(А казах ли ти днес,...) Обичам те! И утре, и сега...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Aplause

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ухаа! Благодаря ви от все сърце за розите... И, Рени, особено за пожеланието ти! [heart__] Ще се постарая, доколкото това зависи от мен... [heart__] [heart__] [heart__]

[everlasting]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] мн е красиво и тъжно, писано е за мен, точно в момента изпитвам тези чувства, адски подходящо е!  :kissoflove: :flowers:

[bebito`]

е мацка много добре си се справила.БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...

[ivorysoul]

наистина е прекрасно:)

[PETIA{P}^^^]

наистина е прекрасно:)

:->

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Има хиляди начини да кажеш "Обичам те!" в рими, но като че ли нито един не е достатъчно изразителен и не отразява пълно цялото чувство. [confused]

[Endearment]

хората, които стигат до дъното на душите си винаги са ме възхищавали...
било то в минорно или в мажорно настроение.

БРАВО!
много е хубаво

П.С. като "гост" на вашия форум, без претенции да имам мнение, искам само да ти кажа, 4е стиховете ти ме възхитиха [plqs plqs] :flowers: [bravisimo]

[{dulgokoska}]

Бездушен е денят - удушвач...
Събира дъхове горещи...
А там, работникът - копач...
Бърше пот в мръсните си дрехи...

И за минутка погледа отправя...
Към хоризонта и залязващото слънце...
Вперени очи повтарят...
Един копнеж, закътан като зрънце...

А времето отново го притиска...
И безкраен краят му се струва...
Пестници уморено стиска...
И едва на силен се преструва...

Далече, вън от кръгозора...
На морните му, хубави зеници...
Загледано в залеза жаловно...
Проплаква мургаво момиче...

Мъчно се работникът откъсва...
От вглъбението съкровено, кратко...
Продължава труд и пот да пръска...
А момичето шепти "Обичам Те!... Ела си, Татко!"...

[wish all my love]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Endearment, постове като твоите в отговор на моите стихове винаги ме ласкаят най-много, защото с теб нито се познаваме, нито сме общували, а съдиш само и единствено за поезията. Искам да кажа отново Благодаря! [shame]
[hugs and kisses]

А ето нещо и за Дългокоска:...

Залезът свети, пречупил житата...
Сенките пак се явяват,
нежни и тънички - бродят земята.
Вечер с Луната изгрява...

Късно е, само че няма го още,
още го чака сама,
както и денем, така също нощем
чака го тя у дома.

Може би късно, а може би никога
той ще се върне при нея:
може далечен, а може би близък -
тя ще живее за него...

Чакала дълго и страдала тихо,
пак ще го срещне най-рано:
силни ръце я със нежност обвиха,
каза: "Обичам те, мамо!".