News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Как да се освободя,
от проклятието ужасно
не искам вече аз да спя,
защото във леглото ми е тясно... [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не искам вече ти да спиш...
Че от сън спомени няма...
Но пак и пак все ти грешиш...
За двама ни е туй беда голяма!
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

От сън спомени няма,така е,
но това е нужда природна,  [lol]
който много през нощта нехае,
през деня ще бъде душа негодна... [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Душа негодна нима ме наричаш?
А аз така се старая да се прикривам...
Защо пред всички тъй ме обричаш...
С какво го заслужих? И грам не разбирам...
[confused]





[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Пред всички ме обричаш,
с твойте нощтни приключения,  [lol]
тук,където всякой чиляк ти обичаш,
тук където губят се всички съмнения... :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нощни приключения ли казваш...
Откъде пък ти за тях ще знаеш...
Щом да останеш все отказваш...
Май време е всичко да признаеш...
И я кажи кого съм обичала...
И това ли си научил някак...
Сигурно на шега съм ги наричала...
С любезни имена... всякак...
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Сигурно на шега пак ми говориш,  [lol]
но свикнал съм вече,  [lol]
не се опитвай с мен да се бориш,
че реката от рими вече потече... [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Не се опитвай да ми казваш що да правя...
Че от слабост моя ще се превърнеш в сила корава...
Да се боря ли? Че аз не те ли вече преборих...
Свикнал си? Нима нещо лошо вече ти сторих?

[oops] [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

#2138
Ще превърнеш ти съня ми в кошмар, [lol]
ако продължиш да будуваш,  [lol]
хайде,остани и в сенките  моят другар,
аз ще теб,ти мен ще сънуваш...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

В сенките, а... там разни случки се случват... [oops]
Сънят ти в кошмар... е, може да е благополучно... [lol]
Другарче съм ти аз... и пазя ти съня с прекъсване...
Че прекалиш ли с някой и друг час... Преспал ще си способен само на намусване :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Способен съм и на будуване,
но ще ми отидат всичките резерви,  [lol]
ще последва кратичко сбогуване
и после ще гръмнат моите нерви... [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Моите нерви пък по-отдавна чакат...
Така че компромис веднъж направи...
Нашето сбогуване почти винаги е кратко...
Недей да отричаш... че лъжата боли!

:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Винаги е кратко,
всичко хубаво и сладко,
но в мига се утеши,
за сбогуването забрави.  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

В мига утеха и да има...
То следващият миг я взима...
Така че с твоята повеля...
Много бързо се разделям :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Бързо се разделям,
с моята любима,
но докато съм тук споделям,
че през нощите си ти неповторима.  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.