ОТКРОВЕНИЯ

[Dorito]

съжалявам.. съжалявам,че го правя.. така се случи,не съм искала да те нараня.. значиш много за мен,искам да си до мен,но обстоятелствата не го позволяват.. съжалявам,че го правя.. дано ме разбереш и не ме намразиш ..

[BlackEyes]

                    НА ЕДИН

Знаеш ли..искаше ми се всичко да е много по-просто..Усложняваш живота ни..понякога дори незнаеш какво искаш..сега те разбирам..Точно в момента и аз не знам какво искам...
В един миг те обичам толкова много...а в друг...тъгувам и боли...Мислих дори за раздяла...но не бих могла да понеса мисълта,че няма да бъдеш до мен,,,че някога ще живееш за друга..
Иска ми се да бъде като в началото...
Незная какво  повече да кажа...но ми се иск да знам какво да чувствам...

[merita]

На светлият лъч........

Харесвах те, желаех те.Даде ми вси4ко а аз не го пожелах. Всички думи които ти изреках бяха истина понякога те болеше от нея но неисках да те лъжа. Не можах да те обикна в сърцето ми беше той най-святото нещо за мен! Незнам защо но ве4ер си мислих за тебе исках да си до мене да ме прегръшаш отново да съм твоята принцеса но неможех да се откажа от него. Жадувах те! Когато бях с тебе исках да съм с него но когато съм с него не искам да съм с тебе а само да си мисла за тебе. Ти ме забрави знам това макар да се кълнеше в обратното...Срещам те всеки ден нещо тупти вътре в мене казваш ми здрасти и подминаваш а аз дълго след тебе се отдавам на спомени. Съжалявам просто не те пожелах може би защото съм страхливка. Оби4ам другия искам да живея с другия искам деца от него а ти просто си оставаш сладката тръпка, тръпката под лъжичката. А аз какво останах за тебе? Спомняш ли си за мене? Сравняваш ли нея с мене? Не не те ревнувам ни най малко дори! Ако можех да върна времето назад не искам да те познавам знаеш ли защо....защото ти остана ве4ния ми грях! Моята малка тайна! Ето отново си мисла за тебе но ве4е не толкова силно не толкова често. Ти остана там назад 4овек който ме обожаваше който ми даде всичко който даваше и живота си за мене предлагаше ми дом семейство деца. Аз бях твоята малка принцеска бях беб4ето ти! Съжалявам знам 4е те нараних и никога не бих си го простила но оби4ам него него и само него. Прости ми!

[D`Eva]

Искаш да изчезнеш? -  Изчезни .
Ако успееш , значи винаги си можел.

[stranger]

Всичко мога аз  [lol]

[natalia_999]

ЛИПСВАШ МИ!!!!

[kalista]

Както обичах аз, може би не може никой,
всичко на този свят, разпилях за любовта си.
Както обичах аз, зная, че не може никой,
никой на този свят, като мен не е обичал.
Колко сълзи пролях, уморих се да обичам.
Само една любов още в мене не изстива.

Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Ти никога няма да го разбереш... Обичам с цялото си същество.. Мислех, че съм успяла да те забравя.. Кого ли съм лъгала - пак себе си?! Никога няма да те забравя... Никога.. Съдбата сама се грижи за това.. Всеки път, когато те преодолея.. Тя пак те изправя на пътя ми... Обичам те!... Сега и завинаги...

На *****

[Едно момиче]

Дете съм в твойте очи,
но разбери,
че моята любов,
ти отдавам!
(може да е малко,
но какво друго да ти дам?)  [bear]
Разбери и те моля,
не разранявай раната,
която ми причини преди година!
Раната която вече загърбих...
Която ти простих...

[D`Eva]

Няма да ти кажа ,че ми липсваш ...не и този път

[akadya]

Няма да ти кажа ,че ми липсваш ...не и този път

[FALLEN]

Ти не ми повярва...а не лъжех.Сърцето не може да лъже...
Нека теб не те сполети това,което причини на мен...Бъди щастлив ...

[reevvv] [sad3]

[Aleksandriniq]

        Не разбрах точно в кой момент се влюбих в теб...просто изведнъж усетих, че ме  изпълва копнеж.Бленувах за всяка наша среща. От тогава постоянно очаквам да звънне телефона и ...да бъдеш ти.Но уви!Ти не се обаждаш. Всяка наша среща е една случайност, която ми дава надажда, че може би ще те имам, че може би утре ти ще се обадиш, може би...Всеки път, когато си близо до мен ми се иска да те уловя как ме гледаш - и да съзра в погледа ти обич. Ала ти никога не извръщаш към мен красивите си очи. Вечер заспивам с мисълта за теб...и толкова хубави сънища сънувам.А когато отворя очи ме обзема болка,тъга и една романтична носталгия, че е свършил съня. Ти си трепетът в сърцето ми, ти си лъчът надежда в самотата ми, ти си мечтата, която изпълва душата ми. Навярно не знаеш за всичко това...а сигурно и не те интересува.А колко стихове на тебе посветих...И всичко ме води към теб, а защо ли ти не трръгваш към мен.Дали ако ти призная тая обич, която ме изгаря ще променя нещо. Вероятно не. Ти никога няма да си с мен и аз трябва да се примиря с това.Хората са казали,че насила хубост не става. Ще си остана само с бляна, копнежа, непризнатата любов. И ще се радвам на всяка наша случайна среща, когато ще имам възможността да те гледам.  Ще с мечтая да те докосна, макар и за миг да бъда по-близо до теб, дори за секунда да почувствам  тялото ти, излъчващо топлина и сила. И в мен ще гори пламъкът на надеждата, че може би някой ден ще бъдем аз и ти.

[uNiKaT]

Обичам те ама още май е твърде рано за да ти го казвам....  [confused] [confused] [confused]

[ilusia]

Говорихме много - казахме малко.
Говорихме много....мълчахме вековно дълго;
Каза ми нещо... не каза нищо.
Каза нещо... не отрече друго....
Даде ми сламка... хвърли ме в Ниагара....
Какво искаш от мен.....обич или забрава ?

[`Fallen_Angel`]

Един ден, когато порасна, искам да приличам на вас.
Искам да имам същата осанка, която издава сила, сигурност и спокойствие.
Да не ви посрамвам, а да стоя непреклонна пред най-силната буря.
Един ден, някой ден, скоро ще съм при теб, а дотогава ще се грижа за тях