ОТКРОВЕНИЯ

[ProstoAz]

     
        ...ако можех да опиша чувствата си не само на хартия,ако можех да ти кажа във очите това,което искам да ти кажа...
   Ако имах смелостта поне изписаните листи да ти дам да прочетеш! Ако не ме беше страх...да не бъда наранена ОТНОВО.
   Ако достойнсвото не си го пазех толкова,че чак от страх да не бъде накърнено,да не рискувам...да ти покажа чувствата си...
   Майната ти! Предпочитам да ти кажа това! Майната ти на сините очи,майната ти на арогантното поведение! Аз знам,че огромното
  ни его доведе до това,че се разминахме така! Сега ме искаш! Но всеки в тоя свят плаща да постъпките си! Това,което можеше да имаш
  отлетя мноого далече от теб. Сега...болката,която ми донесе не може да бъде излекувана от нежността ти,а от твоето очакване да бъда
твоя...а аз никога няма да бъда...очаквай ме,ако все пак искаш!

[kalista]

Ти значиш много за мене,милу... Наистина ..
Обичам те  [burning heart]

И ти за мен!!!

И нали знаеш :

[`Fallen_Angel`]

Боже, колко е смешно всичко, което правиш и казваш, в опитите ти да излезе сериозно, жално... и тн и тн :))

[Kiss`]

За отрицателно време успя да влезеш под кожата ми .. Влезе и преобърна всичко в мене .. Сега значиш толкова много за мене,че ако те загубя,ще страдам много .. Обичам те ужасно много .. В момента ти си ми всичко .. Искам да бъда всяка минута с тебе,да усещам аромата ти,да усещам прегръдката ти,целувките ти,да усещам любовта ти .. И само един миг без тебе ми се струва безкраен .. А престави си как издържам,когато няма начин да се видим по няколко дена .. Тогава седя и само чакам .. чакам да дойде момента,в който да се видим .. Обичам целувките ти,прегръдките ти,думите ти .. никой никога до сега не ми е казвал по-красиви думи от твоите .. Никой никога не е правил толкова много неща за мене за толкова кратко време .. Искам да си до мене винаги,когато имам нужда от тебе .. Обещавам ти и аз да бъда до теб,когато ти имаш нужда от мене .. И не ме интересува какво си говорят хората ..Не ме интересува кой какво ще каже,ако излизам с тебе ..  Аз те харесвам такъв какъвто си ! Защото си си моето съкровище .. Защото те обичам .. И защото не мога без тебе ...
Обичам те,миличък ...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Обичам те,знаеш ли...?!Никога до сега не съм ти го казвала.Дори нямах сили да го призная пред себе си.Може би се страхувам да не бъда наранена отново.Не съм ти го казвала,но обичам да държиш премръзналата ми ръка в топлите си длани.Харесва ми да ме притискаш в обятията си.Обичам да усещам аромата на парфюма ти по дрехите си.Обичам да ме гледаш с онзи твой поглед... [inlovee]
Никой до сега не е държал толкова на мен,колкото ти...Никой друг...
Въпреки,че засега сме просто добри приятели аз с всеки изминал ден осъзнавам,че се влюбвам в теб...Не знам дали е редно или не...Доскоро не бях наясно с чувствата си към теб,дори не съм сигурна,че и сега съм...Объркана съм,но знам,че изпитвам нещо към теб...
Онова съобщение,което ми изпрати...То значи много за мен...Никой до сега не ми е писал такива мили думи...Това,което написа:"Нямаш на идея колко те обичам"...Направи ме много щастлива.Появи се в живота ми и го промени...С теб забравих него...Този,който ме нарани.Ти ми помогна,а дори и не разбрах как.Просто,когато бях близо до теб не усещах нужда от никой друг...А когато те нямаше аз бях тъжна...Въпреки ,че го криех,въпреки,че  се опитвах да го отрека и пред себе си,това бе истината...
Надявам се да не ме нараниш никога...
Тази вечер копнеех да те целуна...Но ме знаеш каква съм-страхливка...Не мога да съберя смелост и да го сторя...Ала ако ти направиш първата крачка бъди сигурен,че няма да те отхвърля,няма да те отблъсна.
Обичам те и много те ценя!Ти си по-различен от останалите...
ОБИЧАМ ТЕ!!!

[kalista]

Не знаеш... Че моето малко сърце те обича.. Не знаеш.. Че бие за тебе така натъжено.. Не знаеш...

[taina_maina]

Не знаеш... Че моето малко сърце те обича.. Не знаеш.. Че бие за тебе така натъжено.. Не знаеш...

  [reevvv] [reevvv] [reevvv] Никога няма и да узнаеш...ако поне една от всичките ти лъжи беше истина...може би щеше да го видиш...но ти явно и сега и тогава просто не виждаше мен...а една кукла на конци... А нали ти казаха : Куклите нямат чувства!....
..Странно..Как твърдеше,че съм ти най-добрата приятелка...че дори ме обичаш...че би направил всичко за мен...а сега дори не ти пука,че ми иде да сложа край на този ад...Защото от както осъзнах,че всичко между нас е било илюзия...че явно никога не си ме взимал насериозно...сърцето ми стана на прах...няма го...вече тоолкова време се опитвам да събера парченцата...ако изобщо намеря такива...Не успявам...Имах теб - имах всичко!!! Сега имам всичко - но теб...теб те няма вече...  [sad3]

Толкова съм самотна...но Не!!Не ми липсваш ти... липсва ми онзи,за който те мислех...

[Tajni4ka_:(]

Не знаеш,че само за тебе си мисля.Не знаеш какво заради теб преживях.Занеш само,че те обичам и нищо друго от моя живот!
Ти не ме познаваш,но знаеш,че с теб бях най-щастлива!Ти си моята единствена любов,но за съжаление те няма до мен!Ти сега имаш нужда от подкрепа и аз ще ти я дам,но не знаеш какво ми струва да ти дарявам любовта си,а ти да ми отвръщаш с презрение.Наистина много ме боли от всичко,което ти ми причини!Ти си единствения,който се подигра с мен,ти единствен се докоснаа до сърцето ми,единствен на теб съм ти прощавала неща,които не се прощават!Боли ме от тази любов,но знай,че ще съм до теб във всичко дори да не искаш моята подкрепа!!!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

По дяволите...липсваш ми...Колкото и да се мъча да го отрека пред себе си...така е...От няколко дни не съм те виждала и сега се чувствам някакси...Знаеш ли...Май се влюбвам в теб...Не,не знаеш...Та аз нямам сили да го призная пред себе си.
В СМС-ите,които ми писа твърдеше,че ме обичаш...Защо вече не ме търсиш?Нима ме забрави?Нима ти омръзнах?Но,защо се чувствам така?Защо толкова често си мисля за теб?Та нали до скоро те приемах просто като приятел...нима нещата могат толкова бързо да се променят?
Защо не мога да приема,че ми липсваш?Защо се страхувам да си призная,че се нуждая от теб?
Липсваш ми...Да,по дяволите!Може и да не разбереш за това,но трябва да го призная поне пред себе си...
Мамка му,как може да съм такава?Толкова съм объркана...Не съм наясно със самата себе си...Вече нищо не знам...Знам само,че искам да си с мен,да ме държиш за ръка,да ме прегръщаш... [inlovee]
Онзи ден те чаках да дойдеш...защо не дойде?Дори и не ми се обади...Кога ли отново ще се сетиш за мен?Искам да ти се обадя...Да чуя гласа ти...Да те видя пак...Обаче тази проклета гордост...Не мога така лесно да я преглътна...Ще чакам ти да се сетиш да го сториш...
Дали не се влюбвам в теб?Много е лошо сам да не знаеш какво изпитваш... [confused]

[kalista]

Отварям очи... Бавно... Много бавно... Свърши... Сънят свърши.. И отново ти бе главният герой... За кой ли път... Отдавна им загубих броя.. Всяка вечер може би... Ти отново беше мой, в моите прегръдки, моите устни се сливаха с твоите, смехът ти бе за мен... И всичко...
Как стигнах до тук.. Толкова силна бях... Толкова силна..
Стари времена - ти беше моят ден.. Моят смисъл.. Всяка мисъл беше твоя... Всеки дъх за теб...
Знаеш ли - мислех си, че съм те забравила.. ха, кого ли лъжа - забравила... Поне преодоляла... Минаха години, в тях връзки и момчета.. и пиене, и какво ли още не.. Капка не остана в мен от онова дете... Трябваше и от теб да няма вече... Но явно една мънинка частичка от теб е останала в мен.. Тлееща, но жива... И само е чакала отново да навлезеш в живота ми, за да се възроди... И така и стана... Знаеш ли колко пъти съм си мислела, че никога повече няма да те видя... Стотици... стотици пъти... Но защо по дяволите всеки път, когато успея да те заровя дълбоко в себе си, съдбата отново те изпречва на пътя ми...
                                                                                                                                 
И сега... Мен пак ме боли... Пак си в сънищата, мислите, пак изпълваш денят ми... Толкова много хора, толкова много.. И от всички тях, от хилядите хора, точно ти застана на няколко метра от мен.. Добре че не видя сълзите ми... а те бяха много - повярвай ми... Всеки минал път, когато ти заставаше на пътя ми не можех да се съвзема с месеци... Не можех.. опитвах всичко - /отново и отново/ момчета, пиене, забрава... Но ти изникваше ден след ден в съзнанието ми... Сега няма да е по-различно.. Но този път имам човек до себе си.. Сега го няма... Но ще се върне.. Ще се върне при мен и ще поиска да ми даде всичката любов, която не можеше да ми дава, докато беше далеч... Тогава какво ще правя... Какво? Знам че го обичам... Той промени живота ми... Но ти го променяш наново всеки път, когато ме срещнеш... С един поглед, с една усмивка, с едно "Здравей"... Не мога дори да си помисля какво ме очаква... Но го знам.. Все пак и преди е ставало така... Успявам да те зарина с чувства лъжливи, отдавам се на чужди ласки.. Внушавам си, че обичам... Просто, защото съм обичана.. И после... целувки, в които виждам теб... Прегръдки, а пред мен си ти... Мисли.. не за любимия - за теб...
Знаеш ли през всичките тези  години колко песни ти посветих... Много, много...  Носеха ми утешение някакво /а всъщност по-голяма болка/... И текстовете прекрасни за тебе припомняха /прекрасни ли - с толкова сълзи пропити/....

Господи, защо объркваш деня ми... Дори в редове не мога да опиша какво е вътре в мен... Запъвам се.. Сълзи потичат.. И всичко става все по нескопосано.. Като живота ми... Трябва да спра да пиша за теб, но как? Знам че думите няма да надвият сълзите... Но ми олеква.. Hаистина малко ми олеква...

[angel_of_darkness]

Какво става с мен??? Какво изобщо стана с мен? Съдбата ли се изгаври или какво??? Винаги съм си повтаряла, че това не може да се случи с мен, че не бива да се случи с мен, че няма да се случи с мен... И в един момент се появяваш ти... Звездното небе, прибоя в далечината, топлия летен въздух, аз и ти... В първия момент все още сме просто приятели... След това закачките прерастват в нещо повече и в крайна сметка ме целуваш... Преобръщаш всичко в мен, разбъркваш съзанието ми, всеки твой поглед ме възкресява, а после ме убива, всяка твоя усмивка ме изгаря. След това ту си огън, ту си лед, ту ме искаш, ту се правиш, че не ме забелязваш. А аз??? Аз затъвам все повече и повече вече 4 месеца. 
Мислех, че през времето когато не се виждахме ще те забравя, но не е така... Само ти си забравил мен... или... не си? Само да можех да те попитам.. само да можех да ти призная... Но не.. не мога. 
А и ти не ми помагаш... Кога по дяволите ще порастнеш!!! Кога ще решиш какво искаш!?! Не можеш така да си играеш с мен! Нямаш право! Не може ту да флиртуваш, ту да угасваш! Кога най-сетне ще се престрашиш да ми кажеш какво всъщност става... Дори да ми кажеш, че не искаш да имаш нищо общо с мен... пак ще е по-добре от сега. Пак ще е по-добре от надеждата, която е основана на празни илюзии... 
Понякога искам много да те боли! Искам да те видя зашеметен, паднал на колене, незнаещ накъде да тръгнеш... Искам да видя, че те побърквам както ти побъркваш мен! Искам да видя, че се нуждаеш от мен, както аз от теб... Искам, но... уви! [reeeev]

[Shady^]

Благодаря, че те има, благодаря, че не ми спестявяш нищо, благодаря, че беше искрен, благодаря, че въпреки цялата ми обич, ти ме накара да разбера, че в твое лице аз имам истински приятел!! Обичам те, ти значиш много за мен!!!

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Въпреки всичко,въпреки цялата тази мъка и този гняв ... толкова ме е яд,толкова те ревнувам от нея... толкова много ... никога не ще узнаеш колко ... аз въпреки всичко те обичам,но няма да узнаеш... никога... Толкова много те обичам,макар да си с нея,макар да обичаш нея... обичам те... УЖАСНО МНОГО!... Липсваш ми... Искам те...

[waitshark]

Ето причерня бурята идва жестока и коварна,
но толкова толкова страстна като твоя нрав.
Дървета падат покосени от буреносен вятар,жуивотните пищят
така пиши и моето сърце разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри одави,така и моите сълзи
одавиха земята тъй прекрасна.
Гръмотевици раздират нощтното небе и песен пеят
като моята уста проклинаща късмета.
Всичко в вихар пак се слива и като спомените тежки
разкрива същтноста.
Бурята отмина,дъжда спра,грамотевиците оставиха всичко тъмно
но моята душа продължава своя танц самотен сред пустота.
Слънце малко срамежливо се показва,славейче страхливо своя песен пак
подкарва,
и в мен надежда стара отново се прокрадва за
деня в който усмивка лъчезарна ще се появи на моето посърнало лице

[/i][/b]

[kalista]

Толкова си влюбен, че не виждаш промяната във мен...
Толкова си влюбен, че не виждаш тъгата в моя ден...
Трябва да съм нежна, да съм мила, играя друг живот,
моите целувки са насила, целувки без любов...

А бяха други времена и те обичах,
сега усещам празнина и тежко чувство за вина,
че ти си мил, а аз съм безралична...

Нежно ме докосваш, а настръхвам и не е от любов,
тръгнеш ли си вечер си отдъхвам, това не е живот.
Искам да се махна, но не мога да ти го причиня,
искам да те искам, но не мога и себе си виня..