"..на жиота сивата мъгла.."

[Kiss`]

"... ледно тегне и души мъглата, —
на живота сивата мъгла... "

Това са два стиха от Христо Смирненски и "Зимни вечери" ..
Мислите ли,че живота е една "сива мъгла" ..

[Mistic]

Не!В никакъв случаи!мъгла може би, но не и сива...

[repi-s-lychec]

Е тук надали е ключов цветът на мъглата, а самият мотив за мъглата. Мога да ви дръпна един литературен анализ, не че повечето ще го четат. Общо взето това, което трябва да се има предвид е идеята за братството от предишния стих - "братя мои, бедни мои братя/ пленници на орис вечна, зла". Т.е. Смирненски има предвид "титничното" страдание на социално онеправданите маси, които сред безизходната мъгла на живота все пак търсят своя път. Става въпрос за тъжна човешка история, в която ключови думи са "мизерия" и "отчаяние", но вси пак животът не е розова приказка... И все пак, дори да не виждаш пътя си, трябва да вървиш и да търсиш...

[tonnny_bg]

 repi-s-lychec,не се притеснявай да споделяш мненията си разширено.Уверявам те,че има кой да ги чете. [inlovee]
По темата сега. :arrow:
Мисля ,че става въпрос не толкова з апроизведението на Смирненски,колкото това произведение втъкнато в смисъла на сегашният ни живот.Дали е мъгла край нас,не знам за някои сигурно е така.И всички знаем причините.
Сещам се сега за една сентенция:"Животът не е крайна спирка ,а начин на пътуване".И от нас зависи как ще си направим това пътуване,дали приятно или тягостно.Така че смисълът е в пътуването,не в броденето в мъглата.Макар че това бродене ни открива пътя. :)