Да живеем...? навик ?

[boginqta_]

За колко дребни неща сме плакали,
Кичур коса,счупена детска игра...
Сега пораснахме,
Много големи случки дори немогат да ни разплачат...
Войни,катаклизми,падения...
Сега по-силни ли сме...!
Или просто свикнахме...?
Да се научим да живеем,да свикнеш ли означава...?

[Mistic]

май просто свикнахме...

[Magic`Green`eyes]

Не! Твърдо не! :) Не е до свикване, не сме машини и не сме били на бойното поле. :) Всичко завиви от настроението  на човек. Като малки сме плака ли за "глупави" неща, а дали наистина са били глупави? :) Че аз... и сега бих плакала за малки неща и чудното е, че те най-много ме разстройват. :) Може би, защото най-малките неща, са ни най-скъпи и са най-близко до сърцата ни. :)

[Don_NUTSO]

за съжаление ... просто свикнахме ...
а свикването на хората тук - по конкретно в България -  е катастрофално за самите нас ...
за нас станаха ежедневие убийствата, всеки ден в новините има поне едно убийство, изнасилванията, грабежите, предателствата  - та ние просто свикнахме.
Чета днес - "Станишев нахока медиите, че прекаляват с птичия грип" - скоро може и той да вдигне банкет или по скоро курбан както се вика, (все пак нали ни продаде, скоро традициите няма да са това, което бяха) със пилешки кюфтета, кебапчета ... и се замислям стигайки до извода - в България, за да се предприеме някаква предпазна мярка трябва да се случи нещо крайно, иначе демонстративно се правим, че всичко е наред ... а до кога ... конкретни примери с имена и места не мога да кажа, но имаше случай до едно училище - колко деца бяха блъскани от коли, накрая се случи фаталното, доде фаталния ден и едно дете загина и тогава кметчето реши да сложи светофар, и мисля, че не беше единствения подобен случай ... на еди кое си кръстовище ставали не знам си какви катастрофи, но когато се разду в медиите тогава общирари се надигнали и сложили светофар ... в момента за това се сещам ... но подобните случаи не са един не са два ... те са хиляди, за половината дори и не знаем и няма и да узнаем ... та мисълта ми беше или то въпрос май стана: защо трябва да се случи нещо крайно, фатално, за да се предприемат мерки  ....
сега чета пак в дирбг "пуснаха указания как децата да се пазят от изнасилване" .... няма да ви казвам от какво е тази последица ... сега за месец два улиците ще са пълни с патрулки да симулират работа, ще карат бавно и ще осветяват тротоарите ... и после ... до следващото събитие ... "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже" - няма да ви казвам кой го е казал ...
та това е нашето свикване - това е нашето ежедневие - това е нашия живот
а "Балканът пее хайдушка песен" ...

[ilusia]

вие сте свикнали  [lol] Жалко за вас...аз още плача за чуждата болка и още плача за косата си, и за играчката която ми счупят, плаках дори за 1 баолнче подарено мо от скъп човек....глупаво да , истиснко ДА

[tonnny_bg]

Не е до свикване,до надмогване на болката е.Когато сме били деца,единственото нещо,което ни е изваждало от релси е било счупената играчка,или това че няма да ни купят дъвка.....и много други.Пораствайки,а може би и помъдрявайки,ние виждаме че има къде-къде по -страшни неща.Не се тормозим толкова за материалните си ценности,колкото за духовните,защото вече е въпрос на оцеляване,на живот.Няма как да се тормозим и измъчваме от дребните неща,защото чуваме,че е болен някой близък или дете страда,или момиче е изнасилено.Каква ти тука играчка,когато целият святр се срива пред очите ни ,а ние не можем или не искаме да направим и най-малкото.И само страдаме,но само тези,които са с души.Останалите псросто преглъщат и продължават напред като чукат на дърво,да не им се случи на тях.

[Mistic]

вие сте свикнали  [lol] Жалко за вас...аз още плача за чуждата болка и още плача за косата си, и за играчката която ми счупят, плаках дори за 1 баолнче подарено мо от скъп човек....глупаво да , истиснко ДА

не е глупаво!

[ilusia]

вие сте свикнали  [lol] Жалко за вас...аз още плача за чуждата болка и още плача за косата си, и за играчката която ми счупят, плаках дори за 1 баолнче подарено мо от скъп човек....глупаво да , истиснко ДА

не е глупаво!

[inlovee] [shame] [inlovee] [shame]

[menti4ka]

с годините се учим да живеем и как все
повече и повече да се откъсваме и да сме самостоятелни
но със същите тези години ние се научаваме да понасяме
повече болка и мъка, да таим в себе си всичко онова което
много трудно бихме споделили
не съм кой знае колко голяма да говоря големи работи но
това е моето виждане за нещата
живота те завърта и изведмъж както се пееше в една песен
се събуждаме и сме изпуснали всичко онова което сме искали да преживеем
болката става ежедневие и някакси претръпваме към нея

[Lizi]

Не сме свикнали.Приемаме нещата различно,много различно,гледаме сякаш през други очи,а не през онези детските през които сме гледали,страдаме,но не го показваме!

[`Fallen_Angel`]

Игла - боли .. веднага след това нова игла - пак боли, но очакваш .... нова игла - пак боли, но не толкова много .. и нова игла и нова и нова ... и в един момент ставаш игленик и не го забелязваш ..

[Angel Soul]

Не е до свикване,до надмогване на болката е.Когато сме били деца,единственото нещо,което ни е изваждало от релси е било счупената играчка,или това че няма да ни купят дъвка.....и много други.Пораствайки,а може би и помъдрявайки,ние виждаме че има къде-къде по -страшни неща.Не се тормозим толкова за материалните си ценности,колкото за духовните,защото вече е въпрос на оцеляване,на живот.Няма как да се тормозим и измъчваме от дребните неща,защото чуваме,че е болен някой близък или дете страда,или момиче е изнасилено.Каква ти тука играчка,когато целият святр се срива пред очите ни ,а ние не можем или не искаме да направим и най-малкото.И само страдаме,но само тези,които са с души.Останалите псросто преглъщат и продължават напред като чукат на дърво,да не им се случи на тях.

[a taka]

[Lizi]

Игла - боли .. веднага след това нова игла - пак боли, но очакваш .... нова игла - пак боли, но не толкова много .. и нова игла и нова и нова ... и в един момент ставаш игленик и не го забелязваш ..

Много правилно и много хубаво казано [bravisimo]

[tonnny_bg]

В тази връзка ето ви нещо,което ми направи впечатление преди години ,когато бях на една театрална постановка с участието на Веселин Ранков.

Знаете ли кога един човек се превръща в носорог?...Когато  кожата  му стане достатъчно дебела...когато започнат да го  забелязват от достатъчно далече...когато стане достатъчно пробивен, за да минава през всичко...
И всеки отчита, че другият става носорог и счита себе си за изящна газела.
Никой не си признава, че е станал носорог...Че гази другите...Че не им дава да дишат.

Текст  от пиесата ,, СТОПЪР,, от Теодора Димова


[mhmm] [sad3]

[Don_NUTSO]

Игла - боли .. веднага след това нова игла - пак боли, но очакваш .... нова игла - пак боли, но не толкова много .. и нова игла и нова и нова ... и в един момент ставаш игленик и не го забелязваш ..

както викат комшиите - евала ..