Живот

Started by Gentiana, January 22, 2006, 17:31:05 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Сивите утрини... Гадка, сива мъгла...
Ставаш с празна глава и проклинаш.
После - работа, нерви, студена вода...
Животът ти - недопечена глина.

Ден след ден се въртят, все едно всеки път.
До безличност еднаква реалност.
В теб погребани нежни пожелания спят.
Така са гладни, че чак ти е жално.

Имаш много мечти, имаш нужди, копнеж.
А поливат те с кофи помия.
В теб руши се надеждата. Замръзваш. Скреж
те обсебва.Нечовешка мория.

Ти си просто човек. А това е съдба...
Боже, нека се случи!Помогни ни!
Засади във душите ни пак любовта
и когато си идем, приеми ни!


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

сложи очилата с розовите стъкла,
последвай мечтите възвишани, диви,
нека всичко лошо потъне в калта,
та ние сме тук и още сме живи,
живота е труден, когато виждаш го в черно,
затова засмей се високо, с все глас,
още има копнежи, приятели верни,
има мечтатели и те са сред нас.

[namigG]

Понякога, от себе си се скривам

tonnny_bg

Тъжно,ама частта на додик е хубава.И на мене понякога ми е така черно и не виждам никъде нищо хубаво.Ама добре ,че всичко е временно. [inlovee] [inlovee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

Животът е чудо, нещо много красиво.
Днес фиданка нежна ще засадя,
в пръстта на планета Земя-почва дива.
Дано оцелее, да израсне силна тя.
Като нея и ние ще сме здрави и смели,
ще обичаме, мразим, строим и рушим.
По пътища трудни твърдо поели
своя свят човешки с любов ще градим.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.