Достойната жена...

[{dulgokoska}]

Плачеш ли?! Когато мен ме няма?!
Викаш ли?! Защото съм далече?!
Страх ли те е?! Любовта ни е измама?!
Късно е! Разделяме се вече!...
Не ме моли! Не, не ме въспирай!
Не ме теши в обятията топли!
Ранена съм! Предавам сетни сили!
"Щастлив бъди!" кълна те с нежни вопли!
Сух покой сърцето ми разронва!
Тъмнината черна мъчно ме привлича!
Светлината тук за мене е злокобна!
Изричам пак и пак, че те обичам...
Подът твърд е моята постеля...
Не слагам даже залък във уста...
Успея ли да се пречиста ще живея...
за теб, макар далеч, ще съм... достойната жена!