ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Тук си някак неясен, Поете...
Какви нощи знаеш от мене - будуващото хищно цвете...
Че хората само за интриги се ослушват...
И може веднага слух (за нас двама) да пуснат [oops]
[xa xa xa xa xa xa]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Някак веднага...
двусмислето се налага... [lol] [lol] [lol]
интриги се очакват,
едни ще се смеят,други ще проплакват... [lol] [lol]
ще бъда по-ясен,
от сега нататък,
за да няма момент неясен,
а само хумор,пък макар и кратък... [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Само хумор, разбира се, че кой ще проплаква...
Нали му трябва причина, че сълза след сълза да прокапва...
Е, вярно... смехът... мен докарва до плач...
Но за другите, уверила съм се, не е чак такъв "палач"...
Та повечко време и ситуации са им нужди...
Подобно на мене... да заплачат... със сълзи, на мъка, чужди!
:toofunny:
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ще заплачат очите,
но пак ще оцелеем
ще се смеят душите
и пак във рима ще живеем,
защото тук веселието е друго,
защото тук ума тече различно,лудо...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Защото тук теб и мене ни има...
И смехът се лее... от бокалите с рима...
Защото тук... а не другаде точно...
Присъстваме редовно и същевременно задочно!
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Точно така сеполучава
и майче  е идеално,  [lol]
тук времето се разпилява
защото превръща се в сакрално...
Все пак,светът е оцелял,
не защото  е ревал,
а защото дори и в тежък хал,
пак до полуда се е смял.  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

До полуда честичко всичко аз правя...
До полуда обичам, до полуда забравям...
До полуда се смея, до полуда ридая...
До полуда... Дам... май ще полудея накрая...
И без друго постоянно все някой туй ми казва...
Сега поне ще му помогна... направо да го доказва!
[oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ще полудея от твойта полуда, [lol]
дори вече се заразих,  [lol]
май хванал съм стихотворна простуда,  [lol]
не ми се спи - това ей сега го открих.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Вече се занасяш с мен, нали?!...
Пък ще легнеш, дори и да не ти се спи...
Заразил си се?!... ми сега да те лекувам трябва...
Леко ли е или тежко? Кажи и пристига докторката - хала!
:> [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Докторката - хала - само от нея имам нужда,  [lol]
тя знае необходимия цяр,
този,който най-добре събужда,  [lol]
не е кафе,не е дори и горски звяр,  [lol]
дори на момента ми го прилага,
това е неповторимият и стих,
той не дава на Затоичи да ляга,
прави го смирен, кротък и тих... [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Кротък и тих.. като индианец заспал...
Неповторим стих?! По-точно повтарящ се като папагал...
А тези комплименти, Обич моя, какво целят, кажи...
Да се шмугнеш в леглото, след като замажеш моите очи?!
[oops] [lol] [lol] [lol]

[xa xa xa xa xa xa]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Обич моя кажи,че няма да си лягаш, [lol] [lol]
затова редя аз тези комплименти,
защото искам още малко тук да се напрягаш
и защото истината казвам и не искам аз аплодисменти... [lol] [lol]


Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Казвам аз, че нещо става тука...
И вълнува ме, макар на друг да му не пука...
Поете мой, какво ти се е случило...
Как така с теб се е получило?! [oops]
Не ти се спи и ме молиш да остана...
Да не си се спънал и прекатурил през дивана?

[oops] [oops] [oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Спънал се е някой друг,
аз съм в седнало положение,  [lol]
не,не ме е удрял никой с чук,  [lol]
просто съм във странно настроение... [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Странно настроение ли, казваш...
Май по-често ще те пращам при съседа...
Там една вечер да прекарваш...
И после дълга радост от победа...
Май намерихме рецепта с тебе...
И сега (поне за кратичко) се радвам...
За леглото ти, нали имаме още време...
Смях от щастие кажи и ще надавам!
[hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."