мълчаливото сега

[kouman]

Ето го и края на моята история:

Усещаше лек полъх по лицето си ...усмихваше се ...дишаше невероятно спокойно и тихо...Гълъбите кълвяха зрънца около него.Той слушаше тишината.Не мислеше ,не чувстваше ...В ръката си държеше някакъв лист .Какво ли беше това?!Отпуснатите му бели пръсти едва го държаха .В следващите пет минути нищо не се бе променило...освен,чевече не чувстваше полъха на вятъра,гукането на гълъбите и мекия лист хартия...Пръстите му бяха станали още по-бели...Вече не се чуваше и спокойното му дишане,защото такова не съществуваше...Остана да седи така,докато едно малко момче не отиде да го попита дали е добре,но когато разбра,че старецът е мъртъв,се изплаши и избяга.Гълъбите все така спокойно се разхождаха около него ...познаваха го...за тях той беше добрият старец,който всяка сутрин им носеше храна.Те го обичаха по свой си начин .В последните дни от живота си ,той се чувстваше чудесно ,даже усещаше ,че е време вече да си ходи...Вчера получи телеграма ...от онова...мълчаливото момиче ,за което си спомняше с усмивка...на листа пишеше само няколко думи –че му благодари ...той не й отговори ...но оттогава носеше листа в джоба си ...просто искаше да знае ,че е там...

[chocolate_fairy]

Тези неща случват ли се в живота, ама наистина?

[Sexy_Scorpionka]

Днес по някаква случайност препрочетох разказа отново и се запитах кога ли ще пишеш отново... и ето, че без да искаш сбъдна моето желание...  :) [inlovee] Поздрави и аплодисменти заслужи си ги...[inlovee]

[mariana_fairy]

Безкрайно красива и много истинска история, такава трябва да бъде любовта - всеотдайна, независимо, че понякога е далеч от нас... Прекрасно си се справилa. Браво!  :)