Писма

[D`Eva]

Отварям една тема, в която би ми било интересно да показваме писма, които са ни харесали. Написани от герои в книги, от известни личности до своите любими, приятели. Защо не и писма-стихове, може би за нова тема, или с малко толеранс и тука. Първият пример ще е илюстрация за такъв, тъй като това е финалът на "Лолита". Не е точно писмо, а по- скоро послание.

По такъв начин нито ти, нито аз ще бъдем живи по времето, когато читателят ще разтвори тази книга. Докато обаче още кръвта тече в пишещата ми ръка от благословената световна материя и аз мога да общувам с теб, макар да съм в Ню Йорк, а ти в Аляска. Бъди вярна на своя Дик. Не позволявай на други мъже да те докосват. Не разговаряй с непознати. Надявам се, че ще обичаш своето дете. Надявам се, че ще бъде момченце. Надявам се, че мъжът ти винаги ще се отнася добре към теб, защото в противен случай призракът ми ще връхлети като черен пушек, като обезумял гигант и ще го разпокъса на парчета, нерв по нерв. И не съжалявай К.К. Възникна избор между него и Х.Х., исках Х.Х. да устиска два месеца повече, за да те остави да живееш за бъдните поколения. Говоря за турове и за ангели, за тайната на силната пигментация, за предсказанието в сонета, за спасението и за изкуството. И това е единственото безсмъртие, което можем да споделим с теб, моя Лолита.

Лолита, Вл. Набоков

[D`Eva]

"Моя Корделия!

Моя, какво означава тази дума? Не принадлежността на нещо към мен, а моята принадлежност към него - защото то съдържа цялото мое същество, защото е дотолкова мое, доколкото аз му принадлежа. Моят бог не е този, който ми принадлежи, а богът, на когото аз принадлежа. Така е и когато казвам "моята родина", "моят дом", "моята професия", "моят копнеж", "моята надежда". Ако досега не е имало безсмъртие, то тогава мисълта, че аз съм твой, ще наруши обикновения ход на природата.
                                                                                                                                                                   Твой Йоханес"

Сьорен Киркегор, "Дневник на прелъстителя"

[D`Eva]

"Мой, обичан повече от всичко земно и небесно, сине, моя единствена любов: знам, че съм правил много грешки и далеч не съм съвършен. Всичко съществено, знанието на което е от значение за мен, съм научил чрез Теб и благодарение на Теб. Прости ми, че съм грешил така много. Знам, че би трябвало да направя по-добре много неща.
Ала вярвай ми, винаги съм бил и съм проникнат и изпълнен от Твоята любов и моята обич към Теб. Не съм желал и не желая нищо друго, освен да Ти давам своята любов, непрекъснато. Аз Ти се възхищавам, Боготворя Те! Не искам нищо друго, освен да Те закрилям. Да Те правя щастлив. Да те Разсмивам и никога да не те разплаквам. Да изпълнявам всичко от желанията Ти. Да жертвам за Теб всичко, всичко - и живота си.
Известно ми е - Твоята душа знае всичко, което искам да кажа, преди още да съм го изрекъл. Ала Ти си още толкова малък, сърцето Ти е така меко и аз искам да Те предпазя да не се уплашиш. Затова желая да Ти покажа, любимецо мой, какво открих чрез Теб, едва след раждането Ти:
Действително аз дойдох на света в човешки образ - но пустошта, звездите, слънцета, ветровете, огньовете, пустините, горите, планинините, небесата, облаците, моретатата бяха заключени в мен - също и душевнатга пустош. То бе като в "Красавицата и звярът". Само че обърнато.
Там един човек е прокълнат да бъде диво животно и магията може да се развали само чрез нечия любов, която да му върне човешкия образ. Аз, напротив, бях освободен чрез Твоята любов от човешката си същност и върнат към пустошта. Ти освободи в мен звездите и ветровете, слънцата, горите, пустините и планининте, небесата и облаците, огньовете и моретата. Ти взриви затвора на човешката ми същност и освободи птиците в мен...
Разказвам Ти всичко това в случай, че нещо стане с мен. Хората ще казват, че съм мъртъв. Не им вярвай. Те лъжат. (Както ще бъде лъжа и всичко друго, което говорят за мен. Ти единствен знаеш истината.) Аз никога не мога да умра. Бих могъл само да бъда спасен чрез Теб. Понеже ти си пустош и небе, и облаци, и звезди, и вятър, и слънце, и гори, и пустиня, и планини, и огън, и лед, и море, и звазди. Ти си светлината. Ти си дошъл в човешки образ, за да ме освободиш от пленничеството.
Затова не тъгувай, дори когато вече няма да съм видим като човек. Това означава само, че Ти и аз сме се съединили завинаги. Тогава аз ще съм отново вятър и море, и звезди, и огън, и камъни, и пясък, и сняг, и лед, и окото на пантерата, което се слива с орхидеите.
Ти самият ще бъдеш понесен от мен, както Ти ме понесе: огромна птица, която Те държи в здравите си нокти и се издига с теб.
Усещам Те откакто съм роден, и трептенията в душата ми предизвестиха раждането Ти.
Винаги и във всичко съм Те откривал - преди още да знам, че това си Ти - едва след раждането Ти всичко придоби Твоя образ.
Така и аз ще бъда във всичко, и ще Те наблюдавам отвсякъде, и ще бдя над Теб, аз съм Твоето отражение във водата на планинското езеро, Аз съм Твоята сянка и светлината, която я поражда, Аз съм твоята приказка, Твоят сън, Аз съм Твоята жажда и Твоят глад, и Твоята храна, и Твоето питие. Аз съм премахваването на силата на тежестта и Твоят полет. Аз съм Твоята нежност и твърдост, и силата на Твоите юмруци и стъпала. Аз съм лекият полъх, който гали очите Ти. И аз съм леденият вятър, който зачервява страните Ти. Аз съм извръщането на пумата, която Те гледа продължително. Аз съм падналата мъртва птица, която не е мъртва, а само на път - която Ти полагаш в гнездо от листа на най-високия клон на някое дърво. Аз съм глухарчето, чийто мънички летящи парашути така Те възхищават. Аз съм падащата звезда, която припламва и угасва. Аз съм сладката плът на мангото, което зъбите Ти захапват. И ягодата, чийто сок ти гълташ. Аз съм шумата, върху която ти стъпваш. И мъхът, до който долепяш устните си. Аз съм паяжината в утринната роса, която, опъната напряко през пътеката, Те улавя и прегръща. Аз съм облаците, притеглени от погледа Ти. Аз съм огънят, който те топли. И хладината, която Те освежава. Аз съм снежинките, които Те целуват с мънички устенца. И тежките дъждовни капки в тропиците, които Те покриват с набъбналите си устни. Аз съм Твоето време. Твоето чувстно. Твоят нюх. Твоят вкус. Твоят слух. Твоят глас. Твоята воля и твоето действие.
Ние никога няма да можем да се разделим. понеже сме станали едно: светлина, въздух, огън, вода, небе, вятър..."

Клаус Кински из "Нуждая се от любов",

[D`Eva]

                                   7 юни 1944 година
                                                        Денвън

Драги Сержант Х,

Надявам се да ми простите , че започвам нашата кореспонденция чак след 38 дни, но бях изключително заета, тъй като леля ми прекара стрептококи в гърлото и едва не загина и  върху мен оправдано се струпаха всички отговорности. Обаче аз често си спомням за вас и изклчително приятния следобед, който прекарахме заедно на 30 април 1944 г. между 3, 45 у 4,14 следобед, ако случайно сте забравили.
Всички ние сме невероятно развълнувани и преизпълнени с трепет във връзка с десанта в Европа и се надяваме, че той ще донесе до незабавно прекратяване на войната и до един начин на съществуване, който ще бъде поне абсурден. Ние с Чарлс много се тревожим за вас: надяваме се да не сте били между тези, които първи са атакували Континентския полуостров. Или може би сте били? Моля ви, отговорете, колкото е възможно по скоро. Предайте моите най-сърдечни поздрави на жена ви.
Искрено ваша
                     ЕСМЕ

П.П.  Позволявам си да приложа моя ръчен часовник, които може да задържите докато трае военния конфликт. По време на нашата кратка връзка не забелязах дали имате часовник, но този е изключтелно водонепроницаем и издръжлив на удар, а има и много други достойнства, едно от които е , че човек може да определи по него с каква скорост се движи. Сигурна съм, че в тези трудни дни ще го използвате с много  по-голямо преимущество от мен и ще го приемете като талисман за щастие.
Чарлс, когото аз уча да чете и пише и който според мен е изключително интелигентен ученик, иска да добави няколко думи. Моля ви, пишете, щом имате време и  склонност за това.

ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕЙ

ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕЙ
ПОЗДРАВИ И ЦЕЛУВКИ ЧАЛС

[D`Eva]

Писмо до учения съсед

Село Блините-Изядени

Скъпи Съседко, Максим... (бащиното ви име съм забравил, извенете ме великодушно!) Извенете ме и простете на мен, дъртото старче и нелепа душа човешка, че се осмелявам да Ви тревожа с жалкия си писмен брътвеж. Ето че изтече вече цяла година, откакто Вие благоволихте да заживеете в нашата част на света в съседство с мен дребното човече и аз все още не Ви познавам и Вие не познавате мен, жалкия скакалец. Та позволете скъпоценни съседко поне чрез тези старчески йероглифи да се запозная с Вас, да стисна мислено Вашата учена ръка и да Ви поздравя с пристигането Ви от Санкт-Петербург в нашия недостоен материк, населен със селяци и прост народ т. е. с плебейски елемент. Отдавна търсех случай да се запозная с Вас, жадувах го, защото науката е, тъй да се рече, наша родна майка, също както и цивилизацията, и затуй че от все сърце уважавам ония хора, чието прочуто име и звание, увенчани с ореола на популярна слава, с лаври, кимвали, ордени, ленти и атестации гърми като гръм и мълния по всички части на тоя вселенски свят, видим и невидим т. е. подлунен. Аз пламенно обичам астрономите, поетите, метафизиците, приват-доцентите, химиците и другите жреци на науката, към която Вие причислявате себе си чрез своите умни факти и отрасли в науките, т. е. продукти и плодове. Казват, че сте издали много книги през време на умственото Ви занимание с тръбички, термометри и куп чуждестранни книги с примамливи рисунки. Неотдавна се отби в моите жалки владения, в моите руини и развалини съседът ми Герасимов и с присъщия му фанатизъм руга и порицава Вашите мисли и идеи относно произхода на човека и други явления на видимия свят и се опълчваше и се пенеше срещу Вашата умствена сфера и мислителен хоризонт покрит със светила и аероглити. Не съм съгласен с Герасимов що се отнася до Вашите умствени идеи, защото живея и се храня единствено с науката, която провидението е дало на рода человечески, за да изкопае из недрата на видимия и невидим свят скъпоценни метали, металоиди и брилянти, но все пак простете, бащице, мен, едва забележимото насекомо, ако се осмеля да опровергая по старчески някои Ваши идеи относно естеството на природата. Герасимов ми съобщи, че уж сте били съчинили съчинение в което сте благоволили да изложите не твърде съществени идеи утносно хората и тяхното първородно състояние и допотопно битие. Вие сте благоволили да съчините че човекът бил произлязъл от маймунските племена на маймунките орангутанчета и т. п. Простете мен старчето, но относно този важен пунк не съм съгласен с Вас и мога да Ви възразя. Защото ако човекът, властителят на природата, най-умното измежду дихателните същества, беше произлязъл от глупавата и невежествена маймуна той би имал опашка и див глас. Ако произхождахме от маймуните, сега щяха да ни развеждат Цигани из градовете на показ и щяхме да плащаме пари задето ни показват един на друг как танцуваме по заповед на Циганина или седим зад решетката в зверилника. И нима сме покрити целите с вълна? Нима не носим одежди, от които маймуните са лишени? Нима щяхме да обичаме и да не презираме жената, ако тя поне малко намирисваше на маймуната, която виждаме всеки вторник у Предводителя на Дворянството? Ако нашите прародители произхождаха от маймуните, нямаше да ги погребват в християнските гробища; моят прадядо например Амвросий, който е живял на времето си в Полското царство е бил погребан не като маймуна, ами редом с католическия абат Йоаким Шостак, чиито бележки за умерения климат и неумерената употреба на спиртни напитки още се пази и до ден-днешен у брата ми Иван (Майора). Абат значи католически свещеник. Извенете мен неукия задето се бъркам във Вашите учени работи и ги тълкувам по своему по старчески и Ви натрапвам своите дивачески и разни там нескопосани идеи, които у учените и цивилизованите хора се помещават по-скоро в стомаха отколкото в главата. Не мога да премълча и не понасям, когато учените неправилно разсъждават в ума си и не мога да не Ви възразя. Герасимов ми съобщи, че Вие неправилно разсъждавате за луната т. е. за месеца, който ни замества слънцето в часовете на мрак и тъмнота, когато хората спят, а Вие прокарвате електричество от едно място на друго и фантазирате. Не се подигравайте на стареца, че така глупаво пиша. Вие пишете, че на луната т. е. на месеца живеят и обитават хора и племена. Това не може никога да бъде, защото ако на луната живееха хора те щяха да ни заслонят нейната магична и вълшебна светлина със своите къщи и тучни пасбища. Без дъждец хората не могат да живеят, а дъждът вали надолу към земята, а не нагоре към луната. Хората живеейки на луната щяха да падат долу на земята, а това не става. Боклуците и помиите щяха да се изсипват върху нашия материк от населената луна. Могат ли хората да живеят на луната, ако тя съществува само нощем, а денем изчезва? И правителствата не могат да разрешат да се живее на луната, защото на нея по причина на далечното разстояние и на недосегаемостта й хората биха могли да се укриват много лесно от тегобите. Вие малко сте сбъркали. Вие сте съчинили и сте напечатали в своето умно съчинение, както ми каза Герасимов, че уж върху най-огромнейшето светило, върху слънцето, имало черни петънца. Това е невъзможно, защото това е съвсем невъзможно. Как сте могли да видите върху слънцето петна, ако слънцето не може да се гледа с прости човешки очи и защо са изтрябвали по него петна, когато може да се мине и без тях? От какво мокро тяло са направени тези петна, щом като те не изгарят? Може би според Вас и риби живеят върху слънцето? Извенете мене заплеса жлъчен, че така глупаво се пошегувах! Ужасно съм предан на науката! Парата този двигател на деветнадесетото столетие за мен няма никаква стойност, науката я е засенчила в очите ми със своите безбрежни крила. Всяко откритие ме измъчва като гвоздейче, забито в гърба. Макар да съм невежа и старовремски помешчик, все пак аз дъртият негодник се занимавам с наука и с открития, които извършвам със собствените си ръце и изпълвам нелепата си кратунка, дивашкия си череп с мисли и с комплект от огромнейши познания. Майчицата природа е книга, която трябва да четеш и да виждаш. Аз много открития съм извършил със собствения си ум, такива открития, каквито още нито един реформатор не е изобретявал. Ще кажа без хвалба, че не съм между последните що се отнася до образованост, придобита с пот на челото, а не с богатството на родителите т. е. на бащата и на майката или на опекуните, които често погубват децата си чрез богатство, разкош и шестетажни жилища с роби и електрически звънци. А ето какво е открил моят жалък ум. Аз открих, че нашата велика огнена лъчиста хламида слънцето веднъж в годината рано сутрин занимателно и живописно играе в разноцветни цветове и осъществява със своето чудно трептение игриво впечатление. Друго откритие. Защо зиме денят е къс, а нощта е дълга, а лете наопъки? Зиме денят затова е къс, че подобно на всички останали предмети видими и невидими от студа се свива и затуй, че слънцето рано захожда, а нощта от запалването на светилници и фенери се разширява, защото се стопля. После открих още, че пролетно време кучетата си хапват трева както овцете и че кафето е вредно за пълнокръвни хора, защото предизвиква в главата главозамайване, а в очите мътилка и тем подобни и прочее. Много открития съм направил и освен тези въпреки че нямам атестати и свидетелства. Елате ми на гости, скъпи съседко, ама наистина. Ще открием заедно нещо, с литература ще се позанимаваме и Вие ще ме понаучите мен, жалкичкия на разни изчисления.
Наскоро четох у един френски учен, че лъвската муцуна съвсем не прилича на човешкия лик, както мислят учините. И утносно това ще си поприказваме. Запувядайте, бъдете добър. Запувядайте още утре например. Ние сега ядем постно, но за Вас ще готвим блажно. Дъщеря ми Наташенка Ви моли да донесете някакви умни книги. Тя ми е еманципе, всички около нея са глупаци само тя е умна. Една младеж се е навъдила, да ви кажа. Господ да ги пази! След една седмица тук ще пристигне брат ми Иван (Майор), добър човек но между нас казано, невежествен Ботуш и науките не ги тачи. Това писмо трябва да Ви достави моят иконом Трофим точно в 8 часа вечерта. Ако ли го донесе по-късно, набийте го по бузите, по професорски, няма какво да се церемони човек с това племе. Ако го достави по-късно значи се е отбивал в кръчмата проклетникът. Обичаят да се ходи на гости при съседите не е от нас измислен и няма да се затрие, та затова непременно заповядайте с машинките и с книгите. Аз и сам бих Ви дошъл на гости но съм много срамежлив и смелост не ми достига. Извенете ме негодника, за безпокойството.
Оставам с уважение към Вас унтерофицерът в оставка от царската Казашка Войска, дворянин, ваш съсед
Василий Семи-Булатов
1880

А. П. Чехов

[D`Eva]

Мъжкото послание гласяло:
Ти си като онази девойка, която никога не била ставала рано и като се омъжила в съседното село и трябвало за пръв път да стане рано, съгледала слана на полето и рекла на свекърва си: "Такова нещо в нашето село няма!" И ти като нея мислиш, че на света няма любов, защото никога не си се събуждала достатъчно рано, за да я срещнеш, въпреки че тя е всяко утро тук навреме...

Женското послание било по- късо, само от няколко думи:
Моята родина е тишина, моята храна е мълчанието. Седя в своето име като гребец в лодка. Не мога да заспя, толкова те мразя.

"Хазарски речник", М. Павич

[D`Eva]

И още две любими "послания" или "разговори със себе си" от Homo Faber- Макс Фриш:
"Всички писмени доказателства за моето съществуване като служебни бележки, записки, писма, дневници, да се унищожат, тъй като всичко е лъжа! Да бъдеш на тоя свят ще рече да живееш сред светлината. Някъде да караш магаре- това също е призвание! Важното е: да устоиш на светлината, на радостта, с пълното съзнание, че сам ще угаснеш сред тази светлина....; да устоиш на времето, съответно на вечността в мига. Да бъдеш вечен- значи да си живял."

и

"За мен ти беше като някаква благословия. Но днес разбрах следното – всяка отхвърлена благословия се превръща в проклятие. Аз не искам нищо повече от живота. А ти ме караш да съзирам богатства и хоризонти, за чието съществуване не съм подозирал. И сега, когато знам за тях, когато знам за огромните възможности, които се откриват пред мен, ще се чувствам по- зле. Защото знам, че мога да имам всичко, а не го искам."- П. Куелю- Алхимикът.

[ranenia skorpion]

"За мен ти беше като някаква благословия. Но днес разбрах следното – всяка отхвърлена благословия се превръща в проклятие. Аз не искам нищо повече от живота. А ти ме караш да съзирам богатства и хоризонти, за чието съществуване не съм подозирал. И сега, когато знам за тях, когато знам за огромните възможности, които се откриват пред мен, ще се чувствам по- зле. Защото знам, че мога да имам всичко, а не го искам."- 

[/b]


Ей това е велико ! ! ! Много ми хареса...  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[D`Eva]

Замъкът Брайдсхед, Уилтшир
Интересно коя ли дата сме

Най-скъпи ми Чарлс,
Намерих кутия с тази хартия на дъното на едно чекмедже и трябва да ти пиша, тъй като жаля за загубената си невинност. Тя и без това не беше жизненоспособна. Лекарите вдигнаха ръце още при раждането й.
Скоро заминавам за Венеция, за да живея с папа в неговия палат на греха. Да можеше и ти да дойдеш! Да можеше да си тук!
Никога не оставам съвсем сам. Членовете на семейството ми непрекъснато пристигат и стягат багажи и отново заминават, но белите малини узряха.
Много сериозно си мисля да не вземам Алойсиъс във венеция. не желая той да се среща с италианските мечки и да се учи на лошо.
С обич или с каквото ти се харесва,
С.

Завръщане в Брайдсхед, Ивлин Уо


И още едно писмо от неизвестен автор


В сърцето дупките не се запълват
като гърло на бутилка със шампанско

пенливо е,
разяжда
горчиво е,
изгаря

пепелта от рози
бе цветът на мислите ми
шансът за любов е проиграна карта
в ръцете на червена покер-мацка
разтваря си краката тъй широко
ще те погълне цял като проникваш
Прекарва нож по бялата ми шия:
"Нали по остриета все танцуваш"
Ще махна вече тази плоча
едно дихание е нужно само
и няма да боли.
Нали?

[D`Eva]

Скъпа Гале,

Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението
на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за
4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като
дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до
вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от
банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега
е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за
трамвай или такси нямаме...

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все
по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват
стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да
си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май
другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3
часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като
споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не
върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка
до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Красьо и пихме по
едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се
беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е
вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека,
се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега
като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.

Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата
печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо
изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през
тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама
точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел
обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/.
Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи
малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш.
Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е
чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На
мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие
на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви
човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.

Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не
издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да
икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с
много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите
маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от
по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при
центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за
морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/
- та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се
забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на
кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина
вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което
обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола
на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за
комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко
излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има
прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с
една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво
ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама
така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за
старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще
го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да
си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти
потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да
се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със
съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове
на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в
хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го
размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите...
Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали
все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после
като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така:
майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли,
че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да
вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по
лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той -
вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да
може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я
нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали
все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без
това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида,
защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като
се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък
пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко
полезна работа.

Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв
мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било
негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той
и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще
гледаме мача.

Чао и с любов

Твоето мишленце Ванко

[Feanor]

Това последното вече си е виц. [lol] :p [lol]

[D`Eva]

Това последното вече си е виц. [lol] :p [lol]

Хахаха с кеф да му откъснеш главичката на тва мишленце

[Feanor]

Мили Ваньо!

Ако четеш сега тази страница, това означава, че най-сетне ти е свършил интернета. Не се опитвай да звъниш на нашия доставчик или да бърникаш в настройките на браузъра.

Трябва да направиш следното:
- Върви в аптеката на ъгъла, купи лекарства за дядо - рецептите са в антрето, на лавицата под огледалото. Освен това, иди в "копейката" - вземи 2 пакета 1,5% мляко, кашкавал на резени и кутия чай. От плод-зеленчука до спирката купи 2 кг картофи, половин кило лук и 1 зелка. Запази всички касови бележки.
- Забравих си мобилния. Звънни на баща си на работа, кажи, че снимките няма да станат днес. Предай му също, че го моля да вземе прането от химическото на връщане от работа. Преди да звъннеш пусни програмата с иконка на телефон (на десктопа в горния десен ъгъл) и запиши отговора на татко си във файл с разширение *.wav.
- Напиши си домашните - туй че имаш само по математика не е повод да го оставяш за довечера. Страници от учебника - 116, 121 и 118. Внимавай с трета задача - трябва да съставиш уравнение, а не да докарваш отговора под задачата (и без туй в него има печатна грешка). На останалите задачи не са дадени отговори.
- След това си разтреби стаята. Като прибереш всичко, преброй частите на конструктора в пластмасовата кофа, броя дискове с игри на лавицата, броя колички в кутията и броя роботчета.
- След това можеш да отвориш браузъра и да напишеш като адрес http://получените числа, разделени с точки.
- Ще ти се отвори таблицата за управление на акаунтите на нашата домашна подмрежа. За да получиш достъп до нея, въведи в прозорчето "парола" отговорите на втора, трета и първа задача от учебника.
- Намери в лявата колонка нашия IP и внимателно въведи в съседното прозорче /където е "начин на разплащане - с карта"/ двете последни цифри от всяка касова бележка (от кода, който е най-долу): общо за зеленчуци, чай, мляко+хляб, сустак, флексалис и билкова настойка. Допълни до края с нули и натисни бутона "ОК".
- След това можеш да ползваш интернет отново. Ако случайно се обади ядосан чичко, който твърди, че е "системен администратор" и почне да псува в слушалката, пусни му записа на отговора на баща ти от файла.

Надявам се, че ще успееш. А аз като се върна довечера, ще ти разкажа приказка как една малка хакерка със своята група някога разбивала сървърите на Майкрософт и на арабските терористи.

Целувам те!
Мама

[D`Eva]

Хахаха професионални шегички а ?  :p

[D`Eva]

Откъс от "Капан за светулки" на писателя Мартен Калеев .

My Webpage


Лесно е, когато животът е усмихнат, лек и чаровен.

Но когато не е?

Когато не живееш под луна, небе и звезди, а нощем ръмжиш срещу бездушен таван?

Когато шепнеш наум: "Господи, толкова си хубава, дори сянката ти е хубава!", а тя... отминава. Всъщност, не се познавате!

Когато стоиш насред тоя скапан живот и залъгваш калпавия си късмет,
докато чакаш дъжда като истина. Сам. Неизвестно колко необходим и доколко излишен. Някъде дълбоко в теб отеква като шепот:

- Искаш дъжд? Тогава измисли облак! Нима не знаеш, че реалността не е достатъчна, а

Истината е необитаема?...