Rebirth..

[The_iMMortal_f]

Ти знаеше, че не мога да живея без тебе, а си тръгна..не го изрекох, но ти го знаеше..Чувстваше го и понеже искаше да бъдеш жесток, от страх да не би да ме обикнеш, си тръгна..Призраците още бутат бравата и свести ключалката, през която си тръгна...И сега какво? Бебе ще си имате. С онази другата..Както казват... Живо да е! И здраво..Отлитналата ми душа си пожелавам, в него да се прероди ...че когато погледнеш в очите му, да виждаш мене..И пак така ще го боли и ти ще страдаш..Един родител от това най-много страда..От нещастието на своето отроче.. И някой ден, когато ви видя..Вас, тримата на някоя поляна, да се раздаваш за своето дете, ужасно ще ме заболи, че плюшената му играчка ще държи тя, не аз..И когато щастието на детето, носещо моята душа, е застрашено и видя загриженост в твоите очи..ще си отида..Знаеща, че можеш да изпитваш чувства...някакви..И мен ще си забравил..Какво за тебе значи някаква си там? Бивша? Минала... Не е родила тя детето ти... Плодът засмукал е на друга пъпната връв... а ти си тръгна... Просто, както всеки минувач... Пресече улицата, уличната лампа спря( в такт със сърцето ми) ..Тъпо късо съединение..! И душата ми се отдели от мене..Всичките 21 грама и отидоха някъде в далечината..нямах сила дори да се усмихна..трябваше да видя смисъл и по някакъв начин да бъда до тебе..В мига, в който ще видя душата си преродена, в очите на сина ти, ще се усмихна, знаеща, че ще съм с тебе във вид удобен за обичане и тогава аз ще си тръгна..Ей така ще пресека улицата, ала лампата не ще угасне вече... Дари на мъничкия цялата си обич... Все едно си плащаш, задето не я получих аз.. Аз винаги ще те обичам...Обичайки през нечии очи..

[chocolate_fairy]

Уау, честно казано подминах след като го прочетох, да не взема да напиша нещо на криво, но се върнах.
Объркана съм. Дори и да погледна на написаното като на литературна творба, пак не е редно  [oops]. Или аз не мисля нормално?!? Има нещо сбъркано в това чувство, което ме накараха да изпитам изреченията ти.

Но любовта не е такава... според мен... или просто Анна Каренина е права, колкото глави има, толкова видове любов съществува.

[The_iMMortal_f]

Честно казано погледнах вътре в себе си и подредих няколко изречения..каквото чувствам, без да го мисля като някакъв тип произведение..Не целях нищо.Просто имах какво да кажа...Пък знае ли се... То е ясно, че отдавна не е , любов... Мерси, за отбиването..  [heart__]