Непознатата Самота

[chocolate_fairy]

http://www.youtube.com/watch?v=diaHnF-zfEg

Гледам. Гледам любовта. Гледам хората. Гледам влюбените хора. Виждам самота.

Слушам. Слушам любовта. Слушам хората. Слушам влюбените хора. Чувам самота.

Усещам. Усещам любовта. Усещам хората. Усещам влюбените хора. Чувствам самота.

Самотата в любовта тежи. Самотата в приятелството също тежи. Самотата сама по себе си... не.
Рано или късно винаги остава само тя. Уморена, до болка позната, искрена самота. Не мога да отрека колко е красива. Плашещо красива е през примирени, широко отворени очи. Но тя винаги е гост. Никога не остава прекалено дълго, защото знае, че ако се забави, може да ме убие.
Имам време. И с всеки ден то намалява. Един ден ще свърши. И през цялото това време тя ще е някъде в мен, до мен и тя ще съм аз. Единствено когато съм в мир с нея, съм в мир със себе си и самото тогава мога да бъда щастлива. Само тогава не ме е страх. 

[mariana_fairy]

В последните няколко дни мисля за смъртта и за самотата (по обективни причини) и сега, докато четях ми се стори, че сякаш си била край мен, докато си го писала, сякаш си разбрала какво чувствам и виждам. Определено докосваш... Прегръщам те   [heart__]

[chocolate_fairy]

Имам нужда да бъда прегърната. Благодаря ти. И аз те прегръщам силно  [heart__] [heart__] [heart__]

[Creep]

Тъжна не бъди -
самотата навсякъде цари,
макар че това няма да те утеши.
Тя идва и се застоява,
сякаш към земята те оковава.
Вдигна глава и й се усмихни,
така ще я пропъдеш - повярвай ми  :) [gu6] [gu6]

[chocolate_fairy]

Ники, благодаря ти.
За щастие вече научих, че не е нужно да я пъдя. Тя стои точно толкова колкото трябва за да се осъзная. Прегръщам те и аз :)