"Тихичко милван от прекрасната усмивка ..."

Started by SteeleR, May 22, 2006, 14:52:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SteeleR

Тихичко милван от прекрасната усмивка ...
Глаен от нежния шепот на твоите думи...
Бягащ със красотата на очичките искрящи...
Спящ във прегръдките на сърцето омайно чисто...

Някога ставах къпан от утринната роса,
за да бъда повдигнат от вятъра нависоко...
носещ ми капка по капка от твойта любов,
навяващ ми спомен след спомен, един от друг, по-прекрасни...

А сега сутрин аз ставам
с малка сълзичка в окото...
в тъгата си бавничко плавам
и се надявам да е победило доброто...

bubeto

Много е красиво,както всичко което пишеш! [inloveee] [inloveee] [inloveee]
Величието идва не когато ти върви, а когато си подложен на изпитания, удари и разочарования, на тъга и болка; защото само ако си бил в най-дълбоката бездна - можеш да видиш истинската красота, когато изкачиш върха!

FALLEN

Наско,слънце...ако ти изгубиш вяра в доброто,не знам докъде ще стигне светът... [shame]
А за стихчето,уникално,както всичко,което сърчицето ти сътворява....
:arrow: [inloveee] [cvetee] [bravisimo] [I love you] :iloveyouinblue: [wish all my love]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...