ИГРА: "Тренировка за поети"

[reinbow]

Обгръща в студ най-слънчевия ден,
разкъсва мислите, раздира ми душата,
сърцето окова... Вериги, плен...
В тъмница каменна захвърля ме... Проклятие...

[Arinna]

 Вериги, плен е твоето сърце,
държи ме здраво и не ме оставя!
Очите ти пленяват моето лице,
не ме оставят лесно да забравя!

[reinbow]

Не ме оставят лесно да забравя,
а как бих искала - къде е смелостта?
Нима и волята пленил си? Какво остана -
мислите, а може би съня?

[Arinna]

Какво остана - само спомен
от отдавна отминалите дни!
Ти бе щастлив със мен,
недей забравяй, а просто остани!

[Durzost]

недей забравяй, просто остани,
но за какво? какво ли ще последва?
отново удари и болка, и кавги,
а любовта? едва ли ще ни следва,
тя отлетя с крилете си от лед,
изчезна тихо, просто изпари се,
и няма смисъл двама да сме с теб,
за новата любов на бог моли се...

[Arinna]

Няма смисъл двама да сме с теб,
аз тихо ще заплача в мрака!
И няма да помоля - "Остани до мен",
така,ти глухо ще се скриеш във мъглата!

[everlasting]

Ти глухо ще се скриеш в мъглата
И споменът с теб ще си отиде
Аз няма да търся за това отплата
Но не идвай никога и не моли ме!!!

[tonnny_bg]

И споменът с теб ще си отиде
и радостта,и слънцето в мен
и няма да те моля да останеш
защото ти ще бъдеш само спомен блед от един отдавна остарял куплет

[tonnny_bg]

оф-забравих да подчертая последното редче [намиг] :)

[Arinna]

Защото ти ще бъдеш само спомен блед от един отдавна остарял куплет
на едно произведение отдавна завършено,
на книга, скътана там нейде или безпризорно хвърлена на купа смет,
история за една любов прекършена!

[One_Gril]

история за една любов прекършена
разкри се в миг в сърцето
и съдбата ми е свършена,
защото вече всичко е отнето!

[Arinna]

Всичко е отнето!Не, не говори!
Не искам да те слушам нито миг!
Куфарът е там, вземи го,
вратата затвори и си върви!

[reinbow]

Върви си! Моля те върви!
На спомена с крилете отпътувай...
Ще страдам, може би ще ме боли,
но ти за мен недей тъгува...

[Bonita]

Ще страдам, може би ще ме боли,
но ще забравя...
Забрави и ти макар да бе всичко
тъй красиво минало ще бъдеш ти

[Arinna]

Минало ще бъдеш ти тогава,
безкрайна болка в миг на тишина!
Спомен, подхвърлен на забравата,
една прекършена мечта!