Напускам града

[Андреско Гарибалди]

Не, няма фанфари,
мъртвите улици само кимат.
Аплодисменти от светофари
и виелиците в тази зима.
Няма изпращачи,
самотната гара е тъмна,
осем без десет - значи,
че в града вече се съмна.
Пуст коловоза,
няма пътници други,
маршрут като проза,
явно нямам заслуги.
Само спомени пазя,
една-две стари снимки,
а пътя го мразя,
гаден, злобен и сивкав.
Тук оставям премеждия
и сигурно някакви болки,
шепа погубени надежди -
дано да се върна отново.
Няма кой да ме върне,
и няма кой да чака вест,
само гарата ще ме прегърне,
че напускам града днес...

[Андреско Гарибалди]

Срам ме е, срам ме е...

През самотните спирки минава
влакът, за отвъдното устремен.
И по-малко любовта ми остава,
и повече е яроста вътре в мен.
През пусти места и горички,
локомотивът ни пробива път.
И вместо да плача за всички,
аз ги превръщам в back-up.

Срам ме е, срам ме е...
... защото мястото не ми липсва -
не душевно,
не ново, не старо,
не истинско,
а отделено от облаци,
цели късове емоционален човешки памук!
И не в мислите,
и не вътре в болките,
аз хванах пътя, ей тъй, сякаш напук!

През още по-самотни гари минава,
не влакът, а моята душа вечна.
И колкото по-малко път ми остава,
толкова повече живота е лесен.
През тунели от тъмнина, от време
на време, лъкатушкам се модно!
И сега май... срам, срам ме е мене,
защото всичко напуснах негонен...

[chocolate_fairy]

Чудесни!

Поздрави за докосващите редове  [heart__]

[Qween of the black hearts]

много близък те усещам.  :)

Поздравления за прекрасните стихове

[Андреско Гарибалди]

Чудесни!

Поздрави за докосващите редове  [heart__]

За теб винаги, Рал!  [heart__]

много близък те усещам.  :)

Поздравления за прекрасните стихове

Радвам се, че са ти харесали. Или само единия. Или и двата. Не знам, не знам.
Поздрави, Милена   [heart__]