Вълчицата

[Livian Rain]

   Ловецът гледаше тялото на вълчицата. Още дишаше и го гледаше в очите. Тези очи, като че искаха да му кажат нещо. Не обръщаше внимание на обезобразеното тяло на кучето до нея. Той го уби в момент на бяс. Това куче направи това, което той се опитваше от почти година...
   Почти година...Преследваше я, беше се превърнала във фикс-идея. В началото залагаше капани,но тя не само не се хвашаташе в тях, ами дори не им обръщаше внимание. Седеше до тях и го гледаше с интерес. И сега го гледаше, но докога? Малко и оставаше, но... нали това искаше, какво му ставаше? Страдаше ли или... ? Напоследък дори e не можеше да спи от яд, омраза и желание, желаеше да я убие, да я няма, да не мисли за нея. Беше започнал да я следи, вече знаеше каква храна предпочита, за да я заложи, но тя пак не се хващаше. Отдавна се отказа да стреля по нея, беше се убедил, че няма смисъл.
   Остави пушката на земята и седна до нея. Същата пушка, с която застреля кучето... стреля по него дори когатo вече беше мъртво, не можеше да се спре.
   Погали козината й. За първи път го правеше, въпреки че му се беше случвало на сън. Тя го гледаше кротко, не ръмжеше, а сякаш й беше приятно. Ловецът не можеше да откъсне погледа си от раната й, както и не можеше да направи нищо за да й помогне. Губеше я и си даваше сметка, че не я мрази, напротив. Имашe нужда от нея, тя осмисляше дните и нощите му. Леко премести тялото й и постави главата й на краката си. Гледайки я заплака. Усети,че наистина може да обича, но беше късно. Знаеше какво трябва да направи...
   Стана и взе пушката. Застреля я в главата. Тя продължаваше да гледа спокойно и... Имаше и друго,но не можеше да си обясни какво.
   Духаше вятър и захладняваше. Свали връхната си дреха и покри тялото й.
   Обърна се и тръгна. Погледът му беше празен...

[balrog]

Браво :)