Интервю с tuik

Started by Don_NUTSO, August 20, 2006, 18:00:58 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Don_NUTSO

 :p
От къде разбра за стихче?
И какво те привлече в стихче? Първо впечатление?
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

ranenia skorpion

Здрасти... =hi
1 . Пишеш все тъжни неща - или поне такова впечатление имам, та въпросът ми е ...
Би ли написал някой ден,нещо весело с  щастлив край,било то разказ или стихче ?

2.  Имаш ли жена,деца семейство - или все още не си срещнал любовта. ?
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

EvIcHkA

Привет и от мен   [namigG]

1. Страхуваш ли се от нещо и какво е то ?
2. Имаш ли любим автор и любима книга и би ли ги споделил ?
3. А от форума кой ти е любимият автор ?
4. Къде за теб е раят на земята ?

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

s_ma6inata

Брато аз искам да те питам,каква е най-голямата ти мечта,онази най-сладката и най-трудно достижимата.HaVe A Nice DaY :)
Не следвам пътища,вървя където няма пътища и оставям следа...Колебая ли се-казвам истината....LoVe is All ArounD

FALLEN

Я,кой бил тука... :) :) :)
Здравей и от мен...И аз да "Споделя" въпросчетата си... [lol]

:arrow: От колко време пишеш стихчета и какви са ти наблюденията за развитието на поезията (и изобщо творчеството) в днешно време?
:arrow: Какво те прави истински щастлив?
:arrow: И сега нещо според мен интересно... би ли написал кратко стихче за себе си...

Благодаря ти предварително и успехи за напред :)
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

tuik

Дон Нуцо поласкан съм...

А сега отговорите :)

На стихчето попаднах случайно чрез някакъв линк, останах в него заради няклоко интересни лични съобщения, който размених с Gentiana и най-вече заради разнопосочните коментари на първото стихче, което публикувах "Реквием за изнасилвача самоубиец", от там останах с впечатление, че хората който посещават форума са с по различно мислене, подобно на моето... :)

Скорпионе, струва ми се че впечатленията ти са правилни, но не мисля, че мога да напиша нещо което завършва щастливо, защото краят е винаги един и малко хора го намират за щастив... Любовта я срещнах, но жената и децата са при друг... [oops]

Евичка страхувам се най-вече от себе си, от някой моментни състояния в който изпадам, тогава мога да съм вреден и за себе си и за околните... Като любим автор ми се струва, че не мога да определя никой, просто са много и няма как някой да изпъкне над останалите. Има една книга която прочетох преди две-три години трилогиата "Скритият живот на една помакиня", "Рязаният поп", "Братът", докато я четох бях отвратен колко е вулгарна, но тя е и толкова истинска и провокативна, че успях да я довърша... Не я препоръчвам на никой, но е наистина уникална... Раят на земята за мен е в мястото където отраснах Кричим, Пловдивско, с двата си язовира с асаневия камък с минералния си извор, просто там си имам място за всяко едно настроение... :)

s_ma6inata винаги съм мечтал да направя филм, не занм дали ще успея, но това е мечтата която продължавам да гоня...

Здравей FALLEN, пиша от 15-годишен или вече 10 години. Развитието на поезията... доста обширна тема :) доста хора пишат в днешно време и не само пишат много се рисува, много музикални групи се създават... и въобще много хора се виждат като творчески личности, а това не е добре според мен. Липсват авторитети, липсват хората, който наистина си заслужава да четем, да слушаме, да им ходим на изложбите, това са общите ми впечатления от творчеството днес...
Какво ме прави щастлив... мълчанието, разговорите с полгед, сигурно си виждала по парковете хора компаниики, който седят и се гледат без да си говорят, хора който се усещат...тези хора ме правят щастлив, моментите който прекарвам сред тях са най-хубавите в живота ми... за съжаление обаче ми се случва много рядко да изпадам в подобни състояния напоследък.
Прочети "Бира и спомени" в това недовършено стихче ще откриеш моментното ми състояние... :)
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Unforgotten`feeling`f

tuik, какво осмисля живота ти  :question:  :)
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

stranger

Един въпрос:
Зелена или кафява?

И малко по-така:
Как понасяш натиска на времето, фактът, че се надпреварваме сами със себе си?
"God has no religion" - Mahatma Gandhi

Gentiana

Кой ти е най - близък в нашия форум и защо ?  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

#9
Quote from: tuik on August 22, 2006, 11:55:39 AM
Какво ме прави щастлив... мълчанието, разговорите с полгед, сигурно си виждала по парковете хора компаниики, който седят и се гледат без да си говорят, хора който се усещат...тези хора ме правят щастлив, моментите който прекарвам сред тях са най-хубавите в живота ми... за съжаление обаче ми се случва много рядко да изпадам в подобни състояния напоследък.

Ей това наистина ме впечатли и ми хареса... [heart__]
Здравей и от мен :p първи въпрос - Очакваше ли да ти задам въпрос? [lol]
и после... Лесно ли се разочароваш... и какво е за теб самото разочарование... може би неследване на плановете или пък неответност у другия? [confused] А също и да питам... Самотен ли е светът на tuik?

Усмивки :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


tuik

Unforgotten`feeling`f животът ми се осмисля от самия мен, обичам да мисля за себе си, за делата си, действията си, дори и за мисленето си и факторите, който са провокирали мнение, действие или бездействие извършено от мен. Живея за да разбера себе си, май това е най-точното определение.

stranger най-вече Загорка... :) Не съм сигурен, че в момента времето ни натиска, струва ми се, че е точно обратното. Точно затова се опитвам да оставя времето да ме натисне... но това е напоследък, преди се опитвах да се боря и не издържах, сега се опитвам да се пусна по течението правил съм го преди и съм установил, че така се постига повече с по-малко усилия... :) Така понасям натиска, като се предам и оставя да се случи това което трябва... Дори съм обърнал поговорката "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще", на "Прави каквото си щеш, за да става каквото трябва" :)

Гео задаваш въпроси, чийто отговори знаеш... :)
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

tuik

Здравей дългокоске, не знам дали съм очаквал въпрос от теб, но се радвам, че има какво да ме питаш :) Разочаровам се да, лесно ми е, но се стремя да не го показвам, давам втори и трети шанс на хората, на който държа без самите те да го разбират. Разочарованието е един вид непредвидено разминаване между познати открили непознатите си страни... случва се понякога, но винаги трябва да се обмисли преди да се предприемат каквито и да е действия.
Светът на tuik е болезнено самотен, но той се стреми да не му обръща внимание, за съжаление рядко успява :(
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

ludnegar

кво стаа майна - да те питам и аз : с главата напред или с краката напред ?; емоционално или обмислено;в крайноти или по средата... ?

tuik

ludnegar с краката напред не е много хубаво (особено когато зад теб е попа :) ). Иначе зависи от положението и в много голяма доза от риска, на който мога да подложа други хора. Ще ти отговоря така... С главата напред с обмислени крайности... :)
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Zatoichi

Здравей tuik.
Имаш ли ясно поставена цел в живота,знаеш ли какво точно искаш от него?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.