Откровения в полунощ

[Sunrise]

   Всеки, който е бил докоснат от любовта, е усетил тръпката на всички глупави мисли, които ни обземат, щом затворим очи.Започва онова странно гъделичкане в стомаха, ускоряване на пулса,главозамайване и какво ли още не..Но какво  чувства една жена, която е влюбена в неподходящия мъж?Той има връзка с друга, тя е хлътнала до уши по Него.А той вместо да улесни нещата, като и каже, че всичко между тях е невъзможно, подхранва надеждите й и я залъгва.Какво следва?Няколко дълги безсънни нощи, в които тя признава чувствата си единствено пред себе си и измъчената си душа...

I.

   Цяла нощ се въртя в леглото.. шептя името му, бълнувайки на сън.Дали съм влюбена,си мисля.Не, би било абсурдно и ненужно.Но.. но сърцето ми трепери и подскача тревожно, тялото ми се поти, бузите ми се зачервяват.Дори прохладата, която идва от прозореца, ми се струва като огнена струя.Лежа в леглото, завита с белия чершав през кръста и сънят не ме лови.Да, сигурно се чувствам така от чашата кафе, което изпих по - рано - това е обяснението.Колко съм глупава!Изпих кафето още на обяд, а сега е полунощ.И защо отново мислите ми летят към Него..С какво ме привлича?Да помислия.. по - скоро трябва да ме отвръщава и отблъсква.Точно така!В момента навярно е с нея: целува я, шепти и нежно в ухото и я обгръща с топлите си ръце..Ах, като знам, че тези ръце ме прегръщаха и мен така стра

VII.

    Не мога да повярвам!Днес излязох да се разходя с приятели и го видях!Прегръщам нежно възглавницата си и си мисля за сладкия поглед, с който ме дари, за усмивката, която предизвиках у него...Дали съм се изчервила и разтреперела? Да, краката ми бяха омекнали, но мисля, че запазих самообладание.Какво да направя!От месеци насам не съм се чувствала така жива, както днес.Аз съм мазохистка - той ще ми нарани сърцето, но въпреки това вървя към Него.Става ми смешно, сгушвам се в завивките и осъзнавам, че той осмисля дните ми, че той ме кара да се смея, че той също засиява щом ме види, че той и аз трябва да сме заедно, защото няма как иначе да бъде!Чувам телефонът да звъни. С разтреперани ръце го вземам.Да, от Него е.Написал е : "Лека нощ, принцесо.".Препрочитам го към десет пъти и се отпускам на леглото, по - щастлива сега от всякога и навярно по - нещастна от всеки за в бъдеще...

[Gentiana]

 :flowers:

[Sunrise]

 :kissoflove: