Пролет е...

[iani4ka]

  Пролет е...По току що появилата се трева светят като малки слънчица хиляди глухарчета. Гледам ги през прозореца на автобуса и в мен се надига онова чувство - чувство на някаква странна радост. Ето, влизаме в града и тази картина моментално се сменя със сивотата му - прашни коли, сиви сгради, намръщени хора. Ето го и него...Вече 12 години всеки ден минавам по този път и той винаги е тук...
  На едно от най-оживените кръстовища седи той - възрастен мъж в своята инвалидна количка с малка метална кутийка...Той проси. И пак е сам - сам в нещастието си, сам в живота си. Неизвестно кога и как, той е загубил краката си, но откакто се помня винаги е там,защото той има само това - своята количка, металната кутийка и това кръстовище.
  Рядко, много рядко някой от забързалите се хора, спрели на светофара, отваря прозореца на колата си, за да пусне монета в металната кутийка. Почти винаги тя е празна. Но той продължава - всеки ден стои на кръстовището с кутийката в ръка. Усмихва се на минаващите и дори махва на тези, които за толкова години са го запомнили.
  Пролет е...И глухарчетата продължават да ми се усмихват - макар и отдавна да не ги виждам, сякаш все още греят пред мен...Спрели  сме на светофара и възрастният мъж е отново тук...Усмихва се и леко махва на шофьора...

[Moni4ka]

много е оптимистично :)

[iani4ka]

Първоначалният замисъл не беше да е толкова "оптимистично", но така се получи :) :) :)

[MoonLight]

Хареса ми, браво!  :)

[iani4ka]

Е, не е кой знае какво, но е първият ми опит в проза...

[Moira]

Всеки Първи Опит трябва е силно поощрен! Продължавай все така  :)

[tonnny_bg]

Тжна картина.Просяк,светофар ,а живота си продължава,тече и се изнизва между пръстите ни. [confused]

[iani4ka]

Тони, между другото това не е плод само на моите измислици - този човек наистина съществува..