Кратко

[sadness_MASTER]

Нещо, провокирано от Гентиана:

Студът те не сгрява,
врана ли грачи?
Смешно подскача,
сумракът се влачи.
Отблясък последен,
смелост несигурна.
Молеше, искаше
съдбата безфигурна.
Отчаяно стихнал
оказа се полъхът.
Безизходно пагубен -
на живота поводът.
Брезичката нежна,
надвесила клони,
сълзица, кристалче...
в пръстта се отрони...

[Angel Soul]

Наистина само Gentiana може да провокира такъв стих! Поздрав, Саднес!   :)

[sadness_MASTER]

 [dance4] :)