С нокти в душата ти

[Gentiana]

Ръце...
С разперени широко пръсти...
Към притъмнялото небе.
Светкавици -езици тлъсти
облизват дишащо сърце.
И в раните на тишината
валят червени капки жал,
съборени от счупен вятър  -
живот, по чудо оцелял.
Лиани от зелена проза
пълзят по стана на копнеж .
Увисва в утрото угроза -
убийствен, наранен стремеж.
Пръстта е влажна от сълзите
на неродени светила.
Ще дойдат гарваните-
впит е
в перата
вик,
трошащ нощта
на мънички трошици.
Страдам.
Кълвете грозни, зли сърца!
Душа на кръст,
порочен спомен.
А после ... нищо -
празнота.

[tonnny_bg]

Както винаги -БЛЕСТЯЩА! [wish all my love] [flowers] [flowers] [plqs plqs]

[Gentiana]

 [shame] [shame] [shame]А бе...май този път не го измислих много добре, но...щом ти харесва - радвам се.
Ще трябва още да го поогледам. :)

[tonnny_bg]

Абе много си е добре стихчето ! [inloveee] [a taka]Сравненията ти са уникални просто,неповторими! [bravisimo]

[Gentiana]

 :) Благодаря ти!
Краят му разваляше ритъма.Мисля, че го пооправих, макар че предишните думички повече ми харесваха  :)

[`Fallen_Angel`]

Ангелска душа ....
/ме се изнизва на пръсти


Напоследък много гарвани и мимози из мислите ти... защо?

[Gentiana]

Знам ли...Може би защото се чувствам мимозен гарван или гарванова мимоза  [lol] [lol] [lol].
Просто ми е едно черно мимозено и капризно гарванско.
Абе , и аз се питах защо започнах толкова да се повтарям. Май нещо от жегата изтъпявам. :)