Искам Всичко

Started by Moira, April 13, 2006, 11:00:47 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Moira

Искам да съм с теб, когато остарея. Само тогава ще можем да сме заедно, тогава никой няма да има нужда от нас освен ние. За съжаление не те срещнах по-рано. Просто избързах...помислих си, че съм Те намерила и..... но не беше Ти.  Ще те чакам и ти ме чакай, там...като Там, нали знаеш? А дотогава? - въпрос.

Виждам Ни, на брега на морето, гледаме залеза. Мълчим. И правим НИЩО...
Никога не съм знаела какво искам... никога, защото, който знае какво иска или много знае или малко иска. Сега обаче знам. Но тъй като с трудност бих казала, че много зная, това директно ме изстрелва в отбора на малкоискащите. Аз наистина не искам много, само всичко. Искам всичко! Защото! АЗ МОГА да предложа...
Всичко!
Искам Теб. Чувствам го, толкова е силно, че не искам да си отива. Дано да се случи сега докато го искам, докато осъзнавам...
Меките златисти лъчи на слънцето преливат от оранжево към синьо-розово...отново към златисто и бавно изчезващо слънчево... потъващо зад хоризонта.
"Искаш ли да направя така, че слънцето да изчезне?" ми казваш ти. Искам ли слънцето да изчезне? Поглеждам те. "Как? Покажи ми!" Ти се усмихваш. "Добре, ела. Подай ми ръка!" Поставям ръката си в твоята. "Затвори очи. Довери ми се!" И в този момент, ако само кажеш, бих захвърлила всичко и бих тръгнала с теб до края на света...
"Искам да зная какво усещаш във всеки един момент. - дочувам гласа ти - Опиши ми! Искам да го видя през твоите очи."
"Добре, сега стоя с гръб към морето. Очите ми са затворени. Не те виждам, само усещам тялото ти, в този миг дори и да отворя очи, знам, че няма да те видя, защото си по-близо от това, което може да се види...  Цветни сенки танцуват по ресниците ми. Отдалечаваш се, но цялото ми същество улавя присъствието ти. От теб струи някаква топлина, която бавно ме облива...с цвят на копнеж...  Изпитвам нежност, толкова непоносима, ще ме разкъса..."
"Обясни ми това!" - плавно ме насочва гласа ти.
"Не знам... това е...нещо молещокрасиво... ...едновременноболезнено...тъга...не, представи си радост толкова силна, че не си в състояние да я понесеш и молиш да се прекрати? И АЗ МОЛЯ... моля........ТЕБ...Спри...., имай милост... към мен...

...После, тъжно Е...дишането ми се нормализира, чувствам се изтощена сякаш съм пробягала стотици километри...прегръщам раменете си... Лек хлад се провира през гънките на бялата ми дреха, няма ги вече цветните сенки пред очите ми. Смрачава се...това ли е залеза? Знам, че е топло, лято е, което води до логичното състояние на очакваното топлото време... раздвижвам ръцете си, за да мога да усетя топлия въздух с кожата си и той да ме стопли. И сякаш е топло, а аз чувствам студ...вътре в мен, студено е...треперя...къде съм?
И... ето - Тъмно е вече.... Опитвам се да отворя очи, толкова е тъмно...бездънно...от тъмнина е черно...усещам студена, гладка, ледена повърхност, като стъкло, а усещах теб...само допреди малко. Не искам! Аз искам теб! Отварям очи и тъмнината нахлува в тях. Зениците ми се разширяват и покриват сините ми ириси...и бялото на очите ми...Те са пълни с черен цвят.  И не виждам нищо, защото черното е вътре, а всичко е Отвътре навън... вече няма слънце или аз съм слънцето в черно...
Не те усещам...върни ме, докато все още мога да разсъждавам, докато мракът не е навлязъл в мен, докато не ме е направил своя и не ме е накарал да загубя способността си да искам да те търся..."
Въздухът се раздвижва с вибрацията на кактусов лист в пустиня..."Н...а.....а....т" 
....долавям някакъв далечен звук, но не мога да определя посоката или това е от собственото ми разпадане?... ... .. роня се, като пясъчен дворец от вятъра и се сливам с плътната черна материя............."Н...а.....а....т..т", обръщам се, като на забавен кадър.."Къде си, любов?... Спаси ме...
Слънцето...върни ми, върни ...ме...
Поискай ме..."
Гласът беше вик...И вик разпори света - 
  "Нат! Отвори очи....
           Събуди се!....
             .......Не плачи, моля те! Това са моите сълзи... "
"Скъпи, мой... Боли ме..."
"Всичко е наред...тук съм...остани с мен..."
Аз те прегръщам, или по-точно много искам... като...сбъднато желание...
"Знаеш ли, сънувах сън...странен сън. Какво е станало с косата ти... Къде съм? Бяхме на брега...и ти ме попита дали искам..."
Ти натискаш звънеца над главата ми.
- Тя се събуди! - викаш неудържимо.
Аз те гледам неразбиращо, а ръце ти не спират да милват косите ми.
- Какво се е случило?
- Ще ти кажа...после...
Всичко се завърта пред очите ми и губя равновесие, ще припадна...вече съм на земята...не, просто лежа...спокойно, а ти си над мен.
- Кажи ми, искам да зная - прошепвам с отпаднал глас.
- Случи се....бяхме на... - говориш толкова тихо - Оттогава......минаха повече от петнадесет години..... 

Don_NUTSO

Супер е ... продължавай да ни радваш с твоите произведения  [bravisimo]
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

...::Mag1::...

Браво Moira ! Много е хубаво  [inlovee] [inlovee]

Moni4ka

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Diablos

Пишеш невероятно ! Наистина умееш да пресъздаваш усещанията... Браво ! [evala]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

tonnny_bg

Мойра,време ти е да се регнеш.Напълно си достойна за стих4е.Ела.Ние те чакаме с нетърпение. :kissoflove: :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

sweet_angel_

Просто...прекрасно.
Само за теб аз на този свят живея!Само за теб дишам плача и се смея! Само за теб аз готова съм на всичко!Само за теб, мое щастие едничко!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Moira

 [shame]
Ама, че сте готиниии...  :) и коментарите Ви са като самите Вас. Благодаря ВИ!

М/удругото пробвах - регистрирах се, но нещо не се получи, а и за мой срам не знам към кого да се обърна и к'во да обяснявам...

Don_NUTSO

към мен :) обясни тук после ще изтрия обясненията от темата, че като не си регистрирана не може с лични съобщения  или на ICQ 58025751
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Moira

Обръщение към теб :)

Има ли някакъв начин да прехвърлиш нещата, к' съм написала и изпратила респ. към мен вече като потребител /иска ми се да виждам публикациите си/?
Предварително благодаря!

Don_NUTSO

ммм не става съжалявам ... преди малко пробвах ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

taN4o

Толкова е красиво ..и тъжно...и истинско..
Винаги съм се възхищавала на начина по който описваш усещания...Просто е уникален..
Невероятна си...