Peace

[English Accent]

Цяла година искам да ида до скапаната Витоша. Или няма с кой или няма пари или нещо друго ще изкочи. Под нещо друго разбирам напушване и бозене в мрачна стая със скучни празни хора, закостенели като орехи, а отвътре ако не празни, то поне изгнили и черни. Зима в мрачна стая в панелка в Дружба, заедно с наркоманите и няколко прашасали книги. Стаята одимена, аз нещастен и може би луд. Излизам на терасата и поглеждам белите върхове. Заклевам се, само там виждах някакво спасение, макар и за ден. Не исках да стъпвам в уютните, претъпкани, задимени кафета, още повече с ония наркомани, които по неволя бяха мои приятели.
Случи се, че една позната си падна по мен или беше закъсала за секс. Не знам, а и аз също бях закъсал за секс. Писахме си, разбирахме се, сваляше ме, а аз показвах безразличието си, стараейки се да не я обидя. Покани ме на кафе, отказах. Намерих си някакво оправдание. След още една седмица прекарана в напразно гледане на върховете в одимената от марихуана стая, реших да излезем. Само че не на кафе. За нищо на света, Господи. Може би няма нещо, което да мразя повече от първа среща на кафе. В такива случаи обикновено се напивам. Поканих я с мен на Витоша. Реших, че ако откаже просто ще се напия и това е. Нави се, и признавам, в този момент безразличието ми беше силно разклатено. Мамка му, обичах откачалките. Разбрахме се за някаква дата и на предишния ден и се обаждам да се разберем за час и място и тн. Каза ми да взема някаква трева. Казах и че ще взема. Малко се разколебах. Не си падам по момичета, които пушат, предпочитам да пият без да се напиват повече от мен. Както и да е. Взех трева, напуших се, напих се и щях да ходя на курва, но размислих.
Сутринта се събудих от жажда. Беше рано, към 8. Станах пих вода, стоплих си ядене и изпуших 1 коз, допих си останалата бира и и се обадих.
-   Здравей, събудих ли те?
-   Да.
-   Извинявай. К'во става, ще ходим ли до Витоша?
-   Не мога, извинявай, болна съм.
Мамка му, знаех си. Препсувах я.
-   Ако искаш може да пушим някъде наблизо – предложи ми.
Схванах каква е работата.
-   Добре. Обади ми се като се оправиш. Извинявай, че те събудих. Чао.

Бях се напушил много и си пуснах някакво предаване по ,,Дискавъри". Гледах го с отегчение. Слязох до магазина, купих си кутия цигари, бира и разни боклуци за ядене. Изпуших още 1 коз. Дилърът ми беше нов и хранеше някакви илюзии, че ще ме зариби като ми дава по грам и нещо за 20 кинта. Будала.
Взех да си гладя дрехите. Правя го, когато вече въобще не ме свърта. Нарисувах си зелен ,,Peace" върху жълтата тениска. Облекох се, сресах се, после се разроших.
Обади ми се към 11.
-   'Айде на пазара при ,,Европа"
-   Ок.
Бях свил тревата още предния ден. 4 коза. Щеше да даде 10 кинта и да грее от радост. Колебаех се дали да я преебвам. Пак имах някаква синка на дясното око и бях със слънчевите очила. Времето беше хубаво. Пролет през зимата. Действа като жен-шен след всички тия опушени и противни дни на заточение. Видях я и ми се усмихна. Помахах и не се сдържах, направих ,,Peace". Оттогава го правя постоянно на всеки. Тя ме изгледа и започна с комплиментите. Мамка му, как не понасям такива. Бяха от сухите. ,,Харесвам тениската ти", харесвам това, харесвам онова. Видях в нея едно уплашено, тъжно създание. Красиво, тъжно, самотно...Стана ми жал и реших, че трябва да съм мил. Погледна пак тениската ми и ме попита: ,,Това какво е? Мерцедес? ''
Тук просто не се сдържах. Засмях се, после ми стана гадно. Изгледах я очудено.
- Това е "Peace" и пак направих идиотския знак. Надявах се, че като изглеждам гротескно няма да се притесни.
Напразно се надявах. Започна да ми говори забързано за някакви си нейни приятели и тн. После за майка и, за това, че знаела, че пуши трева, сякаш е някакво геройство и какво ли не. Поех инициативата. Реших, че ако аз говоря няма да се притеснява толкова. Извадих отнякъде ония спокоен, весел глас и започнах с някакви недотам интересни, но забавни истории. Изглежда, че се поотпусна.
Впрочем, без тя много много да разбира я бях повел към езерото. Бях забелязал, че не е болна и ми стана ясно, че иска секс. Не се бях решил още, просто не бях в настроение за ,,еби и бягай". Както казах безразличието ми беше разклатено, а това, че е притеснена ми даваше някакви надежди, че може би наистина ме харесва.
Седнахме на един скали точно до брега на езерото. Извадих коза. Преди това погледах езерото. Дори за вкамененото ми, непомирисвало красота и свежест от месеци сърце, беше невероятно. Гладката мантия на водата се разкъсваше нежно от вълните. Отсреща, много далече 2 деца хвърляха камъчета във водата. На една пейка момче и момиче се целуваха...Помислих си, че няма какво да се добави. Тя не мислеше така. Пусна "Snow" на Ред Хот и мамка му, в тоя момент щях да я разцелувам. Погледнах я. Още се притесняваше и беше обгърнала коленете си с ръце. Беше красива. Препсувах се наум, че не мога да рисувам.
Запалих коза и светът се превърна в глуха панорама. Мамка му, така се напуших, че не можех да обела и дума.
Тя започна да ми споделя някакви лични неща, а аз вместо да я утешавам взех, че станах циничен и критикувах слабостта и. Разплака се. Искаше ми се да се удавя. Мамка му, какъв съм глупак. Предложи ми да пием бира.
,,Нали си болна" – казах.
Отново грешка. Вече се колебаех дали да не се удавя. Сега се притесни още повече. Знаеше, че съм я хванал.
,,Да идем за бира"- казах и и подадох ръка да стане.
Преминахме на разговорите за живота. Бях забравил, че четеше и ме смяташе за умен, защото пиша. ,,Господи, колко съм тъп"- мислех си в същото време.
Казах и, че животът можел да бъде и хубав, но светът е отвратителен, а ,,Дружба" още повече. Тя тъкмо се беше нанесла. После преминахме на разни убеждения и прочие. Оказа се, че се смята за патриот. Казах и че обичам България само от тъпи сантименти и, че е най-скапаната държава в света и няма как да си кривя душата, за да съм патриот. Мамка му, бях глупак. Не исках обаче да я лъжа, а бях прекалено напушен, за да заобикалям въпросите. В магазина не ми достигнаха пари, на нея също. Пуснах една симпатична усмивка на продавача, тя също и се разминахме с 40 стотинки борч. Радвахме се. Седнахме пак на същото място и запалих още 1 коз. Мислех, че с бирата работите ще се оправят. Правех се, че не разбирам какво е намислила и тн. Заразказвахме си стопаджийски истории. Обикаляла България с брат си без 1 стотинка. Аз също и разказах някои мои истории и за 10 – 15 минути всичко беше съвършенно.
Изведнъж заваля. Знаех, че сега ще иска да идем у дома, после секс...Не исках да става така.
Обичаш ли дъжда?
,,Обичам го." Посочих и една пейка под дърво. Тя ми кимна. Тръгнахме натам. Раминавахме се с тичащи хора, закрили глави с вестници и какво ли не. Забавлявахме се. Седнахме на пейката и мамка му, пак млъкнах. Не можех да кажа и една приказка. Ако беше станала, наплюла в лицето и прочие щях да се радвам. Но тя пак ми заговори ония тъжни семейни истории и какво ли още не, а аз мълчах. От време на време задавах по някой въпрос. Дълбаех и в сърцето, а тя говореше. Пак се разплака. Не посмях да я прегърна, просто се чувствах отвратително. Гледах дъжда. Падаше в езерото, събаряше листата от дърветата. Изправих се и застанах под дъжда. Гледах небето, а тя тихо плачеше на пейката. Извика ме плахо. Каза ми, че не е споделяла тия неща на никой освен на мен. Още малко и щях да се разрева. ,,Защо по дяволите на изрод като мен"- мислех си.
След малко се успокои и аз и се усмихнах тъпо.
-Да имаше къде да идем – продума, бършейки сълзите си.
Дъждът не спираше.
-   Няма, май трябва да се прибираме, а? – казах
-   Не мога да се прибера, майка ми ще види, че съм се напушила.
Определено не можеше да лъже, мамка му. Трудно е да се правиш, че не зацепваш, когато те лъжат толкова тъпо.
-Искаш ли на кафе- предложих.
Съгласи се. Пихме по кафе, ядохме някакви сандвичи. Оказа се, че имала 20 кинта, а в магазина искала да ме види какво ще направя. Мамка му, колко са ми смешни момичетата като почнат така. Отново започна да ме разпитва къде може да идем и тн. Колебаех се. Бях сигурен, че ако сега правим секс, това ще е краят. Знаех, че ако не правим секс пак е краят, ама можеше да се оправдая, че съм бил напушен и...
Не ми се правеше секс.
-   На ,,Веслец" няма никой, ама има само 1 радио и пиене. Няма какво да се прави, пълна скука.
Сега нямаше как да настоява. Знаеше, че няма да стане. Обади се на някаква приятелка, предложи ми да ходя с нея у тях. Отказах и и дадох двата коза. Не поисках пари. Излязохме от кафенето. Чакахме на една и съща спирка 2 различни автобуса. Най-гадното чакане. Нейният пристигна пръв.
-   Чао
-   Чао
Това беше. Край. Щяхме да се засичаме в градския транспорт или в университета. Щях да я гледам, да ми напомня на езерото и една дълбока скръб, на Витоша и една почти осъществена мечта. Дойде и моят рейс. Качих се, прибрах се вкъщи, взех всичките си пари – около 30 лева и пих в някакъв бар докато се вцепених. Не знам как съм се прибрал.
След седмица или две разбрах, че си е хванала някакво гадже. Зарадвах се. ,,Сега няма да има дилеми, само съжаление."
Peace, приятелко.