Сегашният ми живот е миналото

[EvIcHkA]

     ...И пак се затварям в черупката си, а мислите ми отново препускат като черни коне към миналото... Сега не съм тук, сега съм там, сега съм ТОГАВА...! Бяхме деца, не знаехме нищо за живота. Бяхме винаги заедно-ти и аз-момчето и момичето, които играеха заедно ту с кукли, ту с колички. Не ни интересуваха какво мислят другите за нас-така ни беше добре! Двата апартамента-моят и твоят, тогава бяха общият ни дом-денем и нощем! ...Бяхме малки, а всичко това така добре се е запечатало в паметта ми... и едва ли някога ще се изтрие...
      ... Телефонът звъни! Чувам го от далечното настояще, далечно от миналото, в което съм сега... Не му обръщам внимание и звукът малко по малко изчезва....
      ...Сега съм отново там, при теб! Хванал си ме за ръчичка и пак ме водиш под кестена да си играем с топчетата... Усмивките ни... колко истински са те, с тук-таме паднали зъбки... Коляното ти – ужулено е, а мойте крачета пак са босички... Но ние не обръщаме внимание на тези неща, така сме се вторачили в малките шарени топчета... Този спомен ме накара да се усмихна... Може би единствената истинска усмивка от няколко седмици насам...
      Замислям се пак... и... този път ни виждам разплакани! Боли ни! Боли ни от загубата на твой,по някакъв начин и мой близък човек... Деца сме, но осъзнаваме, че той ни е напуснал завинаги! Прегръщаме се и стоим прегърнати така, сякаш вечността ни е приела и сякаш никога не ще се пуснем... аз-обливайки твоето рамо със сълзите си, ти-обливайки моето със твоите сълзи... Но... какво става, някой започва да дърпа теб, а друг-мен?! Р А З Д Е Л Я Т   Н И ! Точно, когато най-силно се нуждаеше от мен, те ни разделиха!!! Повтарят си, че така ще е по-добре и повтаряйки го толкова пъти се опитват да си повярват! Но как?! Какво разбират те?! Борим се с всичка сила... драскаме,хапем,ритаме,плачем,крещим... и в същото време очите ни не се разделят нито за миг! Гледайки те ти оставих сърцето си, а ти твоето-на мен! Вратата се тръшна!!! Аз останах от едната страна, а ти от другата... Гласът ти още се чуваше... името ми... колко пъти го повтори, а аз не спирах да изричам твоето! Разделиха ни!!! Но не знаеха, че точно в този момент, в който ни разделиха, ние се сляхме завинаги... оставили един на друг сърцата си! З А В И Н А Г И!
   ...Телефонът пак звъни... дърпа ме към настоящето! Господи, цялата съм обляна в сълзи... Отново, за пореден път, сещайки се за нас сърцето ми кърви, кървят очите ми... Сълзите ми не са като водата, а са като кръвта... кърваво червени! Капки кръв,пролята от сърцето! Липсваш ми... искам отново да си до мен, но те няма!!! Душата ми е окована в хиляди вериги, в сърцето ми са забити безброй стрели! С времето стрелите се отчупват и падат, но раните от тях не заздравяват... Решето... сърцето ми е заприличало е на решето... Само в спомените ми си до мен, само в тях... Май и аз самата съм жива единствено в тях... там някъде, където бяхме АЗ и ТИ !
     След толкова години разбрахме,че още тогава в нас е пламнало нещо, нещо толкова силно... по детски чисто и невинно... Тогава ни разделиха, за да можем години по-късно да се съберем отново. Но изминалите години баха ни променили. Бяха оставили жестоки следи в нас, следи от мигове на болка и самота един без друг. Струваше ми се, че дори усещах капчици омраза в морето от любов. Омраза-аз към теб и ти към мен, че толкова години чакахме, за да се намерим, че позволихме да ни разделят... Тази среща, закъсняла среща, остави по-голяма болка от раздялата! Срещнахме се, за да се разделим отново... да се разделим, но този път по-болезнено от първия! Защото тогава ние нямахме вина-други ни го причиниха, а тази раздяла-ние сме си виновни за нея... и може би не оставихме шанс за нова среща! Тогава не се виждахме, но бяхме заедно в мислите си и в сърцата си... А сега се виждаме и всеки от нас отминава студен! Защо?! Толкова ли болка има в сърцата ни, че няма повече място за обич?! Как може цял живот,винаги-съзнателно или не-ти да си бил единственият човек, който съм обичала, единственият човек, чието сърце е слято с моето... Е Д И Н СТ В Е Н И Я Т – това си ти! БЕШЕ, СИ и ЩЕ БЪДЕШ !!! Не ми трябва нищо-нито дом, нито храна, нито вода, нито пари, нито дрехи... – единствено ТИ си ми нужен, за да дишам, да живея... Единствено ТИ, но те няма! Затова не живея, а дишайки умирам...!
   Свита в ъгъла на две, свела глава... хранейки се единствено с мечтите, утолявайки жаждата единствено със сълзите... аз скитам из далечното и близко минало – единственият начин да бъда с теб!!! ...Жив труп положен в ковчег от спомени, погребан в гробището "МИНАЛО"...

[Tajni4ka_:(]

много е хубаво!Браво
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[`Fallen_Angel`]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[EvIcHkA]

Tajni4ka_:( , Тони... :kissoflove: Благодаря ви! 

[tonnny_bg]

Аз не спрях да плача докато го четях.Много болно ми стана. [confused] [confused] [confused] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[EvIcHkA]

Аз не спрях да плача докато го четях.Много болно ми стана. [confused] [confused] [confused] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

Не плачи,Тоничке  [kisss]  Не искам да те натъжавам  [hugs and kisses]  [heart__]

[slunce]

ooo,насълзиха ми се очите
Еви прекрасно е

[MoonLight]

...нямам какво да кажа! Страхотно е! Невероятно хубаво...... Браво!!   [inlovee]

[EvIcHkA]

 [heart__] Благодаря ви, милички !  [shame]  [gu6]

[ShotGun]

O,Господи ...  [reeeev] [reeeev] [reeeev]

Kрасиво .. тъжно .. разтърсващо .. вликолепно ..  [heart__]

[EvIcHkA]

 [sad3]  [bear]  [gu6]

[...::Mag1::...]

Аз не спрях да плача докато го четях.Много болно ми стана. [confused] [confused] [confused] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

и на мен [sad3]

[dylgokoska]

O,Господи ...  [reeeev] [reeeev] [reeeev]

Kрасиво .. тъжно .. разтърсващо .. вликолепно ..  [heart__]

[plqs plqs]

[OvCeL4EnCetO]

много е хубаво и тъжно [heart__]

[dylgokoska]

Написано по прекрасен начин....Много ми хареса и ме натъжи:(