ИГРА: "Тренировка за поети"

[Arinna]

Целия свят аз ще имам,
ако само ти си до мен!
И знай - на тебе обричам,
душата до последния ден!

[everlasting]

Последния ден от лятото си отива
Отшумяват летни мигове и смях
Морският бряг бавно изстива,
Пазейки спомена за нашия грях!

[reinbow]

Лятото отива си - самотна птица
издига се в небето с жален вик...
Нощта се спуска, мъничка искрица
блести в тъмата... Може би си ти?...

[Bonita]

мъничка искрица
в мене още има...
дойде в живота ми ,за миг направи ме щастлива,но
тръгна си ти като птица бяла в небето,
полетя,остави ме,остави болка във сърцето

[reinbow]

Птица бяла - спомен нежно свиден
на крилети си как искам да ме понесе
да ме върне в миналото - да те видя
да съм с теб за още миг поне...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Как искам да ме понесеш на ръце
как искам да надникна поне за миг
в твоето сърце
как душата ми копнее с твоята
душа в едно за една минута само
да се слее

[reinbow]

Да се слее в страстен водопад
моята страст със сладкото безвремие,
там където няма гариници ни бряг,
там където ще намерим с теб спасение...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Няма гариници душата ми безкрайна -
безпределна есенна соната -
в МИ-мажорна, мелодична гама
носи се в космически обятия...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Есенна соната
във ре-минор
с един бемол
за разкош и
за печал и
за да покаже,че
твореца писал я е с жал

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Писал я е с жал, с изгарящи ръце...
Додето дъх да си поеме, жаждата запали
умът му; а мастилено перце
на гения творение създаде...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Творение създаде
чу го и усмихна се така
както само гений се усмихва
на своята творба.
Погали я така сякаш,че
художник гали красота
създадена от собствената му ръка

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Създадена от собствената му ръка,
изваяна почти до съвършенство -
Тя - образ на неземна красота;
за него - глътка на блаженство...

[everlasting]

Милувката ти - глътка на блаженство
Вливаш нови сили и стремеж
Към покоряване на върхове...
И по теб, когато те няма - копнеж

[Скитникът]

задачата му днес е проста-
покоряване на върхове,
а пък жената просто,
е връх за нежното сърце

[Arinna]

Връх за нежното сърце,
е душата ми смутена...
Знаеш ли, ела със мен!
Ние с теб ще го катерим!