Синовете на свободата

Started by Kristo, January 27, 2009, 01:25:44 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Kristo

Ние просто не можем да продължаваме,
по този начин в свободата се губим.
Толкова години, оставени забравени -
спомените, срещу които воюваме...
Нашите лица дори не са свикнали
да виждат сенки вместо светлина.
Това, към което бяхме привикнали,
толкова време да живеем така.
Всички грешки от стари епохи,
угаснали свещи на тъмно в нас
сега, каквото и да поднесе живота,
то не би имало същатата власт.
Аз, поотделно не смея да ходя -
толкова трябва, за да съм сам.
Но колкото свободата ме води,
толкова и никога не стигам до там.
И както с времето, ставаме слаби,
и винаги намираме оправдания,
така и нас свободата ни брани,
да се завърнем тук с колебания.
Но какво се получава ако сме роби?
И сме затворени отвътре вечно?
Нима тези тежки душевни окови,
мога да възпират постоянно човека?