News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Кални сълзи, мъртви души...
Всичко в кал се и в пепел превръща...
Животът горчи, смъртта ни тежи...
Идеалността е копнеж... и в заблуда обгръща...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Arwen

Тежи... заблудата тежи...
мислех, че истина си ти...
но уви... лъжа...
моя безмълвна мечта...
И сега мрака бавно пропълзява...
заличава с черно оназ моя заблуда...
забравям за теб... за измамата...
предавам се и бягам...
май към луната политам...
или може би падам...
но, знам... изгубих душата...
отрекох и мечтата...проклех съдбата...

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Мракът бавно пропълзява...
Проклех съдбата си без глас...
Че тя съдба по-чужда става...
А аз се губя... стина в мраз...
Че тя изневерява с други...
И мене изоставя тук...
Съдба, а всъщност ме изгуби...
Сред всичката психична кръв...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


NeMogaDaPisha

Сред всичката любов, която получаваш,
ти плаваш и се радваш,
но на никой нищичко не даваш.
Докога така ще продължиш,
кога ще ни се Отплатиш?
Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

Arwen

Да отплатиш... би ли могъл ???
Би ли могъл да ми платиш всяка сълза ???
Би ли могъл да върнеш всяка дума ???
Би ли могъл да върнеш една захвърлена мечта...
Как кажи ми, как би могъл...
да отплатиш за една погребана душа ???
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

T

От всяка твоя дума в мен така силно боли
Чувствам,че сърцето ми се дави бавно в океана от сълзи
Да видиш мъката ми дори не би се и опитал
И как би могъл да разбереш...това никога не си изпитал
Поне запази достойнство и смирено замълчи...
Мислиш си,че е похвално да обиждаш този,който "обичал си" преди...
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

{dulgokoska}

Дави бавно достойнство плач детски...
Каква ужасна злокобна намеса...
Гордостта е проклятие тежко...
Що те спира да дръпнеш завеса...
И да откриеш възможности нови...
Да обикнеш горещо любови...
Да преглътнеш достойнство е трудно...
Но възможно, макар и безумно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Arwen

Завеса... пурпурно - червена...
спусна се в театъра...
потъна сцената в червеникава тъма.
Само тя остана... там сама...
актриса тъжна, оплакваше...
една съдба...
Съдба събрала много болка...
Съдба побрала в себе си...
лъжи - мечти...
А завесата пурпурно - червена
прегръщаше я леко, нежно...
понесе я из въздуха... някак
безметежно...
А тя отпусна се в прегръдката...
унесе се за миг...
предаде се... на пипалата пурпурно - червени...
те я задушиха... последна въздишка...
една сълза... и остана само празнина...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Nefertiti

#3488
Пипала пурпурно червени са мислите любовни,
те завладяват мисълта ти и не позволяват на ума да вижда реалността..
Тези пипала парят и тровят,
но така, че винаги отровен в болка те оставят,
но жив ...
Искрена, Весела, Жизнена, Мечтателна, Красива, Креативна...както никои друг

orxideia

Но жива... Аз на света на пук вървя
безкрайно уморена, но с гордо вдигната глава
вървя, непоклатимо устремена някъде направо
вървя, в живота вкопчила се с нокти здраво


SkitnicaVmoretO

Устремена към звездите
винаги ръка протягам някоя да хвана,
но тя все е падаща и не я достигам.
УМира ми желанието с нея...

orxideia

Ръка протягам до погаля твоето лице
с длан да стопля дръзките черти
а то разтваря във въздуха, боли сърце
мираж било е сътворен от насълзените очи...


{dulgokoska}

Дръзките очи във мен се впиват...
И дълбаят трескаво плътта...
Но харесва ми... мазохистично-жива...
Във мене с теб е любовта...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


orxideia

Мазохистично сладостно опиянена
извивам в стенание снага ранена
луд пламък в очите ми танцува
дори е теб,бич мой, те развълнува


{dulgokoska}

Пламък танцува...
Топлина се вълнува...
Разстила се бавно...
Влива се равно...
В сърцата, душите...
Алкохолът по-тих е...
От пламъкът скромен...
Изпепелил всеки спомен...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."