News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Така и не разбра колко много те обичам аз.
Не видя сълзите в моите очи.
Не разбра,че зъзна сама в ледения мраз.
И не ще узнаеш,че заради теб ме боли.

SkitnicaVmoretO

Заради всичко сторено аз бих останала...
но си отивам, защото неизказаното
ме боли. Отивам си защото не разбирам
как гледаш днес през моите очи.
А сякаш взираш се във празно огледало
и виждаш някои непознат,
отивам си така е редно
и няма вече връщане назад.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Празно огледало е моята душа.
Не мога себе си аз да намеря.
Оглеждам се и виждам смъртта.
От страх и студ сега треперя.
И копнея днес да те открия,
да не бъда повече сама.
Нямам сили вече да се крия
и да преглъщам сълзите си в нощта.

balrog

Днес в сълзите ти видях,
колко много ме обичаш
и чак сега разбрах,
че ти си моето момиче.

ava

Чак сега разбрах, че нищичко не струвам,
щом за тебе всъщност аз не съществувам....
И чудя се безкрайно що си толкоз важен,
що ли отговорът ти е миродавеен...?
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

balrog

Не съществува идеалното щастие,
нито абсолютната любов,
но разбираме, какво на нас ни е,
когато викаме се с страстен зов...

SkitnicaVmoretO

Идеалното щастие...
е въпрос на гледна точка
всъщност.
Понякога,
за някой съществува
зависи колко промила
в кръвта ти е оптимизма...
или колко липсва
песимизма.

Nefertiti

Понякога искам сама да остана!
Имам нужда от това, да премисля какво ми се е случило..
Трябва да ме разбереш, нима искам много- да ме оставиш сама, аз пък в замяна
ще се върна заредена , ще се върна с радост във очите,
а не както преди с  замисленост и плахост във гърдите.
Понякога малко ми е нужно, но само така
успявам да се възстановя!
Искрена, Весела, Жизнена, Мечтателна, Красива, Креативна...както никои друг

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ще се върна
някой ден...
Ще те прегърна
в деня студен...
Ще ме чакаш ли ти?
Или ще ме оставиш?
Още ли те боли?
Лесно ли ще ме забравиш?

ava

Лесно ли ти бе да ме раниш...
Лесно е щом ти не кървиш...
Постой мирно - минутка, две -
нека аз раня жестоко твоето сърце...
Тогава да видим дали е забавна игра
да пречупиш нечия невинна душа....
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Забавна игра любовта за теб беше.
През цялото време с мен си игра.
И накрая толкова много ме болеше...
Но замълчи!Спести ми поредната лъжа.

orxideia

Спести ми лицемерните ласки
с които се опитваш отново да бягаш
мъжки се дръж и свали всички маски
казвай направо недей да  отлагаш
Аз зная - истината ще боли
дори от болка може да припадна
но иначе със свойте лъжи
ти ежедневно ме убиваш без пощада


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Истината ти убиваш
с поредната си лъжа,
но вече прозираш
и не ще пропадна в кълта.

SkitnicaVmoretO

В калта колко пъти съм падала
колко пъти чаках ръка
да протегнеш към мен,
но напразно ти не направи това.
И сега си отивам от тебе
с мисълта, че вече си друг
любовта ти е песен, но стара
останала вече без звук.

orxideia

Без звук и следа да оставим
тръгваме по различни пътеки
дали поне за себе си ще запазим
някакъв спомен или ще се забравим завеки