Приличаш на есен

[{dulgokoska}]

Защото вън, в ръцете ми, е тихо,
а вътре, във душата, ми е писък,
аз съм като плаха птица,
свикнала да бъде много ниско.
Аз съм като срамежливо цвете -
алено и някак много диво,
затова не мога да намеря
твоя цвят, на който да отивам...

А не е честно, никак не е честно
/когато имаш въздух, да не дишаш/...
имам си листенца от надежда,
които тази есен ще изпише.

[valiordanov]

Ти доказваш, че си една прекрасна сезонотворителка!

[elf`s_soul]

 [evala] [evala] [evala]

Скоро не бях докосвана така...

[Gentiana]

[SimonaShtonova]

 [heart__]