News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

В шепи,цвете деликатно се държи,
но да се внимава трябва,може да е със бодли,
да му се радва,не на всеки то ще позволи,
нито пък на ръката притежателя след минута да заспи...  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Позволи ми... какво?... не зная...
Но искам нещо да ми позволиш...
Себе си сама не мога аз да разгадая...
Дано поне Ти успееш... в мен енигмата да уловиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Но ти да ме погубиш май желаеш,  [lol]
твоята енигма е неразгадаема,  [lol]
непосилна задача ми поставяш и май го знаеш,  [lol]
за това обичам те неподражаема.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Непосилна задача няма, Поете...
Нима не разбра, че решение все има...
Щом е прекитно някое цвете...
То теоретично е събрана градина...
Винаги отговор дава се просто...
Недоказан, но със слова моделиран...
Енигма, задача... или трудни въпроси...
Са до време интересни... после "отговори" лесни се намират...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В градина ли си расла,с цветята ли си говорила,
та оптимизма непоправим така си усвоила,
радвам се,че мислиш така,достойно за възхищение
и все пак,при цялото ми уважение изпитвам мъничко съмнение.  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Достойно за похвала е твоето упорство малко...
Но макар обосновано на моменти досега...
Сам противопостави се... после няма да е жалко...
Нима нямаме свои мнения за всякакви неща...
Еднакви предмети и личности обсъждаме...
И всеки свои доводи за "нещото" твърди...
И всичките са верни... дори трудно да ги преглъщаме...
Защото са събрали ведно всякакви води...
И капка, тъй, по капка... съставен е предметът...
Едната виждам аз, другата пък ти...
Затова за мен е лесно да кажа на момента...
Енигмата е проста... имайки хиляди полувярни врати...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ande

На момента трудно е да кажа
кой къде със куп лъжи
пак се мъчи да докаже,
че живота не тежи.
За някои  с заплата тлъста
това е вярно твърдо знам,
за някои, като мен закъсал
лъжа,лъжа и блъф голям.

Zatoichi

На моменти трудно е да кажа,
това което заформя се в главата,  [lol]
по-лесно ми е простичко даго покажа,
защото странно схваща се устата...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

По-лесно ми е да се смея шумно...
Вместо да се кискам тихо...
Макар и да звуча като малоумна...
Дори тук, когато пиша скрита стиха...
[oops]   [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Шумно оттекват римите тук
и няма мира,нито покой,
тъй жадуван от всекиго звук,
хаос,от веселие порой...  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Няма мира, нито покой...
Докато 10-12 часа пак не стане...
Тогава внезапно този римов порой...
Както всеки ден, и днес ще престане...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Внезапно днес пак ме изненадваш,
нима си нещо недоволна,
нали съм тук,трябва да се радваш,  [lol]
освен драга,ако не си случайно болна.  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Трябва да с радваш, че те изненадвам...
Представи си, ако стана скучна, а...
Пък дали съм болна... няма да докладвам...
Това е тайничката в моята душа :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Тайничката в моята душа,
отдавна вече е разкрита,
че обожава моя милост таз игра
и още някой,личност зад словата скрита...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Тайни слова ли бяха туй...
Да търся ли аз в тях загадка...
Дали е скрита горчивина, ах... въй...
Или пък тази личност е до болка сладка?! [oops]
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."