Шестима

[phibi]

Бяхме шест немирни хлапета
из улиците на нашия град.
Все гонехме многото жълти павета,
изпъстрили нашия приказен свят.

Една шепа дечица – шестима.
Ръцете ни заедно правеха длан,
а бяхме най-върла дружина
и всичко постигахме с плам.

И чудното време, в което
момчето превръща се в мъж,
прекарахме заедно, всички хлапета.
Не бой се, за мене се дръж!

Пораснахме, станахме млади мъже и жени.
"Шестима младоци" сега ни животът нарече.
Но мъжът не може все де тъжи.
Стегни се, напред, все напреде, човече!

Бракът другарство замести в сърцата
и кръговратът вечен ни бързо повлече.
Около ново Слънце върти се Земята –
"Детето ми първата дума изрече!"

Години летяха безспирно, сякаш сами.
И съсухрен образ ни показа старо огледало.
Децата ни малки са вече мъже и жени.
В сърцата ни само е времето спряло.

И пак сме шестима из нашия град –
гоним с бастуни многото жълти павета
и търсим нашия приказен свят,
където все още тичат хлапета.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [cvetee] Благодаря, че ми напомни за детството!... [heart__] Много хубаво стихотворение!

[everlasting]

Интересно ми е дали някой с бастун написа това???  [a taka] [cvetee] което е наистина впечатляващо и трогателно, поздрав  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[phibi]

 все още нямам бастун [usmivkaa] радвам се, ако е харесало на някого  [lol]

[неотразима_737]

супер е.браво [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

[ranenia skorpion]

  Уффф толкова е тъжно,реално ,красиво и истинско... [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]