ИГРА: "Тренировка за поети"

[DeTe_Ha_Xaoca]

До кога ще те чакам
до кога в нощта нечута ще плача
До кога ръцете си ще издирам
на тази трънлива и все още
жива във мене любов?

[Durzost]

"в нощта нечута ще плача",
ако трябва дори си реви,
ще си гледам довечера мача,
а ти дрехите ми изпери,
още тичай купи ми и бира,
не ми викай, моля те спри,
ей, устата ти май не спира,
стига, че яда ми сега ще заври

[Gentiana]

Ядът ти сега ще заври,
но в него как ще се опариш!
Да пера, да не викам? Я спри!
Аз слугиня не съм ти!Да знаеш!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Да знаеш, мили мой, макар че и съпруга
ти станах, аз съм същата жена...
Ако слугиня искал си, вържи си друга...
и с тези приказки си търсиш май беля!...
:> :> :>

[Arinna]

Вържи си друга, щом с мене си нещастен!
Открий ме после в себе си и запомни,
животът е безмилостно опасен,
щом останем пак сами!

[MoonLight]

Открий ме после в себе си и запомни,
че без мен не можеш ти!
И въпреки всичко спорове,кавги,
без мен повече ще те боли.

[Arinna]

Без мен повече ще те боли,
нима не знаеш, че си слаб!
И между нас, огънят гори,
а ти вода заливаш, все едно си непознат!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Нима не знаеш, че си слаб пред мен?...
как само устните треперят,
не смеят нищо да ми кажат!...
Дори от сила да си осенен,
не можеш думи да намериш
и само страх умът ти ражда...

[reinbow]

И само страх умът ти ражда
пленен в душата ти сломена,
лъжите любовта разяждат!
Това е истина! И в цялата вселена
не ще намериш миг покой
ако сърцето си днес не отвориш...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Не ще намериш миг покой:
в пустинята на своето проклятие
ще търсиш кръст - мираж сред летен зной -
на него ме постави на разпятие...

[reinbow]

Ще търсиш кръст, от който да измолиш
душата грешна да прости,
ала откриеш ли го там ще видиш
от моето разпятие следи...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ала откриеш ли, ще видиш огъня:
как кръв изгаряла е диви грехове;.
Как буен гняв роптал е във окови
години дълги, тъмни векове...

[Dalechen]

Гняв буен иска да изригне
от Тъмната страна във мен
дали ще имам сила да го спра
или ще съм от ЗЛОТО победен

[DEVIL_IN_HEAVEN]

ЗЛОТО в мен надава глас далечен...
безумен грохот на въстанал гняв...
А как душата ми да му попречи,
когато демонът е безпощадно прав?!

[andromeda]

Безумен грохот на въстанал гняв горчив,
се носи от безпощадните стихии в мен,
усещам как мракът се надига с порив див,
и обгръща в студ всеки слънчев ден...