мълчаливото сега

kouman · February 21, 2009, 13:20:16 PM

Ами хора аз правя първи стъпки в писането ,така че моля да ме извините ако съм допуснала някъде грешка :).Ето една историйка ,надявам се да ви хареса !

Сега,когато нея я нямаше, в стаята беше толкова пусто и сиво.Малоумната тишина го обгръщаше отвсякъде .Да,той беше изненадан , че тя не е тук,но му трябваха няколко минути ,за да осъзнае колко му липсваше нейното присъствие.Беше свикнал да я гледа ,докато работеше вкъщи.Просто й хвърляше по един безразличен поглед ,само да увери ,че тя е там и не съсипва нещо.Сега стоеше прав в жилището си ,гледайки с недоумение ъгъла,в който я видя сгушена за пръв път...свита и разтревожена...неговите хора му я бяха довели...защо ли ?Той не разбираше...Как са могли да си помислят,че ще докосне нещо толкова мръсно...и така и не й направи нищо...Само я гледаше...Тя беше доста по-малка от него...В началото тя спеше на пода на скъпия му апартамент,после той се смили над нея и я настани на малкото канапе...а преди седмица тя вече спеше до него на леглото . Той през цялото време бе погълнат от работата си ...присъствието й хем го дразнеше,хем го успокояваше.Знаеше .че като се прибере няма да гледа само скъпите мебели и тъжното жилище...знаеше,че ще може да гледа и в друга посока...към нея...Те не бяха приятели...не се докосваха,не говореха,не споделяха...Тя само стоеше и се взираше в него...а сега я нямаше.Сега започнаха да му се изясняват много неща...Осъзна,че с всеки изминал ден ,тя е ставала все по-красива...Присъствието й не го е дразнело ... а той вътрешно й се е любувал ,без да го осъзнава...даже си спомни ,че веднъж беше заварил някакви цветя във ваза на шкафа...тогава той не беше реагирал по никакъв начин,но сега знаеше ,че тя ги е сложила там...спомни си колко красиви бяха...като нея...Тя се бе опитала да съживи големият му пуст ,луксозен живот...тя бе полагала грижи за него ...а той така и не я удостои с някакви думи...Почувства се празен...в празнотата...как може една дрипла така да е запълвала незабележимо живота му ?Как може той едва сега да го осъзнава?Къде ли е?Какво прави?Добре ли е ?...Но той така и не я потърси ...но не защото не го интересуваше...а от страх да бъде обичан...

tonnny_bg · February 21, 2009, 20:25:31 PM

Хареса ми.Продължавай да пишеш.

Sexy_Scorpionka · February 21, 2009, 20:42:03 PM

И на мен много ми хареса! [inlovee]

kouman · February 21, 2009, 20:54:34 PM

ооо мерси мерси [shame] ето и продължение :

Той слизаше по извитите стъпала,хванал за ръката красива жена.Тъмната й коса беше елегантно стегната на кок.Червената й рокля й стоеше божествено.Погледът й беше втренчен напред.Когато стигнаха до лъскавата кола,тя се качи със стил...явно беше правила това много пъти...Той знаеше какво следва...отиват в апартамента му ,прекарват една страстна нощ,на сутринта става рано ,преди нея,за работа и я оставя...и никога повече не я търси... Това се повтаряше от толкова месеци,че вече не му правеше впечетление каква е косата....очите...роклята...Но тези жени не запълваха празнотата в него .И ето ги ...поредната се завърта около него ,той й отдава нужното внимание ... и той отново е на терасата по халат,пушейки замислено и взирайки се в нищото.Вече палеше втора цигара,когато видя една двойка да преминава по тротоара.Взря се за миг и позна момичето ,което остави мълчалив отпечатък в душата му.Сега тя вървеше с друг...момчето се пресегна да хване ръката й , но тя се отдръпна.Отминаваха бавно. В сърцето на пушещия наблюдател нещо трепна.Той знаеше ,че тя не е за него,но въпреки това в него се появи първично желание да хукне долу по улицата,крещейки името й ,което всъщност не знаеше...Желаеше просто да я догони,като осеманайсетгодишен хлапак и да си открадне една целувка , пред очите на онзи другия....Искаше поне веднъж да я докосне по някакъв начин...И в този момент той загаси решително цигарата...мина през жилището си и се спря ,задъхан от вълнение, на входната врата.Ръката му беше на дръжката.За миг щастливото му изражение угасна...как той...този толкова важен и взискателен човек ще тръгне ей така по халат заради някакво си мълчаливо момиче?!Та той дори и името й не знаеше.Беше убеден че няма чувства към нея ...Сега миналото нямаше значение...беше си обещал, че няма да позволи любовта да го жегне отново...Вдигна гордо глава,отиде и си легна ...Когато затвори очи осъзна какъв шанс бе получил тази нощ ,но вече беше късно...Реши никога повече да не допуска този спомен да се връща отново...Какво пък... тя не е нещо значимо...всичко е пари...дори и тя ... но той не искаше да я купи...не искаше да се бори за нея...искаше му се вече да я има...а всъщност не знаеше, че тази нощ и тя го беше видяла...

Sexy_Scorpionka · February 21, 2009, 21:00:59 PM

Давай, давай чакам още.... Стана ми много интересно... [inlovee]

kouman · February 21, 2009, 21:31:16 PM

хехе чакай малко [lol] 2 за 1 ден стига ... повече за днес не мога да измисля :)
ама обещавам ще има още

tonnny_bg · February 21, 2009, 21:39:47 PM

[bravisimo] [inloveee]

Annyyy · February 27, 2009, 05:58:24 AM

[bravisimo] [bravisimo]

chocolate_fairy · February 28, 2009, 11:28:28 AM

И аз искам продължение [heart__]

Adventure · February 28, 2009, 13:43:23 PM

За миг си спомних момент от филма "Хубава жена" [bravisimo]

Gentiana · March 02, 2009, 19:11:39 PM

Wildest Gaiety · March 13, 2009, 22:42:55 PM

Имаш талант да използваш думите, така че продължавай да пишеш! Аз също ще следя за продължението, защото има идея...и чакам да я доразвиеш [a taka] aplaus3

kouman · March 23, 2009, 14:30:29 PM

Ето и продълженията:

Валеше . В това лошо време той шофираше ядосан в пустия град . Прибираше се. Спря колата и забърза към входа.Скъпият му костюм беше вече мокър ,но за него това нямаше значение.Улисан в мислите си за работа,той се сепна.Нещо се беше ударило в него.Беше тя....дребно осемнайсетгодишно момиченце,с дълга тъмна и мокра коса и големи ,изящни кафяви очи.Беше облечена в старо бяло яке и някакви панталони.Неговите зелени очи се срещнаха с кафявите...всичките му проблеми избледняха...Той не знаеше какво прави...Стояха и се гледаха през мократа преграда.Той я хвана малко непохватно за ръката и я поведе към входа на сградата.Тя се подчини.Когато вече бяха на сухо ,той й предложи да се качат горе .Тя се изненада.Това не бе човекът,който тя познаваше.Имаше нещо различно.Качиха се в познатия апартамент...преди тя беше храненица тук ...сега беше гост...Той все още я държеше за ръката....Обърна се към нея и я целуна.Беше неочаквано и за двамата....Когато отново я погледна, разбра ,че това беше единственият му шанс да бъде с нея.Нежно я обви в обятията си ...имеше толкова неосъществени целувки между тях... не искаше да я виджа ...искаше да я чувства...нямаше нужда от никакви думи, всико беше ясно ...просто се сляха ....през цялото време се любуваше на тялото й ,харесваше му да докосва всякоа негова извивка ...тя тръпнеше всеки път, когато той я докоснеше ,искше да му даде всичко невъзможно ...не знаеха къде се намират ,виждаха само самите себе си... След всичко ,двамата лежаха будни,вплели тела един в друг.Мълчаха.Никой от тях не знаеше какво да каже ...нямаше нужда от думи... всичко ,което имаха да си кажат...вече го знаеха...В съзнанието му нямаше нищо .Беше спокоен ...за пръв път беше наистина спокоен...А тя...тя само чувстваше топлината му ...само това й бе нужно...а тя и не искаше повече...Бяха така няколко часа ...Спря да вали...тя се обърна и видя ,че той спи като бебе...Целуна го по челото ,стана и се облече...Остави бележка...само с една написана дума :Заминавам....Не знаеше дали го интересува,но нищо не губеше ...и си тръгна...

и четвъртата част:

Всъщност сега всичко беше наред.Животът му беше чудесен.Той всяка сутрин се събуждаше с усмивка.Радваше се на всичко ,което го заобикаля.Сега живееше в една малка стаичка и работеше в зоологическата градина.Изкарваше малко , но беше неимоверно щастлив.Носеше износени дрехи,които всяка вечер прилежно сгъваше.Парите,които изкарваше ,му стигаха само за храна и за наема на новото му жилище .Беше сам .За пръв път в живота си ,той живееше...заради самия живот...обичаше да го наблюдава във всичките му проявления... животните,цветята,хората...Вършеше всичко с удоволствие ... и беше доволен.Беше благодарен за всеки един миг.Беше й благодарен за всичко... за мълчанието й ... за присъствието й ...Знаеше, че тя няма да се върне...нямаше причина...Но въпреки това всеки ден, той благодареше за това,че я е срещнал...благодареше за това,че е още жив...Вече беше на 45...Всеки ден за него бе неописуемо удоволствие и радост...Беше щастлив без видима причина...

chocolate_fairy · March 23, 2009, 18:00:55 PM

Поставила си героя пред много труден морален и житейски избор и много ловко си подплътила избора му чрез присъствието на нежния, чист и искрен женски образ, който мене лично ме впечатли със едновременното си присъствие и отсъствие. Поне аз така разбирам нещата [heart__]
Искам да кажа Браво и продължавай все така [inlovee]

kouman · March 23, 2009, 18:07:07 PM

Мерси ,мерси [shame]

News:

мълчаливото сега