Твоят двайсетгодишен брак

[djuliano]

Позна ли ме, или да мина пак?... [lol] :> Бау!





Не бих и мислила сега да те повикам.
В прозореца изглеждаше наистина щастлив:
на старото кресло пред телевизора,
полузаспал, на топло и завит...
А покрай тебе - говор в стаята -
една жена наоколо се суети
и дребничко детенце на коляното
те моли в тебе мъничко да поседи...

Сега не бих и мислила да те преследвам...
Нали това била ни е целта -
да имаме създадено семейството зад себе си:
аз - с мъж до мен, а ти - с жена...
Щастливи сме и мисля, че е хубаво,
а времето ми каза, че е писано така...
Но стига да не стигах вечер взряна тук, на ъгъла,
в последния прозорец на света...

Прозорецът ми изведнъж се изчервява,
поглежда ме виновно и притихва.
Отварям го и в тъмното се взирам -
една посърнала звезда танцува жално,
поглъща те, целува те,   възкликва.
Семейства, казваш? И кресло пред телевизора?
И всичко е стабилно и възвишено?
Ти, аз, жена ми и съпругът ти ,
сънуване, сподавени въздишки?...
..Прозорецът ми бавно се изправя,
разтваря се в нощта и ме повиква.
Ако изляза вън, ще те открадна.
Ще яхнем  с теб звездата ококорена,
ще полетим за никъде...и ще живеем.
Прозорецът ми се усмихва горд след мене.

[djuliano]

еее не, това беше  гадноооо
съсипахте утопията  [cvetee]

Е, нищо де, не е препоръчително да се живее с утопии [lol] :>

[kalista]

Страхотно!

[djuliano]

Страхотно!

Много ти благодаря! :flowers: