Казваш ми, но аз продължавам да се давя в сълзи,
казваш, че няма път назад, но аз продължавам да проклинам мечти...
Казваш, че края е това...
Но как? Нима път е любовта...
Нима извървяш пътека на блаженство...
а след това потъваш в забвението...
Не аз не искам да повярвам...
Не аз не мога да спра сега...
Когато е толкова късно...
Искаш от мен да предам единсвената си мечта...
Жесток си!
Обричаш ме на тъмнина...
Нима не виждаш как в мрака подавам прималяла ръце... към теб...
Не виждаш ли как тупти полумъртвото ми сърце... ах, ти си лед...
Страх ме е... края ли е това... нима всичко е лъжа...
Нима извървяхме пътя на любовта...