Един стар почти - приятел

Started by mariana_fairy, January 29, 2012, 13:33:38 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mariana_fairy

    Първото нещо, което щеше да направи ако го види сега, щеше да бъде да му предложи да запалят по една цигара. Пробуждането на нощта винаги си правеше такива шеги с нея, отвеждаше я при хора, които отдавна не присъстваха в живота й и съня бягаше, ама бързо, много бързо. Колата й беше паркирана на паркинга близо до блока му, едва ли все още живееше там. След заминаването му в чужбина общите им приятели бяха казали, че мисли да остане там.
    Тънка усмивка се плъзна по лицето й. Тя бе отражение на спомена, нахлул в главата й, за последния път, когато беше посетил апартамента му. Поводът беше някакъв празник, съответно тя беше поканена в последния момент. Колебанието му й беше до болка познато – дали да я потърси или не. Сигурно бяха минали поне няколко дни в задаването именно на този въпрос. В крайна сметка неблагоразумието беше надделяло и резултатът беше една покана за гости.
    По това време тя нямаше собствена кола и беше хванала такси. Сега вече не помнеше името на улицата, но мястото си го спомняше повече от идеално. Той я посрещна с някаква весела песен, в която се пееше нещо свързано с нейното име. Атмосферата бе приятелска, но през цялото време тя се чудеше в каква ли светлина я възприемаха тези хора, какво ли знаеха за нея. Понякога собствените ни мисли за някой рефлектират върху отношението на другите спрямо него, в случай, че те не го познават. Така че това би бил един добър начин да разбере неговото отношение към нея без да се натрапва.
    Вечерта минаваше бързо, с едно премигване на очите, тя си я спомняше отчасти, но това, което се бе запазило вътре в нея бе усещането за този човек. Преди няколко години тя не беше голям привърженик на цигарите и постоянно му натякваше, сякаш имаше право да го прави, да ги намали или да ги откаже. Нейните отношения с цигарите започнаха малко по-късно, по причини не по-малко интересни, но част от друга житейска история. Тя си спомни още, че си тръгна от апартамента на сутринта, когато изгревът още не беше изпил кафето си. Съответно с обещанието да се чуят, да се видят и разни други празни приказки, които понякога пълниш със смисъл, а друг път изричаш само от любезност. Това всъщност беше и последната им среща.
    И сега няколко години по-късно, докато тя пушеше цигарата си в новата си кола, пред един познат блок й се прииска да се качи и да провери дали си е у тях. Кой беше етажа – щеше ли да си спомни? И въобще имаше ли смисъл да подхваща нещо отдавна отминало? Какво изобщо търсеше тук? Прeдстоеше й да избира между неблагоразумието на моментния спомен и между възможността да сгреши.

...
Душата ми легло ти беше...