ИГРА: "Тренировка за поети"

[andromeda]

Мечти, заради тях ставаш жертва на съдбата,
преследват те дори, когато ги забравиш,
и не можеш да сложиш край на играта,
защото какво тогава ще правиш?

[reinbow]

Край  на играта не можеш да сложиш,
щом почнал веднъж си играеш до край!
Във тази игра победители няма, но можеш
случайно да стигнеш мечтания рай...

[Скитникът]

Няма ме вече...
В твойте очи,
в товйте мечти...
Чувам викът ти далечен
Далече съм.
Повече недей ме търси...




:)

[reinbow]

Чувам викът ти далечен,
душата зове - помогни...
Не мога да се скитам вечно,
пощади ме, при мен се върни...

[andromeda]

Душата ми зове,
крещи безпомощно в мен,
каде си, каде,
не ме оставяй на самотата в плен...

[reinbow]

На самотата в плен ще се изгубя
не ще открия аз покой...
Нима ти искаш днес да ме погубиш?
Не вярвам! Зная, че ще бъдеш мой...

[Arinna]

Нима ти искаш да обичам друг?
И да забравя дивните ни нощи?
Как искаш ти да спра дотук,
когато само теб обичам още...

[reinbow]

Как искаш ти да спра до тук
след всичко преживяно с теб?
Душата ми зове все теб - на пук
на умореното сърце...

[Arinna]

Душата ми зове, със зов тъй глух...
Как е възможно да си толкова студен?
Не искам да се спра дотук,
ще разбереш - роден си да обичаш мен!

[reinbow]

Роден си да обичаш мен - съдба,
със нея няма как да се пребориш!
Дори и цял живот да скиташ по света
сърцето ти да се завърнеш ще те моли...

[Arinna]

Да се завърнеш ще те моли пак душата,
оплетено във болка и лъжа сърце!
Пак моля те, спаси ме ти от самотата,
към теб протягам молещи ръце!

[reinbow]

Към теб протягам молещи ръце
както за милостиня просякът посяга...
Послушй ме, чуй ме веднъж поне
не ми отнемай капчицата вяра...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Не ми отнемай сърцето
вземи ми лицето
не ми отнемай мечтите
вземи ми очите,
че без очи и без лице
ще мога аз да живея
но без мечти и без сърце
аз много бързо ще изтлея

[Arinna]

Бързо ще изтлея, не виждаш ли -
сърцето ми по теб гори?
Защо съм толкова самотна?
Ела, ела при мене ти!

[sadness_MASTER]

защо съм толкова самотна питаш ти
Не занеш ли?Сърцето ми гори.
гори и бавно във душата ми смъртта се вмъква
а споменът за теб в очите ми помръква