Когато загадката...тогава любовта си отива

[D`Eva]

"Когато загадката на една връзка си отива, и любовта си отива. Толкова е просто. От това следва, че за нас е важна не толкова любовта, колкото самата загадка. Любовната връзка може би е просто начин да се сблъскаме със загадката и ние копнеем любовта да продължи, за да продължи екстазът от близостта със загадката. Ако загадката стои неподвижна, това противоречи на природните закони. И все пак, тя е винаги наблизо, някъде - един свят от другата страна на огледалото (или пакета "Кемъл"), едно обещание в поредния чифт очи, които ни се усмихват. Зърваме я, когато ние застанем неподвижни.
Романтиката на новата любов, романтиката на самотата, романтиката на предметите, романтиката на древните пирамиди и далечните звезди - това са просто подходи за среща със загадката. И все пак не знам как да я задържим завинаги. Но мога и ще ви припомня два от най-важните факта, които знам:
1) Всичко е част от романтиката.
2)Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство."



"Бърни Кълвача", Том Робинс с "...хората извън закона са отварачки за консерви в супермаркета на живота",

[D`Eva]

Е тва е :) Така се е изказал ,че никой няма какво да добави , нито какво да оспори :) Много малко хора могат да го постигнат това .Жалко ,че писателя няма как да го види :)

[tonnny_bg]

Е,нали не очакваш че в следващите 5 минути откак си пуснала темата ,ще те залеят постовете като проливен дъжд? :p :p :p
Не съм много съгласна с написаното.Какво значи загадката си отива и любовта си отива.Ако една любов се крепи само на загадъчното,то тя не е много стабилна.Любовта е любов ,когато мине проверката на времето,даже и когато всичко знаем един за друг,винаги има с какво да се изненадаме.Защото я има любовта.Тя продължава,даже и когато сме наясно един с друг,какво искаме от живота,към какво се стремим и къде искаме да бъдем.Загадката е в началото,после идва стремежа ни към другия ,тази сладка зависимост от човека до нас,любовта му ни кара да живеем,да вървим напред и да бъдем щастливи.Ако разчитахме на една загадка,значи всички двойки да са се разделили на 15 ден.Много е ограничено да се мисли,че тя е стълба който крепи любовта.Любовта няма нужда от него.Тя се крепи на други стълбове като уважение,заинтересованост,отдаване,обич и мисъл за бъдещето,като не забравяме и настоящето. :)

[D`Eva]

Отначало и аз реших така , че не е прав /че е прав само до някъде/ но после се замислих ...всъщност самата любов е загадка , никой не знае защо и как идва , какво я поражда и какво я убива. По някога харесваме всичко в даден човек , но не можем да се накараме да го обикнем , а друг път виждаме колко недостатъци има и въпреки това ни привлича .
Може би именно изчезването на загадката е причина любовта да си отиде , един човек който не може да задоволи "неочакванията ни" т.е ни става елементарен и ни разочарова ...нинам ще помисля

[tonnny_bg]

Това ,че не може да задоволи очакванията ни,не значи че е елементарен,просто не е за нас.Явно имаме нужда от нещо друго,но това не прави човека отсреща по-лош.Все пак сме различни.И ,слава Богу.Самата любов е загадка,да .С това съм съгласна напълно,не споря.Появява се от нищото,връхлита ни и после ту ни издига,ту падаме,без да разбираме защо.И всичко се определя от това какво търсим.Понякога и ние самите не знаем какво търсим,но сърцето усеща и знае най-добре. :) :)

[D`Eva]

Не разбирам защо вкара категории като лошо и добро , нали точно това казах ,че любовта не зависи от това дали е добър или лош човека , когото си обикнал.Може да има много по-добри но ...

[tonnny_bg]

Не разбирам защо вкара категории като лошо и добро , нали точно това казах ,че любовта не зависи от това дали е добър или лош човека , когото си обикнал.Може да има много по-добри но ...

Ами не знам защо не разбираш. :p
Аз го казах като общо сравнение,нямах впредвид точно категоризирано че някой е лош или добър след като не сме си паснали. :)Основната ми теза в в останалата час от поста. [pleZz]чети пак ако трябва. [hey sexyy]

[`Fallen_Angel`]

1) Всичко е част от романтиката.
2)Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство."

:))))
Кой търси без да съзнава - детето
Кой разглежда с любопитство всичко, защото го вижда за пръв път - детето
Кой всеки ден се събужда с желанието да играе, да лодува, да си е с приятелчетата - детето
Кой вижда нещата в истинската им същност - детето ... а то е заобиколено от романтика и чудеса.....и най-близкия и познаваем обект е далечна и енигматична звезда


Баналната мисъл, че когато си влюбен, трябва да си или си като децата ... е интересна ...
Все пак те не разнищват загадки, а се радват на това пред тях ....
Може би любовта си отива, когато се вземем насериозно в откривателството и превъзходството си


D`Eva - ако кажеш, че са глупости, няма да се сърдя ... сигурна съм, че са такива  :)

[Dalechen]

не съм съгласен с Том Робинс.

[`Fallen_Angel`]

Ако кажеш и защо, цена няма да имаш  :p

[Dalechen]

Защото така го чувствам. Логиката не е всесилна , а думите често са неточни , да опишат нещата.

[Don_NUTSO]

 :arrow:

[ivorysoul]

аз пък си мисля, че любовта в пълната си същност идва точно тогава, когато загадката си отиде

[tuik]

А когато любовта си отите остават уважението и доверието, който са достатъчни за да крепят една връзка, поне така ми каза баба ми...

[tonnny_bg]

Бабите най-добре знаят. [inlovee] [inlovee] [lol]