бурите в сърцето да потуши...
Защо няма кой раните от любовта да изцери???
-
Защо няма кой раните от любовта да изцери???
Търси сърцето ми,но не намира утеха...
Къде си,по дяволите...?Трябваш ми ТИ!
Защото ти си моята единствена пътека...
-
Защото ти си моята единствена пътека...
Затова аз пак звъня първо на теб.
Защото ти си моята единтвена утеха,
превръщаща в огън денят ми, иначе скован в лед...
-
Превръщаща в огън денят ми, иначе скован в лед
бе твоята усмивка преди...
Ала сега съм сама...Без теб...
Нямаш представа колко боли...
-
Нямаш представа, колко боли...
Нямаш представа, че ми тежи,
когато заедно сме всеки ден,
когато нощем спиш до мен...
-
Когато нощем спиш до мен
гледам те с пламтящи очи...
Света вече не е студен,
защото до мен си ти...
-
Защото до мен си ти...
затова все още дишам.
Но сърцето ти усещам по-различно да тупти,
към пропастта леко тичам.
-
Към пропастта леко тичам
Кога ли ще стигна до края?
Последните си думи изричам..
"Обичам те".. Друго не зная!
-
"Обичам те".. Друго не зная!
Само тези две думи ще кажа!
Когато поискам, не се колебая,
от любовта си аз не ще се откажа!
-
От любовта си аз не ще се откажа!
Дори според вас така сама да се накажа.
Нима от най-истинското на замята
мога ей така да си махна ръката?
Майната му,че боли!
Това е любовта,нали?!
-
Това е любовта нали?
Постояна болка и много
изплакани сълзи.
Сърцето вече ме боли
от любовта която разби
моите мечти.
Затова ме разбери
спри да се бориш за любовта ми.
-
Спри да се бориш за любовта ми !!!
Не разбираш ли минало е вече тя...
Изгубих я отдавна... тъй като ти
прокле и последната мечта...
Виновен си, знай го !!!
Не искай да те обичам вече,
Обвинявай себе си, че ме изгуби...
ти си този, който любовта ми погуби !!!
-
Ти си този, който любовта ми погуби!
Сега се опитвам да възкръсна като след пожар.
Зная, че не аз, а ти изгуби,
защото любовта ми е приказен дар.
Тя е малка, нежна така феерична.
Не може да я разбереш- нека бъде така.
Няма да убеждавам- знам изглеждам прозаична,
но да бъда Любов с главна буква е моя съдба.
-
Но да бъда Любов с главна буква е моя съдба...
А съдбата се пише от мойта ръка...
Затова аз си зная... какво имам всъщност...
И сега, и докрая, не ща друга външност...
-
И сега, и докрая, не ща друга външност...
Не гледай ти какво е лицето...
Не ще променя своята същност...
Виж красотата дълбоко в сърцето...
-
Виж красотата дълбоко в сърцето...
Там истината своя аз крия...
Там е ковчегът, жива където...
Пазя с любов моята магия...
-
Пазя с любов моята магия...
Знай,тази магия си ти...
И нямам сили да крия,
че без теб душата я боли...
-
Че без теб душата я боли...
Знае всеки... но не и ти...
Затова писмо сега ти пиша...
Прочети и чуй как тежко дишам...
-
Прочети и чуй как тежко дишам...
Прочети в очите всичко ти...
Без любовта ти,мили,аз издишам...
Не искам повече сълзи...
-
Не искам повече сълзи...
Че удавих се до дъно...
Изпих горчилката... Върви...
Време ми е да опитам, друго...
-
Време ми е да опитам, друго...
Не искам вече горчива тъга...
Дали да вярвам,че ще стане чудо?
Дали да вярвам още в любовта?
-
Дали да вярвам още в любовта?...
Щом не искам да я срещам...
Предпочитам самота...
И вече в мене я усещам...
-
И вече в мене я усещам...
Да,усещам любовта,
когато за теб се сещам...
Ти преобърна света...
-
Ти преобърна света...
Ти се върна мили...
Озари отново деня ми...
Целувай ме както преди...
Обичай ме със силата на хиляди огньове...
-
Обичай ме със силата на хиляди огньове...
Защото аз със лед ще ти отвърна...
И само същността ми да разстопиш ти, ако смогнеш...
Ще мога всичко в тебе да превърна...
-
Ще мога всичко в тебе да превърна
в късче,изпълнено с любов...
И един ден в живота ти ще се върна,
когато усетиш празнина в света суров.
-
Когато усетиш празнина в света суров,
спомни си за болката, която ми причини преди
и не идваи пак да ме търсиш и да плачеш,
не ми казвай: "Моля те, при мене се върни..."!!!
-
Не ми казвай: "Моля те, при мене се върни..."!!!
Глуха съм днес за твоите слова...
Не се унижавай,не ме моли...
Днес не съм слабото момиче онова...
-
Днес не съм слабото момиче онова,
което земята в краката ти сваляше,
Днес не съм слабото момиче онова,
което живота за тебе си даваше -
момичето,което душата на дявола продаваше...
-
Момичето,което душата на дявола продаваше
днес не го прави...защото няма душа...
Въпроси без да иска отговор задаваше...
Живееше на прага между живота и смъртта...
-
Живееше на прага между живота и смъртта...
а по средата - нищо
празна самота
и накъде да тръгне
кой път да избере
като изгубена в гора
протягаше безпомощно ръце.
-
Протягаше безпомощно ръце...
Птицата, що без крила осъмна...
Нощта открадна и последното перце...
Проклятието - човек да е - се сбъдна...
-
Проклятието - човек да е - се сбъдна
и отне й всичко от света,
дори и щастието тя да тръгне
свободна...да следва своята мечта...
-
Свободна... да следва своята мечта...
Такава е сестра ми - самидова...
А аз сълзи човешки да теша...
Съдбата кръвна е наставена верига...
-
Свободна... да следва своята мечта...
Такава е сестра ми - самидова...
А аз сълзи човешки да теша...
Съдбата кръвна е наставена верига...
Съдбата кръвна е наставена верига
и няма знам, измъкване от нея.
Но на мен,на мен, не ми и мига
и както искам аз, така живея...
-
И както искам аз, така живея...
С кръст на гръб и с венец, забит в чело...
Тичам и вървя... влача се и пея...
Животът си е мой... Било какво било...
-
Животът си е мой.. Било какво било...
Напред ще гледам.. Минало е всичко!
И знам, че станало е за добро..
Защо ли щастието е така мъничко?!
-
Защо ли щастието е така мъничко?!...
Аз не искам много, но то няма и троха...
Аз не искам дума, а само малка сричка...
Но как за тази буква да се заловя?!...
-
Но как за тази буква да се заловя?!...
Ти азбуката казваш наобратно,
щом река ти "а",отговаряш ми със "я",
нима това за тебе е приятно?!...
-
Нима това за тебе е приятно?!...
Да догонваш ме, вместо с мен да повървиш...
Не казвай, че обичам те повратно...
Познаваш ме... Дали на крачка ще се престрашиш?!...
-
Познаваш ме...Дали на крачка ще се престрашиш?!...
Какво ще опиташ,какъв коварен женски трик,
стегнат клуп около врата ми ще държиш,
ще погубиш в мене бледия светлик?!....
-
Ще погубиш в мене бледия светлик?!...
С тези мисли користни, неверни...
Ще постъпиш ли тъй, някак ще боли...
Да погубиш ти и себе си със мене...
-
Да погубиш ти и себе си със мене...
заслужава ли си туй,кажи?
Не погубвай ти и твойто време,
въпреки че тайно искам аз да те боли...
-
Да погубиш ти и себе си със мене...
не си го помисляй дори,искам да живея...
искам само още малко време...
със дъх топъл до теб да застана,да успея...
-
Въпреки че тайно искам аз да те боли...
Със дъх топъл до теб да застана, да успея...
Да разстопя тези прашни, сънливи очи...
От страх за крехкостта ти да го сторя аз не смея...
-
От страх за крехкостта ти да го сторя аз не смея...
Защото и не искам после да боли...
Аз зная,че сърцето е чупливо,
но моито счупено така стой...
-
От страх за крехкостта ти да го сторя аз не смея...
Защото и не искам после да боли...
Аз зная,че сърцето е чупливо,
но моито счупено така стой...
Аз зная , че сърцето е чупливо,
но моито счупено така стой.
И нека - по - красиво е така:
гледаш само разпиляни стъкалца,
а могат да нарежат до смърт твоята душа.
Да, добре ме чу
красиво казах е така -
кръвта от таз порязана от мен душа
ще слепи на ново тази стъкалца.
И щом на сърце пак те заприличат
ще я даря аз с любовта и
възкреся я от смъртта!
-
Възкреси я от смъртта!-
Душата ми сирота...
Подари й любовта,
върни я към живота...
-
Върни я към живота,моля,
не я оставяй там сама,
но тя си има силна воля
и феникса ще възкреси от пепелта..
-
и феникс ще възкреси от пепелта
такава истинска любов...
Но с лъжата ще го погребеш сега,
защото пак излъга ме жестоко!!!
-
Защото пак излъга ме жестоко,
защото пак се подигра със мен,
и раната отвори ми дълбоко,
помни,че мъртъв си от днес за мен...
-
Помни,че мъртъв си от днес за мен...
Спомените си до един изтрих...
Топло е...Денят вече не е студен...
Безчувствена съм...Отварата изпих.
-
Безчувствена съм...Отварата изпих
и сякаш нещо в мене трепна
и този стих на тебе посветих,
не знаех,че красиво е без болка..
-
Не знаех,че красиво е без болка,
красиво и толкоз по-добре...
Душата ми бе свита на ролка,
а сърцето нямаше сили да умре.
-
А сърцето нямаше сили да умре,
ти и тях от мен отне,
и плача сама като малко дете,
и вечно душата ми теб ще кълне...
-
И вечно душата ми теб ще кълне...
Затова, че очите избоде...
Затова, че притисна в длани сърце...
И дъхът мелодичен прободе...
-
И дъхът мелодичен прободе
със нож от неверни слова
и после във мен ти забоде
отровната черна стрела..
-
Отровната черна стрела
извадих я от сърцето,
ала кръв рукна сега
и кърваво е днес морето.
-
И кърваво е днес морето
от моите рани...боли...
как смачка ми нагло сърцето
и на две завинаги го раздели..
-
И на две завинаги го раздели..
това сърце изстрадало,проклето...
Жестоко...Толкова жестоко ме рани
и аз мразя те за което...
-
И аз мразя те, за което питаш...
Да, презирам те за силната душа...
С която ме отблъскваш и привличаш...
Мразя те, мой Спомен, Ден, Мечта!...
-
Мразя те,мой Спомен,Ден,Мечта!...
Мразя те и те обичам,ти който ни събра
и оплете моите пътеки в чуждата коса,
на мъчение нощно изтерзани обричаща...
-
На мъчение нощно изтерзани обричаща-
това направи ти със мен сега,
неспособна и до болка обичаща,
ти просто от скука отне любовта.
-
Ти просто от скука отне любовта
и даде ми само фалшиви мечти...
как да повярвам като знам,
че твоите думите ти са лъжи...
-
Ти просто от скука отне любовта
и даде ми само фалшиви мечти...
как да повярвам като знам,
че твоите думите ти са лъжи...
Че твоите думи са лъжи -
до болка ми е ясно.
Но виж в моите очи -
изписано е прекрасно
задовоство от това ,
че те не могат да докоснат моята душа!
-
~че те не могат да докоснат моята душа,
колкото и да се мъчат,да се опитват сега...
съжаляваш скрито,че повече не ще успееш да ме нараниш,
но няма ли един ден поне да изпиташ мъничко вина?
-
Но няма ли един ден поне да изпиташ мъничко вина ?
Кажи няма ли поне за секунда да съжалиш че ме рани ???
Или се радваш, че остави ме сама...
Сигурно ти е весело дори ???
Как ли се смееш, как ли ме наричаш ???
Глупачка може би...
Да, глупачка съм... сега горчиво плача,
глупачка съм, че повярвах сляпо в любовта,
глупачка съм, че се отдадох на една мечта
и както винаги се оказа тя лъжа...
-
~и както винаги се оказа тя лъжа...
зад маска скрила се,нов имидж направила,
грим лек сложила,чашата кафе на масата оставила...
Защо всеки път на едни и същи думи се хващам,
и -този път ще е различно- всеки път си казвам...
А всъщност не е,дори по-зле от преди всичко става.
Спрях да те търся,да те искам,да те чакам,само спомена остава.
спрях в думите ти да вярвам,спрях да копнея,догаря в мрака цигара...
-
Спрях в думите ти да вярвам,спрях да копнея,догаря в мрака цигара...
Дима бавно на кълба излиза от устата ми...
Последна цигара, последна сълза, последна мечта...
Всичко догаря в пепелта на цигарата ми...
И аз пак горката, наивната съм повярвала в лъжа...
Спирам да вярвам... разбрах никога не е имало "нас"
Просто чувствата ти са били един изгорял, захвърлен фас !
-
Просто чувствата ти са били един изгорял, захвърлен фас!...
А на непушач пред мен се правиш... но усещам...
Как изгаря в дим отровен всичко между нас...
И как изстива безвъзвратно всяко старо нещо...
-
И как изстива безвъзвратно всяко старо нещо...
Перелина черна облече нощта...
Изстива и сърцето ти,а бе някога горещо...
Безразличието измести любовта...
-
Безразличието измести любовта,
която бе тъй сладка и невинна...
Сега тя превърна се във рутина,
във горчива глътка старо вино.
-
В горчива глътка старо вино
намерих утехата сега.
Писма пиша с черно мастило
без адрес и без име ги пращам в нощта.
В тях моят живот е заключен-
те пропити са с моите сълзи.
И който пръв ги открие
нека с тях при мен долети.
-
Безразличието измести любовта,
която бе тъй сладка и невинна...
Сега тя превърна се във рутина,
във горчива глътка старо вино.
Във горчива глътка старо вино
намирам днес утеха,
от любовтта,омръзнала,рутинна,
от чувствата,които опустеха.
За това предлагам аз,
да си вземем сбогом ти и аз.
-
да си вземем сбогом ти и аз
и всеки тръгвайки по свята пътека
да се обърне да се огледа да метне с ръка
и да признае красиво беше всичко между нас
-
И да признае красиво беше всичко между нас,
но той едва ли има смелост да го каже,
гордостта разбива всичко между нас,
но аз готова съм да й отвърна...
-
Но аз готова съм да й отвърна...
Готова съм с двете си ръце
любовта ти да прегърна...
Ще я пазя, знай, във своето сърце.
Но и ти я пази...
Грижи се вечно да гори...
Поливай я със нежност,
гали я със целувки...
Милвай я и я топли,
но моля те нека няма преструвки...
-
Но моля те,нека няма преструвки...
Не искам пак да живея в лъжа...
Нека истински бъдат твойте целувки.
Научи ме какво значи любовта...
-
Научи ме какво какво значи любовта
и накарай ме да помечтая ...
И току виж таз приказна мечта
ще ме накара да осъзная,
че всичко идва от любов
и свършва пак със нея ...
Че всеки ден е усет нов,
усет, за който да живея.
-
усет, за който да живея
нещо за което да копнея
това вече не си ти
питам се къде ли да се скрия
защото просто искам да умра
някъде на тайно меясто
да покрия счупените си мечти
-
Да покрия счупените си мечти
със булото на този мрак,
да те срещтна тебе,но дали,
ще мога във очи да те погледна..
-
Ще мога в очи да те погледна
забравила гордост и страх.
В душата ми пуста и скверна
злото ще превърна в прах.
И няма да бъда онази,
която безмилостно те рани.
Ще излекувам всичките рани-
ще родя нови мечти.
-
Ще родя нови мечти,
ще събера вълшебни сълзи
във залеза на старата любов...
Ще сложа спомени от миналите дни...
Ето така бих могла да преродя
изстрадалия си живот...
-
~изстрадалия си живот с всеки миг все повече ненавиждам,
в сенките се губя,непознатите по пътя с поглед обиждам.
как в остатъците мръсни,чужди да се вричам,
а само теб да не мога да спра да те обичам...
-
А само теб да не мога да спра да те обичам...
Как е възможно... как все на тебе се вричам...
И всеки друг отричам...
Ти си моята сладка болка,
ти си едиствената ми мечта...
Със всяка процедена сълза
разбирам колко недостижима е тя...
Макар да си ме ранявал хиляди пъти,
макар да съм се губила в тъмата,
макар да съм плакала сама... аз гораката...
пак на тебе се вричам...
Да, любими до гроб ще те обичам...
-
Да,любими,до гроб ще те обичам,
нима не вярваш във това?
И как ще вярваш,ти си нищо,
една забравена мечта...
-
Една забравена мечта...
Спомних си за нея днес...
Къде ли я оставих...
Търся я, но без успех.
Спомням си бе красива,
правеше ме щастлива...
Но как съм могла да я забравя...
да я оставя да си отиде...
Дали пък ти не я взе със себе си...
когато си замина...
Да май аз ти я порадих...
и така от мечтата си се лиших...
Пази ми я, мили мой,
само нея си имах някога...
А когато решиш върни ми я...
Имам нужда понякога
точно тя да ме стопли...
-
Точно тя да ме стопли
и единствена може да сгрее сърцето ми!
Не дочуваш ли тихите вопли?
Не усещаш ли как те молят ръцете ми?
Искам малко любов, малко вяра!
В тези празнични, весели дни..
Имам нужда и аз опора,
за да бъда Аз, трябваш ми Ти!
-
За да бъда Аз, трябваш ми Ти...
Една критична симбиоза...
В която Таванът го боли...
Падне ли предмет на Пода...
-
Падне ли предмет на пода
не го стъпквай,а го вдигни,
защото без тоз предмет не мога-
предметът е сърцето ми,уви...
-
Предметът е сърцето ми, уви...
За тебе е досаден и ненужен...
Преподавам го с любов, но ми кажи...
Успявам ли или остава си беззвучен?!...
-
Успявам ли или остава си беззвучен?!...
Чуваш ли ти днес гласа ми благозвучен?
Знам, че казваш "Пак мърмориш",
но кога ти жест на обич ще ми сториш.... [lol]
-
но кога ти жест на обич ще ми сториш
и страха от всичко ще пребориш
нима не ме обичаш ти
и храниш ме отново със лъжи
-
И храниш ме отново със лъжи...
И караш душата отново да тъжи...
И до кога ще е все толкоз тежко
да ми кажеш "Обичам те горещо"
-
да ми кажеш "Обичам те горещо"
за тебе май е невъзможно нещо
защо обричаш ме на самота
нима не съм аз твоята мечта
-
Нима не съм аз твоята мечта?!
Нима не съм твоят въздух и вода?!
Нима не съм жената
за която бленуваш нощ и ден ?!
Онази която мечтаеш да прегърнеш
и с целувки кожата и да обгърнеш ?!
-
и с целувки кожата и да обгърнеш
и в миг топъл да я прегърнеш
и ако някога гръб и обърнеш
не мисли че ще може да се завърнеш
-
Не мисли че ще може да се завърнеш,
че ще простя
Ти си моята единствена любов,
но така боли от твойте грехове
-
но така боли от твойте грехове
вик от тъмното ме пак зове
за среднощен грях излизам вън
потъваики тихо в сладък сън
-
но така боли от твойте грехове
вик от тъмното ме пак зове
за среднощен грях излизам вън
потъваики тихо в сладък сън
Потъваш тихо в сладък сън
понеже спиш самичка,
а ако аз до тебе съм
и почна да...обичам.
Какво се казва самота
на вечно ще забравиш,
ще пеем песни през нощта
ни двамата тогава...
-
Нии двамата тогава...
една изкрица ще запалим
и огън див ще пламне
и нощта ще се подпали!
Ще крещи Луната
и всяка звезда ще изпепелим
ще лети душата
и всяка мисъл ще осъществим...
-
И всяка мисъл ще осъществим
и всяка наша среща,
и всичко като в приказка ще съживим,
живот на чувствата ще подарим.
-
Живот на чувствата ще подарим.
И всичко заедно ний ще направим,
въпреки че този свят е немислим,
няма щастието да забравим...
-
Няма щастието да забравим,
немислимо е дори,
то за нас е тъжен спомен,
който ний ще съживим...
-
"...Който ний ще съживим..." -
това последните ти думи бяха,
а аз повярвах в тях...
Излъга ме,остави ме сама във мрака...
наистина,заслужих ли това?
-
'Наистина заслужих ли това?',
лутам се сред куп въпроси,
не бях ли достатъчно добра,
за щастие трябва ли да се проси?
-
За щастие трябва ли да се проси,
но ако ти искаш това -
ще седна като нещастен просяк
и ще моля тебе за това...
-
И ще моля тебе за това...
ще моля тебе за последен стих...
Остави ми толкова тъга,
а аз -глупачката- мигом ти простих...
-
А аз - глупачката - мигом ти простих...
А ти - моят мил - за секунда забрави...
А аз, а ти... като във всеки друг стих...
Но така е в поемите... Какво да се прави?!...
-
Но така е в поемите... Какво да се прави?!...
Цари любов споделена щом наближи края,
а в нашия реален свят само болка и мъка
и че те обичам ме е страх да си призная...
-
И че те обичам ме е страх да си призная
след всичко,което в живота видях...
Но ще се боря за теб до края,
защото ти си спасението ми,разбрах...
-
Защото ти си спасението ми,разбрах...
Защото изгревът не е изгрев без теб,
защото душата е шепа прах..
и всичко е нищо без теб...
-
~и всичко е нищо без теб...
какъв лош късмет...
не тръгвай още тази нощ...
спаси ме от поредния кошмар лош...
-
Спаси ме от поредния кошмар лош...
С нещо ново ти ме събуди...
Всяка бедност с тебе е разкош...
Всяка болка с тебе не боли...
-
~
всяка болка с тебе не боли,
знаеш какво да кажеш винаги...
сълзите спираш с топлия си дъх,
в мен следи оставяш от любовен полъх...
-
В мен следи оставяш от любовен полъх...
Даряваш ми наслада и си заминаваш...
Позната картина... от кога сме така...
Мина цяла година... ту си тук... ту те няма...
Ту съживяваш една мечта...
ту с трясък я разбираш след това...
Докога... Питам те... Мълчиш...
Искаш ме... с поглед ме изпиваш...
Искам те... твоя съм... вземи ме...
-
~искам те ... твоя съм... вземи ме.
колко пъти трябваше да го крещя?
колко още мога да се унижа?
и за последен път днес ще те призова,
последен шанс преди от теб да се отрека.
-
Последен шанс преди от теб да се отрека !
Внимавай какво правиш !!!
Обещавам ти за последно днес ще ти простя...
Но ако пак се провалиш...
край скъпи... не искам повече да лея сълзи...
Последен шанс, мили...
Моля те не се проваляй...
Имам нужда от теб...
Но не те искам такъв...
Не искам да си подъл лъжец !
Моля те, покажи ми, че можеш да обичаш...
Моля те накарай ме пак в тебе да се вричам...
-
Моля те накарай ме пак в теб да се вричам,
моля те накарай ме пак теб да обичам,
защото вече ми омръзна ти
и вече не си в моите мечти.
-
И вече не си в мойте мечти
и в мойте сънища дори
срещнах друг и то реален
и моята любов
на него аз отдадох
-
на него аз отдадох душата си дори
в миг едничък той ме покори
но в замяна пак получих
нещастие и сълзи до зори
-
Нещастие и сълзи до зори,
уморих се вече да плача,да чакам,
уморих се отвътре безпир да гори...
Уморих се,не се ли умори и ти?!
-
Уморих се,не се ли умори и ти?!
Абсурдно е така да се усмихваш
не виждаш ли останахме сами
но ослепял си... и не виждаш.
-
Но ослепял си... и не виждаш
моята любов
докасвах ти я аз час след час
а ти не повярва и мислеше,
че друг искам аз
-
Че друг искам аз..
искам следваща любов..
Господи!Що за глупост?!
Защо изобщо го правиш на въпрос?!
Сигурно ослепял си...и не виждаш,
не усещаш мен,както преди...
какво се случи...какво остана...
уж си с мен,но не си ТИ!
-
Уж си с мен, но не си ТИ
Това ли можа само да кажеш- "Не търси вина"
Хайде тръгвай! Няма да видиш сълзи
Просто ще заключа сърцето за любовта.
-
Просто ще заключа сърцето за любовта.
Ще го оградя с бодлива тел..
Никой не ще проникне в моята душа.
Няма какво да дам.. Ти всичко си ми взел!
-
Ти всичко си ми взел!
Взе моето сърце,
взе моята гордост
моята душа
Молих се аз и пред теб
колиних сърцето да ми върнеш
и другиго да обичам
-
И другиго да обичам
аз вече не мога!
Сред спомени тичам..
Къде си, за Бога?
-
Къде си, за Бога?
Крещи моята душа
косите си с ръце докосвам
и вече изтощена на пода
стоя и изморена
тихичко шептя
Къде си...къде?
Не чуваш ли как плаче
моята душа?
Не чуваш ли...или просто
моят глас е глас в пустиня
-
Моят глас е глас в пустиня,
на чувствата си аз черна робиня...
Нищо, нищо .. не плачи сърце...
умря отдавна в мен наивното дете.
-
Умря отдавна в мен наивното дете...
омръзна ми да вярвам в твоите сълзи...
спрях да търся твоите ръце...
престанах да чакам твоите очи...
-
Престанах да чакам твоите очи...
Спрях да се надявам на обичта ти...
Ти искаш нея... ти не вярваш в любовата ми...
Тъжно ми е... капят сълзи...
Тихо плача в нощта и губя по - малко от себе си...
Една частичка ти оставям... тя ще е там при теб...
А на найно място в сърцето появи се лед...
-
Престанах да чакам твоите очи...
Спрях да се надявам на обичта ти...
Ти искаш нея... ти не вярваш в любовата ми...
Тъжно ми е... капят сълзи...
Тихо плача в нощта и губя по - малко от себе си...
Една частичка ти оставям... тя ще е там при теб...
А на найно място в сърцето появи се лед...
А на нейно място във сърцето се появи лед...
Т а той си е почивал там отдавна.
Леда и лед ...е символ страшен и проклет
на една любов,загинала безславно.
-
На една любов,загинала безславно...
на един човек без душа...отдавна...
с едно сърце коварно,
да те обичам ще престана...
-
Да те обичам ще престана...
Да те мразя ще започна...
Грозен път ще хвана...
Но и с този се проточвам...
-
Но и с този се проточвам...
но и с него не се получава...
и с него празнота усещам
и със следващия така ще стане...
-
И със следващия така ще стане!
И него така ще обикна..
Ще се вкопча здраво със длани
и към него силно ще привикна..
Но и той така ще постъпи!
Ще ме отблъсне.. То е ясно,
че любовта пак ще отстъпи,
на самотата да направи място..
-
На самотата да направи място...
"изтърканият" ден отстъпва
и тишината,както никога-бясно
бавно,но сигурно пристъпва...
-
Бавно,но сигурно пристъпва...
самотата
към мен отново гледа тя,
но този път не ще се подведа
и за щестието ще се боря
до последният си дъх
-
До последния си дъх за теб ще се боря
и Дявола даже не ще ме спре,
на колене ако трябва ще му се моля,
замалко поне да те имам...дете...
-
Замалко поне да те имам...дете...
да мили ти си като дете
животат с теб ще е прекрасен
и смехат ми пак ще ехти
и всичко както в детските мечти
ще е изпълнено с безброй звезди
-
Ще е изпълнено с безброй звезди
небето черно...ще се възроди...
Ала аз искам само една звезда,
да осветява пътя ми в нощта...
-
Да осветява пътя ми в нощта...,
затова родена е луната,
а когато си почивам през деня,
слънцето е пръв приятел....
-
Слънцето е пръв приятел,
само то ми дава топлина
и когато съм самотна нагоре поглеждам
и виждам така желаната светлина.
Знам, че само слънцето до край с мене ще остане,
защото иде ли си, значи свършил е света..
-
лънцето е пръв приятел...
Всяка сутрин ме дарява с приказни лъчи.
Светъл щом денят е - превръщам се в мечтател...
Как искам и от мен топлина и светлина да заструи.
-
Как искам и от мен топлина и светлина да заструи.
Ала студена съм и толкоз мрачна,уви....
Ти,проклетнико си виновен,че съм такава....
Ти си виновникът,че душата ми страда.
-
Ти си виновникът, че душата ми страда...
Но така ми харесва... недей таз вина...
Изменя, изкупва... Щом се получава...
Ведно да живеят подсъдим и съдия...
-
Ведно да живеят подсъдим и съдия.
Да разкъсват на парчета мойта душа.
А на нея и е нужна просто капка нежност...
Нима съм виновна, че моята любов е вечност?
-
Нима съм виновна, че моята любов е вечност?...
Нека ме бичуват до гибел тогаз...
Защото подобна сляпа човечност...
Обичам и също прощавам я аз!...
-
Нима съм виновна, че моята любов е вечност?!
Нима съм виновна, че на теб се врекох...
че сама избрах да съм другата... да съм една от многото...
Съжалявам за себе си... но това е моя избор...
Любовта ми е познала само болка и тъга...
но сякаш вечността избра
аз да съм влюбена, да съм сама...
да съм теб но само през нощта...
-
Ах, застъпихме се съжалявам... [confused]
-
Да съм с теб,но само през нощта,
в съня ми идваш само ти,
целуваш ме,поглеждаш ме с тъга,
и после тръгваш си завинаги
-
и после тръгваш си завинаги
настъпва мрак мълчание и смърт
това е всичко що застига ни
но спомените никога не ще умрат
-
Но спомените никога не ще умрат...
Ще ги пазя, ще ги топля всяка нощ...
Безмълвно, тайно аз ще им се вричам,
само те ми останаха от теб...
Всичко друго ми взе...
Безкрайно ще ги обичам...
и няма за нищо на света аз да ги предам...
Да ги забравя... да се отрека от тях...
както ти отрече се от мен...
-
Както ти отрече се от мен...
Така искаш аз да се отрека
от моята любов,
но няма никога да кажа
аз на нея не
Тя ще е едничкото
което с теб ще ни свързва
и ти ще си част от моят живот
-
И ти ще си част от моят живот
и ти,ще превърнеш кръвта ми в поток,
Ти единствен остваш във мен,
само с теб мога да почувствам,че е ден...
-
Само с теб мога да почувствам,че е ден...
че слънцето лицето ми гали
душата ми се смее
щом съм с теб любими
всичко е различно
-
Всичко е различно... за кой ли път...
Искаш ме... молиш да ти простя... шанс да дам...
Колко още? - питам аз...
колко шанса дадох...
колко пъти се опитвах...
колко пъти ти не разбра...
Кажи ми колко шасна сам пропиля...
Сега ме молиш пак... с нежен поглед ме гледаш...
Страх в очите прочитам...
Сърцето ми се свива... Ах, мили още те обичам...
Погалвам леко устните ти... милвам косите...
Целувам очите... давам шанс...
Но моля те покажи ми този път, че държиш на нас...
-
Но моля те покажи ми този път, че държиш на нас...
Че искаш да си с мен.. че всичко е различно..
Погледни ме! Но не ми казвай нищо в този късен час..
На думи не вярвам! Казал си всичко..
Искам действия.. искам да виждам,
че си друг, че си нов.. В този ден
си готов да направиш ти всичко,
само и само да бъдеш до мен!
-
Само и само да си с мен!
Можеш ли да докажеш???
Покажи ми колко силно го желаеш...
Но не говори... замълчи...
Чух достатъчно лъжи...
Просто със жест ми покажи,
че само и само с мен искаш да си...
Дали ще можеш, обич моя...
дали ще ми докажеш...
Да, мили нужно е...
Дълго ме лъга...
Дълго с мене си игра...
Аз готова съм отново да простя...
но преди това докажи си обичта...
-
Но преди това докажи си обичта...
Преди да изречеш нежните слова...
Не искам клетви,които са лъжи,
със сърцето си любовта докажи...
-
Но преди това докажи си обичта...
Преди да изречеш нежните слова...
Не искам клетви,които са лъжи,
със сърцето си любовта докажи...
Със сърцето си любовта си докажи...
За мен това е лесно,
отляво тук ухо,ухо сложи.
Не чуваш ли любовна песен
без преструвки,без лъжи.
Така сърцето мое пее
когато близо е до нея
-
Когато близо е до нея...
Забравя, че светът е многолик...
Престъпва ме, не вижда, че болея...
И следва той очите и' - светлик...
Когато близо е до нея...
Спомня всеки допир от съня...
Не ме докосва, всичко му светлее...
И тръгва, но се връща след това...
-
И тръгва, но се връща след това...
като скитник не познал покой и сън.
Търси ласката от моята ръка,
а аз нямам сили да му кажа.."вън".
-
А аз нямам сили да му кажа..."вън"
нямам сили да счупя в него сърцето..
и тази нощ...по навик така...
самотна-с него,без теб-целувам небето...
-
Самотна-с него,без теб-целувам небето...
там където , двама с теб сме свободни ,
надявам се вятъра да прати моето посляние към теб
и ти да най-накрая да разбереш мойте стонове любовни
и отнего да ме отведеш!
-
Самотна-с него,без теб-целувам небето...
там където , двама с теб сме свободни ,
надявам се вятъра да прати моето посляние към теб
и ти да най-накрая да разбереш мойте стонове любовни
и отнего да ме отведеш!
И от него да ме отведеш
къде,не зная.
Където искаш и където щеш,
а може и във рая.
И тамо двамата със теб
ще бъдем и пребъдем.
-
Самотна-с него,без теб-целувам небето...
там където , двама с теб сме свободни ,
надявам се вятъра да прати моето посляние към теб
и ти да най-накрая да разбереш мойте стонове любовни
и отнего да ме отведеш!
Здравей.Прочетох нещата в твоето сайтче.С написаното ми стана много симпатична.На този свят все още се срещат,ангелски,чисти души,и на човек му става приятно,като срещне такава.Нещо,което за съжаление ми се случва рядко.Дано като пораснеш голяма, запазиш повече от това,което имаш сега.Желая ти успехи и повече усмивки за празниците.
-
Ще бъдем и пребъдем
дори и всички да са срещу нас ...
Неприятностите ще излъжем,
ще бъдем само ти и аз.
-
Ще бъдем само ти и аз...
ще погубим светлината...
ще изтръгнем всеки звук...
ще прийжда тихо тъмнината...
-
ще прийжда тихо тъмнината
и ще обгръща сърцето ми
та аз нямам сърце..
тя идва за друго
иска до краи да ме изпие
иска и полседната искра
от мен да вземе
надежда няма!
Вземи ме Смърт
с теб отведи ме
не заслужавам
да живея вече
дано ме отведеш
на място хубаво
на място където
вече няма да ме боли
далечно и самотно
в най-тъмните гори...
и най-големият грях заслужава прошка
-
ще прийжда тихо тъмнината
и ще обгръща сърцето ми
та аз нямам сърце..
тя идва за друго
иска до краи да ме изпие
иска и полседната искра
от мен да вземе
надежда няма!
Вземи ме Смърт
с теб отведи ме
не заслужавам
да живея вече
дано ме отведеш
на място хубаво
на място където
вече няма да ме боли
далечно и самотно
в най-тъмните гори...
и най-големият грях заслужава прошка
Инай големият грях заслужава прошка.
Разбира се че е така,
надеждите не хвърляй в коша,
хвани ги здраво за ръка.
Сега е празник,смей се,пей,
за смър не мисли днес,недей.
Надеждата крепи човека
и днес и утре и до века.
А ти си млад човек
и те чака път, далек,далек...
-
А ти си млад човек
и те чака път, далек,далек...
Много ти престой да разбереш,
и много да научиш.
Бъди силен и по пътя стръмен
ти върви и разбери, кой са
важните неща на света
-
Важните неща по света са много,
но ти за мен си най,
живота си на теб бих дала,
но никога не казвай край
-
Но никога не казвай "Край"
не смей да прогориш всичко в мен,
нека не спира този рай,
нека и утре бъде "слънчев" ден[/color]
-
Нека и утре бъде "слънчев" ден...
Макар и светликът зад облак да си...
Защото с усмивка отново пред мен...
Ще изгреят две, пълни със сила, очи...
-
Ще изгреят две пълни със сила очи.
Ще ме милват със нежност неземна.
И в този миг дори природата ще замълчи
разбрала, че на всеки любов е потребна :)
-
Разбрала,че на всеки любов е потребна
тя ще протегне премръзналите си ръце
и със своята нежност неземна
ще стопли едно студено сърце...
-
Ще стопли едно студено сърце...
Ще го сгрее, както само тя може!
Усмивка ще изгрее на това личице,
колко малко е нужно.. Мили Боже!
-
Колко малко е нужно.. Мили Боже...
колко малко,за да пламне любовта...
Но колко дълго да остане може,
докато пристигне тук скръбта...?
-
Докато пристигне тук скръбта...
не е нужно да я чакаш...
щом боли от любовта...
тя е спътницата вечна...
И така болката в душата отлагаш...
Предаден, пронизан...
само едни мъртви чувства влагаш...
Тъгата те изпива... погубва...
Нямаш сили да се бориш...
Боли, кърви... без глас крещи...
Няма смисъл... погубени са чувства, мисли...
ето, остават само съзли... с тях се давиш...
-
Ето, остават само съзли... с тях се давиш...
Опитваш се да ги събереш със длани
Търсиш как от сянката им да се избавиш
Изхода е тъй далеч...а сърцето вече се разкъсва от рани...
Мъчиш се да продължиш...длъжен си за себе си да го направиш
Протягаш треперещи ръце...но дори те от сълзи са раздрани...
Оставаш сам сред калта,а дори молитва за сбогом няма как да отправиш
-
Оставаш сам сред калта, а дори молитва за сбогом няма как да отправиш.
Изгаряш бавно сред пламъци студени,
мислиш за онези дни - пропилени...
В калта се давиш... нямаш сили да се изправиш...
Раздира те болка жестока...
Но само писък един отеква сред черна прокоба...
Сива и мъглата около теб се сгъстява...
Устните напукани безмълвна молитва мълвят...
Но уви... Боговете отдавна за тебе спят...
Забравен... отхвърлен... сам...
Умираш насред живота си все още неизтлял...
-
Умираш насред живота си, все още неизтлял...
Защото пепел покрива всяка лицева гънка...
Бременна с болка и много печал...
Изстиваш... Изстива и светулката жълта...
-
Изстиваш... Изстива и светулката жълта...
Изстива сърцето ти,а някога жарко бе...
Без теб изстинаха ръцете,а душата ми е мъртва...
Тръгна си...Замина...Питам се къде?
-
Тръгна си...Замина...Питам се къде?
По света се скиташ или в синьото море
Зоще не си при мен сега
Върни се, моля те за мен ти си света!
-
Върни се,моля те,за мен ти си света!
Без теб мъртва съм отвътре,дори да живея...
Без теб,любими и без любовта
от ден на ден все повече линея...
-
От ден на ден все повече линея...
Стапям се сякаш... изгубвам се сред мрачна светлина...
Чезна бавно в лъжите - там в онези...
заблудените... оплетените... мечтите...
Вярвах им преди... не знаех, че така боли...
Не знаех, че вкуса бил тъй горчив...
от сълзите...
Сянка... сред светлина съм...
Лъч сред тъмнина...
Мрачен танцьор в нощта...
Сребърен ангел сред утришна зора...
Но се губя... ден след ден...
малко, по малко...
сякаш съм стъкло...
и чупя се бавно...
После пак съм сянка...
призрак излязъл от пустощта...
Врекъл себе си на мрака...
зъл... подъл... линеещ...
Губя се... изчезвам...
дали със светлината се сливам...
или сред тъмнината потъвам???
Но малко, по малко залязвам...
-
Но малко,по малко залязвам
и настана вечна тъмнина...
Чувствата си вече не показвам,
защото няма смисъл от това...
-
Колко време вече болката ме следва!
Мойте крачки прави свои сърцето ми изследва!
Сянката като облак тъмен нощем ме дебне,
а през деня решава да поспи,да подремне.
Почива си кротко,но щом усети капка в мене тъга,
идва и се присъединява,сякаш е супер-игра!
Пак ме пронизва и хич не ме щади,
показва ми острата поличба и ме ранява със сълзи ..
И все пак,може би защото няма смисъл от това-
тя ме погазва и после ме гледа,
но нивга не е подала ръка!
-
Но нивга не е подала ръка,
дори когато е толкова нужна..
Сякаш не я интересува това.
Как тогава да бъдем задружни?!
-
Как тогава да бъдем задружни?!
Как приятелко моя...
след като ти смяташ приятелството за ненужно...
Защо си тъй студена... нямаш ли малко топлинка останала...
Нима той всичката я взе...
нима му даде своето сърце?!
Усмихни се мила моя...
аз ще съм до теб...
Знай заедно ще върнем онова
което той от теб отне...
Искам пак да си като преди...
искам пак да съумееш да ми разкриеш
онези твоите... вълшебните мечти...
Върни смеха в душата...
Върни радостта предишна...
Ще ти помогна да прогониш болката.
Не разбираш ли тя е толкова излишна...
И като преди ще бъдеш ти красива...
и като преди ще се смееш безгрижна...
Ще ти помогна мила моя
като преди да бъдеш щастлива!!!
-
Като преди да бъдеш щастлива...
На това си способна
Можеш да убиеш мъката във теб отровна
За това не ти е нужен той
Не трябва задължително да бъде твой
Просто ти е нужно да повярваш в чудесата
И не само да повярваш...да разчиташ на съдбата...
Повярвай...за да заслужиш мястото си на Земята...
Моля те от все сърце...възроди от миналото красотата...
-
Моля те от все сърце...възроди от миналото красотата...
Отвори очи, огледай се ... виж как блести луната
Докосни с ръце ... с две топли меки длани
И ще се отвори моето сърце ... не ще има вече рани
-
И ще се отвори моето сърце ... не ще има вече рани,
които никога няма да зарастнат...
Защото очите...толкова дълго желани
повече няма в живота ми да пробляснат...
-
И ще се отвори моето сърце ... не ще има вече рани,
които никога няма да зарастнат...
Защото очите...толкова дълго желани
повече няма в живота ми да пробляснат...
Повече няма в живота ми да пробляснат
надеждите за нова истинска любов.
И днес това ми е пределно ясно.
Да срещна удара съм днес готов.
Със разум,твърдост,както си умея,
аз без да мисля нито миг за нея...
-
Аз, без да мисля нито миг за нея...
Виждам те покрусен и разбит...
Победата със чувства бе Химера...
Но падна Ти - последният войник...
-
Но падна Ти - последният войник...
Отекна в ушите ми послединят ти вик...
Но мисълта, че няма да те видя вече,
сърцето ми жестоко на две разсече...
-
Сърцето ми жестоко на две разсече...
Остави го така...никога не стана цяло вече
Че е съществувало дори на мига забрави
Със хладнокръвие и типична класа го направи
Разченето ми сърце във пропаст от сенки изостави
-
Разсеченото ми сърце във пропаст от сенки изостави...
И духна свещта, що показваше ИЗХОД...
Летях аз надолу, болеше... не лазих!...
От мене ти падна безумно по-низко!...
-
От мене ти падна безумно по-низко!
Восъка на свещта в безкрая разпиля,
а в един момент до мене беше толкоз близко!
Уви,на късчета разби моята дъга...
-
Уви, на късчета разби моята дъга...
А тя за тебе беше сътворена...
И все пак в шепи две ще ги сбера...
Цветовете да слепя и пак да се засмея...
-
Цветовете да слепя и пак да се засмея -
това е моята съкровенна цел.
Отново искам тихо с тебе да запея,
да запея като славей,със сърце на орел...
-
Да запея като славей, със сърце на орел...
И крилете ми малки да понесат ми душата...
Това пък е моята най-висша цел...
Не искам си гроба в калта на земята...
-
Не искам си гроба в калта на земята -
толкова е тесен,студен и неуютен,
искам да съм облак под дъгата -
облак нежен,облак безприютен...
-
Облак нежен, облак безприютен...
Това си ти в небето сред земя...
Продала себе си за цена подкупна...
Лети надалече, Тя за теб не е среда!...
-
Лети надалече,Тя за теб не е среда!...
Онази,която със фалшиво лустро обеща
да те излекува с ласка истинска,добара...
Онази,злата сред миража - съвестта...
-
Онази, злата сред миража - съвестта...
Всъщност ни пази човечни...
Ранява, боли, но така...
Със тебе не сме тъй далечни...
И усещам те близо до мене...
Изкупваме двама вината...
Онази - злата е грешна...
Но щом с теб съм, за мен е Добрата!...
-
Но щом с теб съм,за мен е Добрата!...
И ще я приема,да,макар и неубеден,
но ще остана вечно вярващ във сърцата,
макар и със разсъдък победен...
-
Макар и със разсъдък победен...
Обмислям със душата си деня...
Когато се препънах в трънен дрен...
Но не можех нито капка да кървя...
-
Но не можех нито капка да кървя...
..а не можех и лъч да бъда..
кога всичко между нас остаря,
но и как жива да остана?
-
но и как жива да остана?
след такова душевно падение
как да се запазя чиста...
не разбирам човешкото поведение...
-
но и как жива да остана?
след такова душевно падение
как да се запазя чиста...
не разбирам човешкото поведение...
Не разбирам човешкото поведение,
човекът стана май кълбо от зло.
Изпадам често в неведение-
нима е винаги така било.
Човешкото в човек е много малко.
Това е жалко,много жалко.
-
Това е жалко,много жалко -
аз и ти - земя и небосвод...
И вечността ще бъде малко,
да те забравя...не и в тоз живот!
-
Да те забравя...не и в тоз живот!
Ти в сърцето ми остави диря.
Душата ми ще се скита под тоз небосвод,
докато не я оставиш на мира.
-
Докато не я оставиш на мира
няма да усети твоята липса.
Покажи и как без теб всичко умира,
нека тогава си тръгне.. Ако й стиска!
-
Нека тогава си тръгне.. Ако й стиска!
Нека всичко пусто остави,ако това иска
Но не мисля,че така желае да я запомня
Всеки път щом сълза отроня - тя за нея да ми припомня...
-
Всеки път щом сълза отроня - тя за нея да ми припомня...
Всеки ден щом очи затворя - образът и аз да виждам
Всяка минута щом се обърна - да усещам присъствието и
Всяка секунда щом дъх поема - ароматът нежен да усещам
-
Всеки път щом сълза отроня - тя за нея да ми припомня...
Всеки ден щом очи затворя - образът и аз да виждам
Всяка минута щом се обърна - да усещам присъствието и
Всяка секунда щом дъх поема - ароматът нежен да усещам
Всяка секунда щом дъх поема-араматът нежен да усещам.
Усещаш,усещаш,ама като я няма;
да си до нея... си е друго нещо.
Само със въздишки,ах и ох,
не става истинска любов.
-
Не става истинска любов просто ей така -
до него да минеш и да разкършиш снага.
Трябва да види, че имаш мозък в тъз главица
пък после може да те вземе за женица. [smeeh]
-
пък после може да те вземе за женица
то така не става просто с исканица
стига да умееш да играеш криеница
ще те превърне той в истинска кралица
-
Ще те превърне той в истинска кралица
Ще си отрупана с богатства,но не и с внимание
Ще ти се прииска набързо да станеш вдовица
Търсеща не богатства,а за обичта някакво знание
-
Търсеща не богатства, а за обичта някакво знание...
Преглеждам все и странствам... Колко смешно оправдание...
Но друго нямам аз на ум и вървя, вървя, вървя...
Опашка пъстра на паун пред мен блести и.. се моря...
-
Опашка пъстра на паун пред мен блести и.. се моря...
Дано Любовта да ми прости...опитах се с обичта си да го даря
Но вече нямам сили да се боря...
Битката става все по-ужесточена
Ще се опитам вратата на миналото да съборя...
или поне да я затворя
За да стана вече кротка и смирена
-
За да стана кротка и смирена,
трябва чудо голямо да стане.
Сега ще се наложи за мен да те взема.
Дори и да не искаш ще те отвлека аз,
а после ще те заведа във нас.
От там нататък не знам какво ще стане,
знам само, че ще искаш да останеш.
П.С.Хах, не мога да пиша от името на жена.
-
За да стана кротка и смирена,
трябва чудо голямо да стане.
Сега ще се наложи за мен да те взема.
Дори и да не искаш ще те отвлека аз,
а после ще те заведа във нас.
От там нататък не знам какво ще стане,
знам само, че ще искаш да останеш.
П.С.Хах, не мога да пиша от името на жена.
Кой те кара
да пишеш като жена,
седни си ти на задника,
ако ти е мъжки.
Във тези днешни-
наши времена,
много мъжки задници
си търсят здрава дръжка.
-
За да стана кротка и смирена,
трябва чудо голямо да стане.
Сега ще се наложи за мен да те взема.
Дори и да не искаш ще те отвлека аз,
а после ще те заведа във нас.
От там нататък не знам какво ще стане,
знам само, че ще искаш да останеш.
П.С.Хах, не мога да пиша от името на жена.
Кой те кара
да пишеш като жена,
седни си ти на задника,
ако ти е мъжки.
Във тези днешни-
наши времена,
много мъжки задници
си търсят здрава дръжка.
Ти първо виж заглаието к'во е,
пък после говори за дупето мое.
Да не се обиждаме викам аз,
пък ти май намекваш,че съм пе**раз. [lol]
-
А аз кое стихче да продължа сега а? Вие май зарязахте играта и леееко се отклонихте.. Лошо няма, забавлявайте се, ама аз продължавам по темата..
Знам само, че ще искаш да останеш.
Не ти се тръгва.. Искаш да си с мен.
За всички свои грижи ще забравиш.
В прегръдките ми вече си пленен.
-
В прегръдките ми вече си пленен...
Сега вкопчи се във гръдта...
И дишай истински рефрен...
Аз зная на живота песента...
-
Аз зная на живота песента....
От тази песен ми горчи ....
И колко сълзи аз пролях
а Ти не ги изтри ....
-
А ти не ги изтри
мислите ми, тръгнали назад.
Като вино нощта ме гори
и залива пламтящия град.
-
И залива пламтящия град
със свойте горещи сълзи,
за нея забрави целия свят
и за нейните сини очи...
-
И за нейните сини очи...
Всичко ти си готов да погубиш
Те всичко за теб са били
И толкова силно ще те боли
Ако погледът и някога загубиш...
-
За да стана кротка и смирена,
трябва чудо голямо да стане.
Сега ще се наложи за мен да те взема.
Дори и да не искаш ще те отвлека аз,
а после ще те заведа във нас.
От там нататък не знам какво ще стане,
знам само, че ще искаш да останеш.
П.С.Хах, не мога да пиша от името на жена.
Кой те кара
да пишеш като жена,
седни си ти на задника,
ако ти е мъжки.
Във тези днешни-
наши времена,
много мъжки задници
си търсят здрава дръжка.
Ти първо виж заглаието к'во е,
пък после говори за дупето мое.
Да не се обиждаме викам аз,
пък ти май намекваш,че съм пе**раз. [lol]
За нищо не намеквам.
Не влизай в чужди гащи.
За да ти е леко, меко
и да си от...наще!
Това те под мачето
те прави на глупак.
Помислило момчето,
че вълк е единак.
Главата му се мае
написало,какво,не знае...
-
За да стана кротка и смирена,
трябва чудо голямо да стане.
Сега ще се наложи за мен да те взема.
Дори и да не искаш ще те отвлека аз,
а после ще те заведа във нас.
От там нататък не знам какво ще стане,
знам само, че ще искаш да останеш.
П.С.Хах, не мога да пиша от името на жена.
Кой те кара
да пишеш като жена,
седни си ти на задника,
ако ти е мъжки.
Във тези днешни-
наши времена,
много мъжки задници
си търсят здрава дръжка.
Ти първо виж заглаието к'во е,
пък после говори за дупето мое.
Да не се обиждаме викам аз,
пък ти май намекваш,че съм пе**раз. [lol]
За нищо не намеквам.
Не влизай в чужди гащи.
За да ти е леко, меко
и да си от...наще!
Това те под мачето
те прави на глупак.
Помислило момчето,
че вълк е единак.
Главата му се мае
написало,какво,не знае...
Много говориш,
а нищо не казваш.
Така, че недей да спориш,
ами дай приятели да станем
и завинаги такива да останем. :)
-
Вие май си имате ваша тема [lol] :p
Аз продължавам от тук... :)
И за нейните сини очи...
Всичко ти си готов да погубиш
Те всичко за теб са били
И толкова силно ще те боли
Ако погледът и някога загубиш...
Ако погледа й някога загубиш...
Ако не желаеш устните й да погалиш...
Ако в смеха й не се вслушваш...
Ако в нейните очи виждаш мен...
Ако в нейните коси намираш моите звезди...
Ако нощем спиш до нея, а сънуваш мен...
Ако тя те целува... но ти я докосваш студен...
Знай, че ти от мене си пленен...
Но късно е за всичко, ти погуби в мен любовта...
Сега макар от мен да няма нищо... не ще ти простя...
Ти и твоите лъжи... ти с твоята пошлост...
не искай прошка... късно е...
Знай имам си капка останала гордост!!!
-
Знай имам си капка останала гордост !!!
Няма да плача вече за теб ...
Сърцето заключих си обгърнах се в лед ...,
Но минавайки през вашата улица пак ..
Попитах за Теб
-
Попитах за теб... а нали не ме интересуваше...
Нали не исках да зная как си... щастлив ли си...
Но попитах за теб... там дори погледха назад...
може би да те видя...
Дали липсата ти почувствах...
Дали гласа ти дочух...
Къде си??? Заблуда... няма те...
Ти си с онази... другата...
твоята любов...
Само аз седя и се оглеждам да зърна за миг очите ти...
Но уви... отдавана за теб съм мъртъв зов...
Измама... лъжа... тихо процежда се сълза...
Ах, нима... нима роди се нова мечта...
и нима пак е за теб... та нали аз обгърнах сърцето си в лед...
Зная... каквото и да правя... трудно е да те забравя...
-
Зная ... каквото и да правя ... трудно е да те забравя..
Накъдето и да се обърна виждам Теб
как стоиш до мен и се усмихваш ....
А аз със поглед натъжен прошепвам
Вече друга ли обичаш...?
-
Зная ... каквото и да правя ... трудно е да те забравя..
Накъдето и да се обърна виждам Теб
как стоиш до мен и се усмихваш ....
А аз със поглед натъжен прошепвам
Вече друга ли обичаш...?
Вече друга ли обичаш?
Друга ли,о,не.
Аз твойто име сричам
от месец-два поне.
А отговор все няма -
и мъката ми е голяма,
започнах вече и да пия
мъката си да убия..
-
Мъката си да убия....
аз в твойте преградки
Не дей люби ме,
не така
Ти си в моята душа,
ти си в мечтите ми,
в съня ми
твойто име за мен
означава любов,
а твоята целувка живот
-
А твоята целувка живот дарява , но не за мен
Слънцето пак изгрява , но не за мен ...
Моят свят изпепелен е
-
Моят свят изпепелен е
от твоята любов
само пепел е сега
и в нея търся любовта,
но и тя на пепел е сега
-
Но и тя на пепел е сега...
От нея няма нищичко вече
Опитвам се частичка само да си уловя
Но и моите ръце със меч разсече
Знай,аз пред нищо няма да се спра
Докато обичта си от останките не събера...
-
Докато обичта си от останките не събера..
не ще се примиря
любовта ни отново ще се възроди
като феникс от пепелта
-
Като феникс от пепелта
ще се възроди любовта
За да спаси две погинали души,
за да докаже, че не може
нещо силно да се разруши.
-
Нещо силно да се разруши
Нещо във,което вярваш просто в миг да се стопи
Това те кара надежда в мрака да изгубиш
Най-ценното от себе със сълзи да погубиш
-
Най-ценното от себе със сълзи да погубиш
приятели няма.. и тях вече изгубих
Съвет ти давам - не плачи.. не се натъжавай
усмихни се на живота и с тъгата не прекалявай
-
Усмихни се на живота и с тъгата не прекалявай
Вече щом го видиш дори ръка за поздрав не подавай
А бъди хладна и студена...
От всякаква обич към него лишена
Не показвай със нищо,
че всъщност от любов си сломена
-
Че всъщност от любов си сломена...
От своята скръб победена...
Потъваш в собствения свят
на приказни илюзии богат.
А всъщност дали съм победена?-
се питаш съвсем убедена,
че времето всичко лекува.
Само нощта понякога сънува...
-
Че всъщност от любов си сломена...
От своята скръб победена...
Потъваш в собствения свят
на приказни илюзии богат.
А всъщност дали съм победена?-
се питаш съвсем убедена,
че времето всичко лекува.
Само нощта понякога сънува...
Само нощта понякога сънува-
сънуваме ни двама с нея,
че аз чрез тебе съществувам
и мойте песни все за тебе пея.
Кога ще идваш пак унас.
Ела,ела,така че чакам аз...
-
Ела, ела, така че чакам аз...
Аромат познат на вратата да почука...
Да влезе сладост, лудост, дива страст...
Да престъпи прага онази нежна тръпка...
Която вечно с тебе идва...
И арфата на моята душа...
Докосва, съживява и засвирва...
Мелодия със... свежест на река...
-
Мелодия със .. свежест на река....
Една недоизпята песен ...
Ето подавам ти ръка
Приемаш или ще избягаш ?
-
Приемаш или ще избягаш?...
Отговор чакам, седя...
Изтръпват ми вече краката...
Кажи ми или ще вървя...
Приемаш ли? Искаш ли?... Чакам...
Последно потръпвам сега...
Изправям се... Тръгвам нататък...
Кой от нас това пожела?...
-
Кой от нас това пожела?
Кой ни прокле на вечна тъма...
Кой ни прати в този безкраен тунел от догатки?
Кой ни поръча със бъдещето безпирните схватки...
Не искам...не трябва да те оставям сам
Но вече не разбирам как ще оцелея там...
-
Кой от нас това пожела?
Кой ни прокле на вечна тъма...
Кой ни прати в този безкраен тунел от догатки?
Кой ни поръча със бъдещето безпирните схватки...
Не искам...не трябва да те оставям сам
Но вече не разбирам как ще оцелея там...
Но вечене разбирам как ще оцелея там.
Не си сама,ще бъдем двама.
Ще бъдем двама,двамата със тебе знам,
сме сила истинска ,голяма.
Не ще ни спрът и трудностите знай.
Ни двамата със тебе ще вървим до край
-
Ний двамата със тебе ще вървим до край
А краят е толкова далече
Не виждам изход вече ....
Това ще ни убие зная ,
Но има ли нещо по сладко от смъртта
Когато знам , че ти ще си със мене
И ще държа твоята ръка
-
И ще държа твоята ръка,
колкото е необходимо,
дано да се изправиш на крака
и да простиш всико непростимо...
-
И да простиш всичко непростимо -
невъзможно е дори,
защото всичко между нас приключи,
отивам си, не ме търси!
-
Отивам си, не ме търси!...
Вратите се тежко затварят...
Стой далече... Поплачи...
Сълзи след стъпките оставяй...
А сетне избърши очите...
Вдигни глава... кръгом...
Изправи достойно пак плещите...
И върви... Един... див кон...
-
И върви.. Един.. див кон
бяга.. препуска.. в синхрон..
в тръс.. галоп.. с грива развята.
Това за него е свободата!
-
Това за него е свободата!...
Повтарям си пак, пак и пак...
Но искам ей там да ме чака...
Същият волен глупак...
-
Това за него е свободата!...
Повтарям си пак, пак и пак...
Но искам ей там да ме чака...
Същият волен глупак...
Същия волен глупак
и ти ли мечтаеш за него.
Той е вълк-единак-
по добре го избегвай.
Това те съветва приятел,
искрен и твой почитател.
-
Искрен и твой почитател...
Намира се нейде далеч...
Поредният ли обаятел...
Или пък блещукаща свещ...
Незнаеща мракът, че крие...
Едничката си красота...
В пламъка, що грее грижливо...
И личи си в таз тъмнина...
-
И личи си в таз тъмнина
колко погледи земята осветяват;
колко безсъници със име на жена
своите звезди навярно получават= [shame]
-
Своите звезди навярно получават...
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата осветяват...
Заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди...
сред хаоса от мисли и желания,
сред трепети, тихо загубени в нощни терзания...
сред фалшивите усмивки, потулени
в онези грешните целувки...
Живота преминава... хората сред
звездите се извисяват...
Всяка събрала болка и тъга...
всяка обгърната сред своята си светлина...
Всяка носеща една съдба... превърната в лед...
сред небето заскрежена...
Всяка една звезда... носеща мъничката си вселена...
-
Всяка една звезда... носеща мъничката си вселена...
Стъпва в орбита... и остава в нея пленена...
И опитва се дълго, болнаво... Да избяга, далеч да отиде...
Но няма как туй да стане... и свети, докат не изстине...
-
Но няма как туй да стане...и свети,докат не изстине
пламъчето на твоите устни.
целувам те и се изгарям.
Буря през душата преминава...
От бурята сърцето ми се пръсва
и само светлина остава.
-
И само светлина остава...
След залеза на книгите наши...
Листата бавно пожълтяват...
Но пазят тайни... мили, страшни...
-
Но пазят тайни... мили, страшни...
Чувства, желания... прокълнати и ужасни...
Спомен... скитник подъл... навява самота...
Любов... изсъхнал клон... празнота...
Тайни за едно сърце... илюзии за едно лице...
Страх и тъмнина... мрак и пустота...
Изплуват от нейде мечти...
Виновно се спотайват...
Напомнят за едни отминали лъжи.
Мисли и желания съзнаето омайват,
чувства и терзания нощем се показват...
Смели и красиви, страшни и ужасни
в сънищата ми залязват...
-
В сънищата ми залязват...
Всички наши думи, чувства...
А знаеш колко е омразно...
На мен да спя и да напускам...
Своята обител от странности...
И колко тежи ми, когато...
След хиляди мъки заспя тъй напразно и...
Сънят ме гнети, и е... кратко...
-
но знам,Ясно
Сънят ме гнети,и е...кратко...
Не разбирам, но знам.
И казано ясно и кратко -
как приспал те бих бързичко там.
Заспала би за 0 време
стига аз да се заема...
-
Стига аз да се заема
с непосилната задача -
да те превърна във поема
пееща във здрача -
на котка ще замясаш,
с нокти ще ме драскаш
и,уви - не ще ти втасаш -
вечно ще ме стряскаш. [lol]
-
Вечно ще ме стряскаш
във сънища и мисли.
Вечно над мен ще властваш
сред бури и урагани.
Сред звездите ще си...
Ще ме следваш по пътя...
Ще отнемаш дъха ми...
И ще възраждаш живота ми.
Ще си подъл и зъл,
ще ме погубваш без мисъл,
Ще си мил и добър,
тихо ще ме целуваш в съня ми.
Вечно над мен ще властваш.
Ще даравяш любов и омраза,
обдърнат във лед и наслада...
ще ми даваш смисъл да живея,
а след това ще ме кълнеш да умирам без пощада...
-
А след това ще ме кълнеш да умирам без пощада...
След като от мене снемеш своята вина...
Аз не искам и не мога да съм в твоя си порядък...
Прости и прокълни ме, но аз с Теб и в Тебе ще умра...
-
Прости и прокълни ме, но аз с Теб и в Тебе ще умра...
Отивайки в земята прокълната от злите същества...
Прости, но ще се въздигна в небасата и ще полетя
може да умирам но ще видя истинската свобода...
-
Може да умирам но ще видя свободата.
Такава "свобода"намирам -
не харесва никой на земята.
Да умреш за нещо го рабирам-
в битка с злото ни познато.
Но така да си умреш
без бой
не бива,
а,и не ти отива.
Ти трябва бой
последен да дадеш,
и ако потрябва...
да умреш!
-
Да умреш!
Безкрайно лесно е това..
Съдбата си избираш сам!
Но да се бориш!
Да водиш битка със смъртта..
Това изисква сила.. трябва плам!
И въпреки това решаваш ти!
Щом смяташ, че живота ти е жалък,
че няма смисъл да оставаш тук..
Тогава си върви.. Страхливец малък!
-
Тогава си върви.. Страхливец малък!
Махай се... Остави ме тук сред милион сълзи.
Не се връщай, измамнико жалък.
Достатъчно болка ти ми причини!
Не искам вече ръцете ти,
нямам нужда от очите ти...
Нямаш място във сърцето ми!
Там единствено останаха лъжите ти!
-
Там единствено останаха лъжите ти!
Там,зарити надълбоко в моето сърце
И там се вкорениха и мечтите ми
За които се молех да се сбъднат с две ръце...
За тебе тез лъжи не струваха...
Само моите очи,потънали от скръб в сълзи
със всяка следваща се сбогуваха...
Да...за теб всичко вече е нищо,носещо само лед и хлад
За мен...това е всичко...моя бездънен,изпепеляващ ад...
-
За мен...това е всичко...моя бездънен,изпепеляващ ад...
Сълзи, разпилени мечти, това е моя малък свят.
Мъртви езера, прецъфтели цветя... спомени отминали...
тихо покрай мене преминали...
Душа... сама... сърце... едно...
сред лед и мрак загинали...
Останала, от нейде отронва се сълза...
Дума неизказана... кървава брезда...
Любов ли бе? Тъга ли бе? Живот ли бе?
Съдба може би?!
Но едиснтвено болката остана,
единстевено раната кървеше...
спомена болеше...
сълзи... с кървави следи...
Любов, Живот, Съдба...
тъга, болка, жена...
-
тъга, болка, жена...
малка, нежна
като цвете, умираща
в мрака студен
крещи силно
но сама е тя
ето идва...
ще я вземе смъртта...
-
Ще я вземе смъртта...
Оназ болка...
Която у нас с теб шурти...
И няма да спомня я...
Скоро...
Докато Тя сама не реши...
-
Докато Тя сама не реши
с теб надали ще съгреши.
И ако ти си ми верен до край
ще видиш истински любовен рай.
-
Ще видиш истински любовен рай,
но трябва само да се престрашиш!
Ела и ще завършим с хубав край..
Не се страхувай! Няма да сгрешиш!
-
Не се страхувай! Няма да сгрешиш!...
Просто до сърцето ми седни...
Стопли го с дъх на морски бриз...
И то със Теб ведно ще се сплоти...
-
И то със теб ведно ще се сплоти...
Защо сърцата да сплотяваме!
Да се сплотиме аз и ти,
така за нещичко по ставаме.
Така и пример ще дадем .
Ще те зачисля в моя си харем,
и там сред песни,музика и смях,
шербет ще сръбкаш,ще папкаш ти пилаф.
-
Шербет ще сръбкаш, ще папкаш ти пилаф...
Отидеш ли завинаги при Нея...
Аз мога да предложа само хляб...
Приготвен със любов от мене...
-
Приготвен със любов от мене...
е любовният коктейл-
целувка,тръпки,мигове усамотени,
неписани стихове,дето
никой и никога не е прочел...
-
Никой и никога не е прочел
Мойте мисли съкровенни
Никой никога не ми е взел
Мойте мечти крилати,верни
Аз ги пазя-те ще са със мен докрая
Ще ме крепят по пътя ми аз зная...
-
Ще ме крепят по пътя ми аз зная..
Ще ми посочат вярната следа..
И няколко секунди преди края
ще ме оставят.. за да пристигна там сама..
-
Ще ме оставят.. за да пристигна там сама..
Ще ме забравят...всички до един...
Не ме целувай...знай,горча...
Не се кълни,че си моят любим...
-
Не се кълни,че си моят любим...
Не си прави труда пред мен да се доказваш
Дали сме прави,че сме тук...или пък грешим
Нямаш право ти да ми го казваш
Достаъчно дотук ми заповядваше...сега е моят ред
Аз ще искам и нареждам всичко занапред...
-
Аз ще искам и нареждам всичко занапред...
не се меси отмина твоят ред
Вече сама ще си диктувам правилата
така по-справедлива ще бъде играта
-
Така по-справедлива ще бъде играта
Ще си предаваме един на друг искрата
Ще бъде честно...но без правила ясни
Ще се отдадем докрай на чувствата си контрастни...
-
Ще се отдадем докрай на чувствата си контрастни
и когато дъното на бездната във себе си достигнем,
ще разберем,че нещата помежду ни,никак не са ясни
и отново чрез искрите да дъгата в дъга ще изригнем.
-
И отново чрез искрите на дъгата в дъга ще изригнем...
А сетне не е важно... що е писано да става...
Дъждът валя над нас... не беше безобиден...
Но кой е виждал другаде, ах, дъга такава...
-
Но кой е виждал другаде,ах,дъга такава...
Кой е стъпвал по цветните парчета,
кой е жертвал облакът за капка слава,
кой,кой е чувствал трепетът на цялата планета?!
-
Кой, кой е чувствал трепетът на цялата планета?!...
Онази сила, скрита, в непознатото ни Аз...
Кой е бил безумецът с пламтящата комета...
Да погледне ни дъгата и да каже - "Тя е мраз!"...
-
Да погледне ни дъгата и да каже - "Тя е мраз!"...
Коя? Коя? Нима е истина?! Нима е тя е мраз?
Но как? Та нали в нея ти намери истинското си Аз?!
Защо ти говори така?! Нима любовта е зла...
Нима е студена и жестока...
Не разбирам... Та тя е красива!
Тя ни прави щастливи! Нали...
О, нима дъгата вярва, че тя е зла...
Нима дъгата е узнала болката от любовта?!
Нима е разбрала тъгата и празнотата...
Нима е усетила вкуса на сълзата...
И за това да е намразила красотата...
И за това да се появава само след
плача на небето...
И да обсипва с вълшебни цветове сърцето...
Ах, Любов... нима си тъй жестока...
Нима наистина си зла... нима умееш
само да раняваш... а след това да си
отиваш с гордо вдигната глава...
Защо Любов?! Та ти си тъй красива...
Тъй омайна... или това е маска...
Нима тази сила... е прикриващата ти ласка...
-
Нима тази сила... е прикриващата ти ласка...
Която ме измерва съприкосновено...
Нима съм още мила в грозната си краска...
И прошката показа се не толкова свещена?!...
-
И прошката показа се не толкова свещена?!...
Но- единствено възможна в този миг...
във мисълта от тебе вдъхновена
се къпе раждането на среднощен вик.
-
Се къпе раждането на среднощен вик
от спомена за онзи обичан лик.
Писък проехтява... раздира тъмнината...
Мисъл разпиляна... обгърната сред
плаща на тъмата...
Някогашните мечти захвърлени са в пепелта.
Остават единствено горещите сълзи...
мъката с тях да давиш...
Безмилостно желание за смърт...
дори за себе си не жалиш.
Изсъхнал клон, сред пустота и безгранична самота.
Любов или омраза... духом падаш...
Себе си проклинаш... желанията забравяш.
Среднощен вик... един последен миг...
Глатка въздух... въздишка тиха...
Тишина... писък проехтява...
мисълта за смъртта живота пропилява...
-
Мисълта за смъртта живота пропилява...
Затова не мисли вече за мен...
Аз бях до тук - крива и права...
Насетне си Ти... жив по модел...
-
Насетне си Ти...жив по модел...
презнощен мечтите си сбираш,
от мене най-щедро си взел...
но кратък деня ще отричаш...
-
Но кратък деня ще отричаш...
Те словата у теб не са много...
А в дните, що твърде обичаш...
Задълго да спреш не, не можеш...
-
Задълго да спреш, не, не можеш..
Почиваш си.. после отново
поемаш по пътя си дълъг..
А времето бързо минава..
за почивка все не остава!
Забързан и все запъхтян..
ти пътуваш нанякъде.. но винаги сам!
-
Ти пътуваш нанякъде.. но винаги сам!
И броиш бавно завоите ...
какво ли те очаква след онзи там ...
Вървиш напред, назад не се обръщаш ...
а след теб мостове и сгради горят ...
правиш се , че гласовете подир себе си не чуваш ...
отиваш си ... крясъци остават да кънтят като в празен храм ...
-
Отиваш си ... крясъци остават да кънтят като в празен храм ...
Върви ... Щом така пожела... Щом без мен ще си по-добре...
Тръгвай!Не ще те спра...Щом искаш да останеш сам...
Ала преди да си отидеш,върни ми сърцето,което ми взе...
-
Ала преди да си отидеш,върни ми сърцето,което ми взе...
То измъчено тупти там, някъде във твоите нозе...
Но всъщност- не, това е някаквм заблуда.
В краката ти се мятат като луди
моята депресия и мойта самота.
-
Моята депресия и мойта самота...
Как да ти ги опиша...
Няма да ми стигнат думите в света
Ако реша да ги изпиша...
Ще разбереш само ако Тъгата тебе те догони
Ако почне и твойто безизразно лице сълзи човешки пак да рони...
Но дори тогава няма да усетиш онова,от което
Трохичка по трохичка ми се рони бавно сърцето...
-
Трохичка по трохичка ми се рони бавно сърцето....
Така, както от песъчинки е съставено стъкълцето....
Бавно губя възможността си да обикна пак
и започвам да потъвам във коварен мрак...
Знаеш от какво се получи така, нали....
Просто защото ти жестоко пак ме нарани....
Не можа да се отучиш от този гаден навик -
на обичта да отговаряш все с погнусен вик....
-
на обичта да отговаряш все с погнусен вик
чувствата ми да пренебрегваш всеки ден
навик имаш и дахът ми да спираш за миг
но винаги си бил ледено студен
-
Но винаги си бил ледено студен...
И какво от това... не ми пука...
Обиден и жертван, използван и ранен...
На лъжите си собствени се заби, като на кука...
-
На лъжите си собствени се заби, като на кука...
Думите отдавна неизречени сега на яве се показват
и това,което преди е било
да приемат отказват....
Излъга веднъж значи и още можеш,
да простя, не знам, и за какво ли?
Лъжец станеш ли връщане няма-
погълнат си от мрака на дълбоката измама.
-
Погълнат си от мрака на дълбоката измама
дето ти нашепва, че таз е любовта голяма...
Не усещаш ли, че вече сме си чужди,
че вече имаме със теб различни нужди?
-
Че вече имаме със теб различни нужди,
това личи си още от далече...
Днес държим се и двамата като чужди...
Дори спомен не остана вече...
-
Дори спомен не остана вече...
само малка пеперуда-страст
усмивката-удави се далече
...а миналото ни-то е вече прах...
-
А миналото ни - то е вече прах...
Развян, разпилян, разнесен, разбит...
Спомен по спомен... нахалство и срам...
Всичко изсъхна и всичко отмих...
-
Всичко изсъхна и всичко отмих...
Има нещица,които трудно се отмиват.
Може ли с един единствен стих,
някой да измие,постъпки некрасиви.
Май този номер трудничко минава
и петното често,завинаги остава.
[smeeh]
-
и петното често,завинаги остава...
Не можеш лесно го изтри...
Има такива които прахове и препарати отстраняват,
но това никоя сила не ще го заличи...
-
Но това никоя сила не ще го заличи...
Твоето Мое имане...
Наследство заровени в отишли следи...
Разделени, но вечно събрани...
-
Разделени,но вечно събрани...
Наще съдби...от спомените раздрани
Вечността даже няма да ни стигне
Равновесие Съдбата да постигне
А може би това не ни е нужно
Може би всичко трябва да е в миналото...
Забравено,оставено,ненужно...
-
Забравено,оставено,ненужно...
Захвърлено в ъгъла уж безгрижно...
Една стара любов... отминала...
През мен като ураган преминала...
А сега е забравена, нали?!
Но защо идват тези спомени?
Кой ги извика?
Аз ли бях? Аз ли старата болка пробудих?
Или беше онзи сън?
Или пък бе студа сковаващ навън?
Незная! Но спомена ме израгя...
Ето... има и сълзи...
Защо? Защо си спомних онези...
моите глупави мечти?
И пак ли из тъмата ще се лутам...
като преди...
Пак ли сред болката ще се скитам?
А уж реших да съм силна!
Каква заблуда!
Как можах да повярвам, че съм забравила?
Старата любов казват не се забравя...
Един спомен само е нужен... за нея той да навява...
-
Един спомен само е нужен... за нея той да навява...
Един спомен и всичко е чуждо...Сърцето с тъгата остава...
Едно докосване и поглед мил...И нещо повече...само това...
Сякаш цял живот с нея е бил...Не се забравя лесно любовта...
-
Сякаш цял живот с нея е бил... Не се забравя лесно любовта...
Романтик без сърце за шанс втори...
Така веднъж е всичко платил... Твърде висока цена...
Но на "Безсърдечния" остават му спомени...
-
Но на безсърдечния остават му спомени...
Дали? Вярваш ли,че не забравя?
Във мислите от себе си поробени
няма друго освен егоизъм,във който се давя.
-
Няма друго освен егоизъм,във който се давя
Той ме поглъща без време...
но обичта ми да потъне няма да оставя
Ще я превърна в прозрачен безплътен образ красив
Ще я пусна да отлети...
ще я оставя да се спаси от облака на животът ми сив....
-
Ще я оставя да се спаси от облака на животът ми сив.
По-добре да е далеч от мен...Не искам да страда...
Само когато тя е да мен се чувствам щастлив,
но по-добре за нея ще бъде с мен да не остава...
-
Но по-добре за нея ще бъде с мен да не остава...
защото според мен греши.. макар да знае, че е права
Аз никога не бих простил със мене да се подиграват..
Добре го чуй и запомни.. Отивай си!.. Недей остава!..
-
Добре го чуй и запомни.. Отивай си!.. Недей остава!...
Заключат ли се стъкени врати... Само отражение по мрак настава...
И много лъскава самотност... Празнота и още нещо...
Но ти върви, сега върви... За да останеш от страната на човечното!...
-
Но ти върви, сега върви... За да останеш от страната на човечното!...
И миналото ако искаш пак кълни...няма да изтриеш грешките...
Сама във тишината ме остави...
Не питай нищо...просто напусни
За да не зърнеш мили тез очи...
Как не спира дъждът във тях да ромоли...
-
Как не спира дъждът във тях да ромоли...
В двата вира, родени от ласки...
И отмива, и донася, и така си върви...
Непроменени остават еднаквите краски...
-
Непроменени остават еднаквите краски...
Очите ти все лъжливи са зад различните маски....
И дори в рамка като на картина прекрасна
усмивката ти излъчва двуличност ужасна....
-
Усмивката ти излъчва двуличност ужасна...
В очите чете се надсмешка още по - страшна...
Има там желание за власт.
Искрици на ненавист обгращат всичко в черен мраз.
Душата ти завладяна е от омраза,
всичко там тъне в празнота...
Но ти не съжаляваш...
чуждите души без капка жал раняваш!
Докога кажи ми ще живееш сред тази подлост?
Докога ще се криеш в лъжливата си гордост?
Не ти ли писна да мамиш и да мразиш?
Нима не разбираш?
Ти единствено само себе си губиш.
Върни се! Бъди като преди... моля те...
Спомни си онези твои неповторими мечти...
-
Спомни си онези твои неповторими мечти...
В които дъгата блестеше със мен...
Спомни си, гневът нека се изкриви...
И премине в усмихнат наш паралел...
-
И премине в усмихнат наш паралел...
И се сбъднат нашите мечти...
Сърцето ми ще се сдобие с крила
и двамата, повярвай ми, ще полетим..
-
И двамата, повярвай ми, ще полетим
сред облаци пухкави ще се носим!
Достигнем ли Слънцето ще се заслепим..
И за мъничко сянка ще просим..
Тогава ангели с бели крила
ще ни обгърнат, ще ни спасят..
За първи път бягам от топлина..
И се моля за мъничко студ..
-
И се моля за мъничко студ...
Топлината ти мен ме гнете...
И души ме, обесва на връх...
Дето слънцето силно пече...
-
Дето слънцето силно пече...
и рекичката тихо тече..
Там спомените си тихо пазя
Там те обичах и там клетвата дадох...
-
Там те обичах и там клетвата дадох...
Там и тогава... в миналото... в безвъзвратно загубено...
Там се кълнях, пред огледалото на заблудените ми мечти.
Тогава ти казах "Обичам те" без да знам колко безмислено е било.
В миналото оставих онези проклети мои сълзи и пак
в миналото оставих твоите пагубни, жестоки лъжи!
Там и тогава... някога... много отдавна сякаш...
идваш като спомен във мен, като бегъл мираж...
но уви няма топлина в душата ми...
за да си спомня красотата на очите ти...
-
За да си спомня красотата на очите ти...
Мислиш ли,че много ще ми трябва?
За да разчистя прахта..за да открия лъжите ти
Дали дълъг път ще трябва да си проправя...
За да те зърна за последно... отново
Какво е нужно да сторя...?
За да загубя себе си...за да съм нула наново
За да грешките вечни пак да повторя...
-
За да грешките вечни пак да повторя...
За да раната широка аз отворя
Миг поспри , обърни се
да чуеш - ще ти кажа пак "върни се"
-
Да чуеш - ще ти кажа пак "върни се".
Ще се обърнеш ли? Ще ме чуеш ли?
Ще видиш ли нямата молба в очите ми?
Върни се... изпълни отново мечтите ми!
Върни се... дори пак ме излъжи...
само за миг поспри и като преди
макар и измамно да е пак ме целуни.
До себе си ме притесни...
Аз готова съм да ти простя...
Моля те само чуй ме... обърни се...
моля те върни се...
-
моля те върни се... в съзнанието ми ти
моля те поспри се.. за миг ме погледни
Къде остана времето горящо...
нима забрави как се гледахме пламтящо
-
Нима забрави как се гледахме пламтящо...
Аз ще ти припомня... само помълчи...
Миг ли, два ли, времето е спящо...
Чуй ме, усети ме, със сърце ме докосни...
Моля те, върни се... да, отново...
Знам, че се делихме неведнъж...
Но и зная, че със всяка ласка, слово...
Сме били всякога жена и мъж...
Моля те... ела ми във душата...
На прага и' положих аз дъга...
Чакам те... и зная, че сред мрака...
Вървят към мен познати стъпала...
П.П. Бях готова, дано не пречи моето "сливане"
-
Вървят към мен познати стъпала...
или аз вървя към тях.. кой знае.. съдба!
Непозната пътека.. невиждан път
Очаквам с утеха да запазя моята плът.
Смъртта е страшна.. и много тежи
Но аз съм силна и няма да ме боли..
П.П. Няма проблемче :)
-
Но аз съм силна и няма да ме боли...
От факта, че разбрал си ме накриво...
Но съм сигурна, че болка ще кънти...
От това, че простил си прегорчиво...
-
От това, че простил си прегорчиво...
сега сърцето ти е недоверчиво
От загубата на любов
сега си станал тъй суров...
-
Сега си станал тъй суров,
а някога в ръцете ти умирах,
повикана от твоята любов
все тъй...
за тебе през звездите аз се взирах
-
За тебе през звездите аз се взирах
и пътищата през нощта намирах
За тебе падах ставах и летях
за теб и във съня си аз мечтах
-
За тебе през звездите аз се взирах...
А ти се криеше у всяка...
И търсех те, и губех, и намирах...
И бягах, и отново тебе чаках...
Ела сега, покажи се иззад някоя...
Защото ослепях от светлината...
Една звезда аз искам, а не всякоя...
Ела, те нямат общо с топлината...
-
Ела, те нямат общо с топлината...
те нямат нищо общо с любовта,
целувките ми
са наместо думи
с които идвам във нощта.
Не искам клетви за любов и вярност,
за себе си ги остави,
за любовта е нужна вечност
аз нямам толкова спестени дни.
-
Аз нямам толкова спестени дни.
Нямам сили да сега за борба.
Искам само мирни мили думи
Искам щастие, но какво е това?
-
Искам щастие, но какво е това...
Аз нямам представа, нито дефиниция...
Искам Теб, дали го разбра...
Душата, заключена в клетката, птица е...
Аз нямам толкова спестени дни...
Че всеки миг да пропилявам в чакане...
Аз нямам дъх достатъчно в гърди...
Че да викам вечно... до прегракване...
Аз нямам... нямам си мечти...
Че в тях да те поглеждам често...
Аз нямам, моля те, прости...
Спаси ме от таз бедна крепост!...
[lol]
-
Спаси ме от таз бедна крепост!...
Избави ме от мъките зли
Прости ми, завиниги вече...
От сега нататък нека бъдем добри..
-
От сега нататък нека бъдем добри...
И с усмивки сърцата да топлим...
Обич има у наште души...
Булевардът покрит е със локви...
Усмихни се и нека пресушим...
Двама реката от сивост...
Ако ли не за ръце да вървим...
Скачайки енергично, игриво...
-
Скачайки енергично, игриво...
да се хвърлим в морето от мечти
Бягайки, силно и щастливо
да видим как съзнанието ни лети..
Радостна победа ще нанесем
и от тъгава вече ще се отървем.
-
И от тъгата вече ще се отървем...
И от срамежливостта, която дистанцира ни...
Усмихвам се открито днес на теб...
И те питам "Нима нас нещо спира ни?!"...
-
И те питам: "Нима нас нещо спира ни?!"
Нима не можем пак в хармония
словото любимо в теменуги да ковем,
там,където трябва,да слагаме ирония,
там където се полага,чувства да зовем...
-
Там, където се полага, чувства да зовем...
Ние може с теб да ги отвикваме...
Защото прототипът е скучно уморен...
Защото интересно е, когато има "викове"...
-
Защото интересно е когато има" викове".
А презабавно е, когато няма.
На времето аз чувах често не, и не,
а днеска и това го няма.
Всичко става,кротко,тихо,по вода,
и страстен шепот:-Айде,да и дааа...
-
И страстен шепот:-Айде,да и дааа..
накара ме да изтръпна и почувствам
твоята красота...
Не искам никога да свършва,
нашия сън блажен!
Затова и аз ще ти прошепна-
не спирай да гориш във мен!
-
не спирай да гориш във мен!
Ураган от страст и емоции нека бушува в телата!
Искам да те усещам-теб и магнетичният ти плен-
и в любовна феерия да потъне душата!
-
И в любовна феерия да потъне душата...
И сърцето да пее,опиянено от любовта...
Слънцето изгря...прогони мъглата...
С нови очи погледнах света...
-
С нови очи погледнах света
След твойта намеса значима
Нови очи имам за любовта
Вече съм сигурна,че я има
Да обичаш-най-голямата награда е това
Да обичаш е всичко-дар,болка...или просто съдба...
-
Да обичаш е всичко-дар,болка...или просто съдба...
Съдба ,която знае как да си играе с теб ...
Днес щастлив си ..
А утре ням поет...
И като птица в полет ...
Ти се люшкаш ...
ту насам ту натам...
И душата ти .. броди ..
Във света голям...
-
Във света голям има малки хора...
Които не живеят на екран...
И колко смешно е, и жалко и... уморно...
Че попиташ ли за някого... често казват ти "Не знам!"...
-
Че попиташ ли за някого... често казват ти "Не знам!"...
Разбира се, най лесно е да си невежа-
недочул,недовидял,недоразбрал...
Така оттърва им най много - да не знаят,
защото когато стане дума за помощ,
ще се покрият,ще се скатаят,
но да ти помогнат...Продължавай да мечтаеш!
"Не знам" е чисто безразличие,
мек намек "Изчезни".
И когато някой ти каже "Не зная"...
Забрави, подмини и отговор на въпроса си там не търси.
-
Забрави, подмини и отговор на въпроса си там не търси.
В миналото отговор не ще откриеш ...
спомените няма да те подкрепят ...
върви по пътя си .... не спирай ....
не изгаряш ли в огъня на моя ад ...
-
Не изгаряш ли в огъня на моя ад?
Не усети ли в студените си вени,
как моят пулс преследва твоя свят
и заплашва те земетресение...
-
И заплашва те земетресение...
И урагани вият във заплаха...
Колко тежко впечатление...
Остава във душата на "моряка"...
В живота за пореден път...
Удавен и изплувал мъчно...
Колко мокра, тъжна плът...
А на земята същото е... жлъчно...
-
А на земята същото е... жлъчно...
войни ... надежда ... смърт и кръв ...
нима и капка обич в сърцата няма ... мъчно ...
Вече важното е и в гроба да си пръв ...
-
Вече важното е и във гроба да си пръв,
крадец,палач,светец,играч -
без значение какъв.
Остава само плач.
-
Остава само плач ...
и болката даже бавно умира ...
Красивото лято морето погреба ...
зимата само тук гнездо си е свила ...
-
Зимата само тук гнездо си е свила,
а навън е пролет с моминско лице,
що не вижда разрушителната сила
и вихрите злокобни в човешкото сърце.
-
И вихрите злокобни в човешкото сърце ...
няма кой с любовта си да погуби ...
дори морякът в бурното море ...
не вижда с години нежни цветове на теменуги ...
-
Не вижда със години нежни цветове на теменуги
днешният потомък на Люцкан,
бяха хората едно прекрасно племе,но сега са други -
днешният човек,от себе си е поруган!
-
Днешният човек ,от себе си е поруган !
И няма срам ...
А утрешният .. какъв ли ще е той ..?
-
А утрешният.. какъв ли ще е той..?
Дали от днешния ще бъде по добър?
Ще грее слънце или ще вали порой?..
И ден след ден.. минава целият живот!
-
А утрешният.. какъв ли ще е той..?
Дали от днешния ще бъде по добър?
Ще грее слънце или ще вали порой?..
И ден след ден.. минава целият живот!
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
-
А утрешният.. какъв ли ще е той..?
Дали от днешния ще бъде по добър?
Ще грее слънце или ще вали порой?..
И ден след ден.. минава целият живот!
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
..се губи плам от детската любов,
но тя напълно не угасва....
Тя дава сили, зарежда те със порив нов...
Във тебе вечно ще живее едно дете, което не пораства....
-
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
[/quote]
..се губи плам от детската любов,
но тя напълно не угасва....
Тя дава сили, зарежда те със порив нов...
Във тебе вечно ще живее едно дете, което не пораства....
[/quote]
Във тебе вечно ще живее едно дете,което не пораства...
не чуваш ли ти детския му зов звучи,
вълшебно е,дори нечувано прекрасно,
не го обвивай в страх,то чак сега започва да крещи.
Все пак продължи с моето изречение)))
-
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
..се губи плам от детската любов,
но тя напълно не угасва....
Тя дава сили, зарежда те със порив нов...
Във тебе вечно ще живее едно дете, което не пораства....
[/quote]
Във тебе вечно ще живее едно дете,което не пораства...
не чуваш ли ти детския му зов звучи,
вълшебно е,дори нечувано прекрасно,
не го обвивай в страх,то чак сега започва да крещи.
Все пак продължи с моето изречение)))
[/quote]
....не го обвивай в страх, то чак сега започва да крещи
и иска свобода разлистена и с усткрем посребрена....
Сърцето празно от чувства силни се нагорещи
Душата се събуди кристално чиста,.....преродена...
-
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
..се губи плам от детската любов,
но тя напълно не угасва....
Тя дава сили, зарежда те със порив нов...
Във тебе вечно ще живее едно дете, което не пораства....
Във тебе вечно ще живее едно дете,което не пораства...
не чуваш ли ти детския му зов звучи,
вълшебно е,дори нечувано прекрасно,
не го обвивай в страх,то чак сега започва да крещи.
Все пак продължи с моето изречение)))
[/quote]
....не го обвивай в страх, то чак сега започва да крещи
и иска свобода разлистена и с усткрем посребрена....
Сърцето празно от чувства силни се нагорещи
Душата се събуди кристално чиста,.....преродена...
[/quote]
Душата се събуди кристално чиста,...преродена...
с мисълта за теб и в леден дъх очи,
блуждаеща сама и търсеща,в болката- студена,
и нова пак ,тъй както вчера се роди.
-
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
..се губи плам от детската любов,
но тя напълно не угасва....
Тя дава сили, зарежда те със порив нов...
Във тебе вечно ще живее едно дете, което не пораства....
Във тебе вечно ще живее едно дете,което не пораства...
не чуваш ли ти детския му зов звучи,
вълшебно е,дори нечувано прекрасно,
не го обвивай в страх,то чак сега започва да крещи.
Все пак продължи с моето изречение)))
....не го обвивай в страх, то чак сега започва да крещи
и иска свобода разлистена и с усткрем посребрена....
Сърцето празно от чувства силни се нагорещи
Душата се събуди кристално чиста,.....преродена...
[/quote]
Душата се събуди кристално чиста,...преродена...
с мисълта за теб и в леден дъх очи,
блуждаеща сама и търсеща,в болката- студена,
и нова пак ,тъй както вчера се роди.
[/quote]
....и нова пак, тъй както вчера се роди
реши да покорява на живота безкрайните простори...
Тя гледаше във бъдещето - за нея нямаше ПРЕДИ
А болките си в дворец от светлина побърза да затвори....
-
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
..се губи плам от детската любов,
но тя напълно не угасва....
Тя дава сили, зарежда те със порив нов...
Във тебе вечно ще живее едно дете, което не пораства....
Във тебе вечно ще живее едно дете,което не пораства...
не чуваш ли ти детския му зов звучи,
вълшебно е,дори нечувано прекрасно,
не го обвивай в страх,то чак сега започва да крещи.
Все пак продължи с моето изречение)))
....не го обвивай в страх, то чак сега започва да крещи
и иска свобода разлистена и с усткрем посребрена....
Сърцето празно от чувства силни се нагорещи
Душата се събуди кристално чиста,.....преродена...
Душата се събуди кристално чиста,...преродена...
с мисълта за теб и в леден дъх очи,
блуждаеща сама и търсеща,в болката- студена,
и нова пак ,тъй както вчера се роди.
[/quote]
....и нова пак, тъй както вчера се роди
реши да покорява на живота безкрайните простори...
Тя гледаше във бъдещето - за нея нямаше ПРЕДИ
А болките си в дворец от светлина побърза да затвори....
[/quote]
А болката си в дворец от светлина побърза да затвори...
блед прозрачен стан сред кървави устои,
профил на жена размазан лекичко чертае
мрака зад прозорци нови пак с разума играе.
-
И ден след ден...минава целият живот,
загледан тук,забързан там,
и като малка свещ в светлия поток
се губи плам от детската любов
..се губи плам от детската любов,
но тя напълно не угасва....
Тя дава сили, зарежда те със порив нов...
Във тебе вечно ще живее едно дете, което не пораства....
Във тебе вечно ще живее едно дете,което не пораства...
не чуваш ли ти детския му зов звучи,
вълшебно е,дори нечувано прекрасно,
не го обвивай в страх,то чак сега започва да крещи.
Все пак продължи с моето изречение)))
....не го обвивай в страх, то чак сега започва да крещи
и иска свобода разлистена и с усткрем посребрена....
Сърцето празно от чувства силни се нагорещи
Душата се събуди кристално чиста,.....преродена...
Душата се събуди кристално чиста,...преродена...
с мисълта за теб и в леден дъх очи,
блуждаеща сама и търсеща,в болката- студена,
и нова пак ,тъй както вчера се роди.
....и нова пак, тъй както вчера се роди
реши да покорява на живота безкрайните простори...
Тя гледаше във бъдещето - за нея нямаше ПРЕДИ
А болките си в дворец от светлина побърза да затвори....
[/quote]
А болката си в дворец от светлина побърза да затвори...
блед прозрачен стан сред кървави устои,
профил на жена размазан лекичко чертае
мрака зад прозорци нови пак с разума играе.
[/quote]
Мрака зад прозорци нови пак с разума играе,
но силите са равностойни...дали ще има победител...
Кълбо от напрежение във въздуха объркано витае.
Време е да се намеся....Омръзна ми да бъда безучастен зрител...
-
Време е да се намеся.... Омръзна ми да бъда безучастен зрител...
А изпусна ли момента... няма втори как да хвана...
Затова се изправям... сигурно, невъзмутимо...
Погледът е горд... щом... Крачка първа правя...
-
Време е да се намеся.... Омръзна ми да бъда безучастен зрител...
А изпусна ли момента... няма втори как да хвана...
Затова се изправям... сигурно, невъзмутимо...
Погледът е горд... щом... Крачка първа правя...
Погледът е горд...щом...крачка първа правя,
но знам, че пътят, който трябва да измина е трънлив и труден.
От миналото всички мрачни грешки искам да забравя....
Не бива да заспивам....Когато любовта пристигне.... ще я посрещна буден...
-
Не бива да заспивам.... Когато любовта пристигне.... ще я посрещна буден...
Ще я поканя на кафе... Ще поднеса букет обрулени...
Ябълки и круши... сладичко стипциви...
Любовта ще е при мен... С фруктиери чудно живи...
-
Не бива да заспивам.... Когато любовта пристигне.... ще я посрещна буден...
Ще я поканя на кафе... Ще поднеса букет обрулени...
Ябълки и круши... сладичко стипциви...
Любовта ще е при мен... С фруктиери чудно живи...
Любовта ще е при мен...С фруктиери чудно живи,
ще впивам жадно устните си във свежите й ароматни плодове...
Не знаеш ли....На лунна светлина очите ми изглеждат пленително красиви.
Подай ръка....Ела....Светът ми ще те омагьоса със нереалните си цветове...
-
Подай ръка.... Ела.... Светът ми ще те омагьоса със нереалните си цветове...
И триизмерната дъга ще бъде най-безценното за теб в едно небе...
Където всичко си прилича... и краските са му еднакви... на тъгата...
Ела сега, ела при мен... Усети къде най-пъстра е Дъгата...
-
Ела сега, ела при мен...
Усети къде най-пъстра е Дъгата,
ела сега,чаровен и смутен,
ела и виж,че пълна е Луната
и нежно те зове по име
и шепне тихо в мрака,
където аз- безплътна и незрима
толква дълго те очаквам...
-
толква дълго те очаквам...
а ти не идваш...
знам че си с друг...
и мали ква сапунка стана тука
отивам да хварля аз боклука
-
Подай ръка.... Ела.... Светът ми ще те омагьоса със нереалните си цветове...
И триизмерната дъга ще бъде най-безценното за теб в едно небе...
Където всичко си прилича... и краските са му еднакви... на тъгата...
Ела сега, ела при мен... Усети къде най-пъстра е Дъгата...
Ела сега, ела при мен....Усети къде най-пъстра е Дъгата...
Води ме към необятните, изпълнени със светлина простори
Ела....Единствен ти успя да излекуваш раните от самотата...
Душата ти кристална със топъл, нежен глас ми проговори...
-
толква дълго те очаквам...
а ти не идваш...
знам че си с друг...
и мали ква сапунка стана тука
отивам да хварля аз боклука
Отивам да хвърля аз боклука,
но спънах се във остър камък.
Помислих: "Кой ли го е ритнал тука?"
И се усетих, че може и да е комшията ми жалък... :p
-
И се усетих, че може и да е комшията ми жалък...
за туй ще го издам колко му е малък
ако ще и ФБР-то да извика
спокоен ще съм аз - зад мен е МВР-то
-
И се усетих, че може и да е комшията ми жалък...
за туй ще го издам колко му е малък
ако ще и ФБР-то да извика
спокоен ще съм аз - зад мен е МВР-то
Спокоен ще съм аз - зад мен е МВР-то,
но може пък хитрягата да ме заклещи в някой ъгъл.
Не знае с кой си има работа...Ще му извия като на пиленце вратлето
Ще се окаже, че по отношение на мене доста се е лъгал...
-
Ще се окаже, че по отношение на мене доста се е лъгал...
И илюзията страшна него ще смути...
Ще гледа глуповато, до болен ум учуден...
Но какво да се направи... Сам оплете се в лъжи...
-
Ще се окаже, че по отношение на мене доста се е лъгал...
И илюзията страшна него ще смути...
Ще гледа глуповато, до болен ум учуден...
Но какво да се направи... Сам оплете се в лъжи...
Но какво да се направи...Сам оплете се в лъжи....
Така и не разбра - обичам само истини прозрачни....
Върви си...Отсъствието твое няма да ме натъжи
Усещах,че чувствата ти бяха изкуствени и неудачни....
-
Усещах, че чувствата ти бяха изкуствени и неудачни...
И всеки поглед на очите ти огледално бе студен...
Ти си като кукла, най-красив без душа си...
Но времето ти мина... Парцал изтъркан си за мен...
-
Усещах, че чувствата ти бяха изкуствени и неудачни...
И всеки поглед на очите ти огледално бе студен...
Ти си като кукла, най-красив без душа си...
Но времето ти мина... Парцал изтъркан си за мен...
Но времето ти мина....Парцал изтъркан си за мен...
Недей да идваш и пак за прошка да ме молиш.
Погледът ти е безчувствен, празен, ужасяващо студен...
Способен си със нож наострен вените ми да оголиш...
-
Способен си със нож наострен вените ми да оголиш...
Но внимавай, аз не съм Безсилната жена...
Умея да се браня... Готов ли си да спориш?!...
Полето ни бойно... ще бъде нашите сърца...
А щом победа мъчна над тебе аз получа...
Мой трофей ще станеш... стената те зове...
Зная, че изглеждах невинна и достъпна...
Но и ти лесно ми се хвана... Решавай накъде...
-
Способен си със нож наострен вените ми да оголиш...
Но внимавай, аз не съм Безсилната жена...
Умея да се браня... Готов ли си да спориш?!...
Полето ни бойно... ще бъде нашите сърца...
А щом победа мъчна над тебе аз получа...
Мой трофей ще станеш... стената те зове...
Зная, че изглеждах невинна и достъпна...
Но и ти лесно ми се хвана... Решавай накъде...
Но ти лесно ми се хвана...Решавай накъде...
По кой незнаен път избираш да поемеш?
Ще се уплашиш ли ако насреща деформирана любов се зададе?
Ще се откажеш ли от нея или в обятията си ще я приемеш?
-
Ще се откажеш ли от нея или в обятията си ще я приемеш?...
Какви ли ходове пред тебе се показват...
Знаеш ли, че много често доза смъртна може да поемеш...
Ако не обмислиш дефакто кое и за кого е важно?!...
-
Ще се откажеш ли от нея или в обятията си ще я приемеш?...
Какви ли ходове пред тебе се показват...
Знаеш ли, че много често доза смъртна може да поемеш...
Ако не обмислиш дефакто кое и за кого е важно?!...
Ако не обмислиш дефакто кое и за кого е важно -
ще се удавиш във мътните води на тъмнината...
Съзнанието ти - обезкуражено и отчайващо продажно -
ще стене жално във подножието на самотата...
-
Ще стене жално във подножието на самотата,
вятърът тъжна песен тихичко ще пее...
Ще търсиш следите ми в снега,в гората,
но огънят в сърцето не ще гори,ще тлее...
-
Но огънят в сърцето не ще гори, ще тлее...
И всяка пръска огнена ще съска, ще умира...
Тогава ти, Приятелю, дали ще съумееш...
Да признаеш, че в живота неведнъж се загива...
-
Да признаеш, че в живота неведнъж се загива...
Да усетиш .. колко болка има...
И след всяка следваща ти се умира....
А всъщност искаше да си щастлив ..
-
А всъщност искаше да си щастлив... в тъгата си...
И да бъдеш загубен от радостта...
А всъщност искаше различност в душата си...
Но се пречупи, щом в това не успя...
-
Но се пречупи, щом в това не успя...
Отказа се като видя че ме загуби.
Остави ме да си тръгна,без да се опиташ да обориш
това,което аз на ужким исках..>!
-
Остави ме да си тръгна,без да се опиташ да обориш
това,което аз на ужким исках.
Ти остави ме без дъх и няма аз да ти простя
помогни ми господи сега,да преодолея
пак греха
-
Помогни ми, Господи, сега, да преодолея пак греха,
да не се поддавам на страстта и да изтлея като съчка ...
Ти, чуй ме, Боже ... и нека тътенът от гласа ми в нощта
да не остане нечут, защото ще се пречупя като пръчка.
-
да не остане нечут, защото ще се пречупя като пръчка,
Питате се вии какво е това...
ще ви кажа аз сега,че това е писъкът на моята душа
ти рани ме,без душа остави ме
и ми каза да мълча,че ще ми вземе нова душа.
Излъга ме ти аз знам,но немога аз да испищя защо имам новина
-
Излъга ме ти, аз знам... но не мога...
Аз да изпищя... защо имам новина...
Която не искам, не търся подобна...
Но каквото - такова... и пак си мълча...
-
Но каквото - такова... и пак си мълча...
Всичко във себе си събирам... изливам само със сълзите в нощта.
Каквото - такова... живот или съдба...
илюзия или пък истинска мечта...
Незная... но каквото - такова... и пак си мълча...
Не смея дума да промълвя...
Не смея да се усмихна... може би ще сгреша...
Не смея да заплача... да не би да не се унижа...
Страх ме е да мисля за теб...
Страх ме е... твоето сърце е лед...
Едничка сълза проливам в нощта...
и каквото - такова... аз пак си мълча...
-
[lol]
И каквото - такова... аз пак си мълча...
Стиснала силно гласните струни...
Искам да кажа в шепот неща...
Но и той ще боли... и той ще е чуван...
-
Но и той ще боли... и той ще е чуван...
Опитвам се да спра за миг...
Опитвам се да сдържа онзи вик напиращ в мен...
Не искам да го чуят... не искам да го заболи...
Не искам в мен отново да завали...
Извикам ли той ще е чут...
извикам ли... за миг дори да не мога дъх да си поема...
викът напиращ в мен ще оповести на цялата вселена..,
онуй що пазих аз в сърцето...
онуй, което споделях само със звездите на небето...
Страх ме е... не искам да боли...
Страх ме е... не искам рани от спомените за преди...
...дали дълго ще мога да удавям викът сред сълзи...
-
...дали дълго ще мога да удавям викът сред сълзи...
страхувам се аз,че не мога..усмихваи се по чето
казваш ми,но аз продължавам да се давя в сълзи
-
Казваш ми, но аз продължавам да се давя в сълзи,
казваш, че няма път назад, но аз продължавам да проклинам мечти...
Казваш, че края е това...
Но как? Нима път е любовта...
Нима извървяш пътека на блаженство...
а след това потъваш в забвението...
Не аз не искам да повярвам...
Не аз не мога да спра сега...
Когато е толкова късно...
Искаш от мен да предам единсвената си мечта...
Жесток си!
Обричаш ме на тъмнина...
Нима не виждаш как в мрака подавам прималяла ръце... към теб...
Не виждаш ли как тупти полумъртвото ми сърце... ах, ти си лед...
Страх ме е... края ли е това... нима всичко е лъжа...
Нима извървяхме пътя на любовта...
-
Нима извървяхме пътя на любовта...
нима всичко ще свърши просто ей така?
Не няма аз да позволя....Бурна мъла
в сърцето се свила...и вика ли вика от болока
ранена:Ще си отмъстя на твойта слаба душа!
-
Ще си отмъстя на твоята слаба душа!
Ще я превърна в прашинка за всяка една загубена мечта!
Ще бъда груба и зла, ще разваля покоя ти...
Ще отнема съня ти...
ще съм кошмарът на деня ти...
Ще ти отмъстя обещавам!
Ще крещя в нощта, че завинаги в миналото те оставям!
-
Ще си отмъстя на твоята слаба душа!
Ще я превърна в прашинка за всяка една загубена мечта!
Ще бъда груба и зла, ще разваля покоя ти...
Ще отнема съня ти...
ще съм кошмарът на деня ти...
Ще ти отмъстя обещавам!
Ще крещя в нощта, че завинаги в миналото те оставям!
Ще крещя в нощта, че завинаги в миналото те оставям,
а чувствата си разпилени ще събирам в стъклените си ръце....
Ще чезна бавно, ще се измъчвам, от спомените ще изгарям -
но няма да съединя разкъсаното си на две умиращо сърце....
-
Но няма да съединя разкъсаното си на две умиращо сърце...
И да искам не мога... късно е вече...
Обвих в черен воал белязаното от целувките ти лице...
Отпратих ранена и окървавена, душата си нейде... далече...
Мечти ли бяха... били са може би... сега са прах...
Сълзи ли бяха... и да са били... сега са следи от кръв...
Любов ли бе... да, любов... превърнала се в мъртъв зов...
заради сторен неотдавна грях...
-
заради сторен неотдавна грях...
сега аз трябва да страдам,
без дори да съм извършила това
пред хиляди деца
както стори ти тази твоята нова жена
как можа,как можа да си простиш това?
Не знам, и не искам да знам
-
заради сторен неотдавна грях...
сега аз трябва да страдам,
без дори да съм извършила това
пред хиляди деца
както стори ти тази твоята нова жена
как можа,как можа да си простиш това?
Не знам, и не искам да знам
Не знам и не искам да знам
колко меки и топли са твоите розовеещи устни.
На демон незнаен сърцето си ще продам,
а той в замяна ще ме дари с плодове мухлясали и безвкусни....
-
На демон незнаен сърцето си ще продам,
а той в замяна ще ме дари с плодове мухлясали и безвкусни....
Не ме итересува ве,не разбра ли ти за мен си минала история
нямам интерес аз вече към тебе и така отднес завинаги ще си остане
-
Нямам интерес аз вече към тебе
и така отднес завинаги ще си остане
...но...Господи,кого ли лъжа- тебе или мене?
не знаеш ли, че те обичам,каквото и да стане!
Не знаеш ли че името ти със "любов" римувам,
и че всеки стих на тебе посвещавам,
не знаеш ли, че вечер те сънувам...
не..не знаеш!Но все пак аз те обожавам!
-
Не..не знаеш!Но все пак аз те обожавам!
Не знаеш,че ти си моят копнеж...
Ала в нощите тайничко се надявам,
че един ден ще разбереш...
-
Не..не знаеш!Но все пак аз те обожавам!
Не знаеш,че ти си моят копнеж...
Ала в нощите тайничко се надявам,
че един ден ще разбереш...
...че един ден ще разбереш
колко много пъти безпричинно си ме наранявал.
Искаш ли да върнеш всичко, да ме любиш без да спреш
Искаш ли....кажи.....Да признаваш никога не си успявал...... [confused]
-
Искаш ли....кажи.....Да признаваш никога не си успявал......
Искаш ли...не мълчи...Да те обичам тайно си се надявал.
Искаш ли да бъдем заедно...?Сега...може би завинаги...?
Искаш ли?Аз и ти-заедно?!Както си мечтаел винаги...
-
Искаш ли?Аз и ти-заедно?!Както си мечтаел винаги...
Или просто имаш навик да се вдетеняваш?
ще можеш ли да си без мен завинаги?
Май е редно да се научиш да прощаваш...
-
Май е редно да се научиш да прощаваш,
май трябва понякога и от себе си да даваш.
Не само да се криеш, не само да бягаш.
Май трябва да започнеш истината да казваш,
спри в лъжите си да вярваш...
Бъди човек, не машина...
Бъди истински, не лъжа...
Научи се да прощаваш, научи се в себе си да вярваш.
Спри да бягаш, страха от себе си премахни...
Сам го направи без ничия помощ...
и чак тогава при мене се върни...
А аз ще те чакам, и ще топля за теб всяка нощ!
-
А аз ще те чакам, и ще топля за теб всяка нощ!
Ще топля леглото изстинало без теб,любими.
Без теб губи красотата си дори звездния разкош...
Безнадежност остана...без теб...Помогни ми!
-
Безнадежност остана... без теб... Помогни ми!...
Не искам да няма до мене Човек...
Какво да потърся в сухите рими...
Елексир да направя... Чародейност за Теб!...
-
Елексир да направя... Чародейност за Теб!...
Слепи да са очите ти за красотата на друга.
Когато те боли,целувките ми ще са лек...
Позволи ми твоята магьосница да бъда...
-
Позволи ми твоя магьосница да бъда...
Позволи ми да ти покажа в мрака звездите,
да те потопя в дъжд от светлина...
Да бъда до теб, когато те догони съня...
Позволи ми да излекувам страха ти,
да върна красотата на твоите дни...
Позволи си да бъда твоя светъл зов,
позволи си да повярваш в магическата дума любов.
Не се крий, любими... аз съм до теб...
Отвори очите незрими...
Виж ме викам в мрака, магия правя,
моля върни се...
Шептя в нощта... за секунда само спри се...
Елексир ще ти направя... ти ще я забравиш...
Мен ще видиш и ще ме пожелаеш...
Само за секунда спри се... не бягай, мили... върни се...
-
Само за секунда спри се... не бягай, мили... върни се...
Всичко поправимо е за двама...
Когато да загубят още... няма...
И когато секундите не миг са...
А вечности... запълващи Там липса...
-
Само за секунда спри се... не бягай, мили... върни се...
Всичко поправимо е за двама...
Когато да загубят още... няма...
И когато секундите не миг са...
А вечности... запълващи Там липса...
А вечности... запълващи Там липса..
Липсата, която на парчета ме разкъсва и живота ми попада във бездънната й паст....
Разтърсващите ни емоции и огнени надежди вече мит са...
Ледена кралица станах....Не смей да дегустираш убийствено-отровната ми женска власт....
-
Ледена кралица станах....Не смей да дегустираш убийствено-отровната ми женска власт...
По -добре бягай... скрий се в суетата си, изчезни в егоизмът си...
Изчезни, спаси се! Не се опитвай да разкриваш мойте тайни... не отпивай от бутилката ми страст...
Ти не би могъл да оцелееш... Отрова съм аз...ще изпия душата ти... ще изтръгна сърцето ти...
И с кръвта ти питие ще си направя... със смешните ти мечти ще го поръся...
Ще отпия със наслада... Ще вкуся дъха ти... ще покоря без жал съня ти...
Ледена кралица съм! Бягай от мен... скрий се надалече...
Инак над теб ще имам власт... инак ще покоря душата ти в убийсвено - греховна страст...
-
Инак над теб ще имам власт...
Инак ще покоря душата ти...
В убийсвено - греховна страст...
Ще запаля сетивата ти...
А сетне ще се дръпна тихо...
Очите ти завързала...
Оставила по тебе стиха си...
С устни, по плътта ти плъзнали...
-
С устни по плътта ти плъзнали...
ще пия донасита...
с устни името си ще пиша...
с устни тихо рими ще шептя...
С ръце ще рисувам лицето си по гърба ти,
с език ще разкрия всички тайни,
а после ще отпия жадно от устните ти омайни...
С устни ще ти покажа колко те желая,
с устни ще ти докажа как със страст искам да те измамя...
с влажните си устни греховно аз ще те погаля...
името си за сетен път ще напиша
и пак в нощта рими ще изричам,
а ти пак ще ме поискаш...
със страст ще ме измамиш
и устните ми с устните си ще погалиш...
-
И устните ми с устните си ще погалиш...
И очите ми с очите ще целунеш...
Но внимавай да не се във тях удавиш...
Защото рязко ще затворя ги, щом съмне...
-
Защото рязко ще затворя ги, щом съмне...
Кепенците ще издрънчат в стъклото....
Не ще слънчевата светлина да лумне
в мойта стая и да озари будоара и леглото..
[lol]
-
В мойта стая и да озари будоара и леглото...
Няма Слънчо как да се скатае...
За да дремне, не, не мига ми окото...
И пази ми постелята... пък нега си ридае...
:p
-
И пази ми постелята... пък нега си ридае...
болката по малка е щом изтича през сълзи ...
щом си дойда ... не ще ме то познае ...
само щом целуна го ще наведе тъжно пак очи ...
-
Само, щом целуна го, ще наведе тъжно пак очи ...
В съня си, поусетил как над него бдя...
Толкова обичам го и толкова боли...
Но устните ми влажни по него само ще лежат...
-
Но устните ми влажни по него само ще лежат...
Целувките ми страстни безкрайно много ще тежат....
Защото чувствата ми искрени до болка все ще са....
Но обичта към него ще ми донесе ли чудеса?
-
Но обичта към него ще ми донесе ли чудеса?
Запитах с безмълвие съдбата ...
И до днес чакам своя отговор ...
Нима наистина не съществуват чудесата ...
-
Нима наистина не съществуват чудесата ...
А може би ги търсим прекалено често само в небесата....
Но за да стане чудо, трябва първо ние да го почнем...
А може пък и от късмета то да стане реалност да си чопнем.... [lol]
-
А може пък и от късмета то да стане реалност да си чопнем....
но едва ли ... само в приказките стават чудеса ...
само там принцовете и дворците съществуват ...
за нас остава жива само реалността ... :p
-
За нас остава жива само реалността ...
Но на всекиго е нужна вярата във чудеса....
Макар и само приказна да ни се струва тя,
подхранва с малко по - добро нашата душа....
-
подхранва с малко по - добро нашата душа....
гледах реклама по телевизията такава ...
странно куде ли бях чувала преди аз тез слова ...
Замислих се ? - шепнеше ги ти преди нашата раздяла ...
-
Замислих се ? - шепнеше ги ти преди нашата раздяла ...
Да, същите тези банални слова...
А истински говорил си ги оная дет седеше зад мене сама....
Размяна погрешна направи - разбери го сега....
-
Размяна погрешна направи - разбери го сега....
Нима ще плачеш , че с плътта ми
тъй жестоко се ти подигра ...
Остави ме сред пътя да бродя ...
самотата в сълзи ме обля ...
стоях там - сама на завоя ...
чаках ... спомена да гложди твоята душа ...
-
Чаках ... спомена да гложди твоята душа ...
Но с чакането си останах....неразбрана съм и до сега....
Защо хабя си нервите със тебе още -
злото в теб не ще да се опощи.... [lol]
-
Злото в теб не ще се опощи,
така зъл си като преди.
Идваш неканен в моите нощи
и ме завиваш в сълзи![/u]
-
И ме завиваш в сълзи...
Не,по-добре да зъзна в студа,
отколкото сърцето да боли...
По-добре,от студ да умра!
-
По-добре от студ да умра...
отколкото да ме грееш с отровна топлина...
Поне ще знам каква е истината в тоя час....
Ще знам какви са чувствата ти спрямо "нас....
-
Ще знам какви са чувствата ти спрямо "нас....
не ще започна пак да плача ...
ще приема всичко , както в онзи късен час ...
затворникът остава камен пред палача ...
-
Затворникът остава камен пред палача ...
Това е мотото на теб - играча...
Не е важно участието за тебе, знам....
Важно е да победиш, а аз пък всичко да ти дам....
-
Важно е да победиш, а аз пък всичко да ти дам....
На края сам ще оцениш ...как боли да си сам ...
Колко поиска и аз какво ти давах ...
Цената на риска ... сумата , която изстрадах ...
-
Цената на риска ... сумата , която изстрадах
е толкоз жестока - та аз душата си продадох....
Но за победена не ще се признам...
Запомни, че нивга не ще се предам....
-
Запомни, че нивга не ще се предам....
И никога не ще спра тебе да търся ...
Изгарям в огън ... тъна в плам ...
Калта ще преплувам и ада ще претърся ...
-
Калта ще преплувам и ада ще претърся ...
за да открия щастието, с което живота да разтърся....
Трябва ми искрицата надежда,
която само към усмивка ме подвежда.... [lol]
-
която само към усмивка ме подвежда....
тя мечтата на моя живот ...
и океана от болка за нея ще меря ...
за нея ще се боря и давам всичко аз до гроб ... :p
-
За нея ще се боря и давам всичко аз до гроб,
като отшелник бранещ своята мечта
така тъй неразбрана в моята съдба
е тази дума малка,този тъжен брод
-
...Е тази дума малка,този тъжен брод,
на които аз бавно станах верен роб...
Душата ми до край безропотно се все раздава...
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
-
...Е тази дума малка,този тъжен брод,
на които аз бавно станах верен роб...
Душата ми до край безропотно се все раздава...
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
-
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
[/quote]
А ти да Я изтръгнеш искаш...Демоничните ти мисли с воля от сатен ще разруша
ще ги обгърна с нежен допир тебе ще успя,
очите ще затвориш,ще си мислиш че летим
двама ще сме волни,уморени и доволни докато заспим.
пак се засичаме макар и задочно))
-
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
А ти да Я изтръгнеш искаш...Демоничните ти мисли с воля от сатен ще разруша
ще ги обгърна с нежен допир тебе ще успя,
очите ще затвориш,ще си мислиш че летим
двама ще сме волни,уморени и доволни докато заспим.
пак се засичаме макар и задочно))
[/quote]
:) :) :)
...двама ще сме волни, уморени и доволни докато заспим..
Обещай, че погледа ми кадифено-нежен ще сънуваш...
А когато се събудиш...погали ме...Нека от ефирна страст да полетим
Нека да съм океана от любов, във който устремена плуваш.... :)
-
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
А ти да Я изтръгнеш искаш...Демоничните ти мисли с воля от сатен ще разруша
ще ги обгърна с нежен допир тебе ще успя,
очите ще затвориш,ще си мислиш че летим
двама ще сме волни,уморени и доволни докато заспим.
пак се засичаме макар и задочно))
:) :) :)
...двама ще сме волни, уморени и доволни докато заспим..
Обещай, че погледа ми кадифено-нежен ще сънуваш...
А когато се събудиш...погали ме...Нека от ефирна страст да полетим
Нека да съм океана от любов, във който устремена плуваш.... :)
[/quote]
Нека да съм океана от любов,във който устремена плуваш...
настръхналата кожа в него се влажни,
капки страст под неговата мощ да бъда щом жадуваш
да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
-
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
А ти да Я изтръгнеш искаш...Демоничните ти мисли с воля от сатен ще разруша
ще ги обгърна с нежен допир тебе ще успя,
очите ще затвориш,ще си мислиш че летим
двама ще сме волни,уморени и доволни докато заспим.
пак се засичаме макар и задочно))
:) :) :)
...двама ще сме волни, уморени и доволни докато заспим..
Обещай, че погледа ми кадифено-нежен ще сънуваш...
А когато се събудиш...погали ме...Нека от ефирна страст да полетим
Нека да съм океана от любов, във който устремена плуваш.... :)
Нека да съм океана от любов,във който устремена плуваш...
настръхналата кожа в него се влажни,
капки страст под неговата мощ да бъда щом жадуваш
да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
[/quote]
....да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
на безкрайните ми морскосини чувства...
На горещо-сладък танц по пясъка ме покани
Нека палавия ти език ароматните ми устни с жар да вкусва...
-
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
А ти да Я изтръгнеш искаш...Демоничните ти мисли с воля от сатен ще разруша
ще ги обгърна с нежен допир тебе ще успя,
очите ще затвориш,ще си мислиш че летим
двама ще сме волни,уморени и доволни докато заспим.
пак се засичаме макар и задочно))
:) :) :)
...двама ще сме волни, уморени и доволни докато заспим..
Обещай, че погледа ми кадифено-нежен ще сънуваш...
А когато се събудиш...погали ме...Нека от ефирна страст да полетим
Нека да съм океана от любов, във който устремена плуваш.... :)
Нека да съм океана от любов,във който устремена плуваш...
настръхналата кожа в него се влажни,
капки страст под неговата мощ да бъда щом жадуваш
да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
....да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
на безкрайните ми морскосини чувства...
На горещо-сладък танц по пясъка ме покани
Нека палавия ти език ароматните ми устни с жар да вкусва...
[/quote]
Нека палавия ти език ароматните ми устни с жар да вкусва
нека бъда капка по кожата ти- надолу устремена
в топлия си път забързана и поделена,чувам твоя вик,
нека те докосвам докато е вкусно
-
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
А ти да Я изтръгнеш искаш...Демоничните ти мисли с воля от сатен ще разруша
ще ги обгърна с нежен допир тебе ще успя,
очите ще затвориш,ще си мислиш че летим
двама ще сме волни,уморени и доволни докато заспим.
пак се засичаме макар и задочно))
:) :) :)
...двама ще сме волни, уморени и доволни докато заспим..
Обещай, че погледа ми кадифено-нежен ще сънуваш...
А когато се събудиш...погали ме...Нека от ефирна страст да полетим
Нека да съм океана от любов, във който устремена плуваш.... :)
Нека да съм океана от любов,във който устремена плуваш...
настръхналата кожа в него се влажни,
капки страст под неговата мощ да бъда щом жадуваш
да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
....да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
на безкрайните ми морскосини чувства...
На горещо-сладък танц по пясъка ме покани
Нека палавия ти език ароматните ми устни с жар да вкусва...
Нека палавия ти език ароматните ми устни с жар да вкусва
нека бъда капка по кожата ти- надолу устремена
в топлия си път забързана и поделена,чувам твоя вик,
нека те докосвам докато е вкусно
[/quote]
...нека те докосвам докато е вкусно,
докато ръцете ми от нежност почнат да треперят...
Влудяваш ме...Целуваш толкова различно, толкова изкусно
Телата ни преплетени реалност нова успяха да намерят ...
-
Стане ли въпрос за "свобода" иска само тя да побеждава....
Само тя.....Непокорната ми, вечно търсеща душа....
Тя, която тъмна нежност в храм от истини създава...
А ти да Я изтръгнеш искаш....Демоничните ти мисли с воля от
сатен ще разруша....
А ти да Я изтръгнеш искаш...Демоничните ти мисли с воля от сатен ще разруша
ще ги обгърна с нежен допир тебе ще успя,
очите ще затвориш,ще си мислиш че летим
двама ще сме волни,уморени и доволни докато заспим.
пак се засичаме макар и задочно))
:) :) :)
...двама ще сме волни, уморени и доволни докато заспим..
Обещай, че погледа ми кадифено-нежен ще сънуваш...
А когато се събудиш...погали ме...Нека от ефирна страст да полетим
Нека да съм океана от любов, във който устремена плуваш.... :)
Нека да съм океана от любов,във който устремена плуваш...
настръхналата кожа в него се влажни,
капки страст под неговата мощ да бъда щом жадуваш
да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
....да се гмурнеш страстно в буйните вълни.
на безкрайните ми морскосини чувства...
На горещо-сладък танц по пясъка ме покани
Нека палавия ти език ароматните ми устни с жар да вкусва...
Нека палавия ти език ароматните ми устни с жар да вкусва
нека бъда капка по кожата ти- надолу устремена
в топлия си път забързана и поделена,чувам твоя вик,
нека те докосвам докато е вкусно
...нека те докосвам докато е вкусно,
докато ръцете ми от нежност почнат да треперят...
Влудяваш ме...Целуваш толкова различно, толкова изкусно
Телата ни преплетени реалност нова успяха да намерят ...
[/quote]
Телата ни преплетени реалност нова успяха да намерят
сами и голи там където искаме да бъдат
на плажа под лъчите нестихващи вилнеят докато намерят
разлистнат пясък влажен,който ги обгръща
-
....разлистнат пясък влажен, който ги обгръща
и леко боцка кожата нагорещена, млечнобяла...
Денят клони към залез....Нощта в пристанище за ласки се превръща
Луната свети като морски фар - пленяващо красива, цяла.....
-
....разлистнат пясък влажен, който ги обгръща
и леко боцка кожата нагорещена, млечнобяла...
Денят клони към залез....Нощта в пристанище за ласки се превръща
Луната свети като морски фар - пленяващо красива, цяла.....
Луната свети като морски фар-пленяващо красива цяла
небето се чернее,контраст на белия й лъч
и тихий вятър,бриз косите ни развява
морето ни огрява с лунния си път.
беше ми за пореден път много приятно)
-
Морето ни огрява с лунния си път.
А ние с теб вървим напред ..
Мечтаем .. този миг да няма свършване..
Въздишка ... и още няколко следват ...
Погалвам те нежно с ръка ...
Докосвам устните ти с целувка ...
Искам със теб да умра
-
Искам със теб да умра... В онзи последен следобед...
Когато чужда ръка ще посегне към нашия огън...
И опарена, гневна и жалка, ще изсипе ведро със вода...
На нашата дива жарава... и тогава със Теб ще умра!...
-
На нашата дива жарава... и тогава със Теб ще умра!...
Огън ще вали от небесата ... луната ще плаче в красива зора ...
Небето в нежни облаци застлано...постеля мека ще бъде то за нас ...
докосне ли те някой положената клетва само ...
канон свещен ще бъде в онзи час ...
-
Канон свещен ще бъде онзи час...
онуй което стана между нас...
Запечатано във времето,
с красота, със свещенна прямота..
Ти и аз... влюбени в мечтите наши...
обгърнати от лъчите, запленени от звездите...
Истински и нереални...
Ти и аз... изживели свещения си час...
Съединили съдби в неразделното "нас"!
-
Съединили съдби в неразделното "нас"!
По пътеките бавно вървяхме из парка ...
Смеехме се , и плачехме заедно с глас ...
но от цялата радост само омразата остана жарка....
-
Но от цялата радост само омразата остана жарка....
Не ме наказвай с този поглед ...
Насила немога да обичам ....
А нощем тихичко ... аз друго име сричам
Мразиш ме ...
Мрази ме заслужавам ...
-
Мрази ме заслужавам...
защото толкова лесно се предавам...
защото теб не мога да обичам,
не мога във вярност да ти се вричам.
-
Не мога във вярност да ти се вричам.
Да аз много те обичам,
но винаги ще го отричам,
макар на болката сама да се обричам...
-
Макар на болката сама да се обричам...
след тебе няма аз да тичам.
Ще приема болката и самотата,
и тебе ще си избия от главата.
-
И тебе ще си избия от главата.
Ще тръгна гордо, в пътя си сама.
Ще бродя дълго по Земята.
Ще намяря своя звезден лъч сред небесата!
-
Ще намеря своя звезден лъч сред небесата!
Но уви не гори вече в мен искрата.
Не, не вярвам в любовта!
Защото знам, че отдавна не съществува тя!
-
Защото знам, че отдавна не съществува тя!
Неспирно аз я търсех ден след ден.
Оказа се една илюзия красива,
придобиваща различни форми причудливи,
но счупиха се на безброй кристалчета мечтите,
че има нейде там любов гореща,
която да запали пак искрите
и да ме върне в света на мечтите ...
-
И да ме върне в света на мечтите...
които бяха безмилостно разбити,
с които той така се подигра,
и от раз разби моята душа....
-
И от раз разби моята душа ...
Изпрати ме да лутам се в безкрая ...
Сега приятел ми е само бялата Луна ...
Тя едничка дава ми надежда в нощта ...
-
Тя едничка дава ми надежда в нощта...
в която тихичко изплаквам мойта болка и тъга.
И с притихнал глас се моля на смъртта,
да ме избави от лапите на моята съдба!!! [reeeev]
-
Да ме избави от лапите на моята съдба!!!
Това желая днес тъй силно...
и болката в моята душа
да заменя с усмивка,
преродена в нежни пролетни цветя...
-
Преродена в нежни пролетни цветя...
Ще ме видиш някъде по своя път...
Откъснеш ли ме, аромат прекрасен аз ще ти даря...
И навсякъде, където стъпиш, цветя ще цъфтят...
-
И навсякъде, където стъпиш, цветя ще цъфтят...
Ако понечиш мен да откъснеш навеки...
Вземи ме, съхрани ме... Днес е Денят...
Който събира многобройните пътеки...
-
Който събира многобройните пътеки...
Накрая пътя сам не открива ...
върви като блудник бездомен на веки ...
преброжда неми градове , а пясъкът
следите затрупва като в пустиня...
-
Следите затрупва като в пустиня...
Останали в сърцето след тази "буря зимна"
Това остави ти след себе си любими.
Скръб, сълзи, самота, ужасна болка и тъга....
-
Скръб, сълзи, самота, ужасна болка и тъга ...
До кога ще трябва да търпя това?
Не мога повече така!
Ще ми се с вик разсичаш облаците аз да изрека,
че ще се променя и няма повече да позволя
да забушува в мен отново таз нестихваща буря
от спомени тъй мрачни с вечна тягост,
ще започна да живея с радост!
-
Ще започна да живея с радост
макар и трудно да е това
няма да пропилявам сили и младост
да се измъчвам с тази тъга..
-
Да се измъчвам с тази тъга ..
Нима това е моята съдба ?
Не ще приема таз прокоба тежка,
дори ще я погледна с надсмешка.
Ще вдигна високо очи към небето,
из слъчев простор ще се рее сърцето...
-
Из слъчев простор ще се рее сърцето...
Когато се върнеш /по-късно/ тоз ден...
Аз ще те чакам ей тука, където...
Някога чакаше упорито ти мен...
[heart__]
-
Някога чакаше упорито ти мен....
Като страж бе на пост вледенен...
Но отлетяха бавно тези дни,
съдбата просто друго нареди...
-
Съдбата просто друго нареди
Без дори да ни попита
Пътищата да са разделени - тя така реши
Болката ни да остава скрита
А на кръстовището пак със тебе ще се засечем
За едно последно сбогом във тъмата
С глави наведени улицата ни ще пресечем
Докрай като пътеводител за нас ще е съдбата...
-
Докрай като пътеводител за нас ще е съдбата...
Тя ни срещна и преплете нашите сърца.
В несвяст подскача душата
и сякаш в небето бих могла да полетя...
Съдба,по-силна от всяка магия,
удължи този прекрасен миг до безкрая.
Ти си най-красивата стихия...
Остави ни заедно в рая....
-
Остави ни заедно в рая,
ти,съдба лукава.
Защо се смееш?Не зная,
сърцето само повелява...
-
Сърцето само повелява
да бъдем щастливи с него двама
напук на всичко грешно...
обичам се ние горещо
-
Сърцето само повелява
да бъдем щастливи с него двама
напук на всичко грешно...
обичам се ние горещо
Обичаме се ние горещо
като два дъждовдни дни,
единият подготвя среща
а другия суши сълзи
-
а другия суши сълзи ...
колко прав в самотата се оказа ...
трябваше ли да затворя пак очи ,
когато болката сама път в сърцето си проправя ...
-
Когато болката сама път в сърцето си проправя.
Когато тъне мойта ледена душа в забрава.
Как сълзите мои да избърша?
И мисълта за теб без сили да прикърша?
-
И мисълта за теб без сили да прикърша?!...
Ще мога ли, ще можеш ли и ти...
Невероятно е, щом безконечното се свършва...
Невероятно е, как красотата ни боли...
-
Невероятно е, как красотата ни боли...
Как всичко около нас се срива със сълзи.
Как до вчера толкоз близки бяхме.
И неволя, радост и тъга заедно деляхме.
Всичко свърши вече и ти си надалече,
празни са душите, студени са сърцата.
Погледа празен е вечно обречен.
Теб да съзира във всеки препречен...
-
теб да съзира във всеки препречен,
ти да си на сърцето мечта и блян...
вечно за тебе да копнее,
само за теб да живее...
-
Само за теб да живеее....
С теб да се радва , плаче и смее.
За това моето сърце копнее.
Дорде на таз земя слънце високо грее...
-
Дорде на таз земя слънце високо грее
в сърцето ми обич вечно ще тлее
и въглена превръщащ се в прах
отново напомня поредния крах...
-
Отново напомня поредния крах,
сълзите се стичат и мокрят страните.
"Провалих се. И пак не успях...
И няма ги вече звездите..."
-
И няма ги вече звездите...
Защото за мене изтляха...
Свали ги, с любов подари ми...
Но докато ги взема и... изгоряха...
Сега са студени топки тъга...
В ръцете ми ледено парят...
Вземи си подаръка през тази врата...
Изпращам те... дано се удавят...
-
Изпращам те... дано се удавят
с теб тези измамни копнежи,
че двамата можем да правим
реалност от празни надежди...
-
Реалност от празни надежди
и купища от илюзорен прах ...
Там някъде бяха моите копнежи ...
днес там е фалшивият смях ...
-
Днес там е фалшивият смях -
във очите ти, в думите, в тебе...
Да, разбрах те, отдавна разбрах -
няма нужда и смисъл от мене.
-
Няма нужда и смисъл от мене...
Там, където си ти...
Искаш цялото време...
Е, ето ти... всичко вземи...
И когато докрай се награбиш...
И товарът на теб натежи...
Недей поглед към мен да отправяш...
Аз отстъпих... недей ме търси...
-
Аз отстъпих... недей ме търси...
Далече съм вече... далеч си и ти...
Не мисли, забрави ме... Живей си така...
Май най-добре ще ми е да съм сама...
-
Май най добре ще ми е да съм сама.
Сама със вятъра, с безбройните звезди.
Да търся огъня, и златните мечти.
Да бъда истинска жена, да те обичам даже след смъртта.
-
Май най-добре ще ми е да съм сама...
Сред тъгата си днешна да бродя...
Тръгни си и ти... със глава...
Високо вдигната... като толкова много...
***
Да бъда истинска жена, да те обичам даже след смъртта...
Ще искам ли... едва ли...
Но ти мълчи сега... спри да пишеш и да спориш...
Много други го сториха... разбра ли?!...
-
Много други го сториха, разбра ли?
До днес аз за тебе живеех, прости,
но утре с лъчите ще тръгна си,
целувайки нежно твойте очи.
-
Целувайки нежно твойте очи...
Ще сторя последния си поглед...
И сетне прозрачна, и леко страхлива...
Ще тръгна към нашата пролет...
А ти пак ще спиш, ах, как само спиш...
Дълбоко, потънал във мисли...
Дали и във тях с ръце ме тешиш...
Не ще узная... ах, как само спиш ти...
-
Не ще узная... ах, как само спиш ти...
Не ще призная знам,че от това боли
А как силно искам да надникна
Докато сънуваш леко притворил очи
И още повече да те обикна
Докрай омаяна от твойте сладки лъжи
-
Докрай омаяна от твойте сладки лъжи,
докрай потънала в собствемите си коварни мечти.
Губя бавно части от себе си...
смучеш без милост душата ми...
Сълзи ли са това... със следи от кръв...
тихо падат в калната пръст...
Чувствам страх... от загубата ли...
чувствам болка... от раната ли...
Чувствам се сама, останала дори и без себе си...
чувствам празнина, изгубила съм и душата си...
Омаяна от твойте сладки лъжи,
потънах в илюзийте на своите измислени уж "мечти"...
-
Потънах в илюзийте на своите измислени уж "мечти"...
Толкова вглъбена бях в копнежа...
И толкова загубих се, търсейки следи...
По пътя, дето ти гради строежа...
-
По пътя, дето ти гради строежа,
днес ходя в останки и пепел, и прах.
Ти в това ли превърна копнежа?
А не беше ли наш? Или аз закъснях...
-
А не беше ли наш? Или аз закъснях...
Светът ни избърза, изуснах му края...
И сега гледам дирите... и се влача по тях...
Но да го стигна не вярвам, да го стигна - едва ли...
-
Но да го стигна не вярвам,да го стигна-едва ли....
да го стигна покоя
далеч от прибоя,
на разрухи и сълзи,
на обречени души,
вечно да ридаят
и никога щастие какво е да не знаят
-
И никога щастие какво е да не знаят...
Онези - добрите за тебе жени...
Аз съм ти Демон, те - белите ангели...
Но в ръцете ми вече отдавна лежиш...
-
Но в ръцете ми вече отдавна лежиш...
Дори да не признаваш, че аз съм твоят господар...
Бъди покорен и най-добре ще е да си мълчиш...
Ядосат ли ме, подивявам, ставам звяр!... (http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/icon_twisted.gif)
-
Ядосат ли ме, подивявам, ставам звяр
и способна съм да разкъсам всеки!
Разгневя ли се съм по-опасна от пожар
погубвам жертвите си бавно, и то навеки! [molitva]
-
Погубвам жертвите си бавно, и то навеки!
Като хищник с нокти ги раздирам ...
Докато не отмъстя на всеки
покой аз не намирам...
-
Покой аз не намирам
и какъв покой сред този хаос от чувства?
Може би ми трябва малко време
да съм сама със себе си и да се отпусна...
-
Да съм сама със себе си,да се отпусна...
спомените бавно в мене да нашушват...
колко аз те теб обичах...
колко много ти се вричах....
и колко много сълзи по теб изплаках....
-
И колко много сълзи по теб изплаках,
колко много нерви по тебе пропилях ...
И питам се защо толкова дълго чаках
нещо, което било е една голяма лъжа.
-
Нещо, което било е... една голяма лъжа...
Разпалва напразно огньове... остава празна следа...
И тръгне ли някой по нея... Краят му ясно личи...
Лъжата душата затрива... И следите не ще проследи...
-
Лъжата душата затрива...и следите не ще проследи
мисли лъжовни в сърцето ми парят...сърцето кърви ли кърви...
Искам пак да си до мен,
да целуваш всяко кътче по мен...
-
Да целуваш всяко кътче от мен,
да милваш с трепет тялото ми
с неземен стон във гърлото стаен.
Да отркиваш душата ми,
да се скриваш в сърцето ми...
...да ме жадуваш заричам те...
от днес на любов обричам те...
-
от днес на любов обричам те-
плачи ,крещи,отричй ме,но пак ще бъдеш мой!
Недей тъжи!Аз само леко те наказвам..
затуй ,че някога не беше мой!!!
-
Затъй, че някога не беше мой,
за всичкото, което ми отказа...
Прощавам ти. Прощавам си. Покой.
Забравям всякаква омраза...
-
Забравям всякаква омраза...
И дори не мога да се мразя.
Дори не искам да го правя...
Трудно е да те обичам.
Непосилно е в очите ти да гледам.
Но не,не мога да те мразя.
Убий ме с поглед днес...
Но не искай да те мразя...
Не и да мразя обичта си...
-
Не и да мразя обичта си...
а да я прегърна с две ръце
Да я помилвам с любовта си ,
със сълзи да я измия
и с треперещ глас посрещна.
Няма да мразя обичта си
за нищо на света
та тя е всичко ,от което имам нужда
тя е моята горчива ,но... съдба.
:)
-
Тя е моята горчива,но...съдба
смили се над моята детска душа...
лесно ранима,но дълбоко непреклонима...
с чувства лесно пред теб изляти...
и думи изречени толкова непонятни...
-
Ухапи го, покори го ... или пък яко беж! ...
Изпий кръвта му със вампирска жажда
инак канибалски глад може да те умори ...
Не му мисли! От него ти си по - важна!
-
Какво като за другите не си "Нещо специално"?!...
Какво като малцина знаят твойто име?!
за мен си миг блажен и чувство идеално.
Не чуваш ли?Трескаво зова:вземи ме!
-
Не чуваш ли? Трескаво зова: вземи ме!...
Товарът ми е тежък, но сама ще си го нося...
Не питай как така... просто всяко име...
Тежи във своя свят... и друг такъв не прося...
И някога... това ще разбереш...
Лампата понякога е свещ...
-
Лампата понякога е свещ,
която в мрак догаря
и изстива восъка горещ,
а студът нощта събаря.
Но когато носиш в теб
надежда,кремък и огниво,
не ще те уязви студът нелеп,
живота си не ще погледнеш в сиво.
-
Живота си не ще погледнеш в сиво...
Зениците ти сбират Цветността...
И няма ни една фалшива рима...
Нито песен, нито капчица роса...
-
Нито песен,нито капчица роса,
не сънувам,не жадувам,не зова,
копнея за росата в твоята коса,
за песента излята без слова...
-
За песента, излята без слова...
Може с мен да спори всеки...
Но аз отново нему ще река:
Търси я в минали пътеки...
Търси я в пътя си пред теб...
Онзи, що се кръшно вие...
Макар и сляп да си, безчет...
Звуци в теб беззвучно свирят...
-
Звуци в теб беззвучно свирят -
арфа златна с тънки струни,
танцуват леко,във дъга се вият,
лирата зоват да ги целуне...
-
Лирата зоват да ги целуне,
и навън са от станове на време,
вечни като звук на рима
и пропяват,знаеш мойто име
-
и пропяват,знаеш мойто име,
знаеш мойте ласки,
знаеш моят нрав...
Искам и аз да знам за теб всичко това-
ела бъди със мен в нощта
-
Ела бъди със мен в нощта,
пък нека да е за последно...
Да се насладим на порив на страстта,
дори за миг,
и за секунда даже,
за да оставим най-накрая
от нашата любов следи...
-
от нашата любов следи остават
по пътя който минахме с теб
но идва и разклона
от къде ще минеш този път
оставям си сърцето ето тука
и този път сме ний по два различни пътя
всичко свърши точно тук в нощта
остана тук и моята душа
сега вървя сама и плача
без душата и серце си се влача!!
-
Без душата и сърце си се влача!!!
Не можеш да ме чуеш как в мрака тихо плача...
Далече от мене си ти вече,
това циганката стара преди време предрече.
А ние бяхме млади...щастливо влюбени,
но сега от нашето безразсъдство и ревност погубени...
-
Но сега, от нашето безразсъдство и ревност погубени...
Стенат ни устните - сухо затворени...
И чакат, и молят в заблуди подлудени...
Да върнат, да зърнат мокрите спомени...
-
Да върнат,да зърнат мокрите спомени
да прегърнат мечтите поломени....
Да продължат да гледат напред...
да очертават твоя силует...
Да тава очите мои са...
плувнали в сълзи...
-
Плувнали в сълзи
Очите ми сега са
Пленени те от красотата
На една умираща любов
Любов пленила и душата
Но забранена е тя за мен
Забранена е но искам я тъй силно
Може би любовта на живота ми е тя
Искам да я стигна
Но е тъй далече
С решетка преградена е сега
Очите ми остават насълзени
И сърцето ми разбито е на две
Така и свършава ми живота
Без нея просто умирам аз
-
Без нея просто умирам аз...
Ръката ти мъжка ми липсва...
Пропастта е дълбока и всеки там глас...
С ехо коварно жестоко ме плиска...
В лицето шамари бележат успешно...
Своята точна, студена стрелба...
И толкова става ми мрачно горещо...
Ах, няма я любимата, тъй нужна ръка...
-
Ах,няма я любимата,тъй нужна ръка,
която желанието във мен да направлява,
няма я инвенцията и лошо е така,
когато словото,ей тъй,се разпилява.
-
Когато словото, ей тъй, се разпилява...
Надеждата моя отстъпва назад...
И прави място в сърцето... тъдява...
На лудия, първичен и шарен парад...
-
На лудия, първичен и шарен парад...
Смея се аз на клоуна космат...
Акробати летят насам натам
А Аз искам да ям шаран [lol]
-
А Аз искам да ям шаран...
Да, ама НЕ...
Каква ти рибешка челяд да ям...
Като от нея гад ми е...
Предпочитам нещо различно...
На парадите има памук...
Пък, ако за теб е твърде калорично...
Носи си от вас... глава лук...
-
Носи си от вас... глава лук...
Или яж като пандите бамбук.
И с тоя лук си направи 1 салата
Да не те боли после главата [oops]
-
да не те боли после главата
след пиянската вечер с мен
да не съжеляваш после
че своята невиност изгуби ти от мен
-
...че своята невинност изгуби ти от мен...
там в залеза на стара любов...
Викаше ме... търсеше ме... срез умиращи слънца...
но аз оставах глуха за нелепия ти зов...
Прости ми... обич моя... грешка съм в тоя живот...
Не плачи... любовта към мен просто отречи...
Кажи ми, че съм зла...
Изкрещи, че ме мразиш...
Обиди ме... дори удари ме...
Не заслужавам сълзите ти...
Викай, крещи... мрази ме...
Не казвай, че те боли...
Отречи ме... от света си красив заличи ме...
Прости ми ако можеш някой ден...
макар да ме носиш в сърцето като спомен студен...
-
Макар да ме носиш в сърцето, като спомен студен...
Зениците твои обещавам да топля...
Когато си груб, наперен.... смутен...
Когато си Дявол, когато си Господ...
-
Когато си Дявол, когато си Господ...
до теб, със теб ще вървя...
окрилена от мрачния ти светъл покров.
И каквато искаш ще съм...
и светица и грешница...
И във теб ще потъвам и със теб ще се сливам...
И на капки бавно и мъчително от себе си да ме отливаш,
няма да падам, няма да умирам... до теб, със теб ще вървя...
Бъди ми и Дявола, бъди ми Господа...
бъди ми демона крилат в нощта,
бъди ми ангела пречистен в утриша зора...
Бъди ми смъртта - отнемащата,
бъди ми живота - приемащия...
Бъди за мен и зъл и добър...
кради от душата ми
и в нощта възраждай сърцето ми...
Отнемай мечтите ми,
но пресушавай сълзите ми...
Проклинай ме...
и с любов обвивай ме...
мрази ме и обичай ме...
И демонът в мен събуди
и ангела от мрака спаси...
И светицата и грешницата
в мен пречисти...
Със сила крилете ми покрий,
със мощ душата ми обвий
Бъди ми Дяволът, бъди ми Господът
бъди ми спасителя и мъчителя...
бъди ми всичко и нищо...
бъди и това, което не си...
но до мен, със мен върви... остани!
-
..но до мен, със мен върви...остани,
защото си вечната цветна пролет...
А аз съм слънцето - блестящите ми лъчи погледни!
Не протягай ръце - ще ме достигнеш единствено с полет...
...ето и моя отговор на хубавото ти четиристишие... :) [namigggggg]
-
Не протягай ръце - ще ме достигнеш единствено с полет...
А след него ще трябва да кацнеш страхливо...
Цената висока е... Денят ни - оголен...
Крилете ти, виждам, са раздрано чергило...
-
Крилете ти, виждам, са раздрано чергило..
И даже си купи и скъпо червило
С мустака си обаче, и доста голям
Разкарай го, деба, не те ли е срам?
-
Крилете ти, виждам, са раздрано чергило...[/b][/i]
[/quote]
Крилете ти виждам,са раздрано чергило
и скриват на полета ярък красивия лъч
и бели изтъркани виждам капки горчиво
се стичат раздрани по тях прободена жлъч
...но да те достигна ще успея [slun]
-
...но да те достигна ще успея
навярно в моите мечти и мисли...
живота ми без теб е нищо...
смъртта така желана е сега
не искам да живея вече
оцеляването ми не е мечта
протягам аз ръце в тъмата
и се моля да ме пребере смъртта!!!
-
И се моля да ме прибере Смъртта...
Защото Животът навън ме остави...
И кисна години аз под дъжда...
Захарта ми отми се... останаха рани...
-
Захарта отми се... останаха рани...
Бях забравила болезнения вик...
дълго заглушаван от сладки лъжи...
бях забравила онзи... неповторимия миг...
когато спомените, като бегълци от миналото
тичат, преливат и съзнанието обливат...
Захарта... онази кафявата... леко горчивата...
същата като твоята... любов...
отми се от мен... оголи душата ми...
нямаше ги сладко - горчивите следи...
нямаше ги сладко - солените сълзи...
уви само едни наранени, полумъртви мечти...
-
Уви, само едни наранени, полумъртви мечти...
Са свили гнездо вовеки у мене...
И като птици - жестоки и горди орли...
Стрелват се хищно... разкъсват малкото ми време...
-
Стрелват се хищно... разкъсват малкото ми време...
Късчета,превърнати в пеперуди търсят прокълнато небе.
Дълбоко в пазвата му студена, свито на топка дреме,
отдавна изгубеното ми гордо, нещастно сърце...
-
Отдавна изгубеното ми гордо, нещастно сърце...
Научи ме скоро да обичам плътта си...
Защото духът ми не ще да умре...
Ако успея да закрепя ведно сърцето с ума си...
-
Отдавна изгубеното ми гордо, нещастно сърце...
Научи ме скоро да обичам плътта си...
Защото духът ми не ще да умре...
Ако успея да закрепя ведно сърцето с ума си...
Ако успея да закрепя ведно сърцето със ума си
ще се превърна в символ на бленуваното съвършенство.
В тъмница ще затворя спомените си кошмарни и страха си
и ще зачакам пролетта да ми довее ароматни чувства и блаженство.
-
и ще зачакам пролетта да ми довее ароматни чувства и блаженство.
Да ми даде сили за живот
и да ми припомни за нов любовен подход!!!
Да мога своите чувства аз на друг да давам...
без със твоето мнение да се съобразявам...
-
Без със твоето мнение да се съобразявам,
ще бъда вече лоша и жестока с теб,
ще правя всичко,дето силно мразиш,
и ще те гледам празно,като кубче лед!
-
И ще те гледам празно,като кубче лед!
Че фалшива водка ми е сипал бармана проклет
И от 2-3 така ми стана лошо
Че даже се обърках и на Гошо казах "Тошо"
-
Без със твоето мнение да се съобразявам,
ще бъда вече лоша и жестока с теб,
ще правя всичко,дето силно мразиш,
и ще те гледам празно,като кубче лед!
...и ще те гледам празно, като кубче лед.
В душата ти ще властва вечна зима..
Оставаш в миналото...А моята посока е напред.
Но как да тръгна без сърце?...На мястото му язва има.
-
Но как да тръгна без сърце?...На мястото му язва има.
Но как да продължа без душа...на мястото й пепел има...
Разбираш ли всичко в мен ти уби...
погуби всичките мечти...
-
Погуби всичките мечти...
Благодаря ти, че илюзиите ми скърши...
От тях до глупостта дори...
Достигнах... Сега аз трезвена съм, а те - мъртви...
-
Сега аз трезвена съм,а те мъртви-
умряха мойте искрени заблуди.
И волята ми се прекърши,
а безсилието ще ме подлуди.
-
Но как да тръгна без сърце?...На мястото му язва има.
Но как да продължа без душа...на мястото й пепел има...
Разбираш ли всичко в мен ти уби...
погуби всичките мечти...
погуби всичките мечти...
със твоите тъпи лъжи,
но ТЯ те нарани-
видя ли как боли!?
ТЯ сърцето ти изтръгна,
а после си тръгна.
Тогава и твоята душа кървя,
а ти по кървави те следи вървя,
но следите са две!-Едната води към НЕЯ-
към ОТМЪСТИТЕЛНАТА ФЕЯ,
а другата си я направил ти,
когато сърцето ми взе и скри!
Е,как е да си от любов повален-
да си победен и наранен!?
-
Съжалявам за цвета ето го:
погуби всичките мечти...
със твоите тъпи лъжи,
но ТЯ те нарани-
видя ли как боли!?
ТЯ сърцето ти изтръгна,
а после си тръгна.
Тогава и твоята душа кървя,
а ти по кървави те следи вървя,
но следите са две!-Едната води към НЕЯ-
към ОТМЪСТИТЕЛНАТА ФЕЯ,
а другата си я направил ти,
когато сърцето ми взе и скри!
Е,как е да си от любов повален-
да си победен и наранен
-
Да си победен и наранен от любовта си...
Тежно било,нали?
Да тровиш с чужда вина съвестта си
Май и това доста боли
Да си сам...да вървиш без посока
Кършейки без жал свойто сърце
Да плащаш цената непоносимо висока
Затова,че обичта безнаказано ти отне...
-
Затова, че обичта безнаказано ти отне...
Моите тъжни клепки и устни...
Ти не прости, не, ти не прие...
Че може да сплетем пръсти със пръсти...
И искаш да върнеш онези ни дни...
С моята тъжна, красива тегоба...
Обичта ни обсипа с пепел и ти...
Не прощаваш, че усмихната пред тебе се моля...
-
Не прощаваш, че усмихната пред тебе се моля...
Не се замисляш за моите сълзи!!!
Тръгваш без капка милост...
разрушаваш въздушните замъци!!!
Кажи как да те забравя...
-
Кажи как да те забравя...
Немога-каквото и да правя,
ти си в моето съзнание.
Все още те обичам-признание!
Кажи как да те забравя...
Немога-каквото и да правя,
ти си вътре в мен-
всяка нощ и всеки ден!
Кажи как да те забравя...
Немога-каквото и да правя,
ти си в моята душа-
ти си любовта!
Кажи как да те забравя...
Немога-каквото и да правя,
ти си във въздуха,в кислорода-
за мен ти си винаги на мода!
Кажи как да те забравя...
Немога-каквото и да правя,
немога да забравя допира ти,както и твоето лице-
ти си в моето сърце!
-
Ти си в моето сърце...
Онази саркастична кошница...
Която плете без ръце...
Само с поглед, с дъх и в края... с ножици...
Така направи много дупки...
И аз събирам, и тека...
Ти си в моето сърце...
Кошницата на греха...
-
Кошницата на греха
искам аз да уловя.
Няма вечно аз да се боя-
с тебе ще вървя,
ти ще ме научиш да летя!
-
Ти ще ме научиш да летя!
или ще ме оставиш своя полет аз да спра..
Нима обречена съм тебе аз до края да обичам
и смърта своя да опитвам да привличам...
-
И смъртта своя да опитвам да привличам-
това ли искаш ти,кажи ми?
И живота свой на тебе да обричам,
а ти да бягаш от мен,любими...
-
А ти да бягаш от мен, любими...
Когато призори очите си отворя...
Клепачите са луди, гневни, диви...
А сънят си тръгва... не иска да го моля...
-
А сънят си тръгва... не иска да го моля...
Немога аз да командвам неговата воля...
Искам пак да заспя-
времето да спра!
Сънят да бъде вечен,
защото денят е обречен-
обречен на самота-
далеч от теб,далеч от греха!
С теб мога да съм само докато спя-
ти си само в съня!
Но надеждата последна умира,
надежда,че любовта винаги път си намира
и ще стигне и до теб,и до твоето сърце
и ти ще видиш любовта в моето лице!
Но това е само блян,мечта-лъжа,
а моята съдба е вечна самота,
вечна борба,
вечна борба с греха,
вечна борба с любовта,
която няма да ме остави намира-
до края сърцето ми ще одира
и кървите му ще падат по пръстта,
върху която аз лежа с душа кървава-
ах,как боли-
боли и само съня може да ме спаси!!!
-
Боли и само съня може да ме спаси...
Онзи сън във вечността, що се изгубва...
Там всяка мисъл намира сбъдването и...
Така ще съм безчувствена, безразлична, кръвно груба...
-
Така ще съм безчувствена, безразлична, кръвно груба,
но ти ще се разтваряш в мен и ще изгаряш без остатък....
Душата ми се лута, сама без жал рани се, косите си оскуба
Но търси щастие, което е далече скрито....някъде оттатък...
-
Но търси щастие, което е далече скрито....някъде оттатък...
Човекът, когато в себе си друго скъпо има...
Защото е заслепен от копнежа - вманиачен остатък...
Че жена му си е негова и преследва невъзможната любима...
-
Но търси щастие, което е далече скрито....някъде оттатък...
Човекът, когато в себе си друго скъпо има...
Защото е заслепен от копнежа - вманиачен остатък...
Че жена му си е негова и преследва невъзможната любима...
Че жена му си е негова и преследва невъзможната любима,
която доста често се оказва просто "булката беглец"...
Но любовта е вечно търсене.....Понякога е и неточна рима...
А влюбените са въжеиграчи, танцуващи по тънък бял конец...
-
А влюбените са въжеиграчи, танцуващи по тънък бял конец...
А скъса ли се... на батута скачат... или разбиват се в земята...
Такъв е рискът... да играеш на спринтьор, щом си слепец...
И спънеш ли се... се разглабяш... и забиваш в друг иглата...
-
И спънеш ли се... се разглабяш... и забиваш в друг иглата...,
иглата на любовта-
така ти губиш играта,
но някой друг вкусва сладоста на греха!
-
Но някой друг вкусва сладоста на греха
защо не бе вместо него ти сега ?
Защо умирайки аз твойто име шепна
и до края на дните си по теб ще вехна...
-
И до края на дните си по теб ще вехна...
Като цвете умирам.От ден на ден линея.
През болката без глас крещейки шепна.
И цял един живот за теб живея...
-
И цял един живот за теб живея...
И цяла песен за теб пея...
И цялата си любов за теб ще разлея...
Аз съм твоята фея!!!...
-
Аз съм твоята фея..магнит за душата
Животът без мене вечно горчи...
избвям те завинаги от самотата
Такава съм...
Безкрайна феерия от сбъднати мечти...
-
Безкрайна феерия от сбъднати мечти...
Безкрайна обич,изпълнена със сладост...
Лъч светлина в мрачните дни...
Ти си смисълът на моята младост...
-
Ти си смисълът на моята младост,
ти ме научи да бъда жена,
със тебе изпитах всичката сладост..
Едничък бъди ми!Ще бъда една!
-
Едничък бъди ми!
Ще бъда една!
Завинаги до мен остани,любими...
Днес разбрах-ти си моята съдба...
-
Днес разбрах - ти си моята съдба...
Аз съдби безбройни съм имала...
Но различно усещане имам сега...
Сякаш след края съм в началото стигнала...
-
Сякаш съм след края в началото стигнала,
преражда се във мен един живот.
И чувствам сякаш върхове достигнала,
как ме грее нежен изгрев нов.
-
Как ме грее нежен изгрев нов
и осветява моята душа
и животът тъй суров
превръща се във пролетна роса.
-
Превръща се във пролетна роса
след дъжд обилен ,мрачен
вятър носил капки от тъга
и бурен пристъп от роса довлачил
-
И бурен пристъп от роса довлачил,
донесъл лятна сладост бурна..
Виждам вече красотата...
Знам!След миг ще я прегърна
-
Знам!След миг ще я прегърна.
Нямам сили повече да отричам...
Тръгвам...но пак ще се върна...
защото още я обичам...!
-
Защото още я обичам!
Защото още искам да съм с нея!
Защото вечно в нея ще се вричам...
Защото за това живея!
-
Защото за това живея
защото за това се смея!!!
Защото за това се моля...
защото за това не споря!!!
-
Защото за това не споря!!!
За друго ти говоря аз....
Не ще ме убиеш,аз съм горда....
Сега ще бъде мойта воля!
-
Сега ще бъде мойта воля...
Страницата се обърна...
Вятърът я блъсна скромно...
Но ти ще плащаш... Да, безумно...
-
Но ти ще плащаш..Да безумно...
ще рониш сълзи до безкрай....
Аз ще стана детето неразумно...
Намерила най-после своя рай!
-
Намерила най-после своя рай...
Тръгни усмихната и боса...
Че след тръните на петите ти е май...
Мекичко по земята да се носиш...
-
Мекичко по земята да се носиш...
След миг в небето да летиш...
Ти няма повече любов да просиш....
Защото мойта с мен ще споделиш!
-
Защото мойта с мен ще споделиш!...
Онази Моя вяра на детето...
Което във очите ми държиш...
Щастието ни е в длан... сърцето...
-
Щастието ни е в длан...сърцето...
то е толкоз крехко и чупливо,
но пък ако му наложим вето,
светът ще стане място сиво.
-
Светът ще стане място сиво...
Без пъстрата илюзия-дъга...
Тъй както мен и теб ни има...
Ведно, макар на далеч да са тез две тела...
-
Ведно,макар надалеч да са тез две тела,
плуват тихо аурите във блян
и летят със въжделения,а не с крила,
стапят се в мечтателен океан.
-
Стапят се в мечтателен океан...
Всичките реалности кат блян...
Така е леко и летливо...
Тук няма нищо общо пиво!...
-
Тук няма нищо общо пиво!
Как сега ще се поддържам,
на душицата ми веч и става криво,
вече жаждата не издържам.
-
Вече жаждата не издържам...
Жадувам да отпия свят...
Който във гърдите да задържам...
Пък нека във стомаха има за интриги глад...
-
Пък нека във стомаха има за интрига глад,
нека тоз стомах къркори шумно,
само с истината ще го храня - най-суровия блат,
и смятам,че това е умно.
-
И смятам, че това е умно...
Да държиш във тайна, че смехът...
Си е лично твое топло чудо...
Което вяра става, щом го споделят...
-
Което вяра става щом го споделят,
преди това добро било е
и не е грешка,ако в смях добрите съгрешат,
защото няма тука "твое","мое".
-
Защото няма тука "твое", "мое"...
Защото делбата отсъства и бяга...
Ей затова споделеното може...
Нас в радост и мъка все да сплотява...
-
Нас в радост и мъка все да сплотява
умее това място чудновато,
умее сълзи да докарва и сприятелява,
умее да да награждава богато.
-
Умее да награждава богато...
Онзи, що с душа надарен е...
И има в сърцето си злато...
А в погледа - святи премени...
-
А в погледа - святи премени...
Блестят и красят ти лицето...
Със устни изляти, засмени...
Лекува душите, което...
-
Лекува душите,което
най-много ни топли в света
прекрасна усмивка и топла прегръдка....
Жест малък ,но много красив...
Ще трогне венага сърцето...
Нали е направен с душа...
-
Нали е направен с душа...
Човекът, за да се отличи...
От онези кухи същества...
Без мисъл, чувства, мечти...
-
Без мисъл, чувства, мечти...
само мигове, в които да се губя...
Понякога и срещу себе си дори
безумно боря се да се събудя...
-
Безумно боря се да се събудя...
от съня кошмарен да се измъкна...
да навлзена в реалността...
да видя отново света...
-
Да видя отново света....
как нежно се пръскат лъчите,
да вдишвам тази красота,
отново...и пак да я имам...
В простора да тичам с любовта...
Ах,всичко загубих с сълзите!
-
Ах, всичко загубих с сълзите!
A си казах, не бива да плача!
И нима се изкупват лъжите?!
Заслужих ги всички палачи...
-
Заслужих ги всички палачи...
Заслужих и всичката болка,
задето накарах сърцето да плаче.
Човек съм а само злини причинявам
човек съм ,а вътре-пустиня.....
Кажи как да не те наранявам..
Не мога...
на злото съм тъжна робиня...
-
На злото съм тъжна робиня...
Нощи без вопъл и глас
рушат се, във мен е пустиня
изгубила себе си аз
потърсих се в чужди постели,
тежи ми до болка нощта,
след толкова ласки ненужни
събуждам се все по-сама....
-
Събуждам се все по-сама...
И с всеки път по- аз загивам...
С парче от калъфка в ръка...
Откъснато с влудена сила...
С клепачи, лепнещи от прах...
Останал от сълзи, навярно...
Ах, колко несамотна бях...
Да... бях... но... твърде отдавна...
-
Да...бях..но...твърде отдавна....
и твърде отдавна забравих за несамотата...
И обещавам....във сълзи удавена....
сам ще се справя с тъгата..
-
Сам ще се справя с тъгата,
когато над мен вземе връх,
ще хвана бика за рогата
и не ще му оставя аз дъх!
-
И не ще му оставя аз дъх!...
И не ще му направя поклон...
Когато от ей онзи връх...
Строполи се на моя крив клон...
[oops]
-
Строполи се на моя крив клон...
и направи ми той поклон...
защото аз го заслужавам...
умея да давам...
и с присъствието си хората да радвам
-
И с присъствието си хората да радвам,
да давам смях на всички по света,
не ща да знам че си ми благодарен,
защото съм родена за това!
Родена съм за да се смея,
Е,нищо че понякога боли....
Родена съм да бъда златна фея,
и спирам днеска твоите сълзи!
-
И спирам днеска твоите сълзи!...
А утре ще ти давам от водата...
С която скоро мене упои...
И изсъхнаха в последствие устата...
-
И изсъхнаха в последствие устата...
Потънаха във тъмна тишина...
Споделям със звездите самотата,
Е,знам и те си имат свойта красота...
Понякога обаче ми е тежко,
даже и със тях съм мъничко сама..
Искам да съм с теб,да не е грешно...
Може ли да стана твоята звезда?
-
Може ли да стана твоята звезда?
Неискам винаги да съм сама......
Може ли да стана твоята звезда?
Хайде,ще бъде забавно и лесно-като детска игра!!!
Може ли да стана твоята звезда?
И за чувствата ти ще направя гнезда!
Може ли да стана твоята звезда?
Така и двамата няма да изпитваме самота!
-
Така и двамата няма да изпитваме самота...
заедно ще преоткриваме света...
ще се радваме като деца...
любовта ни ще бъде като проста игра...
Ще бъдеш ли моята упора
-
Ще бъдеш ли моята опора,
моята неугасваща звезда...?
Когато чувствам аз умора,
когато налегне ме тъга...
-
Когато налегне ме тъга
аз мисля само за едно,
Докога ще плача в самота?
Дали ще видя някога добро?
Превзети са понякога околните,
затуй понякога поплаквам,
тъгата само че е само моя,
на никого не ща да се оплаквам.
А щом поплача всичко ми минава,
защото не обичам вечната тъга.
Да,зная-всичко отминава,
и идва слъчевата красота .
-
И идва слънчевата красота,
танцувам полугола с вятъра,
в такт люлеят се всички стебла,
но мен обзела ме е носталгия ...
-
Но мен обзела ме е носталгия,
за майка,татко,роден край.
И искам да съм във България,
защото тя е земен рай...
-
Защото тя е земен рай-
нашата прекрасна родина
и в нея-моя роден край,
където искам да съм и тази година!
Ах,България,ах,красота,
далеч от нея живея в самота!
Билгария-фантазия в багри: бели,зелени,червени!
Българска кръв тече в моите вени!!!!!!!
-
Българска кръв тече във моите вени
и не ме е срам да си го призная,
защото обичам "наште планини зелени"
и без тях не бих могла да мечтая!
България - това е моята страна,
както и страната на всички вас ...
България - тя е и майка, и баща,
възпитала ни в балканска, огнена страст.
-
Възпитала ни в балканска, огнена страст...
Се крие от срам днес тамо - в земята...
Едничката чест, едничкият страх...
Че Човекът може да помни, не само с главата...
Но позорно е вече да виждам аз как...
Сърцето забравя минали походи...
И хлопва капаци над очи силни, ах, пак...
Погребва в земята стремежът към доходи...
-
Погребва в земята стремежът към доходи,
прерязва крилата ламтежът за власт,
чертае стени, лабиринти и проходи
пред Човека поел към човешкото в нас.
-
Пред Човека поел към човешкото в нас
днес се изправям без капчица глас.
Не зная какво да продумам от ярост,
а може би се страхувам от тази си слабост,
че никога няма да го опозная,
и никога няма кат' него да бъда.
Да,вечно за туй си мечтая,
но да не бъда-това е мойта присъда!
-
Но да не бъда-това е мойта присъда!
Изречена студено от теб...
Не разбирам каква е моята заслуга...
за този черен, мрачен лед...
За туй, че те обичах ли...
за туй, че ден и нощ плаках...
За туй, че дадох много...
и сега ме съдиш безпощадно строго...
Е, добре съди ме..
Хвърли ме там... на пътя...
Мрази ме, ако искаш...
Но, аз знам моята присъда...
да те обичам... прокълната съм от теб...
-
да те обичам... прокълната съм от теб...
да те жадувам като сетна капчица вода,
да те поискам в жега,да си кубче лед,
да те изплача вече със последната сълза.
Да те намразя както мрачен ураган,
да те потъпча като малка сган,
Да те забравя,както и до днеска не можах...
Ще си останеш моя вечен грях!
-
Shte si ostanesh moq vechen grqh,
zashtoto v tvoeto sarce az bqh,
no veche ne.....
Za men ti nqmash li kapka obich pone?!
-
За мен ти нямаш ли капка обич поне?
И нямаш ли сили да ме прегърнеш?!
Да столиш отново ти мойто сърце,
с най-нежните ласки да ме обгърнеш...
Да бъдеш на моя покой ти шумът,
към вечно заключени дебри ключът....
-
Към вечно заключени дебри ключът...
Води ръката ми сам-самичък...
Извървях си пътеката, извървях си светът...
Остава ми само крачка едничка...
-
Остава ми само крачка едничка...
да прегърна смъртта...
защото бях за теб поредната жена...
поредната единствена грешка...
поредната непролята сълза....
-
Поредната непролята сълза
като малка капка из дебрите на дъжд
като дъх студен,в нощен хлад
като струна от желание трептяща.
-
Като струна от желание трептяща
те чакам тази нощ...сама
За теб се смея и ще плача...
виж ме...само съм жена...
Хайде,с устни ме разтапяй!
Нека ти покажа любовта...
нека те целувам...
да изпия всяка капка от нощта ни
и да бъда твоя нежен блян...
Нека те омайва хубостта ми...
Потопи се във съня ми разпилян...
-
Потопи се във съня ми разпилян...
И сглоби парчетата от пъзела...
В цялостта ликът ти ще е там...
С името "Обич" обвързан...
-
С името "Обич" обвързан,
това е моя свят
Да бъде с нея вечно свързан,
на това е прокълнат.
Да е осеян с болки и тревоги,
които връщат се със любовта,
да бъде пълен със тревоги,
а иначе да няма в него самота...
-
А иначе да няма в него самота...
В света, в който с каляска ме ответе...
А пред нея бягаха по облачни листа...
Мечтите ми нескромни, да съм само с тебе...
-
Мечтите ми нескромни, да съм само с тебе...
...споделях ги на вятъра...
и тихичко в нощта той видя как в мен всичко стене
и понесе ме на своите невидими крила...
И със вихъра отнесена, изчезнах без следа...
потапяйки се в кристалните илюзии сам - сама...
И сън сънувах... странен, но красив...
че с тебе съм щастлива...
и ти сбъднал си единствената ми мечта...
А на сутринта, събудих от ласката на слънчеви лъчи...
А навън бе мокро... паднали бяха първите есенни листа...
А със тях и любовта завърнала се от миналото,
бе оставила отново своите тъжни следи...
-
Бе оставила отново своите следи
болката от загубата на любим човек,
но още има много дни,
в които да вървиш напред.
За това не се предавай,
силата във тебе потърси,
на скръбта не се отдавай,
воля трябва,а не сълзи.
-
Воля трябва,а не сълзи...
Да се бориш за това което искаш.
Плачейки не ще постигнеш нищо ти,
сълзите си трябва да подтискаш...
Да ги изгониш!Пращай ги далече!
Помогни си и се пребори!
Че живота ей така минава....
Че си силен покажи...
-
Че си силен покажи и не глава не свеждай в отчаяние.
Не се оставай да те повали страха и тъгата.
Върви напред горд, готов за всяко наказание.
Погледни в очите безстрашно съдбата !
-
Погледни в очите безстрашно съдбата!...
Та нали събра ни ведно тя самата...
Та нали се усмихваш и плачеш за мене...
Погледни я, че инак всичко ще ни вземе...
-
Погледни я ,че инак всичко ще ни вземе...
И сълзите..усмивките дори...
Хайде,гледай!Няма време!
Не искам да остават само спомени!
-
Не искам да остават само спомени!...
От теб желая трайно да си взема...
Парченца, от усмивките отронени...
И пламъчета, от очите ти поеми...
-
И пламъчета от очите ти поеми..
Бъди отрова сладка през деня ми,
в нощта копнежа бял бъди!
От ръцете ми изпивай капки обич...
-
От ръцете ми изпивай капки обич...
Знам, че те удавих в онзи ден...
Но да бъда по-различна аз не мога...
Извини ме... и си спомняй със добро за мен...
-
Извини ме... и си спомняй със добро за мен...
Не ме намразвай като тъжен спомен...
Ще дойде утре хубав ден...
Нека не е от злобата сломен!
Нека да си спомняме с усмивка,
времето прекарано в лъжа.
Какво като лъжа било е всичко?!
Не давай да се превърне във сълза ...
-
Не давай да се превърне във сълза...
Обичта ми, знаеш как ти се усмихвам...
Понякога замислено, да...
И все пак... в ръцете ти литвам...
-
И все пак... в ръцете ти литвам...
Как мога да те пренебрегна...
Себе си така да изпитвам...
Не мога тебе да избегна...
-
Не мога тебе да избегна...
Ти си пред мене и зад мен...
В ръцете ти ще си полегна...
А ти поспи... поспи блажен...
-
А ти поспи... поспи блажен...
Аз ще те пазя..никой няма да те буди...
Поспи на камъка студен...
А после събуди се!
Не позволявам да останем чужди...
-
Не позволявам да останем чужди...
Ах, как навреме туй дойде...
Признахме си, че сме си нужни...
Аз на тебе, ти на мен...
-
Аз на тебе ,ти на мен
даваме любов необяснима
По-силна с всеки следващ ден...
Любов очаквана,непрежалима...
-
Любов очаквана, непрежалима...
Или заблуда и мираж...
Аз знаех, че във тебе има...
За моята "лъжа" паваж...
-
За моята "лъжа" паваж ти даде ми,
но аз го исках...поисках те и теб...
Гласът ти топъл и трептящ,
предизвика ме да те измамя...
Да бъда пепелище за мечтите
и всичко дето те боли...
Да бъда източника на сълзите...
Не ще те моля да простиш...
-
Не ще те моля да простиш...
Или пък малко поизлъгах...
Но знам, че ще се осъмниш...
Понеча ли да не си тръгна...
Затова ще кажа - не боли...
Само ще ти се усмихна...
Какво са тъжните очи...
Не знам, не искам и да мисля...
-
Не знам, не искам и да мисля...
не намирам смисъл просто в нищо...
И светлинката в мрака изчезна...
и с плаща си ме прегърна тъмнината...
и някъде изгуби се оназ предателка - мечтата...
И бродейки сред своята суета,
намирам счупените части на някогашната си душа...
Събирам ги в шепи... плачейки... крещя...
в безмълвието скривам се...
мисля, че ще избягам... от себе си ще се скрия...
заблуда... превърнах живота си в заблуда...
в смешна илюзия... моя химера...
Но край... не искам да зная... не искам да мисля...
смисълът в себе си ще скрия...
потъвайки в собственото си нищо...
-
Потъвайки в собственото си нищо...
лицето ти изгрява във нощта,
аз знам, че някъде отивам
от теб ще ме дели стена
задгробна.
Ще те почакам в друг живот
и само моля се, дано успееш
към мен отново да намериш брод.
-
Към мен отново да намериш брод
молиш се, надяваш се на чудо.
Може би,мили, в някой друг живот.
По дяволите, туй е лудост..
Лудост е да ме гледаш толкоз безразлична.
Лудост е да искаш мойта топлина.
Аз на твоите кукли не приличам.
Хайде!Стопли се при една от тях!
-
Хайде! Стопли се при една от тях!
От мене само студ ще получаваш!
Върви! Сега! Не искам този страх,
че мен и тях не различаваш...
-
Че мен и тях не различаваш ...
Та ние сме толкоз различни!
Тях само с жест ги обладаваш
и с намеци вулгарни, неприлични ...
С пари и ласки ги купуваш,
приятели гордо ги наричаш,
ала спри да се преструваш -
признай че само себе си обичаш!
-
признай че само себе си обичаш!
Признай!Спри да отричаш,спри да се заричаш!
Постъпваш глупаво,момче,разбери!
Другата всичко ти прости,
но от мен това не очаквай
и изобщо не ми се оплаквай!
Тръгвай си,от живота ми се махни
и повече не се върни!
-
И повече не се "Върни назад!" провиквай...
Аз няма да обърна пак лице...
Там, дето е било опръскано завинаги...
Там, дето самотата вовеки ме пое...
-
Там,дето самотата вовеки ме пое
отново почиват си пътеките самотни,
но чудя се кое се промени,кое,
може би са чувствата сиротни...
-
Може би са чувствата сиротни...
Може би желаят те промяна...
И затова по чужди спомени...
Търсят Нея там, където я няма...
-
Търсят Нея там,където я няма,
но всъщност това е тежко заблуждение,
тя е въздесъща,тя е пряма,
самотата сякаш се превръща в поведение...
-
самотата сякаш се превръща в поведение...
в ужасно душевно стълпотворение...
на безкрайни сълзи...
безмислени молби...
ненужни думи....
-
Самотата сякаш се превръща в поведение...
Това не го разбирам и не искам...
Как обичам крехкото ти зрение...
Но Началото да е като Краят не обичам...
Ненужни думи и ненужни мисли...
Понякога почивам си във теб...
Тогава ти по детски тихо спиш и...
Аз редя в сърцето си куплет...
-
Аз редя в сърцето си куплет,
редя го тъй,както си умея
и не,защото съм поет,
а защото обичам да се смея.
Но когато дойде ред
по стръмни склонове да крача,
пак ще се усмихна,но
след като поплача.
-
След като поплача ще реша...
Че глуповото в мен съм провокирала...
Но може би лошо е това...
Че честичко преглупава съм бивала...
А искам във очите ти да блесна...
Както никоя преди мен не е блестяла...
Но истината простичка е, лесна...
Обикновеността е толкова реална...
-
Обикновеността е толкова реална-
колкото реални са моите мечти.
Една илюзия си-съвършено идеална.
Един прашал блян за мен си ти.
Обикновенността е толкова далечна,
колкото далечни са пътищата наши.
Студени планети сме.Умиращи и вечни-
безкрайността обикновена толкова ме плаши...
-
Безкрайността обикновено толкова ме плаши...
А сега... сега вече съм безстрашна...
Там... някъде сред безкрайността оставих страхове и мисли...
И тук, сега, в реалността завърнах се... по - друга...
някак си студена... някак си различна...
Отхвърлих и чувства и желания...
зарекох ги на нея - безкрайността...
превърнах се във някаква си кукла...
Е, да хубава съм... но, знам, от лед са моите букли...
И ти, страннико човечен... бягай... скрий се от мен...
Не идвай... не обричай без да знаеш на мрака ми своя ден...
Върви по пътя си... подреден...
Живей живота си... нареден...
Аз съм само хубава, може би дори леко красива кукла...
но, знам, от лед са моите букли...
-
Но, знам, от лед са моите букли...
А пръстите ти са от огън...
Прости на своята кукла...
Истините в живота и' са много...
-
Истините в живота й са много...
солено - реалистични...
горчиво - песимистични...
Тежки и железни... с камшици черни...
Объркаха доброто сърце...
отнеха й насила невинното дете...
И плакаха със нея макар и с лицемерие...
и криеха от чуждите очи...
отвръщайки им със презрение...
Истините... онези нейните... скритите...
И в нощите самотни несъзнателно откривани...
Те са й спасение... те са й мъчение...
И дойдоха изведнъж... без мисъл...
И превърнаха я в по - друга...
А сърцето за света май стана безразлично?
-
А сърцето за света май стана безразлично?
Откакто изгони го погледа твой...
Ревнуваше земята и небето, и всичко...
Че опитах да имам, да направя завой...
-
Че опитах да имам,да направя завой,
но завоят е остър,а след него...какво?
Завои още десетки или пък прав път -
значение има ли,ако има някакъв път...
-
Значение има ли, ако има някакъв път...
По който без мисли веднага ще тръгна...
Далече е, много далеч е, градът...
Където с душа те до болка прегърнах...
-
Където с душа те до болка прегърнах...
Там исках днес отново да се върна...
Исках в птица черна да се превърна,
при теб да долетя и с криле нежно да те обгърна...
-
При теб да долетя и с криле нежно да те обгърна,
като ангел да забдя над твоя сладък сън,
събудиш ли се,в миг да те прегърна,
гласът ми в теб да се промуши като звън...
Да стопля крехккото ти тяло като песен,
дошла при теб да бъде искрен зов,
и всеки миг за теб да е по-лесен,
да бъдеш всеки ден за мене изгрев нов...
-
Да бъдеш всеки ден за мене изгрев нов...
Със своите писма - безкрайно светли...
Това ми даваш нежно и своята любов...
Благодаря Ти, че усмивките ми правиш в цялост цветни...
-
Благодаря Ти, че усмивките ми правиш в цялост цветни...
шарени...-като бански летни...
Благодаря Ти,че ми обръщаш внимание,
че да ме целуваш имаш желание,
явно наистина ме обичаш-
щом след мене като куче тичаш!
-
Щом след мене като куче тичаш!
Заслужаваш ли кажи моята любов ...
да се влачиш ... моля те не бъди двуличен ...
бях твоя ... видях райският ти ад в оков ...
-
Бях твоя... видях райският ти ад в обков...
Също запознах се и с Адския ти Рай...
Само едно - Земята на твоята любов...
Сърцето ми до днеска не можа да опознай...
-
Сърцето ми до днеска не можа да опознай...
любовта ... и бриза на топлата постеля ...
тръгна си ... остана само болка явна ... май ...
...забравих вече ...
...и времето не остави своята повеля ...
-
И времето не остави своята повеля...
Откакто замълча за нас във оня миг...
На обида, на тъга, след всичките търпения...
Ти на мен отказа, но аз на теб простих...
-
Ти на мен отказа,но аз на теб простих,
и ето,пиша пак със посвещение
за тебе неизменния си стих -
мое цвете,радост и съмнение!
-
Мое цвете, радост и съмнение!...
Легнали са в твоята душа...
И всяко листче ухае ти на подозрение...
За неуспех... Тръгваш на война!...
-
За неуспех...Тръгваш на война!
Държащ в ръката пряпореца бял,
но някои специални времена,
изискват от оръжия арсенал.
-
Изискват от оръжия арсенал...
Онези, що чувстват се несигурни...
И тъй цяла нощ и ден, пак цял...
Затрупват врати с ненужни прибори...
-
Затрупват врати с ненужни прибори... [oops]
само домакините несръчни,
я престилката във шкафа ти си прибери,
покажи ми как хвърлят се гранати ръчни.
[oops] [lol]
-
[oops] УОУ! казвам ти аз, че си мазохист [lol]
Покажи ми как хвърлят се гранати ръчни...
Та по тебе после да запратя...
От онези лимонки горчиво-вкусни...
Преобразяващи лицето в смешна гримаса...
-
Хах!Имай милост [lol]
Преобразяващи лицето в смешна гримаса
са мислите в главата тревожни,
блуждаещи над пълната с мезета маса,
мислещи върху въпросите любовни.
-
Мислещи върху въпросите любовни...
Заблудените често мечтаят...
Да гълтат хапове отровни...
Впечатления достойни да остаят...
-
Впечатления достойни да остаят
искат всички грандомани,
"поетите" с кавички най-желаят,
да бъдат малко пожелани.
[lol]
-
Да се смея ли, да плача ли? май на първото се спирам /сега/ [lol]
Да бъдат малко пожелани...
Стремят се людете скромни...
За тях само златни медали... що...
Дръпнат към дъното кат стомни...
-
Дръпнат към дъното кат стомни,
копнежите пълни не с бистра водица,
а с опойващо вино,в запаси огромни,
малките опиянени дечица.
-
Малките опиянени дечица...
Се крият в момчешко сърце...
И играейки на криеница...
Разхвърлят парче по парче...
-
Разхвърлят парче по парче
своите нишки душите,
ако ги види някой и ще рече:
"горките,горките..."
-
"горките,горките..." повтарят...
Мислите за твоите очи...
Скоро пак ще се затварят...
Само след час, два или... три...
[lol]
-
Само след час,два или три -
вече ще ще сънувам пети сън,
много бързо мисълта ми се мори,
много тъмно е навън.
-
Много тъмно е навън...
А вътре слънце ли грее...
Ти спиш ли като пън...
Май открих Природата къде е...
-
Май открих Природата къде е ...
насред пустиня пясъчна сълза ...
ден и нощ в забвение копнеят ...
слънцето гори с пламък на огаснала зора ...
-
Слънцето гори с пламък на угаснала зора,
лъчите някак безпосочно се преплитат...
И чувствам сякаш възцарява се нощтта,
лъчите бавно гаснат...тихо се изнизват...
-
Лъчите бавно гаснат...тихо се изнизват,
отново спуска се сумрак
и звездите по небето бавничко излизат,
нощта пристигна пак.
-
Нощта пристигна пак и по чорапи...
Промъкна се до твоето легло...
Ах, как в ритъма на песен те заклати...
Приспа те... остана недовършено писмо...
-
Приспа те...остана недовършено писмо...
Онова,което без адрес ти пратих...
Приспа те,сякаш моето същество,
когато кат махало се заклатих.
[lol]
-
Когато кат махало се заклатих...
Паднах и ме заболя...
Шурна кръв от колената...
А беззъбата усмивка се разля...
[lol]
-
А беззъбата усмивка се разля...
в още по беззъбо ухилване,
когато моя милост от стола си падна,
щом разбра,че може би очаква го помилване...
[lol]
-
Щом разбра,че може би очаква го помилване...
Поетът, е време, камък да изплюй...
И да раздуха вината си /редно е/...
Викай, приятелю, нека се чуй!...
:p
-
Викай , приятелю, нека се чуй
оня писък,дето ще прониже мрака.
Обувките тежки и тях ги събуй-
бягай към това момиче,дето тебе чака.
Във нощите студени тя за теб премира.
Викай!Бягай!Ала ти просто спря...
И спря да боли и спря да пулсира
сърцето,дето за теб умря.
-
Сърцето,дето за тебе умря,
ще умре пак...ще потрети...
не ми стига тази земя -
земя на самотни поети...
-
Земя на самотни поети...
Скоро ще бъде поле...
На усмивки през мигли десетки...
Към сърцето от друго сърце...
-
Към сърцето от друго сърце -
ще прелитат с десетки фотони,
не ще успее нощта да ги спре,
сянката не ще ги догони.
[lol]
-
Сянката не ще ги догони...
Всичките думи, изписани...
Които са май милиони...
А е сянката една единствена...
-
А е сянката една единствена...
на оназ любов нетърсена...
но през нощите сънувана...
и дошла... уж нечакана...
но обесебила... с пипала обвила...
онуй туптящото сърце..
И в мечтите на жена - дете...
приютила се е... и тихичко
в сянката си къса душата й с
премръзналите си ръце...
Студ дошъл от едно друго сърце...
Лъхащ на самота...
Изпълващ с обсебваща пустота...
Врекъл се единствено на един грешен спомен...
или може би се казваше лъжа...
А тя... взела в шепи счупеното си сърце...
тихо си отива... без мечти... с засъхнали,
изплакани сълзи... боли...
Но тя мълчи... не пророни даже дума...
Върви... не се обръща...
А зад нея леко помахва сянката...
на една раздрана... нежна струна...
Май Любов я наричахме...
-
Май Любов я наричахме...
тази скитница коварна...
палеща огньове,страхове...
таз красавица нахална,
вдигаща ни в неизмерни върхове...
Любов ли бе,убийство,или рай неземен?
Кървав ад...нечакана тъга...
Искрена усмивка...вечна нежност?!
От щастие отронена сълза...
-
От щастие отронена сълза...
От болка проклета в самота...
От страх... от мисъл за една мечта...
От копнеж... от спомен...
Всичко туй... събрано в Любовта...
Любовта... възпявана от поети...
Любовта, рисувана с пъстри паслети...
Любовта, хвърляна в кални потоци...
и в нощта тихо облели...
пак за Любовта, тихичко измиват се
една във друга две кристални сълзи...
Любов... красива уж... нежна... всеотдайна...
Любов, пропита с вярност... Ах, Любов... обичам те...
Но, Любов, кажи ми... защо за мен си един
загубен зов... и викам те, и търся те...
А ти бягаш... идваш за миг... заглушаваш
безмълвния ми вик... и бягаш...
Добре, Любов, ела когато искаш...
тук съм и те чакам...
Но, Любов едно те моля... не закъснявай...
-
Но, Любов, едно те моля... не закъснявай...
Защото той ме чака на нашето място...
И ако случайно на време те няма...
То ще стане чуждо.... и за двама ни тясно...
-
То ще стане чуждо.... и за двама ни тясно...
Ще ни измъчва,че стана така...
ще бъде объркано...толкоз неясно...
Недей да се криеш-без теб съм сама....
-
Недей да се криеш-без теб съм сама,
а черната самота малко по малко ме убива.
Недей да се криеш- просто ела!
Няма смисъл от излишна съпротива...
Ноща без теб няма да е същата.
Без теб и завивките ухаят на празнота.
И толкоз тъмна е без тебе къщата.
Недей да се криеш-ела у дома!
-
Недей да се криеш-ела у дома!
Ела да ме топлиш във мрака!
Не крий се,безкрайно студен...
Излей си пред мен топлината...
-
Излей си пред мен топлината...
Разкажи ми за себе си...
Сподели ми всичките си мечти и аз притиханала
до теб в мрака... ще плача с твоите изгубени сълзи...
Ела... зови ме с моя зов...
Стопли с мен сърцето премръзнало...
Запълни онази празнина в клетия си живот...
и се научи да ме обичаш с моята любов...
-
И се научи да ме обичаш с моята любов...
Защото твоята жестока е към тебе...
Разбери ме, погледни ме и готов...
Ще бъдеш ти докрай да ме поемеш...
-
Готов ще бъдеш ти докрай да ме поемеш...
/защото аз съм път неизвървян/
едва когато в себе си се вгледаш
и ме видиш скрита там,
на сърцето ти на дъното
и докрай ще осъзнаеш,
че никога не съм си тръгвала-
и била съм ти утеха, даже без да знаеш...
-
...и била съм ти утеха, даже без да знаеш...
...и в нощите безсънни с твоите сълзи съм плакала...
...и на хиляди огньове съм изгаряла...
...и пак за теб в пламъците съм се раждала...
...обичала съм те и мразила...
...проклинала съм и викала без глас...
...за теб хиляди бездънни морета съм преплувала...
...и замръзвала съм, и превръщала съм се в кристален мраз...
...и пак съм идвала и теб съм търсила...
...и пак съм те обичала и с теб съм страдала...
... и в твоите измислени слънца съм ослепявала...
...крадяла съм звезди и съм ти ги давала...
...и не искам нищо, ти дори не разбра...
...поглъщаше ме, отпиваше ме...
...и така за любовта ми зажадня...
...че изгуби ме в своята непрогледна мъгла...
-
...че изгуби ме в своята непрогледна мъгла...
това неискрено безкрай отричаш...
че накара ме сама във мрака да вървя,
от гордост не призна,че ме обичаш...
-
От гордост не призна,че ме обичаш.
Вече късно е.Днес ме няма.
Защо трябваше да отричаш
любовта нестихваща,голяма...
-
любовта нестихваща,голяма
изведнъж превърна се във прах.
Уж всичко в този свят,а всъщност е измама,
уж истина очаквана,а смъртен грях...
-
Уж истина очаквана, а смъртен грях...
И сгъстеното натякване, някъде сред тях...
Съжаление, виновност и много, много страх...
И аз, и ти, и никой... Там... някъде сред тях...
-
И аз, и ти, и никой... Там... някъде сред тях..
изгубихме се с теб сред многото,
търся те разплакана, намирам страх,
че няма те и няма да те имам. Повече
отколкото заслужих даде ми,
но днес отново съм сама,
и аз, и ти, и никой .. там сред спомени
остана да тъгува любовта...
-
Остана да тъгува любовта...
В хилядите мигове мечтателни...
Опърлени, обесени в гнева...
На времевите пояси летателни...
И няма как радост да намери...
В къщата на нашите раздели...
И аз, и ти и някой друг, признавам...
Няма място, където с теб, без тебе да оставам...
-
Няма място, където с теб, без тебе да оставам...
Щом до мен си, чувствам се истински обичана.
Всичко от мен вземи- цялата ти се раздавам.
Аз цял един живот от всеки съм била отричана...
-
Аз цял един живот от всеки съм била отричана...
Че в мен не са се влюбвали, исках много клетви...
Но нямаше, струва ми се, ни едничка истина...
Сетивата затъпяли са и някак си безцветни...
-
Сетивата затъпяли са и някак си безцветни...
Само ти ме караш да се чувствам истинска.
Прости,че изрекох думите сетни...
Днес разбрах-ти си любовта ми единствена!
-
Днес разбрах - ти си любовта ми единствена!
Ти си онзи трепет под сърцето,
онзи плам под кожата ми парещ...
Ти си!Ти си всичко душата е мечтала,за което!
-
Ти си!Ти си всичко душата е мечтала,за което!
Ти си!Ти си истината-във измамата велика.
Ти си!Ти си рай във адът под небето.
Ти си...Ти си в моите очи морето...
-
Ти си в моите очи морето,
дето ме залива цялата с вълни от страсти.
Грабва и потапя ми сърцето-
океан бездънен са твоите ласки :)
-
Океан бездънен са твоите ласки.
Море от нежност бушува в мен.
Не ще се крия зад фалш и зад маски.
Ти си жаркото слънце в моя ден.
-
Ти си жаркото слънце в моя ден
и уж нежни са лъчите ти топли,
а на пепел изгориха всяко кътче от мен,
праха ми се носи на вятърно вопли.
-
Праха ми се носи на вятърни вопли...
И целуват прашинките твоите ресници...
И усещаш им песните - алено топли...
Сълзите не бършеш, а те са стотици...
-
Сълзите не бършеш, а те са стотици...
Помогни ми.Ще се удавя в тях.
Не виждат светлината мойте зеници.
Без теб усещам единствено страх...
-
Без теб усещам единствено страх...
Че без мен ще оцелееш...
Но нека стигна този крах...
Инак ти ще полудееш...
-
Инак ти ще полудееш,
ако те оставя сам.
За мен единствено живееш.
Но в мен угасна онзи плам...
-
Но в мен угасна онзи плам...
Който нивга не запали се...
Уби ме страх, вина и свян...
Всички чувства, що продали сме...
-
Всички чувства, що продали сме
за малко лудост, за шепа грях.
Празни отвътре останали сме.
Пламъкът предишен превърна се в прах.
-
Пламъкът предишен превърна се в прах...
От който дробовете ти умират...
И мечтите ти невярващо мрат с тях...
Макар да не признаваш си безсилен...
-
Макар да не признаваш си безсилен...
Безсилен си пред любовта голяма.
И дори до край да отричаш,
за теб друга освен мен няма.
-
За теб друга освен мен няма...
А светът е пълен със жени...
С какво заслужих твоето внимание...
Може би живеем със лъжи...
-
Може би живеем със лъжи...
Може би животът е една лъжа.
Сигурно за туй толкова боли,
когато повярваш в любовта...
-
Когато повярваш в любовта...
Тя те предава и реже...
Парче по парче от плътта...
Докато сърцето излезе...
-
Докато сърцето излезе
от гърдите ми...дотогава ще боли.
Слънцето над нас завинаги залезе.
Толкова различни сме били.
-
Толкова различни сме били...
Колкото еднакви с теб се мислехме...
Казваха ни всички отстрани...
А ние да повярваме не искахме...
-
А ние да повярваме не искахме,
че любовта е точно между нас.
Но в студа ръцете си стискахме
и не почувствахме повече мраз...
-
И не почувствахме повече мраз...
След онзи ден на усмивки...
Погазихме чуждия праз...
И го поляхме от смях със напитки...
-
И го поляхме от смях със напитки...
онзи наш спомен мил,
а бъдещият - от макове и рози китки...
дано съмнението е победил...
-
Дано съмнението е победил...
Онзи твой желан момент...
Който в мисли си градил...
И в който си за мен Поет...
-
"...И в който си за мен Поет...",
каза мойта лекокрила Поетеса,
но казвам аз - душата ми е вертолет
и пиша зарад твоята намеса...
-
И пиша зарад твоята намеса...
Аз дуети /неготови/...
Как да бъда Поетеса...
Щом римите са ми неспособни...
-
Щом римите са ми неспособни,
да те накарат да прогледнеш, да видиш...
онова... стаеното в гърдите...
Щом изписаните думи, на мокрите от сълзи листи
не пробуждат в теб следи от чувства...
Аз тихо ще си отида... и да пиша ще спра...
Смешно - сладките ми, опитно - неопитните ми рими...
завинаги ще скрия... ни дума не ще промълвя...
И знам, отивам си защото те обичам...
и знам, че без мен ще си по - щастлив...
и знам, сам искаш да живееш... нереално - фалшив...
Е, сбогом, мили мой... единствен трепет...
Сбогом... последен ред за теб пиша...
И оттук продължавам, както преди да те срещна...
И няма да боли... и няма да има сълзи...
и няма да има изписани тъжни листи...
Тихо сбогом ти казвам... в зората на утрешния ден...
Стаила завинаги любов и чувства, и стихове нейде дълбоко във мен...
-
Стаила завинаги любов и чувства,
и стихове нейде дълбоко във мен...
Аз ще мъждукам в сънливостта ти, тъй пуста...
И ще държа те все - нощ и ден!
:p
-
И ще държа те все - нощ и ден!
Единствено ако ми позволиш...
Помня аз ръката ти,на моята в плен
и чудя се...дали ще ми простиш...
-
И чудя се... дали ще ми простиш...
Че своята отдръпнах във момент...
Повярвай ми, не исках да тъжиш...
И именно затуй тъй си я взех...
-
И именно затуй тъй си я взех...
усмивката за кратко скрих,
притисних се,че те неправилно поех
в прегръдка без признание и стих...
-
В прегръдка без признание и стих...
Стори се денят по-друг, красив...
Само за това ли ще говорим...
Дай темичка да спорим...
:>
-
Дай темичка да спорим,
че чувствам се отново аз смутен,
ако днес е по-добре да не говорим,
нека поговорим вдругиден...
-
Нека поговорим вдругиден...
А до тогава що ще правим...
Може уморен да си от мен...
Нека помълча... да се поправим...
-
Нека помълча... да се поправим...
Нека затворя очи...всичко да свърши.
Грешките си нека да забравим.
Съдбата проклета крилете ми прекърши.
-
Съдбата проклета крилете ми прекърши...
Но мога аз и без тях да летя...
Вярно, че полетът бързо ще свърши...
Но затова си избирам най-висока скала...
-
Но затова си избирам най-висока скала...
Че от ниско не искам да литвам.
Може да свърша, дори да умра,
но поне знам, че ще опитвам.
-
но поне знам, че ще опитвам
до последния миг, до последния дъх
с уморени нозе, с изподрани ръце
да достигна най-сетне заветния връх,
да постигна живота, за който мечтах...
-
Да постигна живота, за който мечтах...
Това би било истинско чудо...
Защото най-често най-малки неща...
Невъзможни остават и дишаш по-трудно...
-
Невъзможни остават и дишаш по-трудно...
нечакани идват-по трудно ще бягаш...
А всичко горчи и отива си мудно...
А знам,че не искаш тук да оставаш...
-
А знам, че не искаш тук да оставаш...
До моята тиха и тъмна душа...
Има в нея премного потайност...
И плаши те много, но стоиш си така...
-
И плаши те много, но стоиш си така...
Оставаш смирена,потайно самотна...
От страх пак проронваш сълза...
Това ли е всъщност живота?
-
Това ли е всъщност живота?..
Без време играна игра...
Не вярвам, и зная, че мога...
Да открия секунда една...
-
да открия секунда една
във безкрая на сивата вечност
невъзможно изглежда това...
колко тъжно, каква безсърдечност!
тази секунда ми трябва
само тя от всички като нея
без топлината, която ми дава
в мрачна безчувственост тлея...
-
В мрачна безчувственост тлея...
И крия в усмивка сълзи...
Но скоро ще натежеят...
И пороен дъжд ще вали...
-
И пороен дъжд ще вали...
Ще се сипят кристални сълзи...
Нека това да боли,аз знам
ще се сбъднат всички мечти...
-
Ще се сбъднат всички мечти...
Само, когато останеш без тях...
Инак, признай, дори да боли...
Нямат значение, ако не носят и страх...
-
Нямат значение, ако не носят и страх...
Нали затова е живота прекрасен!
Нали грехът ще бъде точно грях,
когато преминали пътя опасен...
-
Когато преминали пътя опасен
пред кръстопът пак се спрем,
не позволявай да ни раздели живота ужасен.
...И моля те,остани завинаги до мен...
-
...И моля те, остани завинаги до мен...
С нежните погледи, усмивки, слова...
И всяка следваща нощ във мисъл-сатен...
Благодарност ще чувстваш от тайна ръка...
-
Благодарност ще чувстваш от тайна ръка...
Ще те води по скрити пътеки...
Кога си усещал тая топлина?
А знаеш ли,че обичан си вовеки?
-
А знаеш ли,че обичан си вовеки?
Знаеш ли, че всичко си на този свят за мен?
И знаеш ли - теб виждам аз навсякъде,във всеки...
Не знаеш може би, че аз изцяло съм във твоя плен..
-
Не знаеш може би, че аз изцяло съм във твоя плен..
Нямаш ни най-малка идея как ми липсва твоята любов...
Не знаеш колко силно боли,щом не си до мен...
Може би за обичта ми никога не ще бъдеш готов...
-
Може би за обичта ми никога не ще бъдеш готов...
Заради лудата влюбчивост на твоето сърце..
Прости ми, но желая да те хвърля в гроб...
Наместо да те чакам, напразно да умреш...
-
Наместо да те чакам, напразно да умреш...
ще дойда тихо в спокойния ти сън ...
над теб със сълзи ще запаля свещ ...
обичта ми - възкресение с камбанен звън ...
-
Обичта ми - възкресение с камбанен звън...
Ще погали твоята гордост човешка...
Ти гледаш ме кротко с поглед на пън...
Скрил под кората лична болежка...
-
Скрил под кората лична болежка...
стоиш там на брега на реката ...
какво е в теб ... публична смешка ...
сеир стои да гледа брезата ...
-
Сеир стои да гледа брезата...
Под която почиваше, Пътнико... Ти...
Пък кърши и клони, и плачат листата...
Росата събира всеки корен и... бди...
-
Росата събира всеки корен и... бди...
очаква и тя бъдещето неясно ...
в листата събира от дъждовете води ...
сълзите и' жарки парят като огън тревата ...
-
Сълзите и' жарки парят като огън тревата...
А сетне пожар се заражда, гори...
И стъпка по стъпка пламва земята...
Пепел, накрая, по вятър лети...
-
Пепел, накрая, по вятър лети...
и само спомени вечни остават в мрака ...
никой не пита я , "Колко боли ?" ...
отива си всичко ... умира горката ...
-
Oтива си всичко... умира горката...
Последна наследница на първия род...
И вече различна остава Земята...
Без простотата покорна на кроткия Бог...
-
Без простотата покорна на кроткия Бог...
остана само омраза покварна ...
животът изписа последния акорд ...
простотата била красиво нереална ...
-
Простотата била красиво нереална...
Утопия някаква в сложния свят...
Но копнежът за нея трудно се давал...
И така оцеляла, предавана от Тях...
-
И така оцеляла, предавана от Тях...
аз до днес цяла продължих.
Ала винаги със съмнение и страх.
Докато едни ден теб не открих...
-
Докато един ден теб не открих,
докато не усетих сърцето във мене...
Тогава целият свят ти разкрих...
Тогава обичах единствено тебе...
-
Тогава обичах единствено тебе...
но ти потъпка тази любов голяма.
И днес,когато не си до мене
щастие над света ми вече няма...
-
щастие над света ми вече няма...
няма я вече оная искара
Изчезна радостта голяма,
от болка проронвам сълза...
-
От болка проронвам сълза...
изгаряща,тя по бузата се стича.
Крещи сърцето без глас в нощта,
а ти не разбра,че някой те обича...
-
А ти не разбра ,че някой те обича,
така съмняваше се в любовта...
И мислеше,че щом след теб не тича,
обречен си на самота...
-
Обречен си на самота.
Прости,че аз те обричам.
По-добре да не живееш в лъжа.
Сърцето ми друг обича.
-
Сърцето ми друг обича.
Душата с него е-не я мъчи...
Щом и той на мен докрай се врича,
излишен си в света ми,разбери...
-
излишен си в света ми, разбери,
но нещо пречи ми да те изхвърля...
и давя се във твоите лъжи,
и давя се във своите лъжи...
и любовта ми разума надхвърля...
-
И любовта ми разума надхвърля...
На кой дявол се дължи това?
Превърнах се в заключена кутийка,
изхвърлена при буря на брега.
Чувствата ми, като стари вещи
на дъното спотайват се във тишина.
Искам да изляза, любовта ме задушава...
Моля, някой да ми подаде ключа...
-
Моля, някой да ми подаде ключа...
Моля се и да успея да отворя,
вратата към дома ти...после да си замълча...
със погледът си само да говоря...
-
Със погледът си само да говоря...
Ти по него как ще прочетеш...
Дали ще мислиш, че със тебе споря...
Или пък се топиш в копнеж горещ?!...
-
Или пък се топиш в копнеж горещ,
или да измръзнеш в самотни нощи.
Недей изгася разгарящата свещ!
Остави я да гори още и още...
И в пламъчето диво намери само мене.
И в очите ми тъй горещи се потопи.
Забрави малкото проклето време.
Моля те!Остави свещта сама да изгори!
-
Моля те! Остави свещта сама да изгори!...
Чаршафите ни няма да подпали...
Но ароматът и' у теб любов ще породи...
Тъй че устата ти нежно да ме галят...
-
Тъй че устата ти нежно да ме галят,
така че цяла в огън да се потопя,
огън дето твоите ръце да палят...
От туй докосване във миг ще се стопя...
-
А увлечем ли се в грамажа...в гроб студен ни просва!
Животът-мъка изоставил
духът издига се високо
и от небесните простори
поглежда с мъничко умора...
-
От туй докосване във миг ще се стопя...
Ще се превърна в малка локва от мечти!
Ше изпреваря своята съдба
Ще закрещя: "Прости, прости ми ти!"...
-
Ще закрещя: "Прости, прости ми ти!"...
След гордостта ти на колене ще се влача.
Не ми обръщай гръб. Не ме мъчи.
Защото някой ден ти сам,помни, ще плачеш.
-
Защото някой ден ти сам,помни, ще плачеш,
но няма да ме има,сълзите ти да изтрия.
Сам по пътя,осеян с тръни ще крачиш...
Но аз в тъмните,непроходими гори ще се крия.
-
Но аз в тъмните,непроходими гори ще се крия.
Ще бродя в тях ,като изгубена мечта,
от изворите капчици вода ще пия,
ще ме изгубиш без да разбереш кога..
-
Ще ме изгубиш без да разбереш кога
Ще ме заровиш безвъзвратно в мрака
Ще чуваш само прощалните слова
Ще гледаш как бавно отпътува влака...
-
Ще гледаш как бавно отпътува влака...
ще молиш да остана тук и в твоя дом...
ще усетиш,че на нова гара друг ме чака
това ще бъде твоя нов погром....
-
Това ще бъде твоя нов погром...
И може би последен ще остане...
Намираше всякъде дом...
Днес скитник бездомен си станал...
-
Днес скитник бездомен си станал,
прогони те всяка последна жена,
от себелюбие сам си останал,
прогонил си всяка мечта...
-
Прогонил си всяка мечта...
За мен и пак си заспал...
В сънливи, смутни времена...
На емоции, мерак и печал...
-
На емоции, мерак и печал
обречен си за цял живот...
Да ме искаш днеска как си посмял?!
Няма към сърцето мое код...
-
Няма към сърцето мое код...
Ключалката е даже стара...
Ключът пък нямал е възход...
А е право вдън земя пропаднал...
-
А е право вдън земя пропаднал
и няма как да го откриеш ти,
през невидими пътеки се прокраднал,
че чак пръстта под нашите нозе крещи...
-
Че чак пръстта под нашите нозе крещи..
Желая те повече от всичко на света!
Какво ще правя ако те загубя?!
Умът ми не го побира...
Обичам те! Не лъжа...
Но пък и да го скрия не успявам....
-
Но пък и да го скирия не успявам...
това,което е във мен,
но заради това не съжалявам,
умът е със сърцето убеден!
-
Умът е със сърцето убеден!...
Тревата, да, тревата, ах, тревата...
Легло най-меко е за мен...
Най-е близко там, до корена, главата...
-
Най- е близко там,до корена главата,
кога след тежък път,
морен легнеш на земята
и почувстваш нежната й плът.
-
И почувстваш нежната и' плът...
Когато вместо мене те целува...
А аз се скитам от чукар на рът...
И душа' си пак сълзата да мирува...
-
И душа си пак сълзата да мирува,
защото от окото ако я изпусна
спомен и усмивка ще ми струва,
колкото и в блясъка да е изкусна.
-
Колкото и в блясъка да е изкусна...
По-красива грубичка е любовта...
Защото изящността е някак скучна...
Еднаква, липсва в нея живота...
-
Еднаква,липсва в нея живота...
Безгранична,чужда й е песента,
отрича всяка цветна нота...
Не искам вече Самота...
-
"Не искам вече Самота..."
Но тя любима бе ти дружка...
Не и' показвай ти гърба...
Ще имаш някога пак нужда...
-
Ще имаш някога пак нужда
от миг приеман и отричан
и когато някой се пробужда
да ти шепне колко си обичан.
-
Да ти шепне колко си обичан...
Искам и да те намери...
Защото си Човек, недей отрича...
Който заслужава да печели...
-
Който заслужава да печели,
трябва да умее и да губи...
Теб обичам,Нели!
Сърцето нека се погуби...
-
Сърцето нека се погуби,
но аз не ще те загубя....
За тебе силно копнея...
Без теб не знам как ще живея!!
-
Без теб не знам как ще живея!!!...
Не е хубаво да се делим...
Защото всяка епопея...
Обединява ни... като един...
-
Обединява ни...като един...
дума всяка...всяка крачка...
и да падне небосвода син...
не ще успее дъгата ни да смачка!
-
Не ще успее дъгата ни да смачка!...
Онази Механика мъчна...
Макар и причина да бе, неудача...
Че с мене не се ти подруса...
[lol]
-
Че с мене не се ти подруса
днес във ранна рима удължена,
ще ти простя,нали не си в косата руса,
нали душата е удовлетворена.
-
Нали душата е удовлетворена...
След тази дълго мислена схема...
От всичките звуци, що я обляха...
Чак емоции плътски в сърцето запяха...
[lol]
-
Чак емоции плътски в сърцето запяха
с нежно шепнещ,тих глас...
Порои от чувства ни заляха.
Какво стори любовта с нас?!
-
Какво стори любовта с нас?!...
Докара ни болка с усмивка на устни...
Ти тичаш по мене, а гоня те аз...
Дните са радостни и някак си пусти...
-
Дните са радостни и някак си пусти,
нощите студени...
Таз любов очаква някой да я вкуси,
щастливи да са миговете,споделени...
-
щастливи да са миговете,споделени,
защото когато си заминеш,
нощите ще са студени,
а щастливите дни-ще ги сринеш!
Всичко пак ще е черно-бяло
само небето ще е сиво-сякаш умряло,
докато не се върнеш и заедно със слънцето не се освети
и черно-бялото с красиви багри не оцветиш!
-
щастливи да са миговете,споделени,
защото когато си заминеш,
нощите ще са студени,
а щастливите дни-ще ги сринеш!
Всичко пак ще е черно-бяло
само небето ще е сиво-сякаш умряло,
докато не се върнеш и заедно със слънцето не се осветиш
и черно-бялото с красиви багри не оцветиш!
-
...и черно-бялото с красиви багри не оцветиш ли,
животът ти остава все така смирен.
Най хубавото в него ще проспиш ли?
Ще паднеш ли на мъката във плен?
-
Ще паднеш ли на мъката в плен,
в мига, когато съм далече,
ще помислиш ли за миналия ден,
че зарад теб ме няма вече ...
-
че зарад теб ме няма вече ...
изгубих се далече във безкрая,
потънах надълбоко,разбери,че
сама не искам да съм в рая...
-
Сама не искам да съм в рая...
И с дуг не ща да бъда там...
На земята всичко да позная...
Е шанс веднъж, е шанс голям...
-
Е шанс веднъж, е шанс голям,
така ми каза...и замина...
Мигът остана разпилян,
погледна ме,заплака и отмина...
-
Погледна ме,заплака и отмина...
А аз стоях там...безмълвна.
Не исках да те боли.Прости ми!
Просто...нямах сили да те върна!
-
Просто...нямах сили да те върна!
Забравих гордостта си ,разбери!
И исках вместо нея тебе да прегърна,
Избягах,да.И ако искаш ме кълни!
-
Избягах,да.И ако искаш ме кълни!
Избягах,защото искам свобода.
Всички ме мразят.Мрази ме и ти!
Може би е по-добре да съм сама.
-
Може би е по-добре да съм сама.
Да бъда клетницата,дето всеки ще отрича.
И може би във тая самота,
аз ще намеря кой да ме обича...
-
Аз ще намеря кой да ме обича...
Какво от туй,че няма да си ти.
Щом сърцето ти любовта отрича,
обич в чужд поглед ти търси...
-
обич в чужд поглед ти търси...
и ласки в чуждите ръце...
Обичаш ме?!Да,просто замълчи...
потапям се в самотното море...
-
Потапям се в самотното море...
дано този път да се удавя.
Проклет да си!Всичко ми взе!
Искам от живота да се избавя.
-
Искам от живота да се избавя.
Защо да го живея?!Смисъл няма...
За тебе всичко нека да забравя..
Туй всичко е било една измама...
-
Туй всичко е било една измама...
Мразя те за това,което стори.
Разбрах-обич нивга няма.
Няма смисъл сърцето да се бори...
-
Няма смисъл сърцето да се бори...
В битките то няма и да победи...
Защото свойте чувства не оголва...
Но във войната си ранява не един...
-
Но във войната си ранява не един...
Стремежът във безкрая устремен,
ала винаги под небосвода син
изгрява златоструен топъл ден!
-
Изгрява златоструен топъл ден!...
А със него, зная, ти ще ме огрееш...
И ще бъде топло, топличко у мен...
Лъчите ще прегръщам, а ти ще ми се смееш...
-
Ще те прегърна и целуна без ирония...
Когато денят ми отстъпи...
Своята тайна от спомени...
И в посока към теб ме упъти...
-
Навътре не навън да лее
своя буреносен дъжд,
облакът,що със тътен пее
и явява се в небето отведнъж...
-
И явява се в небето отведнъж...
Светкавицата - онзи поглед...
Сливащ все жена със мъж...
След секунднократък оглед...
-
След секунднократък оглед,
дълбоко в свойте гълбини,
разбрах,че съм щастливец сред
отломки от заблуди и руини...
-
Отломки от заблуди и руини...
Твоя свят по мъничко обстрелват...
А млад е всъщност той... не на години...
А на дни, в които коси се вяло стелят...
-
А на дни,в които коси се вяло стелят
мога единствено да подаря
спомени и обещания,които вечно ще живеят,
мога само винаги да им благодаря!
-
Мога само винаги да им благодаря!...
На твоите сърце, душа, ръце...
Които пратиха прегръдка от цветя...
Рози топлят днес моите колене...
-
Рози топлят днес моите колене,
а аз - обвита съм във коприна
и чувствам се на седмото небе,
защото съм негова любима.
-
А преди само хубави неща за мене пяхте,
сега ме гледате със завист и уморо зла.
Защото най-после го видяхти и разбрахте,
че от вас съм по хубава,аз винаги била.
-
"Че от вас съм по хубава,аз винаги била."
- и тръшна след себе си златните порти ...
Принцесата беше горда и зла ...
Нямаше сила,която крепостта и' да събори ...
-
Нямаше сила, която крепостта и' да събори...
До вчера, до днес, а от ей тоя час...
Ще бъдат руини тамо оголени...
От трусове зверски, на разрухата квас...
-
От трусове зверски,на разрухата квас,
омръзна ми като матрошка да се люшкам,
всички ядове проклинам,най-вече тези в час,
няма вече разума да слушкам...
-
Няма вече разума да слушкам,
като жена която няма своя бряг,
ще бъда неразумна,ще те гушкам,
макар да знам,че мой си грях...
-
Себе си в усмивка ще разкажа...
Когато събера си песента...
Животът ми ще мине, ще помаха...
И тогава ще запея със смеха...
-
И тогава ще запея със смеха,
ще дишам трескаво,на пресекулки...
Кога сърцето си до твоето принеса,
ще засвири оркестър от светулки...
-
Ще засвири оркестър от светулки...
В деня, нощта е веч свикнала...
И красиви, като младички булки...
Ще танцуват усмивки, всичко обикнали...
-
Ще танцуват усмивки,всичко обикнали,
ще танцуват валс,танго и самба,
а краката им несвикнали,
ще викат:ай карамба!
[oops]
-
Ще викат: ай карамба!
След малко твойте мисли...
Че ще сложа щампа ядна...
На думите ти "бистри"...
-
На думите ти "бистри",
винаги аз чудя се и мая,
не разбирам белите си листи,
но теб въобще не зная.
-
Но теб въобще не зная... Как тогава...
Пишеш, опонираш... И делиш...
На две позициите... Не искам да гадая...
Защо не вземеш в съня за мене да решиш...
-
Защо не вземеш в съня за мене да решиш
дали от него искаш мене да изтръгнеш,
от усмивката,незрящата,да ме лишиш,
когато си с усмивка зряща тръгнеш...
-
Когато си с усмивка зряща тръгнеш...
Аз след теб сълза не ще избърша...
И ще чакам нея да прегърнеш...
По бузата със мекотъжна устна...
-
С мен върти се до безсилие
в бърза и по детски луда въртележка,
с мене направи усилие
да изпратиш във забвение всяка болежка...
-
Да изпратиш във забвение всяка болежка...
Опитай с усмивка на морни уста...
И гарантирам ти, всъщност вярвам човешки...
Че ще видиш се цял във свойта дъга...
-
те твойта смелост ще оронват
ден след ден и час след час.
надеждите ти ще прогонват,
но пак ще ги спасявам аз...
-
Но пак ще ги спасявам аз...
Онези мои мънички вери...
Които пред теб разкривам час по час...
А ти изумен се отдръпваш безверен...
-
А ти изумен се отдръпваш безверен,
страх в очите ти прочитам.
и онези твоите химери
залязват сред ураганите на мечтите ми...
Удавям в себе си любовта,
изчезват чувства и мисли,
в полета от лед изгарят сърцата...
Зовът е мъртъв.
Мрак се скита.
В тишината нечия сълза полита.
Сбогом, моя любов.
Прости ми. Убих те.
Но време беше този фарс да свърши.
Сбогом мой далечен зов.
Една измислена приказка завърши.
Не поглеждай назад...
към мен нямаш вече мост.
-
Към мен нямаш вече мост,
към мен отдавна пътищата си зазида.
За нас във тая нощ аз вдигам тост,
за всичко дето беше,а сега умира...
-
и отровната любов набързо сме изпили
без да се запитаме дали боли...
а сега се борим със последни сили,
ала смисъл има ли, кажи?
по-добре да тръгвам, замълчи,
предпочитам да боли, но насаме.
в мислите си вече съм се потопила
мястото си в тях ти сам отне...
-
И ще забраня...
Да се поставя "ще се срещнем след 10 години" за лого...
И ще заспя...
Забравила ден, нощ, минута...
И нека така...
Осъзнаеш, че песъчинките са много...
Щом три паднат в ума...
Ще ме придърпаш обратно в скута...
-
Ще ме придърпаш обратно в скута,
на мълчанието и тъгата...
И знаеш,че със сили много съм обута,
недей да ме обричаш с самотата!
Недей ме праща в невидяното,
за да останеш пак от себе си доволен,
не ми напомняй вече преболялото,
друг бряг ще търся в този свят огромен...
Ще го открия...Колко пъти да ти казвам?!
Ще си намеря пак разбитото на прах сърце!
Тогава моят ред ще дойде да наказвам,
ще ме проклинаш със протегнати към мен ръце...
-
Ще ме проклинаш със протегнати към мен ръце ,
ще ме давиш във морета от сълзи ...
Ще разкъсваш бавно моето сърце
със споменът за миналите дни ...
Ще ме пробождаш с поглед плах и влажен ,
ще се кълнеш пред бог дори ...
Че за тебе никога не съм бил важен ...
Но споменът и в теб гори ...
-
Но споменът и в теб гори,
не го отричай,няма да повярвам.
Аз знам,не казвай нищо,по-добре мълчи,
че ме обичаш още се надявам...
-
Че ме обичаш още се надявам...
Пламъка на моята любов гори...
Единствено желая да ти давам...
Взимай и на мен не казвай "Спри!"...
-
Взимай и на мен не казвай "Спри!"...
Моите спирачки все отказват...
Да оставят ме далеч от твойте дни...
И те следвам, всякак безотказно...
-
И те следвам,всякак безотказно
като сянка впримчена в снага.
Дали ще те достигна - не е важно,
важно е да бъда в лазура дъга...
-
Важно е да бъда в лазура дъга...
Когато дъждът над тебе се стича...
И с усмивчици цветни, и с полет - мечта...
Теб да зарадвам, разкъсвайки бича...
-
Теб да зарадвам, разкъсвайки бича.
Аз те искам свободен, не роб на измами.
В необуздани нощи просто да те обичам.
Ще те освободя от оковите!И ще те пленя в любовта ми!
-
Ще те освободя от оковите! И ще те пленя в любовта ми!...
Така свободата ще бъде остане една...
От онези вечно напомнящи рани...
За красивото, мъчното... коктейл от мечта...
-
За красивото,мъчното...коктейл от мечта...
изпил бих до дъното чашата,
със болката заедно...на екс реалността...
бутилката празна ще оставя на масата...
-
Бутилката празна ще оставя на масата...
А ти напълни я остново със чувства...
От онез - непознатите и много опасните...
От онези, които танцуват на блуса...
-
От онези,които танцуват на блуса,
не очаквайте вий пламенен знак...
Жената е във черно,слънчево руса,
господинът - левент,със пурпурен фрак...
-
господинът - левент,със пурпурен фрак...
със очи-син мрак
с коси червени,
с душевни трепети пленени!
-
С душевни трепети пленени
от плътски грешки и нищета.
Сърце,мечти,любов-така сломени,
обречени завинаги на пустота...
-
Обречени завинаги на пустота...
Пръстите, разперени, протягам...
И в безнадежден опит да докосна ти плътта...
Към себе си в огледалото посягам...
-
Към себе си в огледалото посягам.
Но докосвам уморено само стъклен свят.
Нищожна свличам се.На пода лягам.
Сама с огледалото съм.Нима не разбрах ?
-
Сама с огледалото съм.Нима не разбрах ?
Нима се лъжа,че живея?
Нима със болката си полудях?
Нима завинаги забравих да се смея...
-
Нима завинаги забравих да се смея...
След всичките безгласни ругатни...
Толкова е просто да живееш...
Но без смях, усещам, как тежи...
-
Но без смях усещам как тежи,
тежи кат гръм във облаци стаен,
сърцето ми,което пак мижи,
опитвайки да хване сън стопен...
-
Опитвайки да хване сън стопен...
Ръката във тъмата се прокрадва...
И с вярата изпъва се напред...
Но само спомен по копнежи грабва...
-
Но само спомен по копнежи грабва
събуденият от кошмар,
а кошмарът не отслабва,
дори когато за болката се вземе цяр...
-
Дори когато за болката се вземе цяр...
Тя остава скрита да боли...
Защото дето въгленът е тлял...
Заслужава да изстива с дни...
-
Заслужава да изстива с дни
слънцето що неизгряло е навреме,
но едва ли лед ще заситни,
едва ли скреж ще го поеме...
-
Едва ли скреж ще го поеме...
Всичкия изстинал прах...
Що Човекът все отделя...
От рамената, на живот богат...
-
От рамената на живот богат
рядко слиза радостта,
ала вместо него и широкия свят,
за себе си избирам целостта...
-
За себе си избирам целостта...
Онази орисия от съдби...
Която търся и така...
Моля се мен да сполети...
-
Моля се мен да сполети
ориста която не изисква,а налага
без крила да се лети
в името на чувството,което бяга...
-
В името на чувството, което бяга...
Крака ей тук ще закова...
И след като изтича цяла права...
Отново в точката отправна ще му налетя...
[oops]
-
Отново в точката отправна ще му налетя
на оногова,дето сам самичко се изгуби,
ще се скарам,как ей тъй над акъла прелетя,
как успя като Ромео да се влюби?!...
[oops]
-
Как успя като Ромео да се влюби?!...
Дуетната ми половинка...
Сега заробена ли е ханъма...
Що чурулика нежно и зинзинка...
[lol]
-
Що чурулика нежно и зинзинка,
що топи се кат вода на пясък,
майче лекът е една дузинка
целувки...или пък шамарен плясък...
[lol]
-
Целувки... или пък шамарен плясък...
Аз не желая на тебе ни едното да дам...
По-добре престори се ти в птичи крясък...
И дочуя ли те ще запея, за да не оставаш си сам...
:p
-
И дочуя ли те ще запея,за да не оставаш сам,
защото да си сам понякога е...скучно,
нали затуй съм огледало,да тая и болка,и срам,
хайде,попей със мене,нека да е звучно...
-
Хайде, попей със мене, нека да е звучно...
Дори да се случи какафония цяла...
Друго остава важното в случая...
А именно - мислите в мъглата небяла...
-
А именно - мислите в мъглата небяла,
хвърчат в пространство кат атоми свободни
и чудят се дали зарад душата,дето е скърбяла,
превръщат се във бръмбари негодни...
-
Превръщат се във бръмбари негодни...
Опитите за промяна...
Когато са на корист сродни...
Хоп и вече нищо няма...
-
Хоп и вече нищо няма,
от пусто в празно се прелива
но не е беда голяма -
така мечтата дори е по-красива...
-
Така мечтата дори е по-красива...
Оставайки на разстояние...
Хванеш ли я - става полужива...
И гнети те с отчаяние...
-
И гнети те с отчаяние
избраното за тебе слово,
трябва ли ми покаяние,
от поведението ново...
-
От поведението ново...
Лъха стара топлина...
Лекотата на олово...
И усмивка на дъжда...
-
И усмивка на дъжда,
и смръщване на слънце -
познавам и кръжа
като мравка около зрънце
-
Като мравка около зрънце...
Няма да се суетя...
А на близичкото дънце...
Шляпвам весело с крака...
-
Шляпвам есело с крака
в поредната искряща локва
и щом си свирна ей така,
капчици във дъжд под мене рукват...
-
Капчици във дъжд под мене рукват,
приличат ми на сивкава тъга.
Не мога да избягам.. Те пропукват
всяка болка, мисъл и земя...
-
Всяка болка,мисъл и земя
събирам във кълбо от спомен
и когато в бъдещето съгреша,
прегръщам миналото в сън бездомен...
-
прегръщам миналото в сън бездомен
целувам капките от него с самота...
Проронвам като вик сподавен,
веч забравен спомен,
от който лъха ми на дъжд...
А иначе не помня,че валя....
-
А иначе не помня,че валя,
въпреки че е още мокро във очите ми.
Не говоря.Просто силно крещя,
за туй,че са празни ръцете ми.
Превъртам филма,лентата връщам.
през времето не изминавам стъпка.
Тоз забравен спомен през сълзи прегръщам.
И пия от дъжда ти глътка по глътка.
-
И пия от дъжда ти, глътка по глътка
отровата, дето със капките носи.
Дъждовна съм, чужда, стъпка по стъпка
вървяща към теб, неспособна да проси...
-
Вървяща към теб,неспособна да проси
довчера може би таква бях.
Сега си задаваш ненужни въпроси-
и не намираш отговор на тях...
Да пак съм си същата-няма да прося,
но няма вече и към тебе да вървя.
По моят път си тръгвам,и макар и боса,
без да ме е страх да стъпвам във неизвестността...
-
Без да ме е страх да стъпвам във неизвестността,
към тебе крача неспирно ... без страх...
Вярно,само болка носи ми любовта.
И от пламъка накрая остава само прах...
-
И от пламъка накрая
остава само прах.
От праха звезда се ражда,
от звездата -
свят...
Но всичко е различно, пустее с дъх на лед.
На старото прилича,
но те няма теб...
-
На старото прилича,
но те няма теб...
И аз съм малко по-различна.
Малко по-студена,
малко повечко в лед.
И всичко е същото до болка.
Но те няма да утоляваш тая нужда-
дето гори в мене, жажда за огън.
Всичко същото е, само дето аз съм по-чужда...
-
Всичко същото е, само дето аз съм по-чужда...
Студенина в мене се събужда,
затова не ме дразни,
а бързо изчезни!
-
А бързо изчезни в нощта
и спомени не ми оставяй.
Не връщай се при мен изобщо ,
огнища стари не разплавай.
-
Огнища стари не разпалвай
не карай ме на сухо да се давя...
Огньовете не ги запалвай,
защото вече нищо ням да направя...
-
Защото вече нищо няма да направя...
Не ме поглеждай с тези си очи...
Писмото, там графирано, непознато ми остава...
Способността ми да чета, отне я само ти...
-
Способността ми да чета, отне я само ти,
да ти разбирам римите греховни също...
И моля те при друга вече отиди,
аз в твойте стихове не искам да се връщам....
-
:) [namigG]
Аз в твойте стихове не искам да се връщам.
Не бива и не трабва,казвам ти,о не...
Комин не пуши в изгоряла,запустала къща.
Това се знае и разбира тук от теб, поне.
-
Това се знае и разбира тук от теб, поне...
Всички други са ми чужди и далечни...
Попих докрай потта от твоите ръце...
И погълнах всички тайни - остават мои вечно...
-
И погълнах всички тайни - остават мои вечно...
И онези тихите нощи - омайни... ще ги търся в едно минало далечно...
На глътки отпивам от самотата...
На малки хапки дегустирам тъгата...
А в погълнатите тайни... загръщам си душата...
И самичка - скитница една... без посока по света вървя...
Избрах я вече таз проклета съдба,
за туй не ме съди... назад не се обръщай...
Аз отивам си... навеки те забравям...
Не съжалявай... има други...
хиляди красиви пеперуди...
Хвани една от тях... обичай я...
в прегръдките си я пази...
Целувай очите изумруди...
Но само моля те... понякога за мене си спомни...
-
Но само моля те... понякога за мене си спомни...
Завръщай се в изгубени поляни.
Помниш ли ги? Нашите. Скърбящите гори
пазят още старите ни рани.
Знаеш, нямам навика да моля,
нито да прощавам, да оставам.
Ала ти си още нещо като моя
нож, на който денем се порязвам.
А през нощите - понякога се връщаш.
Тиха сянка в празния ми сън.
Пак сме ние- други, ала същите!
Пак се будя, а Луната плаче вън...
-
Пак се будя, а Луната плаче вън,
докато ти спиш като пън,
никой ли няма сърце-
и луната има душа,въпреки че няма лице,
на никой ли не му дреме,
че и тя носи тежко бреме
и тя от приятел има нужда
и тя не иска сама да се събужда!
-
и тя не иска сама да се събужда...
сама в леглото и в главата си.
от лъч надежда има нужда,
за да дочака "утре" някак си...
да чуе сутрин птича песен,
да види радостни очи...
да бъде днес деня чудесен
и тя спокойна да заспи...
-
И тя спокойна да заспи...
Някога след него, пак желае...
Но умора нямат нейните очи...
Щом ресниците целува негово дихание...
-
Щом ресниците целува негово дихание...
ще трептят от нежност болните души ...
лек ще има ... трепетно съревнование ...
в легло от рози нежни ще се къпят
... плътските сълзи ...
-
... плътските сълзи... ще се пречупят...
В силата си те са крайно слаби...
И усмивчици със радост ще си купят...
Изпускайки стоманените саби...
-
Изпускайки стоманените саби...
рицарят лентата на своя свят обърна ...
понечи да погледне своя брат ...
а кръвта му руйно тялото обгърна ...
-
А кръвта му руйно тялото обгърна
и падна с сетен стон,
героят,който усмивката на устните й върна -
последна доблест,в последния поклон.
-
Последна доблест, в последния поклон...
И някаква тъга в очите...
Изхрущява и затихва счупен клон...
Пада, слага щампа на съдбите...
-
Пада,слага щампа на съдбите
сетния пряпорец прекършен,
ала в кръговрат въртят се дните,
епосът не е довършен...
-
Епосът не е довършен...
Няма и да има край...
Както всеки миг не свършва...
Щом душата се дерзай...
-
Щом душата се дерзай,
променят се луни,слънца
но никой никога не знай
промяната във вси сърца...
-
Промяната във вси сърца...
Не винаги е съгласувана...
Затуй единият ще каже "ДА!"...
А другата бегом - "невлюбена!"...
-
А другата бегом - "невлюбена" -
ех,случва се в живота тази драма,
но душата на единия - загубена -
не ще помръдне,ще остане пряма...
-
Не ще помръдне, ще остане пряма...
Думата ми във писма...
И скоро някъде каскада...
Ще направи от ръка в глава...
-
Ще направи от ръка в глава,
танцьорът движение танцувално,
ще целуне с елегантен жест ръка,
а сетне - ще се усмихне за прощално...
-
А сетне - ще се усмихне за прощално...
със сетни сили ще преглътне напиращите сълзи...
Любовта е виновна за всичко - чувство уж сакрално,
от което накрая винаги до смърт боли ...
-
от което накрая винаги до смърт боли
то най-красиво започва -
тогава сияеш и дишаш мечти
и нямаш под краката твърда почва...
-
И нямаш под краката твърда почва...
Страх те е напред да продължиш ...
Стоиш ей там ... самотен с нотката сиротна ...
Акордът тежък ... с римите шептиш ...
-
Акордът тежък... с римите шептиш...
И се изливаш в недопята песен...
Сред думите си моя лик държиш...
Куплетът ти за мен е твърде тесен...
-
Куплетът ти за мен е твърде тесен...
В очите ми не виждаш ти звезди ...
Душата пряк път е ... в спомена унесен ...
Не ме дръж зазидана зад нотните врати ...
-
Не ме дръж зазидана зад нотните врати...
По-добре в мълчание пусни ме...
И безгласно волната душа ще съгради...
Свят на свобода, в който да звучиме...
-
Свят на свобода, в който да звучиме...
Това създаде в клетка от желязо ...
Душите ни сега слети са навеки ...
а телата копнеят едно за друго ...
...все напразно
-
Все напразно въртя се в леглото...
Сънят е до гибел обиден...
И всичко само, защото...
Дързост имах да не му давам име...
-
Дързост имах да не му давам име...
Но очите му още ме изгарят ...
За миг оставена душата ми не спира ...
чертите на безименния в същността си ...
... да повтаря ...
-
Да повтаря... Да потретва...
Всичко, не и мене...
Животът позволи се...
Ужасно непочтен е...
-
"Ужасно непочтен е"...в мислите си чувах ...
но сърцето друго сякаш ми шептеше ...
" Спри ! С лъжи той картини ти рисува ! " ...
Душата се предаде ... а на устните пожар гореше ...
-
Душата се предаде ... а на устините пожар гореше ...
Дъжд , тъма , луна , звезди -
всичко бавно избледня ...
А сърце ранено в мен кървеше ...
и душата моя все крещи ...
"По-добре да си вървя" ...
-
"По-добре да си вървя" ...
И по-добре да спра да се надявам,
че мога и на себе си да го простя,
че толкоз време само те ранявам...
Убих във тебе всяка нежност...
Не исках,само че така се случи!
Сега обсебвам те във свойта неизбежност...
Да бъде искрено сърцето още учи...
-
Да бъде искрено сърцето още учи...
Бели рози стелят се по пътека от страх ...
Любов самотна преди теб някой ми предложи ...
Думите рисуваха с катран невидими стени от прах ...
-
Думите рисуваха с катран невидими стени от прах,
полепващ по стените на сърцето,
призраци изпълваха въздуха със зловещ до болка страх
защо ли тъй тъжно е лицето...
-
Защо ли тъй тъжно е лицето...
Няма смисъл да показваш там тъга...
Изписана е цяла на сърцето...
И който трябва, знаеш, го разбра...
-
И който трябва, знаеш, го разбра...
Не ти бе този,дето с дни и нощи плака,
не ти за мен дори усмивка да дариш успя...
Не ти,да се завърна толкоз дълго чака...
-
Не ти, да се завърна толкоз дълго чака...
И може би точно заради това...
На твоята гара слязох аз от влака...
Чакащите ме момчета, не са за мен целта...
-
Чакащите ме момчета,не са за мен целта,
за мен един е-този който аз ще чакам,
тоз който ще ми вземе и до край дъха...
и тихо ще се появи от мрака...
-
И тихо ще се появи от мрака...
Надеждата на вечерта...
Светлината на звездица блага...
Огряла път на странник във нощта...
-
Огряла път на странник във нощта,
изгубен път-изгубена душа...
Самичък е във празна нищета,
Как моли за единствена усмивка....
-
Как моли за единствена усмивка....
Осъденият да умре...
Но палачът до приготвена бесилка...
Страда от наситено със смърт сърце...
-
Страда от наситено със смърт сърце,
страда и изгаря-по неволя....
Протяга към звездите две ръце-
да му простят греха се моли...
-
Да му простят греха се моли...
Пък те - човеците - не щат...
А боговете, полуголи...
Са заети да пищят...
-
Са заети да пищят ли?
Защо не вземат да замлъкнат?!
Ако сами не искат-спри ги ти!
И тебе с тях да не замъкнат...
-
[sad3] [reeeev]
И тебе с тях да не замъкнат
в джендемите-при див злодей.
Където всеки от уплаха млъква
и думичка не казва.Не,не смей.
-
И думичка не казва.Не, не смей.
да рониш мътните си сълзи ...
не смяташ ли , че късно е
за опростителни слова ...
Не съжалявай ... грешниците с пръсти ...
дяволът рисува лицата им в жарта ...
-
дяволът рисува лицата им в жарта -
ангели греховни с черни криле...
паднали прокудени във пепелта
молещи прошка на колене...
-
Молещи прошка на колене...
Пред теб гръб пречупват мечтите ми...
Че позволиха си нещо почтено...
Въздигнаха те със сълзите си...
-
Въздигнаха те със сълзите си
очите ми събудени в нощта
но щом изгубиха мечтите си,
потънаха сред слепота...
-
Потънаха сред слепота...
Корабите със платната...
Изтъкани от грапавина...
Няма гладкост в тази дата...
-
Няма гладкост в тази дата,
от гранит е сякаш изтъкан
календарът,а люшкат се платната
над разбушувалия се океан...
-
Над разбушувалия се океан...
Небето е спокойно, чисто...
И няма даже капка там...
Плува само залезно мънисто...
-
Плува само залезно мънисто
в очите пламнали на Адонис,
а вятърът танцува отривисто
и залезът...и залезът е чист...
-
И залезът...и залезът е чист...
А изгревът ще бъде ли очернен...
С гласно споделен един сюрприз...
За човешки дух, другиму неверен...
-
За човешки дух,другиму неверен,
какъв е смисълът в далечината,
какъв е изгревът над пътя тъй мизерен?
Има ли светулки под луната?...
-
Има ли светулки под луната?...
Вярвам, че са повечко на брой...
И себе си достойна всяка смята...
Макар да сеща само миг живота свой...
-
Макар да сеща само миг живота свой
капката танцуваща с дъгата,
знае тя,че след поредния порой
ще целуне пак тревата...
-
Ще целуне пак тревата...
Пътникът, прибрал се у дома...
На двора, сложена софрата...
С ароматна гозба ще напълни му душа...
-
С ароматна гозба ще напълни му душа,
тъй вкусна и чудна,с подправки наронени,
оназ минута,що среща пътника пеша...
гозба гореща,гозба от спомени...
-
Гозба гореща, гозба от спомени...
В котел с посолени рани пак къкри...
И всичкото минало, там е затворено...
Похлупак от звезди е легнал над пътя ми...
-
Похлупак от звезди е лагнал на пътя ми
и затворен съм сякаш в облачно котле,
похлупака да повдигна жадувам,
ала с уморени веч криле...
-
Ала с уморени веч криле...
Отлитам надалече...
Зърнеш ли след миг море...
Друга потърси във тази вечер...
-
Друга потърси във тази вечер,
друга надежда и воля,
миналото на сегашното не пречи,
за бъдеще не ще помоля...
-
За бъдеще не ще помоля ...
веднъж дойде ли смъртта ...
Не искам нищо,нека страдам в неволи ...
Мъртвешки сън обзел е моята душа ...
-
[sad3] [pisna miii]
Мъртвешки сън обзел е моята душа,
а съвестта,заспала си почива.
И прилепи чертаят мрежи във нощта.
Човечеството,мъртвешки сън заспива.
И таласъми танцуват със звездите,
а дяволите в див кючек,
играят...тропат със копита.
Проклинат този век!
-
Проклинат този век!
Проклинат всеки ден съдбата,
че няма никой в този свят роден "човек",
затуй днес плачат и децата...
-
[sad3] [devil4o]
Затуй и плачат днес децата,
защото в днешния атомен век,
няма място за човека братя,
живота му е труден и не лек.
И С ВСЕКИ ДЕС ПО ЛОШО СТАВА,
нещата тук у нас боксуват,не вървят.
Мошеници страната днес продават,
а ние дремем,блеем,спим и този път!
-
А ние дремем, блеем, спим и този път!...
Гласът ми твърде силен е да вика...
И оглушелите от него надигат още глъч...
А ние, ние с теб, Душичке, не отлитаме...
-
А ние, ние с теб, Душичке, не отлитаме...
Но скоро тук ще дойде люта зима ...
Скрежта нежно ще рисува пак прозорците ...
ще се гушиме до тлеещата в стаята камина ...
-
Ще се гушиме до тлеещата в стаята камина...
И в нея ще хвърляме части от телата...
Най-напреде ще изгарят, в които сол най-има...
Такъв ни е Законът - изпълнен с непонятия...
-
Такъв ни е Законът - изпълнен с непонятия
и алинея неизвестна в тоз закон гласи,
че независимо от чуждите обятия,
винаги отляво във гръдта ще си!...
-
винаги отляво във гръдта ще си,
без значение дали го искаш...
винаги ще бъдеш само ти,
до сърцето си ще те притискам...
винаги във мене ще туптиш,
даже и когато съм със друг...
ще ме мразиш и ще ме виниш,
няма и да подозираш, че си още тук... [heart__]
-
Няма и да подозираш,че си още тук,
когато устните ми не говорят...
няма и да чуеш онзи звук,
кога очите мои се затворят...
-
Кога очите мои се затворят...
Когато устните завинаги онемеят.
Вратите към Рая ще се затворят
и в пъкъла черен аз ще тлея...
-
И в пъкала черен аз ще тлея...
Над мен ще се вие зловещата буря,
ще ме носят ветрове, ще ме пеят,
ще бъда последна... и ще се погубя...
-
Ще бъда последна... и ще се погубя...
В твоите мисли искра ще угасне...
И когато без звук на утринта се събудиш...
Дъга ще блести над теб трижди прекрасна...
-
Дъга ще блести над теб трижди прекрасна,
когато по заник клепачи склопиш,
а кога поздравиш зората най-ясна,
не ще пожелаеш пак да заспиш...
-
Не ще пожелаеш пак да заспиш...
Само секунда след нашта раздяла...
А сетне уморен от дърдорене, виж...
Как ще прегърнеш възглавница бяла...
-
Как ще прегърнеш възглавница бяла,
щом от многоцветно дърво си висяла
и под натежалите клони,Русланчо си пяла,
та оклепана сияе снагата ти цяла...
-
"та оклепана сияе снагата ти цяла..."
Това не е вярно, не се изпоцапах...
Само се люшках като кърпичка бяла...
При всяка проява на залитане /вятър?!/...
[lol]
-
При всяка проява на залитане/вятър?!/
дръж земята под око,
стълбата си често проверявай -
долу чака те горко...
[lol]
-
"Долу чака те горко..."
Тъй плашат грешните с Ада...
А те отговарят "И к'во?!...
Сега да си дам ли награда?"...
[lol]
-
Сега да си дам ли награда
и кревата пред монитора да пожелая...
Мнее,туй едва ли ще ми донесе наслада,
щом си тука,за друго не мечтая...
:p
-
Само да подремнеш си за малко...
Знам те, че обичаш да лежиш...
И промяната за времето е жалка...
Отвикна с мене будно да стоиш...
:)
-
отвикна с мене будно да стоиш,
а аз отвикнах даже да го искам...
така че по-добре да си вървиш,
защото те отвикнах без да искам...
-
[sad3] [hapiness]
Няма и да подозираш,че си още тук,
който да почука,той място не намира.
Сърцето не признава и не иса друг.
Любовта ми първа,не иска да умира...
-
отвикна с мене будно да стоиш,
а аз отвикнах даже да го искам...
така че по-добре да си вървиш,
защото те отвикнах без да искам...
Привет!
Пообърках малко...
Защото те отвикнах,без да искам,
да бъдеш и да си до мен.
Сега сама си палци стискам.
Дали ще дойдеш някой ден...
-
Дали ще дойдеш някой ден...
Дали ще галиш пак косите,
от които беше някак удивен
как черни са, като очите...
:)
-
Как черни са, като очите...
На бездна дните ми без теб...
И всички нощи са ми сиви...
С полъх на арктичен лед...
-
С полъх на арктичен лед...
усещам твоите ласки тъй студени...
И от болката един букет...
сякаш ми даряват твоите думи....
-
Сякаш ми даряват твоите думи...
Някаква надежда да те чакам...
Докато скиташ обгорени друми...
Докато цял живот протакам...
-
Докато цял живот протакам,той ще мине,
а после ще замине-без да остави даже и следи.
Ще каже много-като поредна буря ще премине-
тъй див,а всъщност само ще мълчи...
-
Тъй див, а всъщност само ще мълчи...
Характерът ти е така двуличен...
Изпаря всичките сълзи...
А скимтежът му е на чуваемост отличен...
-
А скимтежът му е на чуваемост отличен,
дори и да не искаш-ще го чуя-
не плачи.
Аз знам ,че искаш само да си безразличен-
тъй късно е...
Оставаш сам!Но не тъжи....
-
Оставаш сам! Но не тъжи...
Някога по тебе ще завлача...
Краката си и твоите следи...
Ще превърна в две линии без крачки...
-
Ще превърна в две линии без крачки,
нозете ти-така,да се помъчиш...
Да спреш с игрите си-закачки,
тогава обич най-накрая ще получиш....
-
...тогава обич най - накрая ще получиш...
Ах, нима... дали душата си ще я запазя,
че на любовта му тогава да мога да се радвам...
На думи, може би... но реалността е друга.
За да получиш май трябва малко да дадеш...
А аз не дадох... нищо и на никой...
В лъжа се криех, аз някой все викаше: "Трябва да спреш!"
Да спра... какво? Да обичам... но кого?
Не, няма смисъл, любовта е няма вече.
Всичко е отглас от някогашни смешни мечти.
Ние хората прогонихме я далече
и сега само спомена крепи едни подивели сълзи...
Късно е обич да давам, късно е да я получавам..
Обичах, да. Но беше някога... отдавна...
Съзнанието си започнала съм да изкривявам...
Късно е, няма любов! Кой каза, че следите й бил мярнал?
-
Късно е, няма любов! Кой каза, че следите й бил мярнал?
Късно е да вярвам на хорските мълви...
Късно е и обичта изчезна.
Късно е, няма любов! Кой каза, че следите й бил мярнал?
Късно е, защо безцеремонно лъжеш ти...
Късно е, омразата обсебва.
Късно е, няма любов! Кой каза, че следите й бил мярнал?
Късно е, недей, късно за надежди...
Късно е, напреде да погледна.
-
Късно е, напреде да погледна.
Късно е.За утеха сърцето ми копнее.
Но винаги ще помня целувката последна.
Споменът в мен не ще избледнее ...
-
Споменът в мен не ще избледнее...
Ти болест си оставяща следи...
И твоята особа пред други ще бледнее...
Ала винаги ще помня моето преди...
И нещо в мене тогава ще беснее...
Че имал си и още имаш моите мисли...
[you broke my heart]
-
Че имал си и още имаш моите мисли...
Това е факт неоспорим...
Но едно е сигурно - недей си мисли...
Колко си непобедим...
-
Колко си непобедим...
В очите с ярост гледаш...
Като скала си,покрай нея с дим...
И всички други просто мачкаш...
Ти мислиш, че си несравним...
Да силен си, със сила парадираш,
но аз те знам, изтривам този грим...
И в един от всички се превръщаш...
Ала защо с омразата всичко правиш ти,
човека в себе си така погубваш ...
-
Човека в себе си така погубваш...
А иначе го пренамираш...
Застани в средата на безумието...
И своя личност ще си имаш...
-
И своя личност ще си имаш...
Без да се самозалъгваш...
На какво държиш, какво обичаш...
-
На какво държиш, какво обичаш...?
Търся отговор на този въпрос...
Просто мълчиш.Дори не се вричаш.
Дали ще намерим един към друг мост?
-
Дали ще намерим един към друг мост?
Дали по старите стъпки на зад ще вървим,
за да намерим пак старата страст...
Дали след всичко пак ще се провалим...?
-
Дали след всичко пак ще се провалим...?
И ще паднем ... и ще се счупят крилете...?
Дали пак със самотата си ще спим
и безпосочни ще тичат отново нозете...
-
И безпосочни ще тичат отново нозете...
Когато си тръгнеш далеч, някъде там...
И безсмисълено ще звучът думите...
Когато викам след теб, че си сам...
-
Когато викам след теб, че си сам...
Нима пак до край ще отричаш?
Аз единствена те чаках там...
А ти не призна,че ме обичаш...
-
А ти не призна че ме обичаш
И че сутрин рано за здраве тичаш
И аз обичам разни работи, но си признавам
Мастика с мента примерно аз обожавам!
-
Мастика с мента,примерно аз обожавам,
но само във съня дълбок,
а когато се събуждам осъзнавам -
на други грехове съм дал оброк.
-
На други грехове съм дал оброк.
Обещание вечно.Грешница съм свята.
Давя се в сивата мъгла... в оня смог.
И не чувствам нищо друго,освен тъгата...
-
И не чувствам нищо друго,освен тъгата...
Не виждам друг по пътя-само теб...
Прегръщам с тежки длани самотата,
целувам нежно...само че подлец...
-
Целувам нежно...само че подлец...
А не този,който искам да бъдеш.
Но без теб в живота ми няма живец.
Само ти можеш мечтата ми да сбъднеш.
-
Само ти можеш мечтата ми да сбъднеш,
само ти-макар такъв,нехаещ.
Със заледена страст ела да ме прегърнеш,
дори студен,на обич пак ухаеш....
-
Дори студен,на обич пак ухаеш....
Дори студен...Дори и да отичаш-
аз знам,че само мен желаеш...
Аз знам,че само мен обичаш.
-
Аз знам,че само мен обичаш,
дори когато си отблъскващо жесток!
Аз знам,че искаш тайните ми да събличаш...
Ела,вземи ме!Аз не съм порок!
-
Ела,вземи ме!Аз не съм порок!
Аз съм просто сладкия ти грях.
Светът е толкова жесток,
но щом те имам не ме е страх!
-
но щом те имам не ме е страх!
Щом те усещам всеки ден...
В света ми няма да е мрак...
Аз знам завинаги,че си до мен!
-
Аз знам завинаги,че си до мен!
Аз знам,че ти си света ми.
Моята светла нощ и слънчев ден...
Ти си този,който стопли дъха ми.
-
Ти си този, който стопли дъха ми...
Макар на чувства и разум да не е разминало...
Изненади направи, усмихна деня ми...
Лаконичност, досада... ще бъдат ли минало?!...
:)
-
Лаконичност,досада...ще бъдат ли минало,
ще спра ли в настоящето пети,
а идното не е ли веч погинало?
Отговорът пак си ти...
-
Отговорът пак си ти...
Търся ли го или чакам...
Странно е, не мислиш ли...
Друго ми се струва някога...
-
Друго ми се струва някога,
когато с думи се отдалечаваш,
да,друго е понякога,
кога въпроси за въпрос получаваш...
-
Кога въпроси за въпрос получаваш...
Тогава сам отговори...
И отговорите ще се покажат...
А може би и туй греши...
-
А може би и туй греши,
което ти сърце подсказва
и правдиво ще е другия да реши
дали след грях неназован ще те наказва...
-
[oops]
Дали след грях неназован ще те наказва...
Или пък ще усещаш сал остатъчност...
Другият по кожата намазва...
Търпение, но не е достатъчно...
-
Търпение,но не достатъчно
полага всяка монахиня,
ако се наложи със противозачатъчно
да се прави на богиня...
[oops]
-
[oops] [lol] [lol] [lol]
Да се прави на богиня...
Не смее моята душа...
Защото граници си има...
А е твърде близко до ръба...
-
А е твърде близко до ръба...
Любовта е тъй порочна...
Щом мълчат наш'те сетива.
Ще свърши всичко,
тъй както започна...
-
Ще свърши всичко , тъй както започна ...
С огън буен , а след него - жарава ...
И целувката във миналото сочна ...
за напреде да горчи остава ...
-
За напреде да горчи остава ...
Спомен за нещо истинско,красиво...
Помни,никога не ще забравя-
сърцето ми с тебе бе щастливо...
-
Сърцето ми с тебе бе щастливо ...
Танцуваше неспирно то ...
Ала беше крехко и чупливо ...
Погуби го ... Защо ?
-
Погуби го ... Защо ?
Погуби сърцето.
Какво се случи с нас?Какво?
Днес пак празни са ръцете...
-
Днес пак празни са ръцете ...
Сърцето сковано е от лед ...
Целите във рани са нозете ...
и продължават да бягат от теб ...
-
И продължават да бягат от теб ...
макар и боси ... и раздрани ...
Защото ти си просто кубче лед,
от което ще замръзне кръвта ми...
-
от което ще замръзне кръвта ми,
от което ще спре сърцето да бие -
жестокият разказ за участта ни,
само той ще ме кара от теб да се крия...
-
Само той ще ме кара от теб да се крия...
Онзи вглъбен в душите ни страх...
Че лаконичност над мене си трия...
А в теб се разстила време на прах...
-
А в теб се разстила време на прах
и пространството огъва се в дъги безмерни,
кажи ми как да те стигна,когато обещах
да скрия думите си в сенки черни?...
-
Да скрия думите си в сенки черни?...
Ти ли поиска, аз ли го сторих...
Всичките мисли остават ли верни...
Или и тях в скритост притворих...
-
Или и тях в скритост притворих,
онези сънища,полумечти,
с които ден и нощ се борих,
обичта,когато ми прости...
-
Обичта, когато ми прости...
Се усмихна и запя...
Серенада ти ми подари...
А след нея... Тишина...
-
А след нея...Тишина,
плътна,въздесъща...зла,
връхлитаща като слана,
дори без тихия шепот "ела"...
-
Дори без тихия шепот "ела"...
Аз ще те търся във звуците...
И някога, в по-други времена...
Ще разказвам, за Поета, на внуците...
-
Ще разказвам за "поета" на внуците,
ще им разказвам за далечната поетеса
и как за нея подчиних във серенада звуците,
как не идва утрото,ез нейната намеса...
-
Как не идва утрото, без нейната намеса...
Не приемам за начало на деня...
Напоследък липса аз на песен...
Без музика няма и зора...
:p
-
Без музика няма и зора,
няма форма и без тренажор,
ала усмивка най-добра,
не се получава,знай,бе ухажор...
:p
-
Не се получава, знай, без ухажор...
Целувка, изтърсвана вяло...
И смях, пък и гъдел, като танцьор...
Пристъпващ полека направо...
-
Пристъпващ полека направо,
към теб понасям се във грация,
без да бъркам дясно с ляво,
да,заслужавам,мисля,адмирация...
-
Да, заслужавам, мисля, адмирация...
За свойта бодра излагация...
На всяка крачка - опозиция...
Ще ти трябва май полиция...
[lol]
-
[lol]
Ще ти трябва май полиция
от мойте рими за закрила,
защото твойта върла опозоция
превръща се във моя сила...
-
Превръща се във моя сила...
Твоето предупреждение...
От него следва, че съм имала...
Усеха да те въведа във изкушение...
:p
-
Успеха да те въведа във изкушение,
няма аз да отпразнувам,
защото веч сънувам,
греховното ти поведение...
[lol]
-
Греховното ти поведение...
До голяма степен не познавам...
Но съм сигурна, че си с умения...
Няма тук да разяснявам...
[lol]
-
Няма тук да разяснявам
колко някой е схватлив,
тук безспир ще пояснявам -
заради тебе е светът красив...
-
Заради тебе е светът красив...
Твоят свят... защото съм далече...
И езикът ми бодлив...
До теб не ляга всяка вечер...
:p
-
До теб не ляга всяка вечер
сянката на моите мечти,
само вятърът далечен,
довява листи и звезди...
-
Довява листи и звезди...
Твоят дъх мечтателен...
И, зная, покоряваш ти...
Върхове в съня си съдържателен...
-
Върхове в съня си съдържателен
прескачам и достигам небеса,
и летя във небесата - невнимателен,
и търся те във капчици роса...
-
И търся те във капчици роса...
Сетне ги събирам в чаша...
Усмихвам се за миг така...
И утолявам събралата се жажда...
-
И утолявам събралата се жажда,
с спомени и мека тишина,
във която винаги се раждат
въжделения от топла пелена...
-
Въжделения от топла пелена...
Завиват ми очите и се виждам...
Като история една...
От нея спомени се нижат...
-
От нея спомени се нижат -
пъстрата след дъжд дъга,
и за тях се пеперуди грижат,
за да станат пак "сега"...
-
За да станат пак "сега"...
Всичките изпуснати копнежи...
Имат нужда от ръка...
Да ги подхване леко, нежно...
-
Да ги подхване леко,нежно,
някой с майсторска ръка,
семената имат нужда,
за да станат дървеса...
-
За да станат дървеса...
Трябва почва, що обича...
Да ражда чудеса...
Напук на злобността на бича...
-
Напук на злобността на бича,
робът в себе си мечти таи,
копнежи във които си сърце облича,
въжделения,от които не боли....
-
Въжделения, от които не боли...
Крие всеки за утеха...
На своите ранени дни...
В нощи без покривна дреха...
-
В нощи без покривна дреха
на лунните лъчи се остави,
звезди отдавна твоя дъх поеха
и сега във мене той гори...
-
И сега във мене той гори...
Всяка клетка в пламък пламва...
И гасне рано призори...
Плачът със глъч отпаднал...
-
Плачът със глъч отпаднал
отрекох и презрях,
ако се намеря на земята паднал,
ще знам - за миг поне живях...
-
Ще знам - за миг поне живях...
Стига да я зърна пак...
Мигът ни - вечност, цяла в прах...
Вечността ни - миг, в кръвта ни рак...
-
Вечността ни - миг,в кръвта ни рак,
може би неизбежност и страдание,
но ако след болката разцъфе пак,
ще бъде същото,неизменимото - желание...
-
Ще бъде същото, неизменимото - желание...
Което ще ме тегли и отблъсква...
Към нейното, най-обично внимание...
Нуждата духовна е плътска...
-
Нуждата духовна е плътска тогава,
когато принципите са преиначени,
когато нищо зад усмивката не остава,
когато хората от себе си са уморени...
-
Когато хората от себе си са уморени...
Спират да търсят сърдечно...
И живеят добре променени...
От себе си, страшно, далечно...
-
От себе си страшно далечно,
сякаш изводите свои държа,
докога така,не искам да е вечно,
но страх ме е да не сгреша...
-
Но страх ме е да не сгреша...
Че болката ще бъде поделена...
Между не една душа...
Тежи истината откровена...
-
Тежи истината откровена,
тежат преглътнатите думи,
какво остава за мечтата неродена,
освен във тишина да се изгуби?...
-
Освен във тишина да се изгуби...
Освен да се покрие от деня...
Няма избор моята заблуда...
Тя не е тиха, но мълчи сега...
-
Тя не е тиха,но мълчи сега,
кротка,търпелива,притаена,
със скрита в сянката снага -
надеждата в илюзии подредена...
-
Надеждата, в илюзии подредена...
Търси миг да се покаже...
Да разхвърля сдържаното поведение...
И за себе си разбрано да разкаже...
-
И за себе си разбрано да разкаже
може всеки златоструен лъч,
ако съумее зад облака да се покаже
и да се пребори с чуждия злъч...
-
И да се пребори с чуждата злъч...
Няма да посее капчица даже...
Тихият пролетен дъжд...
Той просто иска на тебе да каже...
-
Той просто иска на тебе да каже,
че обича те кат птичия летеж,
ала се страхува май да го покаже,
онзи глуповат младеж...
-
Онзи глуповат младеж ...
Във ръката със букет цветя ...
Крачи той през тънък скреж ...
И върви към любовта ...
-
И върви към любовта... Не спирай!
Лудост е, но вярвай! Не умирай...
Едничкото, което жив те пази,
е каквото сам успееш да запазиш...
Не знам.. Дали съм го разбрала?
Не станах ли търговец на фалшива вяра..?
Уча другите на някакви неща,
в които вече не намирам светлина.
Все по-малко на себе си приличам.
Губя вяра. Забравих да обичам.
Някога могла ли съм изобщо...
-
Някога могла ли съм изобщо...
да те обичам... ти си тръгвай.
За мен остава тишината...
в която да реша дали...
съм аз виновна...
от мене, че си тръгваш ти.
-
От мене, че си тръгваш ти...
Гордо няма да поплача...
Но всяка нощ, та до зори...
Звездите в мене ще окапват...
-
Звездите в мене ще окапват
Луната свят й се зави
Че съм се наял със чесън
и наоколо смърдиии, смърдииии
:)
-
стига де [lol]
И наоколо смърдиии, смърдииии...
Противогазът не помага...
Иди се вече изкъпи...
Ще жертвам даже свойта баня...
-
Ще жертвам даже свойта баня
ще я превърна аз във склад
Картофи, пъпеши и дини
Ще стана продавач богат!
-
[lol]
Ще стана продавач богат ...
Макар със ниската цена ...
За любов,късмет и здраве
дай целувчица една ...
-
Дай целувчица една...
Нищо, че ти е последна...
Ще ти върна във замяна...
Две, които да беседват...
-
Две, които да беседват...
в слънчевата стая сгушени в едно
Нежничко да се поглеждат,
в тихичка омая,питайки ''защо?''...
-
В тихичка омая,питайки ''защо?'...
до теб стоях тиха и смирена...
Не останаха сили да шептя.
Но не се признавам за победена.
-
Но не се признавам за победена...
Войната е още далече...
Битката беше за тебе...
Стига давах ти вече...
-
Стига давах ти вече със сърце запазено,
думи,речи и слова,
това,що трябва,бе на тебе казано,
останалото е съдба...
-
Останалото е съдба...
Късчета очакване...
Споени с времена...
Неми за проплакване...
-
Неми за проплакване,зоват очите,
глухи пък остават си словата,
един след друг се нижат дните,
една и съща е мечтата...
-
Една и съща е мечтата...
Никога докрай разкрита...
А пък горе - в небеса...
Танцуват всичките ти стихове...
-
Танцуват всичките ти стихове
като сенки под луна сребриста,
а моите копнежи пак притихнали,
рисуват откровения по листа...
-
Рисуват откровения по листа...
Поетите, обичайки света...
С души неограничено чисти...
Познах те... ти ли си това?...
-
Познах те...ти ли си това?
Ти ли в пазвата си криеш
хиляди неискани,нечувани слова,
ти ли жар от сънищата пиеш?...
-
Ти ли жар от сънищата пиеш?...
И танцуваш по вода...
Цялата магия ли ми взимаш...
Смили се... хапе обичта...
-
Смили се... хапе обичта...
С остри зъби костите оглозгва.
По дяволите,нежността...
Всяко сетиво в мен жигосва.
-
Всяко сетиво във мен жигосва
като запалена във пещ коприна
но дамга на един не оставя,
само на двамина...
-
Само на двамина е познато...
Цялото време на света...
В което държи се ръката...
От друга... топла ръка...
-
От друга... топла ръка...
стопли се сърцето.
И в чуждата душа
намери то утеха.
-
Намери то утеха,
чувството от облаци родено,
скали крилата му отнеха,
но бе в небето потопено...
-
Но бе в небето потопено...
Слънцето, а пък вълната...
Във морето бе родена...
Хоризонтът сложил бе чертата...
-
Хоризонтът сложил бе чертата...
Дойде началото на края.
Болят толкова ужасно сетивта...
А ти къде си аз не зная.
-
А ти къде си,аз не зная,
аз къде пък се намирам,
как да хвана двата края...
да живея или да умирам?...
-
Да живея или да умирам?...
Казвай бързо, няма време...
Полунощ след малко си те взима...
Изоставя тука мене...
-
Изоставя тука мене
будния живот,
клепачи вече дремят,
дърпам пак хомот...
-
А бистричка водица
обичам аз да пия,
но знам,след таз игрица,
ще обърнеш ти ракия...
-
[oops]
Ще обърнеш ти ракия...
Във вино, после в сок...
От бъркоч ще се напием...
И после скок-подскок...
-
И после скок-подскок - бегом до магазина,
да си купя вафлички "кокоска",
а на касата зад малката витрина,
обслужва всички Дългокоска.
:p
-
Обслужва всички Дългокоска...
За нахалните - шамари...
Сетне и' започват постите...
Шефката ще я попари...
-
Шефката ще я попари
Ще се опита тя поне
Най-много да я натовари
И шамар да отнесе
-
И шамар да отнесе,
затуй,че само е обичала...
И кой я Бог така прокле-
цял живот на призраци се вричала...
-
Цял живот на призраци се вричала...
Една клета и раздрана душа.
Какъв е смисъла,че е обичала,
щом винаги болка й носи това?!
-
Щом винаги болка й носи това,
тогава нека стане монахиня,
защото шарката на любовта
не е като небето синя...
-
Не е като небето синя...
Моята рисунка...
Но сърцето съм вградила...
Черно-бяла спънка...
-
Черно-бяла спънка във сърцето ти мъждука
и вдига сякаш отбранителна стена,
може би събрала си горчивина,поука
и криеш се сега в мъглива пелена...
-
И криеш се сега в мъглива пелена...
В сянката ми сякаш се спотайваш...
А как да те помоля, не прави това...
Страшното владее, ако го оставиш...
-
Страшното владее,ако го оставиш,
а няма време тук за страх,
невъзможно е от огъня да се избавиш...
изгубих,намерих,избрах...
-
Изгубих, намерих, избрах...
Всичко се случва в живота...
И как изненадващо, как...
Става бързо, дори с неохота...
-
Става бързо,дори с неохота,
промяната,разбиваща реда,
звучи след миг различна нота -
понякога сполука,понякога беда...
-
Понякога сполука, понякога беда...
Като огън и лед се редуват...
Огнени езици, топящи леда...
Ледени висулки жарава целуват...
-
Ледени висулки жарава целуват
и ражда се моментно сияние,
в което,затворени танцуват
възторг и разочарование...
-
Възторг и разочарование...
Вървят ръка за ръка...
Едно такова упование...
Би усмихнало света...
-
Би усмихнало света,
ако всяка весела бъбривка,
закачи на своята уста,
твойта слънчева усмивка...
-
Твойта слънчева усмивка...
Грее даже и в съня...
Сигурна съм, че я има...
Защото нощем аз не спя...
[lol]
-
Защото нощем аз не спя...тъй леко,
затуй не съумяват мен да ме събудят
разни шумове от близо и далеко,
в моето безветрие те се губят...
[lol]
-
В моето безветрие те се губят...
Онези всички часове...
Когато се въртя /пак будна/...
И мисля си за теб... о, Богове...
[lol]
-
И мисля си за теб...о,Богове,
и ден,и нощ и за миг не съжалявам,
усмивки ти изпращам по всички ветрове
и радвам се,че те познавам...
-
И радвам се, че те познавам...
Кат дете на захарен памук...
А той се бързичко смалява...
И чезне с бързичкото ПУК!...
-
И чезне с бързичкото пук
сътвореният от дъвката балон
и лепка после целия сюртук
и ще ти се да бе бонбон.
[oops]
-
И ще ти се да бе бонбон...
Локумът, дето го разтягаш...
Той е вече не кило, а тон...
За Гинес можеш да го впрягаш...
[lol]
-
[lol]
За Гинес можеш да го впрягаш
този твой неземен чар,
и дори когато мислиш си,че се излагаш,
можеш да омаеш даже цар...
-
Можеш да омаеш даже цар...
Със забавните си хрумки...
А идеш ли във някой бар...
Ще имаш повод за раздумки...
-
Ще имаш повод за раздумки,
ако стоката случайно сгафиш
и объркаш вафлите с локумки,
с разни хора после ще си лафиш.
[lol]
-
ах, тииииииии [lol]
С разни хора после ще си лафиш...
И всички ще са ти в главата...
Като групировка, мафии...
Не спреш ли ти да пипаш ми рогата...
-
Не спреш ли ти да пипаш ми рогата,
ще стане тук недоразумение,
знам,че чифт и ти си имаш на главата,
готов за върло стълкновение...
-
Готов за върло стълкновение...
Понякога изглеждаш...
Изпълнен с нежно вдъхновение...
Изплиташ мрежи с прежда...
-
Изплиташ мрежи с прежда...
и в тях сърцето ми оплете.
Туй съдбата ми отрежда-
да увехна като мъртво цвете...
-
Да увехна като мъртво цвете...
Е добра алтернатива...
Вече ми е твърде жега...
Времето ми май извира...
-
Времето ми май извира...
А моята душа
за миг дори не спира
И търси те сама.
-
И търси те сама...
Реката на надеждата...
Повярвах, че това...
Прегръщане е вечното...
-
Прегръщане е вечното
Това звучи бая добре
Добре че вечното не е "повръщане"
Че нямаше да се живей!
[lol] [lol] [lol]
-
Че нямаше да се живей!...
Ако беше ти по-мирен...
Римата ти е плебей...
А смехът на него - доста силен...
-
А смехът на него - доста силен...
Този смях зловещ е.Тръпки ме побиват.
Без теб светът ми бе подреден и мирен.
Ала днес сетивата покой не намират.
-
Ала днес сетивата покой не намират ...
Търсят теб в непрогледна мъгла ...
Бързат , трепкат и препират ...
Да те измъкнат от тази тъма ...
-
Да те измъкнат от тази тъма
ръцете ми нивга не успяха.
Толкоз силна беше любовта,
ала днес сърцето за сбогом ти маха.
-
Ала днес сърцето за сбогом ти маха ...
А преди те викаше "Ела !"
И в огъня на любовта горяха ...
Нашите млади тела ...
-
Нашите млади тела...
След време ще остареят...
И тогава с бяла глава...
В очите ти ще заживея...
-
В очите ти ще заживея като плам,
като мъничка искрица.
И завинаги ще остана там,
забола се в сърцето като карфица.
-
Забола се в сърцето като карфица
Там, точно в лявата цица
боли, но на кой ли му пука
Мързи ме да хвърлям боклука
-
Мързи ме да хвърлям боклука,
Върви си сам, остави ме сама,
И моля те вземи си вече поука,
Не съществува вечна измама.
Съжалявам, за следващата,
Единствена, твоя, любима.
Ще съжелява, наивницата
и тя за това, че следваща има.
-
И тя за това, че следваща има...
Ще бъде превърната в капка печал...
Направо в ръцете ти ще изстине...
Преди да усетиш, ще стане метал...
-
Преди да усетиш, ще стане метал
Ще слуша Металика той
Ще свири във група, ще пие ракия
На чалгари ще скача на бой
Така че не се притеснявай за него
Момчето ти е от сой
Правилната музика щом днес избира
Ще стане от него герои!
-
защо ли момчетата покрай мен не се ориентират към метъла [lol]
Ще стане от него герои!...
Храбрият оловен войник...
Не умее да свири отбой...
Мечтае да бъде велик...
-
Мечтае да бъде велик
Да стане той воин прочут
Но пак си остана терлик
Със поглед като на мамут
-
Със поглед като на мамут...
Тежко гледа ме съдбата...
И кълне със глас нечут...
Пътя мой на стъпалата...
-
Пътя мой на стъпалата
мраморни не свършва,
нека горе да ме чака Сатаната,
от това не ще се аз прекърша.
-
От това не ще се аз прекърша...
Някой ми каза, често плачат жените...
Затова ще привикна, към тебе ще тръгна...
И ще те имам /почти/ във очите...
-
И ще те имам във очите,
без думи като "може би" и "почти",
защото,дори прекършени да са мечтите,
мигът не спира да лети!...
-
Мигът не спира да лети!...
А аз го сграбчвам с две ръце
и тегля го назаде да върви...
Ала въобще да се поспре не ще.
Мигът не спира да лети!...
Ах, как желая той да спре.
В него можех се преди,
самата вечност да се побере.
-
Самата вечност ще се побере
в очите ти, във малкото юмруче,
във тези двете мънички ръце,
с който ти, живот мой, учиш
да бъдеш силен, да пораснеш смел,
да бъдеш моето момче голямо...
Но след години, пътя си поел,
нали ще казваш още „мамо”?
-
нали ще казваш още „мамо”?
нали ще казваш още "мамо"?
нали сте много близки уж със мама?
а криеш всичко ти от нея, лъжеш постоянно?
не те ли хвана поне малко срама?
обичаш я, а истината криеш винаги - звучи ми странно...
нали обичате мъжа със спортен дух?
лудак да бъде, с приключенски нюх...
краката ти омекват, той за теб е страст!
не спираш да ломотиш за този приключески дух!
$@%! (цензура)?! А защо не мърдаш ти дори от вас?
(хихи)
-
А защо не мърдаш ти дори от вас?...
Мислиш, че навън е страшно?!...
Тогава стой си в твоя свят...
Докато до крайност не прашаса...
-
Докато до крайност не прашаса...
сърцето мое за тебе ще тъпти,
ще се лута изгубено в мрака,
и твойто име ще шепне до зори...
-
И твойто име ще шепне до зори
всички живо и всичко до края.
Ти си скрит във онези лъчи,
от които светът е направен.
-
От които светът е направен...
От тях ще се срине и знай...
Началото винаги бавно...
Но сигурно води до край...
-
Но сигурно води към край,
сигурно тази любов ще ни срине...
А ти обещаваше рай,
сатенени мисли в коприна...
-
Сатенени мисли в коприна...
Поредният изстрадан сън...
А аз съм просто капка минало...
Или пък и това не съм...
-
Или пък и това не съм...
Мислите в главата ми се бутат...
Всичко сякаш ми е сън...
Без път сърцето ми се лута...
-
Без път сърцето ми се лута...
А пътеки колкото си щеш...
Разликата е в достъпното...
В една по-рано ще ме спреш...
-
В една по-рано ще ме спреш -
улица самотна,плуваща в мъгла,-
за да ми кажеш...да ме отречеш,
за последно,свивайки крила...
-
За последно, свивайки крила...
В очите ще погледна на онези...
Които са живяли с мисълта...
Че заслужавам някакви копнежи...
-
Че заслужавам някакви копнежи,
себе си не заблуждавам,
търся сал коси най-нежни,
на които рози да поставям...
-
На които рози да поставям...
Ще открия стъпала...
За да може, щом пропадат...
Да се унасят в аромат...
-
Да се унасят в аромат
на липа и трепетлика,
обичат всички в тоя свят,
защото е усмивката велика...
-
Защото е усмивката велика...
Аз пред нея се прекланям...
И косите си разплитам...
Постеля с тях ще и' направя...
-
Постеля с тях ще й направя,
с моите избистрени илюзии,
на резбован трон ще я поставя,
сетне ще си тръгна...
-
Сетне ще си тръгна... Ще се връщам...
И в очите ти дали ще се позная...
До последното несбъднато прегръщане...
А след него... да се видя няма...
-
А след него...да се видя няма,
защото сал сънят е отражение,
светът събуден е една измама,
истината е в него е брожение...
-
Истината е в него брожение...
Народът не умее да се пази...
Всеки дърпа свойто поражение...
И накрая... трупове-души талази...
-
И накрая...трупове - души талази,
а далеч е още човешкия Армагедон,
защо тогава всеки с всекиго се мрази,
къде угаснаха звездите,къде изчезна Купидон?...
-
Къде угаснаха звездите...
Къде изчезна Купидон?...
На рамената ми са свити...
Всички книги - том след том...
И се чудя, и не виждам...
Никъде край мен корици...
А не искам да ги губя...
Непредпазените са стотици...
-
Непредпазените са стотици,
хиляди,милиони...и отвъд -
крехки,мимолетни...като птици,
надежди от илюзии и от плът...
-
Надежди от илюзии и от плът...
До мене се една друга пак кълват...
Останките им неизбежно литват...
И засрамени от себе си отвикват...
-
И засрамени от себе си отвикват
ръцете да те предгъщат.
За прошка те трябва да молят,
ала после пак ще сгрешат.
Те търсят друг да обичат,
търсят да наричат
някой друг единственият,
те в грях живеят...
-
Те в грях живеят... нашите несбъдвания...
Дотегна ми от мислите без акт...
И за всичко себе си захвърлям...
Виновна съм... но бездействам пак...
-
Виновна съм...
но бездействам пак...
за прошка да моля трябва сега.
На колене съм...
в богове вричам се аз...
И моля за милост теб, моя тъга!
-
И моля за милост теб, моя тъга!...
Недей го отблъсква, недей го зарича...
Той просто ме търси в капка една...
И да ме открие до смърт аз ще искам...
-
И да ме открие до смърт аз ще искам...
Но ще се крия зад сивия дим,
от прищявката на Любовта да обичам.
Не искам да чувам думите им,
упреци, за това че Един- него наричам...
Сама ще се грижа за себе си!
-
Сама ще се грижа за себе си!
Пак сама ще се браня от теб!
После взела в ръце страховете си,
ще си тръгна по пътя от лед.
-
Ще си тръгна по пътя от лед.
Ще оставям искри от сърцето си,
да го разтопят, за да не се върна на зад.
Ще те избия от мислите си,
ще намеря изход, от измамния свят,
ще продам мечтите, за да забравя миналото си.
-
Ще продам мечтите, за да забравя миналото си.
Ще изтъргувам душата за пет златни гроша.
Ще погреба надеждите ...онези загиналите.
Глава на чуждо рамо аз ще положа...
-
глава на чуждо рамо аз ще положа,
най-после ще потърся споделеност,
себе си чиста и преродена ще предложа -
ще се впусна в красивата неопределеност...
-
Ще се впусна в красивата неопределеност.
В красивия свят на шарените краски.
Днес в себе си открих онази смелост.
И свалих пред теб всички свои маски.
-
И свалих пред теб всики свои маски ...
И завесата с ръка отдръпнах ...
И с всички мои нежни ласки ...
Твоите страхове откъснах ...
-
Твоите страхове откъснах ...
като плевел измежду цветята.
Фрагментите от сърцето си разпръснах.
Прогоних надалеч мъглата...
-
Прогоних надалеч мъглата...
Слънце светна и ме сгря...
Само кътчето ти от душата...
Да стопли никак не успя...
-
Да стопли никак не успя...
Дори не светна слабата надежда.
Да ме докоснеш даже не можа,
с лъжите си достатъчно подвежда.
-
С лъжите си достатъчно подвежда...
Онези, що не вярват на слова...
Явно, че изглеждам аз невежа...
Но мен да повлечеш, не, не можа...
-
Но мен да повлечеш, не, не можа...
Не ме подмамиха прекрасните очи .
Не ми въздейства никак и гласа.
Сърцето ми единствено мълчи.
-
Сърцето ми единствено мълчи...
Гласът му във дъжда танцува...
Нека там за теб се освежи...
Няма съм, но зная, че си струва...
-
Няма съм, но зная, че си стува
да те засипя със думи, да те покрия...
Но няма глас, нямам струни.
Само в очите ми ще ги откриеш.
-
Само в очите ми ще ги откриеш...
Ласките по спомен от тъга...
В тебе съм отдавна скрита...
Сгушена като мечта...
-
Сгушена като мечта...
в тази вечер ще се скрия.
Не мога повече така
като огън да се вия.
-
Като огън да се вия...
В ръцете от стомана...
Няма начин, ще изстина...
Хладината ти е по-голяма...
-
Хладината ти е по-голяма,
от моята е даже по-ранима.
Защо ли лъжем се и двама?
Отдавна с тебе се разминах.
-
Отдавна с тебе се разминах...
Кръстопът зад нас остана...
Аз съм твоята любима...
Невидяна и неизживяна...
-
"Невидяна и неизживяна..."
Повече от мен ли е красива?
Повече ли е желана?
Сигурно. Щом е щастлива...
-
Сигурно. Щом е щастлива...
С мене не си тя прилича...
Напълно контрастна ми, дива...
Тъгата на люспи събличам...
-
Тъгата на люспи събличам.
Твърде дълго на друга се правих.
На нея дори не приличам.
В своите сълзи се удавих.
-
В своите сълзи се удавих...
Превърнах ги в капки на облак...
И заклинание, знай, ти направих...
"Целуни дъжда!"... но не с поглед...
:)
-
"Целуни дъжда!"... но не с поглед...
Не с усмивка след слънцето бягай.
Не мисли, че е рицарски подвиг
да си никой и ничий, отбягнат.
-
Да си никой и ничий, отбягнат...
Тежи ти, а тъй го желаеш...
Пред тебе съм и не побягвам...
Ти стой! Не краят е важен...
-
Ти стой! Не краят е важен...
Важно бе началото.
Животът ми е прокажен,
щом сърцето не е цялото.
-
Щом сърцето не е цялото...
То значи е щастливо...
Споделено ли е тялото...
То остава мъртво живо...
-
То остава мъртво живо...
И не може да обича.
То е някак тъмно сиво
и всичко истинско отрича.
-
И всичко истинско отрича...
Същността ми е ранена...
Чужди образи навлича...
И ще бъде променена...
-
И ще бъде променена...
след като дойде края,
Защото тя е наранена.
Сама не мога да я позная.
-
Сама не мога да я позная.
Ела и помогни.
За нея нищо аз не зная,
Ела и покажи.
Какво е обич, вярност.
Научи ме.
Нужна ли е нежност.
или не!
-
Или не! Не си ми нужен!
Върви си, мой прогнил живот!
От всякъде отритнат и прокуден,
при мене не идвай за подслон!
-
При мене не идвай за подслон!
Не ще помагам на предатели!
Мълчи!Да не чувам нито стон!
За какво са митакива приятели!
Да си тръгват, когато умирам!
Да се връщат, когато се възродя!
Моля те обясни!Не разбирам!
От кого, че съм жива, разбра!
-
От кого,че съм жива разбра?
От къде ме намери отново?
Не искам с тебе!Искам сама!
Макар че е в мене дъждовно...
Макар че очите отдавна изплаках,
за някой измислен,на някой нежив...
Макар че безкрайно го чаках....
Не го намерих,за да е щастлив...
-
Не го намерих, за да е щастлив...
Не го потърсих, знаех, че е с друга...
И че с нея сигурно е по-вежлив...
Не го задържах е мойта клетка...
Отворих мъничката ми врата...
Тогава той избяга, просто излетя...
-
Тогава той избяга, просто излетя...
страха не беше вече част от мене!
А душата - просто онемя!
Тя беше свиканала от болката да стене...
Ала ето - самотата ми я няма вече!
И никога не ще я има!
Остана в миналото ми...далече!
Сега ще бъда майчица - любима!
Като змия,като орлица
ще те пазя в съня спокоен!
Не си принцеса,а кралица!
Слънце си във дъжд пороен!
-
Слънце в дъжд пороен!
Мое слънце!Кой ли те донесе?
Всели в света ми неспокоен,
искрица радост,бяла песен.
Донесе твойте светли сенки,
да ме опазват от дъжда свиреп...
Подслон ми дават в невид'ми стрехи,
спасяват ме от този свят свиреп...
-
Спасяват ме от този свят свиреп
на моя небосвод звездите,
защото в истинските няма теб,
а утеха са мечтите...
-
А утеха са мечтите...
Май че някой тъй ми беше споменал
Че по-красиви са ни дните
когато с тях си ги живял...
Когато без мечти си ходил,
по пътища нелепи,диви висини...
И сам-самичък си избродил,
поляните на сиви мъки ти,
тогава си успял да осъзнаеш,
че хубавото винаги,горчи,
но по-добре със него да живееш,
А не светът да гледаш със откраднати очи.
-
А не светът да гледаш със откраднати очи...
А не да галиш животът през стъкло...
Тогава, какво сърцето ти да стори?
Може би да се събуди като за начало...
А не да вярваш в карамелицирани лъжи...
А не да следваш път, отъпкан вече...
Тогава ума ти как ли ще постъпи?
Може би да се отърве от лъжците...
-
Може би да се отърве от лъжците
зло стана днес сърцето.
По дяволите лъжите!
Гори в пламъци небето.
-
Гори в пламъци небето.
Изгаря с него и старът...
Да порасне някога детето,
което не позна светът...
И да си играем ние с него,
на гоненица за пореден път...
Аз пораснала веднага и то
и пак упорства на инат...
-
И пак упорства на инат
проклетото сърце.
Живот ми без теб е ад.
И пак търся твоите ръце.
-
И пак търся твоите ръце.
и пак в мрака възглавници прегръщам.
Защо не обясни намоето сърце,
че само остава то, когато ме напускаш.
И пак аз търся твоите устни
в чуждите целувки да намеря,
Макар че знам, че няма други,
горчиво-сладки щом ги вкуся...
-
Горчиво-сладки щом ги вкуся
са устните ти нежни.
И когато ме целунеш
аз се давя в копнежи.
-
Аз давя се в копнежи,
в хиляди мечти се къпя,
И във всяка някак ми личи,
че вярвам безрезервно няма...
Душ студен от музика си взимам...
Гласове в мелодията има,
текс и ритъм аз попивам,
сякаш друго няма.
-
Сякаш друго няма.
Сякаш само едно е сърцето ти.
Простих ти черната измяна.
Но трудно бе да хвана пак ръцете ти.
-
Но трудно бе да хвана пак ръцете ти.
Дори за ръкостискане едно,
А знам, че друга вече са прегръщали
и как боли да знаеш само.
И как да се усмихвам, като осъзнавам,
че пуснах те да гониш дим.
Нали от нея трябваше да те спясавам,
а аз те пуснах да вървиш...
-
А аз те пуснах да вървиш...
Защо не тръгна ти тогава?
В сърцето ми така тежиш.
Как в болката да те удавя?
-
Как в болката да те удавя?...
Приятелството няма позволение...
Насреща твоята усмивка е лукава...
Усещам, че ще има поражения...
-
Усещам, че ще има поражения...
усещам загуба от две сърца,
на фронта бият се с другия
без да помнят каузата...
Усещам че ще падат в битка,
усещам как дъхът ще спре.
И какво като усещам сила,
всеки иска да умре....
-
Всеки иска да умре....
Но аз не съм всеки.
Спасение намирам в теб.
Душите ни в едно са слети.
-
Душите ни в едно са слети,
как, за Бога, да ги разделя,
както точно той ги вплете,
а сега не чува как го моля,
да пусне двете ни тела...
-
Да пусне двете ни тела,
онази сянка от съмнение...
Да кажем край, нечакайки мига,
на нежност, мисъл и желание...
И онемели в свойта самота,
изгубени сред незримите неща
ще бъдем туй което никога не сме...
Защото така и любовта не ще я разберем...
-
Защото така и любовта не ще я разберем...
Твърде сложно е всичко.Съгласен си, нали?
На чужди хора сърцата си ще раздадем.
А вътре в гърдите цял един живот ще боли.
-
А вътре в гърдите един живот ще боли.
А в очите ти друг ще умира.
Твърде късно е - много неща промени,
твърде много... Едва ли разбираш...
-
Твърде много... Едва ли разбираш...
трърде много сърцето ревнуваш...
Все къде гледат очите се вглеждаш...
Твърде много на мене ми идваш...
Твърде много... Едва ли разбираш...
твърде много мен разиграваш...
Все откриваш начин да маниполираш...
скришно... Дори ти не разбираш...
-
Скришно... Дори ти не разбираш в съня ти
кога идвам.
До тебе присядам.
Докосвам те.
Слагам мечти до ума ти.
А после в ръката полагам
няколко мисли за мене.
И моля се цялото време
просто за миг да поспре...
-
Просто за миг да поспре...
сърцето ми да обича,
дали е способно...
Просто за миг, за минута дори,
да се почувствам отново свободна...
-
Да се почувствам отново свободна
позволи ми.
И да намеря щастието в живота
помогни ми.
-
Помогни ми... Да те вдигна на крака...
Сърцето ти в ръцете си съм взела...
А ти ме гледаш с стъклена душа...
И събираш капки страх за две раздели...
-
И събираш капки страх за две раздели,
когато вече се усетиш сам,
едната е със миговете някога живели,
а другата - със твоя срам...
-
А другата - със твоя срам...
Бори се и дращи гордостта...
Толкова си, толкова си там...
Че и първата коварност разпиля...
-
Че и първата коварност разпиля,
онази,на която тихичко се довери,
онази истина,окъпала те в светлина,
онази що и мислите с душата ти гори...
-
Онази що и мислите с душата ти гори...
Няма име, има само слава...
Която е преиначена, но и' вярвай ти...
И в копнежи все ще е такава...
-
И в копнежи все ще е такава,
обагрена - "тогава" и "сега",
ще носи само мимолетна слава,
защото винаги ще е дъга...
-
Защото винаги ще е дъга...
Тя винаги ще следва дъждовете,
които мият моята душа
от тежките следи на греховете.
-
От тежките следи на греховете...
Остава път, що лесно те притегля...
Но понечиш ли да си различен...
Затъваш, друг те в миг заменя...
-
Затъваш, друг те в миг заменя...
Ванцаров беше казал по-лирично,
че всички тънем във забрава:
"Какво тук значи някаква си личност?"
-
"Какво тук значи някаква си личност?"...
Напоследък често го повтарят...
Дали туй значи грижа по-различна...
Или просто тъй товар от плещи сваляме?!...
-
Или просто тъй товар от плещи сваляме?!...
Не се ли уморихме злобно да мъстим?
Достатъчно. Да спрем. Един да друг повтаряме,
че нямя как това да си простим.
-
Че няма как това да си простим...
Истина ли е или е бягство...
Толкова си предсказуем и раним...
Заровен в старо, неотминало съвсем богатство...
-
Заровен в старо, неотминало съвсем богатство...
Затворен в скъпата кутийка за бижута...
Животът ни напомня на лудешко бягство,
а двама с теб сме просто луди...
-
А двама с теб сме просто луди...
От онези, дето стискат вечното...
Които са познати със заблудите...
Че надежда има във човечното...
-
Че надежда има във човечното,
прошепна ми старица в малък град.
Не можеш да избягваш вечното,
то шири се по целия ни свят.
-
Че надежда има във човечното...
Дали? То май е отживелица...
Че сега на мода е грешното...
Една дяволска поредица...
А че хора се наричаме,
всеки е забравил... без да мисли
с ръце е прегрънал своя егоизъм...
-
То шири се по целия ни свят...
Онова, що влачи ни живота...
И обръща брата срещу брат...
А борбата прави по-жестока...
-
А борбата прави по-жестока...
Един-единствен изстрел ни пробива.
И заличава всичките утопии.
Една мечта ни простично убива.
-
Една мечта ни простичко убива...
Следваща пак въздига ни душата...
И ей така сме никак живи...
И ей така се бурно мятаме...
-
И ей така се бурно мятаме... живота
ни прави още по-лудишки диви.
Не съм способна, ти не си способен
да бъдем кротки и красиви.
-
Да бъдем кротки и ефирни...
Е блян на обществото...
Анархията ни отива...
Но и също вярваме в доброто...
-
Но също и вярваме в доброто...
Наивници... безумни индивиди...
Противници на обществото?
Или просто дяволски унили...
-
Или просто дяволски унили...
В нас са бурите от вятър...
Ровил с шепата осили...
Дадени от непозната...
-
Дадени от непозната са сините очи,
косите ми от пепел, усмивката ми зов.
В мен до болката ръката й личи,
на нея - непозната-любов.
-
На нея - непозната-любов...
Опитах се молба да хвърля...
Но тогава лисна из ведро...
Дъжд и всичко се извърна...
-
Дъжд и всичко се извърна...
И всичко се извърна с тоя топъл дъжд.
Той вместо мен ще те прегърне
и вместо мен ще ти пошепне, мой копнеж.
-
И вместо мен ще ти пошепне, мой копнеж...
Всичкото, което аз бленувам...
До мене да те зърна, щом поспреш...
Сетне за тъгата да тъгувам...
-
Сетне за тъгата да тъгувам...
Но ти си още тук! Но тук си още ти!
След миг в сълзите си ще плувам.
Но още миг до мене поседи.
-
Но още миг до мене поседи ...
Преди отново да си тръгнеш ...
Още миг живот ми подари ...
Защото може да ме няма
когато ти се върнеш ...
-
Когато ти се върнеш... ще е друго...
Някаква объркана посока...
И в нея ще се губим лудо...
Докато не стигне ни потопът...
-
Докато не стигне ни потопът ...
Докато душата ми е цяла ...
Оставам с теб , макар че някак ...
Твоята е празна ... бяла ...
-
Твоята е празна... бяла...
Мечта на зимен скитник...
Който има одеяло, но...
Търси алкохоли пивки...
-
Търси алкохоли пивки,
когато за секунди ожаднееш
и внимавай с похотливите усмивки,
щом пиянска песничка запееш...
-
[oops]
Щом пиянска песничка запееш ...
И под масата започнеш да се криеш ...
Продължавай все така високо да се смееш ...
Ала спирай ти да пиеш ...
-
Ала спирай ти да пиеш...
Многото отравя...
А от мене хиперболизирано...
Страшно бързо се забравя...
-
Страшно бързо се забравя,
когато светът ти е озверял в студ.
И с поглед вкопчил се във прага,
крадеш по - малко топлина,
носеща единствено своя смут...
Че тя, любовта откраднала е
от твоита нелепа самота...
-
От твойта нелепа самота
страдаме и двамата,нали?
Защо постъпваме така?
И накрая винаги боли...
-
И накрая винаги боли,
и в началото,
и миг преди това...
И всеки смисъл дави се в сълзи,
и всяка радост става на мъгла,
когато забравиш да обичаш.
-
Когато забравиш да обичаш
Събличаш се гол и тичаш
Накъдето ти видят очите
Под на слънцето лъчите
[lol]
-
Под на слънцето лъчите
аз се давя, като във вода...
И в на слънцето очите,
аз потъвам като в бездна...
-
Аз потъвам като в бездна
в морето оцветено от мрак.
Слънцето завинаги изчезна
и тъмнина настана пак.
-
И тъмнина настана пак.
И няма те до мен, сама съм.
И няма кой да ме погледне с поглед драг.
И знам, че няма никога събуждане от този сън...
-
И знам, че няма никога събуждане от този сън...
Вечен сън. Вечна слепота.
Никога не ще изгрее слънцето навън.
И цял живот ще си остана сам сама...
-
И цял живот ще си остана сам сама...
А ти ще ме прследваш, като сянка...
Една мечта, която тяло няма...
Един каприз, без власт, без воля...
И ще ме следваш, вечно, мило мое...
Фантазия в моето съзнание ще си...
И въпреки, че той ще иска всичко твое...
Тялото, ума, спомените и сърцето ми...
-
Тялото, ума, спомените и сърцето ми
вечно ще бъдат под твоя опека.
Ще хванеш ли отново ръцете ми?
Ще бъдеш ли пак моята пътека?
-
Ще бъдеш ли пак моята пътека?
Объркана съм, не знам на къде да вървя...
Ще бъдеш ли пак моя посока?
Компас, добър приятел, подкрепа единствена моя...
Ще бъдеш ли пак моят път?
Безметежно отвеждащ ме в мойте мечти....
Ще бъдеш ли прашният друм?
Който показваше на животът ми на къде да върви....
-
Ти които показваше на живота ми къде да върви,
ти които изискваше да следвам твоята посока,
ти които ме измъчваше без жал
ти-мъничко любов поне да ми бе дал!
как смееш да идваш сега,
как смееш да ме молиш за пршка
не владееш вече моита душа
отивай си ти беше грешка!
-
Отивай си ти беше грешка!
Всеки се учи, когато греши.
Да се греши било човешко.
Но грешката щастието руши.
-
Грешката щтастие руши
ала така са създадени човешките души,
сами да решават
сами да страдат,
да бъдат прокълнати вовеки веков
и да разтварят сърцата си за порив нов!!!
-
"И да разтварят сърцата си за порив нов!!!"...
Трети ред от единадесета повеля...
А в края се пиша "Не е всичко любов...
Винаги от друг, що се споделя!"...
-
Винаги от друг, що се споделя!...
Винаги до там, където сме били.
Единствен ти си в студа постеля.
И само когато си тук спира да боли.
-
И само каогато тук си спира да боли...
првземащ мислите ми-това си ти
когато те няма сърцето е рана
блика и силно кърви-за тебе то мълви!
-
Блика и силно кърви - за тебе то мълви!
Сякаш ума е забравил, но сърцето те помни...
Сякаш душата усеща, а тялото не!
Блика и силно кърви - теб тя зове...
Вика, крещи твоето име,
забравено от очите с хиляси сълзи...
Вика, извиква ръцете,
които тъй нежно прегръщаха ме преди...
-
Които тъй нежно прегръщаха ме преди...
Днес са подобие бледо на ласка...
Защото се давя в зелени очи...
Опасна е тази любяща окраска...
-
Опасна е тази любяща окраска...
Опасно е това безумно обичане.
Сърцето ти защо се стряска?
...та ние толкова много си приличаме.
-
та ние толкова много си приличаме
защо не се обичаме
а само се обричаме
и гняв на душите си навличаме!
-
И гняв на душите си навличаме!...
И в очите си викаме бури...
В ръцете циклони привличаме!...
Но в любовта ни нека тъй бъде!...
-
Но в любовта ни нека тъй бъде!...-
малко щастие и после пак раздяла.
Няма ли мечтата да се сбъдне?-
Да бъдеш тук завинаги.Да бъда цяла.
-
Да бъдеш тук завинаги.Да бъда пак цяла
това е моето единствено желание
да стоплиш душата ми децка и бяла
ала не идваш оставяш ми само страдание.....[/b]
-
Ала не идваш,оставяш ми само страдание,
не казваш защо си отиде...
И тук съм,потънала само в мълчание,
ако съм грешна,те моля: Прости ми!...
-
Ако съм грешна,те моля-прости ми!
Обичам те -това е факт
грешно е ала искам в проторите сини
с тебе да се рея пак!
-
С тебе да се рея пак!
В небето,обградена от мечти...
Над мене вече няма да се спусне мрак,
защото знам-до мен си ти....
-
защото знам до мен си ти...
и винаги ще бъдем двама
обградени с крилати мечти
"Боже каква мелодрама!"..... [shame] [lol] [lol]
-
"Боже,каква мелодрама!" -
Възкликвам отново,сърцето ми думка,
и мисля си,как сложно е в любов да бъдат двама,
гледайки поредната сапунка.
[lol]
-
Гледайки поредната сапунка...
Отварям прозореца с бързо движение...
И скачам, а реплики "влюбени" глъхнат...
Каква свобода, какво нужно спасение...
[inlovee]
-
Каква свобода,какво нужно спасение
е речният вир тъй прохладен,
ала,уви,в градското местоположение,
климатът е гаден...
-
Климатът е гаден и изменчив...
Става все по-еднообразен...
Колко са фрапиращи промените...
Зима, лято, два сезона смазват...
-
Зима,лято,два сезона смазват
и все едно ни лашкат със тояга,
с молитви хората на Господ се подмазват,
ала нищо,нищо не помага...
-
Ала нищо, нищо не помага...
Ти решил си "ще се мре"...
Докат зимната прохлада...
На прага твой не спре...
[lol]
-
На прага твой не спре ли звън...
Промени фасадата и чакай...
Ще цъфне онзи все гол трън...
Ще долети онази бяла чайка...
-
Ще долети онази бяла чайка...
ще донесе със себе си топлината.
Намери ме ... недей се вайка...
Аз те чакам пред вратата...
-
Аз те чакам пред вратата...
Чакам аз заспиваща ,
глава подпряла на свойте колене...
Искам да получа топлината...
Чакам аз изстиваща ,
последно да запомня твоите ръце...
-
Последно да запомня твоите ръце
последно да запомня твоите очи
последно да докосна твоето лице
завинаги да ме запомниш в твоето сърце
-
Завинаги да ме запомниш в твоето сърце
за това така те наранявам,
раните оставят повече следи от галещи ръце...
Аз така обичам!
Дълбоки рани ще оставя, белези
следи за цял един живот
ти няма да изтриеш точно тези
защото така обичам аз!
-
Защото така обичам аз
бурно страстно и болезнено
нежност и романтика--не изпадам във захлас
аз обичам непосредствено.......
-
аз обичам непосредствено,
обичам без да бъда молена,
по мой си начин, най-естествено,
дори с любов неискана и гонена.
-
Дори с любов неискана и гонена...
Не мога да се подведа...
Имам твърде много спомени...
Поуките кроя в дела...
-
Поуките кроя в дела
и опитавам да преглътна,
но звънка във сърцето ми стрела -
надеждата превръща се в безплътна...
-
Надеждата превръща се в безплътна...
А тежи, тежи... о, как тежи...
Понякога се мразя, че съм спънка...
За толкова любими ми души...
-
За толкова любими ми души
като твоята така неразгадаема,
моята душа не ще сгреши,
окичвайки те със дъга неподражаема...
-
Окичвайки те със дъга неподражаема,
кръщавайки те с името на небесата,
аз правя те една и незабравена,
теб, моя обич вечно непризната.
-
Теб, моя обич вечно непризната...
Искам в длани две да удуша...
А сетне с дъх любовен на устата...
Да те целуна, да те съживя...
-
Да те целуна, да те съживя,
да дам последния си дъх за твоето дихание,
в един от тези мигове на самота
за теб е всичкото от моите желания...
-
За теб е всичкото от моите желания...
Нямам друга мисъл, ни мечта...
Помниш ли "Връщам се в познанието"...
А зная само твойте сетива...
-
А зная само тейвоите сетива...
И само тях усещам, само тебе мисля.
Не е ли грешно, че това
е всичкото, с което се осмислям?
-
Е всичкото, с което се осмислям?...
Нима сега разбирам колко съм...
В годината една лютива зима...
Мечките решават ме със сън...
-
Мечките решават ме със сън...
Вълците ме мислят с воя си отровен...
И колкото самотна и да съм,
знам, частица съм от свят огромен.
-
Знам, частица съм от свят огромен...
И мъничко съм аз значима...
Но надеждата е пролет в клоните...
Че има смисъл в мене... има...
-
Че има смисъл в мане... има...
И има обич в тоя тъжен свят!
Аз съм сама и съм ранима,
и тежък е житейски кръговрат.
-
И тежък е житейски кръговрат...
Положен върху твои плещи...
Жалко, че човекът е сакат...
И варди само себе си от трески...
-
И варди само себе си от трески...
Паси се само ти от дъжд и хули!
Сама го мога! И не си ми нужен ти!
От теб не искам нищичко да чуя!
-
От теб не искам нищичко да чуя!...
Нека те усетя като дъх...
Който на мечтите ще обуя...
За да стъпват те по облаци и пух...
-
За да стъпват те по облаци и пух,
за да танцуват по дъгата с птиците и феи,
аз тихичко ще им оставя тук
две шепички мечти с надежди смели.
-
Две шепички мечти с надежди смели...
Стигат цял живот да ободрят...
Защото даже щом назад погледнеш...
Ще виждаш как блести по пътя път...
-
Ще виждаш как блести по пътя път -
оставената ми пътека от цветя.
Дори и никога не сетил свиден кът,
ще го намериш в моята земя.
-
Ще го намериш в моята земя...
Ковчежето, опразнено до болка...
И тръгнеш ли, на входната врата...
Ще те целуна, богато, както мога...
-
Ще те целуна, богато, както мога,
и бедна вече, ща палча тихо в самота.
Взем и всичката трегова,
след теб не искам да остане само тя.
-
След теб не искам да остане само тя
/и без друго не ще бъде цяла/ -
една вечно скитаща душа...
Днес е черна, а беше бяла...
-
Днес е черна, а беше бяла...
Мъглата обргъщаща мойта душа...
Душа, която в ъгъла е свряла...
страха си, с боязън се услуша...
Днес е черна, а беше бяла...
Сянката на разбитото от теб сърце...
Скрита тя го следва закъсняла...
Да го спаси от ласките на чуждите ръце...
-
Да го спаси от ласките на чуждите ръце...
и само за себе си да го запази цял живот
как би могло едно влюбено сърце,
когато пред себе си не вижда брод?
-
Когато пред себе си невижда брод
назад ли трябва да се върне?
Или да търси скрития вход,
съдбата си да върне
и своите мечти да сбъдне!
-
и своите мечти да сбъдне,
и да изпълни чуждите надежди,
човек се мъчи цял живот да мръдне,
но тежат мъчителни одежди
изтъкани от прозрачни прежди -
на чуждите очаквания и копнежи...
-
На чуждите очаквания и копнежи
не можеш да се подчиниш.
След всеки възход има падежи.
Съдбата не можеш да промениш.
-
Съдбата не можеш да промениш ...
За това недей ти грижи да береш ...
По-добре да и се насладиш
и малко по-щастлив да си умреш ...
-
И малко по-щастлив да си умреш...
знаейки, че си обичал ...
Не е нужно и за миг да спреш.
Не е нужно да си отричал.
-
Не е нужно да си отричал ,
че си чувствал болка в онзи миг ,
когато зад момичето си тичал ,
а то забравило е твоя лик.
-
А то забравило е твоя лик
и не помни дори очите.
Не чува твоя шепот, нито твоя вик.
И сляпо е за сълзите...
-
И сляпо е за сълзите,
надежди гмуркат се в море от тях...
Прокоби надълбоко скрити,
надбягват се и предвещават грях...
-
Надбягват се и предвещават грях...
Мислите наши в главите ни...
сега какво да хвърляме - боб или грах?
Да видим ще се приплетът ли съдбите ни...
А може би просто вечер една,
още едничка, единствена, малка афера,
дали ще бъде на душите простена,
Да! ама Не! Така че благодаря ти за вчера!
-
Надбягват се и предвещават грях...
А майка ми пере със прах
Избягва белина да слага
Защот' тя дрехите разлага
Простира ги на южната тераса
На слънцето изсъхват те начАса
Чорапи, гащи, кърпи и фланелки
Простират в махалата всички лелки
-
Простират в махалата всички лелки...
Клюката, избрана пикантерия...
Героите в нея, с ум на зелки...
Крият се и у мойта периферия...
-
Крият се у мойта периферия
сенките на миналото черно ...
Те ще ме преследват вечно ...
Дали е грешно или верно ?
-
Дали е грешно или верно?-
Не питай. Не мисли.
Щом тя е с тебе.
Бъди с нея и ти.
-
Бъди с нея ти...
дори на клада утре да те изгори.
Защото от любов боли,
но тя не може да те умъртви.
-
Но тя не може да те умъртви
Дай-много като се спиртосаш
Едно серкме да хвърлиш ти
И през телевизора да се тъпосаш
-
И през телевизора да се тъпосаш...
Различност няма да намериш...
По-добре си хапвай постно...
Поне ще спреш разврат да белиш...
-
Поне ще спреш разврат да белиш... Стига!
Достатъчно са ни обиди и нападки!!
Не ме понасяш, аз не ти достигам...
И няма място вече за догадки!
-
И няма място вече за догадки!...
Спирам да си мисля, че ме искаш...
Глупаво бе да го пиша и натяквам...
Глупаво бе, както да го мисля...
-
Глупаво бе, както да го мисля...
че даже повече от да обичам...
По-лесен бе да те измисля,
отколкото със име да наричам.
-
Отколкото със име да наричам...
Някоя запусната ливада...
Пъти аз стотици предпочитам...
Към теб да стъпна крачка вяла...
-
Към теб да стъпна крачка вяла...
в очите ти със поглед да надзърна...
не ме моли. Не съм живяла
и няма как назаде да се върна.
-
И няма как назаде да се върна...
Ръка подай ми за напред...
Ако ли не, ще стъмни...
Ако ли не... е страшно... черен пек...
-
Ако ли не... е страшно... черен пек...
виелици ме гонят и настигат...
Вземи ме, скрий ме в себе си! Човек
един път в себе си умира...
-
Един път в себе си умира...
Всяка капка на уста...
А те са жадни и пулсират...
Безконечно много... чудеса...
-
Безконечно много... чудеса...
Познаваш ли ги? Моите прощавания.
Аз твърде много давах доброта,
твърде много взимах обещания.
-
Твърде много взимах обещания...
И давах ти мълчание в замяна...
След толкова препъване дори пияният...
Усеща, че надежда в чаша няма...
-
Усеща,че надежда в чаша няма,
несретникът с усмивка пак препил,
но защо му е надежда преголяма,
щом на чужди устни е усмивка сътворил?...
-
Щом на чужди устни е усмивка сътворил?...
Поетът ще, не ще... обира обич...
Каквото е посял - да го полее...
А не стига ли... за загуба се бори...
-
А не стига ли...за загуба се бори,
воинът поел на тежка рат,
не умее разумът с сърцето да говори,
когато друго го поглъща в необят...
-
Когато друго го поглъща в необят...
Човешкото се дави и приритва...
В края на силите си вижда цвят...
Не един, а пъстричка палитра...
-
Не един,а пъстричка палитра е лъчът,
докосващ пръв унинието на здрача,
където притаени болките личат...
където радостите тъжно крачат...
-
Където радостите тъжно крачат...
Където вечно любовта немее...
И всички птици неми плачат.
Щастлив да бъде никой не умее.
-
Щастлив да бъде никой не умее...
Моделът за това е престарял...
А аз, нещатната, по мене...
Намирам новост и във кал...
-
Намирам новост и във кал
Намирам радост и във жал
Щастлив напук си аз оставам
Без да дебелея и наддавам :)
-
Без да дебелея и наддавам
винаги сериозно консумирам,
нищо във паничка не оставам,
всичко в себе си побирам.
-
Всичко в себе си побирам,
каквото ми дадеш ще взема...
Невинаги осеян с рози път намирам,
а винаги живея във дилема...
-
А винаги живея във дилема...
Ти или пък Теб да избера...
Толкова еднакви са промените...
Трудното прилича на мечта...
-
Трудното прилича на мечта,
на една илюзия ... химера.
Но ако вярвам в своята съдба
:arrow: дали щастието ще намеря?
-
Дали щастието ще намеря?
Дали ще намеря топлина ...
или от студ отново ще треперя?
Дали ще ме срещне любовта?
-
"Дали ще ме срещне любовта?"
това ме питаш, ела при мен
и с Любовта аз ще те срещна,
търси я, бъди към нея устремен...
-
Търси я, бъди към нея устремен...
Тя ще дойде тиха ... с мрака.
Ще превърне нощта в ден.
Заключила в себе си любовта,
тя тебе чака.
-
Тя тебе чака толкоз много време.
А ти при мене бе...
Сега върви, където трябва овреме.
Защото после късно ще е!
Не ме обичаш, знаеш го вече,
не бъди привързан,
не ме забравяй, мили, обаче,
сега си свободен, отвързан!
-
Сега си свободен, отвързан!
Но едва днес разбра -
винаги с нея ще си свързан,
защото тя е твойта свобода.
-
Защото тя е твойта свобода,
а аз съм твоя клетка,
защото тя е твоя ключ, а аз ключалка,
защото аз съм зла, а тя е доброта.
За това ще си тръгнеш,
защото тя е злато, аз метал,
няма повече да се завърнеш,
аз съм непотребна кал.. :p
-
Аз съм непотребна кал,
ненужна никому отрепка,
но повод няма за печал,
от кал създаден е човека :)
-
От кал създаден е човека,
ала не и в калта да си седи,
Може би му трябва лека
преднина пред свойте илюзии....
За да може преди да ги направи,
да стане и да тръгне пак напред,
може би дори да осъзнае,
че пред всичко друго е човек!
-
Че пред всичко друго е човек!-
едва днес го осъзна.
Хората не са човеци.
Те са с изстинали сърца.
-
Те са с изстинали сърца.
не гледай в техните очи,
ще замръзнеш с тях и ти.
Ще останеш сам сред всичките лица...
Студено, хлад струи от теб,
погледна ги нали в очите?
Сега сърцето ти сковават ледове,
защо не ми послуша милия съвет!
-
Защо не ми послуша милия съвет!...
Тогава щеше да си весел...
Какво пък, все ще си Поет...
И всякъде ще ми пишеш песни...
-
И всякъде ще ми пишеш песни,
втъкани в сънища и в реалност,
и моите дни към твоите ще бъдат честни,
пречупвайки тъга и тривиалност...
-
Пречупвайки тъга и тривиалност,
изправям се в света със вдигната глава.
Оставям вкъщи сивата банланост-
изправям се срещу нещастната съдба...
-
Изправям се срещу нещастната съдба...
Такава, че победа не очаквам...
Но упорито твърда мойта е глава...
И готовност имам да я не махам...
-
И готовност имам да я не махам
отговорността от мен приета
и всеки миг в желязното махало,
ще напомня за душата ми заета...
-
Ще напомня за душата ми заета...
Онази, празната килия...
В която бях необична и клета...
Някога ръце с ръце ще видя...
-
Някога ръце с ръце ще видя
и между изборите свои клет,
ще забравя с сълзи да ридая,
ще бъде хаосът ми ред...
-
Ще бъде хаосът ми ред...
Съумея ли да се заставя...
Да зидам себе си в куплет...
А него незавършен да оставя...
-
А него незавършен да оставя -
стихът за теб от мен орисан,
за да може,щом във него сърцето си поставя,
да бъде краят ненаписан...
-
Да бъде краят ненаписан...
А началото запомнено...
Дали в това ще има смисъл...
Ако средното е тровено...
-
Ако средното е тровено,
виновна значи е умората,
под която е заровено,
лекарство за отровата...
-
Лекарство за отровата... е друга...
По-силна, по-велика, непозната...
Която се събира и изхвърля...
Не пожелаем ли да има по-нататък...
-
Не пожелаем ли да има по-нататък
ще спрем сами в нощта
за отдих кратък
изстинали без любовта
-
Изстинали без любовта
просим малко нежст.
Че пределно грешен е света,
потънал в своята безбрежност.
Мними, като някакви огледала,
слепи, като старци след старостта...
Катерим навидими нишки...
След себе си оставяме много тишина
и безброй въздишки...
-
и безброй въздишки
по нас и от нас
а алчните малките мишки
редят си света без компас
-
Редят си света без компас,
та те знаят посоките,
те могат да живеят дори и без нас,
за тях страховете нямат покритие...
Та те са по-безкрайни от времето,
всемогъщи са те,
страх ме е те живеят безвременно,
живеят ли въобще?
-
Живеят ли въобще
страхът от тях те различава
за мен си жива а те-не
това отново ни сближава
-
това отново ни сближава,
за миг усещам те, че пак си същият...
но чувството измамно твърде кратко продължава...
а колко точно се до миналото доближава...
и тръгвам си, но вече без да се обръщам.
-
И тръгвам си но вече без да се обръщам
върви аз мислите не искам да владея
в сърцето ти ще се намърдам
със чувства храня се от тях живея
-
Със чувства храня се, от тях живея...
А свършат ли... ще глозгам спомени...
Емоционално винаги ще оцелея...
Моментите са много спомнени...
-
Моментите са много спомнени,
защото кратки са като частица от вселена.
Но някои остават незапомнени,
от страх неистов във душа ранена...
-
От страх неистов във душа ранена...
Може ли да се роди...
Едно по-чистичка вселена...
Една усмивка да струи...
-
Една усмивка да струи
изпод звездите да поглежда
не може нищо тук да ни сломи
щом жива е една надежда
-
Щом жива е една надежда...
Значи има още грях...
Само той до край довежда...
Само той ни ражда пак...
-
Само той ни ражда пак...-
пламъкът, и с него заедно горим.
Гори в пламъците нашия свят.
Но за ръце отново се държим.
-
Но за ръце отново се държим
минавайки през рая и през ада
и пътят си ще продължим
достигайки до нашата награда
-
Достигайки до нашата награда...
Хъсът ни ще се убие...
Затова ще слагам сто прегради...
През които никой да не мине...
-
През които никой да не мине-
някой все ще се провре
от това не ще погине
влюбеното ти сърце
-
Влюбеното ти сърце...
Да докосвам аз не искам...
Само със очите две...
"Благодаря!" на него ще изписвам...
-
Влюбеното ти сърце
в моето ще остане песен птича,
дори когато нещо спре
и твоето друго заобича...
-
и твоето друго заобича..
сърцето ти с обич пряма..
не поиска мене да послуша
и отиде си за миг
отне ми вечността
и болка няма ме раздира!
-
"Благодаря!" на него ще изписвам,
на всеки поглед твой - далечно-тих
и словата с трепет ще разлиствам,
на всеки твой поглъщащ стих...
-
И болка няма ме раздира!...
На всеки твой поглъщащ стих...
Отвръщам "плоска кат тепсия...
мисълта ми е... Простих!"...
-
Мисълта ми е..."Простих!"
на своята жадуваща природа,
защото в тебе неведнъж открих
за себе си жадувана свобо'да...
-
За себе си жадувана свобо'да...
Няма в джоба си да слагам...
Наместо туй на теб в угода...
Шапка и обуща свалям...
-
Шапка и обуща свалям,
когато вънка дъжд вали,
не искам поривите да накалям,
искам светли да са всички дни...
-
Искам светли да са всички дни...
Сред усмивката ми мрачна...
С антитезите не сме сами...
На мене те любов окачват...
-
На мене те любов окачват ...
Ала аз отхвърлям я без свян.
Входа на сърцето защо прекрачват?
Не разбраха ли, празно е там?
-
Не разбраха ли, празно е там?...
Крилата в нищото пърхат...
Съборили кухия храм...
Вече в него святост не хвърка...
-
Вече в него святост не хвърка...
Няма веч нищо красиво и нежно...
Сякаш котка там злото промърка,
сякаш всичко е празно, безбрежно.
-
Сякаш всичко е празно, безбрежно...
В плътта ми, която се къса...
Не бягай, не е толкоз тежко...
За късмет ще ти обич поръся...
-
За късмет ще ти обич поръся...
в ръцете ни вино ще сложа.
Ако не вярваш, ще те прекръстя.
Животът е дяволски сложен.
-
Животът е дяволски сложен...
Смъртта пък, изглежда, е празна...
Как искам само да можех...
Да изблъскам средата омразна...
-
Да изблъскам средата омразна...
Или ще те искам, или ще те мразя!
Но ти си различен, ти си опасен,
ти си моята страшна проказа!
-
Ти си моята страшна проказа!...
Тя лековита не може да стане...
Какво пък, без друго се казва...
"Светът с мене не ще да престане"...
-
Да изблъскам средата омразна
вече дори е излишно
аз не зная къде ще те тласна
но живота е пълен със нищо
-
"Светът с мене не ще да престане"...
Но живота е пълен със нищо...
Каквото има - ще става...
Аз се топля на чуждо огнище...
-
Аз се топля на чуждо огнище
а сърцето ми-буца от лед
бъдещето ми е бивше
а аз си пиша куплет след куплет
-
А аз си пиша куплет след куплет...
И така ще е дълго след мене...
Всеки стих е изпълнен с копнеж...
С вяра за по-добро време...
-
С вяра за по-добро време
живеем си всички дори
и тези на които не дреме
любов ли искат или пари
-
Любов ли искат или пари...
За кой дявол да разбирам, поучавам...
Стоя далечно и близко встрани...
Уроците добре ги научавам...
-
Уроците добре ги научавам
че пазят ме от болка те
и правилно да преценявам
на кой да кажа аз -обичам те
-
На кой да кажа аз - обичам те...
Изборът ми не е никак лесен...
Има толкова мен стоплящи ръце...
Има толкова прекрасни песни...
-
Има толкова прекрасни песни
галили и моя слух
че накрая всички те-чудесни
ме направиха тъй глух
-
Ме направиха тъй глух... тръбач...
Войската е готова, кръвожадна...
Да я водя трябва аз...
А как победата е жална...
-
А как победата е жална
ако трофеят е един поет
войската е почернена и кална
а ти се чувстваш сам отпред
-
А ти се чувстваш сам отпред...
Оглавил строежа на съдбата си...
Със чертане си зает...
Кога ще споделиш благата си?!...
-
Кога ще споделиш благата си
които никога не си показвал
и скрити нейде във душата си
да бъдат нечии си все отказвал
-
Да бъдат нечии си все отказвал...
Твоите лични страхове...
Недей се дърпа, не показва...
Има общо в наште светове...
-
Има общо в наште светове
да надявам се за туй живея
сам остана ли едва ли не
тихичко ще онемея
-
Тихичко ще онемея...
Ти след мен ще замълчиш...
Защото, ако аз не пея...
За кого ли ноти да редиш...
-
За кого ли ноти да редиш
сам със себе си не става
ако в нощите си сам стоиш
значи краят наближава
-
Значи краят наближава
и след себе си не оставя оцеляло,
за да може щом луна изгрява,
да започне новото начало...
-
да започне новото начало
но едва ли с теб ще е наново
то не може да е както някога преди
И нова страница в миналото да обърнеш
То пак тъй силно ще кърви...
-
То пак тъй силно ще кърви...
Кълбото ти самотно...
Света си и от мене скри...
Галя се като животно...
-
Галя се като животно
и в ботушите ти плахо мъркам,
до теб стоя охотно
и знам,че в избора не бъркам...
-
И знам, че в избора не бъркам...
Когато тихо се усмихвам...
На всяка твоя дума...
Не е лесно да притихвам...
-
Не е лесно да притихвам,
когато предизвикваш мойта реч,
след тебе плача и блажено прихвам,
сякаш режиш и ме гъделичкаш с меч...
-
Сякаш режиш и ме гъделичкаш с меч...
Щом думите си трябва да премервам...
Истинското имаме го веч...
Остава само обич да разпервам...
-
Остава само обич да разпервам,
защото само туй желая,
без обич бързо аз се начумервам
и бързам обичта да обещая...
-
И бързам обичта да обещая...
Напоследък сериозно се замислям...
Дали какво върша зная...
Или правя го, защото само искам...
-
Или правя го,защото само искам
единствено лъчи и радост да посявам,
без в мечти нереални да се плискам,
без за себе си да се надявам...
-
Без за себе си да се надявам...
Прошка искам да получа...
Задето много заблуждавам...
Задето с никого не случвам...
-
Задето с никого не случвам
изпитвам аз тъга,а сезоните се сменят,
сякаш със стрели в сърцето сам си се улучвам,
ала нещата също знам,че се променят...
-
Ала нещата също знам, че се променят...
И в тъга, и в ревност искам аз едно...
У теб еднички чувства да се сменят...
Защото те обичам и желая ти добро...
-
Защото те обичам и желая ти добро,
затова и сал усмивката ти най-копнея,
всички чувства аз изливам в своето перо,
недей на мен отказва само нея...
-
Недей на мен отказва само нея...
Поемата "Заблуда на плебея"...
Която е брутална като мене...
И много в грешка нощем, а и денем...
[oops]
-
И много в грешка нощем,а и денем
ти си се заплела,моя малка,
ако смяташ,че дори и след заблуди 7
ще си сложа във устицата близалка...
[lol]
-
Ще си сложа във устицата близалка...
В училище изяждах ги по две...
От големите, но не и залагалки...
Да говоря аз не пречеха ми те...
:p
-
[lol] има си хас!
Да говоря аз не пречиха ми те,
сливиците,дето в гърлото се люшкат,
и сега се чувствам с тях добре,
само дето рядко мен ме слушкат...
-
Само дето рядко мен ме слушкат...
Тез слова игриви...
Предпочитат си да бъдат пушки...
А аз със тях убивам...
-
А аз със тях убивам
изчадията на злото,
като кажа "БУМ" - заспивам,
по възможност във леглото...
[lol]
-
По възможност във леглото...
Аз тормоз ще ти налагам...
Близичко е гостито...
Да няма после "Съжалявам!"...
[lol]
-
хи-хи
Да няма после "Съжалявам!",
когато прекалено те 'аресам,
че ако кажа: "Цяла седмица оставам!",
ще забравя откъде съм...
[lol]
-
Ще забравя откъде съм...
Ако ида в Дисниленд...
Инак всякоя намеса...
Би била ми нисък бент...
:p
-
Би била ми нисък бент
всяка нощ със пламнали звезди,
ако в всеки ей такъв момент
дяволски не ми се спи...
:p
-
Дяволски не ми се спи...
Години вече се редят...
А понеча ли да спусна клепки мили...
Чак ме мислите кат бод болят...
-
Чак ме мислите кат бод болят,
нахлуе ли отново онази енигматика,
във която и философите дори грешат,
дисциплината зована "математика"...
-
Дисциплината, зована "математика"...
На мене лично отреди...
Да търся и' сестричката граматика...
Та тя у моя милост да кове греди...
-
Та тя у моя милост да кове греди,
свободата волно да избирам,
защото не ще оставя аз следи,
ако в затвор от предразсъдъци умирам...
-
Ако в затвор от предразсъдъци умирам...
някой ден знам смъртта ще ме избави.
В ръцете ти сърцето ми не ще пулсира.
Болката очи в очи с теб ще се изправи.
-
болката очи в очи с теб ще се изправи
ще почувстваш че си сам и тъжен
а смъртта защо се бави
да превърне двама ви на въглен
-
Да превърне двама ви на въглен...
Оназ проклетата любв...
Бих дала всичко, всяко съмване...
Ако пепел вий сте доживот...
-
Ако пепел вий сте доживот
вятърът ще го отвее
нека пламъкът ни бъде свод
нека да горим а не да тлеем
-
Нека да горим,а не да тлеем,
да живеем ,ала не и да се мъчим...
Да обичаме наистина умеем,
нека на любов и другите научим...
-
Нека на любов и другите научим...
Като нашата - щастливо платонична...
А когато и докосване получим...
Ще бъдем с теб единствено различни...
-
Ще бъдем с теб единствено различни,
когато изкачим върха на наш'то чувство...
Дори да бъдем крайно нелогични,
ний знаем,че това си е изкуство...
-
Ний знаем че това си е изкуство
актьори слаби тука няма
защото само истинското чувство
любов поражда не измама
-
Любов поражда, не измама.
Макар в свят осеян с лъжи
място за честни хора да няма,
истински поне ти бъди...!
-
:)
Истински поне ти бъди,
и не се преструвай.
Верен на себе с бъди.
Да лъжеш не си струва.
-
Да лъжеш не си струва.
Истината винаги следи,
следва всяка стъпка,
вечно по петите ти върви..
И някой ден случайно се показва,
зад ъгъла изкача и извиква "Изненада",
а ти се хващаш за главата,
"Олеле, защо изрекох онзи ден лъжата!"
-
"Олеле защо изрекох онзи ден лъжата?"
и другата ти падна в краката?
че не те обич
че съмте мразила навеки дори,
с другата в ада изгори!
-
С другата в ада изгори!
Дано пламъците бъдат горещи...
С другата в тях ти умри!
Дано и на нея никогй да не прости...
В грях си, разбраш ли,
ангел не си и не си бил,
в ада върви! Не искаш ли!
Тогава назад се върни и бъди мил!
-
Тогава назад се върни и бъди мил!
Не не можеш!
ти навеки си жесток!
За туй ме остави!
В огън Изгори!
Мил с другата бъди!
-
Мил с другата бъди!...
Не знаеш как се разкъсвам...
В егоизма си див...
За твоите чувства...
-
За твоите чувства...
тъй мрачни
изпълнени с поквара..
да не бях за тях се замечтала..
днес с думата любов ме
ти бичуваш!
-
Ти бичуваш-а може би не
Ти се криеш зад своя измама
любовта е за двама и те
знаят когато я няма
-
знаят когато я няма..
но какво от това, като
не я ценят когато я има..
-
Не я ценят когато я има
и зверовете в гората
просто те не могат във рима
да докоснат душата
-
да докоснат душата..
трудна мисия..
да хванат гората..
лесна позиция...
-
лесна позиция-за хората лесни
ние не вярвам да сме от тях
с думички прости чудесни
плаках обичах горях
-
плаках, обичах, горях...
дете, жена, огън в едно..
дишах, тичах и се смях...
бях жълто - златисто листо...
-
бях жълто-златисто листо
след тебе
и след твойта изневеря
и сякаш тичах но вървях
и сякаш плаках
а умирах!
-
А умирах ден след ден
в мъките си нечовешки
и въпреки че ти не си до мен
прощавам ти и неизвършените грешки
-
Прощавам ти и неизвършените грешки
защото свършено е с мен
поне за теб живот да има
живей сега
защото в ада ще умреш!
-
защото в ада ще умреш
тъй твърде силно да го кажа..
но ти не можа нищо да дадеш..
и сега все по - силно те мразя..
-
Защото в ада ще умреш
Толкова ли съм ти черен
ще те накарам ти да разбереш
че мога да ти бъда верен
-
че мога да ти бъда верен
спри да се кълнеш..
в онзи миг валежен
аз пак ще чакам да се прибереш...
-
Аз пак ще чакам да се прибереш
усмихната греховно замечтана
в сърцето ми отдавна ти зовеш
раздялата или каквото там остана
-
раздялата или каквото там остана
бях там ти не ме видя
мен ме има, а теб те няма..
а ти дори не разбра...
-
А ти дори не разбра
че двама сме във тъмнината
прошепнах ти едва едва
онази думичка желана и позната
-
онази думичка желана и позната..
тъй дълго чакана от мен..
и тъй дълго пазена от теб за жената..
която не може да бъде като мен..
-
Която не може да бъде като мен
не знам защо съдбата
ме води ден след ден
а искам аз да водя във играта
-
а искам аз да водя във играта
води, поеми юздите..
но не искам да ти бъда онази позната,
която ще ти търси отново следите...
-
Която ще търси отново следите
не искам да бъдеш познато
аз търся онази с която
да бъдем част от звездите
-
да бъдем част от звездите
а дали достойна съм за тях..
търся те, звезда, в следите..
аз не знам вече, какво ли бях?
-
Аз не знам вече какво ли бях
може би ще разбереме двама
аз във ада дори оцелях
просто ще влезем във храма
-
просто ще влезем във храма
на вечността и нежността
с надеждата да бъдем двама...
да, може би е нужна и точността...
-
Да може би е нужна и точността
а може би не е
важно е реалността
да бъде като приказка поне
-
да бъде като приказка поне..
реалност ли ще бъде тогава
и какво ни даде и какво отне..
тази приказка нова и стара...
-
Тази приказка нова и стара
стара не искам
искам само една
и ти надявам се знаеш коя
-
и ти надявам се знаеш коя
съм аз, защото аз не знам...
и приказки не съществуват в моята "стая"
аз само търся за да отдам...
-
Аз само търся, за да отдам...
душата и сърцето си на тебе.
Но само празнота ме чака там.
Болката обича да е до мене.
-
Болката обича да е до мене...
Пък аз самовъзпитах се така...
Че няма начин да не я поема...
И няма начин да оставя и' следа...
-
И няма начин да оставя й следа...
По нежните ръца не ще й пиша...
Направила, каквото е могла,
по стъпките ти тя със теб ще диша.
-
По стъпките ти тя със теб ще диша...
Когато твоят дъх отслабне и...
С ръцете ти на мене ще ми пише...
Договорено е! Нищо, че тежи...
-
Договорено е! Нищо, че тежи...
И аз тежа - на себе си предимно.
Така че просто нежно й кажи -
аз няма да попреча и презирам.
-
Аз няма да попреча и презирам...
Свобода от чувства ти заслужи мъжки...
Какво е простото умиране...
Не е ли само липса то на звуци...
-
Не е ли само липса то на звуци,
когато ти не казваш ми "Обичам"?
Защо тогава трябва да се муся
и да се правиш толкова различен?
-
"И да се правиш толкова различен?"...
Не, няма смисъл тук да възклицавам...
Ти си толко многоличен...
Лицата ти едно след друго свалям...
-
Лицата ти едно след друго свалям.
Подобно дрехи, те на пода ми се свличат.
По истинскито ти ръце прокарвам.
И устните сами повтарят ти "Обичам"...
-
И устните сами повтарят ти "Обичам"...
Разкъсани между гордото и мене...
Каквато се показвам пред твоето наричане...
Да бъда само твоя от Алфа до Омега...
-
Да бъда само твоя аз от Алфа до Омега...
очите ми по тебе ден и нощ въздишат
отдадени на теб ръцете ми вовеки
и устните крещят, че те обичат...
-
и устните крещят, че те обичат...
и ръцете ми те горят докато докосват..
и всичко в мен не може да отрича
че безумно много те обича...
-
Че безумно много те обича ,
едно дете във тяло на жена,
дъждът по него като в дом се стича,
усетил колко много е сама...
-
Усетил колко много е сама...
Понечил от самото свое дъно...
Да я прегърне и дълго след това...
Да не изгубва тялото и' в тъмно...
-
Да не изгубва тялото и' в тъмно...
това се мъчеше момчето да направи...
Минутите изтичаха набързо,
а той страхуваше се да не го забрави...
-
А той страхуваше се да не го забрави...
Да не изчезне от нейното вътре...
Как се молеше да го остави...
Завинаги в погледа мътен...
-
Завинаги в погледа мътен...
Завинаги в мътно сърце...
Остава греха ти смъртен,
кат' белег на сиво лице...
-
Кат' белег на сиво лице...
Проличава ми вече животът...
Тегобата лична не е...
Споделен камък, толкова кротък...
-
Споделен камък, толкова кротък,
и толкова топъл-крайморска зора...
От златни мечти наводнен и е мокър,
от обич,а не защото навън заваля...
-
От обич, а не защото навън заваля...
В очите ми нежност заплува...
Ти си мокър, аз суха пред тебе стоя...
Със взаимност се ложе купува...
-
Със взаимност се ложе купува,
със обич се къща гради...
Домът ти без нея нищо не струва,
Гради го сега...Гради и мълчи...
-
Гради го сега... Гради и мълчи...
Моста, по който да стигнем немнимо...
Онези подпори, души две - греди...
Подпряли се здраво, значимо...
-
Подпряли се здраво, значимо
на твоето рамо очи и ръце,
за тебе и мене туй е незримо....
Дали ,където трябва ще ни отведе?
-
Дали, където трябва ще ни отведе?...
Пътеката не е ли подкупна?...
Важен е отговорът, питанката - не...
Емоцията е само съвкупна...
-
Емоцията е само съвкупна,
преплетени ведно и сянка и снага...
А вече страстно-силна се пробужда,
макар че още е живееща в лъжа....
-
Макар че още е живееща в лъжа...
Вярата не тъне във заблуда...
Разликата се усеща със душа...
Признавам, само мъничко съм луда...
-
Признавам, само мъничко съм луда,
и само мъничко във облаци се рея...
Но не искам да бъда никоя друга,
така ми харесва-така си живея....
-
Така ми харесва - така си живея...
Какво тук би значело "трябва"...
Изтъркана дума без слух и без зрение...
Вкусът и' не помня отдавна...
-
Вкусът и' не помня отдавна...
та тя бе модерна преди да умирам...
Отиде си точно когато се раждах,
а и вече за банална я намирам...
-
А и вече за банална я намирам...
На зарове играя и късмет...
Ако случайно ми се падне да я взимам...
Бих отстъпила си правото на теб...
-
Бих отстъпила си правото на теб...
бих ти го дала без да се замислям.
Не искам слънцето да е от лед.
Не искам друг в обятията си да притискам.
-
Не искам друг в обятията си да притискам...
Нямам планове и да го сторя...
В живота си задържам мисли...
Че за Тебе ще се боря...
-
Че за Тебе ще се боря...
се кълнях. Беше ясно...
Но днес нямам сили да го сторя.
Боли ме толкова ужасно...
-
Боли ме толкова ужасно...
Та чак започва да ми се харесва...
Ухапи ме с тъжната гримаса...
Ръката си не ще отплесна...
-
Ръката си не ще отплесна...
И безсилна пак ще продължа.
Зная, непростимо е. Аз съм грешна.
Мойта сила е всъщност слабостта.
-
Мойта сила е всъщност слабостта.
не бях виновна
но и непорстим ми бе греха.
Да те обичам и почитам.
и сред хиляди копнежи
Астматично тебе да желая..
-
Астматично тебе да желая,
а да получа само шепа кислород.
И виждам - наближава края,
щом Теб те няма - мой Бог.
-
щом Теб те няма - мой Бог
Пращаш ангели да те заместят.
но сякаш Ада аз под мене си усещам.
и чувствам наближава края..
аз за теб съм без следа...
-
Аз за теб съм без следа...
Нищо не напомня за отминалото ми присъствие.
Така е - нищо не е вечно, дори и любовта.
И винаги боли от нечие отсъствие.
-
И винаги боли от нечие отсъствие.
А твоето гори ме сякаш съм жигосана
И твоя белег е под кожата ми скрит
И чака те от дълъг път да се завърнеш
Дълбока яма ти ме направиш.
-
Дълбока яма ти да ме направиш
Да падна в нея и да се удавя
не можеш чувствата да си поправиш
началото за теб ще бъде края
-
Началото за теб ще бъде края,
и пак по пътища ще бродим близки и далечни,
застанали пред ад,изгонени от рая,
ще търсим миговете били безконечни....
-
Ще търсим миговете били безконечни....
Ще се лутаме по пропукани пътища.
Просещи трупове за чувства вечни.
В едно се сливат нашите сънища.
-
В едно се сливат нашите сънища,
в едно се сливат и мечтите...
Душите ни със чувства пълни са,
без да говорим ний разбират се очите...
-
Без да говорим ний разбират се очите...
И сърцата мълчаливо си говорят.
Разбрах в какво е смисъла на дните.
В прахта за стръкче обич ръцете ровят.
-
В прахта за стръкче обич ръцете ровят,
в земята искат надълбоко да се впият...
А после от небето едри капки дъжд да се заронят,
и мъката от търсенето да измият...
-
И мъката от търсенето да измият...
да докоснат сърцето надълбоко.
Сълзите ми от него да скрият.
Сърцето отеснява,
макар до вчера да е било широко.
-
Сърцето отеснява,
макар до вчера да е било широко.
Очите затъмнява,
макар до вчера да са били живи...
Душата клета мъчи се виновно,
за туй че ни попречиха да сме щастливи...
-
За туй че ни попречиха да сме щастливи...
цяла вечност дъжда ще отмъщава.
Чуждите целувки горчат. Те са лютиви.
Моето настояще и бъдеще ти посвещавам.
-
Моето настояще и бъдеще ти посвещавам,
да разбереш,че нямаш други пътища...
И други върхове недей да покоряваш,
защото само аз съм в твойте сънища...
-
Защото само аз съм в твойте сънища...
защото само аз съм достойна да съм твоя.
Не искам да се скитам себе си търсеща.
Искам поне за миг да спре до мен покоя.
-
Искам поне за миг да спре до мен покоя.
КАква съм всъщност искам да узная,
когато дойде време за двубоя,
да мога пак да издържа до края...
-
Да мога пак да издържа до края...
Да мога да продължа, макар да боли.
Смисъла на съществуването си да узная.
За всичко това ще ми помогнеш Ти.
-
За всичко това ще ми помогнеш Ти
Не зная где си и кога
а само вятъра лови
на всички влюбени дъха
-
На всички влюбени дъха
е по - топъл от слънцето дори.
Защото велика е любовта...
Защото любовта ще победи!
-
Защото любовта ще победи
непобедимите лъжи
или илюзии мечти
с кого е битката кажи
-
С кого е битката кажи ?
Може би със самия теб ?
Бягаш от своите лъжи.
И днес си половин човек.
-
А днес си половин човек
разкъсан от любов жестоко
а в двадесет и първи век
уви такива има много
-
Уви такива има много -
себични и толкова подли.
Такива са повечето хора.
Никой не ще се трогне от твоите вопли.
-
Никой не ще се трогне от твоите вопли
аз и не искам това
само да има да стопли
някой мен с нежни слова
-
Някой мен с нежни слова
да ме къпе всяка нощ.
Да гали нежно моята коса.
Да гледаме звездите - техния разкош.
-
Да гледаме звездите - техния разкош...
Разлива се у вените ни жадни...
Бяхме шумни делници, бяхме тихи нощи...
Сега ни е моментът в песни да се ваем...
-
Сега ни е моментът в песни да се ваем...
дорде сме млади да се обичаме и веселим,
че хубавите мигове не стигат нивга
и твърде кратки са житейските ни дни.
-
И твърде кратки са житейските ни дни
написани и непрочетени
и важното е да не сме сами
сърцата ни да бъдат с други вплетени
-
Сърцата ни да бъдат с други вплетени...
Достатъчно ли с теб сме се потрудили...
Защо тогава дупчици просветват и...
Усещането в мене е овъглено...
-
Усещането в мен е овъглено
забравила си що е огън
сърцето ти отдавна е студено
а любовта-далечен спомен
-
А любовта-далечен спомен
ще остане накрая.
А ти не си способен
да почувстваш Рая.
-
Да почувстваш рая
който за много е Ад
готов ли съм не зная
макар сърцето ми отдавна да усеща глад
-
Макар сърцето ми отдавна да усеща глад,
ще продължавам да го стискам скрито,
ще се правя на усмихнат в всекидневен маскарад,
ако тъй е твоето засито...
-
Ако тъй е твоето засито...
.. ако туй е твоя мираж за храна,
пускам те,Слънце проклето!
Ще се науча да бъда сама!
-
Ще се науча да бъда сама!...
Така за всички май по-добре е...
Оставам далечна звезда...
С копнеж, несподеленост, безвремие...
-
С копнеж,несподеленост,безвремеие,
къпя се всяка вечер,зора,
но все по-малко все едно ми е
дали така ще дишам или умра...
-
Дали така ще дишам или умра...
Една неразбрана химера...
Обикновена до дъно в душа...
Нелепо с мечтите сравнена...
-
Нелепо с мечтите сравнена
от живота ти тръгвам си аз!
Ще бъда силна, напред устремена,
но хрипаща с пресипнал глас.
Нека туй що изживяхме
остане спомен - миг във захлас
и пътят що извървяхме
го помня като път без компас,
но по който ние открихме
все нови, прекрасни неща
и който ний съхранихме
вътре във наште сърца!
-
Вътре във наште сърца
черна болка пулсира.
Изтече лесно любовта.
Остатъци не ще събираме.
-
Остатъци не ще събираме
със тях не можем се нахрани
и дълго в тъмното се взираме
безумно тъжни нежелани
-
Безумно тъжни, нежелани...
Дом у себе си ли нямаме...
Толкова дълбоки рани...
Че няма капка осъзнаване...
-
че няма капка осъзнаване
умът не върши работата тук
зад половината си днес заставаме
за цялото е нужен друг
-
За цялото е нужен друг...
Който да умее да говори...
Аз не мога даже да мълча...
С мене само глупаво се спори...
-
С мене само глупаво се спори ...
А може би и глупава съм аз?
Глупава за интриги и раздори,
но кой е най-умният сред вас?
Онзи, който пак се спотаява
зад нечий гръб и бръщолеви
за щастие, любов и слава
одобрение от вас, за да намери ...
На сладка дума седнал
той след това ще се обърне
и кой с кого е легнал
със всеки срещнат ще обсъди.
И след задачата си "тежка"
умникът вкъщи ще се прибере
и досущ като в гротеска
ще захърка той като прасе!
-
Ще захърка той като прасе!...
Хуморът ти тъй ми е противен...
А усещам, ще се прояви в ей тоз момент...
Не го издържам... тръгвам си, отивам...
-
Не го издържам...тръгвам си,отивам,
животът тъй ми е противен,
когато себе си(поредно)не разбирам,
сякаш задушава ме бръшлян увивен...
-
Сякаш задушава ме бръшлян увивен...
Сякаш идва моят миг последен ...
Затова ми се искаше ...
Да ми беше поне малко верен ...
-
Да ми беше поне малко верен
не знам достатъчно ли е-кажи
по малко давам но в живота земен
това е недостатъчно-нали
-
Това е недостатъчно-нали ?
Не е достатъчно,че те обичам.
От тази обич проклета само боли
и със сълзите си заедно оттичам.
-
И със сълзите си заедно оттичам
в океан от самота
и каквото и да те попитам
ще ми отговориш със лъжа
-
Ще ми отговориш със лъжа.
И без това друго не умееш.
Измръзва в мене любовта.
Да ме обичаш не ще посмееш.
-
Да ме обичаш не ще посмееш.
Аз съм ти кошмарът дневен.
ще отвикнеш ала пак ще ме желаеш,
Ала другата отново траеш..
-
Ала другата отново траеш...
Болката по-силна...
Малко прах и мрамор ваеш...
Жаждата ти се усилва...
-
Жажадата ти се усилва,
намразваш океана-той има бол вода,
която в пясъка безсмислено попива,
а ти неутолена си оставаш пак-съдба....
-
А ти неутолена си оставаш пак-съдба....
И мрака в тебе ще тлее вечен...
Не ще свети бледата луна,
когато изгрее на небосвода вечер.
-
Когато грее над небосвода вечер
тръгни пътеката ще ти покаже тя
към моя свят не тъй далечен
тук хубаво ми е ...Ела
-
Тук хубаво ми е ...Ела.
Нека споделим тази хубост.
Ти си тук, плъзнала в кръвта.
Ти си моята невинна лудост.
-
Ти си моята невинна лудост...
Бягай надалеч о време...
Идват страшни черни бури...
Срещу разума последен...
-
Срещу разума последен
нямам сили да се изправя.
Сърцето - то е стона верен.
В чувствата си ще се удавя.
-
В чувствата си ще се удавя
хвърлям ти спасителния пояс
мост между сърцата правя
моята мечта е твоя
-
Моята мечта е твоя.
Твои са сърцето и душата .
Ти си стихията и покоя.
Ти си небето и земята.
-
Ти си небето и земята
може би и ада си и рая
дали искам да узная
или просто си мечтая
-
Или просто си мечтая
да те имам, да си тук.
Само теб единствено желая
и не мога да те заменя с друг.
-
И не мога да те заменя с друг...
Както себе си не мога да приема...
Празен, гол е всичкият ти труд...
Макар красива да е дългата поема...
-
Макар красива да е дългата поема...
Както всичко друго-има своя край.
Една болка,която не зная как да поема
създава илюзионен рай.
-
Създава илюзионен рай
гласа ти нощем щом ме вика,
но аз не вярвам в онзи край...
във който се обичаме по милост.
И по добре сами през ада,
един от друг да се делим...
отколкото да вярвам в любовта ти,
рисувана от хиляди лъжи.
-
Рисувана от хиляди лъжи...
Незнаех кога ще я загубя...
Тя всеки път все повече тежи...
Една единствена черна магия...
Колко пъти ще изрека заклинания...
Като тези които изрекох тогава...
Колко пъти ще пробуждам създания...
Дошли направо от горящата клада...
-
Дошли направо от горящата клада...
Търсим чувствата си изстинали.
Аз съм толкоз немощна и слаба.
Тези чувства никога не сме ги имали.
-
Тези чувства никога не сме ги имали
и защо тогава беше всичко
Да играем си на ,,свикнали,,
остани си по-добре самичко
-
Остани си по-добре самичко,
сърце. Проклето да си ти!
Сгреших, а знаех аз отлично,
че скоро отново ще боли.
-
че скоро отново ще боли
загадъчното стане ли реално
и слънцето забулват го мъгли
а можеше да бъде друго...Но
-
А можеше да бъде друго...Но,
ето че пак е същото, уви.
какво се случи със света ни...какво?
Днес отново останахме сами.
-
Днес отново останахме сами
за утре да мислим с надежда
от Вчера тъй силно боли
че рими не мога нарежда
-
Че рими не мога нарежда.
Че сивото горчиво чернее.
В друг свят той ме отвежда.
А огънят в камината едва тлее.
-
А огънят в камината едва тлее
така е в живота
боим се от него когато ни грее
когато го няма готърсим с охота
-
Когато го няма, го търсим с охота.
Когато е тук просто го подминаваме.
Това е иронията. Това е живота.
Сами себе си за кой ли път предаваме?
-
Сами себе си за кой ли път предаваме,
хората сме толкоз уязвими,
правим своите желания недостижими
и отново във света сами оставаме...
-
И отново във света сами оставаме...
Когато дръпнем дебелите завеси...
На своята сцена се предаваме...
А в края на спектакъла се бесим...
-
А в края на спектакъла се бесеим,
защото ролите не заслужават адмирации,
а това,което ни харесва -
баналните и вечни излагации...
-
Баналните и вечни излагации...
Съпровождат ни от люлката до гроба...
Но вярата, надеждите и танците...
В душите ни докосват Бога...
-
В душите ни докосват Бога,
онези брънки на отричане
на всяка горест и тревога,
основани на всеобщото обичане...
-
Основани на всеобщото обичане...
Очите ми не се боят да гледат...
Вярват, всеки по своему различен е...
И красив, и никак бледен...
-
И красив и никак бледен,
"вчера","утре" и "сега",
и богат и никак беден,
отвътре - в цялата душа...
-
Отвътре в цялата душа
обречена да страда
а тялото не я разбра
то иска своята награда
-
То иска своята награда.
И бленува всеки миг.
Не искам сама да остана.
Ти си моя сладък наркотик.
-
Ти си моят сладък наркотик...
Във вените - поредният ти стих...
В зениците - премного светлина...
На устните - усмивка и тъга...
-
На устните - усмивка и тъга...
С целувка нежно ми предаваш...
За теб остана любовта сега,
може би на друга да предаваш...
С очи, с подлед вледеняваш...
Незнаеш що зовеш в мен...
И може би се заблуждаваш,
Че спрях да те обичам онзи ден...
-
Че спрях да те обичам онзи ден...
Се случи... после безразличие...
Прости ми, ти си угнетен...
Но поне в тъгите си обични сме...
-
Но поне в тъгите си обични сме...
Поне утеха намираме в написани гласове...
Тук не търсим кумири...
А дирим любов с попътни ветрове...
Приятел не един тук ще намериш...
Да гали с думи твойта душа- поетеса...
Тук няма защо дса се криеш...
Духът ти се вижда през всяка завеса...
-
Духът ти се вижда през всяка завеса...
Сърцето ти в кули въздушни витае...
Не можеш да спреш ничия намеса...
Щом някой поиска със теб си играе...
-
Щом някой поиска със теб си играе
а ти си му нужна до време
но важно е също играта каква е
и колко от тебе ще вземе
-
и колко от тебе ще взема,
и колко от мен ще ти дам...
стоейки пред вечна дилема,
цената не искам да знам
-
цената не искам да знам,
дори отново да страдам,
дори в тъга да се давя,
аз готов съм на всичко за теб...
-
Аз готов съм на всичко за теб...
Да горя в огъня дори.
Без тебе съм половин човек
и сърцето ми кърви.
-
И сърцето ми кърви
аз искам те цяла
Къде си С въпроси нали
не можем да стигнем до края
-
Не можем да стигнем до края.
Тази пропаст на пътя ни застава.
Но любовта ще носим до безкрая.
Щом е истинска, тя винаги остава.
-
Щом е истинска тя винаги остава
така са казали те преди нас
а аз не искам да съм само
посоката от вечния компас
-
Посоката от вечния компас
тя е толкова ясна ... Все натам.
Стрелката сочи само към нас.
За туй спасението ни чака там.
-
За туй спасението ни чака там...
Някой някъде умира...
Друг се ражда в своя храм...
Природата е страшна сила...
-
Природата е страшна сила...
Ние пред нея сме толкоз слаби.
Ала щом тебе до мене те има,
тя нищо не може да ни направи.
-
Тя нищо не може да ни направи
когато застанем пред нея
с мълниите си играем
а бурята сладко ни пее
-
Че те няма и си чужда,
това отдавна знам.
Ти от мене нямаш нужда,
и аз от теб мадам.
-
И аз от теб,мадам,
нуждая се кат Санчо от салам,
и повече - ни грам,
защото ще се пръсна,ще преям...
[lol]
-
защото ще се пръсна, ще преям,
дори това да е последното ми дело!
зове ме кухнята, отивам там,
хладилник ще опразня смело!
-
Хладилник ще опразня смело
душата гладна ще си ляга
със сит корем и уморен се питам
А защо сънят ми бяга
-
А защо сънят ми бяга... Трудно се отрича,
че самата от очите си го махам.
По пътеките на мислите се стичам
и тебе, все за тебе чакам.
-
И тебе, все тебе чакам.
До зори.. и до късен мрак..
Очите ти чакам да срешна пак..
В тъмнината на изминалите дни,
Моля те при мен се върни..
-
Моля те при мен се върни..
чуваш ли...ако не поне се обърни..
последен поглед
за мене запази..
но не ще изтриеш ти момента с нея..
хербаризирай го..-за мен го остави...
-
Хербаризирай го ..-за мен го остави
да имам нещичко от тебе
Но всъщност не и него ти вземи
Забравих те и чакам живо цвете
-
Забравих те и чакам живо цвете.
Но, ще мога ли отново аз..
Да се влюбя както в тебе..
Или на болка в този час..
Се обричам аз без тебе..
-
Се обричам аз без тебе...
Когато помисля за бъдеще...
Не искам, а идват промени...
Напред! Така ти ме учеше...
-
Напред! Така ти ме учеше...
Ранявай,както ти не исакш да си наранена...
Назад!Така ме мъчеше...
Учи се да бъдеш сломена....
-
Учи се да бъдеш сломена...
За да знаеш на дъното как е...
Тогава е посоката във вените...
Нагоре! Мисълта ти маяк е...
-
Нагоре! Мисълта ти маяк е...
И в тъмното свети ... блести.
Под нас целия свят е.
Напред и нагоре гордо върви!
-
Напред и нагоре гордо върви ...
Пред нищо не скланяй глава ...
Има надежда , с любов погледни ...
Повярвай в магия една ...
-
Повярвай в магия една ...
Цветовете на дъгата са магични.
Навсякъде около нас е любовта.
Нека поне там не бъдеме себични.
-
Нека поне там не бъдеме себични.
И се вгледаме в реалността.
Кадето властва хаос и мъка.
Да покажем ние любовта.
-
да покажем ние любовта
на всички, които твърдят,
че неспособни са да обичат!
нека знаят, че в безсмислици се вричат.
-
Нека знаят, че в безсмислици се вричат.
Нека тях да ги боли..
Щом от любовта си се отричат..
Нека страдат, нека ги боли.
-
Нека страдат, нека ги боли...
Всичките, които искат прошка...
Тя се заслужава със кърви...
Доброто иска жертва, но не плоска...
-
Доброто иска жертва, но не плоска...
Да жертваш живота си и теб.
Да се научиш да искаш прошка.
Да предпочиташ лимони, вместо мед.
-
Да предпочиташ лимони, вместо мед...
Свежо е, не бих заложила на кисело...
Какво като се мусиш... на късмет...
Това е или пък бъркам смисъла...
-
Това е или пък бъркам смисъла...
на живота и на всичко твое?
Коя ли зла магьосница ме е орисала
ти да имаш власт над всичко мое?
-
Ти да имаш власт над всичко мое.
Да държиш сърцето в твоите ръце.
Да целуваш нежно моите устни.
Да ме гледаш и да се кълнеш.
Колко много ме обичаш.
И думи нежни да изричаш.
-
И думи нежни да изричаш.
Да ме имаш сега и завинаги.
На любовта ми приличаш,
която съм чакала винаги.
-
която съм чакала винаги
и мислех че съм с нея неведнъж
щом чувствата изстинали
запалеше ги някой мъж
-
Запалеше ги някой мъж искрите
от чувства цветни,непонятни,
и ето,забъркват се със тях жените,
в ситуации вероятни...
-
В ситуации вероятни
се самопоставяш и се чудиш
дали през всичките обрати
печелиш или само губиш
-
Печелиш или само губиш...
Всичко е до ъгъла, аспекта...
Понякога си много близо...
И далече също... тежи, олеква...
-
И далече също... тежи, олеква..
Така си плаче,после се усмихва
А после пак си тръгва по пътека
вилнее бясно,а след мига притихва
-
Вилнее бясно,а след мига притихва.
По пътеките блуждае самота.
Всяка буря някога стихва...
Това се случи и с любовта.
-
Това се случи и със любовта
когато почваме да мислим
че идва и си тръгва тя
без разума да пита
-
Без разума да пита.
Сърцето решило е вече.
Любовта изведнъж връхлита.
И непосилно е да стоиш далече.
-
И непосилно е да стоиш далече,
но много близко те изгаря.
Такъв е огънят и вечен...
Да устоиш е нужна много вяра.
-
Да устоиш е нужна много вяра
а появи ли се най-малкото съмнение
вратите ни един към друг затваря
заключени за чуждо посещение
-
Заключени за чуждо посещение,
в мълчание потънали са нашите сърца.
Замират бавно забравили предишното вълнение,
изпълнени до край със болка и тъга.
-
Изпълнени до край със болка и тъга
и с незададени въпроси
скрити там зад гордостта
а отговорите са много прости
-
А отговорите са много прости...
Вярният въпрос е труден...
Колко, как и що ли постиш...
Когато си в мечти забулен...
-
Когато си в мечти забулен ...
И бие лудо в теб сърцето ...
Навярно в някого си влюбен ...
И тръпнеш нейде под небето ...
-
И тръпнеш нейде под небето
да има още някой там
да тръпне като теб и ето
двама ще сте в своя храм
-
Двама ще сте в своя храм,
където любов над двама ви ще свети.
Няма по-голямо зло от туй да си сам
и чернилка да тече от всички куплети.
-
И чернилка да тече от всички куплети ...
Да си нейде сам в самотна нощ ...
За мечтите твои от съдбата взети ...
Никой няма да даде и пукнат грош ...
-
Никой няма да даде и пукнат грош
нас пари не са ни нужни
да сме влюбени във всяка нощ
да ни топлят ветровете южни
-
да ни топлят ветровете южни
там, на оня златен бряг...
други светове не са ни нужни
щом сме двама за ръка във бяг...
-
Щом сме двама за ръка във бяг
ние можем даже да летим
бури ветрове и сняг
заедно ще победим
-
Заедно ще победим
Да!Ако трябва ще се влачим!
Но пак ще се спасим!
Поне ще знаем за какво ще плачем!
-
Поне ще знаем за какво ще плачем
и сълзите ни във едно
на всички влюбени ще пратим
във радостно писмо
-
Във радостно писмо
намерих онази светла частица,
която света ми преобърна.
Ти запали онази искрица
и мечтите ми сбъдна.
-
И мечтите ми сбъдна
двама ще сме вече
някак си света се преобърна
самотата е далече
-
Самотата е далече.
Споделихме я с теб.
И не сме самотни вече.
Слънце грее. Няма лед.
-
Самотата е далече ...
Тук до тебе съм сега ...
Таз' сълза защо се стече ...
Нека е последна тя ...
-
Слънце грее Няма лед
вятърът ни носи
и солта е като мед
няма глупави въпроси
-
Няма глупави въпроси,
като: "Защо сме тук?"
"Защо живеем?"
Всеки обич проси.
А да даде никой не умее.
-
А да даде никой не умее
може би е крайно
а дете във кой живее
той обича непотайно
-
Той обича непотайно.
И себе си готов е да даде.
В него живее обич безкрайна,
а погледа му невинен, като на дете.
-
А погледа му невинен като на дете
и чувствата чисти
никога не ще подведе
ни чужди ни близки
-
Ни чужди, ни близки сме двамата с теб.
Далечни за миг, сетне за миг едно цяло.
Поръчвам чаша мартини с много лед.
Никога не ще се облека в бяло.
-
Никога не ще се облека във бяло
кой да каже в този миг
за копнежите на твоето тяло
идва може би върховен пик
-
Идва може би върховен пик.
Идваш и сетне бездушно си отиваш.
Може би това е просто трик
или нямаш смелост да спираш?
-
Или нямаш смелост да спираш
не питай ме така
ако ти във моите очи се взираш
ще видиш моята тъга
-
Ще видиш моята тъга
в очите ми пустеещи.
Без тебе мразя любовта.
Две сърца едва тлеещи.
-
Две сърца едва тлеещи
направо зъзнещи във мрака
защо да чакат чужди свещи
да им огреят пътя към безкрая
-
Да им огреят пътя към безкрая.
Светлината да блещука в нас.
Никога не допускай края.
Не ме обричай на мраз.
-
Не ме обричай на мраз
та нали за туй мечтая
да забравя своето Аз
НИЕ ще сме вече зная
-
НИЕ ще сме вече зная.
Няма да сме Аз и Ти.
Щом заедно сме накрая.
Никога вече не ще боли.
-
Никога вече не ще боли.
Никога няма да плача.
Моето сърце по тебе гори
и за теб аз същото знача.
-
И за теб аз същото знача,
каквото и за мене ти.
От нищо не се плаша.
От смъртта дори.
-
От смъртта дори не се страхувам,
щом застана аз до теб.
Обичам те, не се срамувам.
Сърцето не е вече лед.
-
Сърцето не е вече лед.
Днес е огнен плам.
Защото имам теб.
Зная, че ме чакаш там.
-
Зная че ме чакаш там
без да искам нещо
просто твоя в твоя храм
искам те горещо
-
Искам те горещо.
Знам, че ще те имам.
Чакам нова среща
страстна и сюблимна.
-
Страстна и сюблимна
бе онази нощ без твоите ръце
и без до теб, през себе си да стигна,
пак само споменът кървеше без да спре.
-
Пак само споменът кървеше без да спре.
Сърцето ми разкъсваше на парчета.
Дълбоко ранява ме, а съм още дете,
но на вечна самота съм от тебе проклета.
-
Но на вечна самота съм от тебе проклета.
Колко пъти от мене си се отричал?
Моята тъга вдъхновява поета.
Някога истински дали си обичал?
-
Някога истински дали си обичал?
Не на сила или на шега.
Някога да си се в вярност вричал
от сърце и от душа?
-
От сърце и от душа съм направена аз.
Моите градивни частици са това.
Създадена от нежност и шепа страст.
Кодовото име на любовта.
-
Кодовото име на любовта,
дали ще да изречеш?
Намери ли вече ключа?
На кого ще го дадеш?
-
На кого ще го дадеш?
Разбира се на тебе,
от кеф да си умреш.
Макар и малко бебе,
Макар и неугледен,
все пак е на младеж...
-
Все пак е на младеж...
моето сърце дадено.
Цялото му го дарих...
Беше нявга то забравено,
но го с обич преоткрих...
-
Но го с обич преоткрих,
ставам вече силен.
С всекия написан стих
духът е стабилен.
-
Дъхът е стабилен. Но душата е слаба.
Уморена, клилете си губя.
Ти ми предрече. Но ти ме остави
сама в страхове да се влюбя.
-
Сама в страхове да се влюбя
да търся туй що го няма
а искам да страдам и любя
възкръсвам с любов по-голяма
-
Възкръсвам с любов по-голяма,
носеща ти в шепи утрешния ден.
Не вярвам, че щастието е измама.
Не вярвам. Ти си тук, до мен.
-
Не вярвам Ти си тук до мен
във този миг чудесен
дори и вятъра студен
ни стопля с тиха нежна песен
-
И ни стопля с тиха нежна песен.
И едва, едва ни пари в сърцата.
Животът може и да бъде лесен.
От теб зависи. Прогони тъгата.
-
От теб зависи. Прогони тъгата.
Следвай своя въртешен глас.
Пусни на воля да се рей душата
и на живота радвай се в захлас.
-
И на живота радвай се в захлас.
Раздавай себе си докрай.
Вярвай ми. Вярвам ти аз.
Нека този декември бъде май.
-
Нека този декември бъде май.
Не зима, а лято горещо да си.
Нека слънце те грее безкрай,
а нощем те пазят далечни звезди.
-
А нощем те пазят далечни звезди.
Те бдят над теб. Не се страхувай!
И небето стене, когато те боли.
Споменът за мен ти целувай.
-
Споменът за мен ти целувай.
Копней за отминалите ни мечти.
И нова среща с мен бленувай,
че ме загуби страдай и плачи...
-
Споменът ти за мен целувай
до утре когато в теб заживея
с моя образ танцувай
с твоята душа ще се слея
-
Ами сега... :)
-
че ме загуби страдай и плачи
в страданието ще се преродиш
по друга пътека тръгни
Там има нова звезда-виж
-
Там има нова звезда-виж
и тя изгряла е за нас.
Преди във нищото да изгори
обичай ме, ще те обичам аз.
-
ммммммм... аз написах едно преди да се разпадне сървара и искам да го споделя...
Там има нова звезда-виж...
Най-ярко блести на свода небесен.
С благословия легни да спиш,
с блясък в очите, а на устата с песен...
:arrow:
Обичай ме, ще те обичам аз,
прегръщай ме дори в съня си.
Твоя съм... до сетния си час,
на теб дарявам нежността си.
-
На теб дарявам нежността си
сърцето и душата
нетленна в тленността си
ще бъда част от теб и то добрата
-
Ще бъда част от теб и то добрата.
Ще съм твойта ярка светлина.
След дъждовен ден ще съм дъгата.
Всичко ще е по-красиво, щом я има любовта.
-
Всичко ще е по-красиво, щом я има любовта ...
Самотата нека я забравим ...
По-красива ще е песента ...
Стига нотите в нея навреме да поправим ...
-
Стига нотите в нея навреме да поправим.
Песента нека с щастие напълним.
Никога един друг не ще се оставим.
Ямите в сърцата с обич ще запълним.
-
Ямите в сърцата с обич ще запълним ...
Ще бъдем нови хора , по-добри ...
Всички обещания на мига ще изпълним ...
Нека само любовта да гори ...
-
Нека само любовта гори
през сетни мигове, през удари
и рани. И нека с теб да я спасим
пък за двама каквото остане...
-
Пък за нас каквото остане
то ни стига нали сме едно
слънцето светлината ни даде
а тревата ни стана легло
-
А тревата ни стана легло
небето ни даде подслон
за добро или за зло
туй щастие е моят дом...
-
Туй щастие е моя дом
всичко е приказно а пък познато
излизам на месеца-той е балкон
и гледам в косите ти-злато
-
и гледам в косите ти-злато
в очите ти синьо море
сърцето ми с теб е богато
и радвам се сякаш дете...
-
И радвам се сякаш дете ...
Е получило нова играчка ...
Под това необятно , синьо небе ...
На твоята малка закачка ...
-
На твоята малка закачка намигам
и се правя на много незряща.
Тъмни мигли към тебе повдигам.
Но съм огън - премного горяща.
-
Но съм огън - премного горяща душа.
Пламтя! Не мога, не искам да спирам.
Изпепелявам те с жарки, искряши слова.
Където и да идеш... аз пак ще те намирам.
-
Където и да идеш... аз пак ще те намирам.
Защото слушам сърцето си - моя водач.
Сиянието на звездите без теб презирам.
Щом трябва ще те търся от сутрин до здрач.
-
Щом трябва ще те търся от сутрин до здрач.
Където и да идеше, аз пак те откривах...
Ти, дето си всичко - лечител и палач...
Теб, дето от обич, чак те презирах...
-
Теб, дето от обич, чак те презирах...
Теб, който мислите ми превзе...
Този, за който хиляди пъти умирах.
Този, който сърцето ми взе.
-
Този, който сърцето ми взе,
дори без да ме попита...
Този, дето всичко мое отне
и остави ме сама да скитам.
-
И остави ме сама да скитам.
Да обичаш това ли означава?
Камъчетата по пътя ритам.
Отдавна спрях да се надявам.
-
Отдавна спрях да се надявам.
Само една песен напомня за теб,
дето виниги си я припявам.
И ето насълзявам се. Бъди проклет!
-
И ето, насълзявам се. Бъди проклет!
Мразя, че толкова силно те обичам.
И сляпа съм за всички, освен теб.
И сълзите пак от очите ми се стичат.
-
И сълзите пак от очите ми се стичат.
Празни са ръцете ми, към теб протегнати,
устните кълнат и мълвят, че те обичат.
Ноесъществени, неразбрани - отбегна ги.
-
Ноесъществени, неразбрани - отбегна ги.
Мислите оплетоха възли милиони.
Пороите над сърцето избегна ги.
Надявам се сега да си доволен...
-
Надявам се да си доволен.
Не виждам от какво.
Дали от намека околен.
Неосъществено зло...
-
Неосъществено зло...
любов осъществима ли ме кара
да пиша своето писмо
или илюзия недостижима
движи моето перо
-
:) :p
И движи моето перо...
Любов-илюзия,и двете
са винаги в едно.
Една любов,простете,
най-често ни докарва зло.
-
Най-често ни докарва зло.
И често красивото губим.
За туй питам аз какво
печелим, когато се влюбим?
-
Печелим,когато се влюбим?
това е въпрос нееднозначен
ако печелим кой губи
това е трудна задача
-
Това е трудна задача.
Животът ми без тебе е суров.
Избърши сълзите ми, когато плача.
Нека бъда твоята любов.
-
Нека бъда твоята любов
Ела от тебе нищичко не искам
да бъда твое цяло съм готов
сърцето си до твоето притискам
-
Сърцето си до твоето притискам.
Нежност в очите ти прочитам.
На всичко ти си моя смисъл.
Не вярвах, че това чувство ще изпитам.
-
Не вярвах че това чувство ще изпитам
сега изпълваме до край
и чувствам че отлитам
на къде-към ад или към рай
-
На къде - към ад или към рай?
На къде ме води любовта ти?
Незабравим беше месец май.
Зная, аз все още съм в кръвта ти.
-
Зная аз все още съм в кръвта ти
не позволяваш да изстине
в съня ми идваш-до кога ли
ще се събуждам с твоето име
-
Ще се събуждам с твоето име.
И пак с него ще заспивам.
Ела в съня. Вземи ме.
И наяве искам да те имам.
-
И наяве искам да те имам
да те докосвам със ръце
да чувам истински как бие
влюбеното ти сърце
-
Влюбеното ти сърце
за мен ли то тупти?
Не си отивай. Не!
Завинаги остани.
-
Завинаги остани
ще бъда твоето вдишване
издишването ще си ти
защото сме едно нали
-
Защото сме едно нали?
За това ли завидяха?
Измъчваха те нашите души,
а зад гърба ни се смяха...
-
А зад гърба ни се смяха ...
И хулиха ни с тежки думи ...
Но да ни разделят не успяха ...
Защо сега ти ме изгуби ...
-
Защо сега ти ме изгуби?
Нали ти бях нужна като водата?
Целувките чужди...така са ми груби!
Не свиква без тебе душата...
-
не свиква без тебе душата
да свиква какво е-тя все ти се чуди
тя търси си своя позната
намира и в нея се губи
-
Душа,душа загадка тъжна,
в която-се всеки намира и се губи
Не си ли ти атрибут ненужен.
във времена еснафски,груби.
-
Във времена еснафски,груби,
любов не ще да намериш ти...
Но надеждата си недей я губи.
Не спирай! Своя път докрай извърви...
-
Не спирай! Своя път докрай извърви...
Не гледай ме-аз няма да ти го покажа
В живота смело трябва да вървим-сами
страхливите съдбата ги наказва...
-
Страхливите съдбата ги наказва...
За това винаги от силните бъди.
И за миг не се чувствай празна.
В живота всеки го боли...
-
В живота всеки го боли...
Дори понякога от споделено щастие
Но ти върви към върховете и мълчи
и миг недей изпуска-шанс ти е!
-
И миг недей изпуска-шанс ти е!
Може би за новото начало ?
И там пак ще намериш щастие -
дълбоко , вътре в тебе е заспало.
-
дълбоко , вътре в тебе е заспало.
едното чувство наречено любов
и няма скоро то да се събуди
от зимен сън на суетата
-
От зимен сън на суетата,
ражда се свободна мисълта,
но щом събуди се в душата,
мигом се преражда глупостта...
-
Мигом се преражда глупостта
и бясно хората връхлита...
Нека в нас живее любовта.
Тя идва и никога не пита.
-
Тя идва и никога не пита
въпросите задаваме ние
затова и тя отлита
когато зад лъжа се крием
-
Когато зад лъжа се крием ...
Показваме страха във нас ...
А после искаме да измием ...
Греха и неговата власт ...
-
Греха и неговата власт ...
изведнъж в мен потече.
Аз искам мъничко страст
и не искам да обичам вече.
-
И не искам да обичам вече ...
Не искам от тази проклета любов ...
В тази мрачна и студена вечер ...
Към самотата лети моят зов ...
-
Към самотата лети моят зов ...
Полита и надолу стремглаво пада.
В света ми няма място за любов.
Няма нужда сърцето да страда.
-
Няма нужда сърцето да страда,
достатъчно вече го сам нарани...
Не искам усмивки,не искам награда...
А само назад се обръщай,и просто върви...
-
А само назад не се обръщай,и просто върви
не позволявай мъка да те завладее,колкото и да боли
Върви напред и пътя намери
помни че можеш да надвиеш и най горещите сълзи!
-
помни че можеш да надвиеш и най-горещите сълзи,
идващи от болка и тъга,
и тях и тези идващи от радост ти нали
ще споделиш със мен и мойта самота
-
Ще споделиш със мен и мойта самота.
Ще любиш луната и звездното небе.
Омразата тропа. Не отваряй вратата.
И не питай къде ли ще те отведе.
-
И не питай къде ли ще те отведе.
А само стой до мен и ми мълчи
Сърцето щом е с твоето сърце
не трябват ни ръцете,ни очи...
-
Не трябват ни ръцете,ни очи...
Не са ни нужни сетивата...
Щом имаме сърца и души.
Няма как да бъдем по-богати.
-
Няма как да бъдем по-богати,
какво ни трябва друго на света?
Не са ни нужни вещерски палати,
а само нашия си дом и нашите деца...
-
А само нашия си дом и нашите деца...
напомнят за една любов голяма.
Днес е тъмно. Вчера светеха хиляди слънца.
Всичко било е илюзия. Просто една измама.
-
Всичко било е илюзия.Просто една измама.
Всичко било е театър и само пепел остана.
Кажи ми къде да се скрия,да ида ли нейде в гората,
или тук да остана отритната и прокълната?
-
Или тук да остана отритната и прокълната?
Както винаги мълчиш. Така най-лесно е, нали?
Както всеки път затръшни зад мен вратата.
Накрая пак ще простя всичко, колкото и да боли.
-
Накрая пак ще ти простя всичко колкото и да боли
друг път няма за мен
със теб се радвам в болката дори
не мога да остана сам и нероден
-
Не мога да остана сам и нероден.
Позволи в сърцето ти да се родя.
Чуй, моя обич последния рефрен.
В пламъка на сините ти очи горя.
-
В пламъка на сините ти очи горя ...
И бавно разтапят ме твоите устни ...
А после знам - ще трябва да си ходя ...
Ще бродя пак по улиците пусти ...
-
Ще бродя пак по улиците пусти ...
и ще питам тишината къде си ти.
Всички погледи са ми така чужди.
Само твоят топлеше ме в студени дни.
-
Само твоят топлеше ме в студените дни ...
Единствен поглед , вълшебен ...
А сега къде е той ? Кажи ...
Може би на друг сега е потребен ...
-
Може би на друг сега е потребен
света, който заедно изградихме.
Човек не бива да е горделив.
Трябва да е земен.
Чашата с вината вече я изпихме.
-
Чашата с вината вече я изпихме ...
И мисля вече да си лягам ...
Може би в душата нещо скрихме ...
Но лека нощ ти пожелавам ...
:p
-
Но лека нощ ти пожелавам ...
Нека и за теб да е такава.
С възглавницата насаме оставам.
5.00 сутринта вече стана.
-
5.00 сутринта вече стана.
А аз не заспивам, мислите ми са все при теб...
Сама дори не мога да остана,
до мен са твоите прегръдки в спомен блед...
И тази нощ не спах отново...
Ще стана и ще продължа за теб да мисля...
И ще чакам да мине по-бързо времето,
че да дойда да те прегърна след няколко часа....
-
че да дойда да те прегърна след няколко часа
които ще ми се сторят година
Пращам ти по вятъра любима
своята любов във рима
-
Своята любов във рима
оствям върху листа безнадеждно...
Ако можеш утре погледни ме...
Написах стих за тебе...запоследно...
-
Написах стих за тебе...запоследно...
и подписах се с две сълзи.
Това бе края. Дали е редно?
Нямаш на идея как боли.
-
Нямаш на идея как боли,
когато си отиваш без утеха даже
Нямам толкова сълзи...
Отровата ти скоро ще ме смаже....
-
Отровата ти скоро ще ме смаже....
Вените ми дори ще разяде.
Нямаше ли как да ме накажеш?
Защо края трябваше да донесеш?
-
Защо края трябваше да донесеш
нима за тебе няма вече Ние
какво от мен ще отнесеш
сърцето ми-то вече и не бие
-
Сърцето ми - то вече и не бие.
Душата ми на парчета е разкъсана.
Трябваше още преди да ме убиеш.
И без друго нишката вече е скъсана.
-
И без друго нишката вече е скъсана
уморих се няма да те моля
Раната в игрите ни превързана
боли Как искам да си моя
-
Боли! Как искам да си моя...
Усмивката на лицето ми върни.
Нека любовта изгори покоя.
Просто истинското в мен всели.
-
Просто истинското в мен всели.
Проклетнико! Изкуствена аз бях красива!
Какво си мислеше?! Че кой си ти,
та да решаваш другите дали съм живи?!
-
Та да решаваш другите дали съм живи...
Никога не съм умирала. Просто съм празна.
Отлетяха минутите, в които бяхме щастливи
и отново долетя самотата ужасна...
-
И отново долетя самотата ужасна...
Ала този път не беше в моето сърце...
В твоето се настани - горчиво бясна...
Очакваше те да си като мен, разтворил две ръце..
Но ти не я прие като другарка стара..
Ти драпаше на зад към стари спомени..
Не разбра, че да ги оставиш трябва...
Да се насладиш на самотата, очквайки добрите дни...
-
Да се насладиш на самотата, очаквайки добрите дни...
след всичко ти остава единствено това.
Не вярвай на хората. Те са подли и зли.
През призмата на техните очи пречупена е любовта.
-
През призмата на техните очи пречупена е любовта.
Пуска корени в сърцето - огледален образ на душата.
Обърква мислите в главата, затрива смело паметта.
Едиствен спомен - твоя образ и на любовта словата.
-
Едиствен спомен - твоя образ и на любовта словата.
Това остави в мене ти преди да тръгна...
Погледа ме и не смееше след мен да затвориш вратата..
Ала не се страхувай, затвори.Аз няма да се върна...
Не се боя от времето. Аз щях да свикна да съм твоя..
Боях се от държанието ти и ревността ти...
Може би не ще успея той да ме нарича "Само моя!"
Но някой ден човека ще намеря, този дето ти не си...
-
Но някой ден човека ще намеря, този дето ти не си...
И с Него аз до края на света си ще остана.
Той от самотата и от болката ще ме спаси.
Душата ми нивга вече не ще бъде раздрана.
-
Душата ми нивга вече не ще бъде раздрана
Понякога се питам-защо в тъгата пишем най-добре
тръгнали от Рая за към Ада
рисуваме най-истинското влюбено море
-
Рисуваме най-истинското влюбено море ...
Двамата със тебе ... Под лазурното небе ...
И как мечтаем за миг да сме там ...
Но не можем и е жалко , знам ...
-
Но не можем и е жалко,знам...
Не можем нито да се върнем,ни напред да завървим
Аз ще съм самичка,ти пък още много сам
додето не решим да си простим...
-
Додето не решим да си простим ...
Сами разпалки в огъня под нас ще слагаме ...
И как със теб ще се спасим ...
Щом сами не искаме да си помагаме ...
-
Щом сами не искаме да си помагаме ...
Щом сами не можем да се преродим...
Как на карта обичта си ще залагаме
и после от раздели ще се уморим...
-
И после от раздели ще се уморим...
И край завинаги ще сложим.
В нощите будуваме. Не спим.
Раздялата не е невъзможна.
-
Раздялата не е невъзможна.
Един път щом се слеят две души...
И тръгнат ли веднага ги пробожда..
Боклата сърцата им разкъсва и всичко в тях боли...
И все обръщат те назад очи...
Чудят се дали към миналото да се върнат,
някой правят го, а други
продължават търсещи утеха без да спират...
-
Продължават търсещи утеха без да спират...
Ала мрака и светлината водят вечна война.
В каменни мостове с гръм се разбиват.
Няма място за омраза, щом бушувала е любовта.
-
"Няма място за омраза, щом бушувала е любовта."
Надявам се да знаеш, че е истина това..
Сигурен бъди- не ще те мразя, дори след всяка вледваща лъжа...
Раздялата е само крачката към по-добри неща..
Не съм за теб и ти го осъзнаваш...
Мечтаеш си да бъдеш с мен,
но едва ли всичко мога да ти дам..
И колкото и в мен да се надяваш..
Друга ще е тази дето ще ти се усмихва сутрин
до тебе на леглото в твоя дом...
-
До тебе на леглото в твоя дом
другата спи.
Какво значение има вече, щом
не ме обичаш ти?
-
"Не ме обичаш ти?"
Това ме питаш ти невярващ...
Не отричам, може и да са лъжи..
Но с мене всеки миг си страдащ...
По-добре тръгни...
Сега си отиди от мене..
Единствено мечтите ни помни...
Нека друга е щастлива с тебе...
-
Нека друга е щастлива с тебе
нека друга чака те с надежда
Уморих се дявол да го вземе
с нова обич искам среща
-
С нова обич искам среща!
Да се любим като мъртви. Прежалили всичко!
Тайните да изпопарят вековете!
И да падаме! Да се пречистим!
Вярата се ражда след невяра!
И отново някой ден да му се случа!
Грешките (по воля) се прощават.
А безгрешни (толкова) сме скучни!
-
А безгрешни толкова сме скучни
във забравата ти виждам памет
тихите ти шепоти са звучни
Нека просто истински останем
-
Нека просто истински останем.
Заший ми очите. И устните. Да не виждам. Да съм няма.
Ръката ми изпусни /уж неволно/ след като я хванеш.
И късно ще бъде да повярвам, че Ти си бил измама.
-
И късно ще бъде да повярвам ,че Ти си бил измама.
Не чувстваш ли че в теб живея,
със твоите мечти се храня,
душата си със твоята ще слея?
В копнеж ще се стопим за да останем.
-
В копнеж ще се стопим, за да останем.
Ще изградим син свят от небеса,
където каквото от сърце пожелаем
ще се сбъдва на мига.
-
Ще се сбъдва на мига,
моята мечта ще бъде твоя,
простичко и със стиха
ще живеем в приказката своя.
-
Ще живеем в приказката своя.
Златни нишки ще плетем.
Любовта дойде. Аз съм твоя.
Изгубих ума си по теб съвсем.
-
Изгубих ума си по теб съвсем
накъде ли отивам-не зная
Какво от туй че съм затворен в плен
това не пречи да мечтая
-
Това не пречи да мечтая.
Какво е една килия?
Мечтите ни остават накрая.
И няма вече какво да крием.
-
И няма вече какво да крием,
останали безмълвни, чисти и спокойни,
стоим от любовта си пием,
един за друг достойни.
-
един за друг достойни.
да но май не сме...
Илюзии сред хората засаждаме
Това не е живот...
Маската на идилията носим
за перфектна двойка но уви..
Ти колко жени смени?
-
Ти колко жени смени? Нощи, напоени с грях.
И въпреки всичко не успя да ме прежалиш.
Онзи нежен трепет ... Онзи звезден прах.
Колко малко ти трябваше, за да ме удавиш.
-
Колко малко ти трябваше, за да ме удавиш.
Само една лъжица вода...
Да ме забравиш, колко ли ще се бавиш...
Колко пъти ще се обръщаш назад и ще гониш спомена...
Не ще се научиш как да живееш...
Не ще ме чуеш нали?!
Не можеш ли просто мъката да подминеш...
Да забравиш нашето минало, то беше сдамо живот в лъжи....
-
Да забравиш нашето минало, то беше само една лъжа,
но има все пак истина една-
сърцето при раздяла щом боли
не всичко е било лъжа.
-
Не всичко е било лъжа...
Между мас имаше толкова истински неща...
Толкова смях и мечти...
Уюта на ръцете, и толкова много караници...
Имахме своите мигове...
Сега ми позволи да ги имам други с Друг...
Не брой неизминаващите часове...
Аз няма да ти звъна, не ще те потърся тук...
-
Аз няма да ти звънна, не ще те потърся тук,
нито пък на някое друго място,
или пък във време различно -
в душата ми за двама ни е тясно,
да, въпреки,че е за мен нетипично.
-
Да, въпреки, че е за мен нетипично,
аз си тръгнах, за пръв път просто забравих..
Може би беше за теб неразбираемо и нелогично...
Но за мен бе просто първото правилно нещо, което направих...
Не обичам да наранявам,
в мен повече кървя от колкото в тебе,
когато миговете ни просто загърбих, но не съжалявам...
В животът са нужни често промени, за това "Сбогом, Бебе!"
Помни ме, усмихната и щастлива,
помни добрите ни мигове, не помни раздялата...
Представи си, че просто я няма...
-
Представи си, че просто я няма,
онази, която те гледаше с очи,
пълни с любов и надежда,
прескочи,отворилата се яма,
в бъдеще време мисли,
и виж..някой друг те поглежда.
-
И виж..някой друг те поглежда..
Казват, че винаги се отваря нова врата,
щом тази пред която стоиш се затваря...
Обърни се и влез, може нещо добрп да те чака...
Не знам защо очите ни вечно забравят,
че четири посоки има...
И все или напред или назаде гледат..
Сякаш завоя е прекалено остър за да се взима...
-
Сякаш завоя е прекалено остър, за да се взима...
Защо отново ме караш да се чувствам така?
По дяволите, няма ли да свърши тази проклета зима?
Дори сърцата ни пронизани са от студа...
-
Дори сърцата ни пронизани са от студа...
Дори очите ни са избледнели и изпити
Отрова ни се влива във кръвта,
а мислите ни са със прах покрити...
-
А мислите ни са със прах покрити...
Заключих чувствата в стария шкаф.
Там някъде надълбоко скрити...
И вече имам сили. И вече не ме е страх.
-
И вече имам сили. И вече не ме е страх.
Отиде си онази примирената.
Отиде си забравата.В очите прах.
Сега се връщам друга-непростената!
-
Сега се връщам друга-непростената!
Жегнала те надълбоко в сърцето.
Този път не ще бъда наранената.
Вече мога да държа над себе си небето.
-
Вече мога да държа над себе си небето
и да хвърля върху тебе щом реша.
Ще се строшиш,тъй както ми строши сърцето,
а аз ще гледам гордо отстрани и ще мълча...
-
А аз ще гледам гордо отстрани и ще мълча...
Гърчи се пред очите ми в болезнена агония.
Видя ли, когато поискам мога да бъда и зла?
Добрината в мене ти отдавна прогони я.
-
Добрината в мене ти отдавна прогони я.
Със злоба и ненавист я замести,
отиде си сълзата неотронена,
сега от яростта си чакам вести.
-
Сега от яростта си чакам вести.
А пък утре, от безразличието.
Нека поне веднъж бъдем честни.
Твърде скъпо струва ни величието.
-
Твърде скъпо струва ни величието.
Ограбва ни,до края всичко ни отнема...
Хайде,погледни ме!Скрий двуличието!
Маската ти твърде сложна е дилема...
-
Маската ти твърде сложна е дилема...
Тези лъжи ме направиха корава...
Дали да тръгна или ръката ти да взема?
Твърде сложно е, ала аз не се предавам.
-
Твърде сложно е, ала аз не се предавам.
Объркана съм,ала няма да заплача...
Сълзите скъпо,много съпо ги продавам.
Отивам си.Самичка в тъмното ще крача...
-
Отивам си.Самичка в тъмното ще крача...
От слаби духом /като теб/ нямам нужда.
Вървя бавно. С тъжен поглед крача.
А ти смисъла търси в усмивка чужда.
-
А ти смисъла търси в усмивка чужда.
Не са ти нужни моите-угаснали.
Във тебе нека се вина пробужда...
Децата в нас отдавна трябваше да са пораснали....
-
Децата в нас отдавна трябваше да са пораснали....
Спри вече. Докога ще продължаваме с тез игрички?
Раните в сърцето трябваше и те да са зараснали...
Мислех, че поне ти си различен, ала беше като всички.
-
Мислех, че поне ти си различен, ала беше като всички.
Ненужен,фалшиво усмихнат и низък...
А се надявах някога да бъдем близки...
Ти бил си само от ада черен писък....
-
Ти бил си само от ада черен писък....
Ала днес съм глуха за твоите крясъци.
Мразя проклетата болка- нейния плисък.
Сърцето си винаги събирам на остатъци.
-
Сърцето си винаги събирам на остатъци.
Парче по парченце после го събирам...
А как е твоето?Богат ли си?
Или дори парче от свойто не намираш?
-
Или дори паче от свойто не намираш,
от свойто отдавна разбито сърце,
което без смисъл да събереш се опитваш,
но дори трохичка не останала е!
-
Но дори трохичка не останала е!...
Където пекла съм погачи...
Написано преясно е...
За теб какво съм значела...
-
За теб какво съм значела...
Какво е зимата без белотата снежна?
А пролетта дали пък би прекрачила
без мирис на цветя и птича песен нежна?
Не се отдръпвай ,чувствам те далечна.
-
Не се отдръпвай ,чувствам те далечна.
Не се страхувай ти отново да се доближиш...
Вярно, не веднъж ти бе от мене наранена...
Но се надявам, аз достатъчно да те обичам, за да ми простиш...
Не сме били единствени една за друга..
Не ме обеждавай, че за мен си плакала...
Обричай се във вечност на озни за когото ще си съпруга...
На мен ми стига, да ми кажеш, че ме обичаш и си ме обичала..
-
На мен ми стига, да ми кажеш, че ме обичаш и си ме обичала..
Защото цял живот се нуждаех от твойта топлина.
Сърцето си в сънищата и мечтите единствено си ми обричала.
И днес те моля за едно - бъди след люта буря моята дъга.
-
И днес те моля само за едно-бъди след люта буря моята дъга.
Дъждът от сълзи нека спре,
от слънцето носи ми топлина,
сърцето мое те зове.
-
Сърцето мое те зове,
иска да си с него единствено...
Иска да ти благодари, че тъгата от него отне...
Иска да ти се отплати с обич, че го направи тъй жизнено..
Обичай ме, така като не си обичал...
Вричай ми се, както няма да се вричаш никога..
Докосвай ме с устни, както никога не си целувал..
Наричай ме с имената дето с тях не си наричал Другата...
-
Наричай ме с имената...
Дето с тях не си наричал Другата...
Зная, малко са жените на Земята...
Че да употребил ти всяка дума...
Затова кажи ме по-различна...
От Нея и от всички...
-
Oт Нея и от всички...
Каквато ме намери неродена...
От огън леден и искрици...
А после сътвори ме преродена....
-
А после сътвори ме преродена....
Капнал огън на дланта...
Красива съм и изумена...
Нова пламнала зора...
-
Нова пламнала зора
се ражда в мене
и носи ми надеждата за път.
Нова пламнала зора
ми ражда слънце
от вяра и от сили, и от плът...
-
От вяра и от сили, и от плът...
Имам нужда, за да бъда цяла...
В мене всички опако текат...
Искам те! Дори и за раздяла!...
-
Искам те!Дори и за раздяла!
тъй както сътворих те- гаснеща,бемилостна.
Искам те!Оставам цяла!
Превръщам тебе във изгнилата...
-
Прегръщам тебе във изгнилата
снимка, забравена в старо на шкафа.
Какво ли... Какво като бяхме и имахте,
щом всичко днес е събрано на рафта...
-
Щом всичко днес е събрано на рафта...
Подредили сме с тебе живота...
И напред да вървиме смисъл май няма...
Ако не върнем назад оборота...
-
Ако не върнем назад оборота,
ще се засилим,ще паднем,а после боли...
Върти си спокойно сега колелото,
защото на себе си скъп си,нали?
-
Защото на себе си скъп си, нали?...
Защото си крехът, чуплив...
Към мене си нежен, към мене си мил...
Дори по актоьрски ревнив...
-
Дори по актоьрски ревнив...
Да не припомняме сълзливите пиеси!
Аз по-голям актьор съм,запомни!
А ти се осъзнай веднъж къде си....
-
А ти се осъзнай веднъж къде си...
Между някого и никого, дали?...
Поглеждаш предпазливо през завесата...
А публиката /също ти/ мълчи...
-
А публиката /също ти/ мълчи...
Залавяш за всеки поглед похотлив...
И сякаш приливни и отливни вълни...
Започва днес романса ти сълзлив...
-
Започва днес романса ти сълзлив...
Сапунени мехури се разлитат...
Не дишай рязко, че ще ги сломиш...
Струват си късмета да опитат...
-
Струват си късмета да опитат
Да се стопят или да станат по-изящни...
Отново после пак ще го повикат...
Дали ще си останат прелестно летящи?
-
Дали ще си останат прелестно летящи?...
Усмивките... когато ги размиеш...
В малката ми стая, тясна...
От която сутрин тихо си отиваш...
-
От която сутрин тихо си отиваш...
Таква ли ме помниш,скитнико без име?
Следите на която вечно си омиваш...
Ако ме срещнеш денем -подмини ме....
-
Ако ме срещнеш денем -подмини ме....
Нощем спри за миг. Аз съм в твоя сън.
В шепите си като мъничка утеха вземи ме.
Никога вече мрак не ще падне навън...
-
Никога вече мрак не ще падне навън...
За слънцето ни има нови ширини...
За песните ни има шарен звън...
За небесата ни красиви висини....
-
За небесата ни красиви висини...
Мога да говоря до омръзване...
Но срещам трудности, уви...
Да помоля за обвързване...
-
Да помоля за обвързване...
Това отдавна в мене се върти...
Ала си мисля че ще е прибързано...
За теб така ли е,кажи?
-
За теб така ли е, кажи?...
Земята под краката ни е ромбоидна...
А мислят другите души...
Че няма форма незавидна...
-
Че няма форма незавидна...
Че всяко нещо има край.
Радостта е привидна...
Свършва бързо, знай.
-
Свършва бързо, знай...
Глупостта на неглупака...
А след това гневът е край...
Достойно глупава отплата...
-
Достойно глупава отплата
за мойто лутане и ненамиране
във нечий свят-смирена и саката
където сенките на живите са на умиране...
-
Където сенките на живите са на умиране...
Е дъното на нечии безсилия...
А отгоре плават само видрите...
Плувци в стремежа за идилия...
-
Плувци в стремежа за идилия
заносили на гръб утехи,страхове...
Надеждата на дъното забили я,
опитват се да я открият горе те...
-
Опитват се да я открият горе те...
И вярата и силата в душата...
Аз съм инфантилна и не ще...
Да моля се да не пропадна във недрата...
-
Да моля се да не пропадна във недрата
поисках вчера,днеска вече не...
Реших сама да си остана в самотата,
във лудите вълни на моето море...
-
Във лудите вълни на моето море...
Отглеждам хиляди химери...
Евтино ги храня с мършаво телце...
Физиките са ми непотребни...
-
Физиките са ми непотребни
в тоя свят на многото ми врагове
Тука и надеждите последни
Правят кал дори от богове...
-
Правят кал дори от богове...
Вечните успехи на стремежа...
Понякога се спускат чак от страхове...
Надявайки се още на летежа...
-
Надявайки се още на летежа,
кацат във душата на поет
и търсят да откраднат от стремежа,
да превърнат в огън своя лед.
-
Да превърнат в огън своя лед
не могат и никога не са могли.
Света им днес е в разбъркан ред.
Щастливи някога дали са били?
-
Щастливи някога дали са били?
Дали са имали надежди,вяра?
И огън със сълзи дали са някога гасили?
Или са го оставили до пепел да изгаря?
-
Или са го оставили до пепел да изгаря?
Или отминалата зима в сърцето е още?
Все някога ще угасне и ще потъне в забрава.
Три часа щастие и несвършващи самотни нощи.
-
Три часа щастие и несвършващи самотни нощи.
Два часа спомени,а после примирение...
Единствен час любов съдбата носи...
Но без секунда даже за спасение....
-
Но без секунда даже за спасение....
И без друго не искам. Нека да умра.
Няма единство. Само разединение.
Прости. Нямам сили да живея така.
-
Прости. Нямам сили да живея така.
Не мога да бъда твоя робиня ...
Не мога със тебе,не мога сама...
Горда съм,мили,горда,прости ми!
-
Горда съм, мили, горда, прости ми!
За туй ще си тръгна, дори да боли.
В мене винаги остава шепа сили...
Знам, че друг ще успее да те замени.
-
Знам, че друг ще успее да те замени,
но изведнъж едва ли е победа?...
Дърво ще следва руини
за да сложи край на безреда.
-
За да сложи край на безреда
утрото ще те подреди в редица.
Зората все към тебе гледа.
Душата ми е волна птица.
-
Душата ми е волна птица
Като канарче в клетка
Мъждука там една искрица
Но не ще разбия таз решетка
-
Но не ще разбия таз решетка.
Мразя всички онези прегради
и твърде високата сметка,
която плащам за любовта ни.
-
Която плащам за любовта ни...
Тя ще те спъне...
Тънката струна...
Сама ще се върне...
-
Сама ще се върне онази идея
при своя объркан стопанин,тъй клет,
що роди песни за нея
и създаде от прелест ответ...
-
И създаде от прелест ответ...
И положи в ръцете ти китки...
Всеки мнимо-братски завет...
Беси те на наивни плитки...
-
Беси те на наивни плитки...
Вчера е минало. Живея за днес.
Не вярвам в лъжите плитки.
Аз имам гордост и чест.
-
Аз имам гордост и чест...
Прекалено високи, но низки...
Не искат приятелска вест...
А вражески оловни книжки...
-
А вражески оловни книжки
са за мен любовните романи.
И уж винаги си толкова близко,
но те усещам само в кръвта ми.
-
Но те усещам само в кръвта ми
макар че често бягаш с месеци дори
безбожно дразниш, чакайки смъртта ми
но няма да успееш-сигурна бъди.
-
Но няма да успееш-сигурна бъди.
Това не е трамвай желание.
Обръщай се и тихо си върви,
защото скоро ще получиш наказание...
-
Защото скоро ще получиш наказание,
защото пак като преди ще те боли,
защото сбърка непростимо - май че крайно е,
но ето затова ме забрави...
-
но ето затова ме забрави...
Тръгвам си грешен и със болка.
На раздяла просто ми кажи,
кое избра-кожухче от мечти или от норка?
-
Кое избра - кожухче от мечти или от норка?...
И двете са мъртви, щом са по теб...
Едните е редно да са нависоко...
А другото другаде, избор на чест...
-
А другото другаде, избор на чест...
Но такава в мен веч' не остана ...
Вървя на там, пропаст ли има?...
На земята черна - смъртта , ще пристана ...
-
На земята черна-смъртта, ще пристана...
Почакай ме само години край сто...
После ще ида, но няма да падна...
В гроба ще легна, не питай защо!...
-
В гроба ще легна, не питай защо!...
Не задавай въпроси с полу уста ...
Ще си тръгна ,с ключа на вратата останал...
два пъти се връщах , заключи я сега ...
-
Два пъти се връщах, заключи я сега...
Не искам да я вземам вече...
Мина ми меракът заедно с страстта...
Бялата ти кърпичка само би ми пречила...
-
Бялата ти кърпичка само би ми пречила...
не искам да се сбогувам с минали неща ...
всичко старо на боклука хвърлям ...
Виж ! - снимката ти плува в калта ...
-
Виж! - снимката ти плува в калта...
Пресегни и във джоба прибери я...
Не оставяй да се влачиш по вода...
Опълчи и' се и имай свое име!...
-
Опълчи И се и имай свое име...,
да те видим колко силна си.
Ако можеш забрави ме,
без да ме изхвърляш ти?
-
Без да ме изхвърляш ти?...
Не! Иначе не мога да си тръгна...
Аз искам да те гледам във очи...
Когато си гальовна или стръвна...
-
Когато си гальовна или стръвна...,
или от ангел ставаш дявол,
усмихваш се,а пък си скръбна,
душата сякаш е във чуждо тяло.
-
Душата сякаш е във чуждо тяло...
Щом песен се запее...
Идва зима, идва лято...
Доброта човешка сее...
-
Доброта човешка сее
и поникват новите надежди.
Слънцето за нас ще грее,
а Луната тихичко се смее
в нови бляскави одежди.
-
В нови бляскави одежди...
Клоунът се облича...
Но остава си той прежден...
Сълза в очите на момиче...
-
Сълза в очите на момиче,
може във невежество да породи,
някое объркано момче,
което себе си от въжделения гради...
-
Което себе си от въжделения гради...
Не би могло да се достигне...
Понякога котлето ври...
Но може също да изригне...
-
Но може също да изригне,
загубеният в сън дълбок,
кога мъглата от очите му се вдигне,
и човекът може да е бог...
-
И човекът може да е бог...
У себе си на гордостта...
Сънят е само дъжд дълбок...
Капещ над реалността...
-
Капещ над реалността,
погубва смелите градежи,
онзи "лъч" на мъдростта,
сътворен от мъдрци невежи...
-
Сътворен от мъдреци невежи...
Заветът ще ли ни спаси...
С поуките си свежи...
Като горяли във пожар треви...
-
Като горели във пожар треви,
възраждат се мечтите най-подир
и не е нужно тях да ги плеви
на заблудите всевечния пастир...
-
На заблудите всевечния пастир...
Обича да подвиква със тояга...
После всичките овце, но не цени...
Че вълната го пази с топла тяга...
-
Че вълната го пази с топла тяга,
овчарят знае най-добре,
знае също и че вълк ако в полята го надбяга,
поне на топло ще умре...
-
Поне на топло ще умре
в пожара на греха...
Две невинни очи на дете.
Цял един живот самота.
-
В старостта пък по спомени мания...,
по снимки стари избелели
и чужди за любовни терзания,
сърцата сякаш са спрели.
-
Сърцата сякаш са спрели.
В мислите часовник тиктака.
Душите ни отдавна са умрели.
Да върви по дяволите мрака.
-
Да въври подяволите мрака..
и светлината дори..
Защо са ми щом теб те няма..
В нищото ще си живея..
както някога преди да те отркия..
Искам да забравя как изневери..
-
Искам да забравя как изневери
на всичките си клетви и обещания.
Непробудна любовта в мене спи.
Друга съм. Стига толкова страдания!
-
Друга съм.Стига толкова страдания!
Събуди се утре с образ мил и нов!
Стига вече пожелания,
за това не съм готов.
-
За това не съм готов -
да дам сърцето си на някоя жена,
която да се врича в любов
и просто да си тръгне след това.
-
и просто да си тръгне след това,
а аз да чакам с надежда,
друга с детелинови слова
тъгата при мен да довежда.
-
Тъгата при мен да довежда
нощта. Не искам. Вече боли.
Поглед отново свеждам.
Може ли всичко да се промени?
-
Може ли всичко да се промени?...
Едва ли, коренът е траен...
Но клоните растят си настрани...
А плодовете... всъщност те си знаят...
-
А плодовете... всъщност те си знаят...
Та нали ароматът е от тях ...
ден ли ... нощ ли ... пак ухаят ...
чакат есенния лунен прах ...
-
Чакат есенния лунен прах...
Светулковците и мърморят...
Капките не щат ги тях...
Мокрите следи се гонят...
-
Мокрите следи се гонят...
асфалтът съхне под замръзналия сняг ...
идва някой ... листа се ронят ...
стъпките утихнаха на дървения къщен праг ...
-
Стъпките утихнаха на дървения къщен праг...
Не посмя и не можа да го прекрачи...
В душата и' се виеха копнеж, вина и страх...
Чуждата земя към себе си я влачи...
-
Чуждата земя към себе си я влачи...
Само студ усещат голите нозе ...
Едно кутренце от дирите се плаши ...
болката влече я към бурното море ...
-
Болката влече я към бурното море...
Не и' е никак трудно да се гмурне...
Пясъкът е топъл под нейните нозе...
Напред върви и няма да се върне...
-
Напред върви и няма да се върне...
а стъпките отекват в пясъчната шир ...
сърцето и ' е пусто ... душата и' не трепва ...
сълзите стичат се в тъмния сапфир ...
-
Сълзите стичат се в тъмния сапфир...
Камъкът напуква се внезапно...
Един момент, живот неоценим...
Извръща се, помахва необятно...
-
Извръща се,помахва необятно
вятърът над цъфналите дървеса,
и пак побягва наобратно,
далеч,далеч към пламналите небеса...
-
Далеч, далеч към пламналите небеса...
Лети ли фениксът затоплен...
Щом опашката му цветни са пера...
Искащи и воден допир...
-
Искащи и воден допир,
искрите съскат във съблазън,
че понякога горещия вопъл
предизвиква неприязън...
-
Предизвиква неприязън...
Предизвиква молби...
Силната, властна душа...
Очите са гневни...
Ръцете - в кърви'...
Струва ли всичко това?!...
-
Струва ли всичко това
сълзи на радост и болка,
аз не зная има ли даже цена,
нещо което не се и продава?
-
Нещо, което не се и продава,
това искам ти да ми дадеш.
Сърцето за сетен път прощава.
Без любовта ми, казваш, ще умреш.
-
Без любовта ми казваш ще умреш.
Живея ли сега със нея,
от огън си,а после-скреж,
не зная дявол ли си или фея?
-
Не зная дявол ли си или фея?...
Риба, Рак или Орел...
Да те питам явно не умея...
В незнанието съм умел...
-
В незнанието съм умел...
Едно нещо само зная-
че ти ме правиш смел.
Не искам никога да идва края.
-
Не искам никога да идва края,
в началото бе просто стих,
в средата сякаш сме във Рая,
оставам там,най-сетне-жив.
-
Оставам там, най-сетне - жив...
Човек, намерил се в тайгата...
Черти метал бодливи...
Напомнят болката по сетивата...
-
Напомнят болката по сетивата...
и сълзите - сякаш кактус ги боде ...
разливат се с блясъка на красотата ...
но късно е да падат в студените нозе ...
-
Но късно е да падат в студените нозе
картинки светли с кръгчета и тръигълници
защото съвестта гризе, гризе
и подари ги пак на бели птици.
-
...И подари ги пак на бели птици,
те, където трябва ще ги отнесат,
надеждите на днешните наивници,
които заради мечти не спят.
-
Които заради мечти не спят,
те измъчени са. Празни копнежи.
Които всъщност винаги грешат.
И летните дни са студени и снежни...
-
И летните дни са студени и снежни...
Но те свършват от днес, идва и техния край...
От тук нататък ще заспивам в ръцете ти нежни..
И за студ, сняг и болка аз ще забравя...
Ти стопляш сърцето, мислите и душата..
Ти стопляш целия мой свят всяка секунда..
Ти знаеш как да преплетеш двата ни свята..
Така че с усмивка да се събудим на сутринта...
-
Така че с усмивка да се събудим на сутринта...
Ще те обичам в свят огледален...
Моя мъждукаща светлинка...
Избор житейски, пътьом страдален...
-
Избор житейски,пътьом страдален,
избор болящ и сърдечен,
избор може би неидеален,
истински.Дали пък е вечен?
-
Дали пък е вечен?Незнам ...
Но бродя по пътя във мрака ...
И дори да знам , че пак съм сам ...
Надявам се , че някой накрая ще ме чака ...
-
Надявам се , че някой накрая ще ме чака ...
Без значение дали ще тръгна с колата или с влака,
но ще е най-добре да ме чакаш ти!
Обичам те и липсваш ми!
-
Обичам те и липсваш ми!
Мълча, а всъщност не искам.
Ти си всичко, любов...
Към сърцето си те притискам.
-
Към сърцето си те притискам. Ранена.
Сълзите ми свършват. Тръгни си.
Днес звездите залязват смутено.
Забрави ги. Отивай. (Върни се!)
-
Забрави ги. Отивай. (Върни се!)
при мойте мечти... моят блян..
така те желая върни се..
или пък по добре отиди си...
Така и не знам !
-
Така и не знам.
Изборът е предрешен-
в живота да съм сам,
а в моя стих да си до мен.
-
А в моя стих да си до мен...
така красив си..озаряваш всеки ден !
Сърцето ми ще шепне още че те иска
душата ми е пълна със тъга..
Моля те ела при мене
и превърни ме в думичка от песента!
Обичам те ... да си до мен дори и във стиха
обичам те ще те обичам даже след това..
И краят не е вече новото начало
искам да съм с теб... отдавам се изцяло !
-
Искам да съм с теб, отдавам се изцяло,
от страст виждам всичко черно-бяло!
Ах,колко те обичам,
Писна ми да отричам!
Писна ми да отричам,
писна ми с мили думи да немога да те наричам,
баз теб неискам да живея,
без теб немога да се смея...!
-
Без теб немога да се смея ..!
Без теб дали живея .. ?!
Или само душата ми се скита ...
Като изгубено дете ...
-
Като изгубено дете съм,
сълзите очите ми бавничко пронизват,
и лутам се неоткрита без път
и всички лоши мисли съзнанието ми намират...
и търся да хвана нечия ръка,
че тя да ме поведе към познатото,
оглеждам се и само тъга,
се скътава в това сърце неоткрито...
Непознати пътнико, отведи ме,
покажи ми поне вярната посока,
не ме гледай безмълвно, поведи ме,
за да намеря мястото където принадлежа...
-
За да намеря мястото където принадлежа.
Ще мина през пустини..бури
за да се върна пак към моята душа..
ще търся себе си дори и в думи...
За да отмина миналите дни..
ще забравя нашите мечти..
За да мога да се разбера
ще убия теб...ще съм сама !
За да намеря себе си дори и във нощта
ще разбия луната..слънцето...деня..
Ще намразя всичко и от тебе ще се отрека..
КоЯ съм аз ? Сама ще разбера..
-
КоЯ съм аз ? Сама ще разбера,
аз съм роза потънала в самота,
аз съм момиче затънало в болка и тъга,
това съм аз,а това е моята съдба!
-
Това съм аз, а това е моята съдба!
Капки черна орисия по мен се стичат.
Какво направи? Засенчи завинаги света.
И болят зениците. На стъкла приличат.
-
И болят зениците. На стъкла приличат.
Почти пречупени от болка.. и тъга!
И сърцето цялото изтича
без теб съм толкова сама..
Косите ми от злато вече черни са..
а аз съм малка капчица сълза..
ПАдам бавно без да спирам..
към бездната на любовта !
-
Към бездната на любовта!...
Ръка не се протяга...
Там скача се, но аз...
Харесвам друга сага...
-
Харесвам друга сага...
Сапунени опери? Твърдо не!
Самотата понякога помага
смисъла на всичко да разбереш.
-
Смисъла на всичко да разбереш
едва ли има нужда,
сърцето си щом можеш да дадеш
веднъж-и то без помощ чужда.
-
Веднъж-и то без помощ чужда
във ясен сън и в сън наяве
съзнание се пак пробужда
да носи хубавите нрави.
-
Да носи хубавите нрави
със лоши навици наред,
за в бъдеще-мислител прави
от миналото на поет.
-
От миналото на поет
не можах да се отърва.
Блудница съм. След теб.
В сълзите има красота.
-
В сълзите има красота.
Най-болезнената прелест на света.
И в нечии очи се молиш
да не я намираш...
-
Да не я намираш,
че боли и плаче,
сърцето щом се взира
без отговор,обаче.
-
Без отговор,обаче
остават въпросите.
Сърцето ти плаче.
Кучешки студ носи ти.
-
Кучешки студ носи ти...
Онова, което прави ме топла...
Продължение с новости...
Открива се много в живота...
-
Открива се много в живота...
В изкуствени копринени влакна.
Редим се като войници в рота.
Често пренебрегваме любовта.
-
Често пренебрегваме любовта...
Но какво пък, нали е навсякъде...
Щом я стъпча, подавам ръка...
И сме отново близки приятели...
-
И сме отново близки приятели...
Както едно време - нямаше я суетата.
Сега сме почти променени? Надали!
Ти ще тръгнеш, щом отключа вратата.
-
Ти ще тръгнеш, щом отключа вратата...
Не бързай, внимавай, полека...
Да не объркаш и в тъмнината...
Да потеглиш по чужда пътека...
-
Ти ще тръгнеш, щом отключа вратата,
но дали ще знаеш ясно какво искаш,
или после отново ще си блъскаш главата,
че си направил нещо без дори да помислиш.
-
Да потеглиш по чужда пътека,
а ако после няма назад връщане?
Какво ще имаш тогава за утеха..
а ако има надолу с главата преобръщане?
-
А ако има надолу с главата преобръщане?...
Че си направил нещо без дори да помислиш...
Ще ли се спреш или пък прекръстиш...
Пред своята вяра, която те нищи...
-
Пред своята вяра, която те нищи...
като пред Бог рушиш свети стени ...
В храма си - мръсни клетви ли пишеш ...
та и очите ти даже плачат с черни сълзи ...
-
Та и очите ти даже плачат с черни сълзи...
Цветът ти е ясен навсякъде...
Тъмна си, ето, чернееш дори...
Когато жадуваш оплакване...
-
Когато жадуваш оплакване,
а няма на кого да се оплачеш,
недей да виеш до прегракване,
по-добре е тихичко да си поплачеш...
-
По-добре е тихичко да си поплачеш...
Когато залагалката ти вземат...
А обърнат ли се да побегнат...
Усмихне се другояче...
-
Усмихни се другояче,
щом постарому не става,
не забравяй ти обаче -
и усмивката човек ранява...
-
И усмивката човек ранява...
Силните са най-раними...
Напомня ми Поетна слава...
Изящни бели детелини...
-
Изящни бели детелини,
красота от въздуха коват,
ала с дългите години
и плевели започват да сноват...
-
И плевели започват да сноват...
В нощите на полумрака...
Щом го хванат във съня...
На дете, което радост чака...
-
На дете,което радост чака,
отнемат ли тъй крехката надежда,
отмира радост всяка,
главицата печално се навежда...
-
Главицата печално се навежда...
Семката покълне ли накриво...
Защото пътят другаде отвежда...
Люспата и' става нещастлива...
-
Люспата й става нещастлива,
захвърлена на сухата земя,
била е някога красива,
но кожата си сменя всяка змия...
-
Но кожата си сменя всяка змия...
А обичам малкото промени...
По стъпките си пак вървя...
Когато тръгвам си за в мене...
-
Когато тръгвам си за в мене,
по друмища различни търся да вървя -
понякога са дните ми засмени,
понякога във нощите кървя...
-
Понякога във нощите кървя...
Забилото се мъчно его...
В личната ми самота...
Изцяло ме поглъща, ме поема...
-
Изцяло ме поглъща,ме поема,
съмнението,което вечно ври
и щом опитам от свойте плещи да го снема,
то опъва се и казва"Спри!"...
-
То опъва се и казва"Спри!"...
Мършавото тяло си не дава...
Духчето със вкопчени очи...
Немигащо се цяло защитава...
-
Немигащо се цяло защитава,
тебе чувството избрало,
от самотните моменти отбранява,
дава туй,което и е обещало...
-
Дава туй, което и е обещало...
Тихото, размисли не спят...
Няма да те връща отначало...
Но във края свещи с теб ще се топят...
-
Но във края свещи с теб ще се топят,
заедно с хилядите ми слънца,
срещнали се във един неискан свят,
светът на отчуждените лица...
-
Светът на отчуждените лица...
Е мъничко по-тъжен от онези...
Светове, в които душите са така...
Далече, както ние с тебе сме...
-
Далече,както ние с тебе сме,
се лутат във безкрая рой звезди,
аз надявам се за тяхното небе,
надявай се за нашето и ти...
-
Надявай се за нашето и ти...
Дано стотинчица надежда имаш...
Защото виното кат мор горчи...
Ако с чуждите пари го взимаш...
-
Ако с чуждите пари го взимаш,
късметът ще те преобърне,
добре е свой късмет в запас да имаш,
другото ще ти се върне...
-
Другото ще ти се върне...
Едното само си не давай...
Гордостта във рамката е пълна...
Качествена, там я слагай...
-
Качествена там я слагай,
но наглеждай я добре,
храни я и юзди и слагай -
тръгне ли веднъж,не може да се спре...
-
Тръгне ли веднъж, не може да се спре...
Тик-так, тик-так, циферблатът се търкаля...
И всичко се върти, и времето тече...
А течението силно свлачище разтваря...
-
А течението силно свлачище разтваря
и пак напред се устремява,
не вижда то какво поваля,
като човек,забравил извинение да дава...
-
Като човек, забравил извинение да дава...
Лети напред кометата през космоса...
И не се оглежда, и не се отдава...
На почивка, целта му е от плоските...
-
На почивка, целта му е от плоските...
На тръгване ще ме гледаш от високо.
И пак ще ме измъчват въпросите.
Твърде боли. Затъвам надълбоко.
-
Твърде боли. Затъвам надълбоко
в блато,в което бързо надолу ме дърпа.
Кой би изтърпял подобна жестокост?
Но всеки сам попарата си сърба.
-
Но всеки сам попарата си сърба.
И според чергата си се разполага.
Напои се с кръв бялата кърпа.
Какво ли ще спечеля, ако остана?
-
Какво ли ще спечеля, ако остана?
Парите ти, лъжите ти? Не струват.
Не ми е нужна плитката измама.
И аз без тебе мога, съществувам.
-
И аз без тебе мога, съществувам...
Понякога дори ми домъчнява...
Че си по-студен на съмване...
От росна и сама тинтява...
-
От росна и сама тинтява
венец ще ти направя - да ме имаш.
Но слънцето когато зазорява,
ти бягай, страннико, да не погинеш.
-
Ти бягай, страннико, да не погинеш...
От топлото сафари на мечти...
Пушките са стари мигове...
Оплетени с привършващите дни...
-
Оплетени с привършващите дни,
усмивките ми жалко се сбогуват
с човека, който ги роди,
а после простично отплува.
-
А после простично отплува...
Дошлата да те иска...
Защото твърде скъпо струваш...
Алчността ти е епична...
-
Алчността ти е епична,
винаги ти искаш да печелиш.
Това е участ толкова трагична,
в сърцето ми богатство няма да намериш.
-
В сърцето ми богатство няма да намериш...
Само тръни в него съм събрала...
Мънички трохички от усмивчици безценни...
Другото... на теб съм завещала...
-
Другото на теб съм завещала,
май най-хубавото съм ти дала,
а мъка душата ми е прояла
и искам само раздяла,раздяла
-
И искам само раздяла, раздяла...
Недей да ме молиш да чакам...
Мина моментът за нежна покана...
Свърши се моят спектакъл...
-
Свърши се моят спектакъл...
Паднаха тежките завеси.
Продължавам сама нататък.
И дори не питам ти къде си.
-
И дори не питам ти къде си,
за тебе грам вече не хая,
върви спокойно по пътя си,
това наистина е края.
-
Това наистина е края,
боли ме силно,зная,
но да те забравя се старая
и чувства за в бъдеще не ще питая
-
И чувства за в бъдеще не ще питая...
Надеждите нека живеят...
Където намират отвари...
Но всички клокочат не в мене...
-
Твой съм без остатък.
Всяка частица е твоя.
Мигът е толкоз кратък.
Но твърде сладък е покоя.
-
Но твърде сладък е покоя...
Захарта му е убийствена...
Диабетът ми е над отгорето...
Здравето е лудост необмислена...
-
Здравето е лудост необмислена,...
....пожелана не от днес или от вчера...
Да преваря болестта злочислена,
сили с нея трябва да премеря.
-
Сили с нея трябва да премеря...
Житейската ти борбеност ме дразни...
Хлябът ми в ръцете ми трепери...
Потисна ли я, него ще опазя...
-
Потисна ли я, него ще опазя-
дори във 200 м кал да газя
и клоните със нокти да достигам...
И ето ме-изплувах и пристигам.
-
И ето ме - изплувах и пристигам...
Шамандурите на пръста ми не стъпват...
Въздух само ги изпълва и лавира...
А аз решавам, е ли е достъпен...
-
А аз решавам, е ли е достъпен
брега ми... топлото ми време.
Обещанията си ти пристъпи.
От обич мразя те, дявол да те вземе!
-
От обич мразя те, дявол да те вземе!
и хиляди прокоби стенат ...
нима отиде си и душата ми с тебе ...
кладите песни за болката пеят ...
-
Кладите песни за болката пеят,
надежди изгарят без време,
желания смъртни остана да тлеят,
че има живот и след тебе.
-
Че има живот и след тебе,
повярвах. Небе все още има.
Но тъжни цветя в душите береме.
И пак замръзвам. Вече е зима.
-
И пак замръзвам. Вече е зима...
Есента си красиво отиде...
Била вечно тъжна, била им все крива...
На мене ми липсва бодливо...
-
На мене ми липсва бодливо,
че пее сърцето най-силно тогава,
когато трънче красиво,
пробожда го...Няма пощада!
-
Пробожда го..няма пощада,
злина, ненавист, обида,
завързване към позорна клада,
и още болка, сякаш тази не стига.
-
И още болка,сякаш тази не стига,
копнежът му вечен по тебе,
го кара дори когато умира,
да пее любовната песен.
-
Да пее любовната песен,
а отвътре пожар да бушува.
А животът не лесен,
се пита-
дали наистина си струва?
-
Дали наистина си струва,
не мога да смятам,
сърцето не се и купува,
то просто се дава.
-
То просто се дава,
но не се иска понявка отрсреща,
а това дълбоко наранява,
и за стари неща те подсеща.
-
И за стари неща те подсеща,
целувки в нощта Ви горещи,
но и пропаднали срещи.
Но винаги има надежда.
Дали пък всичко се свежда,
да обичаме по Човешки?
-
Да обичаме по Човешки,
на всеки май така му се ще,
и пак по човешки допуска ме грешки,
които подкарват нещата към зле.
И все пак, както и да е,
трябва по някакъв начин да се обичаме.
Най-добре да е по този, човешкия,
истински, топъл и чист, и безкреаен
без лъжи и обиди, и траен!
-
Без лъжи и обиди,и траен,
всичко е толкова просто,
урокът незнаен е-
двама сме цяло и...толкоз.
-
Двама сме цяло и...толкоз.
Нивга няма да сме единаци.
И няма я вече и боката.
Дали влюбените са глупаци?
-
Дали влюбените са глупаци?
Не знам,но малките хлапаци,
дори големите юнаци,
все търсят да открият любовните знаци.
-
Все търсят да открият любовните знаци.
Ала никога не ги намират. Жалко за една любов.
Твърде често се чувстваме като глупаци.
Твърде закъснял е последния изречен зов.
-
Твърде закъснял е последния изречен зов.
Не бързай,просто по вълните
със Вятъра ще дойде нов
копнеж.Ако не вярваш-питай и звездите!
-
Копнеж.Ако не вярваш-питай звездите,
те виждат всичко там, от високото,
и знаят на хората за мечтите,
и готови са да приемат новото.
-
И готови са да приемат новото,
стига в очите ни да свети
блясъка от тях,а словото,
лепило ще бъде за душите ни слети.
-
Лепило ще бъде за душите ни слети.
Една любов малка... за нас ще шепти..
Ти си луната .. аз съм небето..
Бягай.. далече от ранни лъчи..
И с тебе сме вечер .. след вечер.. и пак
блестиш и усмихваш се , махаш с ръка..
Раздялата идва... Небето гори...
Сред слънце красиво.. Луната ще спи !
-
Сред Слънце красиво,Луната ще спи,
в съня си мечтае,
да може дори,
и денем със теб да играе,
а всъщност не знае.
Небето спи ли...кажи?
-
Небето спи ли...кажи?
Имаш ли сили да видиш?
До него ли са всичките звезди-
иска ли ти се да ги броиш?
Недей, дори да е така,
толкова много са те,
за да не може никой в света
точният им брой да резбере.
-
Точния им брой да разбере.
Може би ги знае само Тя,
и на всеки който в Нея се кълне,
по едничка само ще даде.
Да...това е Любовта.
-
Да...това е Любовта.
Ти си всичко свято.
След дъжд - моята дъга.
Единствен си на Земята.
-
Единствен си на Земята,
означава -вечно сам.
Това ли отреди Съдбата?
Уникат ли си,не знам?
-
Уникат ли си, не знам?
Никога не ще съм чужда.
Ще те чакам нейде там.
Да ме убиваш няма нужда.
-
Да ме убиваш няма нужда-
затворите убиват бавно...
И страх, и глад за спомени събужда:
аз мъртъв съм и то отдавна.
-
Аз мъртъв съм и то отдавна,
изгреви и залези не ги броя.
Възкръсвам само за да пламна,
и от Любов отново да горя/умра/!
-
И от любов отново да горя(умра)!
Не се надявай! Как си го представяш?!
Защото мога! Свикнах на това!
От всяко падане по-силна се изправям.
-
От всяко падане по-силна се изправям.
И всяка рана по-истинска ме прави.
Както винаги сама /без теб/ се справям.
И както всеки път всеки ме забрави.
-
И както всеки път всеки ме забрави,
но ще продължа на всяка цена.
Все пак разни хора, разни нрави,
ала не ще се откажа,нищо че съм сама.
-
Ала не ще се откажа,нищо че съм сама.
Нищо, че съдбата без теб е скучно сива.
И въпреки че ми носи само мъка любовта,
аз вярвам, че един ден ще съм щастлива.
-
Аз вярвам,че един ден ще съм щастлива,
не само в своите куплети!
Съдбата ще погледне завистлива.
Дали е само игра за поети?
-
Дали е само игра за поети?
Утре всичко просто ще умре.
Сълзите нека са проклети.
И ти също. Всичко ми взе.
-
И ти също.Всичко ми взе.
Явно да давам не мога,
оставям ти спомен поне
и вяра единствено в Бога!
-
И вяра единствено в Бога-
само това ми остава.
Сама сред толкова хора,
потънала в забрава...
-
Потънала в забрава,
изплувам в мечти.
Напред продължавам,
а искам...преди.
-
А искам...преди.
Искам да е вчера.
До мен бе Ти.
Днес си с нея.
-
Днес си с нея
вчера беше с мен
в момента тя се смее
а аз самотна съм във този ден
-
А аз самотна съм във този ден...
Прекрасна вечер ще ли го завърши...
Повикала съм я с покана тук, у мен...
Надявам се да мине, да ме свърши...
-
надявам се да мине да ме свърши...
да приключи вече таз игра
нямам сили нямам вече
няма да дочакам поредната зора
-
Няма да дочакам поредната зора...
Толкова са краткотрайни срещите...
Време ми е... да си ида у дома...
Оставих да горят в забрава свещите...
-
Оставих да горят в забрава свещите...
Нека восъка бавно, плавно се топи.
В огъня да изпепели ще хвърля вещите
Нека всичко в тез огньове изгори...
-
Нека всичко в тез огньове изгори...
Достойният завършек на пламтялото...
Пепелта е леко горка, с прашинки-светлинки...
Отражение сглобавят парченца огледало...
-
Отражение сглобавят парченца огледало...
Пукнатините заличават... в светлина блестят.
И ето... то е пак отново сякаш ново, цяло...
Като живи картините в него енергично пламтят.
-
Като живи картините в него енергично пламтят,
редуват се болка и радост.
Хвърля се в огъня целия свят.
Това там не е ли нашата Младост?
-
Това там не е ли нашата Младост?
Не! Моята е днес, тук и сега...
Това е времето за любов и радост.
Нека не мислим за утре. Опитай с мене греха.
-
Нека не мислим за утре.Опитай с мене греха,
опитай мечтата ми днешна-
сълза преродена в смеха.
Днес си любима и грешна.
Какво като утре свършва света?
-
Какво като утре свършва света?...
Всеки Край бил ново Начало...
Обикновена раздяла е тази му смърт...
Ще се срещнат отново земя с небе бяло...
-
Какво като утре свършва света?
Не се страхувам, щом си с мен.
Мълчи! Няма нужда от слова...
Нека е красив и нежен последният ни ден.
-
:) Опа, Нели... Нека моят не се брои... [heart__]
-
Нека е красив и нежен последният ни ден...
Ще се срещнат отново земя с небе бяло...
И тогава навярно полъх смутен...
Ще разказва за двудушевно тяло...
-
Ще разказва за двудушевно тяло,
всъщност море от копнеж
и времето сякаш е спряло,
оплетено в любовните ни мрежи.
-
Оплетено в любовните ни мрежи
небето в кубчета от мисли се реди
и всеки вертикален облак тук бележи
невъзможните във въображението среди...
-
Невъзможните във въображението среди,
белязани от истинско начало.
Какъв ли край ни чака и дали,
оставаме със тебе Цяло?
-
Оставаме със тебе Цяло?...
Делиме се на две, на пет?...
Последно колко ще си даваме...
Чака ни Съдът отпред...
-
Чака ни Съдът отпред,
и изправени сме пред дилема.
Нямаме преди и няма след,
остава само недописана поема.
-
Остава само недописана поема,
която без думи се чете.
Остава и една душа ранена,
която без тебе ще умре.
-
Която без тебе ще умре,
защото носиш огъня свещен...
Оставиш ли го да се разгори,
туптене на сърце ще чуеш изумен.
-
Туптене на сърце ще чуеш изумен...
Огледаш ли се в плочки тротоарни...
Те са ни по-близки, флиртуват със нозе...
В бързите ни крачки към цели будоарни...
-
В бързите ни крачки към цели будоарни...
Ще падаме, ще ставаме ... и пак ще вървим.
Радостите в живота ни са толкова покварни.
Лъжем себе си. И непрестанно грешим...
-
Лъжем себе си. И непрестанно грешим...
А срутените кули под нозете ни се ронят ...
Земята препуска в галопа си син ...
Животът не познава дъгата на коня ...
-
Животът не познава дъгата на коня ...
Животът - изпълнен с множество обрати.
Ще бъдеш ли моето спасение, моята броня?
Позволи ми да се вселя в кръвта ти...
-
Позволи ми да се вселя в кръвта ти...
и всяка капка нежно да целувам ...
Ще спре да диша сал' плътта ти ...
Щом аз спра за теб да съществувам ...
-
Щом аз спра за теб да съществувам,
съществен ще остана, но само в затвори
ще търся свободните мисли, сънувам
как ехото тяхно говори.
-
Как ехото тяхно говори...
Не им казва тихо да стоят ...
Нашепва им приказки за страшни неволи ...
Нали цветята сред буря сал' красиво цъфтят...
-
Нали цветята сред буря сал' красиво цъфтят...
И нашата любов след раздяла ще е друга.
Ранявахме се и пак прощавахме. За кой ли път?
Далечни сме. Нека този път друга те целува.
-
Далечни сме. Нека този път друга те целува.
Да те докосва с моите стъклени веч' очи ...
Нима си мислиш , че сърцето ти нея ще жадува ...
Аз съм единствената утеха на нежните сълзи ...
-
Аз съм единствената утеха на нежните сълзи...
Отивам им, обичат ме и искат...
Останат ли без мене, олово им тежи...
Природата се случва по-неистинска...
-
Природата се случва по-неистинска,
щом заспиш в безкрая й неискрен,
поривите ни човешки не потиска,
ала във себе си оставаш неизбистрен...
-
Ала във себе си оставаш неизбистрен,
омесени са ти сълзи и радост,
от миналото стих прелистен,
напомня ти за Цялост.
-
Напомня ти за Цялост
вчерашния ден...
Една пропиляна младост.
Един тъжен есенен ден.
-
Един тъжен есенен ден
започва бавно пак да пълзи
на тъжната есен аз съм във плен
капят листата,капят уви...
-
Капят листата,капят уви...
И за миг не поглеждат към тъжното дърво ...
Пътят си знаят ... падат за дни ...
Следите им чакат зимното легло ...
-
Следите им чакат зимното легло ...
Дали този път не ще се предам?
Да се боря ли? Но за какво?
Накрая отново ще съм сам.
-
накрая отново ще съм сам
ще ме застигне таз беда
пак сърцето си ще дам
на някоя заслужила това
-
На някоя заслужила това
ще подаря всичко най-свято.
Но къде, за Бога, е Тя?
Къде е? Дали е на Земята?
-
Къде е?Дали е на Земята?
Или само в игрите,
обръща нагоре с краката
ума ми и даже мечтите?
-
Ума ми и даже мечтите
са под твоята опека.
Омръзна ми от бодлите
и от грешната пътека.
-
И от грешната пътека
не ще се отклоня.
Знам съдбата нелека-
нощем сам,а с теб в стиха.
-
"Нощем сам, а с теб в стиха."
Ти много я обичаше, нали?!
И мястото й да запълня аз не успях...
И остана там, защо не продължи,
аз щях да върна мига...
Уви, заблуда беше,
имах само отпечатък от мечти...
-
Имах само отпечатак от мечти
истински живот в действителност аз нямах
Съдба -писна ми от твоите игри
святото у мен аз дадох
-
Святото у мен аз дадох
всеки път на недостойни.
Днес душата си продадох.
Чувствата вече са покойни.
-
Чувствата вече са покойни
погребани на два метра под земя
деяния извърших недостойни
ала простено ми е -мога да греша....
-
Ала простено е-мога да греша,
с тебе опити си правя и дори,
с думички ранявам твоята душа.
Истински ли те боли?
-
истински ли те боли
или сълзите лъжовни са
мрак ли в теб се настани
или мамиш пак на другите сърцата?
-
Или мамиш пак на другите сърцата?
Това ли правиш, негоднико ти?
Няма ред и правда на земята.
Накрая винаги трябва да боли...
-
накрая винаги трябва да боли
така предрекла е съдбата
откак сме се родили ни мълви
"Обичай ти но после ще дойде бедата"
-
"Обичай ти, но после ще дойде бедата"-
това ми шепнеше миналата нощ морето.
Но аз вярвам, че есента не носи тъгата.
Вярвам, че топлина ще има в сърцето.
-
Вярвам,че топлина има в сърцето,
вълните винаги достигат бряг,
Слънцето прегръща се с Морето,
нашите мечти не ще заспят!
-
Нашите мечти не ще заспят!...
Те са втората природа на поета...
Но може би... не съм от тях...
А загубена една комета...
-
А изгубена комета,
осветила небосклона,
търси своята поема
и момчето без корона...
-
И момчето без корона
просто ще си тръгне.
Как тъгата да прогоня,
като няма да се върнеш?
-
Като няма да се върнеш,
като няма да сме двама.
Тръгвам си!Ела да ме прегърнеш,
може би за да остана!
-
Може би, за да остана!...
Съм дошла и на света...
Всички сякаш тръгват рано...
Мисля си да закъсня...
-
Мисля си да закъсня..
Нима решил си да ме търсиш?
Всекъ път раняваш моята душа
Нима сега ще се прекършиш???
-
Нима сега ще се прекършиш?
Нима ти за последно ще ми кажеш "сбогом"?
Нима ти приказката с черен крайчец ще завършиш?
Нима е всичко в тебе отлетяло?
-
Нима е всичко в тебе отлетяло?...
Къде остана детското сърце...
Стоплено от звездни водопади...
Играело с дивост на коне...
-
Играело с дивост на коне
и укротено с аромат на цвете,
удавено в безбрежното море...
Мечтите му кой ще вземе?
-
Мечтите му кой ще вземе?...
Те тежат на силни стъпала...
Не разбираше го никой цяло време...
А днес е късно... днес наследство се разля...
-
А днес е късно...днес наследство се разля...
И от него ще поникнат нови
истини,надежди,свобода.
Хвърляй тежките окови!
-
Хвърляй тежките окови!
Вземи си твойта свобода!
Да те задържа аз не мога,
щом те задушава любовта.
-
...щом те задушава любовта,
значи време е от мен да си отидеш.
И няма нужда от скандали и вина...
Върви си...Своя път към теб зазидах.
-
Върви си...Своя път към теб зазидах.
Тръгвай. Не се обръщай дори...
Днес изгубих това, което вчера имах.
Но какво от това, щом щастлив си ти.
-
Но какво от това щом щастлив си ти,
останал в своята заблуда,
че може би по-малко ще боли
в прегръдките на друга.
-
В прегръдките на друга
ти бъди щастлив...
А аз ще живея в заблуда,
че света ми е красив...
-
Че света ми е красив...
Недей да го разбираш...
Вярвай, че е сив...
А аз ще си го имам...
-
Аз ще си го имам,
без думи да вземам,
преливам в мъглата,
настъпвам в тишината,
кънтеят словата,
засипан съм с риган,
окъпах душата.
-
Окъпах душата...
В длани от пясък...
Потърсих скалата...
В която да вляза...
Зазидах и' входа...
Наместих се вътре...
Не искам по моите...
Други да стъпват...
-
Други да стъпват,
заличавам следите,
самотата изпълва
съня ми и дните...
-
Съня ми и дните...
Отсъстват редовно...
Безсънните нощи мене ме помнят...
Няма възможност да ме забравиш...
Аз не сънувам, но те давя в кошмари...
-
Аз не сънувам но те давя в кошмари...
Студено е вън,
а сърцето ми пари...
Не искам само на сън...
-
Не искам само на сън...
Животът е явен...
Моята плът в студено се дави...
А ми харесва, топлото с друг е...
Надявам се, често, как с по-друга плът сме...
-
Надявам се,често,как с по-друга плът сме...
и в нея тече
нещо горещо
и ритъм сърдечен
подсказва ни вещо-
ниви сме,но невечни...
-
Ниви сме,но невечни,
сезони безброй ни горят,
но през бури безконечни
цветя безчет цъфтят...
-
Цветя безчет цъфтят...
Къпят поляните в цвят.
И птици на воля летят...
Щастлив е целият свят.
-
Щастлив е целият свят,
когато рицари и дами
сънуват романтичен необят,
ала,уви,пълно е със драми...
-
Ала,уви,пълно е със драми...
Застрахован не е никой от това.
Живота разделя и рицари и дами,
без да се допитва до техните сърца.
-
Без да се допитва до техните сърца,
ах,на хората сърцата тъй чупливи,
съдбата с скръб рисува вси лица,
а чувствата са все тъй променливи...
-
А чувствата са все тъй променливи...
Днес обичаш, утре ти сервират лъжа,
но човек бъди... и прости им...
Нека греха им не тежи на твоята душа.
-
Нека греха им не тежи на твоята душа,
тя влачи си своето бреме
и през вечностите броди пеша,
до края на цялото време...
-
До края на цялото време...
Цяла малка вечност ни остава.
И нека за нас тя не бъде бреме,
а възможност, която ни се дава.
-
А възможност,която ни се дава,
ли е безпредметната ни суета,
нима,кажете Вие,тя не отчуждава
човека от света...
-
Човека от света...
Звучи грандиозно.
Но дали е така?
Замисли се сериозно!
-
Замисли се сериозно над този куриоз -
не може,драга моя,в суета,
човек да бъде във живота виртуоз,
бидейки васал на глупостта...
-
Бидейки васал на глупостта...
Можеш да имаш печеливша кариера,
че както казват мъдреците на света...
За глупостта не съществува бариера.
[lol]
-
[lol]
За глупостта не съществува бариера,
ала надали със нея под ръка,
ще стигнеш ти до френската Ривиера,
о,не,съвсем не е така...
-
О,не,съвсем не е така...
Не се опитвай да убедиш,
че бързо се ядосвам, кипва ми кръвта
и на шамара ми ще дойдеш да се залепиш.
[lol]
:p
-
"И на шамара ми ще дойдеш да се залепиш" -
ей на - тъй ми рекнаха на мен,
какво да правиш,понякога се случва да грешиш,
но не и този ден,не и този ден...
[lol]
-
Но не и този ден,не и този ден...
Ти няма него да ми помрачиш.
И сега отнове гледаш ме смутен
и пак не спираш да мълчиш...
-
И пак не спираш да мълчиш,
когато отведнъж те в гърлото задави,
онази бучка,от която всъщност се боиш,
с която трудно ти е да се справиш...
-
С която трудно ти е да се справиш...
Ти бягаш и криеш се. Страхливец ставаш.
Не бива така на страха да се оставиш.
Пребори се. Не може без бой да се даваш.
-
Пребори се.Не може без бой да се даваш,
когато копията гърдите сочат,
но можеш друго да опиташ - да прощаваш,
дори когато "виновен" тебе ще нарочат...
-
Дори когато "виновен" тебе ще нарочат...
Смелост в сърцето си намери.
Изправи се и признай. Дори и да те сочат...
Чист пред съвестта си остани.
-
Чист пред съвестта си остани,
до край на принципите верен,
каквото можеш - промени,
другото е факт имагинерен...
-
Другото е факт имагинерен...
Истината е в честта...
Ако справедлив си и умерен
вдигни гордо глава.
-
Вдигни гордо глава,
дори когато болката я цепи,
намери солидна тухлена стена
и направи безстрашно "гепи"...
-
[smeeh]
И направи безстрашно "гепи"...
Бъди съвременен ГЪЗар.
Басма на никой недей цепи,
нали си ти голям връзкар.
-
Нали си ти голям връзкар,
нали си бил във всичко спец,
във всяка дреболия - цар,
но също - въздесъщ глупец.
-
Но също - въздесъщ глупец си.
От вътре ли ти идва това?
И не само, ами и голям наглец си.
Нямаш задръжки. Празна глава!
-
"Нямаш задръжки.Празна глава!
От косата до петите - безгръбначно оглупяло!"
Ей тъй внезапно изрева
на стената мойто огледало.
-
На стената мойто огледало.
Пред него застанала съм аз самата,
но разбито на парчета, не е цяло.
Счупено е ,като счупена ми е душата.
-
Счупено е,както счупена ми е душата.
А лепило има ли за нея?
Някои дори във тъмнината,
виждат светлата идея.
-
Виждат светлата идея.
Единствения лъч в тунела.
Да призная аз не смея,
но любовта ме е превзела.
-
Но любовта ме е превзела...
Крепостта е разрушена,
борбата-дива,яростна и смела,
битката е предрешена!
-
Битката е предрешена,
играта отдавна си замина,
наметна дреха съвършена,
запали топлата камина.
-
Запали топлата камина.
Прегърни ме. Нека разбереш:
Сърцето ми е кат градина.
Обич цял живот от него ще береш.
-
Обич цял живот от него ще береш.
Нима не вярваш в думите на повелята скрита ...
Тръгни по пътя, нейде ще намериш свещ ...
Пламакът и' ще те топли в сърцето си с кръв опий я ...
-
Пламакът и' ще те топли в сърцето си с кръв опий я ...
Тази светлина ще свети вечно в твоите очи.
Любовта е някъде около теб. Открий я.
Щом намериш я, ще спре да боли...
-
Щом намериш ярще спре да боли
и отново ще си цялл
Следвай своите мечтир
иначе не си живял!
-
Иначе не си живял,
не си съществувал.
Цял живот заспал
и кошмари сънувал.
-
И кошмари сънувал в мрака един ...
Докосвал с обич пътеките кални ...
Живял в немилост ... неразбрания син ...
Следите си търсил в пустинните пясъчни длани ...
-
Следите си търсил в пустинните пясъчни длани ...
Но не си намерил нищо. Пак склонил глава.
Нима само тъмни чувства има в кръвта ни?
Нима няма радост в света ни, нито светлина?
-
Нима няма радост в света ни, нито светлина?
И гората ли в шумките си крие врага ...
Зная всяка сълза за теб е последна ...
Предадох себе си - избрах да съм ти верна ...
-
Предадох себе си - избрах да съм ти верна ...
И ти ме предаде. Никога само мой не бе.
Пред всички винаги била съм толкова черна...
Но не ще позволя да съсипят живота ми. Не!
-
Но не ще позволя да съсипят живота ми. Не!
Етюдът приключи в песента си унесен ...
Оперетата май , че последна за мен бе ...
Под земята се чува сал' смъртната песен ...
-
Под земята се чува сал' смъртната песен ...
Ранена вълчица вие в моето сърце.
Толкоз тъжна и студена е тази есен...
Измръзнаха без топлина моите ръце.
-
Измръзнаха без топлина моите ръце.
И ръкавиците дрипави веч' не ги покриват ...
В кофата сред спомени се рови клетото сърце ...
Огънят от дъжд в очите ти устните ми мръзнещи допират ...
-
Огънят от дъжд в очите ти устните ми мръзнещи допират ...
И в сладкия им огън искам до пепел да изгоря...
Хилядите спомените в сърцето пак се спират.
Сега в кошмар живея. И страх ме е да заспя.
-
Сега в кошмар живея. И страх ме е да заспя.
Луната в стаята ми с усмивка грее ...
приканва ме в световете на своята тъга ...
-
Приканва ме в световете на своята тъга...
Тънък лъч Луна невежобистра...
А по неговите стъпки танцувал е дъждът...
И не знае, и не ще да го помисля...
-
И не знае, и не ще да го помисля...
Не намира дори мъничка пролука.
Страницата дали ще мога да прелистя?
Ще живея цял един живот наслука.
-
Ще живея цял един живот наслука:
вече съм нечуващ и незрящ...
Даже и щита изгубих тука:
скъса се невидимият плащ...
-
Скъса се невидимият плащ...
Кръпките от думи го разбиха...
Поемите ми бързо ме завлачиха...
Дирите ми... като че се скриха...
-
Дирите ми ... като че се скриха ...
Затрупа ги вековен сняг ...
И снежинките дълбоко ме раниха ...
Дали следите ще намеря пак ?
-
Дали следите ще намеря пак?...
По онзи път от атомни безумия...
Няма начин да побия крак...
Предпочим, тичайки, да ме наричт "Лудия"...
-
Предпочим, тичайки, да ме наричт "Лудия"...
Да усещам свободата през своите пръсти.
Аз искам да бъда Себе си. Не Другия...
Вашите души, хора, са толкова мръсни...
-
Нямаш ли сърце ... не си човек ...
Нямаш ли душа, която да обича.
Някога ще дойде и твоя ред
и редом до вятъра ще тичаш.
-
и редом до вятъра ще тичаш
с коси обляни в лунна светлина
на него в обич ще се вричаш
ще даряваш обич с нежна душа
-
Ще даряваш обич с нежна душа,
а душата ще бива ранена.
Не навеждай тъй тъжно тъга,
че от болка душа е родена.
-
Че от болка душа е родена нощеска ...
И ангели пяха над това битие ...
Луната самотно небето погледна ...
Само слънцето чака святото си кръщане ...
-
Само слънцето чака святото си кръщане...,
светлината е тъмна,
не искаш да бъдеш до мене!
Добре!Ето вече се съмва!
-
Добре!Ето вече се съмва!
Сбогом казвам на гъстия мрак.
Светлина очите ми запълва.
Ще залезе ли слънцето пак?
-
Ще залезе ли слънцето пак?...
Непрекъснат ден никой не иска...
Защото ни трябва и мрак...
Той ни е първият в списъка...
-
Той ни е първият в списъка...
Винаги е във всяко начало.
Може би така сме орисани
да живем в черно и бяло.
-
ДА,живеем в черно и бяло
сиво няма за нас
живеем в контрастите само
нощ и ден се сменят в захлас
-
Нощ и ден се сменят в захлас.
Плачат облаците с ледени сълзи.
Как на някого да вярвам аз,
като винаги от надеждата боли.
-
Като винаги от надеждата боли,
спри да се надяваш и повярвай,
че единствената надежда си ти...
Ден и нощ това си повтаряй.
-
Ден и нощ това си повтаряй
Ден и нощ редувай безспир
на кръговрата се оставяй
да те отнася и да мислиш че живееш в мир........
-
Да те отнася и да мислиш че живееш в мир...
И нека бъде с теб благословията Господня.
Живота не е само мъка. Има радости безспир,
та чак до вратите на онази Адска преизподня.
-
та чак до вратите на онази Адска преизподня
ти гони ме мъчи ме,като Демон нали
усмихваш се-умирам във агония
не човек а Дявол си ти
-
Не човек а Дявол си ти.
Измучваш ме нощ и ден.
Не те трогват моите сълзи
и за тях не ти пука съвсем.
-
И за тях не ти пука съвсем...
Някакви странички тихи...
От факла във твойте ръце...
Могат да бъдат съсипани...
-
Могат да бъдат съсипани...
И сетне да са поотделно.
Звезди върху им са разсипани.
Небето лежи на земята черна.
-
Небето лежи на земята черна...
Кога ли падна-трябва да гадая?...
На кол е окачена съдбата неверна,
а кокали я люшкат чак до края...
-
А кокали я люшкат чак до края...
Не виждам смисъл стенанието да спирам ...
под лунната и' сянка свещ за нея ще извая ...
ще я целуна с восъчните устни ...
...от нежност бавно ще умирам ...
-
От нежност бавно ще умирам:
във сладки болки се топя,
във ледените късове завирам,
в затъмнено ми почва пак деня.
-
В затъмнено ми почва пак деня.
А нощите ми - полилеи греят.
Тотално сбъркана съм. Знам това.
Какво пък. В себе си живея.
-
Какво пък. В себе си живея...
Познавам всяка спирка тук...
Автобусът не по график идва...
Но знам посоката му - юг...
-
Но знам посоката му - юг...
Нататък вятърът и птиците ме носят.
Аз ставам мисъл, ставам звук.
Но никога каквато си изпросих.
-
Но никога каквато си изпросих...
Не посмях да бъда, да преглътна...
Признавам, бях във сто въпроса...
А отговорът... че съм мъртва...
-
А отговорът... че съм мъртва...
Дори не вярвам, че бълнувам.
Това заслужих. Нека първа
със себе си да се сбогувам.
-
Със себе си да се сбогувам...
Секундата ми трепне...
Назад обръщам се и тръгвам...
Ще стигна детските си шепи...
-
Ще стигна детските си шепи,
очите си с очи ще ги наплня
от времето, когато бяхме слепи.
Но знаеш ли, наскоро ще прогледна.
-
Но знаеш ли, наскоро ще прогледна...
Ще видя тънката коричка по ръцете...
Която те усеща по-ранимо...
Позная ли я, ще те почистя и от двете...
-
Позная ли я, ще те почистя и от двете.
И ризите ти - нови, ще ти стават.
Светът се губи. Сменя се. Променя.
Но с тебе единствено аз се познавам.
-
Но с тебе единствено аз се познавам...
По устните и по въздишките...
Ароматът ти топъл, разлят е по тялото...
А другият Ти си във мислите...
-
А другият Ти си във мислите...
Не ме упреквай, аз съм по-различна.
Не пасвам в стереотипите.
Не съм покорна. И приятна. И обична.
-
Не съм покорна. И приятна. И обична.
По-черна съм от нощта дори.
От всеки винаги съм се отричала.
И не вярвам никому, за да не боли.
-
И не вярвам никому, за да не боли...
Така оправдавам, така и не крия...
Че има в живота дни и лъжи...
Еднакви на вкус... Същинска помия...
-
Еднаква на вкус...Същинска помия...
е цялата вселенска суета,
ако можех,няма да го скрия,
всичко бих презрял в света...
-
"всичко бих презрял в света..."
Каза Човекът с ръка на сърцето...
А то запрепуска и се поболя...
Останало малко под шепа...
-
Останало малко под шепа,
изпросено, но ситно разлято...
Не пускаше клетка проклета
на воля орела във ято,
пожелал красота да усети...
-
Пожелал красота да усети...
Той пропусна малката хубост...
Съпровождала го по пътеки...
С мисли и бързички думи...
-
С мисли и бързички думи
се дава само начало,
с дела и дръпнати струни
черното става на бяло...
-
Черното става на бяло...
Нощта в сутринта се поглъща...
А аз оставам пред прага...
С моите прашни обуща...
-
С моите прашни обуща
обходих Реалното-цяло.
В стиха си пак се завръщам-
там е нашето Начало!
-
Там е нашето Начало!...
В края на всички останали...
Като започнем от титаните...
Чак до костите на двама ни...
-
Чак до костите на двама ни
победени от себе си самите
на лозовите клонки са оставени
преброени до края на дните.
-
Преброени до края на дните...
Пътуват птици в небето...
И нямат значение стихиите...
Те умират с песен в сърцето...
-
Те умират с песен в сърцето,
защото знаят,пак ще се родят,
и сълзите топли по лицето
слънчевите музи ще стопят...
-
Слънчевите музи ще стопят...
Малките без рима редове...
А от тях в посоки ще текат...
Емоции от стари векове...
-
Емоции от стари векове,
откъснати от гнилите синджири,
нападат бавно нови часове
и рогът на упойката засвири.
-
Емоции от стари векове
ще градят от новите руини
непознати,невъзможни светове,
преизподни хиляди и райски градини...
-
И рогът на упойката засвири...
Преизподни хиляди и райски градини...
А по-долу арфа се люшка...
Над стени от прозорци без дръжка...
-
Над стени от прозорци без дръжка
висят без панти дузина врати
и зад всяка се крие спотаена задръжка,
ревнуваща всички мечти...
-
Ревнуваща всички мечти...
Опитвам да бъда реална...
Един полубрат исполин...
И фея в частта огледална...
-
И фея в частта огледална,
фигурка от порцелан,
жадува реалност идеална...
Идеалът винаги е самозван...
-
Идеалът винаги е самозван...
За едни, за втори, за трети...
Като сезон всеизбран...
Изоставил три подобни навеки...
-
Изоставил три подобни навеки
избра си неутъпкани пътеки
и най-накрай, послушал всеки
почувства си краката леки.
-
Почувства си краката леки...
Във ръцете с напрежение...
Летенето не е за всеки...
Нещо като вид забвение...
-
Нещо като вид забвение
към хоризонти потънало
паметни грешки в учение
зад спомени собствени хвърлило.
-
Зад спомени собствени хвърлило...
Котва, времето чака...
Да се облегнеш на някого...
За да ви побутне нататък...
-
За да ви побутне нататък
е нужен и стълб халцедонов
и в новия тласнат остатък
да милва със блясък неонов.
-
Да милва със блясък неонов...
Лампичка тиха клепачи...
Потънали в сънища нови...
Дали я усещат обаче...
-
Дали я усещат обаче
се крие във трепет лиричен...
На този въпрос многозначен
е отговор бърз,лаконичен.
-
Е отговор бърз, лаконичен...
Театралното ти "Здравей"...
Прекъсваш диалогичен...
Шанс за познанство без цел...
-
Шанс за познанство без цел,
във рима немерена...
В страхливост понякога-смел,
в лъжите-намерил доверие...
-
В лъжите - намерил доверие...
Претръпнал от несгоди,
въздъхваш: "Ех, съдба!"
Живота отново номер ти погоди.
И не вярваш вече в любовта...
-
И не вярваш вече в любовта...
Вярваш в себе си и още нещо...,
може би е детелинова мъгла?
Кой да каже вещо?
-
Кой да каже вещо?...
Аз ще помълча...
Нямам компетентност...
Да бъда Знаещият го това...
-
Да бъда Знаещият го това...
аз нямам тези сили...
Никога не съм имала честта...
Ръцете със студа са се увили.
-
Ръцете със студа са се увили.
И устните ми посиняват от тъга.
Но плаха пак във теб се свивам,
пак в ръцете ти тлея...и бавно горя
-
Пак в ръцете ти тлея ... и бавно горя ...
Последния (пореден) път, в който се заричам,
че следващия път ще сложа края на това...
Ала зная, че не ще намеря сили, защото те обичам...
-
Ала зная,че не ще намеря сили,защото те обичам.
Защото съм същата.Болезнена и среднощна.
И дори на Дявола бих дала му всичко ...всичко.
Само да си с мене още...още...
-
Само да си с мене още...още...
бих горяла в Ада дори...
За да стоплиш моите нощи
и поне за миг да не боли...
-
И поне за миг да не боли.
Поне за миг да съм цяла.
Тая рана не спря да кърви.
Господи,за теб всичко бих дала !
-
Господи,за теб всичко бих дала !
А какво би дал за мене ти?
Дори душата си бих продала,
за да си щастлив... дори мен да ме боли.
-
За да си щастлив...дори мен да ме боли.
На щастие от болката родено,
ще дам от своите мечти,
по-истински от дните подредени...
-
По-истински от дните подредени...
По-фалшиви от всичките лъжи...
Не можем да живеем разделени,
моя мъничка топлина в зимните дни...
-
Моя мъничка топлина в зимните дни,
моя звездица във тъмната нощ,
бедни на разум,сметки,лъжи,
имаме своята обич-разкош...
-
Имаме своята обич - разкош...
Имаме всичко, за което мечтаем.
Не забивай в сърцето ми нож.
Бъди с мен, щом и двамата това желаем.
-
Бъди с мен,щом и двамата това желаем,
в съня ми, а наяве?
Може би в играта ще познаем
нашата съдба-каква е?
-
Нашата съдба - каква е? Стига пита.
И стига с тези недоискрени сълзи.
Разбрахме се, до тука пътя спира.
Нататък продължаваме сами.
-
Нататък продължаваме сами...
Така е повеч несамотно...
Очите-двойка, дето все искри...
Се плъзга леко, ново и охотно...
-
Се плъзга леко, ново и охотно,
в ръцете ми коприната танцува.
Кашмирени, очите ми се плашат.
От твоите сълзи по-малко струвам.
-
От твоите сълзи по-малко струвам...
Заплащаш със усмивка за цял век...
По стъпките ти още се сбогувам...
С цената на достойния човек...
-
С цената на достойния човек
ще ти платя остатъка от дните.
Без ресто, без илюции и чек.
Ей тъй, подобно на лъжите.
-
Ей тъй, подобно на лъжите...
Ще се обръщам всеки път...
По дирите ти от очите...
И ще откъсвам данък-плът...
-
И ще откъсвам данък - плът...
От очите ще изтръгвам по една сълза...
Дори неизплатим, ще изплатя аз този дълг...
Обичам те до смърт така ли не разбра?
Душа си продадена на Дявола
на хиляда демони ще препродам...
Дори да тлея вечно в пъкала,
живота си за твоята любов ще дам...
-
Живота си за твоята любов ще дам...
От пръстите ми, от ръцете ми ще режеш.
Защото, както обещах, веднъж
направил избора си, няма да отметнеш.
-
Направил избора си, няма да отметнеш...
Точката ми гледна за това...
На какво си спрял и какво преследваш...
Трезва съм, оценката е "Да!"...
-
Трезва съм, оценката е "Да!"...
За изневяра критерии не искат ...
Почакай само още една ...
текилата душата не потиска ...
-
Текилата душата не потиска ...
Тя криле й дава да лети ...
И нежно в чашата се плиска ...
Дали ще може да я изкуши ?
-
Текилата душата не потиска...
Алкохолна сила в жилите тече...
И докато се на смешки кискаш...
Тя те тихичко яде, яде...
...
Дали ще може да я изкуши ?...
Тънката намеса на съдбата...
Срещнала красивите очи...
С блясък на верижка златна...
-
С блясък на верижка златна...
Усмивката ти нежен огън пръска ...
Докосвам те искрице малка ...
рисувам щрихите на обич с пръста ...
-
Рисувам щрихите на обич с пръста...
Който пишеше и по стъклата...
Как мойта вярност не е плътска...
Тя поникнала е в сетивата...
-
Тя поникнала е в сетивата...
Кръв земята прероди ...
усещаш ли бодеж по стъпалата ...
камъни-от сълзи разтопени по моите очи ...
-
Камъни-от сълзи разтопени по моите очи...
Тежат ми зверски и раздират...
Погледа на две страни...
Аз искам горе, те по-долу пък го спират...
-
Аз искам горе, те по-долу пък го спират...
Не усетиха копнежа на моята душа ...
е какво пък и мишките трудно се намират ...
изгубят ли веднъж обонянието на своята съдба ...
-
Изгубят ли веднъж обонянието на своята съдба...
Слепите се чупят, по-кристални...
От звездни топки и огледала...
Защото всички крачки им се струват ранни...
-
Защото всички крачки им се струват ранни...
И нямат глас младите щурчета ...
заспиват тъжни с песен - глас ...
идваща от извора на нощната пътека ...
-
Идваща от извора на нощната пътека...
Светлината си тя прави мека...
Пристъпвайки на листи от памук...
...В далечината наковалня се обича с чук...
-
...В далечината наковалня се обича с чук...
А клонките отвръщат с тих и недодялан студ ...
На листата в шепнеща ухота ...
Зимата стои сама, вратата зад гърба си хлопна ...
-
Зимата стои сама, вратата зад гърба си хлопна...
Нямаше я пролетта, да я посрещне, да я стопли...
И как реши докрай това, че Светът ще си отплаща...
В Ад на много времена, ни едничко няма гласност...
-
В Ад на много времена,ни едничко няма гласност...
от мълчание дали боли...
Има може би опасност
във безвремие да сме сами...
-
Във безвремие да сме сами...
Толкова звучи ми страшно...
Замък ли над мен ще бди...
Когато съм в мазето прашно...
-
Когато съм в мазето прашно...
Когато вино точа от мечти...
А вънка същото е като тука-мрачно.
Все тая ми е.Пак си ме боли...
-
Все тая ми е. Пак си ме боли...
Дали ще бъда сита или гладна...
Няма никакво значение кои...
Ще ме обичат или ще ме мразят...
-
Ще ме обичат или ще ме мразят...
С тези думи живота си обричам ...
В дните на вековното страдание ...
и на кладата няма да отрека , че мога да обичам ...
-
И на кладата няма да отрека, че мога да обичам...
Там е моята река, там течението тича...
В посока моите мечти, а зад петите ми от пяна...
Залези на мити дни, изгреви на бистра вяра...
-
Залези,на мити дни,изгреви на бистра вяра,
по блян кристален пръстите прокарвам...
Нощи от гранит,зловоние на сяра...
На кое от всичкото да вярвам?...
-
На кое от всичкото да вярвам-
на песента на паяците нощем
или на безславното бягане
и на грейките чудните мощи?
-
И на грейките чудните мощи?...
Откъде ли се взеха, се питам...
Аз имам въпроси и още...
Но в отговори мисли заплитам...
-
Но в отговори мисли заплитам
все гордиеви излизат сурови,
неизпечени, но вече готови
за да мога след тях да премитам.
-
За да мога след тях да премитам...
Ще наложа и воля, и сила...
Не ще се прекърша с отлитане...
Оставам! Кръвта е решила...
-
Оставам! Кръвта е решила:
в изпитание слага ефира-
окачила е тежката гира
и е нужна четворната сила.
-
И е нужна четворната сила...
За да бъде квартетът единен...
Какво като сцената гнила...
Има план да изпрати разсилен...
-
Има план да изпрати разсилен,
но това пак няма да ни спре,
докато на екипа ни силен-
силата не замре...
-
Силата не замре ли, отпадам...
Не ми се бори с щитове и каски...
Обичам само боя натурален...
С оръжия от загрубели ласки...
-
С оръжия от загрубели ласки...
С очи от пламъци студени...
С остатъци от изгорели страсти...
Със чувства вече вкаменени...
-
Със чувства вече вкаменени...
Любовта усмивка в мен поражда ...
Минах покрай гара с изневери ...
На следващия пристан само радост ме очаква ...
-
На следващия пристан само радост ме очаква,
а котва няма. Потъна. На дъното приплаква.
Криминално някакси, мехурчетата се надигат...
Ще ги последва слънце. Сенките мигат.
-
Ще ги последва слънце. Сенките мигат.
И вятър ще ги понесе към висините.
Ще ги издигне,няма да се стигат.
Единствено отдадени на красотите.....
-
Единствено отдадени на красотите,
годините се ронят неумити.
Свидетели на естетичната тъга,
осветени от седемцветна дъга.
-
Осветени от седемцветна дъга.
Окъпани от светлината нова,
развяват пъстроцветната коса
на жената за любов готова...
-
На жената за любов готова,
заслужава захар и лимон...
В клетка нова опакова
всеки прозаичен тон...
-
Всеки прозаичен тон...
отеква в мрака
всяка дума - нежен стон,
а топлината тихо чака!
-
А топлината тихо чака
може би за нищото влака,
а може би за гари непознати-
какво ли пътуване утре ще прати?
-
Какво ли пътуване утре ще прати?
Неведоми са пътищата наши...
Понякога са дълги, понякога са кратки.
На съдбата ние сме играчки...
-
На съдбата ние сме играчки-
днес счупени, утре-поправени,
вдругиден-под тежестсмачкани
и винаги с усмивки и сълзи подправени.
-
И винаги с усмивки и сълзи подправени
са отредените ни земни дни.
Но е важно да вървим напред изправени.
Да не позволим болката да ни сломи.
-
Да не позволим болката да ни сломи-
това си е живо изкуство,
както изкуство е от минали дни
всяко от човешките чувства.
-
Всяко от човешките чувства
може тъй силно да боли...
да си човек е изкуство,
но не е за всеки, уви...
-
Но не е за всеки, уви:
хуманизмът не се продава на пътя.
Той е плод на тъй фини вълни
и в кристални кълбета се къта.
-
И в кристални кълбета се къта,
в незвими, безплътни места,
където сърцето и душата преплитат си пътя
и излишни са всички слова...
-
И излишни са всички слова
щом по стъпките кални следиме,
че неписано говори това,
на което не даваме име.
-
Това, на което не даваме име,
е туй което най много ценим.
И време е сами да си простиме.
Да изтрием сценичния си грим...
-
Да изтрием сценичния си грим,
прошарен от сълзи проляни...
Прокаран поглед невидим
през свежи пролетни поляни.
-
През свежи пролетни поляни
минавам боса и крещя със глас
за сълзите, които сме проляли,
за туй що живота открадна от нас.
-
За туй що живота открадна от нас,
запяваме дръзко. Рисуваме дори.
Забравяме мъка, и болка, и бяс-
ще вярваме сляпо в лъжливи очи.
-
Ще вярваме сляпо в лъжливи очи,
ще бъдем щастливи, а вътрешно ще боли,
ще търсим път към светли лъчи,
а в душата черен дъжд ще вали...
-
А в душата черен дъжд ще вали,
когато ти от мене си отиваш.
Назад дали ще погледнеш?Дали?...
Сърцето ми от болка ще прелива...
-
Сърцето ми от болка ще прелива,
а всъщност вече доста попреля,
в единствено спасение заспивам-
очи с вода дори да не деля.
-
Очи с вода дори да не деля...
Ще опитам, ще се постарая...
А стигна ли до дъното, ще спра...
Да имам сили да се закопая...
-
Да имам сили да се закопая-
едва ли за това сондиране,
а за божествено изплуване желая:
забавено е моето умиране.
-
Забавено е моето умиране...
Обичам трудните и помнещи неща...
Какво като се случвам немолима...
Аз страдам и харесвам го това...
-
Аз страдам и харесвам го това,
че логика в страданието има,
че мисълта тече като вода
и в пролет ще превърне всяка зима.
-
И в пролет ще превърне всяка зима...
Топлотата на поетово перо...
Сигурна съм, зная, че го има...
Тупкащото слово, болеро...
-
Тупкащото слово, болеро,
на всеки се харесва.
Танцът е като каране на колело-
не се забравя и унесва.
-
Не се забравя и унесва...
Ласката на всеки залез...
Като приказна комета...
С опашка - огън от кристали...
-
Окото радват в поглед благодарен...
Редчета, нанизани от букви...
А сърцето със инат буквален...
Попива и не ще да се отдръпне...
-
Попива и не ще да се отдръпне,
мастилото в печата на бюрото.
В ератостенова решетка тръпне
папируса с писеца на перото.
-
Папируса с писеца на перото...
Е приятел, е и враг заклет...
Също както във живота...
И душата на един поет...
-
И душата на един поет,
а може би и на дузина,
бушува със закон заклет-
да тлее и се беси с рими.
-
Да тлее и се беси с рими...
Може всеки с обичай...
Но разчупиш ли добри вериги...
Се превръщаш в грозен лай...
-
Се превръщаш в грозен лай
е черта тъй трудна за улавяне.
Шевът й от край до край
едва ли е безупречен без давене.
-
Едва ли е безупречен без давене...
Който и било спасител...
Загубата повече от важна е...
За да поучи всеки бдител...
-
За да поучи всеки бдител,
на новост, топлина и на изграждане...
И на мъдрост в свещената обител
на дрипата й трябва доизглаждане.
-
На дрипата й трябва доизглаждане...
Когато липсва даже малка грешка...
Няма начин да остана, гладна съм...
Искам нещо, трябва ми надежда...
-
Искам нещо, трябва ми надежда:
шепнем го дори и още родом,
без да знаем-в приказни одежди
тя сама ще дойде мимоходом.
-
Тя сама ще дойде... мимоходом...
Почакай да се залези...
И ще я прегърнеш, жаден много...
Може би... може би...
-
Може би...може би...
Всичко е неясно чисто,
бъдещето правим от преди,
настоящето лети на ниско...
-
Настоящето лети на ниско...
Лицемерието е с вота " ЗА" ...
С корупцията всичко става лесно ...
Да пием за умиращата справедливост в света ...
-
Да пием за умиращата справедливост в света...
И да се помолим тя да е ината...
За да се завърне с гробясала ръка...
И да стисне здраво незакона по Земята...
-
И да стисне здраво незакона по земята
и да затвори фалша в клетка
да цари хуманизъм във водата
и хората не са подметки.
-
И хората не са подметки...
Но все се различават по обуща...
И, както досега, не всеки...
Е ту със цип, ту със мощна връзка...
-
Е ту с цип, ту със мощна връзка
от зимата се пазим...
Сняг препъсква,
водата като кал ще газим.
-
Водата като кал ще газим.
И никой не ще ни раздели.
В краката им не ще лазим.
Любовта ни, зная, ще победи.
-
Любовта ни,зная,ще победи,
непобеждавани остават
мечтите ни дори,
когато мислите предават...
-
Когато мислите предават...
Ръката сляпо протегни...
И може би случайно...
Опора ще откриеш ти...
-
Опора ще откриеш ти...
в есенните капки на росата ...
не се страхувай, хайде докосни ...
усещаш ли силата на живота в тревата...
-
Усещаш ли силата на живота в тревата,
пробила канара,
някои пък правят със словата
красива,даже смъртта...
-
Красива, даже смъртта
в очите ми танцува,
сякаш нежна балада,
нежно ме целува.
-
Красива, даже смъртта...
Да ти отнеме не може...
Тази хубост у твойта душа...
Безкрайно тревожно заложена...
Нежно ме целува стил...
Който мен не ме привлича...
Време е за сетен стих...
В него друг ще се обича...
-
В него друг ще се обича...
И чуждо име ще зове...
Редом с вятъра ще тича
с боси, кървящи нозе.
-
С боси, кървящи нозе
ходих по огън горещ...
Душата ми ти я превзе,
за нея днес паля аз свещ...
-
За нея днес паля аз свещ...
Която ще изоставя...
Навярно е грешка, болеж...
Време е да се поправя...
-
Време е да се поправя...
и честността си да залича ...
на светът не му трябва истина ...
само лъжите в днешно време вървят ...
-
Само лъжите в днешно време вървят,
истина - няма дори и да искаме...
Сърцата ни от болка фалшиво кървят
и силно, но без глас ний пискаме...
-
И силно, но без глас, ний пискаме...
В удобните си, стоманени клетки...
Гърлата ни храница искат...
А полъх търсят ни крилете крепки...
-
А полъх търсят ни крилете крепки
зад всеки кедър, клех и хвойна
и в себе си събират го на лепки
да пълнят с чистота душата усойна.
-
Да пълнят с чистота душата усойна...
Са слезли светулките в наште очи...
Та да измият всяка неволя...
В прозорците ясни да блеснат звезди...
-
В прозорците да блеснат ясни звезди,
да засияят кат вода, а не кат злато,
че водата животът в земята роди
и струва винаги десетократно.
-
И струва винаги десетократно...
Пропиляната емоция...
Защото няма общо кратно...
А е винаги на порции...
-
А винаги на порции
се дава
еволюцията
и като охлюв да зашава
винаги осмисля революцията.
-
Винаги осмисля революцията...
Онова, което липсва...
Лесно хващат се айдуците...
За материализма...
-
За материализма
е време да помислим
като за нещо малко, ситно...
В него губи се логизма
и трудно всеки ще политне.
-
И трудно всеки ще политне...
Щом се дърпаме взаимно...
Не, не бива да се свиква...
Нека скочим дружно, стилно...
-
Нека скочим дружно, стилно,
с тананикане на химни и в хор
да забравим чувство меркантилно,
за свобода да пеем, а не за затвор.
-
За свобода да пеем, а не за затвор...
Подканваме се векове...
Но никой няма смелост за позор...
Ако паданем в духове...
-
Ако паднем в духове
след нас ще вдигнат други
приемствени, приветсвени, признателни,
съзнателни във общите услуги.
-
Съзнателни във общите услуги...
Са само пълните джобове...
Нямам нужда да са с думи...
Плътни след парично ровене...
-
Плътни след паричното ровене,
ловки в зловещото гонене,
но удавни в сърцето, грешат...
Добрите винаги над тях ще ечат!...
-
Добрите винаги над тях ечат,
но връща ли се тяхното добро,
безмълвни може би стоят...
Сърцето може ли само...?
-
Сърцето може ли само...?
Един въпрос - много отговори.
А сигурно ли е всяко рамо...?
И без думи може да се говори. :)
-
И без думи може да се говори,
чуй как сърцето ми бурно рапира...
Нима може някой с мен да спори,
че с теб да лудува то не спира?
-
С теб да лудува то не спира...
Като те видя и... танцува...
сърцето ми, за теб умира,
за тебе само то жадува!
-
За тебе само то жадува,
за тебе днес тупти и се вълнува,
сърцето мое весело, щастливо
препуска диво... диво...
-
препуска диво... диво...
като дъжд из ведро
сърцето ми се бунтува..
и рисува на влажно стъкло.
-
И рисува на влажно стъкло
сълзата ми бледна за тебе,
пише с невидимо перо
и от болка тихо стене...
-
И от болка тихо стене
всяка обичаща душа,
която себе си намира
изхвърлена зад нечия врата...
-
изхвърлена зад нечия врата...
старата надежда е измама,
лековита като изворна вода
в сърцето ми я няма.
-
В сърцето ми я няма,
нито пък в душата.
Аз съм честна и пряма.
Ала какъв е резултата?
-
Ала какъв е резултата?
Търсиш ли,намираш,
може би съдбата
иска да не спираш?
-
Иска да не спираш съдбата,
още по - дълбоко прободи камата,
нищо, че кърви ми душата,
след черната нощ ще дойде зората...
-
След черна нощ ще дойде зората
в оттенъци вишни отключени...
Размърдват се пръстите, живва играта
в подаръци земни получени.
-
В подаръци земни получени
ти своята сила от други търси си.
Не в мене. То всичко се случи,
без да искам(напук на ума си.)
-
Без да искам(напук на ума си.)
допуснах да се случи това.
Пред теб признах слабостта си
и своята кънтяща празнина...
-
И своята кънтяща празнина...
Някъде в себе си почувствах ...
Сърцето , пламнали платна ...
Корабът нощните вълни разпръсна ...
-
Корабът нощните вълни разпръсна,
остава-самота,
в която пак възкръсна
спомена за теб и любовта.
-
Спомена за теб и любовта
не се нарича вечно спомен,
а огънче, подклаждащо кладта
в пожар и въглен, във светлик отронен.
-
В пожар и въглен, във светлик отронен
ще срещаш моите очи...
Ще те гори до болка всеки спомен.
И всеки миг от самотата ще тежи.
-
И всеки миг от самотата ще тежи...
Докато на себе си съм вярна...
Защо си толкова добър, кажи...
Това ни на тебе, ни на мен помага...
-
Това ни на тебе, ни на мен помага-
да бъдем негативни...Не върви
и носи то на злото сал облаги...
Не бих проливал за това кърви...
-
"Не бих проливал за това кърви"...
Казва разумът, ала сърцето...
По детински със усмивчица тъжи...
И благодари на благородника с перцето...
-
И благодари на благородника с перцето
за думи топли, за стрелки от радост,
за бягството на думи от небцето,
за риска и възвърнатата младост.
-
За риска и възвърнатата младост
не искай много - бедна съм на даване.
Но с две-три капчици от сладост
ще ти разнежа трудното прощаване.
-
Ще ти разнежа трудното прощаване...
За да бъдат меки ти ръцете...
Не се страхувай, няма да отпаднат...
Мислите ти право на мачете...
-
Мислите ти право на мачете
се засилват, без спирачки...
И ето ги половинките-и двете
една от друга бягат с бързи крачки.
-
Една от друга бягат с бързи крачки...
Двете половинки на човека...
Отричащи взаимно колко значат...
Като че са врагове заклети...
-
Като че са врагове заклети
тъгата ни и радостта...
А именно държат се за ръцете-
и двете са ни скъпи в лудостта.
-
И двете са ни скъпи в лудостта...
Приемането и отричането...
Нямат равни в глупостта...
Не делят се и в обичането...
-
Не делят се и в обичането-
във него няма разделено,
а само общо, въпреки отричането,
и само строй и нищо развалено.
-
И само строй, и нищо развалено...
Имаш сила за солиден дан...
Той ще оправдава всяка жила...
Щом въздъхва и изсъхва в кал...
-
Щом въздъхва и изсъхва в кал,
това е за приемственост умение-
за калните живота си би дал,
дори да тъне в жалкото значение.
-
Дори да тъне в жалкото значение...
Човечето си има свои стъпки...
И често те оказват се умение...
Да полага на местото кръпки...
-
Да полага на местото кръпки,
да ме шие, където се скъсвам...
Колко много направени стъпки
все към някого, който си тръгва...
-
Все към някого, който си тръгва
сещаме съзнателно и несъзнателно...
Едва тогази се кръвта размърдва
и спира да подейства по-внимателно.
-
И спира да подейства по-внимателно...
Всяко същество, щом кипне...
И завдига се капакът му...
Готово е отвъд да рипне...
-
Готово е отвъд да рипне,
отвъд непознатото, невиждано,
нечувано видение да щипне,
да го застигне непредвиждано...
-
Да го застигне непредвиждано,
да го прелее непрелятото
проклинам го! Дано и трижди път
по него се изплюе птиче ято!
-
По него се изплюе птиче ято!...
И котешко /гальовно/, че и куче...
Вярното, страхливото, богатото...
На неочакваност и случки...
-
Но неочакваност и случки
са твърде вероятни след минута,
секунда, ден, дори и час...
Изхрускваме ги ние на батути,
подкачаме и литваме в захалас.
-
"Подкачаме и литваме в захалас."
Побърканяк. Не ми е до малоумници!
Покорно скучна ще съм аз.
Каквато винаги съм - тиха лудница.
-
Каквато винаги съм - тиха лудница...
Ризата ми разкопчана...
Ме прави да изглеждам блудница...
Няма край един кочанът...
-
Няма край един кочанът... Два не стигат.
И десет са ти малко на акъла.
Не ми се смей. Светът е стиснат.
Ще бъдеш сам във него и отминат.
-
Ще бъдеш сам във него и отминат...
Когато по следите се изгубиш...
Копнееш за утопии, идилии...
Тях ги няма, светът ни днес е губещ...
-
Тях ги няма, светът ни днес е губещ,
и не умее да почерпва придобивки
от своя разум животински, пулещ-
за злото няма днес почивки...
-
За злото няма днес почивки...
Само кратки паузи...
В които аз се боря с бикове...
На великански мании...
-
На великански мании не съм робина
(на лилипутските стремежи още повече).
Не се прави, че в нещо си се сринал.
И двама носим надпис "гумено човече".
-
И двама носим надпис "гумено човече"...
Но се чудя всеки миг защо тогава...
Не умеем да изтрием грешките си снежни...
И те над нас се трупат, сетне и ни давят...
-
И те над нас се трупят, сетне и ни давят...
Не ги разчиствай още! Нека да прелеят.
Едва когато всичко свое даваш,
от остатъците си ще оживееш.
-
От остатъците си ще оживееш-
пародиите бягаха от тях...
Дори и със години да говееш,
ще се излееят в сграда тонове от смях.
-
Ще се излеят в сграда тонове от смях...
И основите и' ще разклатят...
После ти ще сядаш на столове без прах...
Да погледаш паническия блясък...
-
Да погледаш паническият блясък,
от първи ред, това си е късмет-
на живо зрелище с топовен трясък
да снимаш всеки жив предмет...
-
Да снимаш всеки жив предмет,
с картинки в паметта си да го пазиш!
Защото ти си ти! Един поет,
за който всяко чудо е заразно!
-
За който всяко чудо е заразно!...
Той ще бъде истински щастлив...
Пъстра сянка във очите празни...
На околни сиви висини...
-
На околни сиви висини,
на близките далчености покорен,
мой малък нов Екзюпери,
не се страхувай! А бъди доволен!
-
Не се страхувай! А бъди доволен!...
Че престрелката пропусна...
Няма вече да си болен...
Лошият момент те пусна...
-
Лошият момент те пусна-
ей го, бяга зад завоя,
без дори следата гнусна
да рани сърцето твое.
-
Да рани сърцето твое. Да те скъса...
Иска всеки пропуск доброта...
Но преодолееш ли го, ставаш твърд, намусен...
Безкръвен лик с коруба-хладина...
-
Безкръвен лик с коруба-хладина
във днешно време доста неприсъщо
защото има обич, песен, топлина-
едва ли те не стават по-могъщи.
-
Едва ли те не стават по-могъщи...
Малките ми страхове за теб...
Отиваш си, а после пак се връщаш...
Пътят ти върви по мой късмет...
-
Пътят ти върви по мой късмет,
безметежно, сякаш на колела,
а може би дори и без да стъпва
по земята, без да дава ред,
на нашите нозе и на крила...
-
На нашите нозе и на крила...
Вози се безплатно светлината...
И тръска пепел, вдига си дима...
Да посее огън... Да пожъне вятър...
-
Да посее огън...Да пожъне вятър...
Да очисти стрънища от клопки...
В междупесние те да се мятат
на армади от празнични топки.
-
На армади от празнични топки...
Се радват очите кичозни...
Но всъщност това ги не топли...
А вдъхва им още помпозност...
-
А вдъхва им още помпозност
тъй далечна и толкова близо
и наслуки във тяхната грозност
ги оставя в всеобщата криза.
-
Ги оставя в всеобщата криза...
Законът на своето гледане...
Ужасно е колко си низък...
Щом нагоре тренираш пресегане...
-
Щом нагоре тренираш песегане
ще докосваш, ще качваш, ще хващаш
и от малкото прави се стигане,
за което не трябва да плащаш.
-
За което не трябва да плащаш...
Друг ще те компенсира...
Ти само в бележника хващай...
Кой и колко сили има...
-
Кой и колко сили има-
всеки според себе си да дава
в пролет, лято, есен, зима-
нека в всеки чувство шава.
-
Нека в всеки чувство шава...
Аз сама се наживях...
Искам да опитам само...
Що значи споделеност в смях...
-
Що значи споделеност в смях,
когато сърчицето ти сковава
вледеняващ зимен страх,
пъплещ по безкрайна права?...
-
пъплещ по безкрайна права
животът ти не струва нищо сега
и няма за теб ни капка надежда
защото продаде свойта душа
-
Защото продаде свойта душа,
сега те кошмарът във нощите лази.
Защото реши,че ще бъдеш сама,
на брега си,когато прииждат жестоки талази...
-
На брега си, когато прииждат жестоки талази
обливай очите с тревога.
После нека ме наречеш онази,
дето да те заобича, така и не смогна.
И в залеза, когато тихи са вълните,
облечи ми свята дреха.
После заречи ме, аз не съм за тебе!
Не мога да съм оная обич,
дето носи ти утеха!
-
Дето носи ти утеха
аз не съм във изгревите илюзорни...
Не съм спасена,
няма тебе да спася...
Не съм и преушинка лека,
повече съм тонове минорни...
От музика обезобразена...
Не съм от леките.Тежа.
-
Не съм от леките. Тежа.
Да се усмихвам също не умея.
Често падам. Много повече греша.
За туй да обичам... нямам смелост.
Но аз мога ласки да даравям.
За кратко мога да съм нечия.
После губя си, тръгвам, бягам.
И забравям. Аз много повече греша!
-
И забравям. Аз много повече греша!
Прощавам. И гледам само напред.
В живота често се случва така -
грешки прави всеки човек...
-
Грешки прави всеки човек
и всеки на втори шанс има право,
но грешката за да не повтори,
преди да простиш - нахокай го здраво!!!
-
Преди да простиш - нахокай го здраво
ако тогава няма реакция
гледай си само направо
и открий нова атракция
-
И открий нова "атракция"
да ти вдига поредната акция!
Аз тука вече не ща да стоя,
искам без тебе напред да вървя!
-
Искам без тебе напред да вървя,
но нещо ме дърпа назад...
То ме накара два дни да не спя,
а ти пак останал си сляп...
-
А ти пак останал си сляп...
за моите желания и чувства
и няма връщане назад
защото да обичаш е изкуство
-
Защото да обичаш е изкуство,
което в всекиго се проявява
по разум, по сърце или по устни
и в своите таланти ни спасява.
-
И в своите таланти ни спасява...
Творец на паралели...
Които ни опиват, отрезняват...
А всъщност малко са ни взели...
-
А всъщност малко са ни взели
обаче много и са дали
любовни, радостни къдели
от нас поети са създали
-
Oт нас поети са създали
изстраданите ни неволи.
И чувствата не са умряли,
за тях с любов се борим.
-
За тях с любов се борим... Късаме...
С желание, и жажда...
Заставащите срещу наште хъсове...
Ако спрем се - ни изяждат...
-
Ако спрем се - ни изяждат
и може би затуй сме настървени,
защото истината в нас пораждат
и бягаме обезверени...
-
И бягаме обезверени,
страхуваме се от съдби,
непресметнати,неподредени,
останали дори без,,може би,,...
-
Останали дори без "може би",
сърцата наши с болка се разделят...
А някога в едно те биеха безвреме...
Сега живота вече няма да споделят...
-
Сега живота вече няма да споделят...
Душите ще се разплетат за миг един...
И едно от друго по отделно ще живеят,
разделени ще си спомнят за мигове едни...
Ще замечтаят, за различни пътища...
Ще разделят съдбата, дето са споделяли до днес...
И ще пребродят по-самотни, толкоз друмища...
Преди да разберат, че винаги са били единствени един за друг....
-
Преди да разберат, че винаги
са били единствени един за друг,
ще се залъгват с много други - срещнати, несрещнати,
и тихо ще се будят всеки следващ път
с изстинали и тази нощ надежди...
И преди да осъзнаят кой кого е,
току-виж живота отлетял!
Неразбрали, че единственото смислено
е да си обичал.
С любов да си живял...
-
С любов да си живял, да си събирал в шепи
изпуснатата чужда горист и печал -
това оринсан си, безброй пътеки
да бягаш дълго, своя път съзрял.
-
Да бягаш дълго, своя път съзрял...
Е нещото, което упражнява...
У всекиго безмилостност и жал...
И болки, у когото прекалява...
-
бОЛКИ У КОГОТО ПРЕКАЛЯВА
И ВЯРВА СИ, ЧЕ Е ВСЕРАВЕН С БОГОВЕТЕ
СЪДБТА ЧЕСТО ПРИЧИНЯВА,
И СТЪПКВА ГО, КАТО УБИТО ЦВЕТЕ.
-
И стъпква го като убито цвете
прекъпшила невинните мечти
в убиствената ласка на ръцете,
които накога прегръщаха... Уви...
-
Които някога прегръщаха...Уви..,
и бяха вплетени във други...
А Любовта във нас дълбоко спи,
но Самотата пак ще я събуди...
-
Душата самотата ще пробуди
с хищна вледеняваща целувка,
неистови желания ще пробуди
за топли думи, за милувки.
-
За топли думи, за милувки...
Казах ти за тях ще съжаляваш ...
Раних те бързо с любовта си ...
Следи- сълзите раните прогарят ...
-
Следи-сълзите раните прогарят,
горчат в душата ми като отрова,
от болки стаени сега нека изгаря,
а урте възкръсва щастлива и нова.
-
А утре възкръсва щастлива и нова...
Магията и' знае всеки от нас ...
В дъждовните капки плакне умора ...
Щастие няма ... за нея сред нас ...
-
Щастие няма за нея сред нас...,
останахме двама самотни,
ще търсим във други своето аз,
с присъди,надявам се недоживотни...
-
С присъди,надявам се недоживотни...
обрекохте на себе ... мой си роб ...
Дните ти останаха самотни ...
Живееш в нощните на своя Бог ...
-
Живееш в нощните на своя Бог...
Религията ти безкрайно куца...
Фанатизмът е към теб жесток...
Не се предавай! Разумът не стъпква...
-
Не се предавай.Разумът не стъпква...
Той само ни прави еднакви,
останахме без църква,
в която да сме малки...
-
В която да сме малки...
една такава реалност безутешна,
където,както Лари с Балки,
съдбата ни да бъде смешна...
-
Съдбата ни да бъде смешна...
А ризниците пълни с мечти ...
Нима за рицар с одежди бели ...
Някой без кръв да е пролял тъжи ...
-
Някой без кръв да е пролял,тъжи,
а болката пречиства и показва
истината,скрита зад лъжи,
дори когато ни наказва...
-
Дори когато ни наказват
онези дето ги обичаме,
по косвен начин те ни казват -
да вървим е по-добре,отколкото да тичаме
-
Да вървим е по-добре, отколкото да тичаме...
А спреш ли се внезапно и погледът е друг...
Понякога сме в нужда химери да обичаме...
Понякога сме тъжни, като изкуствен звук...
-
Понякога сме тъжни,като изкуствен звук,
фалшив за всяко начинание,
прогонваме лъжа и студ
само с истинско желание...
-
Само с истинско желание...
Мога в теб да промълвя...
Как ще дойда по разсъмване...
За да си тръгна в пред деня...
-
За да си тръгна в пред деня
стрелките трябва да избързат,
слънцето с луната да сменя,
сенките опасно да замръзнат...
-
Сенките опасно да замръзнат
и клоните да се пречупят с вик
земята гола да изтръпне
от последния лиричен стих.
-
От последния лиричен стих,
написан за спасение
на чувството,което ще роди
любов във поетично изкушение...
-
Любов във поетично изкушение...
По нозете ти ще сипя аз ...
Ще докосна теб - мое изкупление ...
Целувките, ще пари нежно твоя глас...
-
Целувките, ще пари нежно твоя глас...
и ръцете твои пак ще ме прегръщат
ще застина и ще замълча
усетила дъха ти -опият.
-
Усетила дъха ти -опият...
Залитнах аз към топлата постеля ...
Сърцето ми от студ измръзна ...
С душата помогни ми да го сгрея ...
-
С душата помогни ми да го сгрея ...
и за сетен път сърцето ми стопли
не позволявай без любов да живея
не ме предавай на лоши мечти...
-
Не ме предавай на лоши мечти
а давай ми само красиви
и обичай ме безумно ти
защото любовта крепи ни
-
Защото любовта крепи ни ...
Откъсни си клонче- мъничка тъга ...
Да ти напомня колко сме щастливи ...
Сълзите ти да нямат път сега ...
-
Сълзите ти да нямат път сега.
Отказът ти - дявол да отнеме...
Страхът ти да се стапя със снега
и най-накрая да посмееш да си с мене...
Една непосветена картина
за нещо невидяно, неотминало...
-
За нещо невидяно, неотминало...
Искаш пак да ти разкажа нощем ...
Нима лъжите те приспиват ...
Нима не спря в чудеса да вярваш още ...
-
Нима не спря в чудеса да вярваш още,
глупава наивницо, надеждо!
Колко пъти падаше със грохот -
не спираш да се молиш... Да си пречиш.
Нека... Щом си инатлива,
вярвай! Аз ще гледам отстрани...
Ако някой ден е светло, ме повикай,
дотогава аз ще чакам във мъгли.
Но знаеш - вечер тайно ще дохождам
и пак ще гледам в твоите очи.
В съня си ще те викам - във простора,
да редим молитви бели аз и ти...
-
Да реди молитви бели аз и ти,
в мрачната гора какво ли ни остана,
за да намерим пътя с търсещи очи,
и да щастливи да вървим по него двама
-
И да, щастливи да вървим по него двама...
Не желаеш ли мигът да затаим ...
Пътят сал' в душата ни остава ...
В картите не ще го има ... да вървим ...
-
Да вървим, в картите не ще го има,
най-дългия и труден път-на любовта,
невидив е, в сърцето се намира,
но аз пътя знам, подай сега ръка.
-
Но аз пътя знам, подай сега ръка...
И кранчетата нека се поместят...
Вода тече, морета се менят...
В капчуците танцува лек предвестник...
-
В капчуците танцува лек предвестник...
Дъждът плакне с умиление прашните стъкла ...
Под капаците надничат мишчици безследно ...
Изчезнали през дупката на старата вртата ...
-
Изчезнали през дупката на старата врата...
Завръщат се, за да ти припомнят...
Колко въгленчета тлеят под снега...
Не го топят, но не го и морят...
-
СЪРЦАТА НИ НЕ ГО ТОПЯТ, НЕ ГО МОРЯТ,
А ПЛАМЪЧЕТА НЕЖНО ТЛЕЯТ,
АЗ И ТИ ЩЕ СЛЕДВАМЕ ВСЕКИ СВОЯ ПЪТ,
НАДЕЖДИ НОВИ В НАС ЩЕ ГРЕЯТ.
-
Надежди нови в нас ще греят...
Поникнали от капчици печал...
Не им се сърдя... В мигли вее...
Нова заран с идеал...
-
Нова заран с идеал...
Погледни край тихото дърво ...
Всичко лошо ли си дал ...
Не запази ли поне листченце едно ...
-
Не запази ли поне листченце едно...
Гората узря ти до последния корен...
И сам се обра, мазето само...
Наблъска, напълни, да имаш... догоре...
-
Наблъска,напълни,да имаш...догоре,
да имаш и още,и още,
превърна душата си в спомен,
без сънища скиташ се нощем...
-
Без сънища се скиташ нощем,
без спомени , мечти и идеали,
с ръце протегнати ме търсиш още,
а аз съм капка в ледени кристали.
-
А аз съм капка в ледени кристали...
Не усети ли хладния ми полъх ...
Само зимата ме пази цяла ...
Не пускай ти към мен чувствения огън ...
-
НЕ ПУСКАЙ ТИ КЪМ МЕНЕ ЧУВСТВЕНИЯ ОГЪН,
ЧЕ ДУШАТА МИ ЩЕ ПЛАМНИ ИЗГОРИ.
И ОКЕАН ОТ ЧУВСТВА ПОСЛЕ НЕ МОЖЕ,
ПЕРЛИТЕ НА ОБИЧТА ДА УГАСИ.
-
Перлите на обичта да угаси ...
Отнесени от нощна пеперуда ...
Сълзи ли има в твоите очи ...
Кристалите ни ще са с цвят на чума ...
-
Кристалите ни ще са с цвят на чума...
Тя е черната любов на гибелта...
Във времето мирише ми на гуми...
Пламна сякаш листът от вина...
-
Пламна сякаш листът от вина...
а словата му в душата се стопиха ...
загубих дири - любовта ...
Очите ми сълзите си изпиха ...
-
Очите ми сълзите си изпиха
пресъхнаха греховните реки
и болката след себе си отмиха
изгрряха в сърцето нови зари.
-
Изгряха в сърцето нови зари...
И старата нощ с красота осветиха ...
Топлината им разсече като нож ...
Снежинката в душата свита ...
-
Снежинката в душата свита
от топлата ти обич се стопи,
а приказна дъга прелита
над сбъднат сън към нашите души.
-
Над сбъднат сън към нашите души...
Книгата прехлупи си листата ...
Картинките бяха пясъчни следи ...
Лежахме нии на въздуха с крилата ...
-
Лежахме ний на въздуха с крилата,
преродени, с нови влюбени сърца,
заключили в душата самотата,
от небесата гледахме света.
А от високо всичко е красиво,
незрими са измама, суета,
щом две ангелски души щастливи,
разбрали где се крие любовта.
-
Разбрали где се крие любовта?...
Намери ли душевната и' порта ...
Ключът сега сложи в плътта ...
Усети ли кръвта в теб говори...
-
усети ли , кръвта в теб говори,
почувства ли, сърцето как тупти,
щом топлити ти длани пак докосвот
с нежна ласка моите коси.
-
С нежна ласка моите коси...
След раздялата отвръщат сляпо...
На зимата с белите очи...
Потеклото им е проза в стих изпята...
-
Потеклото им е проза в стих изпята...
Цял живот изписан, съхранен...
Поетите са святи в пъклищата...
Камък в локва... Лунен лъч във ден...
-
Камък в локва... лунен лъч в ден
дъга в небето... умиращо цвете,
остана ви душата в твоя плен,
като звездите в плен на небето.
-
Като звездите в плен на небето...
В тебе се лутам и светя измамно...
Очаквайки миг... Мигът ни, където...
Ще ме научиш да бъда, ще ме научиш да пламна...
-
Ще ме научиш да бъда и да пламна,
защото душата ми от страхува се от огън,
и ако искрата в мене се запали,
да бъда твоя вече искам ,мога...
-
Да бъда твоя вече искам, мога...
Макар да бъркам думите небрежно...
Не се усещам, вече се не гоня...
В небесното море за нас поглеждам...
-
В небесното море за нас поглеждам...
Но няма ни - изчезнали безследно ...
В ръкописите с розата повеждам ...
Копието ти за мен е клечка сенна ...
-
Копието ти за мен е клечка сенна..,
с него облаците ще ти нарисувам,
слънцето и светлината дневна,
а от тях надежда ще изплува...
-
А от тях надежда ще изплува...
Зениците ти, мои светове...
Които денем ме сънуват....
Пък нощем... търся ги с ръце...
-
Пък нощем ги търся с ръце,
докосвам може би начало,
мисли,думи,рамене,
дали ще ги заключа в цяло...
-
Дали ще ги заключа в цяло...
Личните интриги и предателства...
Изсъхнах, разпилях се... пепел бяла...
По остатъци от бившите приятелства...
-
По остатъци от бившите приятелства
и в настоящи маскени паради
ходят лидери,,другари,, и сиятелства,
без блянове,тъги и листопади...
-
Без блянове, тъги и листопади,
но с болки във краката от соленост,
лишена от всякакви сладки награди
и тихо затъваща в своята леност.
-
И тихо затъваща в своята леност...
Полягам, заспала на мътни води...
Течение влачи килими и тежест...
Покрива лицето, затваря очи...
-
Покрива лицето,затваря очи
нощта пеперудено плаха,
луната сякаш виновно мълчи,
звездите за сбогом ми махат...
-
Звездите за сбогом ми махат...
Отварят небето и плисват...
Края на моя спектакъл...
Отдавна за мене написан...
-
Отдавна за мене написан,
непоставян на другата сцена,
животът ти явно орисан,
да бъдеш безкрайна поема...
-
Да бъдеш безкрайна поема...
Е хубаво, даже прекрасно...
Докато вината поемаш...
А свърши ли... вече е тясно...
-
А свърши ли...вече е тясно..,
без ново начало,във кръг,
въртиш се в неясност
и сякаш...без стръв...
-
И сякаш...без стръв
късметът си опитваш да ловиш
и разбираш сетне,че във миг такъв
жестоко ще сгрешиш...
-
Жестоко ще сгрешиш... Не ме търси...
Тиха жаждо, дето вси изгаряш...
Аз съм суха и не ме държи...
Желание безводна да оставаш...
-
Желание безводна да оставаш
в танго от каменисто дъно,
русло или път е неясен,
от мраморни цигулки препънат,
прозиращ във такта негласен.
-
Прозиращ във такта негласен...
Влакът по пътя бълбука...
Мехурчета пръска безстрашно...
И в клони от жалост ги пука...
-
И в клони от жалост ги пука-
смолисти отлепки остават,
и ей-на прозореца чукат:
картини наум поздравяват.
-
Картини наум поздравяват
свойте чудесни творци,
на боговете що подражават,
щом изкуството вечно цъфти...
-
Щом изкуството вечно цъфти...
Аз ще запея с гласец на щурчета...
И нека се някой над мене смили...
И да ме послуша с усмивчица лека...
-
И да ме послуша с усмивчица лека,
пък после дори да заспи,
в съня му ще вляза и нека
мълчаливо посрещнем зорИ...
-
мълчаливо посрещнем зори
красиви топли лъчи
слънцето да гали коси
вятър да ни топли нали?
-
Да ни топли вятърът , нали,
да ни гали с нежна ласка,
тогава самотата ще заспи,
а ние в бели сънища ще се унасяме.
-
А ние в бели сънища ще се унасяме...
По ласките ще търсим своя път ...
Планини неземни ли изкачваме...
В постелята на тържествуващата плът...
-
в постелята на тържествуващата плът
удавяме се в розова нега,
прегърни ме се пореден път,
преди от сладка болка да умра.
-
Преди от сладка болка да умра...
докосни ме пак с устните - жарава ...
За последно ще им се насладя...
Сънят превзема моята тъй нежна тайна ...
-
Сънят превзема моята нежна тайна
целува ме със сините си устни,
потапям се в щастие незнайно,
дори насън не ме напускаш
-
Дори насън не ме напускаш...
Кошмар ли си или копнеж...
Сред нощите се чувствам глуха...
В живота ми си цветна скреж...
-
В живота ми си цветна скреж
и сън от ледени кристали
илюзия, мечтан копнеж,
и стих от сбъднати идеали.
-
И стих от сбъднати идеали...
Написах за грубата ти ласка...
Вселената душата ми погали...
Сърцето ми щадеше като мравка...
-
Сърцето ми щадеше като мравка...
Твоите трохички от мечта...
На гръб я носих, с теб на рамената...
А ти ме стъпка и... не е пося...
-
А ти ме стъпка и...не ме пося,
под тежестта ти как аз да поникна,
остави ме да бъда просто Тя,
сестра на вятъра,който утихна...
-
сестра на вятъра,който утихна,
жена на бурята преминала вече,
малка и тиха пътеводна звезда,
която те води по пътя далечен...
-
Която те води по пътя далечен,
подсказва ти вярна посока,
живота несложен,невечен,
от пламъче прави на огън...
-
Oт пламъче прави на огън...
Чаят изстина без топла дъга...
Кафе да ти сипя? Искаш ли вече?
Горчивата истина топли в студа ...
-
Горчивата истина топли в студа...
Гола, жестока и груба...
Но искам да зная на всяка цена...
Колко имам преди да загубя...
-
Колко имам преди да загубя...
Печелиш ли нещо след края?
Колко скъпо струва да се влюбя.
А каква е цената все още не зная...
-
А каква е цената все още не зная
на хиляди, може милиони
угрози, забити в безкрая,
подобно на ръждиви пирони.
-
Подобно на ръждиви пирони,
в душата ми думи тежки заби.
Далече от себе си ме прогони
и всичко красиво край мене изтри...
-
И всичко красиво край мене изтри
със своята вечна невяра,
във нощи превърна красивите дни...
Спира ли влак на твоята гара..?
-
Спира ли влак на твоята гара..?
Докосван ли си нежно от морска сълза ...
Живял ли си в ад... сред хиляди клади ...
Надеждата знаеш умира сама ...
-
Оставаш само с порочното...тяло.
А душата ти все тъй празна стои.
Разбитото сърце някога било е цяло.
Някога бяхме Ние, а не просто аз и ти.
-
Някога бяхме Ние, а не просто аз и ти...
Времената се менят и изтичат се реките...
Не вярвам да съм крива в твойте правоти...
Но свиеш ли се днес, подминават те орлите...
-
Но свиеш ли се днес,подминават те орлите,
защото в полита си устремен,
забравят нощите,а гонят дните,
които в теб са заледени...
-
Които в теб са заледени...
Ще забравиш, ще закриеш...
А щом се стоплиш, непременно...
Отново в тях ще се завиеш...
-
Отново в тях ще се завиеш,
съмненията в перспектива,
които винаги,навсякъде откриваш,
погледнеш ли далеч през обектива...
-
Погледнеш ли далеч през обектива...
Виждаш близко някакви неща...
Които бягат в идната година...
А ти се струва, че ще завалят...
-
А ти се струва,че ще завалят
не капки облачни,а канари,
когато облаците шумно затрещят
във небесното на твоите мечти...
-
Във небесното на твоите мечти...
Може да се сгуши изгрев ярък...
Който да запее за неги...
Познали сетивата до припадък...
-
Познали сетивата до припадък
желанията за още тлен зоват,
защото той е тъй пленителен и сладък,
но всъщност,мислите крещят...
-
Но всъщност,мислите крещят,
че нямат избор с теб,
мечтите искат да пълзят,
когато срещат само...лед...
-
С чувствата си ще живее,
с меки нокти ще дере,
с камък пламъкът ще тлее,
с трепет няма да умре.
-
С трепет няма да умре...
Онази искреност...
Която в мене бие барабан...
Понякога съм крайно необмислена...
И се блъскам в голата си длан...
-
И се блъскам в голата си длан...
И чупят се прозорците, стените.
Този път не ще останеш сам...
Всички сълзи вече са изпити.
-
Всички сълзи вече са изпити,
идва за усмивки цикъл нов,
а късовете на въпросите разбити
остават за поредния мишелов...
-
Остават за поредния мишелов...
Мършите на свършващи лавини...
Спокойствието става на живот...
Недостоен за богато минало...
-
Недостоен за богато минало,
от достойства бъдеще на сглабки,
идващо домино, никъде не кривнало,
опазено от сламените шапки.
-
Нетърпението срещу себе си върви,
на импулси рязкост се преви.
Семплото не носи дивиденти,
изборът е ваш сега, клиенти.
-
Изборът е ваш сега, клиенти...
Все ревете, че не е достатъчно...
Може би е време за промени...
Продавайте от себе си остатъци...
-
Продавайте от себе си остатъци...
Нека вътре не остане нищо,
освен онези... недостатъци,
принадлежащи на предишното.
-
Принадлежащи на предишното
ортоклазени пердета
гонят ту дълбокото, ту вишното,
ту на равно правят си вендета.
-
Ту на равно правят си вендета...
Ту избягват по бабуните...
Има нещо във природата човешка...
Вълнуваща се из трибуните...
-
Вълнуваща из трибуните,
носеща се по буците пръст,
преследваща насекоми из горуните,
и птицата си носи своя кръст.
-
И птицата си носи своя кръст...
Натежи ли и', тя рухва на земята...
А животът по такава твърда плът...
Прави закърняващи крилата...
-
Прави закърнаващи крилата,
както нивата занемарена
прави плевели от себе си самата
от плодовете земни уморена.
-
От плодовете земни уморена...
Тръгва да подиша дълъг път...
В дробовете с множество вселени...
Няма да се спре до мършав плъх...
-
Няма да се спре до мършав плъх
нито лодка, нито пък кола,
нито някой ще усети дъх
на желязото, затворило врата.
-
На желязото, затворило врата...
Завещавам сетните си думи...
"Няма лост без ос и точка А"...
А те достатъчни са... да загубиш...
-
А те достатъчни са...да загубиш
и билото, и склона и подножие,
които, даже и премного любиш,
попадат в алчно многоточие.
-
Попадат в алчно многоточие,
в напукана земя се разплисват...
И попиват се в твоето оръжие,
да го декретират искат...
-
Да го декретират искат-
в легалност да го топнат.
Сто синджира с ключ да го притискат
траурния марш докрай изопнат.
-
Траурния марш, докрай изопнат...
Трият със триони, бият с чукове...
Онези - нито хора, ни животни...
Които искат да живеят като лъвове...
-
Които искат да живеят като лъвове
на топка свити, в сънени спокойствие,
обречени са веч на лъвски блъфове,
борби на умове и на достойнства.
-
Борби на умове и на достойнства,
на съвест с финикийски знаци,
ще могат ли римуващите войнства
да оцелеят сред бездушните мераци...
-
Да оцелеят сред бездушните мераци
толкова е трудно в този свят...
Хора - не човеци, а диваци.
Има ли небесен Рай,
щом има земен Ад?
-
Има ли небесен Рай,
щом има земен Ад...
Не...това е просто край
на алчния,суетния парад...
-
На алчния, суетния парад
продай си преструвките! Тихо...
Няма да ти липсват. В тоя свят
един път си жив. Усети го!
-
Един път си жив. Усети го!
Веднъж птичката каца на твоето рамо.
Не копирай правилата под индиго.
Жив ще се почувстваш свободен само.
-
Жив ще се почувстваш свободен само.
А аз я нямам тая свобода...
Ръцете ми летят ведно с душата,
но две вериги дърпат ме назад...
-
Но две вериги дърпат ме назад...
Две вериги са ръцете твои..
Но невидима за мене клетка е душата...
Клетка е за мене твоята любов..
Ибягах...
Но в клоните заплетох си косата...
Клони са изминалите дни...
Но гласове туй непознати в тишината..
викат ме назад към теб...
-
Викат ме назад към теб,
окъпани в един водовъртеж,
редуват се ,,преди,, и ,,след,,
реалност и копнеж...
-
Реалност и копнеж...
толкоз разлика има между двете.
Слънце и скреж...
Кога ще се стопят ледовете?
-
Кога ще се стопят ледовете,
кога ще се слеят в едно
сетивата с умовете...
в стиха ни може би...Дано
-
В стиха ни може би... Дано
оставят думите следа в душите
и да си спомним някога защо
с теб тръгнахме да търсим смисъл...
-
С теб тръгнахме да търсим смисъл...
умът ни може ли от любовта да се отрича...
не зная...някой беше писал...
ще те загубя...за да те обичам...
-
Ще те загубя... за да те обичам,
а после да те търся пак ще тръгна...
Порочен кръг на който се обричам...
Без теб не мога... Трябва да те върна...
-
Без теб не мога...Трябва да те върна...
със утрото,а до тогава,
в съня си пак ще те прегърна...
Сърцето в болката познава...
-
Сърцето болката познава,
но ти не страдай зарад мен...
Върви и друга намери... Тогава
и болката ти ще отмине... Накой ден...
-
И болката ти ще отмине...Някой ден...
за нощите не питай...
в съня ми леденостуден,
пристъпва спомена за теб...и вика...
-
Пристъпва споменът за теб... и вика
безмълвно името ти... търси брод
през времето... и скита
безпътен, за да те намери в друг живот...
-
Безпътен,за да те намери в друг живот,
преминал под дъгата идва,
като мечта за бъдеще...без код,
към теб отново литва...
-
Към теб отново литва мисълта ми...
не искам да търся, но уви
безмълвно се прокрадват във съня ми
красиви спомени от миналите дни...
-
Красиви спомени от миналите дни
за нещо истинско и не до там,
затиснато дълбоко...спи,
да го събудя ли...не знам...
-
Да го събудя ли... не знам...
ами ако в съня си иска да остане
тогаз събуждането няма да е блян...
ще го оставя там... неистинко създание...
-
Ще го оставя там...неистинско създание,
бродирано от обич и тъги,
крещящо в своето мълчание,
събуждано когато сме сами...
-
Събуждано, когато сме сами
заспиващи в прегръдките си нежни
и търсещи се в своите очи
изпълнени с копнежи и надежди...
-
Изпълнени с копнежи и надежди
на малките хора опразнени ,
шепи,изпридащи прежди-
божествени дрехи атлазени.
-
Божествени дрехи атлазени...
Приличат на окови полирани...
Не те обвинявам, ти вярваш...
А аз се отделям, отивам си...
-
Аз се отделям,отивам си
от тялото,търсещо само
от ближния кръв...наливам си...
душата къде ли се дяна...
-
Душата къде ли се дяна...?
Чия е усмивката чужда?
Спасение от живота няма.
От какво ли имаме нужда?
-
От какво имаме нужда?
От вяра във своите сили
От любовта,която събужда...
и прави ни...живи...
-
И прави ни живи..
таз болка вливаща се в кръвта ни...
И превръща ни в диви -
зверове търсещи жертви невинни...
И поглъща ни цели..
таз злоба обсебва телата ни..
И нарича ни гнили -
животни убили телата си...
-
Животни убили телата си...
А наричаме се хора,
стаили във душата си
кучешки стремежи за съдбата си...
-
Кучешки стремежи за съдбата си
,с обратните захапки,
тялом и духом потракват си
и кръвта се стича на капки.
-
И кръвта се стича на капки...
Попива се само в земята...
Подобни падения плашат...
С величие много душата...
-
С величие много душата...
Не се е ранила.И не,не боли...
Безсмъртна е влязла в водата...
На хиляди празни очи...
-
На хиляди празни очи...
Се лепват светулки и пеят...
Че в познатите тъмни мъгли...
Безкрайно добре си живеят...
-
Безкрайно добре си живеят...
Не ги преоткривай.Мълчи!
Те само свободни се смеят...
Иди си!Избягай!Лети!
-
Иди си! Избягай! Лети!
Успя да отровиш небето ми...
Отивай си... Така ме боли,
че ти давам крила от сърцето ми.
Отивай си със нощната мъгла...
-
Отивай си със нощната мъгла,
в която светлината на луната
омеква по околните била
и във вода превръща всяко злато.
-
И във вода превръща всяко злато...
Ценителят на земните богатства...
Не ме затваряй във стената...
Клетката ти е опасна...
-
Клетката ти е опасна...
Tи ме върза - аз избягах.
За любовта ми беше
твърде тясна
и я срутих.
А оковите продадох...
-
А оковите продадох-
с парите си закупих крила,
ала забравих, че и тези
не знам къде ще отведат.
-
Не знам къде ще отведат,
но знам, че ще ми стигнат.
Краката ми свободни ще вървят,
до гари, до гори, до мои мигове...
Тоя въздух без въжета и лъжи
сънувала съм много нощи...много дни...
-
За мееен е чест да пиша след теб, слънчо! [heart__]
Сънувала съм много нощи...много дни...
Луни, слънца - видяха ми очите.
Но ти сега непомниш ги. Нали!
Забрави, даже и сълзите!
-
За мен също...;)
Забрави, даже и сълзите!
Оказа се безпаметен човек,
който не разбира и не вижда,
вятър невъзможен да е с мен...
-
Вятър невъзможен да е с мен...
Бих пребродила земята за секунда...
Да се спра на истински човек...
Вярвам, може и да съществува...
-
Вярвам, може и да съществува...
онзи малък рай и на земята,
онази малка птичка дето пее
за съкровищата на душата.
-
За съкровищата на душата...
Недей ме пита, те са скрити...
Заплати добре цената...
Няма дом без първо скитане...
-
Няма дом без първо скитане,
а врата без брава...запечатване...
Мастилото ли тежко е, питам се,
от ключа то повече значи ли...
-
От ключа то повече значи ли...
Виждат ми се несъизмерими...
Стъпки в отключена статия...
И стая, градена със рими...
-
И стая, градена със рими,
уютна и топла, със охра
в стените прошарени щрихи
и капчици нежност е мокра.
-
И капчици нежност. Е мокра...
Душата от много реки...
Удавяли мои животи...
Във участ без бряг и стени...
-
Във участ без бряг и стени,
загубване...Някой крещи...
Пориви, огън, главни...
Стоманения звън лъщи...
-
Стоманения звън лъщи...
Ударът беше извечен...
И няма пищящи уши...
Оглушали са всички вовеки...
-
Оглушали са всички вовеки,
за предимствата на "преди",
и никой не гледа далеко,
как един на друг вреди.
-
Как един на друг вреди.
И как убива....
Няма време съвести да съдят...
Оставаме на свикването с милост...
Невярна и безкрайно безрасъдна...
-
Невярна и безкрайно безразсъдна,
изгнила, тя парадира с цинично...
Да, човешката алчност присъдна,
простете, е доста комична.
-
Простете, е доста комична...
Вашата нова любима...
Коя е поред - безразлично...
Цена и тя няма да има...
-
Цена и тя няма да има-
съкровищата колко е редки
а толкова сила и слабост,
че дърпат на клетки решетки.
-
Че дърпат на клетки решетки...
Обезумява тясното хората...
А щом изморят се - отсреща...
Посядат и гледат нагоре...
-
Посядат и гледат нагоре...
гледат големия син небосвод...
После тъжно навеждат глави,
мислейки за своя жалък живот.
-
Мислейки за своя жалък живот...
Повтарят се сторени грешки...
С прецизност по-точна и по-силен шок...
След тях... и заставаш отсреща...
-
След тях ...и заставаш отсреща
срещу крадена вечност и стихнал порой.
Аз се взирам в света ти... и той ме подсеща...
че ти си ми чужд ... а всъщност си мой...
-
Че ти си ми чужд ... а всъщност си мой...
Научи ме твоята смелост...
Твърде рискувах на тоя завой...
А Никой не спря ме... Стопена съм...
-
А Никой не спря ме... Стопена съм...
Сама в прозрачния ден.
А кой ще ме пита? Смутена съм...
Обърка се всичко във мен.
-
Обърка се всичко в мен,
подредбата бе ясна и типична,
едно докосване на думички...без ред
и всичко стана...нелогично...
-
е бъдещето...няма обич...няма страст...,
за миналото даже няма спомен,
каква ирония,какъв контраст...
един живот в смъртта затворен...
-
Един живот в смъртта затворен...
Един живот за теб и мен..
Вълнуващ или пък спокоен..
Отива си, дори и в плен..
-
Отива си дори във плен,
а беше време, във което
преливаше от обич всеки ден,
но веч пресъхна... няма го сърцето...
-
Но веч пресъхна... няма го сърцето...
Което лееше и песен, и ранимост...
Няма болка, всичко е проклето...
Живеем в най-самотната взаимност...
-
Живеем в най-самотната взаимност-
до мен си уж, а някак си далече
присъствието ти си се губи... няма смисъл
да продължаваме... върви си вече...
-
Да продължаваме... върви си вече...
Пътят ни е днес до тук...
От тук... нанякъде, където...
Аз нямам теб, ти - мен... ни друг...
-
Аз нямам теб, ти мен... ни друг...
душите странстващи изгубиха се нейде,
а спомените ще останат тук,
за да не мога никога да се засмея...
-
За да не мога никога да се засмея...
Бих платила всичките си дни...
Но няма кой за туй да се смилее...
Смехът над мене толкова тежи...
-
Смехът над мене толкова тежи,
а плаче ми се много от отдавна,
очите парят и от вътре ми гори,
душата за утеха днес е жадна...
-
Душата за утеха днес е жадна...
След напиването със самообичане...
Самодостатъчно и самоосъзнаване...
Понякога по-лесно се отричаме...
-
Задето вярата ти е от грамове в задачата
ще натежат ли шепа доказателства,
ще има във везните пак да плачат те...
А вяра няма ли-няма и приятелства...
-
А вяра няма ли-няма и приятелства...
Затова не ме прави безверна...
Аз имам нужда да се надпрескачаме...
Но само с обич... само с бяла земност...
-
Но само с обич...само с бяла земност,
белязана низина...
От кутиийки нежност...
Щастие и месечина...
Блаженост...
А ангела стои във висина....
-
А ангела стои във висина....
Остави ли го някой там, самотен...
Не го запитвай... и той е със душа...
А тя боли... дори щом е високо...
-
А тя боли...дори щом е високо...
боли я и за всички земни,
лутащи се без посока,
на себе си безбожно верни...
-
На себе си безбожно верни...
Главите си не сваляме...
Защо тогава, през септември...
С очи, от свян, в земята бягахме...
-
С очи,от свян,в земята бягахме...
погребали единствено телата,
нали със тях си лягахме...
порочност за духа ни непозната...
-
Порочност за духа ни непозната...
Та той е буен, непримирим...
Спасение търси пак душата,
а дави се в смог и дим.
-
На безнадеждната зима...
ще кажа "Здравей!...
Остави плодовете в ръцете ми...
Аз уважавам твоята цел...
Да очистиш земетя от Есени!"...
-
Да очистиш земята от Есени...
оцветява единствено в бяло,
озвучава със коледни песни,
всеки дом,всяко ново начало...
-
Всеки дом,всяко ново начало...
Е сбъдната радост и топла усмивка...
Раздвижва се вече времето спряло...
И Коледа идва.Аз съм щастливка.
-
И Коледа идва. Аз съм щастливка...
Остава ми малко и мина...
Тази година, с корона-бодливка...
Та чак до корени гнила...
-
Та чак до корени гнила...
оставям я само за спомен,
от Новата чакаме сила...
нека сезонът е ловен...
-
Нека сезонът е ловен...
Аз по теб, ти по мене ще стреляш...
И не искам да бъдем съдбовни...
Само малко по-човечни със времето...
-
Само малко по-човечни със времето,
милосърдие, сълзи, съдби...
А от много препускане се изртърка и стремето,
но жаждата за добро се не проби...
-
Но жаждата за добро се не проби...
Откакто със други я вързахме...
С нас да пропада, да става, върви...
Усещам, и ден не избързахме...
-
Усещам, и ден не избързахме,
а като костенурки се носихме...
И бавното така да омръзваше,
не роптаехме, нито се косихме.
-
Не роптаехме, нито се косихме...
Какво като скоро ще мреме...
Има толкова още въпроси...
Които ги знаем до дремене...
-
Които ги знаем до дремене-
страховете тогава са страшни
и кътат във себе си "временно"
и често във вятър са прашни.
-
И често във вятър са прашни...
Уличните светещи сфери...
Но пак те пътека ни значат...
И пак са... на нас в крайност верни...
-
И пак са...на нас в крайност верни
тези поданици, наречени сълзи,
но доколко заключваме уверени,
че нас те владеят...Дали...
-
Че нас те владеят... Дали...
Си сигурен даже и крачица...
Погледни ме и се усмихни...
Аз друг изход съм в тази задачица...
[lol]
-
Аз друг изход съм в тази задачица,
в който усмивчица светка,
подай от следващата лавица
книжка с име ,,Стихоплетка,,
-
Книжка с име "Стихоплетка"?
В нея срещнах твоето име -
там редил си ти без сметка
думички в красиви рими...
-
Думички в красиви рими,
скрили в себе си надежда,
може би за топли зими,
може би за наша среща...
-
Запази надеждата и може би
топла ще е твойта зима,
а за другото уви
май е някак неосъществимо...
-
Май е някак неосъществимо...
кой ни пречи на духа,
той се рее неловимо,
цар е даже на съня...
-
В сънищата може би...
там е всичко май възможно
хайде щом така държиш
среща във страната им безбрежна...
-
Среща във страната им безбрежна,
просто затвори очи,
може би си фея нежна,
аз съм тук и...може би...
-
И аз съм тук... и може би...
започна да ми става интересно...
Я за себе си ми разкажи
и без да лъжеш... бъди честен...
-
и без да лъжеш...бъди честен,
аз не зная тази думичка ,,лъжа,,
може би е израз местен,
аз замесен съм от по-други теста...
-
Надявам се искрен че си,
със теб ми е някак забавно...
по-честичко тука бъди
в дует май добре се справяме...
-
В дует май добре се справяме...
как ли сме соло...
спомени сякаш изравяме...
останали някак...на голо...
-
Останали някак... на голо...
душите съблекли до край
няма вече място за соло
ще се получи интересно... май...
-
ще се получи интересно...май...
а през юни ще ти казвам мила...
юли ще му сложим край...
ще запеем в август с нова сила...
-
Ще запеем в август с нова сила
ще възпеем отминаващото лято,
после есенния вятър щом засвири
ще се гушкаме на топло във леглата...
-
Ще се гушкаме на топло във леглата...
Усещам, че ще е добре...
Моята във твоята ръка и...
Моето до твоето сърце...
-
Моето до твоето сърце?
Не за тебе беше този стих,
но добре дошла - дете
щом си тръгна почваш ти...
-
Щом си тръгна почваш ти...
Може би ще бъдеш по-уместна...
С хубавите и добри дъги...
Прекрасни думи, облак от надежда...
-
Прекрасни думи, облак от надежда...
красиви мисли има в твоята главица
все тъй със обич ги нареждай
лети на воля малка птице...
-
Лети на воля, малка птице...
Крилете си в небето дръж...
Дори след буря от разнищване...
Идва свеж и ведър дъжд...
-
Идва свеж и ведър дъжд,
ала тъмни облаци го следват.
Безценното силно до себе си дръж,
за да не ти го отнемат.
-
За да не ти го отнемат...
Недей си навирва сърцето...
То е топла постеля...
Която сама е в небето...
-
Която сама е в небето,
но ято от птици при нея долита,
една каца при душата,друга при сърцето,
без излишни въпроси да пита.
-
Без излишни въпроси да пита...
Ме резна ЛС-лимитът...
След малко така ще му върна...
Че форумът може да гръмна...
[confused]
-
Че форомът може да гръмна-
това е само шега безобидна,
а на вън вече се мръкна,
за успокоение някой ще ритна [lol]
-
За успокоение някой ще ритна...
Хубави било би да е дългокосо...
Девойче с усмивка и гласче завидни...
Инак не можем се видиме косо...
:p
-
Инак не можем се видиме косо
и миглите само си роним,
за туй - по вятъра на босо
с теб ще се догоним...
-
С теб ще се догоним...
на излизане...
И всички стъпки ще са от крещящите...
Защото като често търсим смислите...
Те ни бягат... повече от всякога...
-
Те ни бягат... повече от всякога...
целувките на ледените устни.
Замръзнали сме - повече от някога,
когато бяхме непознати и ненужни
един на друг. А днес си ми в сърцето
и толкова не искам да те пусна...
А ти се плашиш - повече от всякога
и на студено пазиш ледените устни...
-
И на студено пазиш ледените устни
и криеш всеки топъл звук
в очи,що някога изкусно,
ще погледнат в залез друг...
-
Ще погледнат в залез друг...
Очите ми, когато станеш твърде чужд...
Сълзите ми, замръзнали от твоя студ,
ледчета ще са... Капки от неискан дъжд...
-
Ледчета ще са... Капки от неискан дъжд...
изгарящи те с ледено дихание
напомнящи ти, че дори веднъж
не се смили над моето страдание...
-
Не се смили над моето страдание,
във погледа ти ято от кинжали,
убиваш ме най-вече със мълчание,
стиха ти е от точки с запетаи...
-
Стиха ти е от точки с запетаи...
защо измъчваш ме така
недей да бъдеш наказание,
смили се мъничко над моята душа...
-
Смили се мъничко над моята душа,
изпрати ми своя рима,
в която да се сгуша...
на топло,че отвън е зима...
-
На топло, че отвън е зима
ела във моите прегръдки,
тогава ще ти кажа моето име
и после ще си тръгна с тихи стъпки...
-
И после ще си тръгна с тихи стъпки,
с тъгата аз отдавна съм приятел,
изпивам я на малки глътки...
после...ще съм вятър...
-
После...ще съм вятър...
От лекота очите ще сълзят
и плена на пространството ще мята
щастието, обичта, мира...
-
Щастието,обичта,мира...
в единство може би узряло,
дано да хване и фирА
егото-върхът на суетата...
-
Егото-върхът на суетата...
Нека ме опази от страха ти...
В тебе съм си страшно непозната...
А ми се иска да се чувствам във плътта ти...
-
Ала ми се иска да се чувствам във плътта ти,
във всеки кадър, подарен от Бога,
да наваксам за годините скръбта си,
дали ще съумея...Да, ще мога!...
-
Дали ще съумея...Да, ще мога!...
Да се огледам в пълни езера...
От ласки на духа свободен...
Аз имам лични чудеса...
-
Аз имам лични чудеса,
и те през моите ръце протичат,
като дъга от изгрев през роса,
а всеки чудесата най-обича.
-
А всеки чудесата най-обича...
Защо така, не ми е ясно...
Може би съм глупаво различна...
Но търся истинската ласка...
-
Но търся истинската ласка,
къде ли се е скрила тя,
отстрелян с хиляди паласки,
един патрон седи в гръдта...
-
Един патрон седи в гръдта...
Раняващите ми се сменят...
Време е да си това...
Което беше друг последно...
-
Което беше друг последно,
такова днес ще бъде трети,
случайност няма-тъй е редно:
да бъдем бомби и конфети.
-
Да бъдем бомби и конфети...
По празници и във тъги...
Тъй заложено е у човека...
Такива ли сме аз и ти?!...
-
Такива ли сме аз и ти?!...
По всяка вероятност
е сложно, но дали
донасяме някаква приятност?...
-
Донасяме някаква приятност?...
Как се случва, щом сме си сами...
Случват се големи непонятности...
В карнавал на тайни вино не горчи...
-
В карнавал на тайни вино не горчи,
а пази своя аромат вълшебен,
напитката така мълчи,
а вкусът тъй й е потребен.
-
А вкусът тъй й е потребен...
Необходимост и каприз...
Понякога чак навик вреден...
Стига често до сюрприз...
-
Стига често до сюрприз-
делириум от алкохол:
и той се награждава с приз,
макар и доста е пробол.
-
Макар и доста е пробол...
Успял е да не се изгуби...
Този глуповат, див трол...
В басейн на неми паламуди...
-
В басейн на неми паламуди...
плува корабчето книжно,
а по него думи,думи...
искат да говорят...нищо лично...
-
Искат да говорят...нищо лично...
дай им думата... дано да изговорят
всички думи неприлични...
после с теб ще си говорим...
-
после с теб ще си говорим,
със усмивки и сълзи,
с тях отново ще отворим
царството на своите мечти...
-
царството на своите мечти...
отворих в мрака на мъглата тъмна
и там.. там беше ти,
как исках за миг само да те зърна.
-
Как исках за миг само да те зърна...
И да ми кажеш как съм ти потребна...
Не ме гони, сама си вече тръгвам...
И няма връщане! Залязвам!... за последно...
-
И няма връщане! Залязвам!... за последно...
Не ме помни. Не искам да съм спомен.
Залязвам!... Да ме искаш вече е нередно...
Грехът ти, знай, ще бъде двоен...
-
Грехът ти, знай, ще бъде двоен...
Както двойна мъка съм ти аз...
Тежа на съвестта ти гола...
Събирам вечност в кратък час...
-
Грехът ти, знай, ще бъде двоен...
Когато на двете ни се отдадеш..
И в ада да идеш, ще ли си доволен?
Време е вече да се предадеш...
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
Събирам вечност в кратък час...
Умирам бавно с цветята в захлас...
Предадоха те моята крехка душа и
скитам бездомна, тъжна, сама...
-
Скитам бездомна, тъжна, сама...
По друми, тъкани от болка...
И няма надежда без твойта гора...
Да влезна във нея не мога...
-
Да влезна във нея не мога...
Тъмни пещери не обичам.
Обзема ме страшна тревога.
И назад тръгвам да тичам.
-
И назад тръгвам да тичам,
и падам, и ставам - летя.
Страхувам се, но те обичам,
за теб мили думи ще шептя.
-
За теб мили думи ще шептя...
Додето ме вземеш в ръцете...
Аз нямам права душа...
Търся криви пътеки без цвете...
-
Търся криви пътеки без цвете...
Черно-бял искам да е светът.
От лицемерие омръзна ми вече.
Избистрих си най-после умът...
-
Избистрих си най-после умът...
Този разум не се подчинява...
На глупави чувства, надежди и смут...
Живот повече аз заслужавам...
-
Живот повече аз заслужавам...
Да бъда много щастлива...
Живот и още нещо.. оставам...
Да умра.. не.. прекалено съм дива..
-
Да умра... не... прекалено съм дива...
Като полска акация, свежа...
Покрай някоя влакова линия...
Те вагоните са същи манежи...
-
Те вагоните са същи манежи...
Строени в редици големи...
Те са като душите ни - "свежи",
и като тях са много "засмени".
-
И те като тях са засмени,
преглътнали вчера горчилка,
днес са с любов заредени,
готови за новата битка...
-
Готови за новата битка,
наредени в големи редици.
Това са сърцата на всички,
затворени в бездънни сандъци.
-
Затворени в бездънни сандъци,
омесваме всичко накуп,
стремежи,мечти и недъзи,
от себе си правиме...друг...
-
От себе си правиме...друг...
слагайки маска фалшива.
Света правим нии луд,
копаейки в него пупка сива..
-
Копаейки в него дупка сива...
достигаме до лава огнедишеща...
една стихия бурна,дива...
вдъхновение за ротата ни пишеща...
-
Вдъхновение за ротата ни пишеща
бяха големите диви гори
Станаха те всемогъщи носители
по бурните, сини реки.
-
По бурните,сини реки
се спуснах с надежда,
в морето от твои мечти,
отново стихът ме довежда...
-
Отново стихът ме довежда
при теб - мисъл, блян и копнеж
са скрити в очите... надежда,
че някога пак ще съм с теб...
-
Че някога пак ще съм с теб,
върви,не чакай покана,
аз имам запазен билет
за спомена,в който сме двама...
:)
-
За спомена, в който сме двама
спазих аз място в сърцето...
не искам да тръгвам... и няма...
можеш да скъсаш билета... :)
-
Можеш да скъсаш билета,
влака отдавна замина,
такъв ми е бил и късмета,
денят ми със теб е година...
-
Денят ми с теб е година,
сякаш познавам те вечно...
лятото тръгна и вече е зима,
но ти ме топлиш макар от далече...
-
Но ти ме топлиш,макар от далече,
безспорно огънят гори във теб,
към тебе идвам...вече,
дори да ме стопиш кат бучка лед...
-
Дори да ме стопиш кат бучка лед
ще те докосвам, нежно ще те галя,
а щом стопя се ще попия в теб
и ще ме имаш ден и нощ на края...
-
И ще ме имаш ден и нощ на края,
забравям за начало и среда,
кога най-сетне ще узная
в съня ми,ти ли си дъга...
-
В съня ми ти ли си... дъга
огряла прашното ми съществуване...
откакто те намерих няма и следа
от сънища недосънувани...
-
От сънища недосънувани
оттървам се и аз с охота,
дали римувано сбогуване
ще бъде нашата голгота...
-
Ще бъде нашата голгота...
защо си толкоз черноглед...
и утре ще сме тук, и със охота
ще пишем думи ред, след ред...
-
Ще пишем думи ред, след ред
във книгата на нашето обичане.
Едва ли някой или нещо ще ни спре...
Аз пиша "Обичай ме!", ти пишеш "Обичам те!"
-
Аз пиша "Обичай ме!", ти пишеш "Обичам те!"
на голямото осветено огледало.
С тези думи пак, сега вричам се..
да бъдем завинаги неразделно цяло.
-
Аз и ти,двамата,твърдо отлъчени,
срещат ни различни съдби.
Понякога,по единично измъчени
една съдба съдбите ни дроби...
-
Една съдба съдбите ни дроби,
една пътека живота ни твори.
Малко щастие в тунела се вижда,
премига.. заминава и пак прийжда..
-
Премига...заминава и пак прийжда
морето и то ме накара
да мисля,че често съм виждал
в самотност да свети все фара...
-
В самотност да свети все фара
и пътят към теб да показва,
да мога пак да повярвам,
че не съм за винаги наказана...
-
Че не съм аз винаги наказана
за грешките свои и чужди,
важното е,че не си отказана
да търсиш духовните нужди...
-
Да търсиш духовните нужди
по някога е занимание самотно,
но щом душата има нужда
оставаш и търсиш без да питаш защо...
-
Оставаш и търсиш без да питаш защо...
въпроси трудно се задават
на нещо дето няма със какво....
не иска вече,само дава...
-
Не иска вече само дава
сърцето ми преситено от чувства,
не ще го спирам нека се раздава,
а после ще го претворя в изкуство...
-
А после ще го претворя в изкуство,
поезия или пък проза,
важното е да е вкусно,
да е в безгранична...доза.
-
Да е в безгранична доза
това, което тук се случва
дали е в рими или проза...
по-важна е, че не е скучно...
-
По-важно е,че не е скучно,
скука идвала ли е при теб,
мислех,че е много шумно
в твоя мир и ред...
-
В тоя мир и ред дали
има място за забава,
хайде давай, не мисли
колко време ти остава...
-
Колко време ти остава ? ...
Преди да кажеш пак, че ме обичаш ...
Запази и този път гнева с раздяла ...
В постелята ела когато се навикаш ...
-
В постелята ела когато се навикаш ...
от ревност ти ще искаш да съм твоя..
И за последен път дори да имаш
туй тяло - бледо, изтудяло..
Ще наричаш мене : "Мила моя!"
-
Ще наричаш мене : "Мила моя!"
В деня на тленната си мъка ...
Дочаках спомените и прибоя ...
От смъртта не ще има и разлъка ...
-
От смъртта не ще има и разлъка...
В мойта аз ще те последвам..
А в твоята ти ще усетиш всичката тъга...
Винаги: ти - мен и аз все тебе ще преследвам..
-
Винаги: ти - мен и аз все тебе ще преследвам...
Не разбра ли, че съдбата ни ориса ...
Вглъбен в сънища омайни ...
Посоката на брака във вените ти вписа ...
-
Посоката на брака във вените ти вписа ...
Онез две халки, преплитат се в една...
И една вселена с влюбени слова изписа...
Ненужни бяха и енужни винаги ще са...
За тебе винаги ще съм Една-Единствена!
-
За тебе винаги ще съм Една-Единствена!
Водопадът от светулки ти шепти ...
Не обичай ... щом не си обичан ...
Нежелан ли ... по - добре върви ...
-
Нежелан ли... по-добре върви...
Любов на сила се не дава..
И може би ще срещнеш по-добри очи,
душа, която като тебе трудно се предава...
-
Душа, която като тебе трудно се предава...
По пътя си изгубих ... нейде там ...
Кокиче под снега се мъничко подава ...
Ще тръгна да те търся... нещичко ще дам...
-
Ще тръгна да те търся... нещичко ще дам...
На себе си, за да те последвам...
И някъде в средата, на заблудата отсам...
Ще прескоча да се видим и нагледаме...
-
Ще прескоча да се видим и нагледаме
и се почувстваме далеч по-земни
и най-накрая на усмивки предани,
избягали от мислите проблемни.
-
Избягали от мислите проблемни...
Очите сещат пътища познати...
Онези, дето водят до отсейване...
На скъпите ни срещи... Има капки...
-
На скъпите ни срещи...Има капки:
някои-парливи, други-студени,
има разсеяни, сребърни, златни...
Какво ли не прави приятното време...
-
Какво ли не прави приятното време...
Най-често забърква горчиви сладкиши...
И черпи ни много, черпи ни щедро...
А дозите стават безумно по-лични...
-
А дозите стават безумно по-лични,
зависимост тежка, опряна в стена.
И тялото иска все по-нетипични
прободи от тънката нежна игла.
-
Прободи от тънката нежна игла...
Зарастват безлунно, безлъчно, безверно...
Не вярвам в лъжите на лампи-слънца...
Само Обич е името... целува лечебно...
-
Само Обич е името...целува лечебно...
Дълго не вярвах...загубени дни...
Съзнавах години...така са безхлебни...
без нея, и нищо се не върти...
-
Без нея, и нищо се не върти...
Когато замине далече, далече...
Остават ми само Тъгите-дъги...
И нейното Топло... така е човечно...
-
И нейното Топло...така е човечно,
необходимост, рефлекс, а дори и инстинкт
да търсиме пламък, горящ чак до вечно
и щастие всекиму в тъжните истини...
-
И щастие всекиму в тъжните истини...
Се пада по малко огряна земя...
Разцъфнат ли цели и снежни зениците...
Остават до седем не две сетива...
-
Остават до седем не две сетива,
а малко по-малко...
Личат си едва,
но тях да оставим ще бъде тъй жалко.
-
Но, тях да оставим, ще бъде тъй жалко...
Вървим ли напред на очите с капаци...
Предпочитам да лазя в тревите си бавно...
Наместо да бързам с звездите летящи...
-
Наместо да бързам с звездите летящи...
Последна останах ... опашка без край ...
Следите да следваш ... калните ями ...
По пътя върни се и ръка ми подай ...
-
По пътя върни се и ръка ми подай ...
Чело целуни ми, гушни ме..
Стопли ме със твоите длани докрай
и още по-близо пусни ме...
-
И още по-близо пусни ме...
Молеше всяка от твоите гънки ...
Целунах душата с устни от вино ...
Горях от омраза сред лъжите ти тънки ...
-
Горях от омраза сред лъжите ти тънки ...
И пак те обичах наполовина жива.
Колко трудно е да сме истински.
И колко скъпо е да съм щастлива.
-
И колко скъпо е да съм щастлива...
Когато сърцето ми плаче на две ...
Разделено на болка и мъка от сили ...
Властни на обич ... тъмно небе ...
-
Властни на обич ... тъмно небе ...
Душите ни се давят в мрак.
Да намеря сили? Но откъде?
Самичка ще се справя пак...
-
Самичка ще се справя пак...
Не искам помощ и съвети.
И няма да чакам отникъде знак -
тръгвам натам, където не свети.
-
Тръгвам натам, където не свети.
Където никой не вижда мойта тъга.
Не може да се опише в куплети
болката, която причинява любовта...
-
Болката, която причинява любовта...
Е малка пред всякоя Обич...
Тя по- си струва и по- е добра...
Ръка на сърце ми, щом сложиш...
-
Ръка на сърце ми, щом сложиш...
Щом там я оставиш...Да диша...
В света ми да дойдеш ти можеш...
Света ти аз мога да пиша....
-
Света ти аз мога да пиша...
Само дай ми за малко ръка...
От нея живот да подишам...
И в тебе да го удвоя...
-
И в тебе да го удвоя...
Да го усещам в повече...
Да го изпитам и да си самопростя...
А колко още да се лутам можеше...
-
А колко още да се лутам можеше...
Преди да ме загубиш във живота...
Оставам тук... където ме не молиш...
Но има начин да ме върнеш... Пада котва...
-
Но има начин да ме върнеш... Пада котва...
Морето ти е надалече...Не плачи...
Изпей ми песента си...И макар сиротна
Ще бъда с тебе в твоите вълни...
-
Ще бъда с тебе в твоите вълни...
И крилете ми със жалките размери...
Може би ще пръснат ни лимитите...
И страховете си, за да се разперят...
-
И страховете си, за да се разперят...
Във полет благ,макар и малко муден...
Защо ни е да бързаме...Те бавно ще изтлеят...
Ще преспасим мигът ни...Жалко ,че е труден...
-
Ще преспасим мигът ни...Жалко, че е труден...
За повече разбиране от нашите очи...
Виждаме стена, лед и много тъмно...
А той показва слънце с лилави лъчи...
-
А той показва слънце с лилави лъчи...
И грее със заслепяваща светлина.
Обичаш ме? Защо тогава погледа мълчи?
Не искам отново да живея в тъма.
-
Не искам отново да живея в тъма...
Не искам да страдам, да плача, да моля...
Не искам да не искам да съм част от света...
Не искам... Ала писано е да не бъда твоя...
-
Не искам... Ала писано е да не бъда твоя...
Нима можем да се опълчим на съдбата?
Може би трябва да вярваме в покоя...
Но как, щом разделени са двата ни свята?
-
Но как, щом разделени са двата ни свята?...
Кога?! /щом и часовете ни пречат/...
Защо?! /без "защото" от него се пада/...
Оставаме същите... недокоснати вечности...
-
Оставаме същите... недокоснати вечности
с история в спомени кротки стаена...
останахме слепи (за себе си)... не личности,
къде се изгуби любовта споделена...
-
Къде се изгуби любовта споделена...
Въпроси, въпроси... не искай да прося...
Отговор глупав от всички вселени...
Дошла съм до тук, макар да съм боса...
-
Дошла съм до тук, макар да съм боса
и краката ми в рани горещи кървят,
но стигнах до теб и имам въпроси
говори... няма да има друг път...
-
Говори... няма да има друг път...
Пред който да седнем, да помълчим, да се чуем...
Остава назад всичко с пламнала плът...
Идва болка с пътеки... Гордостта ли обуваме?!
-
Идва болка с пътеки...Гордостта ли обуваме...
за да стъпим по чувсво...
в безмечтаност гладуваме,
дали ни е вкусно...
-
Дали ни е вкусно... дъхът ми
на ягоди спомня ми май,
шампанско пенливо и рими
дочакали тебе накрай...
-
Дочакали тебе накрай,
изливат се в чаша и пия...
блаженство от земния рай,
за тебе нещичко крия...
-
За тебе нещичко крия
искрица в очите потайна,
оставям на теб да откриеш
пътя към моята тайна...
-
Пътят към моята тайна
с думички ще ти покаже...
страх ли те е....
мога и да се откажа...
-
Мога и да се откажа
туй ли искаш... я кажи...
ако гръб ти аз покажа
няма ли да затъжиш...
-
Няма ли да затъжиш
за екрана дето свети,
ще поискаш ли да задържиш
тайнството ни...във куплети...
-
Тайнството ни... във куплети...
Прави мрежи и ни вае...
Каквото хванем или сетим...
Мимоходом се познаем...
-
Мимоходом се познаем,
ала не до там добре,
после докато се осъзнаем
всичко свършило е... няма те...
-
Всичко свършило е...няма те...
а беше ли...сърцето ми се чуди...
едно море,едно небе...
рояк от цветни пеперуди...
-
Рояк от цветни пеперуди
в пързалката на моята дъга
играят и танцуват като луди,
защото виждам, че си тук сега...
-
Защото виждам,че си тук сега...
и този миг ме плаши,
със болката,че няма да заспя
без цветното на твоите задачи...
-
Без цветното на твоите задачи...
Остават черните решения...
А те до болка смели крачат...
Не бягам! Има ли значение...
-
Не бягам, има ли значение,
че днес съм тук, а утре може би
ще търся нейде изкупление
за моите и твоите вини...
-
За моите и твоите вини...
ще плащам докато съм жива.
Моля ти се, прошка не търси...
душата ми обвита е със тел бодлива.
-
Душата ми обвита е със тел бодлива,
сърцето раните лекува със тъга,
не знам дали ще бъда някога щастлива
отпивам глътки натежала самота...
-
Отпивам глътки натежала самота...
и гледам в чашата кристално бяла.
Защо това е моята съдба?
Цял живот със самотата съм живяла!
-
Цял живот със самотата съм живяла
ни слънце, нито песен в моя ден,
със мрак и тъжни спомени обвита цяла...
дали да продължа на пред... не знам...
-
Дали да продължа на пред... не знам...
или да се обърна пак към теб..
Къде ще стигна ако тръгна на там?
Как да избягам от твоя портрет...
-
Как да избягам от твоя портрет
и къде да се скрия,
може ли жив да остане поет
без истинска своя магия....
-
Без истинска своя магия
дори любовта е лъжа...
не искам, не мога да крия,
че без теб животът ми спря...
-
че без теб животът ми спря...
горивото са само спомени...
стоя,самотно си стърча...
едно дърво...без корени...
-
Едно дърво... без корени...това е грях,
на теб не е присъща самотата
със радост ще изпълня твоя свят
налей си чаша... забрави тъгата...
-
Налей си чаша...забрави тъгата...
пийни от моя аромат,
а после двама под дъгата...
ще бъдем цветен сняг...
-
Ще бъдем цветен сняг,
а лудите снежинки
с омая ще засипят този свят -
маслинката във твоето мартини... :)
-
Маслинката във твоето мартини..
ще бъде моят глас,
а може би след 100 години..
и моето реално Аз... :)
-
И моето реално Аз...
копнее да те върне.
Няма да го има този мраз,
когато отново ме прегърнеш.
-
Когато отново ме прегърнеш
и топлината ти проникне в мен,
изчезва ли страхът,че ще си тръгнеш,
да мисля ли за утрешния ден...
-
Да мисля ли за утрешния ден,
дали ще бъдеш пак във него,
дали там някъде стаен
се крие тихо миг последен...
-
Се крие тихо миг последен...
Погледът е замъглен...
Защото свършва всичко земно...
Свършвам се и аз след теб...
-
Свършвам се и аз след теб,
изтича времето с фуния,
оставяме последен ред,
от болката родени ли сме ние...
-
Oт болката родени ли сме ние...
Meчтите ни сълзи ли са били?
И обичта наша с черна магия
някой някога ли сътвори?...
-
Някой някога ли сътвори
нас двама тъй самотни?
От пепел се прероди
за да поемем в еднакви посоки
-
За да поемем в еднакви посоки
ни трябва не компас,
от Ние ще поникнат рози,
забравяме за Ти и Аз...
-
Забравяме за Ти и Аз
тук пътищата ни се сливат във един,
сами до днес, ала от този час
със тебе двамата сме тим...
-
Със тебе двамата сме тим,
а капитанът е излишен,
когато с ,,ритъма,, творим,
дори света не е различен... [lol]
-
Дори света ни е различен
дори мечтите ни са нови
и няма дни така типични,
и времето отмерваме на ново...
-
И времето отмерваме наново...
започна ми годината със тебе,
а дните ми са твое слово,
повежда ги римуваното стреме...
-
Повежда ги римуваното стреме
в каляската на чувства жарки,
препускаме без мисъл... няма време...
душите влюбени... комети ярки...
-
Душите влюбени... комети ярки...
звездите блестят в различни шарки.
Бързаи в небето хвани ме...
тичай, обичам те, настигни ме...
-
Тичай, обичам те, настигни ме...
Гони ме!Отлитам..Не стой...
Сънувам.Не мразя...Помни ме!
И сила ти нося...Покой...
-
И сила ти нося...Покой...
Щастие лудо за двама.
Пий от живота колкото можеш
В рая щастието край няма...
-
В рая щастието край няма...
А раят е тук. Щом си до мен.
Не вярвам, че всичко е измама,
щом слънце грее над моя ден.
-
Щом слънце грее над моя ден...
Луната в нощта ми ще чака...
Да се хванем сестрински за двете ръце...
Към звездите... нагоре... оттатък...
-
Към звездите... нагоре... оттатък...
ела с мен... проследи ме...
Към луната ще тръгнем... някак
ела с мен... целуни ме..
-
Ела с мен... целуни ме..
в страстна прегръдка
до теб притисни ме,
изпий ме с една глътка.
-
Изпий ме с една глътка
както бирата студена на бара.
В живота ни вече няма тръпка,
няма я оная, силната вяра...
-
Няма я оная, силната вяра,
изпари се като локва през юли.
И тръгваме през глава да бягаме,
без дори обувки да сме обули.
-
Без дори обувки да сме обули
поемаме по далечните пътища...
Без дори сърцата си да сме чули
сме сигурни пак, че не чувстваме...
Продаваме вяра за грешки,
продаваме лудост за лудост...
-
Продаваме лудост за лудост,
купуваме чуждо спокойствие,
в което няма чудност,
далече сме един от друг...в безмостие.
-
Далече сме един от друг...в безмостие.
Раздели ни жената коварна и зла.
Далече съм аз.. не ще ме настигнеш..
Дори и да дойдеш, изневярата не ще простя.
-
Дори и да дойдеш, изневярата не ще простя.
Не, махни се! Не искай от мене това.
Отивай там, там, където чака те тя.
Просто си тръгвай без излишни слова!
-
Просто си тръгвай без излишни слова!
Просто повярвай-за друг съм родена!
Или пък просто да бъда сама...
Сама и бездомна,нещастно-сломена...
-
Сама и бездомна,нещастно-сломена...
заради теб не мисли,че ще остана.
Ще си запазя хубавите спомени,
а лощото добре ще заключа в тавана.
-
Лощото добре ще заключа в тавана
в сянката негова аз ще се превърна.
Ще бродя - целия свят ще обхвана,
не искам никога вече лицето ти да зърна.
-
Не искам никога вече лицето ти да зърна
Живота ми ти изцяло преобърна .
Защо жесток си с мене ти ?
Махай се ! И зад теб вратата затвори !
-
Махай се! И зад теб вратата затвори!...
Очите ти за мен са кривогледи...
В душата ми се ровят, настрани...
Захвърлят я и в посоки всяко тегли...
-
Захвърлят я и в посоки всяко тегли...
Разкъсват душата ми дрипава, бедна...
Смеят се гръмогласни и светли,
а аз умирам сама... безполезна...
-
А аз умирам сама... безполезна...
Няма го слънцето над мене дори.
Светът е тъмен. Черна бездна.
Тихичко мълвях: "Върни се ти, върни ..."
-
Тихичко мълвях: "Върни се ти, върни ..."
Но нямаше те, за да се обърнеш...
Слухът ти се загуби, гласът ми се уби...
И всичко се превърна в пусто, бяло бъдеще...
-
И всичко се превърна в пусто,бяло бъдеще...
с безцветност ни обви мъгла,
а в глухонемите си сънища...
крещим с една душа...
-
Крещим с една душа... с една усмивка...
После се тешим взаимно, тихо...
А стигне ли се до една горчилка...
Бягаме... и свършват всички стихове...
-
Бягаме и свършват всички стихове,
започва ежедневна проза,
поставяме около нас подводни рифове
и нараняваме се за...последно...
-
И нараняваме се за... последно...
От утре друг ще ни разкървавява...
Но да зараснем - не! Не е вълшебно...
Когато миналото не оставя рана...
-
Когато миналото не оставя рана...
Ще се събудя и ще ти повярвам.
Ти се върна!
С крилете си,на бяла неранена врана...
Ще те прегърна!
И ще се надявам....
-
И ще се надявам... че ме следваш...
Че някога и ще ме изпревариш...
Ръка да подадеш ми, та да слезна...
А може би /навярно/ ще забравиш...
-
А може би /навярно/ ще забравиш...
За моите две изгарящи очи !
Мъката си в алкохол ще удавиш ...
Не е това начина , разбери !
-
Не е това начина , разбери !
Да ме мъчиш с твоите молби..
Да те обичам няма как прости
сърцето ми не ти принадлежи.
-
Сърцето ми не ти принадлежи.
Отдавна то самичко си живее...
Потънало във болка и сълзи...
За малко топлинка копнее...
-
За малко топлинка копнее,
за едничка капчица роса...
Нашата любов ще узрее,
но дано не умре след това...
-
Но дано не умре след това...
искрата на любовта !
Жалко ще е да я погубим така ,
но МОЛЯ ТЕ , обичай ме сега !
-
Но моля те,обичай ме сега,
а после...нека да боли,
след теб отново в самота,
ще пиша стих,след стих.
-
ще пиша стих,след стих.
и ще живея
За твоята любов неще умра..
ти се моята надежда
на оставям те и си вървя!
-
Но оставям те и си вървя,
след мен ще дойде друг,
дали ще мога да заспя,
в сърцето ми е...студ.
-
В сърцето ми е....студ
в ледена кралица се превърнах
за никой аз не давам своя труд
дявола аз прегърнах.
-
Дяволът прегърнах аз,
ангелската си душа зачерних,
сърцето се превърна във елмаз,
покой аз вече няма да намеря...
-
Покой аз вече няма да намеря...
защо ти позволих.
да чакам те и да треперя,
дали ме има в твоя стих...
-
Дали ме има в твоя стих...
невинна като нежно цвете,
или пък като огън може би
ме помниш... или може би и двете...
-
ти си мойта красота,
а аз - твоята истина.
кога се разбрахме така,
не помня, но няма и смисъл.
ти си моето минало утре,
а аз - твоя ден незапомнен.
когато в теб погледна навътре,
съзирам за себе си спомен.
-
Съзирам за себе си спомен
кротко в надежда облечен,
че няма да бъде бездомен,
че няма далеч да си вечно...
-
Че няма далеч да си вечно ...
Знам , ала болката бавно убива ...
И малкото останала човечност ...
От мене боса си отива ...
-
От мене боса си отива
загърната единствено във спомени
любов безмилостно убивана
от думите ти... ти прогони я...
-
от думите ти... ти прогони я...
От съня ти ... ти излъжи я
в сърцето ти намерия
и с нож нарежи я.
Тя е умразна.. тя е коварна
ще те подмами и ще те вини
за една любов неусетна
целият живот ще си в сълзи!
-
Целият живот ще си в сълзи
сбирани по теб във нощи тихи,
дъжд от тях ще те вали
няма да посрещаш дните...
-
Няма да посрещаш дните с мене
няма да те виждам вече тук..
И каквото имаше го няма
отлетях с последния ти звук!
-
Отлетях с последния ти звук
разтопих се в погледа ти тъжен,
тръгнах си и няма да съм тук
някога, когато съм ти нужна...
-
Някога..когато съм ти нужна
напиши ме в някой стих..
опиши сълзиците ми тъжни
и усмивката когато ти си тук..
Някога когато съм ти нужна..
зная ще опиташ да ме спреш...
Но не се опитвай мили..
аз не искам да умреш...
-
Аз не искам да умреш
ако случи се със теб ще тръгна
без да питам на къде...
с теб бих стигнала дори в отвъдното...
-
С теб бих стигнала дори в отвъдното,
там ли ще те имам чак...
по-добре да сме във сбъднато,
тук ще те открия,дай ми знак...
-
Тук ще те открия дай ми знак
и ще преровя всяко тайно кътче
на времето края не искам да чакам
ела... недей ме измъчва...
-
Ела...недей ме измъчва,
дали ще ми бъде по-леко,
с дъгата какво ли се случва,
когато се скрие от ,,светло....
-
Когато се скрие от "светло"
тя тръгва тебе да търси
би дала дори цветовете си
за миг, в който тебе да зърне...
-
За миг,в който тебе да зърне,
давам очите си,
душата ми щом те прегърне,
за какво са ми...
-
За какво са ми думи тогава
заший ми устата с целувки
ако пък думи потрябват
ще си говорим с милувки...
-
Ще си говорим с милувки,
с езика на тяло,
в твоите цветни нощувки,
аз ще съм...бяло.
-
Аз ще съм... бяло... тъй нежна
чиста, ждувана, мила...
мене ще търсиш с надежда
в нощта да ти бъда закрила...
-
В нощта да ти бъда закрила
от огъня,който гори,
в сърцето ми с неистова сила...
дали ще ни изпепели...
-
Дали ще ни изпепели
страстта заляла ни като река
преливаща от влюбени вълни...
не питай... тръгвай... с мен ела...
-
Не питай...тръгвай...с мен ела...
сърфирайки по гребена от пяна,
изгубени в еднаквост две тела,
потърсили във другия...промяна...
-
Потърсили във другия промяна
мечтаем си за нови светове
на делничната скука във замяна
на нови чувства с много цветове...
-
На нови чувства с много цветове,
с палитрата на неизвестното,
отхапали от забранени плодове
и бягащи от лесното...
-
И бягащи от лесното... не можем
светът да променим за ден
и прекалено много се тревожим
какво...кога... дали ще разберем...
-
Какво...кога...дали ще разберем,
въпроси,въпроси...
във сложност ще се оплетем,
а простичкото радостта ни носи...
-
А простичкото радостта ни носи...
В сложността от бързи дни...
Този днес ще се проточи...
На усмивки ти го покани...
-
На усмивки ти го покани...
И нека кафето е горчиво.
Че сред толкова цветни дни,
трябва да има мъничко сиво.
-
...трябва да има мъничко сиво,
за да са дълбоки и тайствени твойте зеници.
Трябва сърцето ти да е непокорно и диво,
за да бъдат чувствата неотлитащи птици..
-
За да бъдат чувствата неотлитащи птици...
Недей се моли да остават...
Те имат си начини /безброй над стотиците/...
От инат да лекуват, от инат да раняват...
-
От инат да лекуват, от инат да раняват...
Думите кървави толкова парят.
Душите винаги до край се раздават.
Очите ни нивга не ще се забравят.
-
Очите ни нивга не ще се забравят.
Моите - твоята злоба, твоите - мойта любов...
и обртното...
И устните никога не ще се покаят...
Казахме си всички мили думи и всички обиди
и те са изречени безвъзрватно...
-
И те са изречени безвъзрватно...
Не допускай от обич да те спра ...
Стъпките ти вече тръгнаха ... върви ...
Вратата хлопва в моята душа ...
-
вратата хлопва в моята душа
стена се издига между теб и мен
твоя бях ала изгуби ме в нощта
на друга любов паднах във плен
-
На друга любов паднах във плен ...
Копията и' още по себе си усещам ...
Въжета нежно стелеха по мен ...
Искрици жар,страсти молеха небрежно ...
-
Искрици жар,молеха небрежно
душата ми сама да се разкрие
недей да мислиш че е безнадеждно
само с малко обич трябва тя да се сдобие...
-
Само с малко обич трябва тя да се сдобие...
Омразата лекува с думи ...
Прегърнеш ли ... заспива до смъртта ...
Двете дружки са в покой безмълвни...
-
Двете дружки са в покой безмълвни
а живяха те и помагаха си винаги задружно...
сега - гробовете с тела са пълни...
да заспиват рано, на кому ли беше нужно ?!
-
двете дружки са в покой безмълвни
приема ги спокойно пръстта
ще са заедно през нощите дълги
по дългия път към вечността
-
уууппс сори не видях отговора... [shame]
да заспиват рано,на кому ли беше нужно
да напуснат тъй рано света
и само родителите плачат безмълвно
за загубата на своите деца....
-
За загубата на своите деца....
С последни сили крачех нямо ...
Обърнах се... да видя твоята ръка ...
Но сбогуването беше на място си само...
-
Но сбогуването беше на място си само...
безмълвно,сиво,без дрешки...
поисках опора в твоето рамо...
получих единствено твоите грешки...
-
Получих единствено твоите грешки...
И краснопис на малко дете ...
В любовта казват нямало прошка ...
Подписът ... двойка ... дай целувка поне ...
-
Подписът...двойка...дай целувка поне...
белег на някаква живост...
и препускайки с уморени коне....
от залеза искаме милост...
-
От залеза искаме милост...
Всичко утрото ни днес отне ...
След него капките ни свършват ...
Луната от осанките им сили ще даде ...
-
Луната от осанките им сили ще даде...
на този,който И повярва...
останалите под безлунното небе...
ще бъдат само сянка...
-
Ще бъдат само сянка...
отминали години ...
Дърветата в живота ...
сладко корени са впили ...
-
сладко корени са впили ...
онези грозни чувства в нас..
когато бягаше от мене
а пък към тебе аз...
-
А пък към тебе аз...
подгонил твоето безразличие,
последен танц,
от себе си в отричане...
-
От себе си в отричане,
не бих могла да живея.
Ала от туй обичане
да дишам вече не умея.
-
Да дишам вече не умея,
не искам и да спра,
без теб дали ще пея,
гласът ми-тишина...
-
Гласът ми - тишина...
в прегръдката на мрака.
Колко тъжна е нощта.
Ти не идваш. Аз те чакам.
-
Ти не идваш.Аз те чакам...
нашата безумна среща...
още болка на сърцето слагам,
липсваш ми...макар и грешна...
-
Липсваш ми...макар и грешна...
О, любов! Сърцето как боли!
Смееш се. А не е никак смешно,
рана да няма, а така да кърви.
-
Рана да няма, а така да кърви ...
И всяка капка думи да обгръща ...
Стича леко ... пурпурни сълзи ...
Премръзнала усмивка в зноя ми замръкна ...
-
Премръзнала усмивка в зноя ми замръкна ...
И умира луната с облаци покрита...
Днес твърде рано се мръкна.
А душата за пощада дори и не пита.
-
А душата за пощада дори и не пита...
Търси изкупление в твоите страни ...
Кукурякът нежно теменугата оплита ...
В тревата крият се споменни сълзи ...
-
В тревата крият се споменни сълзи ...
Дали мога от миналото да избягам?
Дали тази рана ще спре да кърви?
В този свят никого си нямам ...
-
В този свят никого си нямам,
идвай с мен в съня,
иска ми се,даже се надявам,
там да бъдеш у дома...
-
Там да бъдеш у дома...
Където винаги отсъствам...
И само сухите цветя...
Да спомнят моето присъствие...
-
Да спомнят моето присъствие...
безжизнени,някак си студени,
душите ни след своето възкръсване,
рискуват да останат неродени...
-
Рискуват да останат неродени...
Всичките ни чувства във отплата...
На грозните привички, посинели...
От много гнав и бой по сетивата...
-
От много гняв и бой по сетивата,
останахме безчувсвени,студени...
не вярваме във чудесата,
от емпиричност сме скроени...
-
От емпиричност сме скроени... и сме вързани...
От опита на всичките пред нас...
Не ми е лесно, но разрязвам възела...
Тръгвам си /прати ми доза страх/
-
Тръгвам си /прати ми доза страх/...
Отблъсни ме с обещания за сигурност...
Кажи, че необяснима е страстта...
Любов било... уморена съм от поносимост..
Тръгвам си /своя наречи ме/...
С "Винаги!" и "Никога" започвай...
В животът си пусни ме...
И да остана тук от мене не очаквай...
-
И да остана тък от мене не очаквай
не искай твоя да съм пак в нощта
да остана не недей ме моли
пусни ме искам да вървя
-
Пусни ме! Искам да вървя!
/в ръцете ти/
Единственото място на земята...
Което в, мене цялата, подкрепя...
Малките ми сили /да те чакам/
-
Малките ми сили /да те чакам/
безвъзвратно се изпариха ...
Зее дупка надълбоко в душата.
Този път, сърце, отново те убиха.
-
Този път, сърце, отново те убиха...
Завинаги дочака и този твой момент ...
С капки огън кръвта изпепелиха ...
Не попитаха сълзите ти за ден ...
-
Не попитаха сълзите ти за ден ...
Утайката на дъното не я видяха.
Толкова празно е сърцето в мен.
Очите ни никога не се познаха.
-
Очите ни никога не се познаха,
от гласовете ни остана тишина
и думите във полета си спряха...
остана споделена самота...
-
Самотата - свещ ни е присъщна ...
И губим се отново в празни хоризонти.
Нима любовта винаги е една и съща,
във всичките ни изминали животи?
-
Във всичките ни изминали животи?...
Във всички предстоящи бъднини?!...
Не, няма начин, аз не търся още...
Аз искам ДНЕС, ела го прегърни!
-
Аз искам ДНЕС,ела го прегърни...
и да забравим вчера,
от спомена боли...
а УТРЕ е далеко...
-
А УТРЕ е далеко...
Времето ще ни удави.
Щом далече е сърцето.
Щом те няма в кръвта ми.
-
Щом те няма в кръвта ми...
Отивам!
Ще те търся у чуждата кръв...
Колко много сърца ще разбия...
Ти не питай! /голяма си стръв/
И всеки се хваща за тебе...
А аз със по нож във ръка...
Издебвам /с жестоката ревност/
Порязвам! И ти си... в кръвта!
-
Порязвам! И ти си... в кръвта!
Повече от всякога те има.
По дяволите любовта!,
щом вечно в мене е зима.
-
Щом вечно в мене е зима...
Изпращам си всички слънца...
При тебе /пази ги с години/
Ставам бяла /любов/ тъмнина...
-
Ставам бяла /любов/ тъмнина...
Съжаляваш ли за изгубеното време?
В очите ти чете ли се тъга...
днес, когато си далеч от мене?
-
Днес когато си далеч от мене
мога да ти кажа две слова
които караха душата ми да стене
да потъва в самота...
Днес когато си далеч от мене
мога с поглед на дете
да те погледна
с малкото си озарено лице
Днес когато вече те няма
съм свободна да разкрия душата си
да падна в на мъката огромната яма
днес когато от мене далече си....
-
Днес, когато от мене далече си,
се опомних. И аз имах вина.
Но помни едно - където и да си,
аз те имам още в кръвта ...
-
аз те имам още във кръвта
нося мъничко от теб във себе си
и само чакам да падне нощта
да бленувам отново малко надеждица
-
Да бленувам отново малко надеждица,
от многото само боли...
а любовта е имала наследница...
самотата...нея ми дарИ...
-
Самотата...нея ми дарИ...
Навярно цял живот за нея съм мечтала.
Последната целувка /и стон/ ми подари.
Спомените в шепите съм ги събрала.
-
Спомените в шепите съм ги събрала,
сълзите зад парещи клепачи крия,
любовта в сърцето на дълбоко се е свряла,
с тебе тръгна си и нашата магия...
-
С тебе тръгна си и нашата магия...
Живея в свят, оплетен в мечти.
Дали дъжда следите ще отмие?
Обичаш ме (дори половинчато), нали?
-
Обичаш ме (дори половинчато), нали?...
Погледни ме в очите, защо ме тъжиш...
Аз не искам да лъжеш, не искам вини...
Разтваряй крилете и... нека летиш...
-
Разтваряй крилете и... нека летиш...
Аз няма да ти прекърша крилете.
Щом само със спомена за мене спиш.
Има ли смисъл? Не разбирам мъжете...
-
Има ли смисъл? Не разбирам мъжете...
И не искам те мен да разбират...
Платната и котвата... после въжето...
Което ме люшка във примката...
-
Което ме люшка във примката...
Което всеки път с мене умира.
Изобщо дали някога те е имало?
По дяволите, остави ме на мира!
-
По дяволите, остави ме на мира!
За Бога, вземи ме безпътно!...
Аз винаги грешно завивам...
И /винаги!/ падам по стръмното...
-
И /винаги!/ падам по стръмното...
И /никога/ никой ръка не подава.
До дъното на себе си съм потънала...
Огризки накрая всеки път получавам ...
-
Огризки накрая всеки път получавам...
И храня се малко, и давя се силно...
Искам със глътки вода да прекарам...
Онова, което не успявах със вино...
-
Онова, което не успявах със вино...
с нова любов аз ще го залича.
Колко още ще страдаме, кажи ми?
Не ни ли омръзна от тази игра?
-
Не ни ли омръзна от тази игра?
Като "малките деца" ли ще кажеш...
Ах, как те обичам в ръцете с глава...
И с сериозните устни... повярвай!
-
И с сериозните устни... повярвай!
По детски невинен. Толкова си сладък.
Виновна този път не ме изкарвай.
Усмихни се. Животът е кратък.
-
Усмихни се. Животът е кратък.
Ти го знаеш и бързо летиш...
Аз няма да връзвам гнездата...
Само перце у мен остави...
-
Само перце у мен остави...
За да напомня нещо за Нас.
Бързаш. Тя те чака, нали?
Пред Нея нищичко не струвам Аз...
-
Пред Нея нищичко не струвам Аз...
Една окова пред Нова зора...
Тиха съм в плътния глас...
Ярка цепка и... вече изгря...
-
хлад в него не може да влезе
ни топлина ни ласка дори
камък е той-студен и безчувсвен
сам в своя затвор-не ще да гори
не ще да допусне близо до себе си
нищо-дори и смеха
не изпитва дае потребности
да целуне дъжда
-
Да целуне дъжда
пак лицето ми...
С меко спасение в капки...
Побрано
за всички моменти...
На сили и слабости малки...
-
На сили и слабости малки
на мъка но и радости сладки
на живот но с малко страдание
любов?не това е наказание....
-
Любов? Не, това е наказание....
Всеки път падам скорострелно надолу.
Писано ми е да тъна в изгнание.
Да не се предам и този път? Дали ще мога?
-
Да не се предам и този път? Дали ще мога?
Не е редно вечно да не губя...
Свалям щита, ти извикай "Огън!"...
И сме квит /поредната заблуда/
-
И сме квит /поредната заблуда/,
която в несбъдване ще ни удави.
Замени ме с лесна ръка за друга.
Такъв е живота. Какво да се прави...
-
Такъв е живота. Какво да се прави...
Днес раждаш усмивки, утре убиваш...
Дълбоко си стъпил, напред ли нагазиш...
Рискуваш да паднеш на плитково... в низост...
-
Рискуваш да паднеш на плитково... в низост...
Ала без риск как би могъл да спечелиш...
Винаги идваш /за малко/ и пак си отиваш.
Кога ли сърцето ми с куршума ще уцелиш?
-
Кога ли сърцето ми с куршума ще уцелиш?
Хайде стреляй-от тъгата ме спаси
не искам повече да страдам
Убий ме -стреляй-и без това отдавна ме уби
-
Убий ме - стреляй - и без това отдавна ме уби...
Какво ще е Краят, щом не помня Началото...
И мъгла е Средата, и се губиш и ти...
Спусъкът чака... да ни спре във махалото...
-
Спусъкът чака...да ни спре във махалото...
в на времето безкрайния ек...
побгребваме днеска старото
да се роди надеждата - за душите ни лек
-
Да се роди надеждата - за душите ни лек...
Скоро няма да бъде! Известно е...
Също, както е ясно, че с теб...
Аз съм лека жена, от най-лесните...
-
Аз съм лека жена,от най-лесните
минах през ръцете на толкова мъже
подмятаха ме те,играха си...
малко по малко останах без сърце...
-
Малко по малко останах без сърце...
Но то не е нужно, за да бъда човечна...
Където денят до безумност е смел...
И усмихнат /насила/ с лъчи ме посреща...
-
И усмихнат /насила/ с лъчи ме посреща...
Няма честност и истински лъжи.
Не ще ни събере последната среща,
щом като за разлъка тя ни шепти.
-
Щом като за разлъка тя ни шепти.
За миг я угасям, нека се сърди...
Без друго ще дойдат и следни зори...
Със същата мисия - нас да ни пъдят...
-
Със същата мисия - нас да ни пъдят...
Да ни запалят отново на клада.
Понякога твърде строго ни съдят.
В истината виждат те измама.
-
В истината виждат те измама.
/да, онези, дето все се плашат,
че крият върховете само ями/
И чакат долу, вързали се, чакат...
-
И чакат долу, вързали се, чакат...
Светлината дирят в очите си...
Когато часовете до един се протакат,
когато се обърнат към мечтите си.
-
Когато се обърнат към мечтите си...
Цветята не забравят и поклоните...
Които ги обричат да са истински...
В поникване, в цъфтеж, без вехнещ спомен...
-
В поникване, в цъфтеж, без вехнещ спомен,
в една градина с вид отломен,
като цвете издига се душата,
като цвете, дълго стояло под земята...
-
Като цвете, дълго стояло под земята...
Днес си пробивам път през плътта...
На своите чувства, смисли, желания...
И виждам да мига напред светлинка...
-
И виждам да мига напред светлинка
някъде там-проблясва в тунела
с други очи днес виждам света
надеждица тиха в душата ми се е вплела...
-
Надеждица тиха в душата ми се е вплела,
че нейде там ме чака щастието ми,
и търся го, вървя напред умело,
оглеждам се за този, дето да ми го дари...
-
Оглеждам се за този, дето да ми го дари...
Онова малко чувство с голяма душа...
И сърце като длан на скитник-гигант. И...
С усмивка на устните като дъга...
-
С усмивка на устните като дъга
лицето приело е нова гримаса,
забулена в спомени стара тъга,
маха за поздрав от тази тераса.
-
Маха за поздрав от тази тераса...
Слънцето златно, повикано с танц...
И литват стотици пчелици-отблясъци...
Да стоплят Поета. Да грейне той в нас!
-
Да стоплят Поета. Да грейне той в нас.
С цялата сила на светли копнежи,
леещ се, стихът да оживее в негова власт,
устремен към далечни и светли летежи.
-
Устремен към далечни и светли летежи,
аз само мечтая за твойта целувка.
И зная - губя се в свойте копнежи,
дай ми, едничка само, милувка...
-
Дай ми, едничка само, милувка...
И аз ще ти върна целия свят...
Небето ще светне с нежността на светулки...
Легло ще направи тревата за нас...
-
Легло ще направи тревата за нас...
Росата ще измие всяка лъжа...
Не ме е вече страх...
От прегръдката на любовта...
-
От прегръдката на любовта,
събудих се с усмивка на уста.
Сърцето пак лудо заби,
сляха се душа във душа...
-
Сляха се душа във душа...
Където небето целуна морето...
И после... вълни, и после тъга...
Очите заспаха, заплака сърцето...
-
Очите заспаха, заплака сърцето...
Отново сама,някъде там..
И пак се сещам за момчето..
Няма как да е с мен знам...
-
Няма как да е с мен, знам...
Не отричай!
Ти, грешна надеждо, че изгревът тръпне...
Да ме целуне
с червена въздишка...
Благодаря на Мечтата, че топли гърбът ми!
-
Благодаря на Мечтата, че топли гърбът ми...
С нея се вливам, като река във море,
и птиците към себе си зоват ме,
да полетя в безкрайното небе...
-
Да полетя в безкрайното небе...
Да се усетя,че все още живея...
Да принадлежа на друг свят...
Да усетя,че още мога да копнея..
-
Да усетя, че още мога да копнея...
Не ми е никак трудно на крачка от дъха ти...
Който ме целува примамливо, отвежда...
Във вярната посока сред всички кръстопъти...
-
Във вярната посока сред всички кръстопъти...
Аз се научих да раздавам любовта си...
Рея се и общувам с душата,мисля че
вече съм близо до теб...
-
Вече съм близо до теб,
Но всъщност - толкоз далече,
и мога да те докосна,
но и си далеч - малко човече...
-
Но и си далеч - малко човече...
Какво да правя ми кажи..
Защо ме мъчиш с разстояние...
Нещо силно на сърцето ми тежи...
-
Нещо силно на сърцето ми тежи,
нещо неизречено в душата стене...
И пак мълчиш, и пак лъжи
Ще спреш ли да се подиграваш с мене?!
-
Ще спреш ли да се подиграваш с мене?!
На приливи и отливи съм слаба...
Защото съм и крайно уморена...
Вечер и без мене да си лягам...
-
Вечер и без мене да си лягам,
И без мислите - да ги оставям настрани...
Лудо пак от себе си да бягам,
и така до ранни зори...
-
И така до ранни зори...
Съм будна!
Не е време за сънуване нощта...
Най-обичам сгушена по тъмно...
В твойте устни аз звездички да ловя!
-
В твойте устни аз звездички да ловя!
В косите ми да прокараваш пръсти...
Да ме галиш до полунощ!
Да усетя любовната ти мощ...
-
Да усетя любовната ти мощ,
да ме поглъщаш жаден,
ще пия аз от теб разкош,
ще те сломявам бавно...
-
Ще те сломявам бавно...
Бавно,но от обич...
За този миг ние живеем..
И двамата за ласки милеем..
-
И двамата за ласки милеем,
желаем се, дори и да не бива.
Но знаем, можем само да копнеем,
и таз забрана ни убива...
-
И таз забрана ни убива...
Сладко е да грешим...
Заедно ли сме или не...
Как понасяме таз
болка несправедлива...
-
Болка несправедлива...
Това за мен е любовта,
идва днес, а утре си отива,
затъпила всички сетива...
-
Затъпила всички сетива...
Нощува някъде любовта..
Нощува,но не при мен е тя.
И боли ме щом се сетя за това...
-
И боли ме, щом се сетя за това,
боли, защото ти не ме послуша,
и сам съдбата си избра,
а сега си сам и омърлушен...
-
А сега си сам и омърлушен...
В бяла прегръдка без
капка надежда...Ето!Тихо недей говори..
Любовта и без тебе може изглежда...
-
Любовта и без тебе може, изглежда...
За какво са ми болки от чужди ръце...
Не си ми бил близък в своята нежност...
И вятърът идва! Да ме отведе...
-
И вятърът идва да, да ме отведе,
за ръка нощта държи ме,
не пуска луната другата ръка,
А посредата аз, шепна "Пусни ме!"
-
А посредата аз, шепна "Пусни ме!"...
На тихата, спяща вода...
Реката ме плаче, търся градини...
Които с живота си да напоя...
-
Които с живота си да напоя,
Които да усетят моя трепет...
Които с ласки да помилвам,
и да крещя с невинен шепот...
-
И да крещя с невинен шепот...
Да крещя. Да крещя! във душата си...
Където купчините сива пепел...
Да пламнат искат и очакват го...
-
Да пламнат, искат и очакват го,
очите ми.. Не мога да ги спра...
И зная, той пак разплаква ги,
Но, за да ги откажа - трябва да умра...
-
Но, за да ги откажа - трябва да умра...
Ала как да стане моля те кажи...
Притъпени са моите сетива...
И усещам,че много ще ме боли...
-
И усещам,че много ще ме боли...
от раздялата ни...
но,защо ли...?
ти кажи ми?
-
Ти ми кажи...
Обичта ли загубих?
Моля те, не ме лъжи!
Сърцето си вече погубих...
-
Сърцето си вече погубих...
От глупави думи и рими...
Каквото било - да не бъде...
Каквото остава - да мине...
-
Каквото остава - да мине...
Каквото ни чака, да дойде
Ако малко - още подари ми,
Ако е чуждо - нека е мойто...
-
Ако е чуждо - нека е мойто...
то, времето с пари не се купува
От живота всеки взима свойто...
чуждото - нищо не струва.
-
Чуждото - нищо не струва,
само завсит поражда...
Ревност от чужди победи,
гняв, който разяжда...
-
Гняв, който разяжда...
в кръвта ми кипи.
В очите ти се раждам.
И умирам в твоите сълзи.
-
И умирам в твоите сълзи...
И виждам уморените ти очи...
Къде избяга любовта?
Не можа да разбереш...
Ти за мен си единствен на света!
-
Ти за мене си единствен на света,
и сред хиляди лица ще те отркия...
Ще пазя винаги любовта,
дълбоко във сърцето ще я скрия.
-
дълбоко в сърцето си ще я скрия
онази прокудената вече любов
щом нежелана е аз ще я убия
макар в съня си още да я викам - зов....
-
Макар в съня си още да я викам - зов
изчезващ бавно, нереален глас...
Макар в мечтите да я крия тайно,
Тя винаги е там - пред Вас...
-
тя винаги е там пред вас
на сцената - големия спектакъл
играе винаги със толкоз страст
а в душата и какво е....
да види никой не дочака
-
Да види, никой не дочака,
края на моя спектакъл,
Завърши така - безизвестно,
Не чут, не видян, не разбран...
-
не чут,не видян,не разбран си остава
тихият зов на мойто сърце
ще загина аз и вие тогава
ще видите вътре.....-душа на дете
-
Ще видите вътре - душа на дете,
Малко наивна, но красива по своему, честна,
Прегърнала свойто малко мече,
И така убедена, че живота е песен...
-
и така убедена че живота е песен
наивно вярваща в това
душа невинна,родена наесен
непознаваща жестоките окови на греха...
-
непознаваща жестоките окови на греха...
живях живот без сълзи и тъга..
после дойде ти ..превзе всичко що имах ..
стопи лъча ..топлещ моята душа..
-
Стопи лъча, топлещ моята душа,
а после всичко в лед покри..
Сърцето ми изстина...
Сълзите са ледени дори...
-
сълзите са ледени дори
капят направо на висулки
студ скова сърцето но дали
ще оживее то след тежката зима
-
Ще оживее то след тежката зима,
дори и много студ да има.
Сърце, голямо и горящо...
Сърце - безмилостно болящо.
-
Сърце - безмилостно болящо,
това ли само ми дари?
Сърце, от болките горящо...
Защо така ме унижи?
-
Защо така ме унижи,
остави само горест и печал,
потъпка моите мечти,
не щастие, а болка си ми дал
-
Не щастие, а болка си ми дал.
В нощите крилати и безсънни.
По улиците - само болка и печал
изравят ями бездънни... а ти, Клетнико..
младостта ми взе без жал.
-
Младостта ми взе без жал
и всичко що имах.
Останах на улицата сама,окъпана в кал
проклех името ти и си отидох.
Вървях без да се спирам
вече виждах само самотата.
Отдалечавах се от теб и любовта ти,
разбрах за миг какво е туй съдбата!
-
Разбрах за миг какво е туй съдбата!
Една жалка дъщеря на Пътя...
По който боси като птици газим...
А стъпките сами ни съдят...
-
А стъпките сами ни съдят...
щом нагазим на дълбоко.
И щастието наше пъдят
от бъдещето непознато и широко
-
От бъдещето непознато и широко..
Аз виждам израза на две лица...
Спомен необятен е това..
Видях как ме превзема любовта!
-
Видях как ме превзема любовта,
видях го днес в очите ти...
Разбрах, че няма измъкване от тая беда,
от днес само ти ще си в мечтите ми...
-
От днес само ти ще си в мечтите ми,
(сякаш преди това не си била).
Реката мъти се, солени са сълзите й...
Но зима е... Спаси ме, самота!...
-
Но зима е... Спаси ме, самота!...
От идващото лято със рояци...
Те изядоха до капка пролетта...
И зеленото и' изкълваха го... боя се...
-
И зеленото И изкълваха го...боя се...
нахраниха със живото,смъртта..
а есента Началото опази...
в червеното на своите листа...
-
В червеното на своите листа...
Не съм наместила омрази...
Нито рози с аромат на страст...
А само очните пространства, празни...
-
А само очните пространства,празни...
и сухи от безсълзие..
тъгата,толкова заразна...
ме кара да се радвам на отсъствия...
-
Ме кара да се радвам на отсъствия...
Всяка моя злоба малка...
Колко съм се клела в безрасъдството...
Да съм човек, корав кат палка...
-
Да съм човек корав кат палка,
Научих се, посветих се във играта,
И с огъня на мъничка запалка,
мога да запаля огън до небесата...
-
Мога да запаля огън до небесата...
Но ти обичаш тъмното, нали?!
Тогава се стопли до хубаво с дланта ми...
За мен остава другата, макар че тя боли...
-
За мен остава другата, макар че тя боли,
Боли ме от прегръдките й,от целувките дори,
Аз исках само тебе, но сам сгреших,
Сега остава тя, и кръпките в сърцето ми зашити...
-
Сега остава тя и кръпките в сърцето ми зашити...
Но моята Тъга, не е случайна! Скитница...
Която има сила във очите да поглежда...
Моята Тъга е моята Надежда!...
-
И тръни в петите ми влачещи, колко?!...
И пясък в очите ми.Бездна и ласка...
Набити пирони в сълзите ми.Болка!
Не ти ли прилича на тебе таз маска?
-
Не ти прилича на теб таз маска?
Та ти от другите така различна си.
Искрена бъди с всяка своя ласка,
и едно разбери,че уникална си!
-
И едно разбери, че уникална си,
И между хиляди, пак ти ще изпъкнеш,
Няма да те търся дори,
Със своя блясък, над другите ще се изтъкнеш...
-
,
Със своя блясък, над другите ще се изтъкнеш...
една такава силна,недостъпна и една
но знай че самотата може да е тъжна
дори когато първа си по красота
-
Дори, когато първа си по красота,
това не винагие от значение.
щом черна е от вътре, твоята душа,
И красотата тъне във забвение...
-
И красотата тъне във забвение...
Попита ли я иска ли така?
Да бъде тука,в твойто огорчение...
Ограбена и прашна...И сама...
-
Ограбена и прашна, и сама,
с бутилка водка, да събирам там сълзите си,
И една цигара, незапалена,
Аз скитам, ей така, след мечтите си...
-
Аз скитам, ей така, след мечтите си...
Защото съм мечтателка непримирена...
Преглъщала съм не веднъж и два сълзите си...
И никога не съм била от болките сломена...
-
И никога не съм била от болките сломена,
та ти добре научи ме силна да съм аз.
В живота си да се боря никога победена,
и непрестанно с мечтите да вървя в захлас.
-
И непрестанно с мечтите да вървя в захлас,
Това ми каза, спомням си го бегло, ти...
Но някак заглъхваше твоя глас,
и станах друга - не преследвам вече мечти...
-
И станах друга- не прелсдвам вече мечти,
живота огорчи ме до крайни предели.
Превърнах се в играчка-кукла на конци,
а в огледалото така бързо косите побелели.
-
А в огледалото - така бързо косите побелели,
сякаш беше вчера, когато виждах там дете...
А днес от спомените хиляди живея,
Събрали прах в остарялото сърце...
-
Събрали прах в остарялото сърце...
там където обич вече няма
пронизано в огледалното лице
съцето цяло е сега умряло
-
Сърцето цяло е сега умряло,
Стои в гърдите ми - ледени скали...
Времето не ни научи нищо,
само как да се раним...
-
Само как да не раним...
Това ли трябва да е мисълта ни?
Вместо да открием как в мечтите си ще полетим.
И може би там ще преоткрием люфдвта ни!
-
И може би там ще преоткрием любовта ни,
Ще я съживим от пепелта...
С целувки нежни, към живота да я върнем,
По-силна, станала, дори и от смъртта...
-
По-силна, станала, дори и от смъртта...[/b][/i]
по чиста, нежна и красива
на моите мечти открехнала врата
и в пропаст ги поглъща дива
-
И в пропаст ги поглъща дива-
една помия, рядка кал...
Оставени да се превиват
под звук на зъл инструментал.
-
Под звука на зъл инструментал,
живота тече без пощада.
Неусетно минавайки ден след ден,
той от нас с бърза скорост си заминава!
-
Той от нас с бърза скорост си заминава
и бавно ни обгръща самота...
накрая и смъртта ни разпознава...
по пътя не оставяме следа...
-
По пътя не оставяме следа,
щом той за нас безсмислена борба е.
Нима ще позволим на слабостта
да ни затрие подло, да се подиграе?!
-
Да ни затрие подло, да се подиграе-
съществото човешко не умее,
затрива позитивите нетрайни,
държейки се духовно бедно.
-
Държейки се духовно бедно,
за миг ние губим всичко що било е ценно.
Коренно променени в днешния ден,
вървим,но на къде?!
-
да надникнем вън от Рая,
нека видим останалия свят,
отвъд прекрасната стая
нека даже срещнем някой непознат
-
Нека даже срещнем някой непознат...
Когато падаме по пътя си надолу...
Аз ще го прегърна, а пък ти назад...
Ще му посочиш, да запази спомен...
-
Ще му посочиш, да запази спомен...
макар да е болезнено горчив.
Знай, сърцето всичко помни.
Всеки миг- радостен и сив ...
-
Всеки миг - радостен и сив...
Прилича ми на целия живот...
И, може би, за тебе пак сгреших...
А ти била си капчица под мост...
-
А ти била си капчица под мост...
Проникнала в моето сърце...
Тих шум от падащ лист...
Ти си чиста и добра като мъничко дете...
-
Ти си чиста и добра като мъничко дете...
И винаги ми светиш във душата...
Отдавна се измъчвам, че не си до мен...
Но си смела и сияеш със дъгата...
-
Но си смела и сияеш със дъгата...
По-ярко от звездите ти блестиш.
Моят сбъднат сън. Ти си ми мечтата.
Сгушена в мен (и в сърцето) все още спиш.
-
Сгушена в мен (и в сърцето) все още спиш...
С перце ли да те докосна по шията...
Да се събудиш, да трепнеш във стих...
Така ме разнежват от тебе магиите...
-
Така ме разнежват от тебе магиите...
И така приятно ми говори тишината.
Любовта е в нас. Лесно ще я откриеме.
Несравняваща се с нищо на Земята.
-
Несравняваща се с нищо на Земята...
Аз обичам твойта свобода...
И, надявам си се тайно, че понякога...
Ще ме прегръщаш, както тебе тя...
-
Ще ме прегръщаш, както тебе тя
За да не падна на студената земя
Дръж ме здраво, че тежа
Прекалил съм с чашките, да го е*а
Падна ли, ще се пребия
Трябва май да спра да пия
От утре ставам нов човек
Трезвен, мил, с характер мек
Реших го и ще го направя
Алкохола гаден ще оставя
Случая ще го полеем
С гроздова ще се налеем
-
С гроздова ще се налеем...
В чаши, от живот лютиви...
Да отпиват ни с поеми...
Много щом изчезнем ние...
-
И ще бъдем вечен стих...
когато...
Падне някоя от буквите в калта...
Където той, Поетът, е заплакал...
И не довършил своята душа...
-
И не довършил своята душа,
рисувам я със шарени пастели,
защото как да се лиша
от цветовете закопнели?
-
От цветовете закопнели?...
От пълните дъги?!...
Не! И от тях не си ги взела...
Тези земни красоти...
-
Тези земни красоти,
които ти олицетворяваш,
Аз не мога да им устоя,
и копнея да те притежавам...
-
И копнея да те притежавам...
Не се сърди, че тясно те прегръщам...
Много в самотата си оставам...
Имам нужда Ти да си ми чувство...
-
Имам нужда ти да си ми чувство
и копнежа към теб да съхраня
любовта ми е цяло изкуство
усещаш ли я ?или отново си с нея ...самота
-
Усещаш ли я? Или отново си с нея... самота
са моите мисли и всички усещания...
На твоята липса. Тиха тъга...
Ръце си отваря, за да ме посрещне...
-
Ръце си отваря, за да ме посрещне...
а сърцето кротко мълви
обича и до болка се сгушва
в спомени хиляди-разтопени мъгли. :)
-
В спомени хиляди-разтопени мъгли
и калашници наредени, чакат знак
за подредба в наказателни дъги,
но стопяват се дулата им без един изстрел пак. [oops]
-
Но стопяват се дулата им без един изстрел пак...
И надеждите са голи, също всички пушки...
Очакването беси мисъл, шия, врат...
А мишената е празна. Зениците са пусти...
-
А мишената е празна. Зениците са пусти...
Да прекрачваш прагове, не можеш.
Фалшиви днес са наште чувства.
И умират птиците. Защо, Боже?
-
И умират птиците. Защо, Боже?
Тебе да питам ли стигнах?...
Не вярвам, че искаш! Не вярвам, че можеш...
Нито, че всъщност те има!
-
Нито, че всъщност те има!
И никога не знаеш. И винаги грешиш.
Връщаш се назад. Аз напред отивам.
И си мъртъв, незнаейки накъде вървиш.
-
И си мъртъв, незнаейки накъде вървиш...
Гробовете твои са човешки очи...
Недей да се молиш /шшт, не крещи!/
Това е цената, щом победиш...
-
Това е цената, щом победиш...
Твърде висока е, знаеш, нали?
С отворени очи недей да спиш.
Не спирай! Гордо напред върви!
-
Не спирай! Гордо напред върви!
И, може би, ще стигнеш най-накрая...
Където всеки спира и тъжи...
По миналото. Колко ли?! Не зная...
-
По миналото. Колко ли?! Не зная...
А колко още трябва да гадая?!
Сега пак да съм скована от тъга...
Бъдещето да зависи от една лъжа...
-
Бъдещето да зависи от една лъжа...
Не бих я казала! Не бих!...
Студено ще ми е в калта...
Но това е!... аз реших...
-
Но това е!... Аз реших
и създадох и въздуха, и водата,
скръбта в тях потопих,
и сега малки капки са в душата
-
И сега малки капки са в душата...
От онзи дъжд, който не валя...
Сушата съсипа сетивата...
Мрак е днес. Пустинна тъмнина...
-
Мрак е днес. Пустинна тъмнина -
Пак със чест, падам, пускайки ръка и
няма ни вест, ни думи от мене тука,
където сега дори и небето се напука
от всичките ми думи и мислите ми,
падам... пускайки и ръката си...
-
Падам... пускайки и ръката си...
Да падне. Чупя се на прах...
И попивам бързо във земята...
Последният изправен гордо праг...
-
Последният изправен гордо праг...
е всъщност първото "Върни се!"
И този дом, той не ти е враг,
той ще те чака и след сто години...
-
Той ще те чака и след сто години...
Да погледнеш в счупеното огледало...
Отразен лъчът не си отива...
И лелее сляпата си вярност...
-
И лелее сляпата си вярност,
пряко хора, дни, пътеки
тя те следва неотлъчно,
тази обич, за обичане нелека...
-
Тази обич, за обичане нелека...
Би могла да стори чудеса...
Само приеми я. По човешки...
Тя носи във ръцете си зора...
-
Тя носи във ръцете си зора,
тя има до сърцето си иглики,
погледът й - вишнева мъгла...
Тя просто е Жена! Ти просто я обичай!
-
Тя просто е Жена! Ти просто я обичай!
Въпреки себе си. Въпреки нея...
Когато в листа обагрени тича...
По зелена трева. И гореща, и ледена...
-
Ще танцува пред чужди князе,
ще мечтае за празна лююбов.
Когато срещтне студено острие
ще види, че светът е суров.
-
ще види, че светът е суров.
и тъжно ще поплаче
ще си мечтае за изгрева нов
за да прегърне своята любов.
-
За да прегърне своята любов...
Лебедът запява... и умира...
Но ти недей, живей красив живот...
От него Тя не си отива...
-
От него Тя не си отива...
Не бяга с пресъхнали очи.
И до него все се спира.
Живота си в него Тя откри.
-
Живота си в него Тя откри,
за да го намери и изгуби.
А Той без да пита разруши
красивата,сладникава заблуда.
-
Красивата, сладникава заблуда
в мен изкова прозрачни мисли.
И пак съм сама. И плача. И се чудя.
Как умът ми те измисли ...
-
Как умът ми те измисли,
защо ме измъчва така.
Не успявам да кажа - иди си,
но и не мога повече да мълча.
-
Но и не мога повече да мълча.
Трудно е зад маска да се крия.
Не мога да отричам любовта.
Помогни ми болката си да убия.
-
Помогни ми болката да си убия,
спортувам с нея, тренинг мрачен.
Шах с офицера. Няма да покрие
дъската пъстра ход във здрача.
-
Дъската пъстра, ход във здрача,
усмивки пеят, а ума прескача.
Да пеем реге или да танцуваме бостела,
да сме луна, която щастие ти е сплела...
-
Да сме луна, която щастие ти е сплела...
Да сме небе, дъждовни капки - нашата любов.
Залез огнен, изгрев златен да сме слели...
Аз и ти - всяка нощ, всеки ден нов...
-
Желаем себе си, вливаме се друг в един и не е странно...
Че редакцията движи днес света...
Как пуст и нечовешки би той станал...
Отсъства ли, поправяща, дланта...
-
Отсъства ли, поправяща, дланта,
Зачеркваща, и драскаща, и триеща,
В минало ще се превърне нашето сега,
А поправената същност - в гниеща...
-
А поправената същност - в гниеща...
Би се свлякла като пеньоар...
Не е важно да си истински...
Ремонтът ти е сигурен! Бъди "другар"...
-
Ремонтът ти е сигурен! Бъди другар,
И всеки по тухличка ще пренесе,
Ще направим мазилка цимент-вар,
Ще построим всичко, приятелството ще го донесе...
-
Ще построим всичко, приятелството ще го донесе...
Където нямат място враговете...
Тясно ще е! Като в две ръце...
Обичащи със нежността на цвете...
-
Обичащи със нежността на цвете...
Тъй прекрасна и невинна, като на дете...
Ще успея ли и аз да обичам така?
Или коварното сърце ще ме предаде...
-
Или коварното сърце ще ме предаде...
Или аз него ще предам коварно...
Това е да си по-човек...
Една горчива стара тайна...
-
Една горчива стара тайна...
Безгласно скитаща в нощта
Една последна малка тайна
и две пътеки самота...
-
И две пътеки самота
делят ни от щастие вечно.
Но жегва ме отново любовта.
Красотата е така далечна...
-
Красотата е така далечна,
когато слагаш всичко на кантар...
забравил само мярка за човечност...
ти търсиш самотата за другар...
-
Ти търсиш самотата за другар,
че само с нея се претегляш...
На един неумолим кантар...
И към тея везни вечно потегляш...
-
И към тея везни вечно потегляш...
Колко тежи ти животът пред дългата смърт...
Наляво-надясно... и вече си слезнал...
Отчаян и стреснат от своя си път...
-
Отчаян и стреснат от своя си път...
Път към днешното ти вчера
Живот без болка и без глъч
Не е в живота път,а мъничка пътечка...
-
Не е в живота път, а мъничка пътечка...
Всяко запознанство на плещите тежи...
Но стане ли така, че и вътре в теб полека...
Започне да зазидва. Не давай му! Спаси...
-
Започне да зазидва.Не давай му.Спаси...
от свободата малко зрънце...
със него в друга почва ще цъфти
усмивка споделена...слънце...
-
Усмивка споделена, слънце...
блестящо във очите.
Небрежен поглед, през рамо...
скриващ на раздялата сълзите...
-
Скриващ на раздялата сълзите...
дали оставаш само спомен...
премрежени усмихват се очите...
остава в мен на любовта ни корен..
-
Остава в мен, на любовта ни корен,
Загнезден на дълбоко във сърцето...
Аз знам, че саморасляк няма да разцъфне,
но надеждата съм стиснала силно във ръцете...
-
Но надеждата съм стиснала силно във ръцете
загърбих сълзите и болките стари от дните предишни
с оптимизъм заредих си сърцето-
с усмивки напълних очите.
Облякох в нови удежди душата-
по светли, с пролетен дъх напоени
в косите си окичих цветята -
символ на новото време.
-
Символ на новото време,
насъпило за нас...
Пръстен с камък - диамант,
нещо странно шепне вътрешния глас...
Грешка ли е или не,
Сега съм твоя - имаш моето сърце!
-
Сега съм твоя, имаш ли сърце,
че без сърце останах,като ти го дадох
от твоето късченце ми дай поне,
аз няма свое ти ми го открадна.
-
Аз нямам свое, ти ми го открадна,
и всичко останало ти ми отне.
Но знай, ще разруша оградата,
зад, която ти, все още дете,
се криеш и мислиш, че ще
те опази от мен, но -не.
Без усилие ще я разруша
и всичко отнето ще си прибера.
-
И всичко отнето ще си прибера...
С тези две ръце, от мойте две...
Как извадих си Душата със душа...
Не разбрах дори! Но важно ли е?! - Не!
-
А също и мълчание...Минтучка една.
Стига ни, за да осъзнаем,че не е лесно,
когато се въртиш в на живота кръга,
а пространосвото около теб ти е тясно.
-
а пространосвото около теб ти е тясно.
Живееш в стъклен свят -кристал...
Живота ти чуплив и блякав
Дали ти дава свобода или печал???!
-
Дали ти дава свобода или печал???!
Любовта ми тъй безбрежна....
Какво ли всъщност си ми дал?
Просто една празна надежда.
-
Просто една празна надежда...
Която пълниш с детински сълзи...
И вече от тях дори недоглеждаш...
Колко инат във човека седи...
-
Колко инат във човека седи...
Колко болка и празни любови.
И купища несбъднати мечти,
за които дори и не се борим.
-
За които дори и не се борим-
това са нашите желания,
загърбени от времето и болките,
спотаени дълбоко мечтания...
-
спотаени дълбоко мечтания...
Напразни и живи сълци...
Нима ще ги видиш..не зная..
но вече така ме боли..
-
Но вече така ме боли..
След лъжливите дни и шепите страх.
Останаха единствено празните очи.
Прости, че никога не те разбрах.
-
Прости, че никога не те разбрах...
Морна съвест, от болежки...
Нямаш даже капка страх...
И сляпо тичаш към обесване...
-
И сляпо тичаш към обесване,
задушавайки своите мечти...
Копнееш някакво преместване,
изгарят насълзените очи...
-
изгарят насълзените очи...
последен шепот ехото отнася
Ти просто ми го каза, но прости
сърцето ми бодлива с тел проряза
-
Сърцето ми с бодлива тел проряза...
Онзи миг... порастване ли беше?!...
Не е вярно, невъзможно... Крясък...
Падна шал, оголи тъжна есен...
-
Падна шал, оголи тъжна есен...
Ръкавците я бавно умориха...
На вятъра смущаващата песен,
на дъжда сълзите я убиха.
-
На дъжда сълзите я убиха...
Кукленската красота...
Преходът и' бе отличен...
В локви - кичури коса...
-
В локви-кичури коса...
Слънцето лежи в останки...
само бледата Луна
прави от Дъгата...сянка...
-
Всичко хубаво май вече изживяхме...
сега остава ни да замълчим...
запалихме...дори горяхме...
сега от суетата се топим...
-
Сега от суетата се топим-
душата ни е капка в ледени кристали-
на пепел сме и вече не горим,
отишли са си всичките идеали.
-
Отишли са си всичките идеали.
Отиде си и света без теб. Остана самотата.
В постелята на студа отдавна сме заспали.
И не чуваме, че живота чука на вратата.
-
Не чуваме, че живота чука на вратата.
Гълъб бял, веднъж на рамото ни спира.
Загледани, вдлъбени в самотата
не виждаме как собствения ни живот умира.
-
Не виждаме как собственият ни живот умира,
потъвайки в спомени оминали и в печал,
едва накрая си разбрал, че си отива,
залутан в миналото, в настоящето не си живял.
-
Залутан в миналото, в настоящето не си живял,
а искрометни два свята са се сляли жарки
единият рисувал с тъгата и кипял,
а другият от радост пръскал шарки.
-
:) ...а другият от радост пръскал шарки
и чувствал как звездите се прераждат
в собствените му очи.
Но помнел - моментите на щастие са краткотрайни, малки
когато споделеността е път, по който никой няма,
и който скоро ще се заличи...
-
И който скоро ще се заличи,
защото всяка болка отшумява,
е споменът, от който днес боли,
за някой, който утре ще забравиш
-
За някой, който утре ще забравиш,
не проливай и парченце от сълза.
И недей да се преструваш, че ще правиш
за този Никой всичко на света...
-
За този никой на света
не бих си мръднал даже пръста.
Макар че мъката чевръста
сърцето ми да мъчи и сега.
За този някой на света,
дали аз бих си мръднал пръста?
Не съм решил до днеска,и сега...
-
Не съм решил до днеска, и сега
по-добро кое е за човека:
да проклина свят и хора ей така
или пък
от проклятия да гради пътека?
-
От проклятия да гради пътека?...
кой е чувал, кой го е мечтал
как по-лесно е кога полека
сълзите си броиш, да стане кал...
-
Сълзите си броиш... да стане кал,
почернена от многото лъжи!
Заграби всичко от душата ми без жал!
Не се завръщай... просто си тръгни!
-
Не се завръщай... просто си тръгни!
Толкова раздели съм видяла...
Че са слепи младите очи...
Като два пресъхнали бокала...
-
Като два пресъхнали бокала,
за мен сега са твоите очи.
Но споменът за теб не ме остава,
вливаш се във вените...горчи!
-
:)
Вливаш се във вените-горчи.
Ракия ли си или вино,
или небето тъмно синьо
над нас надвиснало мълчи.
И питам аз,защо така горчи-
небето днес е толкоз синьо...
-
Небето днес е толкоз синьо...
Незабравило червените си ласки ...
След капки дъжд разхожда стилно ...
По дъгата жълтите си краски ...
-
По дъгата жълтите си краски
слънцето с нежност ще избродира.
Щом сме истински, за какво са ни маски?
Съжалявам. Аз не умея да бъда фалшива.
-
Съжалявам! Аз не умея да бъда фалшива.
Не ме моли, пред мен не коленичай!
Не съм принцеса и от приказка красива,
за тебе може да съм сън-греховен!
-
[namigG] [xa xa xa2324]
За тебе може да съм сън-греховен
за другиго съм ангел белокрил.
Живота ми започна днес отново,
защото ти не си ме НИКОГА ЛЮБИЛ.
-
САМО в мечти ли до мен си била.
Нека луната за мен е свидетел,
когато ми каза ти бързо ела,
когато и двамка без дрешка една-
си преплитахме с тебе нозете.
-
Си преплитахме със тебе нозете,
и дланите...И сърцата във едно туптяха...
Но боляха сълзите...с целувки взети,
И истините, до една, ни горяха...
-
И истините, до една, ни горяха..
И даже горят и сега.
Да спасим и една не успяхме,
и това си е наша беда.
И днеска сами и далечни,
ще страдаме двамата вечно
-
На мъка и хлад
сме обречени,
да търсим себе си през света,
Да сме един до друг,
едва ли не предречени...
Но да не откриване у себе си
любовта...
-
Но да не откриваме у себе си любовта..
Та тя е в нас,във теб и в мене;
тя на двамата душата взе ни,
с теб си го доказвахме с радост през нощта.
-
С теб си го доказвахме с радост през нощта...
Кой по-твърд е, кой по-нежен...
И се стигна пак до заранта...
С ежедневния и' поглед леден...
Сивото измести слепота...
-
Сивото измести слепота,
загорча по върховете на дланта ми,
тънко се промъкна вътре в мен,
хвана повода на мисълта ми
и ме смеси с делничния ден..
-
Защото ме е страх да те чуя отново...
Не искам пак да страдам и да боли...
Защото ти чакаше всичко наготово...
А не виждаше мъката в моите очи...
-
А не виждаше мъката в моите очи...
и не разбираше шепотът- песен...
И не знаеше, че мойте мечти
се изгубиха сред вопъл несретен...
-
Изгубиха се сред вопъл несретен
цветоветена твойте очи...
Пред мен пак е твоят образ портретен
гледа ме и рони сълзи...
-
Гледа ме и рони сълзи
тъжната картина на стената..
Деляща трепетите първи
за приказната обич на душата...
И гледа ме с очите пълни
с горчиви капки нощен пясък..
Аз помня сутрините дълги
събудаща и сетивата с крясък...
-
Събудаща и сетивата с крясък
е таз любов... Изпепелена!
Историята и написана на пясък
... Е от вълните... Заличена...
-
Е от вълните заличена
усмивата на пясъка написана...
С храброст отличена
е душата някога обичана...
И вятъра ми скри в косите
песъчинките от миналото...
И някак с грубост галеше очите,
не откриваше там скритото...
-
Не откриваше там скритото,
защото го търсиш с очите си.
А то е дълбоко заринато
и само с душата ще види се...
-
И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
-
Нишата,като че съм уред за вграждане,
скрити са чувствата...боси...
чакащи твоето раждане...
отговор на всички въпроси...
-
Отговор на всичките въпроси -
залезът на сенките ни, сутрин рано.
Бъдещето сякаш пак ни носи,
една мъничка и зла искрица само
-
Една мъничка и зла искрица само
сърцето без да мисли ми докосна
и погледна ме в очите малко странно
да не би сълза от тях да се отронва.
-
Но винаги аз оставам сама...
Прегърнала във дланите мечтите...
В косите вплела и жарта,
и парещата болка на сълзите...
В роклята си с цветовете на зората,
Аз крия усмивката си,добротата..
и бродирам тежките идеали,които
Човекът наложи ми с шамари....
-
Човекът наложи ми с шамари
своите възгледи за моя живот.
И сякаш съдбата сега товари
мене ми с черни сълзи и пот.
Не, няма да се вслушам в тези
думи, дошли от нечий гняв.
Сега стиховете ми ще са протези,
и ще се стремя да съм прав.
Няма да вярвам на другите поети,
защото дори не подозират моят идеал.
Това, което оставям ви навеки,
всичкото, което с обич съм създал...
-
Всичкото, което с обич съм създала,
е малко. Защото заслужаваш
много повече от многото, което съм ти дала,
и от многото, което ти ми даваш...
-
От многото, което ти ми даваш
в мен нищо не остана.
От както ти ме изостави
сърцето ми е гнойна рана.
-
Сърцето ми е гнойна рана,
фраза написана, но неразбрана.
Където всичко беше силно разрушено,
е сега мястото, където идва постепенно,
и моето сърце, разбито от предишни зими,
и от упоритостта и глупостта на моите любими...
-
И от упоритостта и глупостта на моите любими...
И oт влажните писма...От снимките им-сиви и студени...
Забили във сърцето ми игла....
Аз научих да обичам..Дори наивно...Дори и на шега...
Защото болката гърдите ми изпълни със сила...
А самотата....
Завърза на душата ми крила...
-
Завърза на душата ми крила
и станах аз неземен.
И денонощно аз летя
не се спирам и нощтя-
все обикалям по света
И по нещастен днес от мене нема
-
И по-нещастен днес от мене няма,
въпреки, че всичките ми мисли изглеждат добри.
Може би имам сили да възстана
срещу врага, който не може да ме погледне в очи.
-
Роден съм българин и съм.
Не сричам чождоземски.
От чуждопоклонници сакън.
Това са помияри днеска...
-
Това са помияри днеска...
Дето мъркат във прахта...
Езиците им са оплезени...
Да ближат кървава потта...
-
Да ближат кървав потта
на децата още неродени,
които идват да ни сменят,
отново възродят света.
На децата още неродени...
-
На децата още неродени
посвещавам този мой завет...
Да са весели, засмени
и с гордост да вървят напред.
-
И с гордост да вървят напред,
никога главите си, да не прекланят,
да носят слва ,за народа си навред,
и България отново да прославят...
-
И България отново да прославят
да имаме и ний късмет.
За наша гордост и прослава
световен да родим поет.
-
световен да родим поет,
бе цел толкова недостижима,
но понеже имаме късмет,
във този форум, таланти много има...
-
Във този форум, таланти много има,
да пази Господ от много имена.
Една едничка има, и тя ми е лбима,
по нея си въздишам и си падам...Я.
-
"по нея си въздишам и си падам...Я."
изрече тоз поет,Неземен,
с наслада творчеството и следя.
ако иска,в хотела стая да зи вземем?
-
Ако иска стая в хотела да си вземем.
От Господ е подсказано във твоите уста.
Тогава ще се пишат драми и поеми,
луната ще ни свети и една звезда.
-
луната ще ни свети и една звезда.
когато утре аз те срещна
луната ще ни свети и една звезда.
когато на брега ще те посрещна
луната ще ни свети и една звезда.
когато телата ни вода обгърне.
луната ще ни свети и една звезда.
морето тихо пак ще ни погълне....
-
Морето тихо пак ще ни погълне
и сутринта - изплюе на брега.
И твоята усмивка ще допълни
секса, правен през нощта.
-
секса, правен през нощта,
е повод да се хвали сал глупака,
щом с това той мери си мощта
с какво отличава се от хлапака?
-
С какво отличава се от хлапака?
По това, че той самият е хлапак.
И щом види яка мацка-кака
очи облещва като котарак.
КАТО не смей да си посака,
и се оправя знаеш как.
Пак лъска 3-ия си крак.
И по инструкцията твоя
поет е сладкопоен....
Бастунжия и глупак.
-
Бастунжия и глупак,
с вечната усмивка под мустак,
мисли тои за своята принцеса,
ала свършва пак на старата завеса.
-
Ала свършва пак на старата завеса
И секс-пиеската, о как познай.
Тез двамката родиха земетръса,
поета млад от гледката нахъсан
и стих написа, за либов мечтай.
-
И стих написа, за любов мечтай,
но май забрави параграф сериозен:
животът не е от сребро сарай,
любовта не е без тръни роза...
-
Любовта не е без тръни роза,
а роза ли е Господ знай.
Една трънлива диагноза
и ти и сложи, прав си май.
-
И ти и сложи, прав си май,
за дето времето насила дърпаш.
И вместо да и сложиш край,
ти викаш - "Вързана е в кърпа"
-
ти си викаш- "Вързана е в кърпа."
а вътре в нея, някакво лайно.
Като не знаеш скритито ти вътре,
далече бягай, не питайки защо.
-
Далече бягай, не питайки защо
оттука се евакуират злите сили
Нима времето бе по-добро,
или тук душите ни са се спасили...
-
Или душите сме спасили
без да знаем даже от какво.
Дали не е магесна сила
или двукрако женско зло.
-
или двукрако женско зло,
или простичко-жена,
когато мине-било,какво било,
позле всичко е развалина.
-
После всичко е развалина.
Такъв си е живота.
Зареден мъки и воина.
Носителка на злото.
-
Носителка на злото,
нарече ти таз поетеса,
но дали ти хваща днес окото
наща,милата принцеса?
-
Наща, милата принцеса,
отново с деяния порази...
На принца не шамар плесна,
а с любов го зарази!
-
О, аз съм ваксиниран
и бъркате адреса.
Оставете ви намира
добричката принцеса.
Демона неземен
на чувства не играй.
Шеги у него нема,
не е от този край.
Там, горе, сред звездите,
сред мрак, и страшен студ.
Той, денонощно скита
и всички мислят го... за луд...
-
а всички мислят го за... луд...
че е още тук,
че вместо правилата да спазва,
огън прелива, като нова зараза,
че съзнанието за крилата му,
е само долу в душата му,
и ръцете му те завързаха насила,
и сега свободата той се мъчи да открие...
-
и сега свободата той се мъчи да открие,
но самотата само май намери,
принцесата че е добра,никой туй не крие,
кояти е сърцето взела,довери ....
-
която ти е сърцето взела,
Воистина ме поразсмяхте.
Не е,не е от наше село;
не сме се никога видели,
приятелчета, не познахте.
Кой купува котка във чувал,
а тя е умно и добро момиче.
И аз, макар ергенин улегнал
не съм се с нея даже запознал.
А непознати никой не обича...
И вашта евтина интрига
целта си смешна не постига
-
Целта си смешна не постигна,
демон без сърце,без ирис!
От гадостта ти чак ми се повдигна
от подлостта и лошия ти мирис!
Това си ти - сега поне накратко те описах,
че на черновата се отплеснах май
и писах..писах ... писах,
ала как със думи да напиша аз душевния си лай!?
Проклет бъди!Нещастен,сам и сляп!
Копай!Копай си трап!
-
Проста,просто АЗ
женско мекотело,
каквото не познавам аз-
от злоба полудело.
Това е проста Аз
С интелектче 0.
Която все не е във час-
двукраката акула?
-
Двукраката акула?!
Интелектче нула??!
Незем,моля те - недей
разcмива черния злодей!
Пред умът ти се прекланям
на мудростта ти се осланям!
Шапка ти свалям от главата
и целувам ти ръката! [lol]
О!Кумире мой!
Нима ме предизвикваш на двубой??
-
[eii 6ta sma4kam] [flyyy]
Защо пък аз, самата ти
войната провокираш.
Със злобни простоти
от злобица умираш.
Нищожествата като теб
и гадни и вулгарни,
аз смачквам ги наред,
веднага щом ми паднат.
И гадното за мене е,
че женско си двукрако.
И джедтълмена в мене е
пред изпитание яко.
Иди паси, паси трева
и тигър не закачай.
Не ме плаши с война...
Ти глупава и зла жена
от злоба не откачай.
-
От злоба не откачай!
От нерви не скачай!
Нещо параноята те гони май!
Но си смешен - знай!
Май мислиш се за много важен
за джентълмен напет и снажен!
Защо помисли си,че точно с теб
ще си губи времето един поет!
Бъди щастлив в живота си мизерен!
На глупостта докрай си остани ти верен!
Че с тая твоя простота
не можеш даже прости правила
да спазиш в една игра!
-
Каквото повикало,
такова се обадило.
(поема)
Посветено на простото,
простотоАЗ.
1-част
Да спазиш във игра
ти тъпи правила;
когато жаба зла,
без съвест за пара,
простете, потеса
на дявола метреса,
зловония разнася;
и с своя дъх ужасен,
тя всичко живо мори-
в мига щом тя довтаса,
в блатото на позора.
Невестата на жабешкия цар,
на триста жаби господар,
продължи да си квака,
да се лигави,да си ака,
и, когато всичко усмърдя,
отрови въдуха, трева, вода,
при царя свой се гмурна;
започна се гонитба бурна-
докато царя я катурна
и със диви секс игри,
донейде само, усмири.
(следваа продължение)
-
Да, време е да сменим
езика, тона и с шеги.
По пътя да поемем-
на музата добра- слуги.
-
На музата добра- слуги...
Защо са, мекушави...
По-добре борци, следи...
И простички желания...
-
[cvetee]
И простички желания
и простичък живот...
Сред божийте създания-
пак някой идиот.
Е себе си намразил
намразил е света;
днес, през просото гази
и с мръсна е уста...
-
И с мръсна е уста
и с прокълната душа...
Проклятие или психоза?
От изкривената си поза
и той си мисли,че обича,
а обичта на ад прилича.
-
а обичта на ад прилича,
времето безумно тича,
обичах те аз толкова горещо,
а сега защо изглежда ми зловещо?
Нима аз дръзнах да се боря,
за любов отново да говоря,
сетил се за време,разстояние и път
искам да разскъм мойта плът.
-
Искам да разкъсам мойта плът,
опаковка от всемирна суета,
да разчупя твоя илюзорен мир
да преоткрием в нас заспали сетива...
-
Да преоткрием в нас заспали сетива.
И истината, че все пак сме хора.
Дали и кой ще ни упрекне затова.
Тук кой ще не упрекне с глас укорен
-
Тук кой ще ни упрекне с глас уко'рен...
Благите очици са се впили...
С силата на правилата Божии...
В ризи на светци и пандизчии...
-
В ризи на светци и пандизчии
са всички в българския парламент.
Охранени, загладени, с дебели шии.
А не със "спортни фигурки", като теб и мен.
-
А не със спортни фигурки, като теб и мен
Бе този свят скроен
Всички бяха злобни
и всъщото време толкова чаровни.
Имаха прикрита същност
На добрички милички сърнички
приличаха ми всички
А от вътре бяха те едни такива злобни
дебнещи горките хора да ги ограбят
оберът, заблудят и след това унищожът.
-
Оберат,заблудят и след това унищожат.
Където разбойниците всек път
по пътищата наши грябят,
мирни граждани нападат
И УБИВАТ ГИ ПО НЯКОЙ ПЪТ.
-
Оберат,заблудят и след това унищожат.
Където разбойниците всек път
по пътищата наши грябят,
мирни граждани нападат
И УБИВАТ ГИ ПО НЯКОЙ ПЪТ.
-
И убиват ги по някой път...
Мисли за жълтици много...
Носът е с много дълъг връх...
Капакът - незатворен Долу...
-
Капакът - незатворен Долу..
бълва лава и злини,
никой не играе соло-
залива всички - и грешни и добри
-
Залива всички - и грешни и добри
лавата на алчноста
всеки бори се за нещо
но уви във живота тъй не става
трябват и пари!
-
Трябват и пари!
... пари,пари...
Нека завалят и ни удавят...
Въздухът тогава ще е бил...
Ценен, както в зима пламък...
-
Ценен, като в зима пламък...
Светъл,като лъч на утринта..
Ти по - скъп си ми от диамантен камък
нека да се слеят нашите тела
-
Нека да се слеят нашите тела
от тях да бликне светлината
която всеки е бленувал в нощта
когато идвала е самотата
-
Когато идвала е самотата
и тропала на моята врата
в сърцето ми е искала да седне
и в сивата си паяжина
душата ми да оплете...
-
душата ми да оплете...
обяснението ти непримеливо
Колебаеш се дали да се завърнеш
Егото ти пречи да ми звъннеш...
-
Егото ти пречи да ми звъннеш...
В очакване на топли думи,
душата ми отново ще прегърне
съмнение,че има някой помежду ни...
-
[molitva] [dance4] [flyyy]
Съмнение, че има някой помежду ни...
Ти чак сега ли Господи разбра.
В леглото наше дремеш, все си сънен,
бедата грозна ти ми докара.
А бях си аз момиченце щастливо,
но срещнах некадърника, аз теб.
И без дя искам станах си ебл...
А ти до днес си беше-и остана слеп.
-
А ти до днес си беше-и остана слеп...
Очите ти целувала съм тайно...
С голата надежда късче лед...
От тях да се откъсне. Но напразно...
-
От тях да се откъсне.Но напразно...
Приличат на пресъхналите езера...
Отдавна и сърцето е останало безгласно...
За тебе всичко е игра...
-
От тях да се откъсне.Но напразно...
Приличат на пресъхналите езера...
Отдавна и сърцето е останало безгласно...
За тебе всичко е игра...
За тебе всичко е игра
любовта във болка с лекота превръщаш
в очите пак сълзи се връщат
Да, признавам това е твоята игра
игра в която няма правила нито победител...
-
Игра в която няма правила нито победител
Ще се включиш ли и ти?
Можеш да останеш само зрител
Така поне...няма да боли...
Но ще се питаш когато остарееш
защо бил си на света?
Живей-ако сега не поживееш
кога ще имаш време за това?
-
koga 6te ima6 vreme za tova?
da doide6 i da me celune6,
da izstrie6 sti4a6tata se salza
i da mi kaje6,4e ostava6 do men sega?
-
И да ми кажеш, че оставаш до мен сега,
за какво ми е тази заблуда,
Знам, че за друга мечтаеш в нощта,
а обичам те аз до полуда ...
-
...обичам те аз до полуда...
това сърцето ми крещи
и моля се аз като луда
така да ме обичаш и ти!
Щом поискаш - и ме имаш
защо не мога да ти кажа "НЕ"?
Защо каквото искаш-взимаш
до къде ще стигнеш..до къде???
-
До къде ще стигнеш..до къде
в таз улица без изход?
Недей се дръж,като дете,
доказващ своята наивност.
От чужди знаци се влияеш,
но твоят път е друг,
и искам да го знаеш.
-
И искам да го знаеш,
че аз съм винаги готов.
ТИ няма да се каеш.
Ще имаш и приятел нов.
-
Ще имаш и приятел нов,
може би дори и по - добър.
Ще тича той след теб и вятъра,
светът с него ще е по - добър!
-
Светът с него ще е по-добър.
Човек се винаги надява,
но често не успява,
и попада понякога на звяр.
-
и попада понякога на звяр.
красавицата като в приказка позната
но звяра-звяр ли е,когато е с сърце,
и всяка нощ с цветя в ръка те чака?
-
И всяка нощ с цветя в ръка те чака?
Седи отново под часовника така познат,
той чака да те зърне, теб той чака,
ала никога не идваш ти в съня ...
-
ала никога не идваш ти в съня ...
Спри сърце, че скоро ще вали..
Но ще преболи сърце..
Но ще превали...
-
Но ще превали...
и после пак сърцето ще изгрее
с нови,по-светли и по-топли чувства.
С времето омразата ще изтрезнее,
а болката отново ще пресъхне.
-
а болката отново ще пресъхне
и с малко водка ще я напоим
тогава сърцето ще отдъхне
пияни да не можем да си устоим...
-
пияни да не можем да си устоим...
че ти си бърбън,аз мартини с черешка..
Но не от алкохол се ти напи ,
а от страстта ни огнена и от копнежа
-
А от страстта ни огнена и от копнежа,
спира дъха ми и сякаш вплитам се мрежа.
Душата в душата ти вплела,
усмивка.Изтръпва сърцето,немее.
-
Усмивка. Изтръпва сърцето, немее.
Очите се срещат, дъхът ми май спира ...
И пада къдрица небрежно,
устните докосват се нежно ...
-
Устните докосват се нежно ...
По тялото вълна гореща ме облива,
под пръстите ти кожата изгаря,
усещам май какъв ще бъде краят.
-
Усещам май, какъв ще бъде краят,
независимо от всичко между нас било,
мислех че открихме с тебе рая,
но уви - срещнах само адско зло!
-
но уви - срещнах само адско зло!
А така го търсих аз
вървях и ръцете си ранявах
и падах ,ставах и крещях.
Сърцето си в кръв удавих
но те намерих ,мое щастие добро.
-
Но те намерих, мое щастие добро,
след като те търсих толкова време,
самотата е вече мое минало,
всичко искам аз от теб да взема!
-
Всичко искам аз от теб да взема!
/може би ще кацна на дланта ти/
Имам право на едно спасение...
Право да застана, неотстъпвайки...
-
Право да застана, неотстъпвайки...
и да ти кажа необмисляйки,
че изживявам тези дни,
във които бяхме аз и ти.
И чак сърцето ме боли,
но не мисли го ти!
-
Но не мисли го ти!
Било какво било...
Винаги ще има ново "утре"...
И винаги прозорец във стъкло...
Може да се види, да се сбъдне...
-
Може да се види, да се сбъдне...
само мъничко да помълчим
нали в тишината сме едно,
тъй както в любовта гориме двама...
-
тъй както в любовта гориме двама...
кой от нас по-истински гори
и кой разпънат е от свойта драма
замълчи, без думи отговора ми кажи
-
Замълчи,без думи отговора ми кажи,
мълчанието ми говори с твоя глас...
А тишината,тя боли,
защото е повярвала във Нас...
-
Защото е повярвала във Нас
не повярвахме в нея ние
изгонихме я в този късен час,
а тя дълбоко в нас се крие
Мъката държи я за ръцете
Тъгата иска да я излекува
спи, а вътре някъде сърцето
огън, страст, любов сънува
-
Огън,страст,любов сънува,
може би изплакани във детство...
Може би Луната пророкува,
че ни трябва мъничко вълшебство...
-
Че ни трябва мъничко вълшебство
е поредната безмислена лъжа
Ненавиждам всяко средство
Единствен си, а аз Една
-
Единствен си,а аз Една,
огледалата са ни чужди...
Забравили за споделеност и съдба,
за Самотата даже сме ненужни...
-
за Самотата даже сме ненужни...
Загубихме се в този ад,
душите си погубихме в илюзий
и мрачен днес е този свят.
-
И мрачен днес е този свят,
завързан със оковите на суета...
и недостойни сме за обич,даже грях,
животът ни отлита без следа...
-
Живота ни отлита без следа,
а искам да извикам...
Кому е нужна тази тишина,
кое ни прави толкоз слепи?
-
Кое ни прави толкоз слепи,
дали инстинкта ни за самосъхранение...
Защо душите ни копнеещи да бъдат слети,
на разума се молят за спасение..2
-
На разума се молят за спасение
душите ни осъдени на грехове,
ще изтърпят ли следващото изкушение
изпратено от дявол без лице.
-
Изпратено от дявол без лице
писмо,изгарящо сънят ми...
Повярвал в песента на твоето сърце,
изгуби Светлото денят ми...
-
изгуби Светлото денят ми...
и скръб заваля...
Аз поръчах си слънце,
а луната зловеща изгря...
-
А луната зловеща изгря...
и напомня за нашите грешки
Аз не знаех, че има тъга
породена от слабост човешка
и разкъсващ душите ни срам,
и пленяваща болка дълбока...
Толкова дълго чаках те там
ти също, но в друга посока
-
Ти също,но в друга посока
потърси ново начало...
Само с времето,знам че не мога
да направя от спомена...бяло...
-
да направя от спомена...бяло,
да заровя чувства горещи и нежни мечти,
да се оттърся от теб изцяло,
да спре накрая от скръб да боли
-
Да спре накрая от скръб да боли
да забравя това, що безмилостно беше
да зарастне там дето от време кърви
да пресъхнат сълзите ми черни
-
Да пресъхнат сълзите ми черни...
Да изгреят игриви слънца...
В сърцето, което за тебе...
Диша и движи кръвта...
-
Диша и движи кръвта
онзи дъх споделен,неочакван...
Вярваш ли още в слова,
които сърцето изплаква..?
-
Kоито сърцето изплаква...
Хора избира такива...
Които да губи антрактно...
А сетне пак ги открива...
-
А сетне пак ги открива...
онези, които изгубва
Една истинска самодива
мъжки сърца пак погубва
-
Мъжки сърца пак погубва,
храна за среднощни пирани...
По-евтино утрото струва,
забравил за чувства и рани...
-
Забравил за чувства и рани...
По зора ли се връщаш при мене...
Студен като изгрев прощален...
И самотен, без капка съмнение...
-
И самотен, без капка съмнение...
при други търсиш все мене
а те са бездушно творение
и пародия на "нашето време"
-
И пародия на "нашето време"
намирам във дати и час
и бягам, и търся спасение
в сърцето-верен компас...
-
В сърцето-верен компас...
Посочва ми пътя към тебе...
Но, Боже, защо ме е страх...
Да бъда за някой потребен...
-
Да бъда за някой потребен...
като камък да тежа на врата
все гърбът му да бъде приведен
прекършен от моята самота
-
Прекършен от моята самота
изправям пътища за други...
И вярвам даже в чудеса
от стихове и думи...
-
От стихове и думи красиви
изваях те - съвършен
и станах някак по-сива
а ти все по-ярък от мен
-
А ти все по-ярко от мен
блестиш сияние негласно...
Дали ще видя твоят ден,
дали това ще е опасно..?
-
Дали това ще е опасно,
дали ще го осъдят
дали ще бъде по-ужасно
да бездействат, да се чудят
от страх
дори от срам
да потънат мечтите в прах
забравени прод своя храм
-
Забравени пред своя храм,
душите ни стоят на пости...
Безбрежно е морето...океан,
а ние в себе си...на гости...
-
А ние в себе си...на гости...
Се гощаваме с омраза...
Докато животът още...
Мъчи се да не залязва...
-
Мъчи се да не залязва
Слънцето в очите просълзени....
Нещо във душите ни показва,
че сме безвъзвратно променени...
-
Че сме безвъзвратно променени
не е ничия тайна, нали
Отиват си чувствата споделени
от това и тежи, и боли
-
От това и тежи ,и боли,
завръщат се пустите нощи,
в които Луна и звезди
светят във други очи...
-
Светят във други очи
пламъчета любовни.
Пожелавам ти щастлив бъди.
С любов аз ще те помня.
-
С любов аз ще те помня,
защото ако се опитвам да забравя...
боли от недописана история,
сърцето с разум трудно се затваря...
-
Сърцето с разум трудно се затваря...
И разумът сърцето да отваря...
Също е така невероятно...
Колкото "напред" е "пак обратно"...
-
Колкото "напред" е "пак обратно",
толкова всичко в нас е ненормално
и винаги от преди е по-страстно,
и никога спокойно и банално
-
И никога спокойно и банално...
Не се изпуска някоя мечта...
Докато ръцете се разтварят...
Очите се загубват, пепелят...
-
Очите се загубват, пепелят...
Тежи ми. Как ще те преживея?
Раните в мен без кръв кървят.
Самичка в сивотата ще се слея.
-
Самичка в сивотата ще се слея...
Ще те позная по "другото"...
Безгласно пак ще ти попея,
за да прегърнем двама Чудото...
-
За да прегърнем двама Чудото
не ни трябват куп чудеса
За да усетим чувството, лудото
трябва ни вяра в наш'те сърца
-
Трябва ни вяра в наш,те сърца
и още само...тръпка...
Играта не е за деца,
направиш ли първата стъпка...
-
Направиш ли първата стъпка
не спирай, продължавай напред
Недей на едно място все тъпка -
да подеждаваш дошъл е твой ред
-
Да побеждаваш дошъл е твой ред,
съперникът-добре познат...
Завърнал се след алчния гурбет,
Духът потънал в шепа прах...
-
Духът потънал в шепа прах...
Изправя се,изтупва се,и продължава.
Усмихва се напук навред
и влачи пак сърцето спряло.
-
И влачи пак сърцето спряло
след нощ несподелена...
Щом няма те във мое огледало,
защо ми е остатък от Вселена..?
-
Защо ми е остатък от Вселена..?
Защо ми е парче от нечия звезда,
когато моята със трясък себе си
разпръсна...
Не се опитвай да ме разбереш.
Защо ми е до тебе да заспивам,
когато страдам по един копнеж.
-
Когато срадам по един копнеж,
реалността е толкова измислена...
Животът-алчния водовъртеж
копнее да руши със истини...
-
копнее да руши със истини...
Мечти безоблачно бели,
тихо...думите спрели.
Дошло време за раздели.
-
Дошло е време за раздели...
В мечтите си оставам,
а земните блага,животи,цели
на истините подарявам...
-
На истините подарявам...
дните и болките във тях,
усмивките,желанието,сълзите
и нека времето да бъде с тях.
-
И нека времето да бъде с тях,
с онези,дето го лекуват
с надежда,обич,детски смях
Човеците ще съществуват...
-
Човеците ще съществуват...
Дали със името Поети...
Или с друго, дето да им струва...
Дважди. Няма да са слепи...
-
Дважди.Няма да са слепи
очите ми след този полет,
във който от душите слети
се ражда чувството за Пролет...
-
Се ражда чувството за Пролет...
В очите на една робиня...
Когато някой я помоли...
...да и' служи...
Тя се стопля. Той изстива...
-
Тя се стопля. Той изстива...
Обичаше я той и беше Тя
мечта,усмивка,смисъл,вик.
Но не разбра и той застина,
а тя остана да събира сълзи в шепи,
пак.
-
Не се отключи ничия врата...
Останала сама в света,
душата и от болка се затвори.
Тишината в скръб се сля,
прихлупиха се светлите простори.
-
Прихлупиха се светлите простори...
Падна страшна, безконечна нощ...
Рицарят на коня проговори...
"Прощавай, братко мой!"...
и блесна нож.
-
„Прощавай, братко мой!” и блесна нож.
Понякога се случват неизбежности.
И избор няма. Само мъката приижда с адска мощ.
Отнема силите... и тръгва си с надеждите.
-
Отнема силите... и тръгва си с надеждите...
Всяка мъничка раздяла, всяка смърт...
Аз не искам да вися на преждата...
Давай ми въжето. Имам път...
-
Давай ми въжето. Имам път...
През пътя оттатък,чака ме тежка задача.
Ставам на тази любов,аз палачът.
Пък нека плаче душата ми в здрача.
-
Пък нека плаче душата ми в здрача.
Ще я пробода, ще я отровя. Да не те копнее,
да не иска, да не те обича, да отрича.
Нямам Те. И сълзи нямам. Ти си с нея...
-
Нямам Те. И сълзи нямам. Ти си с нея...
И аз сама утрото чакам.Копнея...
Но ще идвам във съня ти,
когато положиш глава уморен
от дългото скитане в дните.
-
От дългото скитане в дните
аз рядко усещам умора.
Търся тебе да зърна и очите ти
сред тълпи непознати мен хора.
-
Сред тълпи непознати за мен хора,
чувствам се малък като житно зрънце.
Но пак я чувствам онази отрова,
изгаряща непощадимо едно сърце.
-
Изгаряща непощадимо едно сърце...
Усмивката ти низ е от лунички...
И всяка нощ по-леки от перце...
В душата ми те кацат, всички...
-
В душата ми те кацат, всички...
красиви,мънички,добрички.
Усмивки нежни на дете,
събрало в себе си милион звездички.
-
Събрало в себе си милион звездички ...
Мъничето по пътища ги трупаше...
Отвори се небето ... закапаха сълзици ...
В едно поточе ... листченце си плуваше...
-
В едно поточе ... листченце си плуваше...
там аз се взирах в бистрите капчици ...
Край поточето спокойствие царуваше,
душата ми озаряваха много свещици ...
-
душата ми озаряваха много свещици ...
душата ми озаряваха много свещици,
а под лампата пърхат крилати мушици,
листа огряват и хвърлят изкрици
за свойте тайни рисуват звездици...
-
За свойте тайни рисуват звездици
Душите ни влюбени в мрака...
И светът им е пълен с мечтици,
мънички, неизречени в тишината...
Денят им е пълен с блянове,
които са скрили във сърчицата си
покрити с прах и мечтание...
А дали те управляват съдбата си?...
-
А дали те управляват съдбата си?...
Сред хиляди ясни , неясни прегради ...
Дали обичат ... разтуптяват ли сърцата им ...
при всеки допир на чуждите очи ...
-
При всеки допир на чуждите очи...
Аз потрепвам в зима бяла...
Чакам пролет. С твоите лъчи...
Да ме прегърне като одеяло...
-
Да ме прегърне като одеяло...
С топли устни ... замръзналата смърт ...
Дланите бодът и' ... тялото ми отмаляло ...
Погледна ме през две очи, аз нямам вече път ...
-
Погледна ме през две очи,
аз нямам вече път...
Когато песен в мен звучи...
Страните в мрежа се плетат...
И всичко е като магия...
Нишките у мен трептят...
Аз съм струна, аз съм ритъм...
На един човешки, жизнен свят...
-
На един човешки, жизнен свят
В който всеки ти е брат
Да пием дружно за това
Наздраве казвам, с бира във ръка;)
-
Кацнала на морска пяна ...
разкроена сянка на момиче ...
предусетила още ... нежелана
раздяла бяла със кокиче ...
-
Раздяла бяла със кокиче...
напомня зима посред лято.
Сълзи на влюбено момиче
в здрач падат тихо-мокро ято.
-
В здрач падат тихо-мокро ято
и май че ще зимуват тук
Те не успяха да достигнат
Желания заветен Юг...
-
Желания заветен Юг...
Взет е в нечии очи...
И погледите са към друг...
Но ти мълчи, Любов, мълчи!...
-
Но ти мълчи, любов, мълчи!...
че вече всичко казахме и взехме
мълчи дихание, мълчи до гроб,
че само аз зная как душата стене!
-
Че само аз зная как душата стене!...
Ти не се съмнявай. О, не се сърди...
Толкова разкъсва, мята и... до време...
Даже ще призная... мъничко боли...
-
Даже ще призная... мъничко боли...
Не спира.Душата ми,отново мрак изпълва.
Сълзи.
Притискам с две ръце,
напиращия писък да изтръгна.
-
Напиращия писък да изтръгна ...
би било радост голяма нали?!
Няма никога да се завърна ...
да бъда, каквато бях ... уви
-
Да бъда, каквато бях ... уви ...
От грешките си истини да прося ...
И мъртви капки в едни очи ...
през рани мисли тягостно да нося ...
-
През рани мисли тягостно да нося...,
завързали духа ми за живота...
Смъртта ли отговаря на въпроса...
Коя е истинска посока..?
-
Коя е истинска посока..?
Не ме събуждай,ний по нея не вървим.
Какво е истина за теб?
Нима и мрак и гняв ще споделим?
-
Нима и мрак и гняв ще споделим...
за себе си ще ги оставя,
а утрото за тебе ще роди
от стихове...пътечка към безкрая...
-
От стихове...пътечка към безкрая...
по която ще те водя с пламнали крила,
и цвете бяло ще ти подаря от Рая,
цвете от сърцето ми, жена ...
-
Цвете от сърцето ми,жена...
аромат на споделени стихове...
стъпвам в твоята следа,
без да мисля...Тихо е....
-
Без да мисля...Тихо е....
И в тишината - твоят вик
зове ме в тихите усои
на спомена за първия ни миг.
-
На спомена за първия ни миг...
Една целувка...цяла вечност...
едно признание....във стих...
превръща мислите ни в нежност...
-
Превръща мислите ни в нежност,
а дъжда във есенно вълшебство.
С пламъци рисува страстите,
за да ни е във нощта по-светло...
-
За да ни е във нощта по-светло,
Луната от очите ни наднича,
сърцето ми отдавна бе предрекло,че
в стихове по-лесно е да диша...
-
В стихове по-лесно е да диша...
и стихове за утрото ще пиша
за да погали твоето лице
с лъчи от думи...ах, дете...
-
С лъчи от думи...ах,дете...
погали утрото ми...с песен...
а вятърът докоснат от море
рисува залези от...есен...
-
Рисува залези от...есен...
с палитрата на твойте цветове-
очи - по-топли и от кестен,
душа - по светла от небе.
-
Душа- по-светла от небе
с мечтите-облачета бели,
останали от истините на дете-
живот за нашите поеми...
-
Живот за нашите поеми...
за миговете,скришно отлетели,
за страха в нашите очи...
Винаги ли ще сме Аз и Ти?
-
Винаги ли ще сме Аз и Ти?
Не няма, зная и заглъхвам тихо!
Винаги ли покой ще цари?
Не няма, в душата е отровено, пусто ...
-
Не няма, в душата е отровено, пусто ...
Мъглата пресича очите ми болни...
Илюзия тича след мене,на пръсти...
Защото съм истинска , не непокорна...
-
Защото съм истинска, не непокорна ...
и тъй ще събирам прахта от пожара!
Защото те искам, но съм греховна ...
не усещам, но как да забравя?
-
Не усещам, но как да забравя?
Забравил си ти.Остана омраза.
Отивай си тихо.Аз ще оставя
следите ми само...и твойта зараза...
-
Следите ми само...и твойта зараза...
скитащи, плачещи като брат и сестра!
Видях те, но път ти не ми показа,
лежах морно, съдбата ми взе вятъра!
-
Лежах морно, съдбата ми взе вятъра!
Разпиля я по пътя към теб.
И записа във времето,
да си мой Ноев ковчег...
-
Да си мой ноев ковчег...
Да ме водиш по пътя безкраен!
И сама мога..., но да знаеш, че с теб...
с теб се чувствам сякаш на земята е рая...
-
с теб се чувствам сякаш на земята е рая,
но и на тази история дошъл и е края
нека да стиснем по мъжи ръце
и да неразплакваме на'що небе
-
И да не разплакваме нащо небе,
че много му бяха сълзите,
че само то знае, що го зове ...
Да бдим ... без да тъпчем съдбите ...
-
Да бдим ... без да тъпчем съдбите ...
И солените букви, издълбани в студа ...
В мрака припяват нежно лъчите ...
оковани в омраза по сетния път ...
-
Оковани в омраза по сетния път ...
Вървим двама и не си говорим ...
Къде ли се крие ключът,
да ни накара на щастливи да се престорим ... :) :) :)
-
Да ни накара на щастливи да се престорим,
моята гордост, твоята чест,
с пръст пръстта да разровим,
да преборим своята гнет ...
-
да преборим своята гнет
да броим до безкрай ще е малко
давай сега ти си на ред
аз зная че тъжно е и жалко
-
Аз зная, че тъжно е и жалко
във сенките да търсим светлина ...
На пръски кървари, сърцето малко ...
отвиква да прегръща топлина!
-
Отвиква да прегръща топлина,
Разкрачен, часовникът на стената.
Поглежда – зима на вън е дошла,
а не може да чака и бърза душата...
Че време е вече на кръгло да удря,
че време е вече в мен да се свре;
контеса-нощта се снежно напудря,
а времето няма как да се спре...
-
А времето няма как да се спре ...
Препуска то и бавно си отлита ...
Във всяко едно човешко сърце ...
Спомена за преди в него връхлита ... !!!
-
А увлечем ли се в грамажа...
в гроб студен ни просва...
И зазижда ни паважа...
над разровената почва...
Този казват бе добър,
ала нямат туй предвид
Всеки носи свой кахър
и под свойто бреме е превит...
А грамажа на душата мери
най-безчестния от нас
И не сред облаците бели –
на паважа хвърля дълъг фас...
-
Спомена за преди в него връхлита ...
Този момент така скъп ни е нали
времето така без спир отлита
а спомена остава в сърцата да гори!
Загледани във снимки овехтяли
загледани в едни очи
как без да сме разбрали
"Днес" е станало "Преди"...
-
"Днес" е станало "Преди"...
А помниш ли, когато беше вчера?
Съдбите ни пресичаха се в една,
но лоши хора нас ни разделиха...
-
Но лоши хора нас ни разделиха -
запратиха най-милото ни в калта...
Победоносно ядоха, а после пиха
от душите ни изтънчени вина...
А ние с тебе – вече победени –
два трупа сложени едни до друг –
телата си безбожно разчленени,
не ще да съберем ни там, ни тук....
-
не ще да съберем ни там, ни тук...
пътищата ни разделят се сега
поемам аз север ти на юг
и остава нашата тъга.
След години на улицата ще се срещнем
ти със палав син, аз с красива дъщеря
ще помниш как бяхме мечтали
това да бъдат НАШИТЕ деца!!!
-
[color=green]Това да бъдат НАШИТЕ деца!!!
Това мечтая аз сега!!!
С теб двама да се слеем в едно ...
С теб заедно да споделяме всяко тегло.[/color]
-
С теб заедно да споделяме всяко тегло.
В силни бури ... страшни тегоби ...
Еди ръце ... път в едно легло ...
Сред рисуващи капки идеала се погуби ...
-
Сред рисуващи капки идеала се погуби ..
в картина наречена "Самота"
по листите с пръст рисували
загаснала усмивка и една сълза ....
-
Загаснала усмивка и една сълза
лицето ми запалиха с сериозност;
ограбили последната несбъдната мечта
и подменили я с една лъжовност.
За туй угаснаха в сълзи усмивките.
За туй се продават на търг и мечтите ми,
Споделени в миг нежен в завивките
И погалили с нежността си очите ми.
-
И погалили с нежността си очите ми
ангелите покриха ме с белоснежните си крила ...
Закрилят ме и се чувствам обичана
от тук и до края на света ... !!!
-
От тук и до края на света
ще ме говорят колко съм нещастна!
Сълзите ми съдбата ги прибра,
сега съм с теб и съм прекрасна!
-
Сега съм с теб и съм прекрасна!
В едни очи ... трепкащи криле ...
Място има да залеем ...
С кръв и обич ... тяло и нозе ...
-
С кръв и обич ... тяло и нозе ...
Скитам аз с душа на дете ...
Плача и страдам за тебе аз ...
Ридая и викам час по час ...
Къде си ти сега ?
Ела и върни ми любовта !
-
„Ела и върни ми любовта!”
Омръзнало ми е да чувам
Едни и същи рими и слова -
душата ми с тях гладува...
Не виждате ли има на света
различни хора, чувства, речи?...
Не искам да съм съдника сега,
но думите на любовта ни пречат...
-
Но думите на любовта ни пречат
да бъдем ний сега разсъдни,
и всички нас сега обричат
за мислите ни тъй оскъдни...
Но кой ли може в този свят
да ни осъди за любовта,
та тя самата си е Ад,
във който останали са само телата!
-
В който останали са само телата ...
Грях покрит със стъклени усои ...
Малки камъчета тропат по земята ...
За всеки удар - животът си се бори ...
-
За всеки удар - животът си се бори,
за всеки удар, за щяло и нещяло.
Остава ни на ум да си повторим,
че всичко м@м@та си е еб@ло.
-
че всичко м@м@та си е еб@ло,
отдавна на всички е известно,
и загърнати в невидимото наметало
гледаме да минем някак си по-лесно...
-
...гледаме да минем някакси по-лесно,
но в живота няма нищо на готово,
за всеки залък трябва да се борим безусловно.
Все пак всички ние-"безчувствените същества",
живеем не защото е по-лесно,
а защото няма по-трудно от това...
-
А защото няма по-трудно от това...
Затова реших тебе да допусна ...
За сетен път в една река ...
Залята болка в дремещите чувства ...
-
Залята болка в дремещите чувства ...
Изгаря ме отвътре и много ме боли ...
Боли ме, че те няма ...
А болката от раздялата става все по- голяма.
-
А болката от раздялата става все по-голяма
и бавно умира днес мойто сърце.
След нашта раздяла какво ми остана.
С душа поломена аз кърша ръце
-
...С душа поломена аз кърша ръце,
обляна във сълзи се питам сега накъде?
Безпътна, изгубена, празна, сама...
...всичко във мене сякаш умря!
Гарвани черни чоплят сега,
каквото остана от моята бедна душа.
Ето, виж! Светът притъмня...
всичко угасна, всичко е в черна мъгла!
Все си мислех, че ще има светлина,
от други често бях чувала така!
Но мили хора нека Ви кажа това...
съвсем не е светло по черния път на смъртта...
-
Съвсем не е светло по черния път на смъртта
и да не искаш по него минаваш;
дали ще е с песен и с усмивка на уста,
зависи от теб... и какво изоставяш.
-
Зависи от теб... и какво изоставяш...
И какво във ръцете ще носиш...
То вътре в душата е винаги празно...
И чука на кухо часовник...
-
И чука на кухо часовник...
Стрелките стоят неподвижно
и чувствата спряха да бъдат греховни,
останахме просто...предишни...
-
Останахме просто...предишни...
И слепи.Тъжно обърнати.
Над живота безмълвно прегърбени,
студено бледи сенки на себе си.
-
Студено бледи сенки на себе си...
Кога успяхме да станем такива?
А някога бяхме рзлични,бяхме добри!
Сега сме просто подобия на хора,
продали мечтите,изгубили свойте души...
-
Продали мечтите, изгубили свойте души,
залагахме всичко,отнехме си всичко...
Днес бродим без път, в безсмислени дни,
един до друг, но безкрайно самички...
-
Един до друг, но безкрайно самички...
Пейката даже под нас се засмя ...
Сред малките шарки на двете колички ...
нашите сенки стопиха снега ...
-
...Нашите сенки стопиха снега,
така сме горещи, а няма искра.
Влюбени лудо,но не един в друг,
заедно крачим,а сме все по-сами...
-
Заедно крачим,а все по-сами...
обичаме другите в себе си...
Поискахме нещо,а все по-боли
от нищото,скрито в молебен...
за обич...
-
За обич... обичам и моля...
От обич... горчи и боде...
Недей да угасваш след огън...
А в мене гори и живей...
-
А в мене гори и живей...
чувство,че тебе те има...
Поисках те,нека огрей
мечтата ми... твоята зима...
-
Мечтата ми... твоята зима...
Винаги разлики с теб...
Когато поискам - ти имаш...
Когато не искаш - си с мен...
-
Когато не искаш -си с мен,
избор ,начално погрешен...
Нощ,нецелуната с Ден,
ме прави,след тебе...последен...
-
Ме прави след тебе последен,
и скрит във на сенките мрака,
оная въздишка поредната,
Сега съм последен и чакащ...
-
Сега съм последен и чакащ ...
Недописан с восък предмет ...
След век все още очаквам ...
Душата на топъл човек ...
-
Душата на топъл човек,
я търсих, и молих, и чаках,
и сякаш измина цял век,
а аз измръзнах от чакане...
-
А аз измръзнах от чакане...
По пръстите ми скрежно е сега ...
В катрани стеле се едно оставане ...
В едничък ден пламенна река ...
-
В едничък ден пламенна река ...
в сърцето ми се влива. И потича.
Очите ти са най-ярката звезда.
Обичай ме, защото те обичам.
-
Обичай ме, защото те обичам.
А ти си сила, топлина.
Обичай ме, защото съм искрица
и се вричам,
да бъда вечност, грижа, светлина!
-
Да бъда вечност, грижа, светлина!
И ще съм! Завинаги! За теб!
Ще отключим райската врата.
Ще се превърна в истински Човек..
-
Ще се превърна в истински Човек.
Обещавам.Нямам вече идеали.
Обещавам.Няма да копирам.
И нека ако го направя
да загубя най-добрият от нас!
-
Да загубя най добрия от нас...?
Този,който ми показа пътя...?
Онзи ангел държал ме за ръка,
дори когато полужива бях от мъка...
-
Дори когато полужива бях от мъка...
безпаметна в съня си пак прегръщах ...
Докосна ме с молитва, спряла се на пътя ...
в дланите ти топли помнеща се връщам ...
-
В дланите ти топли помнеща се връщам..
През всеки тъжен миг, секунда или час..
И с топлината им се цялата обгръщам..
и си спомням колко топли сме и ти и аз..
И тази наша топлина сега така ми липсва...
Пуста ще съм, без теб сами ще са косите ми..
И всеки ден прегръщаме, но аз не искам
да те загубя, безкрайно пусти да са дните ми...
-
...да те загубя,безкрайно пусти да се дните ми,
от мъка и печал завинаги да изгорят очите ми,
ръцете изтощени вече никого да не познаят...
сърцето грешно нищо никога да не почувства...
...ако някога от теб се отрека...
Кълна се винаги да те обичам,
никога не ще угасне любовта!
-
Кълна се винаги да те обичам,
да бъда твоя през всички тези дни,
що съдбата ни отрежда
да сме с теб ведно до старини.
И когато отмалели,уморени
един ден останеме сами
да се погледнем в очите
и тихо ний да промълвим:
Никога не ще угасне любовта ни!
Ти си всичко ,знай,за мен.
Теб обичам откак се помня,
теб жадувам нощ и ден.
С теб мечтите полетяха
и живота ми е рай.
-
И ЖИВОТА МИ Е РАЙ
ОТ ТОЗИ МИГ ОТНОВО.
СЛЕД ДЪЛГИЯ НИ КРАЙ
ОТКРИВАМЕ ПАК НАШИТЕ ЛЮБОВИ
ПРИБРАНИ ТЪМНО ЧЕКМЕДЖЕ
СКЪТАНИ КАТО СТАРИ ВЕЩИ
ЗАКЛЮЧЕНИ С НАЙ-СКЪПОТО КЛЮЧЕ,
СКРИТИ И ТАКА ГОРЕЩИ...
ДВА БИСЕРА Е РАЗСТОЯНИЕ,
КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕОДОЛЕЕ
И ГОТОВА СЪМ НА ВСЯКАКВО СТРАДАНИЕ
САМО ПАК ЛЪЧЪТ ТИ В МЕН ДА ГРЕЕ...
ЖИВОТА МИ Е РАЙ -
ПЪТЕКА КЪМ НЕБЕТО СИВО
И НЯМА НАЧАЛО И КРАЙ
ЩОМ ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ
В ТВОЙТЕ ЩАСТЛИВО...
-
Щом очите ми гледат
в твойте щастливо
Аз зная, че твърде много съм пила
Аз зная, че твърде съм влюбена в тебе
Глътка след глътка... не е за броене.
-
Глътка след глътка... не е за броене...
Нежност посяваш и жънеш любов ...
Прегръщам те вечер, в длани се стеле ...
мъничка дупка ... зашита с обков ...
-
Mъничка дупка... зашита с обков...
Сърцето ти вече си има корона
А ти си нещастна /не го крий, Любов/
Нещастна бе още, щом искаше трона...
-
Нещастна бе още, щом искаше трона...
Властта те привлече със своята жар...
Трудно се диша кат' го няма простора ...
Небето сплотява морета и бряг ...
-
НЕБЕТО СПЛОТЯВА МОРЕТА И БРЯГ ...
ЦЕЛУВА ГИ НЕЖНО ПО ИЗГРЕВ
И ЧАКА ГИ СЪС ЗАЛЕЗА ПАК
НА ВЯТЪРА С НЕЖНИЯ НАПЕВ...
-
На вятъра с нежния припев
долиташ към мене ,Любов,
може би искам тъй много
но много ли е да даваш Любов?
Много ли е да повтаряш
две думи в нощта:
желая,обичам
върни се сега.
-
Върни се ти,
върни се.
Какво съм
аз сега
без теб?
Съдран
чувал
без мисъл.
И просяк,
и нещастник
слеп.
Не зня аз
със кой,
къде си.
Във този
малоумен
безподобен
свят,
дали ще чуеш
мойта
тъжна
песен.
Годините,
годините
останали,
забравени
назад.
Дали във някой
безпокоен ден,
ще си спомниш,
ще си спомниш
поне мислено,
ЗА МЕН...
-
ЗА МЕН...отдавна хората говорят,
че все изкъсо те държа,
че с моита ревност прекалявам,
че май е време да се спра!
Че злобата в сърцето надделява,
/понякога си мисля .. Е ТАКА/
Но мисленно на нещо се надявам
Да бъдеш с мен от щастие превзет!
-
...да бъдеш с мен от щастие превзет...
...мечтая си но няма да се сбъдне...
Страхът по-силен е от всяко чувство в мен,
доближиш ли ме-далече ще избягам...
-
доближиш ли ме-далече ще избягам...
а бягаш ли - до теб ще се скова...
На гоненицата се хвана,
хей-ти гониш! Дишай ми прахта!
-
Хей-ти гониш!Дишай ми прахта!
Искаш да ме хванеш?!Така ли лесно се хваща свобода?!
Хайде опитай,безспир ме гони
продължавай,опитвай...докога ще продължиш?!
-
Продължавай, опитвай... докога ще продължиш?!
Ръцете ти вече опират в земята
И нямаш надежда, а още вървиш
Натам, накъдето те влачат краката...
-
На изветрели пушени гърди смърди.
Отърва, не отърва - ти търпи!
Духът ти даже да се извиси,
то пак ще си смърди (на изветрели пушени гърди).
Но ти не се отчайвай.
Изход има и това си ти!
За грешките не се покайвай!
На ход бъди! И СИЛА прояви!
-
На ход бъди! И СИЛА прояви!
Дори да си категоричен, груб, да се заканваш...
За миг да бъда част от слабите жени,
да се отдръпна и оставя да командваш.
Накарай ме да слушам, да се подчиня,
с юмрук блъсни по масата поне веднъж...
а аз ще си почина от борбата със света,
спокойна, че до мене имам МЪЖ!
-
Спокойна, че до мене имам МЪЖ!
Разритах прашните, закръглени сълзи ...
Разгърнах пак поляни ... ръж ...
Изсипах с клепки паяжини от лъчи ...
-
Изсипах с клепки паяжини от лъчи ...
Пътеката пред мене в миг засвети.
И тръгнах аз. Натам, където ти
за първи път целуна ме... Където
за първи път ми каза, че си ме търсил,
че си ме имал много преди този ден.
В сърцето свое моя образ ти си носил...
И винаги си чувствал, че обичаш ме...
-
И винаги си чувствал, че обичаш ме...
Обърна с вихрушка и земята ...
В облаци разпърха милиони пеперуди ...
Накара с рози да плачат небесата ...
-
Накара с рози да плачат небесата,
когато погледна в моите очи,
но любовта ти отиде си със зова на зората
и всичко красиво във мене уби.
-
и всичко красиво във мене уби
създаде безцелно от пясък богиня
с кристали студени навместо очи
и вместо корона - парцал на слугиня...
-
И вместо корона - парцал на слугиня
и със душа изгубена във вечността.
Нима очакваш да прося милостиня?!
Нима очакваш да потъна в самота?!
-
Нима очакваш да потъна в самота,
когато пред мен са земи и небе,
когато съм родена да летя,
а ти с лъжи всичко свидно отне
-
А ти с лъжи всичко свидно отне ...
Клонките по тебе се разстлаха ...
По пътя ти, по твоето сърце ...
Останаха следите от тъмата ...
-
Останаха следите от тъмата ...
Останаха във моята душа
и сякъш само глухотата
остава след прахта
-
Остава след прахта и злато ...
Вгледай се в нищото ... заспи ...
В очите ти - безпътно блато ...
А душата тихо, добротата си реди ...
-
А душата тихо, добротата си реди...
В кръг около толкова изтрити мисли...
Аз не следвах ничии следи...
И днес очите ми са толкоз чисти...
Има тъжен блясък някак в тях...
Някаква утайка от безсветлост...
Мрак и тишина обсебват моя свят...
А стените му крещят от крехкост...
-
А стените му тежат от крехкост
и ще паднат всеки миг.
Така светът прогнил от вехтост
ще рухне от един ритник.
-
Ще рухне от един ритник
надеждата, че сме различни,
забравили за дух и стих
със мислите говорим...емпирично...
-
[namigG] [xa xa xa2324]
Със мислите говорим...емпирично...
Как стават тези чудеса?
Това илюзии не са
нали със теб сме по-различни.
Единият от нас е без акъл,
а другият кастратин зъл.
-
A другият кастратин зъл
не заслужава да те има
щом хилядди лъжи е изрекъл
и продължава нагло да ти кима.
-
[twist] [molitva]
И продължава нагло да ти кима.
И продължава да е още с теб.
И продължава- да иска да те има,
а как ще стане с педераски чеп?
-
А как ще стане с педераски чеп?
А как ще стане,обясни ми!
И още повече любими,
че Гошето е по-дарен от теб!
И в този ред на мисли мили-
забрави ме,аз отивам си от теб!
[flyyy]
-
Забрави ме, аз отивам си от теб,
но остава да висят въпроси...
Има ли без мене "след"
или минало- съдбата носи...
-
Или минало съдбата носи;
да го НОСИ отнесе при теб.
Престани със тъпите въпроси
и с това нещастно СЛЕД...
У мен за тебе нищо няма.
Аз станах, и съм вече дама...
-
Аз станах, и съм вече дама...
Айде,няма к'во до мене да стоиш.
Една съм хубост аз на мама,
бягай пеперуди да ловиш!
(http://s16.rimg.info/493a6c3c002ec86000cba1bf4c4ca385.gif)
-
[dugaaaa]
Бягай пеперуди да ловиш.
За друго те не бива,
а несретата горчива
не дава вечер да заспиш.
-
Не дава вечер да заспиш
онази тъжна малка мисъл...
Не дава да я победиш -
не си способна да избягаш...
Очите си едва затваряш
и онзи страх изплува в теб...
Че всичко изоставяш,
че всички ще оставят теб...
-
че всички ще оставят теб...
когато вятърът те бута към убийството
сълзите ти,когато са пропукан лед
и миговете са куршум във мислите...
-
И миговете са куршум във мислите,
без тебе часовете- вечност,
а спомените са порязани от битките
на много его с малко нежност...
-
И миговете са куршум във мислите
душатата ти блатясал ад.
И падаш ти от днес все по ниско,
а още си тревожно млад.
-
А още си тревожно млад,
за да се затвориш в кула?
Нечувстваш ли житейски глад
изпод на дните си качула?
-
Из под на дните си качула
не виждаш нищо, същ слепок.
Ти постепенно ставаш нула,
ако не се изсулиш сам със скок.
Да видиш дърветата, гората,
и знака, поставен от съдбата.
-
И знака, поставен от съдбата
на рамото ми пак тежи,
постави го и от мен си отиде душата
прогонена с една бутилка и много лъжи.
-
Прогонена с една бутилка и много лъжи ...
Тъгата в устните проблясва ...
По сенките на тихите сълзи,
криеща се, тайничко угасва ...
-
Криеща се, тайничко угасва
твоята измислица за времето.
Няма да научиш, че не вярваш
само щом сърцето е погребано..
-
Само щом сърцето е погребано...
В мислите ти тихо ще се спускам ...
Раждясала въздишка, с времето ...
душата ти безмълвничко ще пуска ...
-
Душата ти безмълвничко ще пуска
в тебе и последния удавник,
защото истинските никога не случват
на други като тях, дори по празници.
-
На други като тях, дори по празници ...
Щастието и в мрака се усмихва ...
Изтупа ли от мъката душата си ?! ...
По пръстите - аромат на трепетлика ...
-
По пръстите - аромат на трепетлика,
валят ме страхове от зазоряване,
че никога не съумях да видя
как душата си изгърбих от раздаване...
-
Как душата си изгърбих от раздаване...
Простряла съм честта си на бодлите ...
Разкъсани, раздърпани послания ...
Набили се на дъното в очите ...
-
Набили се на дъното в очите,
сълзите са притиснали сърцето,
че плачели големите момичета
никой не призна... и ето
днес се давя. Криене проклето!
-
Днес се давя. Криене проклето!
Задуших се в плитката вода...
Глътка въздух с капчица отнета ...
Усещам с дланите калта ...
-
Усещам с дланите калта.
/Бутна ли ме? Не! Не вярвам.
Ти не би могъл така...
На гърба ми ли пулсира рана?/
-
На гърба ми ли пулсира рана?
Или се заблуждавам?
От всичко само прах остана,
само с този прах се утешавам.
-
Само с прах се утешавам.
Не питай за какво.
А дали го заслужавам.
Дали е правилно било?
-
Дали е правилно било
това, че тръшнах ти вратата?!
Пулсира цялото ми същество
измежду това, чия ли е вината?!
-
Измежду това, чия ли е вината?
Това го всеки знай,
вината ти си осъзнай
и бързо затвори след теб вратата...
-
И бързо затвори след теб вратата...
И моля те побързай, те ще ни догонят...
Ще пазиш ли за малко светлината...
Подръж свещта, стените ще говорят...
И продължи по коридора с мене...
Само напред - гонят ни страховете...
От очите, от душата ми взели?
Вземи всичко - запомни световете...
-
Вземи всичко - запомни световете...
Повече няма без нас да ги бъде ...
Всяка картинка с тебеширче и пепел ...
Локвите черни с листенца по пътя ...
-
Локвите черни с листенца по пътя
ти затвори и пристъпвай нататък,
че вече в очите ти страшно е мътно
и кално е много, до болка, приятелю...
-
И кално е много, до болка, приятелю...
Кално е мойто сърце на изпращане...
Омърсено от толкоз лъжи и ласкателства...
По-добре тръгвай по пътя без връщане...
И кал днес плачат очите ми, спътнико...
Кал от взичката мерзост и злоба,
които онези мои близки приятели
захвърлиха в душата ми и изляха отрова...
-
Захвърлиха в душата ми и изляха отрова...
тези хора, на сърцето ми сложиха окова.
Не знам коя съм или до къде
ще скита моето ранено сърце. :)
-
Ще скита моето ранено сърце...
Ще целуват усните студени портрети...
Ще следват ръцете ми твоите две...
Очите ще търсят следите по нови пътеки...
Ще търсиш и ти мене, нали...
Ще ме дириш сред пустощта на света...
Ще се намираме, ще се губим... Дали
вечно ще има лъч светлина...
-
И обичай живота си смело...
И смело хвърляй се в него.
С усмивка го изживей
и с песен го украси.
пс.Много сте добри...а аз съм ..зле та зле
-
И с песен го украси...
и нека всичко покрай тебе да пропада..
Дори когато слънцето в душата ти спи..
дори,когато сърцето ти мълчаливо страда...
-
Дори когато сърцето ти мълчаливо страда;
дори когато не виждаш отстреща пощада;
дори когато с наведени вежди вървиш;
дори и тогава трябва на палача си да простиш!
-
Дори и тогава трябва на палача си да простиш!
С омразата черен си, с доброто блестиш!
Достоен човек си, щом прошка даряваш,
животът е кратък - недей да отлагаш!
-
Животът е кратък - недей да отлагаш -
сбери смелост и сили
и без да се впрягаш
седни да помислиш!
-
Седни да помислиш!
Задъхан, затичан,
къде си оставяш всичките сили?
Навярно при някого
бившеобичан,
защото у тебе криле са се свили.
-
Защото у тебе криле са се свили
не вярваш в летежа нарочно,
ала тогава ти би ли
бездните криви прескочил?
-
Бездните криви прескочил навярно,
очакваш миражът сянка да бъде ...
Тялото пада пред душата тъй нямо ,
животът, ти знаеш , няма да се върне...
-
Животът, ти знаеш , няма да се върне
и в ръцете ти няма да чакат минути,
защото си искал, защото си в нужда,
объркан от бързане, от чакане смУтен.
-
Объркан от бързане, от чакане смутен
настигнеш ли ме, седни до мен
бързам, но не защото бягам
чакам, не защото съм уморен
Права спуснеш ли към мен
ще седна край реката
ала не смутен.
-
Ще седна край реката, ала не смутен.
Отдаден на свежата хлад.
Светът е толкоз променен.
Това е мечтания ми Свят.
-
Това е мечтаният ми Свят...
Ела,ела заедно да го сглобим...
И на осамотения бряг....
Двама с теб да се сплотим... [shame] [shame] [shame]
-
Двама с теб да се сплотим...
Двама с теб да изгорим,
в кладата на любовта,
живота си да споделим,
вечно заедно да спим.... [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
-
...вечно заедно да спим,
в едно легло постлано с рози.
Усмивката на ангел сутрин да ме озари,
сърцето си в ръцете ти аз да положа...
Заклевам се не бих си тръгнала дори за миг
от това вълшебно и бленувано любовно ложе...
-
От това вълшебно и бленувано любовно ложе
ще разцъфне в здрача най-нежния цвят
без страдание и без болка и дай, Боже,
да го види разцъфнало целия, целия свят...
-
Да го види разцъфнало целия, целия свят...
моето "прекрасно" положение,
че няма спокойствие нито за час.
Но не намирам сега друго решение.
-
Но не намирам сега друго решение,
чупя стъклото и бутона "eject" аз натискам,
дори да изпитвам към теб още силно влечение,
да търся аз своето щастие искам.
-
Да търся аз своето щастие искам
и време за губене никакво няма.
Все пак имам си мечтите и копнежите,
а на щастието, за да се случи,
какво друго му трябва?
-
А на щастието, за да се случи,
какво друго му тря(б)ва?
Човек сам го намира след като отключи,
вратата за него със точната брава.
За всекиго казват било то различно,
ала често описват с една дума - ОБИЧАМ.
примерно
-
Ала често описват с една дума - ОБИЧАМ,
ТРЯБВА и МОГА, и СЪМ -
онова, пред което се коленичи
с камбана в сърцето и трън.
-
С камбана в сърцето и трън
Да ОБИЧАМ е моята воля.
Как да избягам от този кошмарен сън?
Без да накърня любовта, за която се моля.
-
Без да накърня любовта, за която се боря
ще пробвам да пиша, творя и живея,
но ако трябва непрестанни битки ще водя,
за да спечеля войната за нея.
-
За да спечеля войната за нея,
ще вървя напред - с гордо вдигната глава.
Нищо не ще ме спре да копнея,
и да съхраня всичко – в името на ЛЮБОВТА!
-
И да съхраня всичко - в името на любовта,
ще се боря аз до изнемога, чак до края на Света,
ще намеря ако трябва даже път до Атлантида
и до Ада ще се спусна и във Рая ще отида.
-
И до Ада ще се спусна и във Рая ще отида
Като нощна пеперуда ще се лутам ту-тук ту-там
и напук на всичко и на всички ще открия
за какво живота си дори бих дал.
-
За какво живота бих си дал?
Това за мен въпрос е с главно В - изконен,
а отговора, който е прозрял
да вярвам, че щастлив ще бъде аз съм склонен.
-
Да вярвм, че щастлив ще бъда аз съм склонен
Да вярвам – това дава ми нечовешка сила и крила.
И в този стих смехотворен
Отразява се действителността като палитра с багрила.
-
Отразява се действителността като палитра с багрила, Отразява се действителността като палитра с багрила,
с всеки тон, нюанс във нея включен. или цветна, хубава, красива,
В живота има радост и тъга, ала винаги ли е била...
неможем ний да се оплачем, че е скучен. Тя понякога е черно - сива.
-
Тя понякога е черно – сива.
Но не в това се крие нейната сила.
Кралица на всички живи твари.
Пазител Е на душите млади.
-
Пазител е на душите млади,
подръзнали да влязат във горещи клади,
да дирят свое съкровено нещо,
това, което любят най горещо.
-
Това, което любят най-горещо
Тласна ги към вечността
Позовавайки се на всичко човешко
Да живеят заедно до смъртта.
-
Да живеят заедно до смъртта,
че защо пък не и по-нататък?
Тази мисъл в нейната глава,
остави траен отпечатък.
-
Остави траен отпечатък,
това й беше целта,
да се запомни не само за миг кратък,
а звучи като мелодия от песента.
-
Звучи като мелодия от песента,
веднъж ли, два пъти ли пята,
със спомена пристига есента
и зимата заселва се в душата.
-
И зимата заселва се в душата,
дълга, тягостна и мразовита,
но надеждата, че след нея идва пролетта
Вдъхва нова сила, но без суета.
-
Вдъхва нова сила, но без суета
и ще бъде още по-красива, ще остави спомен на Света,
от който дълго време тя била е скрита,
за да навре на тъмно мъката сега и там да я остави да се скита.
-
За да навре на тъмно мъката сега и там да я остави да се скита
Никой няма вина, че се стигна до лудостта и да се отчита
Времето само проправя път към вечността
Дано се появи и покаже лъч светлина.
-
Дано се появи и покаже лъч светлина.
Лъч на изгряваща звезда.
Която се вселява в нечии сърца,
под крилото на любовта! [heart__]
-
Под крилото на любовта,
като скитница е обречена да бъде тя.
С плащ развяващ се заблестя,
безгранично мислеща за радостта.
-
Безгранично мислеща за радост.
Потънала в игри,
обсипана с мечти.
Времето най-нагло чака да потъне
във забрава,
във забравата на любовта
и да и вземе младоста!
-
И да й вземе младостта,
остава в мислите като мелодия.
Изгаряща за любовта,
присъства в спомените като Вечната рапсодия.
Бездиханна, молеща да продължи,
напред и нагоре към далечни висини.
-
Напред и нагоре към далечни висини ...
Дъгата с ласките си ще ни събере ...
Купчинка пепел в мънички очи ...
небето ще се стича в едно сърце ...
-
Небето ще се стича в едно сърце,
застинало от болка и от самота
и на колене, със прилепнали до устните ръце
се моли пак да го споходи любовта.
-
Моли се пак да го споходи любовта,
чакащ, отпуснал глава на брега на реката.
Вперил погледа си в далечината,
нищо не виждащ от мъглата..
Но надежда една го окриля,
да не пада духом и постоянно закриля.
-
Да не пада духом и постоянно закриля
по-слабите и наивни души,
по пътя си крачи гордо и миля след миля,
зидове от омраза и злоба руши.
-
Зидове от омраза и злоба руши,
обърнал поглед към Вечното напред върви.
Сам избира посоката накъде да продължи,
Забравил болката, която сърцето му рани.
-
Забравил болката, която сърцето му рани,
постепенно се вдига и изчезва от взора мъглата,
устремен е сега той напред, не поглежда встрани,
гази и плува към отсрещния бряг на реката.
-
Гази и плува към отсрещния бряг на реката.
Върви без да спира обърнал поглед към луната.
„Посоката е вярна“ - нашепва му душата.
Забързано устремен е към светлината.
-
Забързано устремен е към светлината...
че дъното влече го ден след ден ...
повехнал минзухар в тревата ...
рисува с думите за теб и мен ...
-
Рисува с думите за теб и мен,
Рисувайки излива си душата,
Попаднали сме ние в плен,
в плен на любовта, разкъсваща ни сърцата.
-
Рисува с думите за теб и мен,
картини в бъдещето светли.
Ала дали така ще бъде в утрешния ден,
едничка мисъл,която все назад я тегли.
-
Едничка мисъл, която все назад я тегли,
не ще промени пътя към целта.
Нито любовта, в която сме се врекли,
осеян с рози и благоуханни цветя.
-
Осеян с рози и благоуханни цветя...
животът леко по улиците броди ...
В мисли къпе с длани любовта ...
Поляга нежно в нощните усои ...
-
Поляга нежно в нощните усои ...
В ласките ще попадна твои...
Да усетим дъха на любовта,
възбуждащ сетивата...
и слеем двете си тела в тъмнината...
-
Щом слеем двете си тела във тъмнината...
И отправим се към ранните зори...
Само шепотът остава на отминалите дни...
и потъваме в забрава,
двама аз и ти!
-
Щом слеем двете си тела във тъмнината...
И отправим се към ранните зори...
Само шепотът остава на отминалите дни...
и потъваме в забрава,
двама аз и ти!
Двама аз и ти. - се реем из небето!
Двама аз и ти. - се гушкаме в полето!
Двама аз и ти. - ще бъдем заедно до края!
Двама аз и ти. - дори във рая!
-
Двамата аз и ти - дори във рая
ще бъдем заедно аз зная.
Нас привлича ни велика сила-
Любов във тебе жарка съм открила.
-
Любов във тебе жарка съм открила.
Благодаря ти, че си до мен.
Любовта си вечно бих ти дарила,
но друг те изпревари и сега съм в негов плен.
-
"Но друг те изпревари и сега съм в негов плен" -
думи, определящи съдба човешка.
Думи, от които той остана наранен
думи или просто грешка...
-
Думи или просто грешка?
Не мога отговор да дам сега.
Но мога да помоля за прошка,
защото в мислите си на теб принадлежа.
-
Защото в мислите си на теб принадлежа,
таз дилема ме разкъсва, прави люта рана
и се лутам някъде между реалност и лъжа,
на къде ли да насоча цялата любов във мен събрана.
-
На къде ли да насоча цялата любов във мен събрана?
Ако питаш мен – ще ти кажа.
Наранена е и моята душа
и кърви в сърцето рана.
Живота си опитвам се да променя,
За теб мечтая дори и в съня.
Чудя се и се мая, а сега накъде?
Не мога да се справя, чак ми се реве....
-
"Не мога да се справя, чак ми се реве"
недей така със лошо ... виж към синьото небе.
Това ако не стане грижа няма,
преминавам към по-тежката програма.
Със слушалки на ушите
качвам се на покрив или просто на високо,
влизам в ритъма и бийта
сменям ретро, рап и ако трябва "Доко".
Просто се надявам да помогна,да съм бил полезен,
да получаза награда аз усмивка или пък език изплезен. [mhmm]
-
Да получа за награда аз усмивка или пък език изплезен.
Това добро предложение е и откликвам с песен.
Песента на сърцето, която сама по себе си говори,
и разговорът в рими с тебе пришпори.
Ето я и наградата от мен – усмивка получаваш.
Продължавай и не спирай, все така да се раздаваш. [usmivkaa] [bravisimo] [a taka]
-
"Продължавай и не спирай, все така да се раздаваш"
отогвор, на който се надявах положителен, обнадеждаващ
и сега преди от офиса да тръгна
съм успял било и със ченгел усмивка да изтръгна :)
-
Успял съм да изтръгна усмивка,
било то и с ченгел...
Може би заслужена е тя,
пратена с благословията на ангел...
:)
-
Пратена с благословията на ангел
от небесата пада и радост доставя....
Усмивки на лицата поставя
и вовеки в сърцата остава....
-
И вовеки в сърцата остава....
Йероглифът и' е огнен печат ...
С восък бял душата прогаря ...
Стича се сладост в нейния ад...
-
Стича се сладост в нейния ад,
доскоро замръзнал от призрачен хлад,
царувал задълго дълбоко в сърцето
и ледено властвал в душата, но ето,
че от първия светъл лъч надежда,
в царството мрачно светлината проглежда
и новото слънце я пак озарява,
свети в душата и нежно я сгрява.
Пред нея изгряват хоризонтите нови
и две ръце топли да разкрият ги са готови.
Да реши й остава , дали да приеме
или отново сама по своя път да поеме...
-
Или отново сама по своя път да поеме,
решение е трудно сега да вземе.
Преплитат се чувства за вина,
които остави и допусна самата тя.
Да промени съдбата и участта си е нейната мечта,
борейки се за любовта си, тя ще достигне до целта.
-
Борейки се за любовта си,тя ще достигне до целта..
и от мрака ще се наддигне с таз едничка мечта...
Път през мъглата си пробива без страх...
и всички пречки разбива на прах...
С увереност в сърцето...
от тъгата излиза и подава ръка към небето....
-
От тъгата излиза и подава ръка към небето.
Лъч светлина нахлува през мрака.
Усмивка изгрява там на лицето,
спасителна сламка насреща я чака.
-
Спасителна сламка насреща я чака...
Под закрилата на Слънцето и Луната..
Тя своя звезден път продължава..
С намерение да го увековечава...
-
С намерение да го увековечава..
умишлено тя всеки миг удължава...
Болка обича да причинява...
задълго в сърцето да я замразява...
-
За дълго в сърцето да я замразява
Опита, не стана, какво друго остава.
Очите поглеждат през булото бяло,
от утре обречено е нейното тяло...
[/b]
-
От утре обречено е нейното тяло..
Това е действителността, погледната през огледало...
По звезден път да броди беше нейната мечта...
Остана тя неосъществена.... няма я справедливостта...
-
Остана тя неосъществена,
няма я справедливостта
в мечти живееше блажено,
но връхлетя реалността.
Една реалност толкова жестока,
в широки граници разплута,
че почувства се кат стока,
използвана с молба нечута...
-
Използвана, с молба нечута...
Тя с безпокойство взе да се лута...
Да не остане криворазбрана...
Ах, как да се предпази от настъпващата рана...
-
Ах, как да се предпази от настъпващата рана
как запор на болката да сложи, да и шибне "BAN"a.
В ред сама тя трябва мислите да вкара,
за да може да разделя пошлите лъжи от чара. (толкова за днес ;) )
-
За да може да разделя пошлите лъжи от чара...
Тя знае как може да се измъкне от капана...
Всичко съхранила е в светилището на храма...
Но малко помощ й трябва, за това спор няма... :)
/толкова за днес, благодарско за уточнението/
-
Но малко помощ й трябва, за това спор няма,
сила идваща отвътре, за да поеме крачката голяма
или от приятел рамо там насигурно да се опре,
ако случайно под краката земята поддаде.
-
Ако случайно под краката земята поддаде,
може и да я сломи, но тя няма да се предаде.
След всичко преживяно до сега,
не ще допусне с простота и лекота,
огънят горящ в нейната душа,
да угасне просто - ей така.... :)
-
Да угасне просто - ей така....
Отливката на ласката ни малка ...
Тайно скрита пак в нощта ,
обгръщам с длани сладостно и мрака...
-
Обгръщам с длани сладостно и мрака...
Държа я и прегръщам с двете си ръце...
като малка светеща топка...
грейва миловидното й лице....
или трепти нейното сърчице :)
-
Грейва миловидното и' лице....
След всяка доза на зараза ...
Една отрова в мен тече ...
Кръвта ми сладка е проказа ...
-
Кръвта ми сладка е проказа...
Но това не ме натъжава...
Силен тласък ми дава...
И нагоре ме извисява...
-
.
-
:) Да се бориш, значи, че искаш от отселееш... :) В този смисъл:
Договор
Ще сключа договор
и своята душа ще дам в залог,
за да получа отговор
и пост да спазвам съм готова строг.
Ще търся този Божии намесник,
заседнал в мислите ми и измъчва,
как смее той да не търпи заместник,
от реалността със себе си как ме отлъчва!
И как да го търся, ако той е пред мен?
Но портите здраво с решетки заключил,
Та нали и той от несгоди сломен
Заговор за отселяване вече е сключил.
Но Искам аз това предизвикателство,
Заради него формулата на успеха ще задраскам,
Дори и да е развносилно на предателство,
Дори и дяволът във ада да ми ръкопляска!
-
Дори и дяволът във ада да ми ръкопляска
играта ми е само за това
да бъда по-човечна, близка и растяща
с обич и усмивки на стоплени сърца.
-
С обич и усмивки на стоплени сърца
аз бродя по света..
Търсейки някой да зарадва
и таз прокълната душа...
-
и таз прокълната душа
ще замине надолу към Ада
където в казан на греха
ще потъне и вечно ще страда...
-
Ще потъне и вечно ще страда..
В мрака само и объркано..
Вовеки то ще опитва да избяга..
от лъжата,в която е заровено..
-
От лъжата в която е заровено
то бавно се измъква
детенцето малко,чисто невинно
живота безмилостен започва да усеща
-
Живота безмилостен започва да усеща
и започват раните да се разтварят..
Опитва то в сърцето с надежда
да отиде там,където хубавите моменти се повтарят...
-
Да отиде там, където хубавите моменти се повтарят
Да отиде там, където винаги е вечност
да види що е радост, без умора
със щастие сърцето му да бъде пълно
-
Със щастие сърцето му да бъде пълно,
да си представя той, че още го обичаш..
макар и да не знае че за всичко веч е късно,
не знае той че с изневери го убиваш
-
не знае той че с изневери го убиваш
и по-добре, това ще го погуби
ще бъде съкрушен от новината
че неговото либе вече друг си има
-
Че неговото либе вече друг си има!
Кой виновен е? Нима виновен има?
Това е факт ситуация необратима
изминал ден и извехтяла рима...
-
изминал ден и извехтяла рима
какво да пиша в тази сляпа зима
не ще сполуча аз без рима
но утре пак ще пробвам с трима
-
но утре пак ще пробвам с трима
и всичките ще искат да са с мен
такава съм си аз - неустоима
всяка нощ и всеки ден
-
всяка нощ и всеки ден
ми говориш за любов във плен
как сърцето ти в ръцете си държа
и не искам аз да ти го върна
-
и не искам аз да ти го върна..
ще го скрия в блясък на овехтяващ спомен
след това спокойно ще си тръгна..
ала някога там,в някой жест неволен..
ще пожелая отново него да прегърна.........
-
Ще пожелая отново него да прегърна..
В обятията си да го заключа...
От мисълта той не ще избяга...
И алчно за себе си ще го запазя...
-
И алчно за себе си ще го запазя,
което е останало от дните,
в които с мислите те мразех,
а с устни те преплитах
със всичко вътре в мене...
Целувай ме, додето още иска
да се окаже победена
от същността ти всяка моя мисъл.
-
От същността ти всяка моя мисъл
много надалече бяга.
И всякога едва странично,
едва повърхностно, припряно
аз по тебе се приплъзвам
и целувам сантиметри,
само че не ги развръзвам,
а те стягам и прилепвам
малко искане и обич,
малко нужда, малко време.
Същността ти е отровна.
Обвивката ти - ред от мене.
-
Обвивката ти - ред от мене.
Очите ти – ками в сърцето.
Ако се върнеш да ме вземеш,
ще ме убиеш, без да гледаш,
ще ме убиеш, без да искаш,
ще ме убиеш, без да можеш
ръка в ръка да стиснеш
и да забиеш даже ножа.
-
И да забиеш даже ножа
кръвта ми ще остане
затворена под кожата,
облизана от раните.
Научих се на болка,
на злост и даже низост.
Защо ме гледаш толкова
печално и угрижено?
Очакваше човешко?
В какъв ли век живееш!
Днес всичко е по-лесно:
умри!... да оцелееш.
-
Умри!... Да оцелееш,
ще значи, че си нищо,
че в моята постеля
е спала змия-хищник.
Дано погълнеш
каквото има в чашата –
отровата е пълна
със дози чисто щастие.
И ако те погуби,
ще знам, че си обичал,
но не си могъл със друга
да поделиш света и нищото.
-
Да поделиш света и нищото
не съм го пожелала.
Да бъдеш с мен - не исках.
Да дойдеш сам - отказах.
Каквото беше - то е.
...и няма друго нищо...
Аз цяла не-гнездо съм.
А ти - не си огнище.
-
А ти - не си огнище,
Да се преструваш, няма смисъл,
изгаснало е всичко.
Което си написал, писал,
което си изпял, изпял,
което си обичал – свърши.
Да го наречем „добър финал”,
а не с обиди да свършим.
-
А не с обиди да свършим,
ти близко остани.
Любов не се прекършва.
Приятелство - боли.
Което и да беше
чудесният чекрък,
то днес отново с теб сме
в познатия ни път.
И нека да вървим
напред и все така
по този кръгъл дим.
Но близки. По душа.
-
Но близки. По душа.
Разголена, до теб заставам.
Не ми е нужна суета,
захвърлям я и продължавам,
и сгушена във тебе,
докосвам се в страните ти.
Не ме е страх да гледаш
къде ще свършат дните ми.
Защото ти си близък,
защото те обичам.
А щом това е мизата,
разплащам се с сълзите си.
-
Разплащам се с сълзите си
за всичкото безценно,
което върху дните ми
не/случайно легна.
Отказвам се от борчове.
Плащам си цената.
Моето е мое.
Точка, Непознати!
-
Точка, Непознати!
Тире и запетая
едва ли ще дочакаш.
Аз няма да забравя,
че ти преди ме гони
и слага много точки.
Сега усмивки рониш
и казваш ми, порочни
били тогава дните,
днес си бил различен...
По-бързо си отивай!
Дори на точка не разчитай.
-
Дори на точка не разчитай
когато се разделям със ръцете ти.
Това е краят на едно обичане,
което не признава грешките.
Това са пръстите които запечатват
във плик на думите ми хоризонта.
Подписаха се и го залепиха с марка-
"обратно до подателя" /със болка/.
-
"Обратно до подателя" /със болка/.
Светлината ти твоя си я вземи, не я искам,
нека грее в някой друг ъгъл.
А аз продължавам своя път
...настрани..
някъде,където ще видя смисъл -
водопад от шумящи мечти..
безполезно вълнение,емоции,сълзи..
а кой знае..може би там пак ще си ти..
или пък ще срещна чужда светлина..
..която може би ще последвам..
докато един ден не спра да я усещам
-
Докато един ден не спра да Я усещам,
все в мене ще човърка и ще реже Тя.
Не казвам името й. То е, вероятно, грешка,
която трябва да надскоча и да продължа....
-
Която трябва да надскоча и да продължа.... ,
която трябва да задмина и забравя,
която трябва да превърна в рутина,
която Болка някога наричах с право.
И тъй ще стане! Ще оставя
последната тъга да си замине
и щастието ще родя във себе си тогава.
Ще пея с птиците, ще полетя към радостта завинаги.
-
Ще пея с птиците, ще полетя към радостта завинаги.
Ще забравя тази несбъдната мечта,
ще си спомянм само за целите постигнати
и към следващите цели ще протягам ръка.
Ще забравя всичко лошо, което съм видяла.
Ще забравя аз и твоята лъжа
и без да търся аз приятелска утеха,
ще вървя с гордо вдигната глава...
-
Ще вървя с гордо вдигната глава,
макар да тътря в спомени в коренището.
Не е мислимо вече да мълча
и с надежда ще погледна в нищото....
Ще продължа по пътя - неутъпкан от интриги.
И ще оставя огнени следи по пътя.
Не съм и искала съдбата си по-друга -
връз тръните й смело ще пристъпя.
От днес съм друга - спомен и реалност;
от днес ще съм стихия непокорна,
но миналото си ще нося пак за жалост
и пак ще ме изхвърли тинята притворна...
Но аз ще бъда пак човек - раним и силен;
но аз ще бъда пак жена - стихия нежна;
ще съм дантелата в нощта; дъжда обилен
и ще съм стряхата за теб в буря снежна...
-
И ще съм стряхата за теб в буря снежна...
И ще съм дома, очакващ те с отворени врати...
Ще бъда свята, топла, тиха, нежна...
Ще бъда образа от твоите мечти...
А ти ще бъдеш твърде сляп, за да ме видиш...
И твърде дълго ще си търсил точно мен...
Ще бъдеш уморен за се спреш да дириш
и прекалено в мечтите си вглъбен...
-
И прекалено във мечтите си вглъбен,
събрал във себе си неволи тежки,
с надежда пак към утре устремен,
се взира в бъдното на дните си човешки.
Там ще я намери знае,
искрата палеща охота
и вярвайки в това до края,
ще търси я, дори и след живота...
-
...Ще търси я, дори и след живота...
Не истината - тази многолика кучк@!
Ще търся болката, която със охота
връз душата ми остави сини смучки...
Не истината е реалността ми вече -
тя често пъти се криви пред мен -
сто пъти чужди дрехи си облече;
сто пъти болката ме хвана в плен.
И истината не почувствах никак аз:
за мен, за теб - рачлична беше тя;
ту беше в `профил`, ту стоеше в `анфас`,
а болката приятелка ми бе добра.
На рамото й често слагах си главата;
полгаваше ме, сякаш, с нейните бодли
и аз най-милваната скитница в съдбата
прогледнах и видях я - тя единствено боли...
-
Прогледнах и видях я - тя единствено боли,
защото е последната, която помни
коя съм аз, коя е тя или кои сме заедно били...
Защо ли я подминах днес - а може би преди,
навярно нямам глас, надежда или воля
нявярно малко страх, че други ще са нейните очи...
-
Навярно малко страх, че други ще са нейните очи...
Навява полъхът и' с ряската сърдечност...
Ударите някак, зимата ги заглуши...
Останаха шевици с мраморност във вечност...
-
Останаха шевици с мраморност във вечност...
Каквото избродих преди да се познавам
запалих го до нишка и го превърнах в пепел.
Да, днес това е всичко, което наследяваш.
-
Да, днес това е всичко, което наследяваш -
слабо тяло и объркано сърце
и не би могъл на повече да се надяваш,
щом съдбата ти е налице.
-
Щом съдбата ти е налице
не се колебай ти за нищо,
прави каквото ти е присърце,
назад не се обръщай ти за нищо...
-
Назад не се обръщай ти за нищо.
Няма как да хванеш никой спомен.
Пепелта в угаснало огнище
е
само прах в очи и във дробове.
-
Само прах в очи и във дробове
е житейската тревога,
тя на всинца копа ни гробове
с идеята за смисъла и бога.
-
С идеята за смисъла и бога
кой ли ще го изживее
чак докрая и отгоре
дългото, предълго време?
-
Дългото, предълго време
най- усеща се, когато ни отнеме
трите косъма от наш'то теме,
превръщайки ни в живо бреме.
-
Превръщайки ни в живо бреме,
вечната тъга присяда
в сините ни тънки вени
и в кръвта ни се удавя.
-
И в кръвта ни се удавя
невинното с порока,
щом погледът улавя
сметката за тока!
-
:D ахаха
Сметката за тока
е законното проклятие,
превърнато в народно
ежемесечно разпятие.
-
Ежемесечно разпятие най-зловещо
е туй което те оставя на останки,
а името на туй ужасно нещо -
"300 заема от банки"!
-
300 заема от банки
е болезнено познато.
Ех, хора, много моля
не бъдете сляпи!
Вземете ли със ръка,
трябва с две да връщате.
Уж разумни същества,
а
в безумни се превръщаме.
-
В безумни се превръщаме,
щом либидото удари
и вместо весело да се прегръщаме
бийм си по гъза шамари!
-
[lol] [lol] [lol]
Бийм се по гъза с шамари
и охкаме, и пъшкаме,
но странното е, че "изстрадали"
блажено после се отпуснаме.
-
Блажено после се отпускаме,
когато надрускаме,
ала има и беда такава -
легнем ли - не ни се става!
-
Легнем ли - не ни става!
Къде отиде гордостта?
Тъкмо съм готова и той пада,
а толкова ми е дълбока пропастта. [lol]
-
А толкова ми е дълбока пропастта!
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното й искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе живота ми насреща й
все равни пътища вървях - утъпкани...
Но време е да се проборя с нищото,
да се превърна в цвете, та дори и стъпкано...
-
Да се превърна в цвете, та дори и стъпкано,
да се отърся от всичко старо, предишно,
жадувам простора (Колко изтъркано!)
жадувам за нещо красиво, възвишено...
-
Жадувам за нещо красиво,възвишено...
Сърцето с топлина да запълни...
Мечтая за нещо малко,откровено...
Живота ми с радост да изпълни...
-
Живота ми с радост да изпълни
дойде поредният мечтан.
След безброй ридания безмълвни
оказа се измислен блян.
-
Оказа се измислен блян
който даде ми надежда
и тръгнах без призор и свян
по пъта на където ме отвежда
-
По пътя, накъдето ме отвежда,
вървя безсънна към зората,
тъй съдбата ми отрежда,
сама да бродя в тъмнината.
Само представата плаха
се лута нещастна, безпътна,
търси да намери стряха
да приюти същността си безплътна.
-
да прюти същността си безплътнна
един пътник се скри от дъжда
под стряхата мокра крайпътна
и потърка ръка във ръка
Дъжда силно валеше навън
вятъра бе жестоко студен
дали не бе кошмарен сън
или в бездомник той бе природен....
-
Бездомник бе той природен?
Или пък клетник ням?
Дали не беше нему сгоден
живот от радост обран?
Всеки знаеше в квартала
скитника усмихнат до уши
и даже аз не бях разбрала
как душата му кърви...
-
Как душата му кърви..,
скрита в ъгъла на някой ден,
а в нощта сънят крещи:
"Ще се върнеш ли при мен..."
-
Ще се върнеш ли при мен?
Ще се върнеш ли братле любимо?
Сега е мрак! А беше ден...
в който ти бе слънцето незаменимо!
-
а беше ден,в който ти бе слънцето незаменимо
без твоя глас се чувствам тъй унило.
моля те прости ми,
за мене винаги ще си "любими"
(много тъпо стана [reevvv])
-
за мене винаги ще си "любими"
дори и паднала в нощта...
Обикначах те ``дотук`` прости ми...
не виждам вече светлина..
-
не виждам вече светлина...
изгубих се напълно в мрака...
но ти не ме забравяй...
ще се върна някога.Изчакай...
-
Ще се върна някога. Изчакай.
С прах недей покрива спомените си за мен.
Всяка вечер сам, без мен си лягай,
а пък аз ще дойда в(ъв) незнаен ден [heart__]
-
А пък аз ще дойда в(ъв) незнаен ден...
Целия ти свят ще преобърна.
Ще те убия с поглед - леденостуден...
И без да се обръщам, ще си тръгна.
-
И без да се обръщам, ще си тръгна...
когато без емоция решиш,
че можеш всичко дадено да върнеш
или на пясък да го натрошиш.
-
Или на пясък да го натрошиш -
сърцето ми. И без това е никому ненужно.
Самичко, глупаво, наивно и
плашливо... и хронично тъжно.
-
Плашливо ... и хронично тъжно,
обирано от куп съдби,
сърцето ми зове задружно
с друго някое да затупти.
Да блъска пак със страстен ритъм,
задвижвано от радостни сълзи,
дали възможно е се питам
да спре във прахоляка да пълзи...
-
Да спре във прахоляка да пълзи...
Последната сълза от тебе...
Затаих дъха си... ехото кънти...
Калта оставя спомени след време...
-
Калта оставя спомени след време.
Късно. Страшно късно ще усетиш
колко сам си станал, щом погледнеш -
ще бъде куха дупка във сърцето ти.
-
Ще бъде куха дупка във сърцето ти,
през нея спомените ще летят
към онзи ден, когато счупи се небето ти
и падна на греховната земя...
-
И падна на греховната земя
ангел - на добро да ни научи;
днес лукаво рамо без крила
ни подлага -
гибел да се случи...
-
Гибел да се случи...
Пепел с пепелта и прах с прахта
на какво живота ни научи
живота ни..преди смъртта
-
Животът ни ... преди смъртта -
парченца пъзел. Как да ги открия?
Редим ги да оставиме следа,
накрая всичко слагаме в кутия...
-
Накрая всичко слагаме в кутия
на последен ред в небето на килера.
Мазетата от пълно не достигат -
вещ е и последната химера.
-
Вещ е и последната химера
за демоните гонещи се в мрака,
когато уморени изтървем я
с очи, угаснали за светлината.
-
С очи, угаснали за светлината
и устни в стара снимка впити,
мрачна сянка броди по земята,
осветена само от звездите.
-
Осветна само от звездите,
блясък от очите ми струй
а душата ми се рее сред мечтите,
никой мен не ще сломи ...
-
Никой мен не ще сломи
пожелая ли със теб да сме сами
и това е тъй, защото зная -
любовта кураж ти дава в тъмна стая!!!
-
Любовта кураж ти дава в тъмна стая,
а на светло всичко ти краде -
вместо точка слагаш запетая
и
докат' усетиш... няма накъде.
-
Докат' усетиш... няма накъде,
държава, време, хора, богове,
всеки гащите ти дърпа, всеки те краде
И накрая пак ти се реве.
-
И накрая пак ти се реве -
безконечната опашка за живота
те държи последен. Докъде
ще подреди съдбата ни,
Голгота?
-
Голгота - тайнствен, смъртоносен рид,
от който претъркулват се главите
на всеки по-специален индивид,
дръзнал да танцува със съдбите.
-
Дръзнал да танцува със съдбите,
властен, безрасъден, свободолюбив
твоя поглед ме смразява,
лъхащият студ ме вледенява ...
-
Лъхащият студ ме вледенява,
погледът ти нежен не личи
и делата ти във мен оставят,
капчици под моите очи.
-
Капчици под моите очи,
след толкова години още си остават,
те изтриват спомена от слънчеви лъчи,
светлината бръчиците мои отразява....
-
светлината бръчиците мои отразява
не от смях са причинени, а от плач
и кръговете тъмни под очите
родени са от спомени нетънали в прах
-
Родени са от спомени
не тънали в прах,
сълзи от радост ронени,
сълзи, среднощен грях...
Домашното огнище
от утре столова,
в спалнята бунище
на чувства и слова...
Поредното начало
довело пак до край,
едно горещо тяло,
един душевен рай...
-
Eдин душевен рай
не ми достига.
Константата е скучна, не добра.
Искам да не спирам да откривам
отново и отново. Във това
е цялата ми същност по човешки -
да продължавам след сполука и след грешка.
-
da profuljavam sled spoluka i sled greshka,
tova e moqta neizmenima sila,
da otkrivam pak dusha choveshka,
vuv vseki obraz i sled wsqka zima...
izvinqvam se za latinicata pisha vi ot Rumunia, molq moderator da me prevede 10x [shame]
-
Във всеки образ и във всяка зима
Аз виждам чудото на новия си ден
И знам, че винаги до мен ще има
Един чудак, от мене вдъхновен…
-
Един чудак, от мене вдъхновен ...
очаквах да ме нарисува, но не би;
за музиката явно оглушен -
ний не танцувахме под лунните лъчи.
Цветя даряваше ми винаги смутен,
без чакана от мен целувка,
а погледа му някъде далече взрян
аз не улавях даже за секунда.
Ръката взимах му във своите ръце
и дълго, дълго му разказвах притчи ...
Един чудак, от мене вдъхновен
не се отказа да е винаги край мен.
-
Не се отказа да е винаги край мен
може би ме обича и е в мой плен
ще си кажеш : любовта не съществува
но повярвай да обичаш си струва
ти ще си вървиш напред
и ще има някой да стой зад теб
да те пази от болка , от тъга
да усетиш че си ти единствена [heart__]
-
Да усетиш, че си ти единствена,
последна спирка за душа
е цел, желание и
всичко,
струващо си на света!
[lol]
П.П. Нека следващият започне с последните 2 реда (:
-
Всичко, струващо си на света,
побира се сред двете длани,
с които правиш на жена
парчетата от гордостта ми,
с които триеш ми сълзи,
прегръщаш ме и ме завиваш...
Сърцата ни превърна на звезди -
от сблъсъка им се родихме "ние".
-
От сблъсъка им се родихме "ние" -
вяра и надежда се прегръщат,
сгрявани от обич (не магия!).
Толкова различни сме, а същите.
-
Толкова различни сме, а същите,
прескочили пространството и времето,
в което весело играехме пред къщите,
не юркахме живота все за стремето...
-
Не юркахме живота все за стремето,
танцувахме щастливи с морските вълни...
Изтекоха бързо, минутите на времето,
преплели в едно – нашите две съдби.
-
Преплели в едно – нашите две съдби
пътищата с обща крачка сливат -
надежди, трепети, души...
причини за живот намират.
-
Причини за живот намират
сред чувства и земни блага.
Рая в тишината откриват
без капки страдание и тъга.
-
Без капки страдание и тъга
никой живот не минава,
но точно тази роса
радостта в дъга претворява.
-
Радостта в дъга претворява,
изригва вулкан от бяла светлина.
Усещане за красота създава,
в ромолящата тишина на нощта.
-
В ромолящата тишина на нощта,
погледи скитат нейде из мрака
и след дългия танц под дъжда,
от утрото топла прегръдка очакват.
-
От утрото топла прегръдка очакват,
а също и весел фонтан светлина,
в искрите му къпани щедро да дават
лъчи и усмивки, красящи деня!
-
Лъчи и усмивки, красящи деня
рисувам по двете ти устни
и знам, че ще светят дори през нощта,
когато косите ми пуснеш...
-
Kогато косите ми пуснеш...
Целуни ме. Усети моя аромат.
Той ще те накара да се отпуснеш...
Еликсир за душата ти е – въздух, благодат...
-
Еликсир за душата ти е – въздух, благодат -
смехът ми, гласът ми, ръката,
която те води към онази врата
с надпис "Напред и нататък"...
-
С надпис "Напред и нататък"-
пътят на своя живот извърви.
Наслади се на вълшебния му блясък-
обичай, обожавай и страстно люби.
-
Обичай, обожавай и страстно люби:
смъртта е безкрайна, животът ни - миг.
Не го пропилявай във злоба една,
сади - да поникнат след тебе цветя! (:
-
Сади-да поникнат след тебе цветя,
дъхът им да топли в студените нощи
замръзнали в бяло, самотни сърца,
да питат за лято...и още...
-
Да питат за лято...и още...
в свят изпълнен с красиви мечтания.
Животът е безценно съкровище,
подлагащо ни на различни изпитания.
-
Подлагащо ни на различни изпитания,
трасето се вие до самотния гроб,
изковано от много страдание,
късмет и надежди за хубав живот...
-
Късмет и надежди за хубав живот...
Човекът - за тях се бори и мечтае.
Не стига само думата „Любов“
жизнения му път да начертае.
-
Жизнения му път да начертае
добротата на всеки човек
отдавна се надявам, но роптае
срещУ ми този войнствен век
и не спира да руши погромно,
каквото със сърцето си съграждам.
Чак си мисля колко съм виновна,
че злоба от безсилие се ражда...
-
Че злоба от безсилие се ражда...
Всеки път щом се отрека....
А нямам избор... не мога да покажа...
с колко сълзи... предавам си духа...
-
С колко сълзи предавам си духа
никой не желае да научи.
Гледат ме безкръвни и стоят
безучастно. Като кучета.
Очакват да се срина, да отслабна,
за да се нахвърлят на обяд.
Но няма да се случи. Бавно-бавно
оставям ги далеч, все по-назад.
-
Оставям ги далеч, все по - назад...
И раните и бившите ми вопли...
Сега препускам сред странния ви свят...
На двуличност жалка и преговори в ноти...
-
На двуличност жалка и преговори в ноти
никак не обичам да попадам.
Вечно договарят се животи,
които стават жертва и пропадат
много надълбоко, във казана.
А отгоре лаят бясно кучета,
но някога нашийника ще хвана
и
заслужени неща ще им се случат.
-
Заслужени неща ще им се случат...
Виждаш ли им тежките окови...
Всеки гледа да препъне другия...
Човекът има още много да се моли...
-
Човекът има още много да се моли
преди да се научи как се действа...
наместо безконечно да говори
трябва и ръцете да задейства,
да мобилизира със лопати
близки, непознати и далечни
да ринат и боклуци, и богати,
да хвърлят върху едри риби мрежите,
та да имат бъдеще децата ни.
Всякаква опасност ще го дебне,
но няма как, ще тегли без остатък,
та по-добре във гроба си да легне
предоволен от добри промени.
Малките неща са най-големи...
-
Малките неща са най-големи,
когато истински повярваш в тях.
Лек за душата са – чудни мехлеми,
благодарение на които, отново полетях.
-
Разбирам, че си гледаш четиристишието, но опитвай да завършваш така, че да е добре да се започне с последния ред. Подобен край не е подходящ за начало. Не е съвсем невъзможно да се продължи и вплете в някакъв смисъл, но все пак е добре да се има предвид (;
"Благодарение на които, отново полетях" -
все така определяш чуждите хора.
А аз? Опора и сила ти бях...
Днес съм цяла огорчение,
обида и умора.
-
Благодаря за "вметването". От тук нататък, ще го имам предвид. :)
Обида и умора -
покриват ме изцяло.
Застивам в миг – покой.
Изтръпва цялото ми тяло,
под трептящите звезди безброй.
-
Под трептящите звезди безброй
израства ново поколение,
за слънцето забравя то
и мрак тече по вените.
В главата му - една война,
жажда за завземане.
Прибрало в джоба си деня,
живее от презрение...
-
Живее от презрение -
с насъбрана кипяща гняв,
бъдещото ни поколение
е белязано с печат -
черен, пепеляв.
Расте с вродена злоба -
без капка уважение.
Гръмнала бомба е,
за наше огромно съжаление.
-
За наше огромно съжаление...
нямаме никакво настроение...
всеки седнал пак да се оплаква...
и живота бавно се протаква...
-
И живота бавно се протаква...
Редуват се сезони, нощи, дни...
Съдбата си всеки да открие очаква,
да сбъдне най-съкровените си мечти.
-
Да сбъдне най-съкровените си мечти,
белязали до кръв ръцете,
желание неистово, почти
събрано във едничко цвете.
-
Събрано във едничко цвете
едно послание и... зов
треперещи подават го ръцете
с чиста искрена любов
-
С чиста искрена любов
дарявах те без мяра.
Макар за нея да не бе готов,
на лъжите ти отвръщах с вяра.
-
На лъжите ти отвръщах с вяра,
слагах многоточие
или проста запетая
между твоите безочия,
но сърцето се изписа
и останах днес без знаци,
затова не се стъписвай,
ала със дланта си
за последно те докосвам
и точица поставям
(щом изстине този огън,
ти ще си забравен...)
-
Щом изстине този огън ти ще си забравен,
ще потънеш там във пустошта,
Ще те помоля да не идваш появече неканен,
ще те помоля да забравиш нашата звезда.
Щом изстине огънят ще си забравен,
ще угасне и последната обща мечта...
Иди си сам, на теб това решение оставям...
иди си... нека бъде така..!
-
Иди си...Нека бъде така
и аз ще си тръгна сега!!!
Вземи си всички обещания
аз си взимам вярата във тях
взимам си и всичките желания
хванали отдавна прах...
Не си забравяй тук лъжите
дори стените уморени са от тях
взимай всичко що е твое
аз достатъчно сълзи пролях
-
Аз достатъчно сълзи пролях,
за теб, за нас, за любовта ни...
Но твърде късно осъзнах,
че с тръни, пътищата ни са постлани.
И нещо свива се сега във мен,
и боли, о, как боли във ляво...
Няма топлина, ни светъл ден,
само мрак и студ, поглъщат ни изцяло.
-
Само мрак и студ поглъщат ни изцяло,
когато сме изгубили надежда,
и да сложим пак премяната във бяло,
много трудно ни изглежда.
-
Много трудно ни изглежда
да бъдем все усмихнати, добри...
Всеки ден е пагубно премеждие.
Неусетно се обричаме. Сами!
-
Неусетно се обричаме. Сами!
Оковани от проблеми и енигми,
на живота ежедневен зли слуги,
бягаме от слънцето на дните,
а лъжовност виртуална ни теши.
-
А лъжовност виртуална ни теши,
когато загубим себе си във мрака,
Тя - реалността -започва да тежи,
болезнена е и в сълзи излята.
-
Болезнена е и в сълзи излята
Надеждата привързана с окови
за нощи свикнали да бягат
от твоя поглед...без посоки...
-
От твоя поглед... без посоки...
Потръпнах нейде сред звездите...
Видяхте... носеше корона...
На копие надянал в сърцето ми мечтите...
-
На копие надянал в сърцето ми мечтите
Гледаш ме, изпитателно със сините очи
Има ли смисъл в това? Навярно друга е за теб любовта.
Но ела, целуни ме,за всичко забрави
Живота нека остави хубави следи
-
Животът нека остави хубави следи -
бръчки по лицата, гънки във главите
и поводи в сърцата кръвта да не стои
като Пътник без посока, живеещ от бедите...
-
Като Пътник без посока, живеещ от бедите,
със съдба жестока и в нощите и в дните,
в карта без шосета, търси той пътека,
да открие изначало, пак човешкото в човека.
-
Да открие изчезнало пак човешкото в човека,
да прости непростимото, от грешки да не го е страх...
Да намери път дори, да няма там пътека...
Да спре уверен, заминаващия влак...
-
Да спре уверен заминаващия влак,
дори това и много да му струва,
ще плува до искрящия маяк,
сърце заложил, без да го умува...
-
Сърце заложил, без да го умува,
ще тръгне и няма да спре да пътува.
Не ще ли намери изгубеното,
не ще възвърне погубеното.
-
Не ще възвърне погубеното,
твоята безсмислена молба!
Не искам да се случва миналото...
Отдавна мразя тази самота...
-
Отдавна мразя тази самота,
загнездена дълбоко в мене,
изгаряща дори и пепелта,
останала от миналото време.
-
Останала от миналото време,
една наивна вяра в теб,
не дава следващия да заеме...
твоето място в моето сърце!
-
Твоето място в моето сърце,
несрещано, нечувано досега.
Не виждаш ли сълзите по моето лице ?
Падат те като снежинки и нараства бързо снега.
-
Падат те като снежинки и нараства бързо снега...
тия бели петна ме изтриват -
без спомен, без ласка, само мъгла.
Бяла смърт във сърцето намирам...
-
Бяла смърт във сърцето намирам,
то с последни сили се опитва да бие.
За да види нещо преди да се сбогува...
Споменът как нежно ти ме целуваш.
-
Споменът как нежно( ти )ме целуваш,
нахлувал толкоз пъти в мен,
във пот събуди се сънуващ,
как друга има ме във своя плен.
-
"Как друга има ме във своя плен.."
и "как ми беше хубаво със тебе"..
това си мислиш всяка нощ и всеки ден...
Плачейки за миналото време...
-
Плачейки за миналото време,
връщайки се все назад,
бъдещето си ще погребеме,
във душата ще живее хлад...
-
Във душата ще живее хлад...
щом тоя срам изтлее и отлитне.
Вяра няма. Ни свещичка. Мрак
превръща всеки брат във скитник.
-
Превръща всеки брат във скитник
онази посивялата надежда,
че може и да минат времената стидни,
но - уви, все по-лошо ни изглежда...
-
Но - уви, все по-лошо ни изглежда
бъдното, което уж е вяра,
а всъщност във душата ни прережда
посоката, която ни създава,
и обръща всяко същество -
от светлина на мрак го прави.
Защо тъпчем всякакво добро,
за да садим злост и черни нрави?!
-
За да садим злост и черни нрави
ли дошли сме на Земята?
Да се мразим едни други,
да проклинаме дори и небесата...
Хора сме! (на първо място!)
Но все по-често го забравяме.
На сляпо, в мрака, безгласно...
Животите взаимно си отравяме.
-
Животите взаимно си отравяме,
уж нашите малко да подобрим
и в безумието си не осъзнаваме
колко много на себе си вредим.
Разбираме колко сме сгрешили,
когато погледнем уморени след нас,
и видим че всички, които сме обичали
останали са потъпкани в битка за власт....
-
Останали са потъпкани в битка за власт
всичките ценности, които народът
е сбирал със мъка, съграждал във "нас"
с цената на кръв, смърт и свобо'да...
-
С цената на кръв, смърт и свобОда,
с молитви безбройни, нечути от Бога,
народът се гърчи и пак оцелява
с заринати ценности в купища плява.
А зЪрното ценното, дето го няма,
затри го елитът ни наш управляващ.
-
Затри го елитът ни наш управляващ.
От себе си никой нищо не дава.
Как ще се преборим със злото тогава?
Къде остана пустата вяра?
Къде ли доброто се дяна?
Всяка мечта се превръща във пяна
и любов вече няма-
ни към Отчечество, ни към любим, ни към брат.
От край до край всичко тъне в разврат.
-
От край до край всичко тъне в разврат.
Очите гледат мрачно към земята.
И няма спомен от мечтата,
всичко се завърта в кръговрата,
на лъжата вярват, не в съдбата..
-
На лъжата вярват, не в съдбата,
въпреки че късички са и краката,
ала нявга тъй подреждат се нещата,
щом притиснат ти си до стената..
-
Щом притиснат ти си до стената,
вземи чук и безмълвно руши
камък по камък разбивай нещата,
които ти пречат, дори да боли...
-
които ти пречат, дори да боли...
те са тези - чувствата,
които те топлят , когато вали...
те ще бъдат онези, а след години - аз, същата...
-
те ще бъдат онези, а след години - аз, същата...
но ще дойдат нови - по-истински и по-прилични,
и те ще ме обичат, независимо че аз съм същата,
че аз останах чувствена и много по-различна.
-
Че аз останах чувствена
и много по-различна,
пръсната на сто звена
от твоята илюзия двулична,
но знам ще дойде миг,
когато твоят плен,
ще преживея като вик,
в един нормален ден...
-
В един нормален ден
слънцето ще се покаже уморено
и може да ме няма мен
но тук ще има още нещо съкровено –
ще съм оставила мечтите си за теб
под онзи камък, до вратата;
и може по-дълбоко в каменния зев
да съм ти скрила биле за душата...
Ще съм прибрала още в скрина
две палещи надежди за любов
и под дръвника в люта зима
ще откриеш огънят готов –
ще съм измела паяжините от тавана,
ще съм заслала топлият юрган,
ще къкри тенджерата с говора на мама,
и ще те чака медец от ланския буркан...
В един нормален ден
Аз може да съм само шепот непотребен,
Но носиш ли в сръцето си ти мен
Ще бъда твоя миг вълшебен...
-
Ще бъда твоя миг вълшебен
и приказка вълшебна във нощта,
от твойто щастие обсебен
за мене нищичко не'ща.
Ще бъда утрото звънливо,
за твоята усмивка вечно жадно,
денят, кат виното пенливо,
ще топля щом на тебе ти е хладно...
За мене искам малко само,
едничко нещичко да зная,
че ти ще бъдеш мое рамо,
опората ми чак до края...
-
Опората ми чак до края,
във нея тя ще се крепи,
но само за момент, аз зная,
тя може да я разруши.
За болка, за тревога, за уплаха,
предаден съм със думи бързи
и пак оставам сиромаха,
тоз който рони черни сълзи!
Опора нямам, но не се предавам,
макар на колене да съм сега,
обичам силно, даже се раздавам,
и виждам пак една искра.
Проблясва лекичко в далечината,
не бърза, идвайки едва- едва,
но пак аз виждам красотата,
това надеждата била!
-
Това надеждата била –
Безименна фалшива вечност,
Рогата крава и змия,
Паразитиреща в човечност.
Това е друго няма:
Една заблуда, като в сън
на жинерадостна измама,
необвързан с реалността отвън.
-
Необвързан с реалността отвън,
аз пътя на съдбата следвам,
но аз не съм бечвуствен пън,
любовта докрай аз ще преследвам...
-
"Любовта докрай аз ще преследвам"...
Заявих без замисъл, без свян...
Младостта прибързана е и не знае,
пиянство що е, нито храм...
И тръгнах аз по дивата пътека.
Изкачвах, бягах, чувствах се по - сам,
намирах се и падах... и пак полека...
ставах яден, объркан, запъхтян.
Гневът в радост, научих да превръщам...
Сега не гоня вече Любовта,
а към себе си отрезнявайки се връщам...
Каква ирония е нашата съдба...
-
Каква ирония е нашата съдба...
Веднъж прегръща, после силно плясва
и питаш се защо, къде, кога... -
объркан си и нищо не е ясно.
Каква ирония е нашата съдба...
Дали е майка или мащеха не зная.
Животът, всъщност, просто е игра.
Игра, в която често е начало краят.
-
Игра, в която често е начало краят,
не бих избрал и заради теб дори,
не мога да стоя, безропотно да трая,
искам да играя, пък нека да боли...
-
Искам да играя, пък нека да боли...
Все пак - един път се живее.
Може би...
Искам да танцувам!
Хайде, моля те, стани,
хвани ръката ми
и в кръг ме завърти!
Моята игра такава е.
Не прилича на белот.
Често свършва ми дъхът,
ала за мен танцът е живот.