А сънят си тръгва... не иска да го моля...
Немога аз да командвам неговата воля...
Искам пак да заспя-
времето да спра!
Сънят да бъде вечен,
защото денят е обречен-
обречен на самота-
далеч от теб,далеч от греха!
С теб мога да съм само докато спя-
ти си само в съня!
Но надеждата последна умира,
надежда,че любовта винаги път си намира
и ще стигне и до теб,и до твоето сърце
и ти ще видиш любовта в моето лице!
Но това е само блян,мечта-лъжа,
а моята съдба е вечна самота,
вечна борба,
вечна борба с греха,
вечна борба с любовта,
която няма да ме остави намира-
до края сърцето ми ще одира
и кървите му ще падат по пръстта,
върху която аз лежа с душа кървава-
ах,как боли-
боли и само съня може да ме спаси!!!
