News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Сребърни очи блещукат в мрака,
търся с поглед златното сърце...
Докога душата ми ще чака,
а сърцето ще се разделя на две?

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Quote from: {dulgokoska} on December 14, 2006, 21:15:25 PM
Сребърни очи в коси се крият...
Не смеят да се подадат...
Защото, ако зърнат те - умират...
От мерак не ще се отърват...
[lol]


Не ще се отърва от любовта голяма...
Все още в мислите си ти...
Покой душата ми без тебе няма...
Сърцето не спира да боли...

{dulgokoska}

Покой се стеле в часовете...
Спокойствието е убийствено...
Викам малко смях в сърцето...
Направи му място... Ти и той единствено...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Спокойствие и малко смях...
Това исках само аз...
Защо разби сърцето на прах
и остави ме сама в този мраз?

{dulgokoska}

Остави ме... После се върна...
Аз те погледнах... А сетне си тръгнах...
Щом дваж погледнеш красиво лице...
Грозотата прозираш... на скрито сърце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Скрито сърце...
Това е то...
Така е най-добре...
Скрито...за негово добро.

Arwen

Скрито сърце... покрито с любов...
Скрита сълза... един мой последен
вопъл  и зов...
Обгурена душа, стене в пепелта...
За последно надигам глава,
търся може би лъч светлина,
но там няма нищо...
Май някъде мярнах
качулатия образ на Смъртта...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Скрито-покрито...
Малко боли...
Но щом е открито...
Сълзи ще теши...
Затова вече дърпам...
Покривката стара...
И показвам изгнилите...
Дупки в дувара...


Съжалявам... застъпихме се [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Вече дърпам смело сам
своите куклени конци,
ам'че да,вече съм голям,
не са ми нужни образци.
Мога с огън да обичам,
мога безпощадно и да мразя,
мога с поглед аз да те събличам,
мога с пръстчета по теб  да лазя.  [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не са ми нужни повече подсказки...
Досещам се за сблъсъци без каски...
Как после главите са на две...
Май пеша и с екипировка най-добре...
И безопасно е движението наше...
Пък колите да оставим на апашите...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

"Най-добре и безопасно" -
няма такава комбинация
всичко във животани е ясно -
цари пълен хаос,обърквация  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Всичко във живота е... красиво...
Грозното прекрасно е дори...
Двуобразно е скучното ни сиво...
Което белотата и чернилката държи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Красиво държи мечтата страдалеца,
но няма ли под напора на сивото
напред да се източи показалеца,
давейки мечтата огорчена в пивото...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Под напора на сивото избираш...
Лесно в черно пиво да се давиш...
Блудкаво да се усмихваш в белотията...
Или в сиво свойта същност да запазиш...

Най-трудно е последното, защото...
Половин душа не храни ни телото...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Половин душа,не е душа,
тя е просто малък,малък къс
откъснал се от целостта
самотно плаващ във безкра със
нарязани от люти ветрове платна...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.