От два бряга по мост от думи

Started by semper idem, April 04, 2009, 06:19:14 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

semper idem

-Моля те, не съсипвай !
Нервите ми пак пилиш ти.
-По-разрушена съм от Босна
в онази война... И ми личи.
-Бих искал да те докосна...
Всъщност... май вече не знам.
-Нищо не казвам, а ти говоря.
Чувствам, че отново си сам.
-Упорита си като дявол
и почти толкова си зла...
-Опитвах да те забравя...
цели петнайсет секунди...О, да!
-Смешно е да го казваш.
-Тъжно е да ми мълчиш.
-Ти се оказа змия в пазва.
-А ти още - мой любовен фетиш.
-Да ти доказвам няма смисъл.
-Има смисъл да ми простиш.
-Всичко което съм писал
беше истина.
-Но сега мълчиш....
Думи, думи за двама
над дълбока река.
Мост надвиснал над драма.
Сто години самота.



I`Hate`you

Всичко е по-леко в Pop choc формат...

DEVIL_IN_HEAVEN

- Ще те осъдя за авторство.
- Тази история е моя теория.
- Никак не си прав, приятелю!
- Причиняваш ми главоболия!
- Виж, те са си твой патент -
твоя запазена марка.
Аз не бих ти платила и цент
за писания жалки.

- Музата беше жена.
Нито съм искал, нито я виках...
Тя сама е дошла.
(И сама ще си иде.)
- Виждаш ли - вечно си прав.
Даже и Господ ти вярва.
Ще съм прокажена.
Сатана.
И нека да съм!
Не те обичах за чест и слава!!


Да ти дам живота си...?
Я ми дай една цигара...!!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

semper idem


DEVIL_IN_HEAVEN

Не ми подарявай тия изневерни рози!... Ще си помисля лошо за теб. [inlovee] Пиши ми стихове и ще те обичам цял живот...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

kisskat

Quote from: semper idem on April 04, 2009, 06:19:14 AM
-Моля те, не съсипвай !
Нервите ми пак пилиш ти.
-По-разрушена съм от Босна
в онази война... И ми личи.
-Бих искал да те докосна...
Всъщност... май вече не знам.
-Нищо не казвам, а ти говоря.
Чувствам, че отново си сам.
-Упорита си като дявол
и почти толкова си зла...
-Опитвах да те забравя...
цели петнайсет секунди...О, да!
-Смешно е да го казваш.
-Тъжно е да ми мълчиш.
-Ти се оказа змия в пазва.
-А ти още - мой любовен фетиш.
-Да ти доказвам няма смисъл.
-Има смисъл да ми простиш.
-Всичко което съм писал
беше истина.
-Но сега мълчиш....
Думи, думи за двама
над дълбока река.
Мост надвиснал над драма.
Сто години самота.




-И двеста години
да трае самотата,
като че ли е все едно,
когато по навик
си разбивам душата
в твоето безразличие.
Кажи ми ,защо?...
-Защото не слушаш!
Колко пъти ти казвах,
че няма връщане назад.
Но ти твойто си знаеш
и за миг не поддаваш,
Това нашето беше...
беше просто антракт.
-Всъщност,знаеш ли,стига ми!
Мисля вече да спра.
На кого е нужна
тази глупава драма?
Светът няма да се срути,
ако без теб продължа,
а и думите вече
не са думи за двама.


П.П. Интересни диалози(в монолог) провокираш....Поздрави
:)
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

semper idem