News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 5 Guests are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

че си го заслужи ти - разбираш късно...
Как иска ми се да ме бе разбрал,
по-рано да се бе почувствал мръсен...
Уви! Превърна се в парцал!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

DeTe_Ha_Xaoca

Винаги се оправдаваш
че разбираш късно
това е така може би
но щом разбереш
защо не направиш
нещо болката да
заличиш....
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

DEVIL_IN_HEAVEN

Това е така може би... ще повярвам
Аз знам си - такава съм - милостива
и пак шанс "последен" ти подарявам...
Есента как да върна, щом в мене е зима??
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

MoOnLiT

...такава съм - милостива...,
..това съм...,
..силата в размаха на крилете див..,
..страданието в залеза...
пред чаканото идване на утрешния ден...,
..радостта в светлите очи
на раждането истинно на слънчевия диск..,
..такава съм,такава...
...тук...,дълбоко вътре в мен...


DEVIL_IN_HEAVEN

Тук...,дълбоко вътре в мен,
сподавя се една въздишка
и вик за щастие не споделен...
а как да викна ми се иска!...

Мълча, задавила се в мислите...
как искам, само как желая!...
в безпътицата си съм се залисала...
Сънувам непрестанно края...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

MoOnLiT

#200
..сънувам непрестанно края..,
на мъките разкъсващи...
пред раждане щастливо...
на новата...,на мен...
на топлите очи...
опияняващи...,
на лъчите лунни...,
тайнствено-мистични....
..без болката...,
без празните желания..,
без искането да крещи..
душата..,изтощената...
от паднали...в прах..
и станали на прах мечти...

...как искам да съм цяла.....




Bonita

как искам да съм цялата във бяло
да се сгуша до теб ,в твоето топло тяло.
Как искам да си тук до мен да   държиш ръцете ми в този
тъй трагичен ден...
но те няма завинаги си ти отиде
взе и любовта,и трепетите
и мечтите...
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

DEVIL_IN_HEAVEN

Завинаги... кога за тебе имаше значение?!
Кога си влагал смисъл в тая дума празна??
Ти слагаше я в всяко изречение,
а аз ти вярвах чак до безобразие!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

MoonLight

Кога за тебе имаше значение
какво чувствам аз?
Болка ли  изгаря душата ми от твоите лъжи,
или сълзи горчиви как текат,кажи?!
Кажи поне,че обичал си ме ти,
кажи защо любовта ни без капчица жал уби?
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

DEVIL_IN_HEAVEN

Болка ти остави, без да обясняваш...
глуха, няма, бледна  меланхолия - тъга...
За пред себе си на мен се оправдаваш,
ала в антипатия превърна любовта!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

MoonLight

В антипатия всичко ти преобрази,
казах ти "спри"!
"Нека красив спомен да остане това,
не разваляй всичко точно сега..."
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Arinna

Красив спомен е само, твоето лице
не ме лъжи отново, моля те!
Коварно е, аз знам, твоето сърце,
не протягай към мен жадни ръце!
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

MoonLight

Не протягай към мен жадни ръце,
защото си виновен и не ще ти простя,момче!
Боли ме от думите ти изречени признавам,
но и да искам не мога да те наранявам...
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

мон4ето

Искам
Искам от сърцето ми да изчезнеш ти

Но как да го постигна
Как като обичам те безкрайно !!!
Lubovta prili4a na voina
Ataki 4esto v neq se razgarqt
no pazlikata mislq e v tova , 4e 4esto pobeden i pobeditel se pregra6tat !!!

Arinna

Но как да го постигна, мили мой,
как да нарисувам ти звездите?
Как да намеря с теб покой,
когато лъжливи са очите?!
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...