Шапка за душевно равновесие

[chocolate_fairy]

Купих си шапка за душевно равновесие, сложих си я, стоеше ми добре и отбих с в най-близкия бутик за ново сърце. Настаниха ме на мек, лъскав диван, сложиха в ръцете ми ново, крещящо издание на Vogue, донесоха еспресо с бисквитка и започна парада на сърцата. Златни, тежки, кухи, малки и големи, с диаманти и рубини, сапфири и тюркоази, какви ли не камъчета цветни и лъскави и с перли и бяло злато и платина и какви ли не картинки на бродирани цветя от сляпа монахиня и кристали, вадени от космически недра и цялата тази феерия от шик и блясък замая ми главата, призля ми, старото сърце от мъка и страх щеше да се пръсне, но какво пък, нали сега избирах ново. Помолих да ми отворят малко вратата, а те, претенциозните мадами ,,Не може!" светът отвън цял да хвърли прах по драгоценните нови стъклени сърца. Високия помпозен таван с полилеи от елмази, падна застрашително ниско над главата ми, старата ми приятелка клаустрофобията седна до мен и ме прегърна, подшушна ми ,,Умираш" и се разкиска страстно, опиянена от собствените си забавни мисли. Не можех да дишам, мислите за всички тези сърца седнаха на гърдите ми и започнаха да се тръскат в такт на някаква комерсиална песен, та нали и те бяха комерсиални, все някой трябваше да ги купи и тогава осъзнах, че бях забравила онова, което често забравях да послушам. Свалих шапката си за душевно равновесие, станах от удобния диван, хванах главата си със длани "Престанете!" изкрещях и музиката млъкна, мислите за продаващите се сърца изпопадаха по земята и се разбиха на хиляди парченца, стъписани комерсиалните дами ме погледнаха, една от тях се осмели ,,Тази се побърка" и ме изгледа със злите си стъклено-зелени очи, сякаш бях жълт вестник, всички стъклариики и скъпотийки бяха прибрани под ключ само за няколко секунди, лъскавото списание нежно приютено в любящите ръце на една от крещящо модерните дами, кафето разлято по лъснатия до блясък под. Картинката беше банална, натрапницата – аз, трябваше да си замина. Странно нещо в този момент се случи, сърцето ми старо, от рани белязано, кърпено, лепено, омазано от едносекундни лепила, съдирано, съшивано, маркирано, драскано, оцветявано, маскирано се разпламтя, изгоря в собствените си страсти и пак се роди истинско, точно каквото ми трябваше. Не си тръгнах със злато, платинени обкови и диаманти, нито каквито и да било метали и стъкла, завещах им шапката, защото няма място разума, там където сърцето има власт.    



* "Шапка за душевно равновесие" е словосъчетание, което взаимствах от заглавието на една от творбите на Художничката Бисерка Петрова, от изложбата й "Пътят"

[SimonaShtonova]

Много е хубаво, Рали  [gu6]

[tonnny_bg]

 [a taka]Така е .Нашето си е най-хубаво .Само трябва повече да го пазим.Много често ако го разболяваме,ще ни напусне .
Поздрави ,Рали!

[Adventure]

 [bravisimo]

[Wildest Gaiety]

Страхотно е!!!

[Annyyy]

 [bravisimo]

[chocolate_fairy]

Благодаря ви ужасно много!!!  [inlovee]

[mariana_fairy]

Хубаво е, Рали, много ми хареса [heart__]

[chocolate_fairy]

Миме,  [inlovee] радвам се, че се отби и ми подари от времето си  [heart__]