Когато загадката...тогава любовта си отива

[Lake_Lady]

"Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска."

:)

[repi-s-lychec]

Не ме допускай толкоз близо ти,
до себе си, щом искаш да съм влюбен!
Ех, вярно е - далечното гнети,
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж,
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
пръст, във която ний ще легнем с тебе...