Разказче

[homs4eto]

Джеймс усещаше, че се е приближил до отговора, който търсеше. Но съдбата го откъсна от мечтите му.
В спомените му бурно изплуваха красивите майски вечери, които беше прекарал в България. Часовете, които прекара с Михаела. Това момиче бе превзело съзнанието му още в мига, в който той я съзря. Предната вечер тя му бе звъннала, за да си уговори среща с него, за да му разкрие нещо за неговото семейство. Но вместо едно красиво чернокосо момиче в офиса му влезе капитан Лии Робъртсън от полицията, известявайки Джеймс за смъртта на Мих. В този момент животът му се преобърна. Сега той беше единствения човек, който можеше да разгадае загадката, но единствената улика, която имаше беше парче хартия...

Вие продължете!...

[waitshark]

Парче хартия което беше толкова болезнено,че самото докосване беше убииствено събираики последни сили се запъти след капитан Лии.Пътят до очастака не беше повече от 20-тина минути но му се стори цял век,много хора го познаваха и още толкова се страхуваха от човека които можеше да те издигне от пепелта и да те върне там за секунди.Да това беше самия полковник Джеймс Харт-барета,спецялист по диверсионни операции,тюлен,пилот и идол на много хора

това е от мен за сега

[ranenia skorpion]

...Идол на много хора,които му подражаваха във всяко едно отношение!!! Но те...хората....не знаеха че Джеимс Харт никога вече нямаше да бъде онзи същия с когото бяха свикнали всички!!! Приятелката му бе мъртва,а той дори не подозираше кои бе извършителят на това жестоко деяние....Надяваше се Лии Робъртсън да му каже нещо....нещичко за което специалистът да се захване,но уви ченгето мълчеше до момента в които двамата влязоха в полицейското упавление... .                     

[waitshark]

Дори след толкова години,хората тук свеждаха глава за поздрав и саболезнование.Влизаики в управлението тои забеляза човек,който не беше виждал 10-тона години.А тои беше леитенент Николай Илиев-спецялист по ракопашен бои,взривове,снаиперист и наи добрия му воиник,които сега беше на стола с белезници.

[ranenia skorpion]

...Николай Илиев бе българин емигрирал в САЩ преди много време...Попаднал под обучението на Джеймс Харт,нашенецът се бе превърнал в изкусен боец...Сплав от сила и ум притежаваше нашенецът,което го правеше изключително опасен....Но сега....този едър мъжага беше безпомощен ....За първи път през живота си,той седеше угрижен без идея и без план,окован с белезници...А защо....какво в деиствителност бе направил...юнакът от България...Джеимс Харт съзря стария си приятел ...и ако не бяха стотиците рискови мисии калявали сърцето му през годините то сега наи-вероятно кървавото късче в гърдите на Харт, щеше да се пръсне от изненада... Какво по дяволите ставаше....? Неговата любима - мъртва.....Неговия най- добър приятел - с белезници....?  В този ден всичко вървеше наопаки!!! За него мистерията бе пълна...

[waitshark]

Да проклет си беше деня,още от ставането си след едно комично падане всичко тръгна на опаки.
В момента в главата на Харт се роди дълго чаканата идея,как да се оправи с всичко и кой ще му помогне
само разбирасе да успееше да отарве своя български приятел от белезниците

[ranenia skorpion]

Аманда Кървърс 26 годишна чернокоса брюнетка,служила във военно въэдушните сили на САЩ , но оттеглила се преди време по незнаини  причини .Тя бе точния човек, когото мислите на Джеимс изтреляха на бял свят...Влизайки в кабинета на Лии Робъртсън, Джеимс усети погледа на Николаи Илиев върху себе си,но в момента нищо не можеше да направи за българския си приятел...
-Кафе Джеимс - гласът на Робъртсън бе леко дрезгав в момента в които ченгето реши да го  попита дали желае от топлата течност в кафеварката...
- Не капитане,пих преди да нахлуете в дома ми -  следваики протегнатата ръка  на Лий, Джеймс Харт се настани на креслото срещу него - За Бога през целия път до тук мълчахте.!!! Приятелката ми е мъртва,какво за Бога .....става... ?- въпросите на Харт преминаваха през главата му като хиляди куршуми изтреляни от къртечен откос,но засега той понечи да изчака Лий също да се настани срещу него,преди да чуе отговора на първото си питане...
Едва тогава Робъртсън въздъхна....погледна го с черните си очи и каза...