Твоят двайсетгодишен брак

Started by djuliano, February 04, 2010, 19:20:20 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

djuliano

Твоят двайсетгодишен брак се събужда ядосан,
пие кафе без захар и те захапва,
ухилва се от целувката ти изпросена,
стиска те за гърдите и те налапва...
От него ти си страшно раздразнена,
омръзнал ти е тормозът му нощен,
само че вътре не си опразнена -
там са мъж, сватба, деца и още.
Твоят двайсетгодишен брак те дращи болезнено,
уж е стара история, а все наднича,
и ти се чувстваш страшно изнервена,
пак си онова двайсетгодишно момиче.
Мъжът ти отдавна вече не е тук,
намерил е своята нова радост,
но, стиснала те в корав юмрук,
бушува дрогирана тъпа ярост.
Твоят двайсетгодишен брак се пъха в гърлото ми,
досадно ме чопли, май ще повърна,
а пък мечтите ми, гадно опърлени,
приклякват, стенат, заплакват тъжно...
Любовта ти към мен, знам, е бременна,
двайсетгодишният ти брак е бащата,
а аз за теб съм само временен -
прекрасен сън до мъжа и децата...
Eдин много странен мъж

mariana_fairy

Душата ми легло ти беше...

DEVIL_IN_HEAVEN

 [confused] Ти сигурен ли си, че не се познаваме?... Поезията ти е като някакъв полтергайст... [oops] Няма-няма и извадиш нещо потресаващо... което преобръща всичко.

[bravisimo] [a taka]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Jane


Под сълзите на есенните листа...

Шантавела

Дай ми само оловно-сивото небе
и ято гарвани, с които да избягам!

Qween of the black hearts

определено стилът ти на писане е невероятен

djuliano

Eдин много странен мъж

djuliano

Eдин много странен мъж

djuliano

Eдин много странен мъж

djuliano

Quote from: Qween of the black hearts on February 05, 2010, 11:47:03 AM
определено стилът ти на писане е невероятен
Опитвам се да имам свой стил, радвам се, че ти харесва и ти благодаря! [shame]
Eдин много странен мъж

djuliano

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on February 04, 2010, 20:15:09 PM
[confused] Ти сигурен ли си, че не се познаваме?... Поезията ти е като някакъв полтергайст... [oops] Няма-няма и извадиш нещо потресаващо... което преобръща всичко.

[bravisimo] [a taka]
Драга дяволице, много е възможно в предишни превъплъщения да сме имали кръвна връзка, дори "шестото ми око" ми нашепва, че сме били брат и сестра. А в сегашния живот нямам удоволствието да те познавам, макар че живеем в един и същи град.Много ми хареса сравнението с полтъргайста :) [lol]
Eдин много странен мъж

DEVIL_IN_HEAVEN

Кой знае... Неведоми са пътищата... :) Може би дори и в настоящия сме се срещали, но не сме се познали.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

djuliano

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on February 06, 2010, 23:45:36 PM
Кой знае... Неведоми са пътищата... :) Може би дори и в настоящия сме се срещали, но не сме се познали.

Напълно си права :) :p
Eдин много странен мъж

DEVIL_IN_HEAVEN

#13
Позна ли ме, или да мина пак?... [lol] :> Бау!





Не бих и мислила сега да те повикам.
В прозореца изглеждаше наистина щастлив:
на старото кресло пред телевизора,
полузаспал, на топло и завит...
А покрай тебе - говор в стаята -
една жена наоколо се суети
и дребничко детенце на коляното
те моли в тебе мъничко да поседи...

Сега не бих и мислила да те преследвам...
Нали това била ни е целта -
да имаме създадено семейството зад себе си:
аз - с мъж до мен, а ти - с жена...
Щастливи сме и мисля, че е хубаво,
а времето ми каза, че е писано така...
Но стига да не стигах вечер взряна тук, на ъгъла,
в последния прозорец на света...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

небесносиньомомиче

еее не, това беше  гадноооо
съсипахте утопията  [cvetee]